четвъртък, 27 февруари 2014 г.

The limitations of military posturing in the Ukranian crisis

The situation in Ukraine is just about to enter into mittelspiel with armed Russians seizing the Council of Ministers and the Parliament building in Simferopol. Russian army personnel carriers are reported heading to the Crimean capital as Ukrainian security forces on their own will be trying to regain the buildings. The repercussions could prove immense as there is little chance that a military clash or confrontation between Russian and Ukrainian troops could be avoided.

After the flee of Yanukovitch Western politicians have consistently tried to tone down the rhetoric over the legitimacy of power in Kiev and appease Moscow by appealing for a more cooperative mode in addressing the Ukrainian crisis. Chancellor Merkel and President Hollande as well as other leaders were on the phone with President Putin trying to engage the strong man in Moscow into some diplomatic regulatory process attempting to preempt excessive aggressive response from Moscow. The core interest has been to tame the Russian leaders' angst and hurt pride in seeing Ukraine drift westward. The bottom line in the EU and Western reaction has been to secure some breathing space for the new Ukrainian government and protect it against open coercion, avert military intervention or subversive action from the East. 

Washington has remained mute, with only occasionally joining EU's appeals using classic  communication channels - phone diplomacy at the top and preferring to focus on Ukraine's looming financial, economic and ultimately social and political problems.

In so doing the EU has played the leading role with Germany finally deciding to draw the red line in Ukraine to its post war reluctance to engage as the existence of the EU itself was put at stake. Whereas the EU is able to offer a more competitive bid on Ukraine in the financial and economic areas - it seems relatively incapacitated or unable to act and neutralize Russian military advances, hard ball politics and aggressive action.
Yesterday US State Secretary Kerry admitted that the US is drifting into new isolationism, recognizing the limits of its national resource base and sending a mixed signal on its ability or willingness to counter military moves by Moscow within a cohesive and coordinated NATO response. For sure Putin is no Gorbachev or Yeltsin, and Obama is definitely no Reagan or even Clinton. The current US President has isolated himself from Central and Eastern Europe's tribulations in recent years and recharging his CEE policy seems highly unlikely within the present context.  This revelation - which might have come as a surprise to a lot of Ukrainians and Central Europeans - is not confined to this part of the world. The White House has been systematically pulling the US out of all conflict areas and denying engagement in new ones. And this is pretty well accounted for at the Kremlin.

Now if you are an East European observing that such fate is shared by America's closest ally - Israel  - how credible and what would be the net worth of a declaration of support to  Ukraine at times of looming confrontation?

Over the last 25 years most of the US and EU foreign policy pundits and strategists have lost their Cold War instincts to fight back when challenged. The political elites have been swept by the new adage of the weak or lacking resolve Russia, ignoring lightening stories and proof of Moscow's intent to step into the Soviet Union's global shoes and openly challenge America. There is a lot of political expediency and geostrategic hype in Minister Shoigu's talk on Russia's intent to build new military bases across the globe starting from Vietnam and Singapore to Cuba, Venezuela and Nicaragua. But the intent is clear and whether we admit or not, or whether we agree on the semantics the fact is that we are entering into a new phase of cold - information or propaganda war the West and Russia. The differences in the value set seem irreconcilable at present and Russia does not seem to be willing to accept the new realities in Ukraine.

The EU's integrity has never been tested in such turbulent times - for members' loyalty (notably ethe CEE), their willingness and capacity to stick together and coordinate action against a reassertive and increasingly aggressive Russia. There is no shortage of Russian friendly politicians or groups - leftists, nationalists, environmentalists - both in new and old Europe who are torn apart when having to put EU and their countries interests first in confrontation with Russia. It is not a pure coincidence that after flirting and fomenting the global anti-shale gas campaign, Russia's global satellite channel RT has targeted new soft spots in the EU's underbelly from the leftists in Bulgaria in the Southeast to independence seekers in Scotland to the Northwest.
Muted and Teflon type reactions to Russia's new aggressive and hate talk on protesters and supporters as neo nazis, terrorists and imperialists - only serve to encourage more reassertive action and escalation of tension. The fact of the matter is that EU foreign policy towards Ukraine has yet to translate into a strategic vision and detailed action plan - where both EU and Ukrainian nationals could seek guidance. The EU neighbourhood policy framework has been outgrown by events - it has neither been upgraded nor replaced.
Western elites, versed in the almost religious belief that the end of the Cold War and the reign of democracy in the CEE is an indisputable and irreversible fact, have been taken by surprise by the revanchist outbursts and growing pretenses of Putin's Russia on the Soviet global legacy. The Russian President's generation of politicians considers Ukraine as a proof of their humiliation and loss of self respect following the demise of the Soviet Union. They have never ceased to dream of regaining the global status of the former empire. Their newly acquired wealth coupled with the President Obama's isolationism and EU's internal identity crisis have alerted many at Kremlin of the timely opportunity. Putin has persisted in defining his foreign policy goals in line with overriding global status claims - building on tactical victories in a sequence of soft challenges to the West - starting with Iran, Syria and the Snowden affair.

The events in Ukraine, however,  mark a decisively new level of escalation, that could trigger a tailspin process ending in the disintegration of either the EU or Russia and a full blown - though not necessarily military - conflict between the West and Russia. The calls for non-interference in Ukraine's internal affairs - coming from both sides - tantamount to a new "mutual co-existence" plea or a time out before troops are called in.  Non-interference appeals are hypocritical at best given the size and scope of the stakes and resources engaged at all levels in Russia - in both overt and covert operations.

The fact that President Putin has not been seen lately in public is not an sign of weakness - just a tactical retreat. He still has never given up on exploiting old and new vulnerabilities of the West in making scores even as a classic Cold War warrior. For him Ukraine is not even "near abroad" - it is Russia proper, invaded by the West. Being part of Europe has been a corner stone of Russian identity for most of its history. Regardless of assurances coming from the new Ukrainian government of good neighborly relations intents - just the pure notion of a full EU membership for Ukraine with Russia out in the cold in the East is a nightmare for Kremlin. The Ukrainian - Russian border as inter-system border with the West would not only exemplify the nadir in Putin's rule but would tear apart the concept of Russia as the centre of gravity on the post Soviet space. Never mind the real situation or intent - perceptions matter most.

President Putin's silence has many explanations - once again as in 2004 he has bet on the wrong horse - Yanukovich - and is shocked by the potential consequences of his mistake. Once again the top priority on his list it to prevent the spill over of the Maidan virus into Russia no matter the risk or the cost.

The Russian leader has never won a free and open political contest with a level playing field. He was appointed at the top of the Russian state and has stayed there using executive privileges and all levers to suppress opposition and frustrate political rivals. One could only wonder whether and how he would have rated without his grip on executive power. His natural forte in politics is not winning hearts and minds but operating below the radar, maintaining a pragmatic look on the limits of his power and blending decisiveness and hawkishness with a cooperative and non-provoking posture. Many in the West underestimate his elite's readiness to sacrifice energy resource revenues, welfare status and interests should the group and the tzar decide to pursue grander strategic schemes.  Few other nations would be ready to sacrifice 50 billion  dollars for a fortnight of global glory in the Olympic games. Kremlin has little trouble selling a belligerent line on Ukraine, the EU and the US as the enemy to the Russian political elite and public, at least in the short term. That is an ideal red herring conveniently distracting attention from failures in domestic policies,justifying crackdowns on opposition and bigger military and security spending. 

Putin needs to chop a part of Ukraine either physically or metaphorically. His range for maneuvers is shrinking both abroad (no more Schroeders) and at home - suffice to look at the rouble falling rates and the alarming pace of capital flight - in January alone 20 billion dollars left Russia!?. The rouble depreciation is in part tacitly encouraged at the top as a convenient and silent way to lower welfare standards and balance budget deficits. This is where Ukraine as a battleground fits well as an ideal distraction.

There are a few minor details that he should account for before indulging in self-centred action. First, Ukraine is no Georgia and even without massive presence of US or NATO troops on the ground to confront Russia Ukrainian nationalists and a wide array of anti-Putin coalition could bog him down into a protracted conflict that could ultimately lead to the disintegration of Russia itself. Second, even in the unlikely event of him being able to chop off part of Ukraine - again metaphorically or physically - this will result in a inevitable strategic loss in the mid term for Russia - leading to economic collapse. Russia is overdependent of the EU for 80% of its energy exports and as a decade long negotiations with China have clearly attested - there is no quick fix for that. The winters when Gazprom turned off the tap led to a massive effort to diversify gas and energy supplies and lessen dependence on Russia. Unprecedented investments and new discoveries were made in both conventional and unconventional resources, energy efficiency gains and technology advances. The EU as of 2014 holds stronger cards on the negotiating table. At the same time Russia has missed its chance to shift its energy resource flows towards Asia and modernize its economy. The chances of reversing these trends are negligible.

The EU and the US have a vested interest in seeking a common or at least a coordinated action with Russia when providing financial, economic or other assistance in order to avoid overkill or mutual resources drain. The threat of default is a two edge sword and is in neither's interest. For the new government and acting president in Ukraine declaring default after six months in office could entail sharing responsibility with the Yanukovich's government. While defaulting on debt payments sooner could lead to heavy losses for creditors and Russia is high on the list.

The EU and Russia have a shared interest in securing Ukraine's integrity and in coordinating economic and financial assistance to avert the country falling into the precipice. Military posturing or sabre rattling are a dead end street. After all Russia and the EU have asymmetrical dependencies and Russian strongest trump card - her nuclear arsenal is of little practical value.

One thing that the EU could help avoid is a clash of Ukrainian and Russian nationalism by encouraging the new government in Kiev to lower the decibels in its nationalist rhetoric, to engage the opposition in consensus building process and to reach out to the Russian speaking and Russian minorities. The ultimate proof of a new independent Ukrainian identity lies in the ability to make good on the hope for EU accession by adopting and implementing the fundamental EU values for protection of human and minority rights, civil freedoms and shared economic prosperity.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Относно позицията на българското правителство по ситуация в Украйна

Прочетох краткото изявление на министър Вигенин и тъй като не съм сигурен, че правителството и външния министър разбират дълбочината и характера на последствията след последните развития в Киев, които ни задължават да реагираме конкретно и предметно си позволявам да споделя своето виждане и оценка.
Казаното от господин министъра за необходимостта от "мъдрост, отговорност и компромиси" е както винаги оптекаема и абстрактна теза - няма нито гръбнак, нито плът. Тя доразвива предишна позиция, забележете "за ненамеса" в процесите в Украйна - и това от лидер на дипломация на европейска страна. Подобни позиции наричам тип "захарен памук" - обем има, съдържание не. Но те имат своята роля и отговорност за развитие на ситуацията, тъй като нашите призиви за "ненамеса" могат да бъдат разтълкувани като карт бланш за "силови действия". Нека опитаме да маркираме реперите при съставяне на позиция. Нещо като "опорни точки".
Първо, задължителна е оценката на ситуацията и тревога от ескалацията и прерастването на конфликта в гражданска война. Събитията в Украйна маркират навлизането на света в стадий на нова хладна или студена война между Русия и Запада. Процесът все още не необратим, но посоката е зададена. Последствията за нас и за ЕС трудно могат да бъдат надценени, а типичната за нас реакция "на снишаване докато мине бурята" ще доведе до дългосрочни стратегически загуби за страната. Не може да си позволим в своята оценка равно третиране на факторите в конфликта - от една страна протестиращите, опозицията и ЕС, а от друга Янукович и Русия. Има страни, има отговорност, има причнно-следствени връзки и обусловеност между събития и действия на конкретни политически лица.
Второ, трябва да имаме конкретна реакция по отношение на загиналите и техните семейства, защото във всяка трагедия трябва да бъде водещо човешкото измерение, ако политиката не иска да загуби моралните си и нраствени измерения. Тези 21 загинали /а вероятно ще станат и повече/ както от страна на протестиращите, така и от полицията имат семейства, близки за които "светът свършва". В този момент общите фрази и ролята като "страничен наблюдател" без да възложи конкретната отговорност за събитията са недопустими. Принципно положение е, че Беркут са получии инструкции да атакуват в 18 часа снощи, което е отключващия фактор. В този смисъл основната отговорност едностранно и изцяло носи президента Янукович. Той не може да се измъкне от нея, включително и при евентуално международно разследване. Когато има загинали и убити, общите фрази за нуждата от "мъдрост" не означават нищо или твърде малко. Класическата схема при въоръжено насилие на органите на властта над цивилно население /тя бе напълно приложима в ситуацията с белия автобус пред нашия парламент/е, че това право на властта не е абсолютно и неограничено. То не отменя правото на самозащита и на отбрана на протестиращите със средствата с които разполагат, когато и ако преценят, че се стреля срещу тях и има реална опасност за живота им. Те могат да носят след това наказателна и друга отговорност, на класиката е : по-добре жив и осъден, отколкото мъртъв и невинен. 
Важно е да посочим необходимостта конфликтуващите страни да не горят мостовете помежду си, защото изходът от ситуацията не може да бъде "чиста победа" на едната страна, а някаква форма на консенсус или компромис, в който обаче не участват виновниците за сегашната ситуация.
Трето, в позицията на българското правителство трябва да бъде отделено конкретно място на израз на загриженост и тревога за опазване на живота на хората на Майдана, защото те са обект на непосредствена агресия и жертвите от 21 могат да надхвърлят стотици. Особено ако се изпълни заповедта и Беркут атакуват с тежка техника, водни оръдия и специалните гранати. Тази част в реакцията на българското правителство е задължителна с оглед на конкретна ситуация и перспектива. Птичи поглед върху ситуация не само е недопустим, но и аморален.
Четвърто, задължително трябва да се направи специален акцент и върху съдбата на българите в Украйна - това внимание да бъде придружено и с действия - визита на делегация на Парламента, Президент, правителството и на НПО. Пукната пара не струват "тефлоновите" реакции от София, ако няма конкретна готовнос за действие и солидарност с хората в беда, разбира се не само етническите българи. Докато реакцията за хората от Майдана и страдащите в Украйна трябва да се координира в рамките на ЕС - там трудно може да има индивидуално поле за действие, то специалния прочит на ситуацията за българското малцинство, няма кой друга да реализира. Ако се разгърне гражданска война към нас и към ЕС могат да тръгнат огромни потоци от бежанци /не дай боже да се стигна до там/, които ние не сме готови за посрещнем. Да не говорим, че освен потенциални бежанци от войната в Украйна, могат да тръгнат и икономически бежанци от други страни на постсъветското пространство, защото само наивник може да се заблуждава, че кризата в Украйна може да се ограничи само до нея. Рисковете за България са много по-сложни и многоизмерни, а не виждам капацитет за тяхното управление. Но това е друга тема.
Пето, българското правителство трябва да изрази своята готовност, оценка и визия за реакцията на ЕС на кризата в Украйна - в това число да изрази готовност да предлага, кординира и реализира политиката на ЕС с конкретни предложения по целия спектър от санкции, през помощ и по-дългосрочни мерки по интеграцията на  Украйна в ЕС. На това последното наблягам особено. Загиналите на Майдана извоюваха правото на Украйна да влезне в ЕС - би било израз на върховен цинизъм, ако ЕС не отправи подобно предложение.  В подобен възможен пакет трябва да присъстват и мерки за финансово подпомагане на МВФ и ЕС, които трябва да спрат разпадането на страната и на икономиката и. България трябва също така да изрази готовност да поеме своята част от отговорност за реализацията на общите ЕС мерки по кризата в Украйна и по нейното разрешаване.
Пето, задължително в реакцията на българското правителство трябва да има параграф и за отговорността на Русия за ситуацията, колкото и това да е "трудна тема". Кремъл е "слон в стаята", който се правим, че не забелязваме. Призивът на Москва Западът да не се намесва в Украйна е съпроводен от тотална инвазия на агентска мрежа - като се започне от икономически групировки, политически представители, специални агенти на различни служби. За координираността на тези действия с режима на Янукович не трябва да храним никакви илюзии, още повече че атаката на Беркут идва веднага след като Москва потвърдиха втория транш от изкупуването на държавните ценни книжа на Украйна - от договорения кредит от 15 милиарда долара. Това се случва докато правителството в Киев наложи забрана за влизане в страната на дейци на руската опозиция. В Украйна Путин ще се бори за своето оцеляване, поради това е готов да стигне до край. Линиите на противоставяне, които са видни днес в Киев неизбежно с времето ще се проявят в София, и Будапеща, и в Прага и  в Берлин. Неизбежно ще има противопоставяне по линия на различните интерпретации на ситуацията. Със сигурност ще бъдат активирани дежурните ресурси на проруското влияние - не твърдя, че русофилите или проруските кръгове в нашето общество нямат право на своята емоция - просто излагам ситуацията такава каквато е. Именно затова твърдя, че от снощи сме във фаза на хладна - на първия етап информационна и пропагандна война между Русия и Запада.
Шесто, България трябва да си дава сметка, че след тази нощ не може да има "бизнес както обичайно" с Русия. Трябва човек да е сляп за да не види последствията за България от евентуална ескалация на ситуацията в Украйна. Как примерно ще се случи в тази обстановка проекта Южен поток след като той остава основно оръжие на Москва срещу Киев и ние сме съучастници в този процес, усилвайки силата на действие на основното оръжие на Кремъл? Как си мислите, че ще реагира Запада в условия на конфронтация?  Затова и тук трябва да се маркира загриженост за състоянието на двустранните и особено за многостранните отношения с Русия и за дългосрочнинте негативни последици. Дори да не влизаме в конкретика тази обща тревога и предупреждение са задължителни.
В последните няколко дни Москва даде сигнали, че е готова да премине в по-остра фаза на отношенията си с Запада. Достатъчно е да анализираме в паралел атаката срещу последните мохикани на свободната журналистита сред които Интернет ТВ "Дождь".  Това е част от предварителната "огнева" подготовка и мобилизация за медийна и информационна война, анонсирана с назначаването на информационния "ястреб" Дмитри Кисельов начело на новата информационната структура "Русия днес". Тя не е инструмент за отбрана, а за офанзивна и настъпателна информационна война. Олимпиадата в Сочи даде временен тайм аут, но машината е пусната в ход и връщане няма.

Не е задължително горните "опорни точки" да бъдат част от еднократно изразена позиция на правителството. Самата позиция може и трябва да претърпи еволюция и да бъде обогатяване и развивана съгласно ситуацията. Това което обаче тя не може или по-скоро не трябва да бъде е да остане без цвят, без акцент и без гръбнак.

Със сигурност последствията за България и за нейната сигурност ще бъдат значими.

понеделник, 17 февруари 2014 г.

До БТВ - Дирекция "Новини и публистични предавания" - относно филма за шистовия газ, излъчен на 15 февруари

На вниманието на Господин Венелин Петков

Уважаема редакция

Пиша Ви по повод на излъчения след новините на 15 февруари филм относно добивът на шистов газ в Европа.
Не оспорвам правото на гледни точки на авторите на филма и на репортерите, но представеното следва порочни тенденции за едностранчиво, непълно и най-важното непълноценно представяне на темата, което пречи на зрителя да изгради информирано и балансирано мнение както относно рисковете, така и относно ползите и перспективите. Не му се дават всичките факти, а се внушават изводи и оценки.

Във филма не е представена другата гледна точка - на компании и експерти у нас
в сферата на проучването и добива, чиято професионална квалификация предполага по-висока степен на знания и информираност. Не е представена и гледната точка на експерти от неправителствени организации, нито на консуматорите, в това число и у нас, които се изказват в полза на добива на шистов газ.

Не искам да влизам в детайли, но формата на представяне, която затваря темата между министерството на околната среда и заинтересовани от спирането на всякаква дейност по проучването и изкуственото стимулиране на ВЕИ сектора еколози, не може да отговаря на професионалните журналистически стандарти.

Крайно време е да се отчита мнението и на хората, които са посветили живота си на добива на полезни изкопаеми, на хора които реално добиват нефт и газ, в това число реализират фракинг. Ако не друго, те имат изконно право и задължение да информират българската общественост за реалните рискове и ползи.

В противен случай, ако оставим темата изцяло на българските еколози и политици, заинтересовани от липсата на конкуренция на съществуващите доставчици на природен газ и изкуствените заслони на ВЕИ енергията, ще бъде много трудно медии, като Вашата, да изпълнят обществения си дълг.

Сигурно е едно, докато малка и непредставителна група - във всички случаи не преминала през демократични или изборни процедури - продължава да налага тясно груповата си визия на българската общественост и правителство, светът и Европа се движат в друго направление, което се обобщава в понятието шистова революция. Не случайно, тя се определя за най-значимото геополитическо и геоикономическо събитие в света през втората половина на 21 век. Оставам на Вас да съпоставите тези глобални тенденции и шансовете за успех с устрема на местните противници на шистовия газ да превърнат в страната ни в световен център на контрареволюцията против шистовия газ.

Каквито и да са обаче индивидуалните амбиции, никой от нас не може да отнема на българските зрители правото да получат пълноценна, пълна и балансирана информация с всички гледни точки.

Никой още не е отменил задължението да намалим парниковите емисии с най-малък разход на обществена енергия и ресурси, да осигурим достъпни и ниски цени на енергията и на природния газ, в съчетание с висок икономически растеж, конкурентноспособност и работни места.

Моля да предоставите право за отговор на страните, чиято гледна точка не бе отразена във филма - учени, експерти от компании и неправителствения сектор, който застъпва по-балансирана, а не едностранно отрицателна позиция.
Искам да Ви напомня, че ЕК преразглежда климатичните си и енергийни политики в посока да отнеме изкуствения заслон пред ВЕИ сектора, като за 2030 година развързва критериите по постигане на задължителни цели за ВЕИ в крайното потребление на енергия от тези за съкращаване на емисиите от парникови газове и за енергийна ефективност. Едно е всеки да се стреми да ограничи въглеродния си отпечатък - индивидуален, групов или корпоративен - което е идеална и достойна за уважение цел - съвършено друго е форсираш групова визия за точно конкретен вид енергия
чрез натиск от заинтересовани групи и извънпазарно субсидиране за сметка на потребители и данъкоплатци. Зад тази високо морална визия стоят егоистични материални и финансови интереси на конкретни групи от инвеститори и политици, които се стремят да осигурят и медиен заслон.
Тази "тромава" защита на ВЕИ, в последна сметка, не е в полза на конкурентноспособността на ВЕИ сектора във ЕС, който е пред колапс. Без особени фанфари днес възобновяемата енергия в Китай и САЩ е в състояние да се конкурира без субсидии. Обратно в Европа ВЕИ се отдалечиха с няколко години от времето, в което се предвиждаше да се постигне мрежов паритет, не на последно място защото потребителите отказват да заплащат по-високи цени на енергията.
Няма никакво съмнение, че изказаните мнения в този филм могат да окажат непретеглен през демократичен процес пряк натиск върху правителството с цел то да промени позицията си и да се обяви против усилията на групата страни в ЕС като Великобритания, Полша и Румъния, които в реално време започват да добиват шистов газ. Моля да отбележите, че това ще стане при прогнозно конкурентни цени и без грам от прононсираните катастрофични последстия, които бяха в основата на кампанията по сплашване на населението. Именно непосредствената и неминуема перспектива на успешните разкрития и промишлен добив на шистов газ, в контролирана и безопасна среда, с ниски цени е улитмативното доказателство за състоятелността на различните тези около шистовия газ.

Напомням на Вас и на авторите на филма, че мораториумът който беше наложен от тези групи, по никакъв начин не обвързва правителството да гласува в полза на налагането на други допълнителни ограничения в европейски мащаб върху проучването и добива на шистов газ. Не на последно място защото
новите ограничителни предложения не отразяват реалните рискове и възможности за тяхното контролиране при проучването и добива.
Разполагаме с достатъчно голям списък от експерти които можем да Ви предоставим за изложение на другата гледна точка. Готови сме да участваме във всякакви формати за изясняване на действителното положение на нещата около темата шистов газ.

С уважение
Илиян Василев
Енергиен експерт

Съ-издател на
Бюлетин по проучване и добив на нефт и газ

Мораториумът върху шистовия газ – пленената воля

The Freedom to experiment is the most fundamental of all human liberties
Ако Европа е изправена пред загуба на конкурентноспособност заради шистовата революция, какво да каже последната в класацията България? Ако всички признават, че фракингът е най-значимото събития в световната икономика и политика за второто десетилетие на 21 век каква роля и място си избираме – на революционери или на контрареволюционери?
При  равнището на енергийна интензивност, българският БВП е свръхчувствителен към цената на електроенергията и на природния газ. Цената на въглищата в България е отделена от глобалния пазар – у нас цената се регулира и повишава, докато в света пада. Цената на нефтените деривати е извън нашия контрол. Остава само природния газ – но тук сме с мораторуим. Не се заблуждавайте, докато има мораториум и си позволяваме да отменим даден лиценз при честно спечелен търг, при тоталното оттегляне на  държавата от защитата на интересите си – ще се повтори историята от миналата година – когато никой не се заинтересува от търговете за лицензиране на проучването и добива в новите блокове. 

Забраната за използване на методи за интензификация на нефто и газоводобива чрез фракинг касае не само добива от шистови формации, а целия спектър от проучване и добив на нефт и газ. Тази пренебрегвана с години сфера на икономиката (дори не присъства равностойно в енергийната стратегия) – е едно от малкото, ако не единствено направление за оживление на икономиката, за решаване на демографските проблеми и проблемите с безработицата, и за устойчиво ниски цени на енергията. Това ще позволи да пренасочим на средствата с които внасяме енергоресурси към вътрешното си развитие, а това е истинска революция – непозната по мащаби в следвоенната ни история. Нито азерския газ или който да е друг може да ни даде конкурентно предимство, нито който и да друг фаворизиран енерго източник – най-малкото възобновяемите източници.

Енергийният сектор и икономиката на България имат шанс само и единствено ако от център на световната контрареволюция срещу шистовия газ се превърнем в икономическа зона свободна от идеологически предрасъдъци, от държавна намеса и тромави регулаторни въздействия, зона стимулираща иновациите и технологическо развитие и най-вече ефективното управление – публично и корпоративно, в което си смятаме парите и ползите извън диктата на заинтересовани егоистични групови интереси.

Нека предоставим на хората цялата информация, и суверенът да реши. 

Веднъж вечеч го направихме за АЕЦ „Белене“ – тема, която се спрягаше за недостъпна за широката публика. От 80% за ядрената енергетика и потенциално за нова ядрена централа на референдума активно за гласуваха само 12%. Защото хората бяха информирани, започнаха да смятат и .... се отказаха да гласуват „за“. Това е и нашата цел и задача – да информираме, да аргументираме, да даваме фактите и дадем трибуна на хората, които знаят и могат за да се балансира влиянието на хората, които имат ограничени знания, но специфични интереси и налагат мнението си като истина от последна инстанция.