понеделник, 30 декември 2019 г.

(Дез)информация/Анализи News-front.info: Европа открива правотата на Русия


News-front.info: Европа открива правотата на Русия
Бившият министър на външните работи на Австрия Карин Кнайсл даде интервю за РИА Новости, в което тя заяви, че Европа е прекарала почти 20 години напразно, като не е подкрепила идеите на Владимир Путин, озвучени от него в реч в германския Бундестаг, малко след терористичната атака на 11 септември 2001 г.
В словото си президентът наблегна на позицията на Русия като европейска сила, чието мнение обаче не се взема предвид в Европа при вземане на големи решения. Тогава той призова за изоставяне на стереотипите от студената война и изграждане на равнопоставени партньорства с Москва.
Коментарът на Кнайсл се застъпи с една скорошна статия на бившия министър на външните работи на Франция Хуберт Ведрина. В публикация той обвинява Запада, че дълги години е бил „заслепен от гордостта си“ и напълно не се е интересувал от бъдещето на собствените си отношения с Русия. Именно това е затворило ситуацията в един омагьосан кръг, за да се измъкне от който Европа „трябва да осъзнае какви отношения ни трябват с нашия голям съсед и да разбере дали само САЩ имат право да ги преглеждат“.
В Русия подобни изявления на бивши висши служители на западните страни често се възприемат с пренебрежение, те казват къде сте били преди и защо сте мълчали, когато сте заемали съответните позиции.И в двата случая обаче упрекът ще бъде несправедлив.Карин Кнайсл беше редовно обвинявана в „русофилия“ и едвали не, че е работила за Москва по време на мандата си. Като ръководител на австрийското външно министерство тя открито продължи курса към изграждане на конструктивни отношения с Русия. И миналото лято в центъра на вниманието на целия свят - и под огъня на острата критика на антируските сили - беше сватбата й, на която Владимир Путин беше гост.
Що се отнася до Хуберт Ведрин, ситуацията с него е още по-интересна.За двете десетилетия на този век европейската политика забележимо падна в очите на Русия.Това особено засяга Франция. Влиятелна световна сила се превърна в сателит на Германия и бързо променящите се президенти, чиито имена понякога чуждата общественост просто нямаше време да си спомня, станаха партньори на съгласието на Ангела Меркел. Остава само да въздишаме за отминалата ера на политическите титани на Петата република.И така, Хуберт Ведрин приспада точно към същата тази епоха. Представител на френската политическа династия, кариерен дипломат, сътрудник на президента Франсоа Митеран, министър на външните работи през 1997-2002 г. и блестящо състояние на духа. Преди повече от 15 години Ведрин, се оттегли от активната политическа дейност, като се фокусира върху консултирането и журналистиката.Според него е необходимо да се преговаря с Русия не защото тя е добра и несправедливо наказана, а защото просто е - твърде голяма и твърде мощна, за да бъде игнорирана. Западът откровенно сгреши, следвайки избрания път и сега трябва да разсее последствията. Нещо повече, за Париж е важно да се заеме с инициативата, защото в противен случай Тръмп ще го направи, който „ще възобнови динамиката между САЩ и Русия, без да отчита интересите на Европа“.Все повече и повече държави откриват, че Кремъл е бил прав, когато им е казвал: не е нужно да обичате Русия - обичайте себе си (и отново започнете да уважавате собствения си суверенитет) и тогава ще ни бъде много по-лесно да се споразумяваме.

Коментар на АА

Тези статии са традиционни примери за актуална руска пропаганда. Във времето само имената на основните лица са се сменяли и без изключение тези статии, преди в органите на ЦК на КПСС, сега в контролирани от Кремъл медии, са възхвала за проницателността на руската външна политика, на руските и съветски лидери и критика на западните, които са пропуснали да осъзнаят „проницателността“ на предложенията на Москва, но най-често осъществена през перото и словото на проруски западни политически дейци.Не е тайна, че идеята за Обединена Европа и подчиняване на суверенитета и национализма на отделните страни на европейската идея, винаги е имала противници, още от началото на Европейската общност. Особено трудно това е било за бившите колониални империи Франция и Британия. Върху комплексите от загубената свобода за самостоятелна глобална политика бе изградена пропаганда и философия на изваждането на Британия от ЕС. Следващ фокус е Франция и Макрон вече даде заявка за стратегически преглед на отношенията си с Русия. Това обаче не може да стане в рамките на членството на Франция в ЕС. Франция е следващата цел на руската хибридна кампания на изваждането и от ЕС.Макрон нито може да отмени санкциите, нито да наложи своя дневен ред на другите страни членки. И тук тъкмо идва мястото за нови стари акценти, които вегетират върху „загубените“ възможности за велика, суверенна, освободена от „оковите“ на ЕС Франция, която може да се върне към ролята си на глобален лидер. А Макрон да заеме позицията на Де Гол, дори Наполеон. Не случайно празненството по случай спечелването на изборите във Великобритания от Борис Джонсън беше организирано и финансирано от руския олигарх Лебедев, собственик на една от важните британските медии Индепендънт. В момента върви подобна кампания за придобиване на мажоритарен дял върху важни френски медии от руски олигарси и за установяване на критичен контрол от руски върху френски центрове за влияние, като се използват и мрежите на руската емиграция.Москва има всички шансове да се опита да пробие връзката на Франция в ЕС, като вбие клин в отношенията и с Германия. Но освен негативни мотиви, Кремъл не може да предложи позитивни стимули. Големият проблем на Путин е че няма какво уникално да предложи на Франция или на Британия или на който и да било в Европейския съюз, освен виртуално самочувствие на глобален играч, с когото Путин се допитва за Сирия, за Либия, за Европа, без обаче да прави компромис с агресивното си поведение.Защото икономиката на Русия, покупателната способност на руските потребители не предполагат огромни търговски сделки, а инвестиционният климат е под тотален контрол на държавния апарат, което повишава политическия риск.

Няма коментари:

Публикуване на коментар