събота, 28 ноември 2020 г.

Интервю за Радио Фокус - За технологията на смяна на властта

 Илиян Василев: Изборите и смяната на системата не са плод на силни речи, а са на технология и най-вече преодоляване на себе си 

Илиян Василев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“  

Водещ: „Демократична България“ в следващия парламент ще се бори да получи управленски мандат и да го реализира със сегашната извънпарламентарна опозиция, защото тези, които днес са в парламента: и управляващи, и опозиция, според него, са статуквото, довело държавата до това положение, обяснява в телевизионно интервю съпредседателя на „Демократична България“ и лидер на Демократи за силна България Атанас Атанасов. Реалистична ли е управленска коалиция със сегашната извънпарламентарна опозиция: „Демократична България“, „Изправи се.БГ“ и „Има такъв народ“? Ако такъв е замисълът, то на какво е продукт – на електорална неизбежност или на политическа култура? Задавам въпроса на политическия анализатор Илиян Василев. Г-н Василев, многократно сте казвали, че след ГЕРБ трябва да управлява широка демократична коалиция. Бихте ли нарекли такава с „Демократична България“, „Изправи се.БГ“ и „Има такъв народ“?

Илиян Василев: Как да ви кажа, при всички положения трябва да управлява коалиция, която да има достъпно широка представителност  и достатъчно голяма сила, за да изолира от властта носителите на този модел. А това е лесно да се каже, трудно е да се направи. Още повече, че идеята, че изборите ще се спечелят лесно и това недоволство, включително хаоса, който е в здравеопазването, изобщо всички други елементи, които раждат неудовлетворение и могат да изпратят пред урните хора с глас против статуквото, че това лесно ще прелее в такава коалиция, която да управлява, е нереалистично. Предизвикателствата са много големи, тъй като досега обикновено се чуваше, че тази коалиция трябва да бъде демократична. Под демократична се разбираше, че това трябва да бъде коалиция с десни, центристки сили или тази коалиция да изключва леви елементи или такива, които се смятаха за невъзможни за съвместна работа. И тук според мен е голямото предизвикателство при дефинирането на това, как България може да бъде управлявана по начин, който да отрицае сегашното статукво и да доведе до смяна. Тук има няколко въпроса. Първо, от гледна точка на самите носители, вие казахте три субекта, тези субекти са засега с определени свои ниши или сегменти на влияние в българското общество, но още трябва да видим как това влияние се пренася в електорална тежест. В хода на предизборната подготовка има две хипотези. Първата хипотеза работи в условията на както се казва да се борят за разширяване на своя периметър на влияние, но най-вече и при разбира се разширяването на този сегмент на влияние да не се съсредоточават върху взаимни нападки, тоест, да не се конкурират, като съсредоточат усилията си в мобилизацията си на т.нар. „спящо мнозинство“ – хората, които обикновено не ходят да гласуват или гласуват и гласовете им се разпиляват. Това според мен е една голяма въпросителна, защото изисква мъдрост.

Водещ: Как ще се осъществи тази мъдрост – това е най-трудното.

Илиян Василев: И в този смисъл, това е единият подход. Другият подход, който е разбира се доста пожелателен, в смисъл, че той предполага добронамереност и принципна координация от гледна точка на фокусиране именно върху системните партии, или тези, които са в момента във властта най-малкото. Тук обаче опираме вече до истинските неща и истинските проблеми, които аз изобщо не мога твърдя, че засега имаме отговор или той лесно ще се намери.

Водещ: И кои са те? И за какъв отговор говорите?

Илиян Василев: И това е, че смяната на този модел изисква широки формати и нетрадиционни коалиции и сътрудничества. Сега, това за коалицията вече като термин е малко изтъркан, но сътрудничества в рамките на следващ парламент, и изобщо на някаква координация и преди изборите, което обаче включва, забележете, и хора от ляво, и хора с да го наречем с неточна идейна определеност от гледна точка на позициониране ляво, дясно и т.н. Защото проблемът на отрицанието на този модел и на статуквото предполага, че в него примерно трябва да намерят място и е възможно да намерят място и отделни представители на партии, които и в момента се намират в парламента, и които имат влияние. И това е въпрос на не кой знае каква голяма мъдрост, а на просто аритметика. Като видите и че изборите са игра, в която най-накрая е важно колко процента и колко представители имат партиите, вие, за да сформирате едно управление, на вас ви трябват определен брой депутати. За да промените пък законите, защото очевидно с тези изборни закони  директно да се промени статуквото няма да се получи, защото те фаворизират партиите на статуквото и на сегашната власт. Тоест, трябва вероятно да се мине през още едни избори, в които да се вкара електронно гласуване или дистанционно гласуване. Още повече, че ако забелязахте, никой не отрече хипотезата, че изборите могат да се проведат в условия на трета вълна примерно на коронакризата, което при отсъствието на достатъчно сигурен вариант за дистанционно гласуване, веднага ще изпрати на урните много по-малко хора. Тоест, основният начин за смяна на модела, това е, което наблюдаваме и в Източна Европа, и в САЩ, а именно огромната мобилизация на негласувалите, или тези, които искат да сменят модела. Това е големият проблем. И за това тук се изисква пак, както казах, друг тип разбиране, което на този етап поне аз не го виждам. Защото г-н Атанасов много добре каза, че трябват по-широки формати и т.н., но като се стигне до това примерно да се взаимодейства с хора отляво, извън примерно Мая Манолова, примерно има хора в сегашната опозиция, и тогава напълно резонно ще възникне въпроса: „Да, ама ние с тях не можем да работим“, и тук възниква въпросът: защо не може да се работи, при какви условия и за какво не може да се работи? Защото примерно БСП има един голям проблем, тя е стигматизирана партия от гледна точка, че при нея има едва ли не повече олигарси отколкото при управляващите. Тоест, тук не е проблемът вече и разделението системно, само системно да върви по партийни линии да се разделяме, а ние виждаме, че в самите партии има такова разделение. Има хора, които са олигарси, и те държат доста силни позиции в управлението на властта, включително в ДПС има процеси, които са много интересни, тъй като олигархът Пеевски, той общо взето използва ДПС, за да си направи своята власт и контрол върху съдебната система и прокуратурата през властта на публичните ресурси, но остави тази партия в много тежко състояние с наследството, със своето лично наследство, включително и Ахмед Доган. В ГЕРБ също има много интересни процеси. Сега те най-вероятно няма да могат да се измъкнат от стигмата на Борисов и на тоталния му контрол, но там също има хора, за които не може просто да се каже, че всички са еднозначни. Но да речем, тези терзания, които аз в момента споделям, вероятно те ще бъдат на по-следващ етап. На този етап най-важното е да се намери модел на взаимодействие по десетина-петнадесет ключови въпроса, а най-вече за смяната на модела, за смяната на този режим, защото няма какво да се залъгваме – този режим е много устойчив и много по-всепроникващ, отколкото ние си даваме сметка. Идеята, че той ще падне както Жан Виденов, е много погрешна. Това са схеми на влияние с власт, с пари и с ресурс, със заплахи, с прокурори, с полицаи. И заради това казвам, че няма друг вариант. Идеята, че поотделно десни: „Демократична България“, или „Изправи се“, или Трифонов, който и да е, сами ще могат да направят каквото и де, е просто наивност на много висока степен.

Водещ: Г-н Василев, как обаче ще бъде обяснена на избирателите тази колаборация на десницата с части от лявото у нас, защото да си говорим откровено, повечето избиратели точно така ще схванат въпросния вариант? Как ще се обясни това?

Илиян Василев: Не само че ще го схванат, но и ГЕРБ, и медиите на властта веднага ще го използват, за да нарисуват много мрачна картина на колаборациите, всички смъртни грехове веднага ще бъдат извадени. Вижте, какво да ви кажа, схемата не е толкова сложна – всеки трябва да си направи избора. Ако можеш сам да смениш, оставай стерилен в рамките на идеологическия си формат. Ако обаче съзнаваш, че не можеш да го направиш и отиваш на избори с идеята на победиш, правиш другото. Това е като всеки един определен вид дейност, в която трябва най-накрая да постигнеш положителни резултати. Първо е важно при тази колаборация или при това сътрудничество…

Водещ: Сътрудничество е добрата дума.

Илиян Василев: Да, или взаимодействие, при това изобщо, забележете, не е необходимо да има такива подписани формати. Може това сътрудничество да бъде на принципна основа: примерно 10-12 точки и всеки да си запази своята самостоятелност и да прави каквото иска. Но имайте предвид, че ето примерно при контрола на честността на изборите – нито една от тези партии не може да контролира тази честност, но заедно могат. Сега, и децата знаят, че механизмите за спечелване на изборите, те минават и през особености на българската изборна практика, особено на фона на истории на тази власт, на тези власти, на тези партии, на тези участници. Затова аз си мисля, че първо, хората, които тръгнат по този път, не трябва да обръщат внимание, че ще ги заклеймяват с всякакви епитети. Както се вижда, ГЕРБ не се свенят да колаборират с Пеевски. То не е написано, хората, когато са гласували за ГЕРБ, не са гласували за този особен съюз между Борисов, Пеевски, Доган, Гешев и т.н. Не, те са последствия, никой не ги е питал за тях, но това е станало. По същия начин Борисов си има свои хора на влияние в БСП, и той действително искаше да превземе БСП отвътре през Гергов и т.н. Тоест, тази чистота, от позициите на която се критикува потенциално сътрудничество между хора с различен нюанс на политическо битие, на философия и на поведение, тя е доста лицемерна, и затова на нея не трябва да се обръща внимание, особено в контекста на реалната хипотеза, че тези избори няма да родят чисти победители, а ще трябва взаимодействие. И нещата са: или ще взаимодейства г-н Борисов с г-н Доган, или другите ще взаимодействат помежду си, за да не ги допуснат на власт, примерно, говоря така от едни такива близки до реалността, но не прецизни изходи от бъдещи избори.

Водещ: Ако това обаче взаимодействие, за което вие говорите, макар и само по 10 точки, бъде постигнато, то на какво ще е продукт: на електорална неизбежност или на политическа култура?

Илиян Василев: Аз мисля, че това ще бъде оценка на реалността, нищо друго. Както виждате, и Германия има такива немислими коалиции, и навсякъде има немислими коалиции. И проблемът е, че вече много трудно се разпознава, кое е дясно, кое е ляво, изобщо чистата идеология трудно се вмесва в рамките на осъзнаването и интерпретацията на текущия процес. Примерно, корупцията каква е? Тя е носещата вълна и конструкция на всичко, което виждаме около себе си. По същия начин разпределението на обществените поръчки, на всичко онова, което свързваме с липсата на достатъчна социална справедливост, бедността, олигархията – олигарси има във всички възможни партии. Така че аз си мисля, че това е нова реалност, и тя не е характерна само за България, включително и при силни автократи, а в България макар и с някаква форма на мека автокрация, това си е автокрация, свалянето на автократ с много дълбоки корени и с дълбоката държава, включително полицейска и т.н. не е задача на висша политическа естетика. Това е въпрос на доста голям прагматизъм, както в Будапеща кметът спечели изборите с антиглас срещу Орбан, така и в Беларус – не може да свалите Лукашенко само с идеята, че вие сте прозападен, а трябва да бъдете антисистемни, трябва да бъдат всички анти-Лукашенко. Така и тук, друг изход просто няма, и това трезвият анализ го изисква. А вече как ще се смели като политическа реалност и как ще превърне в действие, е съвсем друга задача.

Водещ: Става дума и за технологията, обикновено технологията на нас ни куца, там се спъваме.

Илиян Василев: Вижте, то е въпрос на лидери. У нас лидерството се разбира като не приемане на рискове и не вървене срещу течението или срещу общоприетото. Ето, това, което ви казвам аз, не е общоприетото. И бъдете сигурни, че ще получа много критики.

Водещ: Аз затова ви поканих, точно защото не е общоприето, но трябва да бъде чуто.

Илиян Василев: Но каквито и различни варианти да има, примерно има вариант, при който аз вече съзирам този вариант, при който от близки медии, и хора, инфлуенсъри, близки до властта, насъскват хората от „Демократична България“, вътре в „Демократична България“ ДСБ срещу „Да, България“, тях срещу триото, срещу Слави, изобщо насъскват различията, защото това е най-добрият и пряк път към оставането на власт. Като кажат примерно на Христо Иванов: „Абе, Христо, Наско той тези неща, които за широката коалиция ги говори, те са много хубави, но вие приели ли сте ги общо?“, примерно, говоря абстрактно, което е разумен въпрос, но ако този въпрос се превърне в посяването на интриги вътре през близки или през някои други, или пък като кажат, като пошушнат в ухото на някой от „Отровното трио“: „Абе вие сега може да направите голяма работа и не ви трябват другите, вие сте си напълно достатъчни“, или  пък на Слави, че той е с много големи проценти и може сам да постигне нещо, или пък на Мая. Изобщо разбирате ли, суетата и егото са водили много често едни доста надеждни политици в политическото небитие и загубите, пак казвам, изборите и смяната на системата не са плод само на силни речи, а са на технология, на една много упорита системна работа и най-вече преодоляване на себе си.

Водещ: Трябва ли да бъдат подготвени от лидерите избирателите? Тоест, за това трябва ли да почне да се говори още отсега, и да се говори откровено с картите на масата: „Това имаме, това можем, това ще стане“?

Илиян Василев: Абсолютно. Аз затова и Слави приканвам, и Мая, и всички трябва да говорят по друг начин. Защото съседът по протест, съседът по коалиция или как да кажа, по заедност, или по общност, защото коалицията, разбирате ли защо, е лоша дума, защото в нея има негативна конотация и предполага някакъв формат, който е договорен. Аз говоря просто за паралелно взаимодействие, паралелни дейности, които могат да се правят в името на това да се утвърждава алтернативност.

Водещ: Но ще ги обвинят в Отечествен фронт, г-н Василев. А ние в българската история имаме много горчив опит с Отечествения фронт.

Илиян Василев: Ама чакайте, те могат да ги обвинят и да им сложат всякакви етикети. Те могат да им сложат етикет, че са хунта. Вижте, за да смениш това правителство, идеята, че няма да те атакуват, че няма да манипулират истината, и че някой ще ти отвори вратата и ще влезеш на бял кон, това е пълна илюзия. Това е битка, и в тази битка ти си длъжен да можеш да намериш противодействие. А това противодействие е Отечествен фронт да, но в историческия Отечествен франт бяха властимащите, нали така?

Водещ: Така е. А не опозиционерите.

Илиян Василев: Опозиционерите влязоха в затворите и концлагерите. Не те направиха властта и диктатурата след това. Дори и това е подмяна на историческата истина.

Водещ: И така, те трябва ли да започнат да говорят на избирателите си лидерите?

Илиян Василев: Ами трябва, аз дори си мисля, че понеже ще тръгнат и приказки от гледна точка на русофилство, русофобско, НАТО, Европейски съюз и т.н., първо, трябва да се знае, че нито БСП може да извади България от НАТО, нито пък „Демократична България“ може да премахне русофилство, защото то има някакви обективни дадености. Въпросът е, когато взема връх общият интерес и общият знаменател на едно и също действие, да се определи върху какво ще стъпи – дали върху симпатии, които не са материално оценими, или върху много предметен интерес. Примерно, сега разбира се, че ние можем да си говорим много години на тема „Козлодуй“, „Турски поток“ и т.н., въпросът е отляво, отдясно, отвсякъде да знаят добре, какво печелим от тази работа и какво губим. Защото най-накрая едни хора се кичат с примерно абстрактни изрази: „Ние останахме на геополитическата карта“, да, ама от това няма никакво значение от гледна точка на обикновения българин. Той дали е на картата или не, в джоба му няма 10 лева, напротив, извадили са 10 лева, или дори повече, защото ако разделите тези 3 млрд. лева, които са похарчени на 7 милиона българи, ще видите, че долу-горе парите хич не са малко – някъде 600 лева са извадили от джоба на всеки българин минимум, дори може да са в хиляди, да не бъркам. Така че аз затова казвам и по този начин  ние ще стигнем и до обществения консенсус, защото русофилство, русофобство, проатлантизъм, евро, най-накрая трябва да дърпаме чертата и да смятаме, какво губим и какво печелим. Ето сега изнасят данни нови за корупция. От тази корупция ние губим, и то всички губим, и в по-голяма част тази корупция е свързана с олигарси, които си слагат всякакви значки. Едни се пишат за много близки до Русия, други се правят на големи евроатлантици, но най-накрая корупцията си върви здраво.

Водещ: И като теглим чертата, трябва да се изнесат всички парливи въпроси от политическите лидери на опозицията, по които трябва да има обществена дискусия, да бъдат обяснени, да се потърси широк публичен консенсус и съответно да бъде променен медийния изказ, това ли да разбирам като заключение?

Илиян Василев: И медийния изказ, и да се промени и Конституцията, ако трябва, да се смени и съдебната система, всичко това. Но това винаги трябва да се прави с идеята, че хората, които ще бъдат на власт, трябва да си сложат главата в торбата, и да кажат, че те няма да крадат, не само, да направят система, а да внушат доверие с личния си пример. Защото тя властта е, какво да ви кажа, аз толкова много хора съм виждал, които се кълняха, че са други, че няма нищо да правят, дойдоха на власт и буквално след 6 месеца-1 година започнаха: „То властта било сладка работа. И мога една малка привилегийка тука, там друга привилегийка“, и изведнъж минаха в другия отбор. И тези, които сега управляват, и те не са тръгнали с идеята, че ще бъдат такива, каквито са в момента.

Цоня Събчева

 

 

 

четвъртък, 15 октомври 2020 г.

Alternatives & Analyses: Украйна излeзe по-силна след "заобикалянето" си от Газпром

Малцина биха могли да предвидят, че стратегията на Кремъл за стягане в „клещи“ за Украйна ще се провали и вместо да падне на колене, украинският оператор на газопреносна система ще има все по-голямо значение и реализира по-високи приходи от продажбата, съхранението и търговията с природен газ.

Както „Северен поток 2“, така и „Турски поток 2“ се намират в задънена улица.

През цялата история на транзита през Украйна на руски газ не е имало прекъсвания на доставките за ЕС поради липса на надеждност или злонамерени намерения от страна на украинския оператор на ГТС. Всички съкращения на доставките на газ и намаляване на налягането са последвали решения, взети от Кремъл, а не в Киев. Независимо от това, което проповядват руските правителствени медии, проблемите на Путин възникнаха, след като той реши да накаже и заобиколи Украйна, като хвърли над 60 млрд. долара (по консервативна оценка), за да я подчини. Късметът му обаче не сработи.

Руският президент пропиля и последните остатъци от влияние над западния съсед.

Вместо "проблемен" транзит през Украйна, Русия се сдоби със скъп и „невъзможен" транзит през Германия и Турция. Продажбите на „Газпром“ в Турция през 2020 г. се сринаха с 62% от 2019 г., въпреки клаузите „вземи или плати“ в договорите. В момента е трудно да се определи конкретна дата за завършването и влизането в експлоатация на Северен и Турски поток - 2.

Както много хора предупреждаваха, не маршрутите за доставка или липсата на алтернативни доставчици са най-големите проблеми на пазарите на природен газ, а намаляващото потребление и непредсказуемите колебания на цените.

Маржовете между цените на природния газ в ниския летен сезон, когато те паднаха под 3 евро / MWh, и настоящите нива от почти 14 евро / MWh принудиха търговците и доставчиците да се съсредоточат върху използването на капацитета за съхранение. В резултат на това украинските съоръжения за съхранение на газ, които са несравними в Европа, сега държат рекордните 28 милиарда кубически метра евтин "летен" газ. Европейските компании притежават над 12 милиарда кубически метра от него, залагайки на търсене извън Украйна, подсигурявайки се с по-евтни газ и за балансиране през зимата. Украинските компании, включително нови частни играчи, печелят от местни ПХГ, като внасят газ от Полша, Словакия и Унгария.

Когато се изчисляват историческите нетни ползи от транзита на руски газ през Украйна, трябва да се признае, че „Газпром“ дълго години налагаше на Нафтогаз най-високите цени на газ в Европа. Ценовите премии достигнаха 80-100 $ /хкм, изчислено като разлика между между продажните цени на Газпром за Германия и Украйна. При типични годишни покупки на 20 милиарда кубически метра газ (преди Киев да се откаже от Газпром), Нафтогаз надплащаше почти 2 милиарда долара всяка година, а получаваше от транзит малко над 2,5 милиарда долара.

И напук на всички очаквания, през юли месец тази година Украйна отчете най-ниските цени на природен газ в Европа!? 

Междувременно България, която избра да играе в отбора на Газпром, като инвестира в "заобикалянето" на Украйна в ролята си на младши партньор на руската компания, похарчи близо 1,5 милиарда евро от собствените си пари за финансиране на газопровод, който да гарантира монопола на руския газ в региона. В същото време природния газ в България струваше през месец юли три пъти по-скъпо от този в Украйна. 

Нивото на нова задлъжнялост изправя българския ТСО пред екзистенциалните въпроси „да бъде“ или „да не бъде“. Да припомним, компания с активи под милиард евро преди да се впусне в авантюрата с Турски поток, генерира дълг от 1,5 милиарда евро след проекта, при това с несигурни приходи и несравнима експозация на стойност изложена на риск.

Най-лошото тепърва предстои, тъй като през предстоящата зима; цените на газа вероятно ще се повишат, тъй като "балансиращите" обеми от евтин летен газ в ПГХ Чирен са под 10% от годишното потребление. Булгаргаз не видя бизнес възможност в инвестирането на 55 милиона долара за двойно увеличение на капацитет на подземното газохранилище, при сигурно търсене и приходи, но в замяна "скочи" в дълг от близо 3 милиарда лева за изграждане на газопровод за руски газ, който не може да бъде пълноценно натоварен.

Премиерът Борисов избра ролята на подизпълнител на Газпром, вместо да направи България важен и независим играч, като се възползва от геополитическото си местоположение. 

Неволята превърна украинците от потърпевши в печеливши и се жънат плодовете на своята непреклонност. 

Законът за непредвидените последици.

Добавяйки обида към унижението, Москва по всяка вероятно ще трябва да възобнови транзита през Украйна за да балансира политическия и транзитен риск през Турция. Класика в геополитиката.

сряда, 7 октомври 2020 г.

Alternatives&Analyses: Българската свобода търси Караджата – размисли след дебатите в Европейския парламент

В политиката има много реализъм, който на повърхността често изглежда като цинизъм за незапознати с нейната кухня. Това по повод на вчерашния дебат в ЕП, комуто се възлагаха прекомерни надежди.

Помните ли думите на Любен Каравелов – „Свободата не ще Екзарх, а иска Караджата“, тоест не ще проповед, а действие, протести, борба, съпротива, упоритост. Мнозина, от тези, които по-скоро подкрепят протестите, но си стоят у дома, като намират кусури в недостатъчната естетика на отрицанието на протестиращите, се надяваха критиките в Европейския Парламент да принудят премиера да хвърли бялата кърпа и да се оттегли. За да не им се налага да излизат и те на улицата и животът отново да намери точката на равновесно целомъдрие.

Или "завещанието" на Борис Трети - винаги с Германия, никога против Русия, което минава за мъдро, а е обикновен логически капан, защото предполага че Германия и Русия никога няма да бъдат на различно мнение или противници. Така "балансирайки" между Германия и Русия, Борис Трети загуби живота си. Това като урок, накрая го отнасят „балансьорите“.

Какво очаквахте от Манфред Вебер, представител на партията в Германия, която финансира и създаде ГЕРБ и Борисов? Да каже че са направили грешка?! Те, непогрешимите германци?! Или да признае, че са съучастници в пленяването на България от внесен от Русия държавно-олигархичен модел и да си посипе главата с пепел?

Шрьодер бил пример за продажен германски лидер, пък Вебер бил десен и западен?!

Нашите банки перели пари на руската мафия и олигарси, а Дойче Банк, която от последните двадесет години е в центъра на подобни скандали, е почтена германска машина за пари? Същата тази „германска гордост“, която удобно приюти парите на комунистическата номенклатура и им ги раздаде в последствие, а остави на нас плащането на дълга.

Да ви успокоя, ако утре свалим Борисов и ГЕРБ се разпадне, същия този Вебер, ще приеме с отворени обятия в "десния" парламентарен съюз, представителите на "десните" от протеста, и ще се направи че никога не е цензурирал Радан. И ще ви обясни, че в ЕП играта е на гласове, и за това им трябват гласовете на най-голямата българска партия /до скоро/.

И Дойче Банк ще дойде да ви предлага кредити и да ви пази парите. А германските търговци и инвеститори ще ви предлагат стоки и инвестиции. Така върви светът.

Германски управляващи партии и днес финансират ГЕРБ и неговите нови издания „резервни гуми“. Дори са склонни да признаят сферите на влияние и интерес на Кремъл през неговите русофилски партии, но не някакъв по-класически вариант на партия, която изповядва класическите западни ценности като върховенството на закона, демокрацията и пазарната икономика.

Ако си мислите, че в Берлин нямат представа от това кой ни управлява, какви са Пеевски, Доган и Борисов, как се крадат европейски фондове – дълбоко се лъжете. Но така им е изгодно – имат изгода от политик „йес мен“ като Борисов, който си прави каквото иска, но когато поискат от него нещо го доставя. Именно тези кръгове имат и изгода от това България да е на дъното на ЕС, да се крепим на „ръба“ на несъстоялата се държава в ЕС и НАТО, със свръхвисока степен на зависимост и плененост от Русия.

Или не знаете, че Борисов намери подкрепа за игрите си с имената с Турски поток и дързост да реализира руски проект за контрол на регионалния пазар в ЮИЕ от Газпром именно от Анжела Меркел, която реализираше „близнака“ Северен поток -2.

Само човек, който няма понятие от "цинизма"/реалностите в европейската политика, може да се разочарова от случилото се вчера в ЕП, защото то е отражение на почти подсъзнателния инстинкт отново да търсим решенията извън нас, Спасителят отвън, новия Освободител.

Протестът има на своя страна най-важното - нормалните хора и медиите в Европа и най-вече съзнанието че така повече не може и че знаем как да променим Системата. Показа ви че в битката за освобождаване от пленът на олигарсите няма леви, няма десни и не трябва да разчитаме на „голям брат“. Просто трябва да възпроизведем духа на Съединението, да обединим нормалността и почтеността, в устойчив модел на съгласуване на интересите на мнозинството българи.

Вебер и Борисов също имат план с това „катеначо“ в ЕП да принудят протестиращите да преговарят с Борисов за да не излезе положението извън техен контрол и изведнъж на власт у нас да се окажат "непознати" на Вебер и Меркел люде. В Берлин това се продава като защита на германските интереси.

Много е важно в тази битка да знаем кои са истинските ни съюзници и приятели на България на протеста - и те не са по върховете на европейската бюрокрация, която се ориентира безпогрешно по властимащите и разпределящите. Истинските ни приятели са сред тези, които правителствените медии определят като врагове на България, защото не искат да се харчат парите на европейските данъкоплатци без контрол и за финансиране на корупция.

За един холандски премиер иде реч, който ходи на работа с велосипед и без охрана.

Общественото и личното на властимащите богатство /като обща маса/ са като скачени съдове - когато "тези горе" имат повече, "тези долу" имат по-малко. У нас не е проблемът само, че крадат от общото, а че крадат от чуждото - от бизнеса, от бъдеще, от възможности - паразити с власт!

Нашите истински съюзници в ЕС са именно държавите, които настояват за дисциплина, за строг контрол върху разходването на европейските средства и обвързването им с правила, отчетност и стандарти.

Главната задача е да прекъснем европейското финансиране за българската олигархия. Решим ли тази задача, значи сме постигнали много.

И там Веберовщината е безсилна. Не се залъгвайте,  корупционният модел у нас не разчита само на ЕС. В момента, в който Борисов разбра че се затяга контрола, изтегли нов гигантски заем и през външния ни дълг може да кредитира олигархията си. Схемата е кристално ясно - даваш един милиард на "държавната" Автомагистрали, която ги раздава пряко на "своите" под тезгяха. Дългът е наш общ, парите са техните.

И Вебер отново ще намери това за новата нормалност от типа "Cosi fan tutte" или "така правят всички" по операта на Моцарт.

Последните ми думи са към нормалните хора у нас, към протестиращите - всяка промяна които идва под външен натиск ражда нова зависимост и следваща нужда от промяна. Левски не случайно ни предупреждаваше - сами трябва да си свършим народната работа.

За да не зависим от Веберовци.

 

сряда, 4 март 2020 г.

Alternatives & Analysis: The story behind the reduction of Gazprom gas prices for Bulgaria

Gazprom has finally agreed to reduce gas prices and insert spot pricing in the price formula that would lead to a claimed 40% drop in prices to Bulgargaz? The PM and many experts insist this is a special blessing bestowed upon us thanks to the unique negotiating skills of the Bulgargaz team?
Fact-Check - Gazprom prices to Bulgargaz, even if reduced by 40 percent, would not make them the lowest in the EU or the CEE region. Nor is this true if considered for Gazprom gas sold to clients.
Although long-term supply contracts are a heavily guarded secret - gas price sales at Gazprom's own Electronic Trading Platform - in February have averaged $ 137/ Euro 124 per 1000 cubic meters or  11,9 Euro per MWh - well below the 13,5 Euro per MWh claimed by the CEO of Bulgargaz.
Conclusion - there is nothing exceptional with gas prices for Bulgargaz.
This wave of dramatic concessions by Gazprom has started at the beginning of the year, and the main motive is fear of market share loss.
Note that the average price for Gazprom in 2019 was $ 169 per 1000 sq m., which is 44% below Gazprom's price for Bulgargaz in the same year. 
The lowest price for natural gas at the moment in Europe is in Spain - Euro 8.5 per MWh - and the country does not import any Russian pipe gas and depends heavily on LNG imports.
The conclusion - Gazprom's gas hegemony is not a prerequisite for cheap gas, on the contrary.
Another statement by the CEO of Bulgargaz of yesterday also deserves a closer look and should be heavily discounted for PR and propaganda. While the April 1st price for Bulgargaz might sink to Euro 13,48 for Mwh, the backdated monthly price revisions to August 5, 2019, would not feature the same 40 percent drop. On average, for the whole retroactive period - the price reduction could vary between 25 and 30 percent.
On the overall, despite this contract and lower price, that should enable the state trader to actively sell and buy gas in the region as there is no destination clause attached, will continue to act at a trade office of Gazprom, rather than an independent major gas trader.
Bulgargaz concern that Azeri gas would not be able to compete at this new price level is unfounded, at least until it tries to align the Socar contract with new market realities and introduce competitive price formula to the one agreed with Gazprom.
Many savants wonder why the Kremlin chose to act now on the gas contract. The answer could be traced to two planes
The first is the EU level - the threat of reopening the DG Comp Gazprom file, risking billions in fines. It makes sense to spend 70-80 million USD in order to avoid penalties worth billions.
The second is more critical and is geopolitical - the end of the cordial relations between Turkey and Russia.  Putin failed miserably to block the entry of alternative gas supplies to the SEE and CEE region from Turkey. Azeri gas is flowing into Turkey, so is gas from Iran and Iraq, to say nothing about LNG. Russian gas, despite three pipes / Blue and Turk Stream 1 and 2/ with 48 billion cubic meters in capacity, is losing market share shrinking from 66 to under 43 percent just in two years. The future for Gazprom seems even bleaker against current tensions between Ankara and Moscow and the lack of meaningful progress in gas talks between Gazprom and Botas.
Henceforth - the Kremlin goes back to the South Stream times willing to block competitors in Bulgaria by offering cheap gas as an incentive and a teaser. The idea is to secure control on capacities leading to Serbia, Hungary /Turk Stream/ Romania, and Ukraine /Trans-Balkan Pipeline/.



Alternatives & Analyses : Европейската комисия освободи България от газовия диктат на Газпром

Газпром кандиса накрая на цената не заради изключителните умения на Борисов или още по-малко на Павлов, а заради Европейската комисия и наблюдаващия за спазването на споразумението. Това не пречи на Кремъл да играе "добрия" цар, за което помогна и премиера. Той пропусна да отбележи решаващата роля на Европейската комисия, но отбеляза добрата воля на "колегите" от Москва.
Смяната на формулата, и то с "преобладаване" на спот цената е добра вест, както и ежемесечните периоди на преглед на цена.
Няма данни да е намален процента на задължително купуване и плащане от сегашните 80 процента. А това е най-голямата гаранция за запазване на пазарния дял на Газпром.
Руският газов монопол просто нямаше друг избор, тъй като без по-ниска цена, Булгаргаз и Газпром щяха да продължат да губят дялове и комисията можеше да рестартира наказателната процедура. Това трябва да е пределно ясно.
Ретроактивността също е добро постижение, но остава висящ въпроса - защо изгубихме почти две години, след като ЕК наложи задължения на Газпром по договорите, които оставяше да се оформят като изменения?
Защо и преди това не отнесоха споровете по ценовите формули в арбитраж, както направиха други компании в ЕС и спечелиха стотици милиони не само за себе си, но и за клиентите си?
Защо и сега Булгаргаз няма да потърси правата си за надплатени суми извън срока на сегашната ретроактивност, въпреки че вече имаме де факто признание от Газпром с подписването на измененията?
Да припомня, Европейската комисия наложи на Газпром задължения по договорите за доставки от 24 май 2018 година, тоест като минимум това трябваше да бъде датата от която да се отчита ретроактивността, а не 5 август 2019.
Има несъответствие между уверенията на Павлов, че ще върнат на клиентите си 150 милиона лева, но в тази сума се включват и ДДС, тоест нетната сума е 125 милиона лева. Но ако наложим количествата, които са купени от Газпром след август до края на февруари, а това са приблизително половината от годишния обем, т.е. около 1,2 милиарда кубически метра, по разликата между текущата цена и новата цена, т.е. възприемем тези 40 процента дисконт или за реалност, то се получава много по-голяма отстъпка за Булгаргаз от порядъка на 270 милиона лева с ДДС, от горепосочената. Тъй като КЕВР одобрява допустими разходи, контролира приходи, подобни разлики няма как да се обяснят и да останат в търговеца. Вероятно ще излязат с някакви обяснения, но накрая със сигурност ще видим как голямите заглавия за 40 процента по-ниска цена ще преминат неусетно за средни равнища на намелението между 25 и 30 процента. Важното е пиарът да е свършил работа.
Булгаргаз можеше да потърси правата си поне 4 години назад, в началото на установеното от ЕК нарушение. А всяка година сме надплащали между150 и 200 милиона долара на година?! Това провинение също трябва да се добави към контекста на "професионализма" и добре свършената работа на преговарящите.
Още по-важен въпрос е защо изобщо правим Турски поток? Нали той уж беше крайгълния камък на проекта за хъб, а Газпром отказа изобщо да търгува количества газ на него? Защо всеки друг продавач на природен газ у нас, е длъжен да продаде през газовата борса, а за Газпром има други правила?
Защо за Газекспорт има едни цени на транзит, а за всички останали, включително за Булгаргаз, други, по-високи?
Защо Газекспорт владее монопол върху входните и изходните мощности не само на тръбата за Сърбия, но и де факто контролира изходните капацитети на Транс-Балканския газопровод, без да транзитира нужните количества?
Тъй като конграчулейшънса тези дни ще тече на макс, и в значителна степен той ще бъде логичен, макар и закъснял, имаме нужда от този по-общ контекст.
Дори само 45 процента да бъде компонентата на нефтоиндексация в ценовата формула, това пак означава, че крайната цена пак ще бъде по-висока в останалата част от Европа, защото на спот пазарите връзката е "газ към газ".
За сведение на холандската борса TTF цената на 2 март е 9,3 eвро за МВтч. А новата цена, която тепърва ще получаваме е близо 13,4 евро за МВтч. Трябва да изчакаме и да видим отражението в крайните цени, защото предполагам, че клиентите на Булгаргаз няма да се възползват от целия ефект на по-ниските цени.
Трудно можем да оставим без внимание и факта, че след координация между Москва и София, "добрата" вест от Русия пристигна точно на 3 март, което говори за преднамерен пиар и политически подтекст. Тази година няма висш руски политик на празненствата, но има послание за "новото освобождение".
Да обобщим - намалението на цените на природния газ е, извън съмнение, много добра новина, която ще остави повече средства в българските фирми и граждани. Но тази стъпка има и своята скрита цена - става за сметка на диверсификация и либерализация на газовия пазар, но принуждава Газпром да се конкурира за правото да доставя природен газ на Булгаргаз, макар все още в екслузивна роля.
Българската държавна търговска компания просто ще плаща само 40 процента в повече отколкото плащат купувачите с репер холандската борса. Българските политици е крайно време да влязат в час - не е работа на нито един от тях да преговаря за цената на природния газ. Има си пазари за това. Иначе беше ясно, че шефът на Булгаргаз Николай Павлов, който беше служебен министър на енергетиката на Румен Радев стоеше зад телефонния разговор на Борисов и Путин. Истината е, че в Москва се уплашиха, че ще загубят позиции на региноалния пазар на природен газ. А няма ли продажби на газ, няма и влияние, включително ресурси за поддържане на меката сила и русофилите.
Достойната стратегия бе, като не искат и не отговарят на инициативата за преглед на цени и ценови формули, минаваме на други доставчици. Това е диверсификация. Но нали направихте Турски поток, заради което уж щяхте да получи по-евтин газ? Единственото, което стана че България сега ще бъде залята от руски газ и преобладаваща опция за клиентите е пак Газпром?
И пак да питам - какво ви пречеше да го направите досега - две години след споразумението? Отговорът го знаете.

понеделник, 2 март 2020 г.

Alternatives & Analyses: Проблемите на Ердоган в Сирия са и на ЕС, и НАТО

Ердоган направи поредица от грешки, поради които сегашната му изолация се оценява като самопричинена. Вместо да спечели повече съюзници за неоосманската визия "а ла Тръмп" - „да направим Турция отново велика“, той избра геополитическо партньорство с Русия, пренебрегвайки гравитацията на историята. Смяташе, че в Сирия може да се справи сам, без подкрепа на партньорите си от Запад. В момента не само се сблъсква с екзистенциални проблеми, но излага на риск и властта си в Турция.
Къде сбърка?
Русия и Турция са били съперници и въпреки че игра против историята, Ердоган най-накрая бе принуден да стигне до същото заключение, до което са стигнали предшествениците му - интересите на Русия противоречат по своята същност на тези на Турция.
Ако Путин, например, трябва да избере между стратегическо партньорство с Турция и пълния контрол над Сирия, който е от съществено значение за позициите му изобщо в Близкия изток, ще се изправи срещу Турция, без да рискува голяма война. Когато е възможно да се противопостави, ще го прави дискретно и непряко, оставяйки по-голямата част от работата на Асад, но без да изпуска контрол върху ситуацията.
Две руски фрегати, оборудвани с крилати ракети „Калибър“, преминаха през Босфора към Средиземно море, ден след като Ердоган заплаши, че ще затвори пролива. Така Путин изобличи блъфа на турския президент, с което изпрати силен сигнал, че ако реши да преговаря, то ще го направи от позиция на силата.
Турският президент сгафи като купи руските зенитни комплекси С-400, които са безполезни срещу руснаците. Той все още разчита за тях на руски технически персонал, поради което не може да ги използва при защита на войските му от въздушни нападения на руски или асадски самолети. Основният му мотив за покупката бе да разполага с независим капацитет срещу западен тип самолети, включително срещу собствените си военновъздушни сили. Сега Ердоган е с 2,5 милиарда долара и със загубата на живота на много турски войници назад и далеч от целта.
Системата за противовъздушна отбрана на НАТО все още защитава въздушното пространство на Турция от юг. Но това не покрива сирийското въздушно пространство и е малко вероятно членовете на НАТО да се съгласят да воюват с Русия извън границите на НАТО без изричен мандат и цел. Подкрепата на САЩ е критично важна, но едва ли президентът Тръмп ще промени мнението си в изборна година, освен ако не види полза за себе си, като помогне на Турция зад кадър с оръжия и технологии. Или като нареди видимо присъствие на американски бойни единици в района. Американският президент може да използва това в кампанията си, за да се противопостави на обвиненията, че е човек на Путин.
Това е възможно, но далеч не сигурно развитие. Поне на този етап.
Ердоган отчужди и ЕС в търсене на някакъв имагинерен статут на незаобиколим фактор, на властелин на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие. Възстановяването на доверието не е нито лесен, нито подразбиращ се процес.
Турция поиска от Северноатлантическия съвет, който включва посланиците на всички 29 съюзници по НАТО, спешни консултации по ситуацията в Сирия, позовавайки се на член 4 от Вашингтонския договор. Получи подкрепа, но само вербална. Макар да е вярно, че всяка заплаха за териториалната цялост на една държава от НАТО представлява заплаха за всички страни-членки, е малко вероятно НАТО да се ангажира в Сирия, дори за да се предотврати бежанската криза.
Русия няма да рискува конфронтация с НАТО, но вероятно ще се опита да задържи позициите си в Сирия, като се опита да защити Асад в опитите му да изхвърли извън страната остатъците от сирийската опозиция. Нов наплив на бежанци към Европа върши прекрасна работа на Путин. Но трябва да е ясно, Путин по-скоро ще жертва Асад, отколкото да влезе в голяма война с Ердоган.
Обратният ход в турско-руските отношения не е нито лесен, нито праволинеен процес. Путин ще върви по тънък лед, като се опитва да избягва открити конфликти,  но най-трудното е да излезе от ситуацията с печеливши ходове. Най-лошите сценарии за война между Русия и Турция са малковероятни. Царят в Кремъл, незамвисимо от мачовата му поза, ще гледа да избяга от пряк сблъсък с Ердоган, защото няма ресурс да води война с Турция в Сирия. Руският и турския президент обичат да се правят да "здрави момчета", но има да губят много повече, отколкото да спечелят.
Телефонните разговори могат да бъдат полезни в процеса на деескалация, но това е само една от възможностите. Това, че Лавров излезе лично да обясни за разговора на медиите, означава, че ситуацията е напрегната и е над равнището на Песков. Съболезнованията, изразени от руския външен министър за смъртта на 33 турски войници, могат да бъдат интерпретирани от Анкара като добавка на унижение към бедата.
Меденият месец обаче приключи.
Най-важните прогнози - Турция ще преразгледа отношенията си с Русия, включително по отношение на покупката на руски оръжия, ще има отражение и в енергийната сфера.  Непосредственото въздействие може да бъде проследено в газовите преговори между Боташ и Газпром, както и върху съдбата на Турски поток. Турция ще закупи по-малко природен газ от Русия, което ще принуди Кремъл да търси пазари на север.
Ще има последици и за региона, включително за Черно море, тъй като напрежението в отношенията между Москва и Анкара, ще даде допълнителни аргументи на НАТО да балансира нарастващата агресивност на Путин.
Турция ще се опита да изиграе картата с бежанците срещу ЕС, но по-скоро медийно, защото не може да си позволи да антагонизира ЕС.
Въпреки че турският президент заслужава остра критика, той е прав, че кризата в Идлиб е голяма хуманитарна катастрофа, а Западът е недопустимо пасивен.
ЕС и САЩ не направиха много за да изобличат като геноцид бомбардировките на руските и сирийските правителствени самолети и масовите убийства на цивилни, които предизвикаха новата бежанска вълна. Липсата на реакция окуражи Асад, представлява морален и политически провал на Запада.
Най-голямата заплаха за Путин от навлизането на турските войски в Сирия е ако Ердоган успее да фиксира ситуацията около Идлиб, защото това ще опровергае основната теза на кремълската пропаганда, че сирийската кампания е тотален успех, а не капан. Ако остави Асад сам срещу Ердоган, кризата в Сирия ще навлезе в нова фаза и фрагментацията на страната ще бъде доведена до край.
Влошаването на отношенията между Турция и Русия ни връща към обичайното им положение на съперничество преди сътрудничеството, което ще се отрази и върху Балканите. Москва повече не може да разчита на Анкара за общи действия.

петък, 28 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Erdogan's problems in Syria are EU and NATO's as well

Erdogan has blundered, and his current isolation is mostly self-inflicted. Instead of gaining middle ground and allies for a neo-Ottoman vision of a Trumpesque - "Make Turkey Great Again", he has opted for a geopolitical partnership with Russia, defying the gravity of history. In Syria, he thought he could go it alone, without support from his partners in the West and is currently not only facing existential problems but is putting at risk his grip on power in Turkey.
Where he went wrong?
Russia and Turkey have been rivals in history, and despite playing against the historical tide, Erdogan has finally arrived at the same conclusion his predecessors have come to - Russia's interests run inherently counter to Turkey's.
If Putin needs to pick between a strategic partnership with Turkey and full control of Syria, essential for his Middle East posture, he will choose to confront Turkey. When possible not openly and not directly, leaving most of the legwork to proxies, but ultimately he will control the shots.
Two Russian frigates, equipped with Caliber cruise missiles, passed through the Bosphorus to the Mediterranean Sea, calling Erdogan's bluff of shutting down the Bosphorus straits, which sends a strong signal that Putin plans to negotiate out of a position of strength.
The Turkish President gaffed buying Russian S-400, which are useless against the Russians. He still relies on Russian technical personnel, which makes them worthless in defending his troops against Russian or Asad plane air raids. His main motive behind the purchase was to have an independent capacity to protect himself against Western planes, including his own air-force. Now he is $2,5 billion and the 40 Turkish soldiers' lives off target.
NATO air-defense system still protects Turkey's air space from the south. Again, it does not cover Syrian air-space, and NATO members are unlikely to agree to confront Russia beyond NATO borders without explicit mandate and purpose. US support is critical, but President Trump is unlikely to change his mind in an election year unless he sees the merit in helping Turkey behind the scenes with weapons and technology. The US president could use this in his campaign to counter allegations of being a Putin proxy.
A possible development, but unlikely, at least for now.
Erdogan has alienated the EU in search of an elusive energy kingmaker's status in the East Med. Restoring trust is neither easy nor automatic.
Turkey has asked the North Atlantic Council, which includes the ambassadors of all 29 NATO allies, for urgent consultations on the situation in Syria under Article 4 of the Washington Treaty. While it is true that any threat to the territorial integrity of a NATO country is a threat to all members, it is unlikely that NATO will engage in Syria, not even to stop a refugee crisis.
Russia will not risk confrontation with NATO but is likely to stand its ground in Syria and protect its protege Assad in his attempts to kick out all remnants of the Syrian opposition. A new tide of refugees suits Putin well.
Unless the US gets involved, Erdogan will not dare move more aggressively.
Reversing Turkish-Russian relations is neither forgone nor easy. Putin's going to walk a fine line, trying to avoid conflicts but will not back down. However, worst-case scenarios of direct war are premature for now. The Kremlin's Tzar, regardless of his macho posture, will avoid a cowboy standoff with Erdogan. Although both like to play tough guys, they stand to lose a lot more than gain.
Today's phone call between the two presidents could be the first step in a de-escalation process. This is a probability, not a certainty. The fact the Lavrov went out to meet the press means that the situation is tense and is above the grade of Peskov to explain.  The condolences offered by the Russian foreign minister over the death of 33 Turkish soldiers, could be interpreted by Ankara as adding insult to injury.
In short, the chances for a full-scale confrontation between Russia and Turkey in Syria are slim, and the two presidents might meet soon.
The honeymoon, however, is over.
The critical takeaways - Turkey will reconsider its relations with Russia, including the purchase of military hardware and in the energy field. The immediate impact will be traced in the gas talks between Botas and Gazprom, as well as on the Turk Stream.
Turkey will play the refugee weapon against the EU but will need to reach a compromise and not overstretch. Turkey remains all too important for the EU - therefore, it will have the right to expect more significant help to stave off a humanitarian crisis.
Although President Erdogan deserves criticism for his selfish approach to the Idlib province crisis and in dealing with the Kurds - he is right that this is a major humanitarian crisis, and the West is doing little or nothing. Both the EU and the US have done little to bring to the fore the bombing raids of both Russian and Syrian government planes and the mass killing of civilians that have triggered the new refugee wave. This reaction to this perpetrated genocide by Assad's regime constitutes a moral and policy failure of the West.
Finally, both the EU and NATO should get involved in warding off a new round in the humanitarian catastrophe in Syria despite a plethora of excuses back home.

четвъртък, 20 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Сърбия получава комплекс за противовъздушна отбрана "Панцир - С1" - Борисов позволява прелитане.

Посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу по-рано тази седмица в Белград привлече вниманието към доставката на системата за противовъздушна отбрана „Панцир-C1“. Според сръбски и руски медии това трябва да се случи до 22 февруари.
Товарът може да бъде транспортиран по въздух само по три възможни маршрута - България, Румъния и Унгария. Унгария и Румъния отказват не за пръв път достъп до въздушното си пространство на руски военни товарни самолети.
България отново бе избрана от Москва като слабото звено в щита на НАТО и тя за пореден път даде разрешение за прелитане на военния карго самолет, което поражда загриженост за дългосрочната й надеждност като партньор.
Не се заблуждавайте - решението не се взема на ниво Министерство на отбраната - отговорността се носи единствено от премиера Борисов.
Няма съмнение, че Вашингтон и НАТО ще реагират. Санкциите са възможни, но са малко вероятно, поне в непосредствен хоризонт, тъй като САЩ се опитват да промотират ролята си на посредник в преговорите между Сърбия и Косово. Правителството на Борисов ще добави още една неудовлетвореност у партньорите в дългия си архив от политически актове с двойно дъно, включващи Турски поток, АЕЦ "Белене" и поредица едностранни стъпки, предназначени да успокоят Русия за сметка на общите политики на НАТО.
Няма съмнение, че доставките на оръжие по въздуха, които засягат баланса на силите в региона, са безспорен въпрос за НАТО.
Проблемът произтича не толкова от факта, че Сърбия купува руски смъртоносни оръжия, които "случайно" от време не време се ползват за сваляне на цивилни самолети, а от стратегията, която стои зад този ход на Москва. Посланието от посещението на министър Шойгу в Белград бе, че Сърбия ще продължава да бъде стратегически аванпост на Русия в тила на НАТО.
Ръководството на страната е готово да закупи нови руски оръжия, включително онези, които могат сериозно да подкопаят регионалната сигурност - като C-400.
Неотдавнашна статия в New York Times обръща внимание на факта, че системата "Панцир-C1" се доставя в "нестабилен" регион в деликатен момент. Всички нови големи доставки на оръжия могат да провокират регионална оръжейна надпревара. Натрупаните във времето арсенали са склонни да започнат да стрелят самостоятелно, особено когато са смесени с експлозивен микс от традиционните недъзи на региона - национализъм и шовинизъм. С други думи, вносът на руско оръжие с голяма вероятност ще дестабилизира района, и това е преднамерен и умишлен акт от страна на Кремъл.
Сръбското правителство изпраща притеснителен знак за изместване на приоритетите - вместо да се занимава с въпросите на своята национална сигурност чрез преговори и сътрудничество, включително интеграция в ЕС и програми за партньорство в НАТО, позволяващи на държавите да намалят разходите си за отбрана и да пренасочват ресурси към икономически и социални цели, то прибягва до закупуване на скъпи оръжейни системи, подкопавайки увереността и като позволява региона да се върне към предишните времена на игри на великите сили.
Значението на вноса на противовъздушния комплекс "Панцир-C1" трябва да се изведе и от поредицата дестабилизиращи събития в Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора, които имат Сърбия като общ знаменател. Това също предполага, че Белград счита съседите си от НАТО за противници и потенциална заплаха, което води до съответното военно офанзивно планиране. Когато получаваше подаръка на Русия 6 МИГ-29, сръбският министър на отбраната Вулин заяви, че военната цел на страната е „постигане на превъзходство във въздуха“. Доставките на "Панцир-С1" е стъпка в тази посока, която не може да остане без последствия.
По-късно днес или утре, руски товарни самолети, превозващи системата "Панцир-C1", ще прелетят над България, потвърждавайки едно от най-големите опасения - правителството на Борисов няма намерение да пречи или по някакъв начин да блокира стратегическия военен, енергиен или политически съюз между Русия и Сърбия. Турски поток е още едно доказателство.
Каква промяна от 1999 г., когато опитите на Русия да изпрати войски до летището в Прищина бяха блокирани от правителството на Костов !?

Alternatives & Analyses: Serbia receives the "Panzir - C1" air defense complex - Borisov allows flyover.

The visit of the Russian Minister of Defense Sergei Shoigu earlier this week to Belgrade attracted attention to the delivery of the "Panzer-C1" air-defense system. According to Serbian and Russian media, this was supposed to happen until February 22th.
The cargo is likely to be transported by air with only three possible routes - Bulgaria, Romania, and Hungary. Hungary and Romania have denied access to their airspace of Russian military cargo planes.
Bulgaria has once again been picked by Moscow as the weak spot and has granted the necessary permit, raising concern of its long-term reliability as a partner.
Make no mistake - the decision is not made at the Ministry of Defense level - responsibility should rest solely with Prime Minister Borisov.
There is no doubt that Washington and NATO will have to respond. Sanctions are possible but are unlikely, at least in the immediate horizon, as the US is trying to project its role as an intermediary in the Serbia - Kosovo negotiations. Borisov's government will add one more frustration to its long record of double bottom policy acts, involving the Turk Stream,  the NPP Belene and a sequence of steps meant to appease Russia at the expense of NATO's common policies.
There is no doubt that airborne arms deliveries that affect the balance of power in the region are a shared concern within NATO.
The problem stems not so much from the fact that Serbia is buying Russian lethal weapons, that enjoy the habit every now and then to shoot down civilian planes, but from the strategy behind this move by Moscow. The message from the visit of Minister Shoigu to Belgrade was that Serbia will continue to be Russia's strategic outpost in a NATO region.
The country's leadership is ready to buy new Russian weapons, including those that could seriously undermine regional security - such as the C-400.raws attention
A recent article in the New York Times draws attention to the fact that the Panzer-C1 ends up in an "unstable" region in a delicate moment. Any new major arms shipments invoke a potential for a regional arms race. The accumulated arsenals in time tend to start firing on their own, notably when blended with an explosive mix of the region's traditional ills - nationalism and chauvinism. In other words, the import of Russian weapons is likely to destabilize the area denoting a deliberate and premeditated act on the part of the Kremlin.
The Serbian government is sending a worrisome sign of shifting priorities - instead of addressing security issues through negotiations and cooperation, including EU integration and NATO partnership programs, which allow countries to lower defense spending and redirect resources to economic and social ends, it resorts to buying expensive weapons systems, undermining confidence and resorting to past Great Power interplays.
The significance of the import of the air-defense complex "Panzer-C1", should be judged against a set of destabilizing recent events in Bosnia and Herzegovina, Kosovo and Monte Negro, which have Serbia as a common denominator. It also implies that Belgrade regards its NATO member neighbors as opponents and a potential threat.  This further leads to respective military offensive planning. Serbian Defense Minister Vulin, when receiving Russia's gift of 6 MIG-29, said that the country's military goal is to "achieve air superiority."
Either later today or tomorrow Russian cargo planes carrying the Panzer-C1 system will fly over Bulgaria, confirming one of NATO's greatest concerns - Bulgaria's government has no intention of hampering or in any way blocking the Russia-Serbia strategic military, energy or political bridge. The Turk Stream is one more proof.
What a change from 1999 when Russia's attempts to send to troops to the Prishtina airport were blocked by the Kostov government.

четвъртък, 6 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Putin's Yalta-2 blackmail - meet or fight

Putin's proposal, better known as Yalta-2, made during his recent trip to Israel to commemorate the 75th anniversary of the Holocaust, provided him with a platform to repeat his interpretation of the causes of WWII and made headlines across the globe. The Russian leader invited the leaders of the UN Security Council to attend the celebrations in Moscow on May 9th and discuss how to restore the World Order. His words were immediately picked up by Russian agents of influence around the world. Recently there have been several interventions in Bulgarian mainstream media reflecting Kremlin gameplan on Yalta-2.
Analogies are striking with the rising expectations for a "friendship" between the US and Russia in a new Yalta format, immediately after Trump's election as President of the United States. Russophiles joined en masse Trump societies across Bulgaria in the expectation that Putin The Boss had struck a deal. Today most of these societies are dormant or closed.
Putin's proposal for redivivus of the Yalta meeting 75 years later is a desperate attempt to break the post-Crimea isolation, regain the initiative, and stop the geopolitical loss following the failure of his bypass strategy with Ukraine and the collapse of North and Turkish Streams. The Russian President is aware that the deepening crisis at home will not allow him to sustain aggressive policies for long. Therefore, he seeks to capture the momentum, cash in perceived geopolitical gains, fix them in another Yalta -2 format.
On the one hand, Putin destabilizes and threatens to destabilize many countries. His negative power is second to none. Once the target feels the impact, the Kremlin steps in with a "solution" - a classic form of blackmail. Once the pressure and the perception of the Russian negative might become general knowledge - the issue is brought to the attention of the other great powers. The one-time offer is simple - while the rest of the world watches let us redraw the map of spheres of influence and restore the old World order when Russia and the Soviet Union mattered.
This pitch is nothing new. The current offer is direct and has an 'or else' part. If Putin's plan is not accepted, then war will be inevitable and the slide towards it irreversible.
For the first time during his tenure, Putin has dared to be so blunt - either the invitees come to Moscow and jointly reinvent Yalta or  Russia will further destabilize the world and military conflicts will follow.
The position of France and Macron is a return to the classic De Gaulle policies of Great power deals, and he will persist with the need for the EU to strike deals with the Kremlin in the name of peace, which Putin threatens himself. Putin has very accurately assessed and plays on the vanity of the French President to be a member of the exclusive world club of the new Yalta-2. In retrospect, Macron is not much different from Jacques Chirac's arrogant comment some years ago that the East Europeans had 'missed the chance to shut up' while defending vital national interests.
The chances for a new Yalta format meeting are zilch. Putin's initiative is already hanging in the air, though one should not preclude a meeting in Moscow. But the countries invited are unable to make decisions that could echo the ones made by Stalin, Churchill, and Roosevelt in Yalta 75 years ago. There is no war, even less so of global nature. Russia is not an ally of the West. Russia is not winning; there are no winners and no losers. Spheres of influence are a relic of the past, as geographic borders; hence any pre-determined exclusively exterritorial rights irrelevant in a world of trade, economic, security, and financial networks - where Russia's global weight is negligible.
However, Putin's threat that he is ready for war should be weighed not so much against the GDP or the size of his military budget, but judged against his ability to gamble and sacrifice Russian soldiers' lives, well above that the West can deem acceptable. If he feels cornered and his grip on power in Russia is questioned a consequence of his failure to impress the rest of the world with his global ' visions' - war is always an option. Not a global one - he can't afford one, but a limited regional conflict at Russia's borders. The Kremlin is incapable of projecting its military power in faraway from Russia areas.
Putin and Macron share one thing in common - the gap between ambitions and resources.

Алтернативи и Анализи: Ще има ли Ялта - 2, както Путин предложи?


Изказването на Путин в Израел и предложението му, по-известно като Ялта-2, свързано с неговата интерпретация за причините за ВСВ и отбелязването на 75-та годишнина на края на Втората Световна Война, с поканата към лидерите на страните от СС на ООН да присъстват на честванията в Москва на 9-ти май, веднага бе подхванато от руските агенти на влияние по целия свят. И у нас имаше няколко спешни интервенции на познати лица, които озвучават политиката на Кремъл.
Почти по същия начин се развиха и свръхочакванията за „дружба“ между Путин и Тръмп, веднага след избирането му за президент на САЩ. Направиха се и Тръмп общества, в които влязоха най-видните русофили. Сега тези общества бездействат или са закрити.
Речта на Путин и предложението за среща на страните членки на СС на ООН в формат близък до Ялтенския след 75 години е отчаян опит на руския президент да си върне инициативата и спре загубата на геополитическа тежест след договора с Украйна по транзита и краха на Северен и Турски поток. Той осъзнава че задълбочаващата се криза у дома няма да му позволи дълго да финансира агресивна политика. Поради това се стреми да фиксира натрупаните ползи до този момент и ги кодифицира чрез нещо като Ялта -2.
От една страна дестабилизира, от друга предлага „решения“ с които света да се върне към договарянето между великите сили, докато малките наблюдават по телевизора как решават съдбата им.
Това не е ново. Новото, на което обръщаме внимание е пряката, макар и прикрита, заплаха от страна на Путин, че ако не го послушат, следва война – неизбежна и необратима.
За пръв път, толкова пряко е обвързан „моркова“ – поканата за среща, с тоягата „война“.
Прави впечатление позицията на Франция и на Макрон. Путин много точно преценява суетността на френския президент да бъде част от екслузивен световен клуб на новата Ялта. От гледна точка на близката история Макрон не е много по-различен от високомерието към Източна Европа, което прояви Жак Ширак, станал скандално известен с фразата си „страните от Източна Европа пропуснаха възможността да замълчат“, по повод на защита на техни изконни интереси.
Шансовете за нова Ялта са нулеви. Инициативата на Путин вече увисна във въздуха, макар че не е изключено в Москва да се съберат някои от сега поканените. Нито една от тези страни не може да вземе решения от типа, който са вземали участниците в Ялта. Няма и война, нито пък Русия е съюзник, няма победители, нито победени. Няма как да се очертаят нови сфери на влияние, най-вече защото сегашните сфери не минават по географски граници е през мрежи за икономическо развитие, финансови и капиталови пазари, енергийна и друга инфраструктура – изобщо там където Русия е образно казано „страна от друга категория“.
Но заплахата, която Путин отправя за война, която според него ще се самослучи, ако не бъдат взети неговите мерки, трябва да се третира с пълна сериозност. Ако няма друг начин да остане на власт и да бъде забелязан той ще предизвика поредната ограничена война, но на границите си. Няма нито сили, нито възможност да проектира военната си сила по-далеч, особено в сферата на действие на НАТО.
А инициативите на Макрон ще си остане поредния пример за несъразмерност на амбиции и възможности.


сряда, 5 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses Подгответе се за последствията от коронавируса - най-трудното предстои

Реакцията на много правителства по света за последствията от китайския коронавирус тепърва ще се усещат. Светът свикна с идеята, че за всичко си има отговор в Китай и за стоки, и за суровини, и за пазар. Да, но не. Оказа се, че епидемията предизвика експоненциално нарастващи щети, при това не само за Китай, но и за глобалната икономика.
Китайските власти отчаяно се опитват да ограничат щетите като ограничават вътрешните пътувания, но заедно с тях, ограничават и потока на хора, на стоки, суровини. Затрудненият оборот, се превръща в срив в производството, по-малък износ, по-малък внос. На практика много от инвестициите се отлагал, просто поради невъзможност процесът да реализацията им да се осъществи нормално.
Макар и мерките и заразите да не са разпростренени в цял Китай, пораженията са значителни и засягат касае цялата страна. Правителството постоянно удължава ваканцията и празненствата, но не може да го прави безкрайно.
Отдавна вирусът премина границите и се разпространяве по начин, които може и да им аналог, но от това не става по-леко никому. Паниката се усили и поради отсъствието на адекватна реакция от СЗО, която в първите дни успокояваше, че няма особен проблем и отказа да обяви глобална опасност. Е, вече нещата са други, но междувременно бе пропуснато ценно време за да балансират реакциите. Като закъснееш и бедата те завари неподготвен склонността към хиперреакция е почти естествен резултат.
Ще бъдат засегнати не само преките търговско-икономически връзки с Китай, но и с други страни, доколкото случаи на заразени има вече в много страни. Тоест ефектът на снежната топка става закономерна и задължителна прогноза. Ограниченията в пътуванията стават неизбежни.
Без да има закономерна причина, но рационалното мислене не е първата опция при кризи. Имат призиви да се избягват всякакви китайски стоки, или контакт с хора от страни със заразени болни.
За това и българското правителство, вместо да отсъства от дебатите в обществото и от реакциите на информациите от цял свят, трябва системно и убедително да търси и намира рационалния път между задължителните предпазни мерки и анти-истеричната терапия, защото в противен случай последствията може да се окажат много, много сериозни и дългосрочни.
Всяка зараза има своя пиков момент, след което може да се смята че нещата имат шанс да бъдет взети под контрол. Този пик, за коронавирусът 2019-nCoV тепърва предстои.
Падат цените на основните стратегически стоки, което е добра новина, тъй като България е в по-голямата си степен вносител. Но ще пострадаме при износа на метали, отново поради фактът че Китай рязко понижи потреблението.
В същото време доколкото Китай ще престане да генерира глобално предлагане в познатите мащаби, много от стоките могат да поскъпнат. Всяка страна трябва да направи своята оценка и прогноза за последствията, в каква степен и с какви мерки те могат да бъдат управлявани.
Във всяка беда има надежд, във всеки риск възможност.
Не съм сигурен, че правителството ще може да се справи със задачата, но поне да опита.Защото не е далеч възможния ден на заразени и у нас. Истерията е най-лошия съветник. Най-важно е доверието, не съм сигурен че то е естествен продукт на сегашното управление.