петък, 23 юни 2017 г.

Решението за отказ от F-16 и новините за предстоящи разкрития за сметки и богатства в офшорни сметки в Залива

Смея да предположа, че решението да се изключи F-16 от състезанието за избор на самолети е дошло след обявлението на предстоящите разкрития за сметки и богатства в страните от Залива - в която има замесени топ политици у нас. НяКой си мисли, че по този начин ще удари икономически американците, като представи избора в "европейска" срещу САЩ светлина и така във Вашингтон ще се смилят и няма да публикуват разкритията.
Има и още един "носещ" фон на заден план - и това са санкциите на САЩ срещу Северен поток, които индиректно удрят мечтите на Борисов да направи хъб с руски газ през Турски поток и с Газпром.
Всичко хубаво - но водещите оръжейни технологии са в Америка. Както и радарите, така и боеприпасите. От ялови ВВС, които не са способни да бранят небето, морето и сушата на България, от този, могат да патрулират но не могат да постигнат превъзходство в бой заедно със съюзниците, нямаме нужда.
Ако от мен зависеше, бих направил сделка F-16 плюс F-35 след десет години /тогава цените ще паднат/, ще взема топ радари, но в режим на споделена отбрана с Румъния и Гърция.
Но кой съм аз да давам съвети на нашите геополитически балансьори.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Bulgaria Analytica: Nord Stream über alles?

In a matter of a week, the cards in the geopolitical exchange between the US and Russia have been dramatically shuffled. The new bill, which passed by an overwhelming (97-2) majority in the US Senate, signals potential tectonic moves in transatlantic, EU and West-Russia relations.
Long before the EU public could read into the fine print of the US draft legislation, German Foreign Minister Sigmar Gabriel and Austrian Chancellor Christian Kern warned in a joint statement that Europe’s energy supplies were “a matter for Europe, not for the United States.”
It is worth looking deeper into the semantics and the fallout of this bitter exchange.
First, energy supplies and energy security are an indispensable part of national security, i.e. of the national and collective defense systems on both sides of the Atlantic, whether we admit it or not. The pursuit of egocentric national interests in Nord Stream–2 or its analogues, at the expense of shared and balanced defense policies at a NATO and EU level, plays into the hands of rivals and opponents. The allusion to the predominant economic and business denominator in those infrastructure projects, generated by German and Austrian high officials, is not only overtly simplistic but misleading. Both recent history and Russia’s track record of use of energy weapons as a foreign policy tool are an eloquent proof that when it comes to gas the Kremlin means geopolitics first, business later.
Second, the US Senate bill transcends party lines and is a pivot in an emerging legitimate US self-defense response to a threat to both the US and the NATO collective security system. Whether President Trump is implicated or not in the Russian probe, is irrelevant. We are yet to see the details and the charges, if any, but there is a consensual line and proof that Russia has interfered in the US electoral process, trying to influence both the outcome of US presidential elections and the future direction in US foreign policy. This has immediate repercussions for US’s ability to underwrite its security guarantees to other NATO members. To claim that pipelines from Russia into the heart of the EU, bypassing the whole of CEE, denying these countries legitimate financial proceeds and honoring essential part of the foreign policy and energy strategy of the Kremlin, are a purely commercial deal is sheer nonsense. At best.
The unfolding investigation in the US clearly alludes to an operation that has been designed and executed deliberately targeting key institutions. This is ipso facto an act of war – the fact that a hybrid instrument is involved does not alter much – the US has every right to protect itself against hostile actions and to expect sympathy and support from its allies at least within the confines of the mainstream reading of basic NATO solidarity.
Whether NATO’s article 5 is formally triggered or not is metaphysics. The threat to US national security is considered real and codified in an act of the highest legislative power level – the US Congress. German and Austrian politicians should be able to reach out beyond the trivial and immediate plan behind Putin’s moves.
The European public does not need to be convinced of the authenticity of the threat from the Kremlin. French, German, British, Dutch and many other EU citizens and politicians have been the victim of Russia’s hybrid operations. And some of them have preferred to appease instead of directly confront the Russian threat, paying the political price.
Second, both Germany and the EU rely on US defense guarantees, sparing themselves the burden of self-sufficient military budgets, while not meeting even the modest 2 percent of GDP criteria. Against this backdrop, the German defense minister’s stated support for a separate European army fall flat on the reality check of what EU countries are willing to share and spend. This critical dependence on US security guarantees, amidst a volatile global and regional risk environment and an insolent and aggressive Kremlin, can neither be ignored nor easily alternated. If the US Congress deems it a must to confront a Russian threat to core US national interests, by proposing a sanctions’ upgrade in an area where Russia would be hurt most, the least EU leaders should do is to carefully assess options and repercussions. The German and Austrian governments’ open pro-Gazprom stance are not only egocentric, but premature and counterproductive.
Bonn and Vienna have every right and duty to protect their consumers and gas contracts with Gazprom – which jointly taken constitute 57 bcm per annum. The security of these supplies has not been an issue in recent years. A second line of Nord Stream, however, would not be about energy supply security, but about extra profits from brokering services for Russian gas in Europe. Nord Stream-2 would add 55 billion cubic meters, the bulk of which will not serve to meet internal German and Austrian gas demand, but will be destined to neighboring and mostly CEE markets. These countries have never asked, nor authorized Germany, for this brokerage for Gazprom.
On the contrary, most to them are seeking to develop alternative supply chains sourced out to the Caspian, Black sea, East Med and global LNG, including US shale gas. Germany’s Nord Stream-2 ambitions are undercutting their ability to diversify away from a monopoly supplier, as the Nord Stream will shield Gazprom’s EU market shares and privileged access to CEE markets. By extending credits and investing in securing new channels for penetration of Russian gas into the heart of the European gas market, Gazprom’s EU partners in the project are openly opposing the EC’s attempts to clear the EU gas market to competition and equal treatment for new suppliers.
Critical dependence on Russian gas for supplies and routes has been a key barrier to EU gas market liberalization, integration and price harmonization. CEE governments and consumers have regularly been subjected to Russia’s political blackmail and gas overpricing, with Gazprom sharing part of the surcharges’ proceeds with its EU partners and brokers. Whatever value is added to German, Austrian and other EU energy companies Russian bypass gas pipeline projects like Nord Stream–2 bring, benefits to the tune of $ 10 billion per annum, most of the bill is paid by CEE consumers and businesses. Such a blind pursuit of self-interest does not qualify for even the loosest EU solidarity benchmarks.
Until very recently, Russian gas supplies to the EU had no or few alternatives. Nord Stream–1 was deemed essential to insure gas supplies to Germany in a force majeure event. This energy security line has been often repeated by the German and Austrian high officials. However, the EU gas market has attracted considerable alternative suppliers via both land pipelines and LNG terminals, which are ready to compete with Gazprom and offer EU consumers viable alternatives, tough competition and low prices in the nearest future. Not only to German but to all EU consumers.
Alternative gas supply infrastructure – pipelines, interconnectors, terminals, storage facilities, trading platforms – away from Gazprom’s reach, are not going to happen overnight. They won’t fix immediate short-term supply problems in the CEE, but are crucial to determine future strategic options and market set-up.
European gas history unequivocally tells us that routes determine gas market competition, notably in countries without access to alternatives to Russian gas. They rely on the EC’s guidance and honest member countries’ interest arbitration. Regardless of what Bonn and Vienna pledge, the net impact of their policy line is to effectively sideline the EC as the prime decision-making level in relations with Gazprom and deny Brussels the role of the honest broker, balancing off extreme peaks of national egoism.
Fourth, Germany and Austria might cherish a zone of comfort with Gazprom, but their political preferences for Nord Stream–2 run counter to prevailing trends in the global gas market. The expected global LNG gas glut and the low oil prices are giving Europe a unique chance to interconnect and integrate its national gas markets, without picking favorites, in the process of harmonizing gas prices and terms of trade.
Nord Stream-2, instead, would lead to further EU market fragmentation and the emergence of a gas islands of privileged Gazprom treatment. Sustained price differentials add insult to injury resulting in enhanced centrifugal undercurrents undermining and shattering the EU to the core. This is a suicidal line to pursue after the Brexit.
Although the US Senate bill contains general provisions on new sanctions, there is little new as most of the content is copying the bill introduced in January by a group of senators. At that time, they thought that President Trump could repeal the decrees of Barack Obama on sanctions against Russia.
Contrary to statements made by Vladimir Putin about the allegedly weak influence of these sanctions on the Russian economy, the fact is that their impact is devastating. Prior to the annexation of Crimea, Russian corporations and banks used to borrow on the international capital markets, each year, to the tune of $660 billion. These funds played an instrumental role for the recovery of the Russian economy after the crisis of 2008-2009. These days the total portfolio has sunk to $450 billion with no signs of recovery, against the background of dramatically lower oil and gas sales revenues. This in turn limits the restructuring and modernization resource base in vital sectors, like oil and gas, and the resource base for sustaining Russia’s hybrid warfare. It also drains essential social programs, which buy Mr. Putin peace and votes at home.
Today Russia is desperately short of long money (above one year), which in all but name constitutes an international credit embargo. New money is not coming in, old debts are difficult to impossible to refinance. Neither China nor the rich Arab Gulf states could step in to make up for the loss of access to credits in the West. It is sufficing to look at the fate of joint gas infrastructure projects with China that relied on Chinese funding.
There are a couple of provisions in the proposed new US sanctions that warrant a closer look – reducing the length of loans available in the West to 14 days, imposing sanctions against Russia’s private armies and spies, oil and gas companies from third countries working with Russia and possible sanctions against new export pipelines.
It is plausible that the US threat to go after EU energy companies, that have agreed to finance the Nord Stream-2 project, has provoked the wrath of German and Austrian leaders. The obvious objective is not only to block the Nord Stream-2, but to add Washington’s weight behind the critics of the pipeline among EU members states.
Chancellor Merkel has openly challenged the EC’s role in the process and has rejected the latter’s call for a mandate to negotiate with Gazprom the Nord Stream-2 compliance with EU law. When and if top EU companies, such as Engie, OMV, Shell, Uniper and Wintershall, face sanctions by the US, then the likelihood of a EU-US spat skyrockets. This time it will be no more about penalizing Russia and its politicians, oligarchs or companies for Crimea and Ukraine, but directly hitting at EU majors and EU governments for helping Russia sustain its financial base for its political and hybrid warfare against the US and the West in general. What happens with Nord Stream–2 will be echoed in Turk stream’s entry into the EU gas market, in allowing Gazprom in the TAP and other projects, or acquiescing with its tight grip on the CEE market, blocking competition.
It is impossible to differentiate between the financial resources base for Russia’s internal and foreign policy operations. Whatever money ends up with Gazprom could be further traced funding hybrid attacks both against targets in the US and in the EU.
This is no time for leniency and double talk on both sides of the Atlantic.
Push has come to shove and the US and EU leaders must make up their mind on the ambiguity of the economic and political footprint on transatlantic relations of their dealings with Russia.

Bulgaria Analytica: Северен поток über alles?

В продължение на няколко седмици, картите в геополитическата игра между САЩ и Русия, бяха кардинално разбъркани. Новият законопроект, гласуван с решително мнозинство (97-2) в американския Сенат, предизвестява потенциални тектонически трусове както в трансатлантическите, европейските отношения, така и по линията на отношенията Запад-Русия.
Много преди европейската публика да има достъп до „дребния“ шрифт зад новия проектозакон в американския Сенат, германският външен министър Зигмар Габриел и австрийския канцлер Кристиан Керн, предупредиха в съвместно заявление, че енергийните доставки за Европа „са работа на Европа, а не на Съединените щати“.
Струва си да погледнем по-дълбоко в семантиката и последствията на тази горчива словесна обмяна.
Първо, енергийните доставки и енергийната сигурност са неразделна част от националната сигурност, от колективни системи за отбрана – от двете страни на Атлантика, без значение дали го признаваме или не. Преследването на егоцентрични национални интерес чрез проекта Северен поток-2 и неговите аналози, за сметка на споделените и балансирани отбранителни и енергийни политики на ниво ЕС и НАТО, е в полза на опоненти и съперници. Представата за доминиращ икономически и бизнес знаменател в тези инфраструктурни проекти, която внушават високопоставени политици от Германия и Австрия, не само е прекалено опростенческа, но и подвеждаща. Както историята в последно време, така и историческия запис на Русия при използването на енергийното оръжие, като инструмент на външната политика учи, че когато иде реч за природен газ, Кремъл има пред вид първо геополитика, а след това бизнес.
Второ, законопроектът на американския Сенат преминава отвъд партийните разделителни линии и е опорна теза на възникващия легитимен отговор на самоотбрана срещу заплаха срещу САЩ и колективната система за сигурност НАТО. Дали президентът Тръмп има роля или не в разследването за намесата на Русия, няма никакво значение. Все още предстои да видим детайлите и обвиненията, ако изобщо ги има, но съществува консенсус и доказателства за това, че Русия се е намесила в изборния процес в САЩ, с опити да повлияе върху изхода на президентските избори и бъдещите насоки на американската външна политика. Това носи преки отражения върху способността на САЩ да реализират гаранциите за сигурността на другите членки на НАТО. Да се твърди, че тръбопроводите от Русия в сърцето на Европа, които заобикалят целия регион на Централна и Източна Европа, като отнемат от тези страни легитимни финансови ползи, като в същото време защитават същностни части от външната политика и енергийната стратегия на Кремъл, с твърдение, че става въпрос просто за бизнес – е откровен абсурд. В най-добрия случай.
Развиващото се разследване в САЩ по руската намеса, навежда на мисълта, че става въпрос за грижливо планирана и съзнателно предприета операция, която се прицелва в ключови институции. Това представлява ipso facto акт на война, като фактът, че се прилага хибриден инструмент не променя съществено нещата. САЩ имат пълното право да се защитават срещу враждебни действия и да очакват разбиране и подкрепа от своите съюзници, поне в рамките на онова което се смята за минимално съдържание на понятието атлантическа солидарност.
Няма особено значение, че в случая няма изрично позоваване на член 5 от основополагащия акт на НАТО. Наличието на заплаха за националната сигурност на САЩ е удостоверено в акт на най-висшия законодателен орган на Конгреса на САЩ. Германските и австрийски политици би следвало да са в състояние да реагират отвъд предвиденото за тях като тривиална реакция или непосредствено действие в плановете на господин Путин.
Европейската общественост няма нужда от убеждаване относно автентичността на заплахата от Кремъл. Френските, немските, британските, холандските и много други европейски граждани и политици са били жертва и цел на руските хибридни операции.
Някой от тях предпочетоха да се примирят, вместо да се изправят срещу руската заплаха. И платиха политическата цена.
Второ, както Германия, така и ЕС като цяло, разчитат на отбранителните гаранции на САЩ, като в същото време си спестяват тежестта на самодостатъчни военни бюджети, като дори не покриват скромните 2 процента от БВП критерии. На този фон, подкрепата на германският министър на отбраната в полза на самостоятелна армия на ЕС, не издържат теста на реалността за това какво страните от ЕС могат и искат да си позволят да разходват и да споделят. Критичната зависимост от гаранциите на САЩ в сферата на сигурността в променяща се среда на глобални и регионални рискове, на агресивен и нахален Кремъл, нито може да бъде пренебрегната, още по-малко лесно променена. Ако Конгресът на САЩ смята за нужно да се даде отпор на руската заплаха на коренни интереси на страната, най-малкото което лидерите на ЕС трябва да направят е да оценят грижливо ситуацията, последствията и опциите. Откритата про-Газпром позиция на немското и австрийско правителство не е само егоцентрична, но и преждевременна и контрапродуктивна.
Бон и Виена имат всяко право и дълг да защитават своите потребители и газовите си договори с Газпром – които заедно покриват доставки на повече от 57 милиарда кубически метра. Но въпросът за сигурността и надеждността им не е стоял на дневен ред през последните години. Следователно евентуална втора линия на Северен Поток не покрива нужди на енергийната сигурност, а цели ползи от посредничество при търговия с руски газ. Северен поток – 2 ще добави нови 55 милиарда кубически метра, основната част от които няма да се насочат към пазарите на Германия и Австрия, а към съседните страни от Централна и Източна Европа. Тези страни никога не са искали, нито възлагали на Германия или Австрия, да изпълняват посреднически функции в отношенията им с Газпром. Напротив, повече от тях, търсят да развият алтернативни вериги на доставки, които тръгват от източници в Каспийско и Черно море, Източното Средиземноморие и от глобалния пазар на ВПГ, включително на този от шистов газ в САЩ.
Проектът Северен поток-2 на Германия отразява амбиции, които подкопават способността на тези страни да диверсифицират източници и маршрути отвъд монополния си доставчик, като защитава пазарните дялове и привилегии на Газпром на европейския газов пазар. Като предоставят кредити и инвестират в осигуряването на нови канали за навлизане на руски газ в сърцето на европейския газов пазар, европейските партньори на Газпром в Северен поток-2 открито и недвусмислено се противопоставят на усилията на Европейската комисия да отвори газовия пазар на Европа за повече конкуренция и равно третиране на новите доставчици.
Преодоляване на критичните прагове на зависимост от руски газ при доставките и маршрутите е дългосрочна цел на ЕС, ключово условие за успешната либерализация на газовия пазар, за интеграцията му и ценовата хармонизация. Правителствата на страните от ЦИЕ, както и потребителите, в продължение на години са обект на политическо изнудване и свръхвисоки цени на природния газ. Част от приходите от тези надценки Газпром споделя със своите европейски партньори и брокерите си. Каквато и да е добавената стойност за германските, австрийски и други ЕС компании от руските „заобикалящи“ проекти като Северен поток-2 (ползите са в порядъка на 10 милиарда долара годишно), значителната част от сметката се плаща от потребителите и бизнеса в ЦИЕ. Подобно сляпо преследване на собствения интерес трудно може да попадне дори в най-свободните интерпретации и репери за съюзническа солидарност.
До скоро – руските газови доставки за ЕС нямаха много алтернативи. Северен поток-1 де факто изглеждаше неизбежен за да се осигурят безпрепятствени доставки за Германия в случай на форс мажорни събития. Този рефрен често влиза в употреба, за да се оправдаят реакции, подобно на тази на германския външен министър и австрийския канцлер. При все това, европейският газов пазар успя да привлече значителни алтернативни доставчици на природен газ, както по газопроводи на сушата, така и от ВПГ терминали. Те са в състояние и имат желание да се конкурират с Газпром, като предоставят на европейските потребители жизненоспособни алтернативи, реална конкуренция, сътрудничество и по-ниски цени в най-близко бъдеще. Не само за Германия, но и за всички потребители в ЕС.
Инфраструктурата, която може да бъде ползвана за алтернативни газови доставки – газопроводи, интерконектори, терминали, газосъхранителни съоръжения, търговски платформи, които са извън контрола на Газпром, няма да се случи за една нощ. Трудно могат да решат неотложни проблеми с диверсификацията на доставките в ЦИЕ, но още сега е критично важно да се определят стратегическите насоки и разкрият възможности за пазарно преподреждане. Историята на природния газ в Европа недвусмислено показва, че трасетата определят и равнището на конкуренция, особено в страни, които нямат достъп до алтернативи на руския природен газ и които разчитат на водещата роля и честно посредничество на Европейската комисия. Независимо от това, което Виена и Бон твърдят, нетното въздействие на тяхната сегашна политическа линия е на практика да се препятства ролята на Европейската комисия като първостепенно равнище на решение на проблемите в отношенията с Газпром, като се ограничи ролята и на посредник, който балансира пиковете на национален егоизъм.
Четвърто, Германия и Австрия могат да се радват на зоната си на комфорт с Газпром, но политическите предпочитания към Северен поток – 2, рязко контрастират с преобладаващите тенденции на глобалния пазар на природен газ. Очакваното свръхнасищане с излишъци от втечнен природен газ при устойчиво ниски цени на суровия петрол, дават на Европа уникален шанс да усили своята вътрешна свързаност, като интегрира националните газови пазари без да подбира фаворити и хармонизира цените и условията на търговия с природния газ в ЕС. Северен поток – 2 би довел само до по-нататъшна фрагментация на пазара, до възникване на „газови острови“ на привилегировано третиране на Газпром. Устойчивите разлики на цените на природния газ в ЕС само ще влошат ситуацията, подхранвайки центробежните подводни течения, които разтърсват и дестабилизират Европейския съюз из основи.
Въпреки, че законопроекта на американския Сенат съдържа общи насоки за новите санкции, в тях не се съдържа нищо кардинално ново. По-голяма част е копие на подобна законодателна инициатива от януари тази година на група сенатори. По това време, те се стремяха да предотвратят опасността от незабавна отмяна на изпълнителните заповеди на Барак Обама от президента Тръмп по отношение на санкциите към Русия.
Противно на декларациите на Владимир Путин относно слабия ефект от санкциите върху руската икономика, факт е, че те имат катастрофално въздействие. Преди анексирането на Крим, руските корпорации и банки, бяха в състояние да заемат от глобалните капиталови пазари всяка година в порядъка на $ 660 милиарда. Тези фондове изиграха ключова роля за възстановяване на руската икономика след кризата от 2008-2009. В днешно време целият портфейл на заимстване „потъна“ до $ 450 billion и то само в рамките на няколко години, на фона на драматично по-ниски приходи от продажбата на енергоресурси. Това не само ограничава ресурсната база за преструктуриране и модернизация на жизнено важни сектори на икономиката – като нефта и газа, но и тази на хибридните войни, които Русия води. В същото време изпразва съществени социални програми, които „купуваха“ мира и гласовете за господин Путин у дома.
Днес Русия отчаяно се нуждае от „дълги“ пари /със срок над една година/, което на практика, ако не по име, представлява международно кредитно ембарго. Свежи пари не постъпват, старите дългове трудно се обслужват. Нито Китай, нито богатите арабските страни от Залива могат да заместят липсата на достъп до капиталовите пазари на Запад. Достатъчно е да се погледне съдбата на обещаното финансиране на съвместните газови инфраструктурни проекти с Китай.
В проекта за нови санкции на Сената има няколко пункта, които допълват картината в тази насока – ограничаване до 14 дни на срока на заемите, до които Русия има достъп на Запад, налагане на санкции срещу частните хибридни армии на Путин, срещу нефтени и газови компании от трети страни, които работят с Русия, и които финансират нови газопроводи за износ на руски газ.
Тези последни заплахи от страна на САЩ да преследват европейските компании, които са се съгласили да финансират Северен поток-2 изглежда провокираха гнева на германските и австрийски лидери. Очевидната цел на американските сенатори, според проектозакона, не е само да блокират Северен поток-2, но да се намесят в спора в ЕС на страната на противниците на проекта сред страните членки.
Канцлерът Меркел открито оспори ролята на ЕК, като отказа да даде мандат на комисията да води преговори с Газпром по условията за функциониране на Северен поток-2. Когато и ако най-големите европейски компании като Енджи, ОМВ, Шел, Юнипер и Винтерсхал, се изправят пред непосредствената заплаха от американски санкции, то тогава опасността от изостряне на отношенията между ЕС и САЩ нараства.
Темата няма да бъде Крим или Украйна, а директни действия срещу европейски компании и правителства заради тяхното съдействие на Русия да укрепи финансовата си база, с която провежда политическата и хибридна вона срещу САЩ и Запада като цяло. Това, което се случи със Северен поток -2 ще се отрази и на съдбата на Турски поток и неговия вход в Европейския съюз, и на достъпа на Газпром до ТАП и други проекти, върху негова примка върху газовия пазар в Централна и Източна Европа и възможностите му да блокира конкуренция.
Действително е невъзможно да се направи разграничение между финансовата ресурсна база на руската вътрешна и външна политика. Парите които попълват касите на Газпром биха могли да бъда проследени в хибридни атаки срещу цели в САЩ и ЕС. Сега не е време за снизходителност или двусмислено говорене от двете страни на Атлантика.
Нещата са сериозни и европейските и американски лидери трябва да вземат решение относно двойствения характер на политическите и икономически последствия на отношенията им с Русия върху трансатлантическите отношения.

Нетна стойност на казаното от Борисов при Ани и Виктор

Няма начин президентът Радев да е отправил покана до Путин без да ползва каналите на Външно министерство, т.е. на правителството, на посолствата. Ако го е направил през руското посолство тук, без да ползва Външно и не е информирало Борисов има сериозен проблем. Протоколът е последния проблем. Вероятно Борисов говори за това, че Радев не му се е обадил лично да обсъдят поканата.
Начинът по който третира казуса с "болтовете" е недостоен, типичен за неговия тип - чалга - или популистка политика. Именно и точно болтове са доказателства за съдебната реформа или по-скоро за нейното отсъствие и необходимост. В работеща система няма как подобен сигнал да бъде оставен без последствия, защото обясненията са фарс. Лозан Панов няма нужда от привилегии, а от обикновена защита от правосъдието.
Борисов се опитва да маргинализира случая, като се прави на технически грамотно и засегнато лице по темата, не е нито компетентен, нито заинтересована страна, освен ако не се изживява като пиар на Цацаров. На него му се били отхлабили болтовете, главите на джантите се износвали. Смешно е. Недостойно е.
Ако бях на мястото на Ани и Виктор, веднага бих го поставил до стената с въпроса - ако случаите, за които разказва са с коли на НСО /това е проблема/, регистрирани ли са случаите и ако да защо не са взети мерки. Ако не, защо не са регистрирани или просто е нямало случаи и той послъгва.
Ако са случаи с лични или други автомобили извън НСО - примерът му няма никаква стойност защото няма кой да го потвърди, нито докаже.
А за правото или отсъствието на Председателя на ВКС да говори по темите за съдебните реформи тук е ударил "бинго" на авторитаризма. Всеки, повтарям всеки български гражданин, особено и включително професионално ангажираните по темата имат право, професионално ангажираните и морален дълг, да повдигат и дават мнение по въпроси с обществена значимост, каквито са безспорно темите около съдебната реформа. Това, че Парламентът и политиците, обличат нещата в законодателна форма няма отношение. Още по-нелогично е премиера да става словесен регулировчик - да казва кой може или не да говори по съдебната реформа. Премиер е, не Гуру или Господ.
Нищо не разбира от контекста на случващото се около Турски поток и входа му в ЕС. Няма да има нищо такова, като не чете какво става с новите американски санкции. Както и интерпретации те му за "заобикалянето" ни - това не е само и толкова риск, колкото възможност. Но трябва да се откъснат от кораба - майка - Газпром. Изобщо е добре даси почине и спре малко с иницативите си като се опитва да играе на пазара на енергийни проекти в инфраструктура. Не е работа на държавата да измества пазарната логика и играчи.
За това си има либерализация.
Много точно реагира на темата за "посредничестката" си стойност в отношенията между ЕС и Турция. Разумно и трезво.
Жалко, че Ани и Виктор му спестиха другата "истина" извън тази на приятеля Ердоган за преврата. Защо не го питат - преди преврата колко души бяха убити в Турски Кюрдистан, колко бяха арестуваните сред опозиция, медии, академични среди, юристи, военни - т.е. за насилието което Ердоган упражни и което предпостави този неуспешен опит за преврат.
Има един лакмус за истинност - това е отношението на нашите съюзници в ЕС и НАТО към исканията на Ердоган за екстрадиция на турски военни. Ако техните разузнавания бяха дали и минимални доказателства, че те са били съучастници или инициатори на насилие през преврат, със сигурност щяха да ги съдят сами или да върнат по съдебна процедура, надлежно оформена и след искане от турски съдебни власти, а не от правителството. Знаете каква е оценката на германската БНД - службата по разузнаване - за това кой стои за преврата в Турция. Затова ги третираха като политически репресирани лица и им предоставиха убежище и закрила от Ердоган.
Та Бойко да беше отговорил кой кого насилва в Турция, преди да разправя в ефир версиите на Ердоган. И да обясни защо върна - опозиционери на Ердоган, които бяха потърсили подслон у нас?
Това не е политика, а липса на такава. Ветропоказателна по живковски.
За оградата да не говорим - къде видя опасност от 50 000 хиляди души да тръгнат през България? Как си представя - турската армия с опряни щикове заставя бежанци да преминат българската граница? Къмон. Не нам. Те са уседнали, подредили живота си и да тръгнат за България,без да имат план или сигурност, че ще стигнат до страните - крайна дестинация . в ЕС - няма сила, която да ги изпрати на българо-турската страница.
Чакам момента в който Бойко ще направи подобна на Путиновите срещи с журналистите за да се напрегне от по-агресивни и най-важното по-значими въпроси. Няма да го доживеете, той работи само в контролирана среда и в зона на своя гарантиран медиен комфорт. Един на един.

вторник, 20 юни 2017 г.

Дебати.бг: Визитата на Путин - може би?

Президентът Радев е поканил президента Путин да посети България – по телефона. Излязоха вече коментарни информации, че Путин бил приел, но с вметване, че датата на посещението ще се уточнява. Дипломатическият факт оставя „отворен“ въпросът не само кога ще да е посещението, а и дали изобщо поканата е получила положителен отговор. Започнаха и основателни медийни въпроси: какво значи това оставяне на въпроса отворен, защо няма отговор от Кремъл, има ли забавяне.? Забавяне няма и не може да има. Решението за визитата на Путин в България ще бъде оповестено месец – два преди да се случи и това кога ще е датата и каква ще е точно визитата – юбилейна или друга, ще бъде решено в последния момент с оглед на конкретната обстановка, фон и нагласи.
„Няколко други протоколни кремълски детайла : за да има посещение на руския президент в България, би трябвало преди това да има визита на българския държавен глава в Москва. Такъв факт няма и няма свързана информация.“
След като има отправена българска покана към президента на Русия Путин да посети България, тя няма как да не е съгласувана с премиера Борисов. От това какво ще е евентуалното посещението на Путин в България – пак казвамВизитата на Путин юбилейно (за годишнина, какъвто е случаят с 3 март, или друго) зависи ще има ли или не двустранни документи, споразумения и прочее, какво ще се подготвя. Юбилейността позволява да няма много допълнитено съдържание. Но всяко друго съдържание изисква предварителна подготовка и прецизно предварително съгласуване със съответните институции. Не може да се предполага визита на Путин, „при всички положения” и с оглед на ситуацията и нагласите в България, особено към датата на очакваната визита. След доста острите първи обществени реакции, последвали веднага след изпуснатата първа (явно, като предварителен сондаж) информация, че руският президент Путин ще е гост на Радев за 140 –та годишнината от Освобождението на България, и гафовете по отношение на „кирилицата“, Кремъл не трябва да изключва и още по-остри публични протести. Иначе казано изключително нежелана фонова среда за Путинова визита точно в България. Затова решението, ако, и когато бъде взето, ще е в последния момент. И още нещо – да се допуска заиграване в контекста и на евентуалната визитата на Путин у нас с това, че следващата година България ще председателства Съвета на ЕС (вече се чуха и подобни коментари) e повод, да бъде обърнато внимание и на друг „детайл”. „Всеки опит за внушение, че бидейки председателстваща страна България е или ще бъде някакъв специален играч на сцената, посредник в една или друга комуникация с Русия, ще бъде огромна грешка. Европа няма нужда от посредници, а „вкарвана” в подобна сбъркана роля България като член ЕС, само ще загуби, защото нито ще стане по-симпатична на Москва /не може да и предложи много/, нито ще намали подозренията към себе си в Брюксел.“
В деня на телефонната покана, в президентството е имало тотално гипсиране. Личи по всичко. Дори по часа на качената на президентския сайт официална информация (почти в полунощ) за отправената от държавния глава Радев официална покана към президента Путин да посети България. Заявката за разговор с Путин е била направена и e било протоколно насрочено време за разговор. По молба на Радев, както Кремъл съобщава изрично. Русия, съответно темата „Путин, покана“, трябваше да бъде позитивно „вдигната“ в медиите и доразвита от пристигналия по покана на „Атака“ в София Анатолий Карпов . Обаче, за жалост, той се оплете с „византийската кирилица“ и тотално обърка плановете на президента за позитивна нагласа, на чийто фон „смелата“ покана към Путин от смелия летец, трябваше да бъде възприета още по-радостно от радостните избиратели.
Да, но не! Вестта за разговора „на върха“ попадна във фоновата среда на поредната груба проява на съзнателно невежество от висш функционер на режима на Путин. Цацаров също помогна, както може. От сърце и душа, оплетен с „кирилицата“, залагайки на словесни шаблони със славянските „земи“. Вероятно, защото и той не е наясно, кой е сътворил кирилицата.
В резултат – фалстарт на Радевата покана. Самият Кремъл нарочно подчерта, че датата на посещението ще се уточнява, което оставя „отворен“ въпроса кога и дали изобщо поканата е получила положителен отговор. Но, ако не стане за 3 март, тогава президентът Радев увисва и с юбилейността, тъй като по друго време контекстът ще е напълно различен. Не изпитвам никакво удоволствие да анализирам тези Сизифови мъки на нашите топ политици, но се налага. Защото между националната гордост и личната им суета трябва да има граница.

копирано от: http://debati.bg/vizatata-na-putin-mozhe-bi/

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Live and let live - за екокатализаторите в българския казан

Нямам обичая да отговарям на всеки пост във Фейсбук, защото не е целта да споря с всяко друго мнение, а да има различни мнения. Не смятам, че моите мисли са най-важните или най-безгрешните. Много често е по-добре да се мълчи и да се слуша. Повод на тези редове е пост на Нони Каменова на моята стена, в които помоли за реакция, още повече, че изказаните от нея мисли напълно и пряко съвпадаха с тезите на отрицанието на една цяла индустрия.
Госпожо Каменова, за Вас тези теми - колониализъм /само това вече издава влияние на левичарска литература/, индустрия и природа - са хоби, поле за упражняване на Вашия идеализъм. Ако имате професионално натоварване, то очевидно не е в бизнес аспектите на тези теми.
Разсъждавам така - ако с моите действия или съждения отнемам или ограничавам нечия друга възможност или свобода на действие - трябва да се замисля.
Предполагам, без да съм сигурен, че различията между нас, тръгват от неразбирането на глобализацията като обективен процес, а повтаряме мантрите на левичарите и в най-общ план на лузърите, че глобализацията е злоумишлена политика провокирана от империалисти и колониалисти.
Глобализмът е политика - глобализацията е процес. И една от първите глобални политики е скрита в прословутия лозунг - Пролетарии от всички страни, съединявайте се.
Писах книга по тези теми и имам самочувствието, че съм един от малцината експерти по темата. Не само много в света. Глобализацията е като реката или морето - за тези които не умеят да плуват е опасност, за тези които умеят да навигират - да управляват кораби е бонус, защото транспортират по вода. Евтино. Брендирането на всичко което се случва около нас като дело на Сорос, на евреите, на колониалисти, на империалисти и прочие, издава не само безсилието да намерим печеливша стратегия на развитие, но и възпроизводство на най-голямото проклятие на българина - завистта към успеха на другия. За това у нас няма уважение и култура на риска.
За мен тези теми са работа и реалност, макар че специално за Трън нямам никакво специално отношение. Научил съм се да балансирам, като не приемам работа от всеки инвеститор и най-вече като съм си запазил правото да казвам, че проектът им не става - или не е печеливш, или е рисков.
Повтаря се сагата с шистовия газ - хора, откровено невежи за рисковете на индустрията и начините за тяхното управление, започнаха да изстрелват лозунги - "водите ще бъдат замърсени" /а е не могат да направят разлика между нефтен и воден сондаж", ще предизвикат земетресение сондажните работи, / а се оказа, че отново не правят разлика между обратно нагнетяване на отпадни сондажни води дълбоко в земята при добив на нефт и пост ефекта при фракинга/ изобщо поредица от неосведомености. Ако не знаят и не са активни - няма проблем, но когато излизат от дебрите на своето съчетание на априорна непогрешимост в съчетания с небалансирани знания - и диктуват на обществото какво трябва да прави - то тогава те са бедствие. Независимо от намеренията.
Ето вижте съжденията "няма проблем златото си остава в земята за следващите поколения"!?! Вникнете в това съждения - имате пари в банката, но няма да ги ползвате и ще си останете беден и сам. Използването на всички ресурси - човешки и природни - в името на благоденствието на живите хора, на запазването на нацията и на просперитета на регионите не е въпрос на интелектуални терзания, а неотменно задължение. Има процеси, които са необратими, като демографския срив - или по.точно ако не действаш днес, тенденцията те помита. И накрая действително региона като Трън може да стане резерват - диво, без хора.
Принципът живей и не пречи на другия е основополагащ.
Или другата тема, там имало уран и нямало да бъде добив на злато със съпътствущо отделяне на уран, а добив на уран със съпътствуващо отделяне на злато. В смисъл някой пъклен ум искал да възстанови уранодобива в страната, за да може да възроди и АЕЦ "Белене"!? Приятел от Вашите среди сподели тези терзания.
Първо, наличието на уран и други радиоактивни елементи в недрата на земята е изненада вероятно само за тотално неуките. На много места у нас се добиват метални руди се установява наличие на уран и радиоактивност, особено при гранити. Това не е изключение, а правило.
Второ, и в момента въпросът за отделянето на урановите примеси и изолацията им е нормална и логична част от процеса. Добрата практика е неутрализацията им да е факт и да подлежи на контрол, лошата е когато отговорните за това органи си затварят очите - но това винаги и без изключение става за "наши" олигарси. И в момента у нас се добива злато и отделят уранови и радиоактивни елементи. Просто част от бизнеса. Проблемът не е в отсъствието на технологии, а в регулацията и контрол. Иначе е тривиалност.
Защо сега - защото златото е борсовата стока с перспектива и най-сигурната глобална валута особено в текущите смутни времена. Стана рентабилно и печелившо, пък и най-накрая се появиха технологиите за извличане на злато от руди с ниско съдържание. Какво по-логично от това някой у нас да инвестира , да добива и продава злато?
И най-важното защо българската държава да не го изкупува за да увеличава златните си резерви, като хедж срещу смутни времена - всички го правят?.
Дават ли си сметка всички екоактивисти, че те живеят от преразпределеното богатство, генерирано в индустрията. Да, освен материално има и т.н. неосезаемо или идеално богатство - но то без материалното е малко, дори нищо. Да, винаги можем да си купим лека кола, но е друго когато имаме производство на леки коли - веригата на стойността остава у нас. И най-вече за да си купим лека кола, някой трябвад апроизведе, да изнесе, да получи валута и с част от преразпределеното към нас да си купим вносната лека кола. Най-често двете линии на благоденствие - на материалното и идеялното - вървят успоредно.
Ето затова става реч не само в Трън, а всеки път когато "зелените" пазят Природата, а накрая се оказваме с поредния пропуснат шанс. В българския котел.

понеделник, 12 юни 2017 г.

Faktor: Прелъстен и изоставен. Трън.

Всичко което правим като избор има материални последствия. Дори най-идеалистичния избор. По-голяма част от тях можем да предвидим, за друга се догаждаме - т.е. там можем да работим за доброто само с добри намерения и добра воля.
Не съм против правото на хората да решават какво да има и какво не в тяхната община, а против това да бъдат манипулирани в условията на небалансирана и недостатъчна информация. За да вземеш правилното решение, трябва да бъдеш информиран - честно, балансирано и пълноценно. Решението взето под стрес и страх, който е съзнателно развит от хора, които нямат общо с Трън - т.е. професионални екореволюционери, които се кланят от утро до мрак на Че Гевара, не може нито да бъде информирано, нито в полза на хората там.
Питам - кой направи оценка за въздействие на двата типа отговор? Никой. Е как може тогава решението да бъде простветено и осъзнато?. Ясно е - относително - какво следва от решението за концесията. Не приемам, че защото имало корупция затова хората били против. Ами да си сменят управата и да назначат хора, които да им защитят интересите. Да, у нас има всякакви примери - ако не си защитаваш правата никой няма да ти даде "злато". Но е едно да преговарящ под условието на своето съгласие с концесионера и държавата и да изтръгнеш буквално най-добрата сделка за хората от региона, другата е безхаберно да захвърлиш всичко на абстрактното "ще си купя колело, но друг път".
Пак питам - кой от екоактивистите - за които икономиката и сметкита са досадно занимание - направи алтернативен зелен проект? Примерно използваме "не"-то в референдума като катапулт на екопрограма или туристически план с акцент зелена и чиста природа. Хайде, да не бъдем максималисти - трудно ползите могат да бъдат сравними с индустриалния тип развитие като при добива на злато, но поне могат да трасират път, пътека, магистрала /в преносен смисъл разбира се/ на развитието. Да дадат визия, ориентир.
Няма да видите нищо такова. "Умните екоглави" от София - идват - истеризират ситуацията - "печелят" референдума. Отнасят "трофея" в София, оттъргуват го за повече влияние и за да плашат централната власт и всяка друга, с оглед на бъдещите си проекти и ползи.
Хората в Трън ще си останат в същото положение. Човек като свикне с бедността вече не му пука, защото постепенно изтръпва и губи чувствителност, дори към собствената си съдба. Безболезнено преминава на помощи, субсидии и "доход настрана". Не му трябват никакви инвеститори, никакви инвестиционни проекти - защото разсъждава, какво ме интересува - някой друг печели, а за мен няма нищо? Както в и повечето райони на България с депресирана или направо отсъстваща икономика и демографски срив, хората вече са загубили и последната надежда - затова емигрират и към София, и към странство. Стигнали до ситуация да не смятат липсата на работа за проблем, още по-малко за недостък.
Познайте колко нови инвеститори ще дойдат в Трън? Това е най-голямата загуба. Няма навалица от инвеститори с различни конкурентни проекти. Сал един рискувал и то след хиляди кандърми.
То не беше - чужденци ни изнесоха златото, ограбиха ни. Сега имате българска фирма, с реални хора, с реални постижения. Като не вярвате, отидете в Панагюрище. Сравнете го с Трън и ще видите разликата между район с и без надежда..
А най-лошото е, че еко-"революционерите", които са зад кадър, бягат от отговорност като дявол от тамян. Като имат подобен вот от хората там защо не поемат властта и да управляват в името на новата си "зелена" програма. Нека направят района витрина на своята визия и умения. Да, ама не. Работят с материали и пари на клиента. И за негова сметка.
Бих дори им помогнал, защото има начин и по тази писта. Но няма да доживеете - защото трябва бачкане, риск и отдаване до край. Аз съм готов да работя на риск, но те никога.
Най-сладко е отстрани - хем - висока морална летва и нравоучение - хем бягство от отговорност за реалното управление.
За справка - не би трябвало да ми пука - не работя по темата. Ако работих вероятно щеше да има друг резултат, поне частично. И Асарелци не са сторили достатъчно щом не са спечелили сърцата и умовете. Това е битка и не можеш да предполагаш, че добрите ти намерения ще бъдат посрещнати с овации.
Ако бях трънчанин щях да поискам и на двете страни да гарантират с лични пари двата отговора - може да не бъдат много. Примерно по хиляда лева - гаранция за изпълнение на предсказанията. За инвеститора много повече разбира се - той го е и предвидил под някаква форма, ако не може може да бъде заставен - защото има какво да губи. Другите нямат. Приказките са лесни и безплатни.
Помнете ми думата - има зелена икономика, има зелени финанси - нищо от това няма да видите там.
Прелъстен и изоставен. Трън.

четвъртък, 8 юни 2017 г.

Фактор: Коленопреклонeние - по повод на интервю с Решетников


Признавам, без откровенията на Леонид Решетников през последните години, трудно щяхме да достигнем до това отрезвяване в руско-българските отношения. За това да благодарим на господин Блъсков, защото интервюираният не е просто заслужил „пенсионер“, а ключова и водеща фигура в политиката на Русия на Балканите. За това неговите откровения са полезни и в добрия смисъл на думата - провокиращи.
Интервюто в Труд, вън от съмнение, има контекст – то е част от офанзивата за замитане на следите от "македонския гаф" на Путин и същностна част от пропагандна кампания, която трябва да „покани“ президента Путин на 3 март. Подобна покана за русофилите у нас във времето, в което реализираме председателство на ЕС, е утешителна награда, баланс на неудовлетворяващото ги членство в НАТО и ЕС. Знак на „балансираща“ зависимост от Русия на член на ЕС, да не си помислим случайно, че като сме председатели сме се откъснали от „брата“.
Това интервю се появя ден след като Москва обяви влизането на Черна гора в НАТО за "враждебен акт" и заплаши, че ще вземе ответни мерки. Тези „мерки“, разбира се, са блъф. Освен да засили подривната си дейност или пропагандните атаки на сплашване, че черногорци, заедно с българите, словенците, румънците, поляците и другите членове на НАТО са цел на стратегическите ракети на Русия, но това е дежа вю, тривиално. Развитите западни икономики, които оставиха руската на светлинни години разстояние, нито за миг не са преставали да бъдат подобна цел - и какво от това? Богатството и благоденствието,и свързаните емиграционни потоци, са на Запад – безпътицата и бедността на Изток.
Представете си какво щеше да бъде ако не бяхме влезли в НАТО преди 13 години? Същият черен пиар и кампании за сплашване както срещу черногорците днес.
По казаното от Решетников може да познаете, че самовнушенията и самоизмамата са се превърнали в неизбежност и неотменима черта на режима в Москва.
На какво от това, което казва Путин днес вярвате? Че няма руски войски в Крим?
Че малазийския самолет не е свален от руски ЗРК „БУК“, опериран от редовни руски военни?
Путин отрече да има компромат срещу Тръмп, че изобщо познава Флин като човек в съседство на поредната вечеря. Вярвате ли му?
Говорителката на МИД Захарова преди време каза, че ако започне да говори за това което знае за САЩ - визираше чувствителните срещи на руските дипломати с отговорни членове на екипа на Тръмп и истаблишмента във Вашингтон, ще настъпи земетресение. Днес Путин говори за тотална ненамеса. Както между впрочем говорят за ненамеса и в нашите избори. Кой атакува сървърите на ключовите институции в навечерието на референдума за електронното гласуване?
Македонските служби за сигурност разкриха повече от десет годишна операция на СВР и ГРУ в страната, която цели да препятства влизането на Македония в ЕС и НАТО.
Ако прегледате казаното от руските лидери и дипломати по отношение на работата на македонското контраразузнаване, ще си помислите, че става дума за друга страна. Тотално отрицание. И забележете,контролът върху операциите се осъществява от територията на съседна страна – от Сърбия за опита за преврат в Черна гора, от Сърбия за операцията на СВР в Скопие, от София за работата на ГРУ пак в Скопие. Не мислете, че е нещо ново в историята. Прочетете за ролята на руския военен аташе в Белград през 1914 година, на руския посланик Хартвиг и полковник Виктор Артамонов, който контролира тайната сръбска военна организация „Черна ръка“ и ролята му в атентата, който постави началото на Първата световна война.
Като висши майстори на манипулацията – задължителна за хората от разузнаването, руските лидери са стигнали етап на самовнушение, при което вече е трудно да се различат реалност и желания, причина и следствие, намерения и действия.
Забележете, Решетников в интервюто настоява, че желае България да бъде едновременно "независима" и задължително "приятелски" настроена спрямо Русия.
Дори начални уроци по формална логика ще Ви отведат до съждението, че е допустимо независимостта на страната ни да не е тъждествена на приятелството с Русия, особено ако последната обявява за свой враг ЕС и НАТО. Ако някой ти казва, че си враг или част от врага, какъв тип е „приятелството“ или „независимостта“ на българите и българското правителство?
Странно, че Решетников дава „лошия пример“ с войната между България и Русия между 1915 и 1918 – т.е. не трябва да допускаме нова конфронтация. Не си спомням нашите войски тогава да са навлизали в руска територия, били сме се за да защитим своето. Докато обратното е вярно и за това поредица русофилски правителства по съветско и по-ново време държаха под ключ истината за генерал Колев и битките му с руските войски в Добружда, за бомбардировките на Варна и Балчик, за битките с руските полкове в Македония, които откъсват български територии.
Какво точно е посланието на Решетников – предупреждава ни, че пак можем да бъдем нападнати по старата схема балканци срещу балканци?
Ако нямаме право на самостоятелно мислене и преценка за интереси и начин на тяхната защита, за каква независимост изобщо може да става дума?
От друга страна какво "приятелско" има,едновременно от Москва да ни плашат със насочени срещу „приятели“ стратегически ракети, докато у нас почиват над 300 хиляди руски граждани, които се радват на сигурност, включително от съюзите,в които членуваме. Какво е по-различно от това руски гражданин да почива в Италия, Гърция или Испания. Да сте чули някой в Кремъл да нарича тези страни враждебни сили или предатели?
В същото време „приятелят“ Решетников, който твърди, че прекрасно познава България, пропуска да отбележи очевадни доказателства за неравнопоставеността в отношенията ни. Руски компании изземат без търг и конкуренция (никой не ги задължава да се явяват на търг за доставка на нефт, газ и ядрено гориво) всяка година по 10 милиарда евро от страната, като тук не влизат и целият обем на „изнесени“ от страната чрез трансферно ценообразуване „ползи“.
Да сте чували някоя българска компания да е намерила добра сделка в „братска“ Русия напоследък за стотици милиони или милиарди долари? Не сте. Няма и да чуете.
Коя част от това уравнение Решетников нарича "независимост" на "приятели"?
Заиграването с преднамерена религиозност от хора, които са преследвали до вчера и миряни и свещенослужители заради религия, със "славянската" писменост /докато спонсорирани от Кремъл академици утвърждават неславянския произход на "русите"/е меко казано некоректно, особено в интерпретацията на руски, макар и екс, но топ разузнавач.
Християнското смирение му е чуждо, назиданието струи от всяка казана дума.
Виждал съм много подобни "приятели" от съветски времена – приятел си, но само в определени от тях рамки на свобода на мнение. Докато не проявиш характер и инакомислие и тогава си „предател“, „русофоб“, „неблагодарник“ и т.н.
Няма друга,по-висока и брутална степен на изгубена самостоятелност на България отколкото при съветската система - едновременно да организират атентати като този в църквата Света Неделя, Народен съд след 1944, като че не Хитлер, а Борис Трети е обявил война и нападнал Съветския съюз. Имплантират чужда нам система на управление, чужди ценности, погубват цвета на нацията, чрез БКП ни принуждават да приемем насилие над националната ни съвест и идентичност като ни „продават“ коминтерновската македонска нация,за да претопят националното ни самосъзнание в южнославянската държава. След което ни прибират златото в Москва /чист грабеж и никой не пита за съдбата му/, а днес всяка година прибират „славянски“ данък от милиарди.
Днес за евроатлантическата ориентация гласуват повече от две трети от българското население, но другите не ги вкарваме в Гулаг и лагери. И преди,и сега българите могат да критикуват американския президент, особено напоследък броят им расте. Но от това на никой не му хрумва да напуска ЕС и НАТО. Разликата е, че сега можем да критикуваме и руския президент, и това очевидно е дискомфорт за мнозина в Москва.
Излиза, че с България е интересно да се обсъждат големи въпроси на глобалната и регионална политика, но само в степента в която тя има съвпадащо с Русия мнение и го прокарва в НАТО и ЕС!?
Спомнете си дали някога изобщо Русия или Съветския съюз са обсъждали някаква глобална или регионална тема с български лидери и са отчитали мнението ни ? Днес за първи път в историята ни имаме възможност да заявим политика и да я отстояваме като общоевропейска.
Решетников и сие вървят по света с глобалните си претенции и накрая се върнаха към класическата антиевропейска и антибългарска политика,на игра с национализмите на балканските народи.
Действително Кремъл възражда своята неоимперска политика, включително чрез изложените от Решетников претенции за Руския свят /глобална Русия в която влизат и всички руски граждани /. Днес от Москва не идват, както във времената на Съветския съюз и Руската империя, известия нито за авангардни открития и технологии, нито за пределна наука, нито предприемаческо дръзновение, нито здрави финанси или икономика на познанието, нито туризъм – въпреки че има поле за приходи, които надвишават енергийните, още по-малко модели на развитие в регионално, етнически и религиозно отношение - т.е. Русия не произвежда почти нищо.,върху което съвременните руски граждани и техните лидери да стъпят, за да оправдаят глобалните се претенции за лидерство.
Затова се „възвисяват“ в идеалния свят, боравят с неосезаеми и нематериални активи в стремежа да се наложат като духовен Ноев ковчег П света, с месиански претенции и ново издание на класиката с Третия Рим и руската - "източно-православна" цивилизация.
Върховете и паденията в идеалния свят нито можеш да измериш, нито да пипнеш с ръка, но затова се незаминими като религия на управлението.
Путинова Русия няма какво да предложи на съвременния "материален" и информиран човек нито в Русия, нито в света, нищо, сравнимо с най-добрите глобални образци, дори в традиционното и поле на духовното лидерство.
При авторитаризма на Путин постиженията са в хибридни, най-често фейк победи, платени с парите и жертвите на руския народ. Ударението е върху използването на негативната сила, в препятстването на нечий чужд успех, а не във водачество чрез пример и подражание. Дори в сферата на културата /културата на страданието и на несвободата/, там,където Русия винаги е раждала световните си колоси,днес покварата при Путин отнема енергията и вдъхновението в руската интелигенция.
Казано по друг начин, ценностите на България са коренно противоположни на това,което Кремъл ни предлага като обединяващи символи и знаменател - славянство, православие и братство.
Сделката е проста – за нас духовните ползи, за тях материалните. Ресто. Не става.
На фона на резките разногласия между София и Москва по повод на Западните Балкани и възраждането на македонизма и просръбските анти-европейски уклони сме длъжни с още по-голяма сила и неотклонност да се стремим да реализираме националните си интереси в рамките на ЕС и НАТО извън омайните притчи за православно и славянско братство.