вторник, 22 февруари 2022 г.

За несъвместимостта на сляпото русофилство с идеалите на възрожденците



„Не се рѫководихъ отъ никакви автори и правила:

святата истина ми бѣ знамето...”

Захари Стояновъ

Не зная каква историческа наука сега се изучава в средното и висше образование, но за моето поколение мога със сигурност да кажа, че бяхме облъчвани с едностранна, русофилска история, в която нямаше място за неудобни факти за политиката на Русия и Съветския съюз, за неудобни въпроси и най-вече за неудобни страници от живота на известните ни личности.

Така едва след 1989 г. разбрахме, че не сме били безропотно приели съветската окупация със сто процента "референдум", а е имало масова съпротива и сме били страната на най-масовото и най-ранното в цяла Източна Европа съпротивително движение - на горяните. 

Те и до ден днешен нямат паметник или признание. Не защото не знаем, а защото държателите на статуквото в историческата наука – мълчат и забраняват.  Още по-мълчаливи са днешните ни политически лидери, които уж са европейци и "нови", но си остават дълбоко вкоренени в духа и нравите на тоталитаризма. За тях Тодор Живков е светъл пример, а партизаните са "народни борци". Дори да приемем, че те имат право на своята истина, това не е цялата, дори балансирана версия на историята ни.

Мълчи се по темата за "другите" Българии в историята - за Кубратова, за Волжска България, за отношението на имперска Русия и битките и срещу българите, като същностна част от нейната експанзия и политика на поробване на други народи. За измислиците за славянския ни произход, за гоненнията срещу етническите българи в Съветския съюз, за греховете на владетелите на Кремъл към страната ни. 

Цели страници с битките на България срещу атаките на царска Русия просто бяха изчезнали. Колко души изобщо знаеха за битките на генерал Иван Колев?

По същия начин - плахо, много плахо, разгръщаме страниците и откриваме, че са ни спестени много истини за отношението на възрожденците към Освободителката, в което патоса и възхитата са отстъпили място на разочарование и обида.

Поредната информационна "битка" за по-балансирана история бе проведена в ефира от един от най-видните фигури на казионната историческа наука, който заклейми президента Плевнелиев, че е употребил приписвани от Захари Стоянов думи на Левски, че "този който ни освободи, ще ни пороби".

Оказа се, че един от сайтовете "Бъзилийкс" е "работил" по темата преди осем години и това бе достатъчно, дори за уважавани журналисти да скочат на медийния тепих и да определят речта на Плевнелиев за "гаф", пригласяйки на историка Георги Марков. Включиха и се и други подгласници на казионната историография, които трудно възприемат, че са живели в лъжа и примирение.

Оказа, че цитираните думи на Левски не са преписани от съвременен сайт, а датират от много по-рано и се съдържат в биографията на Левски, написана от Захари Стоянов и публикувана още през 1883 г. Точните цитати от книгата "Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му" са - глава 11 "ТРѢБВАТЪ ПАРИ". "Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство". 

И още един цитат

".. Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ".

Със сигурност свидетелството на Захари Стоянов трябва да бъде прието "под условие", защото то не почива върху подписани от Левски документи, а най-вероятно е преразказ или творческо пресъздаване на чут разказ от свидетел. За Дякона няма изобилие от документи, и затова с готовност ние приемаме хрониката на Захари Стоянов и стиховете на Иван Вазов за достоверно отразяващи духа на епохата. Но когато поетът пише „кат Русия няма втора“, това се приема като чиста монета, а когато Захари Стоянов пише е „измислица“!?

Откъде да знае клетия Захари Стоянов, че след много години ще бъде обявен за русофоб и неговите думи за предупреждението на Левски за политиката на Русия, ще окажат недостойни и политически некоректни?

Сегашните поколения българи изпитват същите терзания и смесени чувства към имперските "замашки" на царете в Кремъл както тогавашните ни възрожденци.

Да се обяви написаното от Захари Стоянов за "измишльотина" през 2016 г. от български историк е меко казано нелепо до гротеска. Какво очакват - Захари Стоянов да предостави видеоматериал или запис на интервю с Апостола или негов фейсбук статус? Ако отречете правото на историческите хроникьори да пишат история като преразказ на чуто, прочетено или видяно, значи да отречете историята. Това не е единственото свидетелство за предупреждението на Апостола, който предупреждава Каравелов и Ботев, че „с моите кунки , ще ви отрежа чепките”, ако доведат „казашкия ботуш“. Левски не е изключение, подобно усещане и разочарование изпитват почти всички възрожденци - просто той е най-големия, най-великия и затова продуманото и предадено от него звучи като завет. И тъкмо тук е стресът за съвременните радетели на русофилската ни история - ако днешните поколения прогледнат като Дякона и възрожденците за ролята на Русия - те ще изгубят подкрепа и разбиране за съвременните си проекти на обвързване с наследниците на имперската руска политика, от които лъха корист, егоизъм и неравноправие.

Спомените, преразкази за исторически личности са неразделна част от това, което познаваме като история. Трудовете на Симеон Радев, на Раковски, на Стамболов и на другите възрожденцити са онези исторически паметници без които нямаме нищо. Прочетете целия труд, посветен на Васил Левски от Захари Стоянов и ще се удивите, колкото много неща ние сме възприели като достоверни думи на Дякона. Самият той неслучайно е издигнат в ранг на Апостол - наричат го жив светец, български Христос. Той ни е нужен не като икона от стената, а като морален репер да мерим стореното от нас и като пример за подражание. Именно като такъв той ще си остане неудобен на всеки истаблишмент, в това число и в казионната историческа наука, която е свикнала да обслужва "политкоректността" на текущата политика с утвърдените щампи и представи за борбата и веруюто на Васил Левски.

За разочарованието от "Освободителя" високо говори и фактът, че дори лидерът на русофилите Драган Цанков, който не и ще "ни меда, ни жилото" на Русия, тоест изрича немислимото за един русофил.

Да не говорим за "патриарха" на българската литература Иван Вазов, за духовните ни водачи Антим I, митрополит Методий Кусев, чийто прозрения стряскат и днес. 

Кога моето поколение разбра за думите на основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев, че русофилството е "умишлено култивирано сред народните маси политическо суеверие,.. което неизбежно води до предателство и национална катастрофа"?

Или на друга велика фигура на социлистите - Георги Кирков, който още през 1914 г. в книгата си "Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри - България и интригите на Русия" призовава като важно за Европа да се изолира от имперска Русия чрез възстановяване на държавата Украйна!? Колко съвременни геополитически анализатори или политически лидери могат да израстнат до това прозрение?

Къде е Кирков, къде е Първанов?

Разликата е пропаст - за големите ни фигури от историята любовта към България е стояла над всичко друго, включително и над "признателността" към Русия. Големият проблем на наследниците на Дядото и на Кирков е, че те не могат да определят българския национален интерес извън онова, което е изгодно за Русия. В това число и членството ни в ЕС и НАТО.

Мога да продължа с примерите и да Ви уверя, че те покриват целия политически спектър и историческо време, което показва, че българския политически, научен, финансов и обществен елит е осъзнавал значението на балансираната и независимата, "на една ръка разстояние", политика от Русия не като суета, а като остра политическа необходимост за националното ни развитие.

Забележете не изолация от руския народ, а от руската имперска политика, чийто продължител в съвремието е президентът Путин.

Моето поколение трябваше да чака 1989 г. за да прочете третия том на Симеон Радев и още десет години, за да прочетем хрониките на Стефан Цанев, трите тома на "непризнатия" Янко Гочев за истината за политиката на Русия срещу България. 

Цялата трагедия на нашата историческа наука е, че в продължение на тези 137 години след Освобождение и най-вече в последните 72 години умишлено и насила налагана едностранна представа за руско-българските отношения.

Казионните историци, старата и нова номенклатура и сега се опитват да играят изпреварващо и наложат своята версия за "скритите" страници. Като не успяха, се опитаха да приватизират историята и любовта към Отечеството.

Започнаха да изграждат организации "за да пазят" името на Левски, за да говорят от "негово име",  да награждават с ордени на името на Стефан Стамболов представители на съвременното русофилство - което е груба манипулация и оскверняване на паметта и делото на български политик, загинал от финансирани от Русия убийци. Казионните историци осигуряват "научния" тил на подобни посегателства за съвременна политическа употреба.

Опитаха се да направят Дякона знаме на националисти, на левите радикали и други русофилски организации - т.е. да го приватизират за своя екслузивна употреба. Използват и футболни клубове с неговото име, в които инвестират руски бизнесмени и руски банки, а в по-ново време български русофили. Именно за да могат да манипулират естествената симпатия на футболните фенове към любимия отбор за политическите цели на русофилството. Това не е случайно хрумване, а осъзната политическа стратегия на Москва - достатъчно е да видите колко руски компании и бизнесмени инвестират в европейски футболни клубове с подобни цели.

Но Дяконът и възрожденците винаги са били по-големи от текущата суета. Затова Апостолът ще си остане неизкореним морален репер, по  който всеки български политик, историк, общественик и граждан ще бъде съизмерван. 

Президентът Плевнелиев има това право, дори задължение като държавен глава, да използа заветите на Апостола като отправна точка при обръщението си към Парламента и към нацията при оценка на съвременни събития. Ако действителността на "възмутените" не се вмества в предадения от Захари Стоянов завет в общия смисъл, то затова не е виновен Плевнелиев. И никакви историци и "патриоти" не могат да помогнат с "пожарни" спасителни акции.

Колкото повече се разкрива истината за несъвместимостта на русофилството с истинското родолюбие, със заветите на възрожденците ни, толкова повече ще се разкрива генетичната свързаност на проблемите на днешния ден с тревогите на тогавашните поколения българи, които са дръзнали да строят Нова България, заразявайки се взаимно с любов към Отечеството и кураж за бъдещето без външна опека. 

В отдадеността си към Отечеството, те са били готови да загърбят всеки, в това число и Освободителя, щом ни заплашва. В устрема си да кешират политическата си преданост към Кремъл днес български историци обслужват български политици, като препакетират образа на Апостола в удобни за целите си съвременните политкоректни формати. 

А той все ще стърчи извън рамки, над конюнктурата, извън времето за предаде посланието на възрожденците - пазете България!?

Не се очудвайте ако стигнем дотам - същите български историци, за които вектора Кремъл е маяк на съществуването, да се опълчат и срещу националните ни символи и да започнат да "разкриват" слабости в житието на Апостола и в неговите завети, когато те не отговорят на политическите им интереси. Едни ще припомнят, че е бил убил ратайче, други, че не осъзнавал значението и ролята на Русия.

Просто сляпото русофилство и истинския патриотизъм са несъвместими.

На тях "живия" Левски не им е потребен - трябва. им само неговата фасада и щампата с лика му, зад която могат да манипулират и с чието име могат да управляват в поквара и грях.

Разобличаването на радикалното русофилство чрез възстановяване на балансите в историческата наука и истината за отношението на възрожденците към Освободителката  - не е въпрос на текуща политическа мода, а системна необходимост от отрезвяване и нормализация на обществената среда. Признателността към Русия не изключва, а предполага познание и за нейните грехове.

Бъдете сигурни, че по този път ще стигнем и до по-съдържателни и взаимно полезни отношения между българския и руския народ.

Линк към оригиналната статия в списание Мениджър


четвъртък, 17 февруари 2022 г.

Поглед към света след руско-украинската криза

 Едно е сигурно, светът няма да бъда същия, след сегашната криза. Независимо дали ще има война или не. Агресията на Путин срещу Украйна отвори заспали рани и дебати. В конфликта няма трайно решение през дипломацията - нещата ще се решат или със смяна на режима в Москва или подчинение на Киев. Междинен път няма. Дипломацията може да само да заглади излишно откровения цинизъм в ситуацията, но за всички е ясно, че Путин, дори и да остъпи този път, ще опита пак.

Ето някои от неизбежните последстивя, които сами ще подхранят нов цикъл на путиновия ревизионизъм, ако не бъде сменен.

На първо, място Европа ще започне да купува по-малко нефт и газ от Русия, тоест ще прибегне до принудителна диверсификация на руските доставки. А това ще намали приходите на Кремъл и способността му да поддържа вътрешните равновесия. За ЕС и НАТО сегашните нива на зависимост, за отделни страни над 90 процента, а като цяло над 40 процента, от руска енергия, се оказват предпоставки за стратегическа уязвимост. Това най-вероятно ще принуди НАТО и ЕС, да въведат задължителни прагове на уязвимост от руския газ и нефт /примерно 40 процента/, да въведат изискване за стратегически газови резерви, които да допълнят резервите от стратегически суров нефт и деривати. И .... до нови инвестиции в проучване и добив на нефт и газ.

Съжалявам за чувствата на "зелени" и "екоолигарси", но това е неизбежно. Опрем ли до екзистенциални въпроси, геополитиката винаги взема превес.

На второ, производно от горния извод, след руско-украинската криза климатичните политики и ускорения преход към въглеродно-неутрална икономика ще се отложи, или поне ще придобие нов вид, при който Центъра/Европейската комисия/, след като не можа да преведе ЕС през енергийната и руско-украинската криза, ще бъде принудена да остави по-голяма самостоятелност на отделните страни-членки, да изберат своя оптимален микс от мерки за преход, при спазване на принципа на технологичния неутралитет.

Трето, Европа, в този смисъл, ще са американизира, тоест докато преследва намаляване на емисиите, ще трябва да разполага с достатъчно инструменти и аргументи за по-балансиран преход към ВЕИ източници, без ограничения върху избора на инвестции за оптимален преход. Без намеси и ограничения от ЕК върху инвестиционните потоци. И това ще стане не само защото Китай вече сложи кръст на климатичните си амбиции /макар че формално само ги отложи/ с решението си да разшири въгледобива и използуването на въглища.

Четвърто, руската агресивност показа не само степента на уязвимост на НАТО и ЕС от външни енергийни източници, вследствие на съзнателното ограничаване на добива на нефт и газ в Европа, но и съкрушителните последствия на високите енергийни цени върху конкурентноспособността на европейската икономика, заетостта и доходите. Пандемията не създаде тези проблеми, само ги освети.

Пето, Германия ще загуби влиянието си в ЕС, не само заради руската и връзка, но и заради ексцесиите в климатичните си политики. Изобщо понятието Обединена Европа ще звучи като виц по отношение на климатичните политики, и печатането на пари, които да ги финансират. Най-малкото, защото при това гигантско преразпределение на ресурси, бедните ще станат по-бедни, богатите по-богати, въглеродната неутралност ще си остане химера, а Европейският съюз няма да издържи под напора на центробежните тенденции за спасение по единично.

Уроците за нас - имаме два пътя - единият - да се присъединим към Еврозоната и към "лудостта" на печатането на пандемични и климатични пари, към инфлацията, която ще разруши социалните баланси. По този път ще зачеркнем двадесет и пет години на остеритет или като "отпуснем колана", като използваме периода да 2024 година за инвестиционно харчене и вдигане на стандарт. Съгласете се, че на фона на тоталната липса на фискална и финансова/бюджетна дисциплина, терзанията на опозицията в нашия Парламент звучат като религиозни бълнувания.

Другият път е да се фокусираме върху индивидуалната писта, като потърсим алтернативи, извън Еврозоната, като останем във валутен борд, но се фокусираме върху смислените политики и реформи. Привързването към еврото обаче прави безсмислен остеритет на фона да разпасаната еврозона.

Или решението е връщане към парична политика, отвързване от твърдата обвързка към еврото и самостоятелно плаване. Бих опитал последното, но съм реалист, за това трябва просветен управленски елит, а доверието в него, при това ниво на корупция и отсъстиве на управленски интелект, е нулево.

За това ще продължим по сегашната траектория, консумирайки най-лошото от двата свята - сами да стягаме коланите /и те не за друго, а защото корупцията превръща логичния процес на капиталова формация от доброкачествен процес в корупциенно генериран паразитизъм.

От другата страна - разпасаната еврозона през твърдата ни връзка с еврото ще ни "благославя" със сметката на инфлацията и по-достъпните пари, и пазар, без конкуренция, доминиран от субсидии.

Време е да мислим немислимото - сами трябва да намерим по-добри решения.

сряда, 9 февруари 2022 г.

Политикономически разрез на корупцията около руския нефт и газ. Защо Петков трябва да се пази?

Канонадата, която се изсипа върху Кирил Петков заради Николай Павлов само подсказва дълбочината на проникване и контрол на задкулисието. Той каза, че трима са му се обаждали - ето ви просветена догадка - Нинова, Радев и Янев. /Първанов също е заподозрян/. Всички активи на Русия и Газпром у нас са активирани.
Това е касичката на властта или една от тях.
Нали Петков каза, че ще има обвинение срещу Павлов. Е няма, няма и да има.
Специализираната прокуратура го взе под опеката си. Ерго Гешев.
Това бе една от целите на визата на Гешев при Петков.
Много "силов" подход - сплашване от страна на Гешев, е бил разговора.
Та да се върнем на Русия - като знаещ човек /това ми изкара и попадането в черния списък не само на Москва, но и по дефолт след това на българските медии/ да споделя, още докато мога.
Договорът за доставка на природен газ от Газпром е ключов инструмент и канал за влияние на Москва, този добре финансиран канал на свързаност с българското задкулисие.
Когато Лукойл купи Нефтохим - в борда му назначиха представителите на всички партии - СДС, БСП и ДПС. След това се присламчиха и НДСВ и Борисов, цялата му партия и личното му благоденстие бе финансирано от там, не от Конрад Аденауер. През представителите на отделните партии около "баницата" се реализираше "обратната" финансова връзка. Икономиката на подобна стъпка е проста. Защо Лукойл да не дава по сто милиона на година, когато си спестява по половин милиард, като не плаща данъци или организира ценови картел. Така се купува си "елит" /да ,с извинение, това минава за "елит"/, а получава лиценз да надвзема чрез по-високи цени и неплащане на данъци.
Подобна е и схемата на Газпром с договорите за доставка на природен газ и за наемане на капацитети. Тя се договаря на най-високо равнище /политическо/ но техническите детайли не стигат дори до Булгаргаз, тъй като сметките, по които се превеждат мотивиращите суми се предполага че са офшорни. Поне за един от участниците това е ясно.
Но това става веднъж /като правило/, при подписване на договора.
За това смело може да се каже, че активизацията в медиите на различни експерти и политици против Петков е пряка функция на лична и групова корист - досега получавали, а от сега ги отбиват от вимето на Газпром. Как така? И се вдигнаха на фронтална атака - насмерть.
Това в пряк и преносен смисъл е "агентурната мрежа" на Газпром в България /агенти на влияние/. За това и координацията между действия на Газпром и на местната пета колона е забележителна.
Икономиката за Газпром е същата - това което отчисляват като данък политическа корупция у нас е примерно една пета част от това, което вземат от нас през по-скъп газ и недовзет азерски газ - отказ от внос на конкурентен газ.
Примерна калкулацията - миналата годихме купихма 900 милиона кубически метра природен газ от Газпром в повече /частта от азерски плюс ново потребление/, неговата премия спрямо азерския дава "бонус" от близо 1 милиарда лева. Защо да не върнат обратно една пета от това.
Още повече че денят на плащане наближава - всяка година за предишната, след отчетите. До април - май се разчистват сметките.
Та казвате принципен бил спорът, между две борещи се групи? Нищо чудно Петков да бъде и лично заплашван с физическа разправа.