петък, 28 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Erdogan's problems in Syria are EU and NATO's as well

Erdogan has blundered, and his current isolation is mostly self-inflicted. Instead of gaining middle ground and allies for a neo-Ottoman vision of a Trumpesque - "Make Turkey Great Again", he has opted for a geopolitical partnership with Russia, defying the gravity of history. In Syria, he thought he could go it alone, without support from his partners in the West and is currently not only facing existential problems but is putting at risk his grip on power in Turkey.
Where he went wrong?
Russia and Turkey have been rivals in history, and despite playing against the historical tide, Erdogan has finally arrived at the same conclusion his predecessors have come to - Russia's interests run inherently counter to Turkey's.
If Putin needs to pick between a strategic partnership with Turkey and full control of Syria, essential for his Middle East posture, he will choose to confront Turkey. When possible not openly and not directly, leaving most of the legwork to proxies, but ultimately he will control the shots.
Two Russian frigates, equipped with Caliber cruise missiles, passed through the Bosphorus to the Mediterranean Sea, calling Erdogan's bluff of shutting down the Bosphorus straits, which sends a strong signal that Putin plans to negotiate out of a position of strength.
The Turkish President gaffed buying Russian S-400, which are useless against the Russians. He still relies on Russian technical personnel, which makes them worthless in defending his troops against Russian or Asad plane air raids. His main motive behind the purchase was to have an independent capacity to protect himself against Western planes, including his own air-force. Now he is $2,5 billion and the 40 Turkish soldiers' lives off target.
NATO air-defense system still protects Turkey's air space from the south. Again, it does not cover Syrian air-space, and NATO members are unlikely to agree to confront Russia beyond NATO borders without explicit mandate and purpose. US support is critical, but President Trump is unlikely to change his mind in an election year unless he sees the merit in helping Turkey behind the scenes with weapons and technology. The US president could use this in his campaign to counter allegations of being a Putin proxy.
A possible development, but unlikely, at least for now.
Erdogan has alienated the EU in search of an elusive energy kingmaker's status in the East Med. Restoring trust is neither easy nor automatic.
Turkey has asked the North Atlantic Council, which includes the ambassadors of all 29 NATO allies, for urgent consultations on the situation in Syria under Article 4 of the Washington Treaty. While it is true that any threat to the territorial integrity of a NATO country is a threat to all members, it is unlikely that NATO will engage in Syria, not even to stop a refugee crisis.
Russia will not risk confrontation with NATO but is likely to stand its ground in Syria and protect its protege Assad in his attempts to kick out all remnants of the Syrian opposition. A new tide of refugees suits Putin well.
Unless the US gets involved, Erdogan will not dare move more aggressively.
Reversing Turkish-Russian relations is neither forgone nor easy. Putin's going to walk a fine line, trying to avoid conflicts but will not back down. However, worst-case scenarios of direct war are premature for now. The Kremlin's Tzar, regardless of his macho posture, will avoid a cowboy standoff with Erdogan. Although both like to play tough guys, they stand to lose a lot more than gain.
Today's phone call between the two presidents could be the first step in a de-escalation process. This is a probability, not a certainty. The fact the Lavrov went out to meet the press means that the situation is tense and is above the grade of Peskov to explain.  The condolences offered by the Russian foreign minister over the death of 33 Turkish soldiers, could be interpreted by Ankara as adding insult to injury.
In short, the chances for a full-scale confrontation between Russia and Turkey in Syria are slim, and the two presidents might meet soon.
The honeymoon, however, is over.
The critical takeaways - Turkey will reconsider its relations with Russia, including the purchase of military hardware and in the energy field. The immediate impact will be traced in the gas talks between Botas and Gazprom, as well as on the Turk Stream.
Turkey will play the refugee weapon against the EU but will need to reach a compromise and not overstretch. Turkey remains all too important for the EU - therefore, it will have the right to expect more significant help to stave off a humanitarian crisis.
Although President Erdogan deserves criticism for his selfish approach to the Idlib province crisis and in dealing with the Kurds - he is right that this is a major humanitarian crisis, and the West is doing little or nothing. Both the EU and the US have done little to bring to the fore the bombing raids of both Russian and Syrian government planes and the mass killing of civilians that have triggered the new refugee wave. This reaction to this perpetrated genocide by Assad's regime constitutes a moral and policy failure of the West.
Finally, both the EU and NATO should get involved in warding off a new round in the humanitarian catastrophe in Syria despite a plethora of excuses back home.

четвъртък, 20 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Сърбия получава комплекс за противовъздушна отбрана "Панцир - С1" - Борисов позволява прелитане.

Посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу по-рано тази седмица в Белград привлече вниманието към доставката на системата за противовъздушна отбрана „Панцир-C1“. Според сръбски и руски медии това трябва да се случи до 22 февруари.
Товарът може да бъде транспортиран по въздух само по три възможни маршрута - България, Румъния и Унгария. Унгария и Румъния отказват не за пръв път достъп до въздушното си пространство на руски военни товарни самолети.
България отново бе избрана от Москва като слабото звено в щита на НАТО и тя за пореден път даде разрешение за прелитане на военния карго самолет, което поражда загриженост за дългосрочната й надеждност като партньор.
Не се заблуждавайте - решението не се взема на ниво Министерство на отбраната - отговорността се носи единствено от премиера Борисов.
Няма съмнение, че Вашингтон и НАТО ще реагират. Санкциите са възможни, но са малко вероятно, поне в непосредствен хоризонт, тъй като САЩ се опитват да промотират ролята си на посредник в преговорите между Сърбия и Косово. Правителството на Борисов ще добави още една неудовлетвореност у партньорите в дългия си архив от политически актове с двойно дъно, включващи Турски поток, АЕЦ "Белене" и поредица едностранни стъпки, предназначени да успокоят Русия за сметка на общите политики на НАТО.
Няма съмнение, че доставките на оръжие по въздуха, които засягат баланса на силите в региона, са безспорен въпрос за НАТО.
Проблемът произтича не толкова от факта, че Сърбия купува руски смъртоносни оръжия, които "случайно" от време не време се ползват за сваляне на цивилни самолети, а от стратегията, която стои зад този ход на Москва. Посланието от посещението на министър Шойгу в Белград бе, че Сърбия ще продължава да бъде стратегически аванпост на Русия в тила на НАТО.
Ръководството на страната е готово да закупи нови руски оръжия, включително онези, които могат сериозно да подкопаят регионалната сигурност - като C-400.
Неотдавнашна статия в New York Times обръща внимание на факта, че системата "Панцир-C1" се доставя в "нестабилен" регион в деликатен момент. Всички нови големи доставки на оръжия могат да провокират регионална оръжейна надпревара. Натрупаните във времето арсенали са склонни да започнат да стрелят самостоятелно, особено когато са смесени с експлозивен микс от традиционните недъзи на региона - национализъм и шовинизъм. С други думи, вносът на руско оръжие с голяма вероятност ще дестабилизира района, и това е преднамерен и умишлен акт от страна на Кремъл.
Сръбското правителство изпраща притеснителен знак за изместване на приоритетите - вместо да се занимава с въпросите на своята национална сигурност чрез преговори и сътрудничество, включително интеграция в ЕС и програми за партньорство в НАТО, позволяващи на държавите да намалят разходите си за отбрана и да пренасочват ресурси към икономически и социални цели, то прибягва до закупуване на скъпи оръжейни системи, подкопавайки увереността и като позволява региона да се върне към предишните времена на игри на великите сили.
Значението на вноса на противовъздушния комплекс "Панцир-C1" трябва да се изведе и от поредицата дестабилизиращи събития в Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора, които имат Сърбия като общ знаменател. Това също предполага, че Белград счита съседите си от НАТО за противници и потенциална заплаха, което води до съответното военно офанзивно планиране. Когато получаваше подаръка на Русия 6 МИГ-29, сръбският министър на отбраната Вулин заяви, че военната цел на страната е „постигане на превъзходство във въздуха“. Доставките на "Панцир-С1" е стъпка в тази посока, която не може да остане без последствия.
По-късно днес или утре, руски товарни самолети, превозващи системата "Панцир-C1", ще прелетят над България, потвърждавайки едно от най-големите опасения - правителството на Борисов няма намерение да пречи или по някакъв начин да блокира стратегическия военен, енергиен или политически съюз между Русия и Сърбия. Турски поток е още едно доказателство.
Каква промяна от 1999 г., когато опитите на Русия да изпрати войски до летището в Прищина бяха блокирани от правителството на Костов !?

Alternatives & Analyses: Serbia receives the "Panzir - C1" air defense complex - Borisov allows flyover.

The visit of the Russian Minister of Defense Sergei Shoigu earlier this week to Belgrade attracted attention to the delivery of the "Panzer-C1" air-defense system. According to Serbian and Russian media, this was supposed to happen until February 22th.
The cargo is likely to be transported by air with only three possible routes - Bulgaria, Romania, and Hungary. Hungary and Romania have denied access to their airspace of Russian military cargo planes.
Bulgaria has once again been picked by Moscow as the weak spot and has granted the necessary permit, raising concern of its long-term reliability as a partner.
Make no mistake - the decision is not made at the Ministry of Defense level - responsibility should rest solely with Prime Minister Borisov.
There is no doubt that Washington and NATO will have to respond. Sanctions are possible but are unlikely, at least in the immediate horizon, as the US is trying to project its role as an intermediary in the Serbia - Kosovo negotiations. Borisov's government will add one more frustration to its long record of double bottom policy acts, involving the Turk Stream,  the NPP Belene and a sequence of steps meant to appease Russia at the expense of NATO's common policies.
There is no doubt that airborne arms deliveries that affect the balance of power in the region are a shared concern within NATO.
The problem stems not so much from the fact that Serbia is buying Russian lethal weapons, that enjoy the habit every now and then to shoot down civilian planes, but from the strategy behind this move by Moscow. The message from the visit of Minister Shoigu to Belgrade was that Serbia will continue to be Russia's strategic outpost in a NATO region.
The country's leadership is ready to buy new Russian weapons, including those that could seriously undermine regional security - such as the C-400.raws attention
A recent article in the New York Times draws attention to the fact that the Panzer-C1 ends up in an "unstable" region in a delicate moment. Any new major arms shipments invoke a potential for a regional arms race. The accumulated arsenals in time tend to start firing on their own, notably when blended with an explosive mix of the region's traditional ills - nationalism and chauvinism. In other words, the import of Russian weapons is likely to destabilize the area denoting a deliberate and premeditated act on the part of the Kremlin.
The Serbian government is sending a worrisome sign of shifting priorities - instead of addressing security issues through negotiations and cooperation, including EU integration and NATO partnership programs, which allow countries to lower defense spending and redirect resources to economic and social ends, it resorts to buying expensive weapons systems, undermining confidence and resorting to past Great Power interplays.
The significance of the import of the air-defense complex "Panzer-C1", should be judged against a set of destabilizing recent events in Bosnia and Herzegovina, Kosovo and Monte Negro, which have Serbia as a common denominator. It also implies that Belgrade regards its NATO member neighbors as opponents and a potential threat.  This further leads to respective military offensive planning. Serbian Defense Minister Vulin, when receiving Russia's gift of 6 MIG-29, said that the country's military goal is to "achieve air superiority."
Either later today or tomorrow Russian cargo planes carrying the Panzer-C1 system will fly over Bulgaria, confirming one of NATO's greatest concerns - Bulgaria's government has no intention of hampering or in any way blocking the Russia-Serbia strategic military, energy or political bridge. The Turk Stream is one more proof.
What a change from 1999 when Russia's attempts to send to troops to the Prishtina airport were blocked by the Kostov government.

четвъртък, 6 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Putin's Yalta-2 blackmail - meet or fight

Putin's proposal, better known as Yalta-2, made during his recent trip to Israel to commemorate the 75th anniversary of the Holocaust, provided him with a platform to repeat his interpretation of the causes of WWII and made headlines across the globe. The Russian leader invited the leaders of the UN Security Council to attend the celebrations in Moscow on May 9th and discuss how to restore the World Order. His words were immediately picked up by Russian agents of influence around the world. Recently there have been several interventions in Bulgarian mainstream media reflecting Kremlin gameplan on Yalta-2.
Analogies are striking with the rising expectations for a "friendship" between the US and Russia in a new Yalta format, immediately after Trump's election as President of the United States. Russophiles joined en masse Trump societies across Bulgaria in the expectation that Putin The Boss had struck a deal. Today most of these societies are dormant or closed.
Putin's proposal for redivivus of the Yalta meeting 75 years later is a desperate attempt to break the post-Crimea isolation, regain the initiative, and stop the geopolitical loss following the failure of his bypass strategy with Ukraine and the collapse of North and Turkish Streams. The Russian President is aware that the deepening crisis at home will not allow him to sustain aggressive policies for long. Therefore, he seeks to capture the momentum, cash in perceived geopolitical gains, fix them in another Yalta -2 format.
On the one hand, Putin destabilizes and threatens to destabilize many countries. His negative power is second to none. Once the target feels the impact, the Kremlin steps in with a "solution" - a classic form of blackmail. Once the pressure and the perception of the Russian negative might become general knowledge - the issue is brought to the attention of the other great powers. The one-time offer is simple - while the rest of the world watches let us redraw the map of spheres of influence and restore the old World order when Russia and the Soviet Union mattered.
This pitch is nothing new. The current offer is direct and has an 'or else' part. If Putin's plan is not accepted, then war will be inevitable and the slide towards it irreversible.
For the first time during his tenure, Putin has dared to be so blunt - either the invitees come to Moscow and jointly reinvent Yalta or  Russia will further destabilize the world and military conflicts will follow.
The position of France and Macron is a return to the classic De Gaulle policies of Great power deals, and he will persist with the need for the EU to strike deals with the Kremlin in the name of peace, which Putin threatens himself. Putin has very accurately assessed and plays on the vanity of the French President to be a member of the exclusive world club of the new Yalta-2. In retrospect, Macron is not much different from Jacques Chirac's arrogant comment some years ago that the East Europeans had 'missed the chance to shut up' while defending vital national interests.
The chances for a new Yalta format meeting are zilch. Putin's initiative is already hanging in the air, though one should not preclude a meeting in Moscow. But the countries invited are unable to make decisions that could echo the ones made by Stalin, Churchill, and Roosevelt in Yalta 75 years ago. There is no war, even less so of global nature. Russia is not an ally of the West. Russia is not winning; there are no winners and no losers. Spheres of influence are a relic of the past, as geographic borders; hence any pre-determined exclusively exterritorial rights irrelevant in a world of trade, economic, security, and financial networks - where Russia's global weight is negligible.
However, Putin's threat that he is ready for war should be weighed not so much against the GDP or the size of his military budget, but judged against his ability to gamble and sacrifice Russian soldiers' lives, well above that the West can deem acceptable. If he feels cornered and his grip on power in Russia is questioned a consequence of his failure to impress the rest of the world with his global ' visions' - war is always an option. Not a global one - he can't afford one, but a limited regional conflict at Russia's borders. The Kremlin is incapable of projecting its military power in faraway from Russia areas.
Putin and Macron share one thing in common - the gap between ambitions and resources.

Алтернативи и Анализи: Ще има ли Ялта - 2, както Путин предложи?

Изказването на Путин в Израел и предложението му, по-известно като Ялта-2, свързано с неговата интерпретация за причините за ВСВ и отбелязването на 75-та годишнина на края на Втората Световна Война, с поканата към лидерите на страните от СС на ООН да присъстват на честванията в Москва на 9-ти май, веднага бе подхванато от руските агенти на влияние по целия свят. И у нас имаше няколко спешни интервенции на познати лица, които озвучават политиката на Кремъл.
Почти по същия начин се развиха и свръхочакванията за „дружба“ между Путин и Тръмп, веднага след избирането му за президент на САЩ. Направиха се и Тръмп общества, в които влязоха най-видните русофили. Сега тези общества бездействат или са закрити.
Речта на Путин и предложението за среща на страните членки на СС на ООН в формат близък до Ялтенския след 75 години е отчаян опит на руския президент да си върне инициативата и спре загубата на геополитическа тежест след договора с Украйна по транзита и краха на Северен и Турски поток. Той осъзнава че задълбочаващата се криза у дома няма да му позволи дълго да финансира агресивна политика. Поради това се стреми да фиксира натрупаните ползи до този момент и ги кодифицира чрез нещо като Ялта -2.
От една страна дестабилизира, от друга предлага „решения“ с които света да се върне към договарянето между великите сили, докато малките наблюдават по телевизора как решават съдбата им.
Това не е ново. Новото, на което обръщаме внимание е пряката, макар и прикрита, заплаха от страна на Путин, че ако не го послушат, следва война – неизбежна и необратима.
За пръв път, толкова пряко е обвързан „моркова“ – поканата за среща, с тоягата „война“.
Прави впечатление позицията на Франция и на Макрон. Путин много точно преценява суетността на френския президент да бъде част от екслузивен световен клуб на новата Ялта. От гледна точка на близката история Макрон не е много по-различен от високомерието към Източна Европа, което прояви Жак Ширак, станал скандално известен с фразата си „страните от Източна Европа пропуснаха възможността да замълчат“, по повод на защита на техни изконни интереси.
Шансовете за нова Ялта са нулеви. Инициативата на Путин вече увисна във въздуха, макар че не е изключено в Москва да се съберат някои от сега поканените. Нито една от тези страни не може да вземе решения от типа, който са вземали участниците в Ялта. Няма и война, нито пък Русия е съюзник, няма победители, нито победени. Няма как да се очертаят нови сфери на влияние, най-вече защото сегашните сфери не минават по географски граници е през мрежи за икономическо развитие, финансови и капиталови пазари, енергийна и друга инфраструктура – изобщо там където Русия е образно казано „страна от друга категория“.
Но заплахата, която Путин отправя за война, която според него ще се самослучи, ако не бъдат взети неговите мерки, трябва да се третира с пълна сериозност. Ако няма друг начин да остане на власт и да бъде забелязан той ще предизвика поредната ограничена война, но на границите си. Няма нито сили, нито възможност да проектира военната си сила по-далеч, особено в сферата на действие на НАТО.
А инициативите на Макрон ще си остане поредния пример за несъразмерност на амбиции и възможности.

сряда, 5 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses Подгответе се за последствията от коронавируса - най-трудното предстои

Реакцията на много правителства по света за последствията от китайския коронавирус тепърва ще се усещат. Светът свикна с идеята, че за всичко си има отговор в Китай и за стоки, и за суровини, и за пазар. Да, но не. Оказа се, че епидемията предизвика експоненциално нарастващи щети, при това не само за Китай, но и за глобалната икономика.
Китайските власти отчаяно се опитват да ограничат щетите като ограничават вътрешните пътувания, но заедно с тях, ограничават и потока на хора, на стоки, суровини. Затрудненият оборот, се превръща в срив в производството, по-малък износ, по-малък внос. На практика много от инвестициите се отлагал, просто поради невъзможност процесът да реализацията им да се осъществи нормално.
Макар и мерките и заразите да не са разпростренени в цял Китай, пораженията са значителни и засягат касае цялата страна. Правителството постоянно удължава ваканцията и празненствата, но не може да го прави безкрайно.
Отдавна вирусът премина границите и се разпространяве по начин, които може и да им аналог, но от това не става по-леко никому. Паниката се усили и поради отсъствието на адекватна реакция от СЗО, която в първите дни успокояваше, че няма особен проблем и отказа да обяви глобална опасност. Е, вече нещата са други, но междувременно бе пропуснато ценно време за да балансират реакциите. Като закъснееш и бедата те завари неподготвен склонността към хиперреакция е почти естествен резултат.
Ще бъдат засегнати не само преките търговско-икономически връзки с Китай, но и с други страни, доколкото случаи на заразени има вече в много страни. Тоест ефектът на снежната топка става закономерна и задължителна прогноза. Ограниченията в пътуванията стават неизбежни.
Без да има закономерна причина, но рационалното мислене не е първата опция при кризи. Имат призиви да се избягват всякакви китайски стоки, или контакт с хора от страни със заразени болни.
За това и българското правителство, вместо да отсъства от дебатите в обществото и от реакциите на информациите от цял свят, трябва системно и убедително да търси и намира рационалния път между задължителните предпазни мерки и анти-истеричната терапия, защото в противен случай последствията може да се окажат много, много сериозни и дългосрочни.
Всяка зараза има своя пиков момент, след което може да се смята че нещата имат шанс да бъдет взети под контрол. Този пик, за коронавирусът 2019-nCoV тепърва предстои.
Падат цените на основните стратегически стоки, което е добра новина, тъй като България е в по-голямата си степен вносител. Но ще пострадаме при износа на метали, отново поради фактът че Китай рязко понижи потреблението.
В същото време доколкото Китай ще престане да генерира глобално предлагане в познатите мащаби, много от стоките могат да поскъпнат. Всяка страна трябва да направи своята оценка и прогноза за последствията, в каква степен и с какви мерки те могат да бъдат управлявани.
Във всяка беда има надежд, във всеки риск възможност.
Не съм сигурен, че правителството ще може да се справи със задачата, но поне да опита.Защото не е далеч възможния ден на заразени и у нас. Истерията е най-лошия съветник. Най-важно е доверието, не съм сигурен че то е естествен продукт на сегашното управление.