неделя, 18 април 2021 г.

Пред „БАНКЕРЪ“: Олигарсите около Борисов фалират без европейски и бюджетни пари

Линк към статията

Скандално: По „Турски поток“ КЕВР е одобрила проект за разширение на газопреносната мрежа, а не за транзитен газопровод

Олигарсите около Борисов фалират без европейски и бюджетни пари

Г-н Василев, ключовият въпрос, на който еднозначен отговор няма, е кой днес пише големия дневен ред на обществото?

Пише се на много места. Има глобален дневен ред, в който ние позиционираме нашия. Но ако говорим за националния, пишем го всички ние, макар че конкретните автори невинаги са ясни. Посоката беше зададена от избирателите, които показаха, че искат промяна. И лиши партията с най-много гласове от правото да сформира правителство.

Затова общественото внимание е съсредоточено главно върху ходовете на опозицията. Какво обаче показват действията на ГЕРБ и Борисов?

Като във всяка лидерска партия, те зависят от настроението на водача. Но те нямат много ходове. Пропуснаха времето да направят управляем преход, да промотират наследник на Борисов, а той да се оттегли в позицията на почетен лидер. Сега той насила се есплантира от властта. ГЕРБ сега разчита единствено на дълбоко ешелонираното си присъствие в различни нива на властта. Стратегията им е „да ги видим тези колко мотат“ и наесен да се върнат на власт. Очакват 2021-а да бъде като 2014 година.

Голямата дилема пред партиите на протеста сега е да решат кой е по-правилния ход: бързи извънредни избори или краткосрочно правителство с няколко ясни приоритета?

Всеки кабинет в този парламент е обречен да бъде гласуван и от ГЕРБ. Данайски подарък и купуване на време. А голямата тема е какво става с България. Обективно хората на протеста могат да свършат 4-5 неща, като използват инерцията на неприязънта към ГЕРБ и привлекат гласове от БСП и ДПС.

Освен в изборното право, те имат немалко работа в администрацията и в регулаторите, които са изградени от статуквото.

Обърната внимание – вече 15 дни ние нямаме цена на природния газ. И то не заради регулатора КЕВР, а защото „Булгаргаз“ не е подал цена. В икономиката дневният ред е катастрофичен. Там ще се води голямата информационна и пропагандна битка. Тук е и големият тест за силите на протеста. Ако те пробват с неуверена подкрепа да вадят кестените от жарта, ще загубят. Тепърва ще разбираме за чутовни неща. Примерно - за състоянието на резерва, за дълговите равнища, за бюджетните дупки... Или как беше подпомогнат бизнесът по програмата 60:40 - държавата дава 60% на неработещ бизнес, а после си прибира обратно 40% от даденото чрез данъци и осигуровки. 

Но как да отидат на избори тези бездруго разнопосочни сили на протеста, след като статуквото контролира администрацията, местната власт и голяма част от медиите? А и изборното законодателство е съчинено откровено в негова полза?

Не може да се отиде на избори без промяна в изборното законодателство – ЦИК, „Информационно обслужване“, дистанционно гласуване. Ситуацията има два възможни изхода: парламентарен кабинет или служебно правителство. В ГЕРБ също текат процеси, Борисов посяга на Димитър Николов и Йорданка Фандъкова – това значи, че и софиянци и бургазлии нямат причини да им имат доверие. Щом тези процеси са започнали, ГЕРБ няма как да произведат по-силен резултат.

Тази перестройка в ГЕРБ се очакваше – пребоядисване на фасадата.

Електоратите на ГЕРБ и ИТН са скачени съдове – при едната се увеличават, за сметка на другата. В когото е властта, те ще бъдат при него. Процесът на разпад при ГЕРБ вече не може да бъде контролиран. Най-големият проблем на ГЕРБ е самият Борисов. Разкритията за него тепърва започват. Например - около „Турски поток“ – там има невероятни неща.

Договорът не е оповестен публично.

Още по-лошо. „Турски поток“ се разиграва в рамките на 10-годишния план за развитие на газопреносната мрежа. И КЕВР е одобрил именно проект за разширение на газопреносната мрежа, а не за транзитен газопровод. Това означава, че регулаторът е дал одобрение за строителство на преносен капацитет от турската до сръбската граница, с възможности за отклонения. Другото условие беше част от тези капацитети да служат за развитие на българската газова борса – газовият хъб „Балкан“. Нищо от това не е изпълнено. Тоест - тези 3 млрд. са хвърлени въпреки решенията на регулатора.

Още една добра тема за новия парламент, който ще се окаже доста натоварен.

Мога да изредя още поне 15 подобни теми, като започнем с концесията на летище „София“ и милиардите на „Автомагистрали“... Затова моят дневен ред не е сложен – разследващи функции на парламента, при които всички тези неща да видят бял свят. И тук идваме до поредния параграф 22 - информацията се държи от ведомстватата като "Булгартрансгаз“ и и тя е с гриф „Суперсекретно“. Единственият начин да се стигне до тази информация, е смяна на ръководствата на тези ведомства, но това не зависи от Народното събрание.

Ако тези теми се вкарат в парламента, това би изиграло по-ярка роля от всякаква предизборна кампания преди извънредни избори.

Точно така. Тогава следващите избори ще произведат много по-ясно изразени пълномощия за промяна. Не приемам тезата, че мажоритарни избори ще бъдат проблем и ще обслужат ГЕРБ и ДПС. Ако те са в два тура, на втория гласът анти-ГЕРБ ще извади тази партия изобщо от парламента. Структурата на сегашното гласуване го показа. Вотът анти-ГЕРБ е доминиращ навсякъде.

В един от знаменитите декрети на Петър Първи е записано задължението на всички аристократи да говорят на публични места, за да се прецени какво има в главите им. Как си обяснявате демонстративното мълчание от страна на ИТН?

Слави има изгода от подобна митологизация. Но в момента щом стане премиер, нещата стават много сложни за него.

В сходна ситуация Бепе Грило не стана премиер в Италия, но дърпаше конците отстрани.

Именно това е формулата в подобни ситуации. Италия обаче е стара демокрация и отдавна е направила прехода си към онази самодостатъчност, която произвежда и икономически, и демократични бази. В България тази схема няма да сработи за добро, защото голяма част от икономиката е паразитна.

Това не я ли прави полудържавна икономика?

По-лошо. Ползите са приватизирани в полза на частници, а разходите си остават за държавата. Олигархичната икономика, която доминираше при Борисов, пречи на цялата икономика да изплува. Защото е паразитна. Олигарсите около Борисов ще фалират до година, без европейските и бюджетни пари. Може да очаквате новини, свързани с Пеевски.

Колко време е нужно на Народното събрание, за да се справи с всички тези приоритети?

Един месец. ДБ и ИСМВ имат готови законопроекти. Ако цената за въвеждането на електронно гласуване е да се изчака с изборите до есента, си струва.

 

Разговора води: Емил Янев


неделя, 7 февруари 2021 г.

Време е за избори и Борисов отново наметна евроатлантически одежди

Атлантизмът и европеизмът на Борисов и ГЕРБ са декларативни, производни, фасадни, с материални и идейни котви в Путиновия модел. Разминаването между оценки за разитието на света на средния европеец и на българските граждани са особено видни в данните от проучване на Европейския съвет по външна политика, публикувно неотдавна, което уж показва, че българите си остават със съветски манталитет. Надградени с корупционните механизми „съветски котви“ на нашия елит, ще продължават да ни разделят от цивилизационните ценности на Европа. Не че обществата на Запад нямат проблеми, напротив. Има дори по-сериозни от нашите, но имат инстиуции, разделение на властите, свободни медии, върховенство на закона, обществен консенсус върху базисни принципи на съжителстото и националните интереси. У нас нищо от това няма.

Събитията около казуса Навални извън съмнение ще имат дългосрочни политически последстия и за ЕС, НАТО и за България.

При всички случаи трябва да бъдем внимателни в изводите от социология, като цитираната от ЕСВП, която не дава контекст. Преди изборите през 2016 година, проучване, реализирано от ръководената днес от Кънчо Стойчев международна верига Галъп Интернашънъл, която няма нищо общо с американската Галъп, направи подобно предизборно проучване-внушение, което доказваше, че българите не вярват на НАТО, а на Русия.

Режимът на ГЕРБ у нас е апотеоз на политиката на Кремъл за неутрализиране на потенциала на съветските сателити в новите услоия. Тезата за неутралитета като алтернатива за членството в НАТО бе лансирана още от Примаков по време на югославската криза. След като не успя да предотврати членството нито в НАТО, нито в ЕС, Кремъл премина към неговото „пленяване“ на елит чрез имплантиране на корупционен държавно олигархичен модел.

През държавата и контролирания от нея публичен ресурс се финансира създаването на „путинов“ тип зависим елит от политици, бизнесмени и държавна бюрокрация, които изградиха немислимо материално благополучие и мрежи за защита от наказателно преследване. Те са недосегаеми и на практика излязоха извън контрола на публичните власти. У нас дори на академично ниво никой вече не вярва, че назначения нов елит, и особено видимите му фигури – Доган, Пеевски, Борисов, Гешев, Цацаров -  могат да бъдат разследван или осъдени.

Именно през този елит Русия контролира вътрешнополитически и до голяма степен и външната политика на България. Фасадният и хибриден евроатлантизъм на Борисов се разполага само в рамките на договореното от него в хода на множеството му срещи с лидерите на Русия и особено с доверени нейни пратеници, включително с Леонид Решетников през февруари 2016 година и почти ежемесечни тайни срещи със специални пратеници на Москва. Резултат от тези срещи е фактът, че в днешното Народно Събрание няма нито един ярък проатлантически депутат, който да опонира на Борисов по темата Турски поток и корупционна пъпна връв на руските енергийните проекти. Същото се отнася и до всеки друг енергиен проект.

Случаят „Навални“ само разголи арогантността и цинизъма на „договорените“ с Москва от новия български елит схеми за неутрализацията на България като член на НАТО  и ЕС. За това не се изненадвайте, ако и в следващия Парламент и правителство няма достатъчно ярки антикремълски независими български политици и пак си спретнат правителство на националното спасение от политическите сили, контролирани от Москва.

петък, 5 февруари 2021 г.

По повод на реакцията на руския МИД и посолството за РФ и "вътрешните" работи на Русия

 Във връзка с реакцията на руското външно министерство, пресъздадена в съобщение на руското посолство у нас, че изпращането на представител на посолството ни на съдебното заседание, както и реакциите от българска страна са "намеса във вътрешните работи на Русия", изобщо цялата риторика на съветската дипломация, да припомня някои базисни неща в дипломацията.

Ако присъствието на български дипломат на публичен процес в Москва е намеса във вътрешните работи на Русия, то единствената квалификация на дейността на руските служби и подобен тон в реакция на руски дипломати е залп от студена война. Слава богу, не сме стигнали до горещи войни, но пушката е на сцената е и въпрос на време да гръмне. Жертви падат и сега, и ако Кремъл не престане да се държи безотговорно, то и горещите фази могат да последват.

Точно колкото Русия е суверенна страна и може да отравя, осъжда, малтретира своите граждни в своята старана, точно толкова суверенна България и всяка друга страна има право да взема отношение при нарушения на международното право и човешките права. В случая става дума за държавна репресия /през съда/ срещу доказана от международни институции употреба на химическо оръжие, по поръчение на руски държавни институции, срещу цивилни гражднаи, което влиза в категорията "престъпления срещу човечеството". Ето и някой котви на това съждение - както отравянето, така и преследването на Навални, се провежда от руската държава или или нейни органи. Второ има системен характер /Скрипал, Гебрев, Навални/ и политическите убийства, които агенти на ФСБ и ГРУ извършват в страната и чужбина.

Факт е, че тепърва трябва да се кодифицира в международен документ точно кои престъпления попадат в тази група, защото сега това става само с решения ад хок на Международния Наказателен Съд, но от гледна точка на международните отношение употребата на забранено химическо оръжие срещу цивилни, представлява грубо нарушение на кодифицирани в международното право права на граждани, които не са изолирани в рамките на националните граници - тоест престъпление срещу човечеството. България, както и всяка друга страна, има пълно право да взема отношение по подобни критични теми на международната сигурност и правата на човека, защото те са симптоматични за тежко разминаване в базисни оценки между Русия и нейните партньори в ЕС и НАТО, съюзите към които принадлежим, от което могат да последват ескалиращи конфликти и напрежение, което може да доведе до войни.

В този смисъл, реакцията на МИД и Посолството на РФ у нас е двойна щета.

Първо, направена е с много грешки, което издава бързина и липса на опит в преводачите. Професионализмът е задължителен, тъй като от качеството на дипломатическата и публична кореспонденция, се правят изводи за уважението към приемащата страна и нейната общественост. Не си спомням в моята дипломатическа практика да сме си позволявали подобна "халатность".

Второ, посолството на РФ у нас трябва да си дава сметка, че този дидактичен тон е не само неуместен, но и контрапродуктивен, тъй като сме пряко заинтересована страна. Български граждани на българска територия също са били обект на опит за убийство с "новичок" от агенти на руските служби. И интересът на дипломатическото ни представителство в Москва към начина по който руската държава третира жертва на подобен опит за отравяне е христоматиен казус за логичен и обоснован интерес на изпращащата страна за да информира ръководството на страната за това, как в институциите в Русия гледат и се справят с това предизвикателство. Предотвратяването на бъдещи казуси Скрипал, Гебрев, Навални е от първостепенен национален интерес за България, за всички страни в ЕС и НАТО.

Ако използваме като аршин за оценка на "намеса във вътрешните работи" и съпоставим присъстието на български дипломат в съдебно заседание, което и международното право и дипломатическата практика позволяват /той не е правил изявления/, както и заявленията на български официални лица по темата, които се придържат към общоевропейската позиция, с недопустимият и непрофесионален тон /използването на непреведени руски думи в това, което се смята за "български" превод/ и дейността на руски агенти, при това ние знаем само една малка част, неуспешните опити за покушение, то действително живеем с руската дипломация на различни планети.

Единствената причина българският аналог на отравянето на руските граждани Скрипал/в чужбина/ и Навални /в Русия/ и единствените чужденци /българските граждани на българската територия!?/ да не е застанал напълно равностойно в световните информационните потоци и в дневния ред на отношенията България-Русия и ЕС-Русия, е отказът на българската прокуратура и власти, да разследват този случай и да се обърнат за помощ към Организацията за забрана на химическо оръжие за съдействие, както направиха европейските държави, влезнали в съприкосновение с темата "отравяне, новичок, руски агенти".

И това не е случайно, българската прокуратура е цитадела на руското влияние у нас, институционалните и персонални връзки на висшето ръководство на Главна прокуратура и на специалните служби, през годините на управление на правителството на ГЕРБ, на практика блокират работата както на контраразузнаването по разследване на дейността на руските служби, така и разкриване и осъждането на българските им спомоществуватели. До този момент, въпреки изгонените руски дипломати, в почти всички случаи след сигнали от партньорски служби, и сдържаната критика спрямо събития в Русия на българските власти, у нас няма нито един известен случай на разследване и осъждане в публичен процес на спомоществуватели на руската политически и разузнаваческа агентура.

Това казва всичко.

сряда, 3 февруари 2021 г.

Ранният анонс на Румен Радев е нож с две остриета.

При маратон ранният стринт може да се окаже пагубен за крайния резултат, за това е важно да разпределиш силите си по трасето и да дадеш всичко на финалната права.

Има различни мнения по темата дали Румен Радев избра правилният момент преди парламентарните избори, за да анонсира своята кандидатура. При всички случаи, решението му се възприема като знак за еманципация от БСП на Нинова, която публично заяви че ще решава по темата след изборите. Нещо като опит за поставянето и пред свършен факт.

Особено в тандем с пратеничката на Позитано вицепрезидента Илияна Йотова, за да не може да бъде атакуван от Нинова че е изневерил на партийния формат.

Но както при избързването с датата 28 март, Радев издава припряност и липса на стратегическо търпение и самообладание.

Вероятно има и опит да се снеме темата „дали и как ще се кандидатира“ от предизборната борба и усилят шансовете на БСП да спечели максимален брой гласоподаватели на Радев, които не непременно се впечатляват от Нинова, но държат тя да не прави коалиция с ГЕРБ или с ДПС. Това последното е отворена тема до и след изборите.

Има и друг прочит, който не е особено положителен за Радев. Не става дума за аналитичните способности на случайно попадналата на висока позиция Караянчева. Изказаните от нея тези не са нейни лични, а придобити, от съветници и от инструкции на самия Борисов. Но идеята, че Нинова може да издигне Йотова като кандидат за президент граничи единствено с безграничната некомпетентност на сегашния председател на НС. Няма сведение Нинова да е самоубиец. На всички е ясно, че Радев има по-малка нужда от БСП, отколкото БСП от него.

В този смисъл прибързването с издигането на кандитурата и то в тандем с партийния комисар може да намали маневреността на президента и да ограничи по-печеливши, защо да не кажем и единствено печеливши варианти, за да остане още четири години държавен глава.

Той получи подкрепа на по-широк кръг от избиратели от този на БСП и защото ГЕРБ не издигна свой конкурентен кандидат, заради договорките на Борисов при личната му среща с Решетников. Радев може да спечели почти срещу всеки издигнат от ГЕРБ кандидат, но не и срещу кандидат подкрепян от ГЕРБ.

Най-вече защото усещането че е контролиран или зависим от БСП, което се създаде от ранния му анонс, може да пренасочи значителна част от избиратели в полза на друг по-проатлантически и балансиращ левия уклон на Донкуков 2 кандидат. Не твърдя че щеше да му е по-лесно да замени Йотова с по-приемлив за десните и проатлантическите кръгове кандидат, но точно в този партиен тандем е сигурно че симпатиите към него няма да се усилят.

Всеки издигнат от ГЕРБ кандидат е обречен срещу Радев, защото автоматически ще носи негативите на Борисов и тандема с Пеевски. Спряганият Николай Младенов просто ще бъде поредния Плевнелиев, ако Бойко го ръкоположи за кандидат. Има шанс кандидат одобрен от антисистемните сили, който ГЕРБ припознае като по-добра алтернатива от Радев. Но близостта до „токсичния“ Борисов ще го обрече.

Има различни варианти за Нинова в които тя може да се изтъргува по-вяла подкрепа за Радев, подобна на Борисовата за Цачева, в хода на преговори за анти-Борисов кабинет с мандат на антисистемните сили. Нинова мечтае да стане премиер, но би трябвало да съзнава, че е нереалистично. Но ще потърси възможност да пласира свои хора в изпълнителната власт.

При всички случаи, ранното оповестяване на кандидатурата на Радев издава повече тактика, отколкото стратегия.

И е твърде спорно че при променяща се среда е най-доброто решение. 2016 не е 2020.

 

 


сряда, 20 януари 2021 г.

Свобода за Навални - възвание

Свобода за Алексей Навални

Репресиите срещу политическото инакомислие и опозицията в Русия в лицето на Алексей Навални са провокация срещу демократичния свят и разкриват истинското лице на кремълския режим. Власт, която арестува противник, оцелял след опита на същата тази власт да го унищожи  физически, прекрачва базисните линии на човечността. Още повече когато арестът е обоснован с абсурдния аргумент, че властите не били надлежно информирани за местонахождението му в месеците след неуспешния им опит за неговото ликвидиране.

Това не е просто израз на политическа арогантност и чувство за безнаказаност. Това е провокативна демонстрация на един режим, за който човешко достойнство, демокрация, хуманизъм, права на човека не означават нищо. Това е демонстрация на режим, който гледа с насмешка и презрение не само на бунтуващите се свои граждани, но и на демократично мислещите хора от целия свят.

Арестът на Алексей Навални, който обвини самия Путин в посегателствата срещу него,  не трябва да остане без последствия. Всякакво примирение с този факт само ще насърчи властта в Кремъл да си повярва, че силите на мрака, били те в самата Русия или проектирани в различни части на света ще надделеят.

Съдбата на Алексей Навални не е само негов личен въпрос или такъв засягащ единствено неговите съратници и съграждани. Това е принципен въпрос, който засяга всички нас, които вярваме в силата на закона, справедливостта и свободата.

Българските власти не трябва да останат отново безучастни към това грубо потъпкване от страна на Кремъл на ценностите, който нашия народ изповядва в рамките на принадлежността си към Европейския Съюз и НАТО. Президентът, Народното Събрание и правителството трябва официално да осъдят репресиите срещу Навални и заедно с нашите съюзници да предприемат ефективни мерки, включително санкции, в подкрепа на демокрацията в Русия и на борците за нея в тази голяма страна. Крайно време е ЕС да приеме законодателни решения, от рода на „закона Магнитски“, в защита на човешките права и на изобличителите на корупцията.

Призоваваме лидерите на българските политически партии и движения, общественици и обикновените граждани да изразят ясно своята позиция в защита на Алексей Навални! Примирението с беззаконието и репресиите в Русия днес означава покана това да се случи у нас утре!

 Асен Агов, Бойко Ноев, Веселин Дремджиев, Даниел Смилов, Евгени Дайнов, Илиан Василев, Румяна Коларова, Христо Грозев


събота, 28 ноември 2020 г.

Интервю за Радио Фокус - За технологията на смяна на властта

 Илиян Василев: Изборите и смяната на системата не са плод на силни речи, а са на технология и най-вече преодоляване на себе си 

Илиян Василев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“  

Водещ: „Демократична България“ в следващия парламент ще се бори да получи управленски мандат и да го реализира със сегашната извънпарламентарна опозиция, защото тези, които днес са в парламента: и управляващи, и опозиция, според него, са статуквото, довело държавата до това положение, обяснява в телевизионно интервю съпредседателя на „Демократична България“ и лидер на Демократи за силна България Атанас Атанасов. Реалистична ли е управленска коалиция със сегашната извънпарламентарна опозиция: „Демократична България“, „Изправи се.БГ“ и „Има такъв народ“? Ако такъв е замисълът, то на какво е продукт – на електорална неизбежност или на политическа култура? Задавам въпроса на политическия анализатор Илиян Василев. Г-н Василев, многократно сте казвали, че след ГЕРБ трябва да управлява широка демократична коалиция. Бихте ли нарекли такава с „Демократична България“, „Изправи се.БГ“ и „Има такъв народ“?

Илиян Василев: Как да ви кажа, при всички положения трябва да управлява коалиция, която да има достъпно широка представителност  и достатъчно голяма сила, за да изолира от властта носителите на този модел. А това е лесно да се каже, трудно е да се направи. Още повече, че идеята, че изборите ще се спечелят лесно и това недоволство, включително хаоса, който е в здравеопазването, изобщо всички други елементи, които раждат неудовлетворение и могат да изпратят пред урните хора с глас против статуквото, че това лесно ще прелее в такава коалиция, която да управлява, е нереалистично. Предизвикателствата са много големи, тъй като досега обикновено се чуваше, че тази коалиция трябва да бъде демократична. Под демократична се разбираше, че това трябва да бъде коалиция с десни, центристки сили или тази коалиция да изключва леви елементи или такива, които се смятаха за невъзможни за съвместна работа. И тук според мен е голямото предизвикателство при дефинирането на това, как България може да бъде управлявана по начин, който да отрицае сегашното статукво и да доведе до смяна. Тук има няколко въпроса. Първо, от гледна точка на самите носители, вие казахте три субекта, тези субекти са засега с определени свои ниши или сегменти на влияние в българското общество, но още трябва да видим как това влияние се пренася в електорална тежест. В хода на предизборната подготовка има две хипотези. Първата хипотеза работи в условията на както се казва да се борят за разширяване на своя периметър на влияние, но най-вече и при разбира се разширяването на този сегмент на влияние да не се съсредоточават върху взаимни нападки, тоест, да не се конкурират, като съсредоточат усилията си в мобилизацията си на т.нар. „спящо мнозинство“ – хората, които обикновено не ходят да гласуват или гласуват и гласовете им се разпиляват. Това според мен е една голяма въпросителна, защото изисква мъдрост.

Водещ: Как ще се осъществи тази мъдрост – това е най-трудното.

Илиян Василев: И в този смисъл, това е единият подход. Другият подход, който е разбира се доста пожелателен, в смисъл, че той предполага добронамереност и принципна координация от гледна точка на фокусиране именно върху системните партии, или тези, които са в момента във властта най-малкото. Тук обаче опираме вече до истинските неща и истинските проблеми, които аз изобщо не мога твърдя, че засега имаме отговор или той лесно ще се намери.

Водещ: И кои са те? И за какъв отговор говорите?

Илиян Василев: И това е, че смяната на този модел изисква широки формати и нетрадиционни коалиции и сътрудничества. Сега, това за коалицията вече като термин е малко изтъркан, но сътрудничества в рамките на следващ парламент, и изобщо на някаква координация и преди изборите, което обаче включва, забележете, и хора от ляво, и хора с да го наречем с неточна идейна определеност от гледна точка на позициониране ляво, дясно и т.н. Защото проблемът на отрицанието на този модел и на статуквото предполага, че в него примерно трябва да намерят място и е възможно да намерят място и отделни представители на партии, които и в момента се намират в парламента, и които имат влияние. И това е въпрос на не кой знае каква голяма мъдрост, а на просто аритметика. Като видите и че изборите са игра, в която най-накрая е важно колко процента и колко представители имат партиите, вие, за да сформирате едно управление, на вас ви трябват определен брой депутати. За да промените пък законите, защото очевидно с тези изборни закони  директно да се промени статуквото няма да се получи, защото те фаворизират партиите на статуквото и на сегашната власт. Тоест, трябва вероятно да се мине през още едни избори, в които да се вкара електронно гласуване или дистанционно гласуване. Още повече, че ако забелязахте, никой не отрече хипотезата, че изборите могат да се проведат в условия на трета вълна примерно на коронакризата, което при отсъствието на достатъчно сигурен вариант за дистанционно гласуване, веднага ще изпрати на урните много по-малко хора. Тоест, основният начин за смяна на модела, това е, което наблюдаваме и в Източна Европа, и в САЩ, а именно огромната мобилизация на негласувалите, или тези, които искат да сменят модела. Това е големият проблем. И за това тук се изисква пак, както казах, друг тип разбиране, което на този етап поне аз не го виждам. Защото г-н Атанасов много добре каза, че трябват по-широки формати и т.н., но като се стигне до това примерно да се взаимодейства с хора отляво, извън примерно Мая Манолова, примерно има хора в сегашната опозиция, и тогава напълно резонно ще възникне въпроса: „Да, ама ние с тях не можем да работим“, и тук възниква въпросът: защо не може да се работи, при какви условия и за какво не може да се работи? Защото примерно БСП има един голям проблем, тя е стигматизирана партия от гледна точка, че при нея има едва ли не повече олигарси отколкото при управляващите. Тоест, тук не е проблемът вече и разделението системно, само системно да върви по партийни линии да се разделяме, а ние виждаме, че в самите партии има такова разделение. Има хора, които са олигарси, и те държат доста силни позиции в управлението на властта, включително в ДПС има процеси, които са много интересни, тъй като олигархът Пеевски, той общо взето използва ДПС, за да си направи своята власт и контрол върху съдебната система и прокуратурата през властта на публичните ресурси, но остави тази партия в много тежко състояние с наследството, със своето лично наследство, включително и Ахмед Доган. В ГЕРБ също има много интересни процеси. Сега те най-вероятно няма да могат да се измъкнат от стигмата на Борисов и на тоталния му контрол, но там също има хора, за които не може просто да се каже, че всички са еднозначни. Но да речем, тези терзания, които аз в момента споделям, вероятно те ще бъдат на по-следващ етап. На този етап най-важното е да се намери модел на взаимодействие по десетина-петнадесет ключови въпроса, а най-вече за смяната на модела, за смяната на този режим, защото няма какво да се залъгваме – този режим е много устойчив и много по-всепроникващ, отколкото ние си даваме сметка. Идеята, че той ще падне както Жан Виденов, е много погрешна. Това са схеми на влияние с власт, с пари и с ресурс, със заплахи, с прокурори, с полицаи. И заради това казвам, че няма друг вариант. Идеята, че поотделно десни: „Демократична България“, или „Изправи се“, или Трифонов, който и да е, сами ще могат да направят каквото и де, е просто наивност на много висока степен.

Водещ: Г-н Василев, как обаче ще бъде обяснена на избирателите тази колаборация на десницата с части от лявото у нас, защото да си говорим откровено, повечето избиратели точно така ще схванат въпросния вариант? Как ще се обясни това?

Илиян Василев: Не само че ще го схванат, но и ГЕРБ, и медиите на властта веднага ще го използват, за да нарисуват много мрачна картина на колаборациите, всички смъртни грехове веднага ще бъдат извадени. Вижте, какво да ви кажа, схемата не е толкова сложна – всеки трябва да си направи избора. Ако можеш сам да смениш, оставай стерилен в рамките на идеологическия си формат. Ако обаче съзнаваш, че не можеш да го направиш и отиваш на избори с идеята на победиш, правиш другото. Това е като всеки един определен вид дейност, в която трябва най-накрая да постигнеш положителни резултати. Първо е важно при тази колаборация или при това сътрудничество…

Водещ: Сътрудничество е добрата дума.

Илиян Василев: Да, или взаимодействие, при това изобщо, забележете, не е необходимо да има такива подписани формати. Може това сътрудничество да бъде на принципна основа: примерно 10-12 точки и всеки да си запази своята самостоятелност и да прави каквото иска. Но имайте предвид, че ето примерно при контрола на честността на изборите – нито една от тези партии не може да контролира тази честност, но заедно могат. Сега, и децата знаят, че механизмите за спечелване на изборите, те минават и през особености на българската изборна практика, особено на фона на истории на тази власт, на тези власти, на тези партии, на тези участници. Затова аз си мисля, че първо, хората, които тръгнат по този път, не трябва да обръщат внимание, че ще ги заклеймяват с всякакви епитети. Както се вижда, ГЕРБ не се свенят да колаборират с Пеевски. То не е написано, хората, когато са гласували за ГЕРБ, не са гласували за този особен съюз между Борисов, Пеевски, Доган, Гешев и т.н. Не, те са последствия, никой не ги е питал за тях, но това е станало. По същия начин Борисов си има свои хора на влияние в БСП, и той действително искаше да превземе БСП отвътре през Гергов и т.н. Тоест, тази чистота, от позициите на която се критикува потенциално сътрудничество между хора с различен нюанс на политическо битие, на философия и на поведение, тя е доста лицемерна, и затова на нея не трябва да се обръща внимание, особено в контекста на реалната хипотеза, че тези избори няма да родят чисти победители, а ще трябва взаимодействие. И нещата са: или ще взаимодейства г-н Борисов с г-н Доган, или другите ще взаимодействат помежду си, за да не ги допуснат на власт, примерно, говоря така от едни такива близки до реалността, но не прецизни изходи от бъдещи избори.

Водещ: Ако това обаче взаимодействие, за което вие говорите, макар и само по 10 точки, бъде постигнато, то на какво ще е продукт: на електорална неизбежност или на политическа култура?

Илиян Василев: Аз мисля, че това ще бъде оценка на реалността, нищо друго. Както виждате, и Германия има такива немислими коалиции, и навсякъде има немислими коалиции. И проблемът е, че вече много трудно се разпознава, кое е дясно, кое е ляво, изобщо чистата идеология трудно се вмесва в рамките на осъзнаването и интерпретацията на текущия процес. Примерно, корупцията каква е? Тя е носещата вълна и конструкция на всичко, което виждаме около себе си. По същия начин разпределението на обществените поръчки, на всичко онова, което свързваме с липсата на достатъчна социална справедливост, бедността, олигархията – олигарси има във всички възможни партии. Така че аз си мисля, че това е нова реалност, и тя не е характерна само за България, включително и при силни автократи, а в България макар и с някаква форма на мека автокрация, това си е автокрация, свалянето на автократ с много дълбоки корени и с дълбоката държава, включително полицейска и т.н. не е задача на висша политическа естетика. Това е въпрос на доста голям прагматизъм, както в Будапеща кметът спечели изборите с антиглас срещу Орбан, така и в Беларус – не може да свалите Лукашенко само с идеята, че вие сте прозападен, а трябва да бъдете антисистемни, трябва да бъдат всички анти-Лукашенко. Така и тук, друг изход просто няма, и това трезвият анализ го изисква. А вече как ще се смели като политическа реалност и как ще превърне в действие, е съвсем друга задача.

Водещ: Става дума и за технологията, обикновено технологията на нас ни куца, там се спъваме.

Илиян Василев: Вижте, то е въпрос на лидери. У нас лидерството се разбира като не приемане на рискове и не вървене срещу течението или срещу общоприетото. Ето, това, което ви казвам аз, не е общоприетото. И бъдете сигурни, че ще получа много критики.

Водещ: Аз затова ви поканих, точно защото не е общоприето, но трябва да бъде чуто.

Илиян Василев: Но каквито и различни варианти да има, примерно има вариант, при който аз вече съзирам този вариант, при който от близки медии, и хора, инфлуенсъри, близки до властта, насъскват хората от „Демократична България“, вътре в „Демократична България“ ДСБ срещу „Да, България“, тях срещу триото, срещу Слави, изобщо насъскват различията, защото това е най-добрият и пряк път към оставането на власт. Като кажат примерно на Христо Иванов: „Абе, Христо, Наско той тези неща, които за широката коалиция ги говори, те са много хубави, но вие приели ли сте ги общо?“, примерно, говоря абстрактно, което е разумен въпрос, но ако този въпрос се превърне в посяването на интриги вътре през близки или през някои други, или пък като кажат, като пошушнат в ухото на някой от „Отровното трио“: „Абе вие сега може да направите голяма работа и не ви трябват другите, вие сте си напълно достатъчни“, или  пък на Слави, че той е с много големи проценти и може сам да постигне нещо, или пък на Мая. Изобщо разбирате ли, суетата и егото са водили много често едни доста надеждни политици в политическото небитие и загубите, пак казвам, изборите и смяната на системата не са плод само на силни речи, а са на технология, на една много упорита системна работа и най-вече преодоляване на себе си.

Водещ: Трябва ли да бъдат подготвени от лидерите избирателите? Тоест, за това трябва ли да почне да се говори още отсега, и да се говори откровено с картите на масата: „Това имаме, това можем, това ще стане“?

Илиян Василев: Абсолютно. Аз затова и Слави приканвам, и Мая, и всички трябва да говорят по друг начин. Защото съседът по протест, съседът по коалиция или как да кажа, по заедност, или по общност, защото коалицията, разбирате ли защо, е лоша дума, защото в нея има негативна конотация и предполага някакъв формат, който е договорен. Аз говоря просто за паралелно взаимодействие, паралелни дейности, които могат да се правят в името на това да се утвърждава алтернативност.

Водещ: Но ще ги обвинят в Отечествен фронт, г-н Василев. А ние в българската история имаме много горчив опит с Отечествения фронт.

Илиян Василев: Ама чакайте, те могат да ги обвинят и да им сложат всякакви етикети. Те могат да им сложат етикет, че са хунта. Вижте, за да смениш това правителство, идеята, че няма да те атакуват, че няма да манипулират истината, и че някой ще ти отвори вратата и ще влезеш на бял кон, това е пълна илюзия. Това е битка, и в тази битка ти си длъжен да можеш да намериш противодействие. А това противодействие е Отечествен фронт да, но в историческия Отечествен франт бяха властимащите, нали така?

Водещ: Така е. А не опозиционерите.

Илиян Василев: Опозиционерите влязоха в затворите и концлагерите. Не те направиха властта и диктатурата след това. Дори и това е подмяна на историческата истина.

Водещ: И така, те трябва ли да започнат да говорят на избирателите си лидерите?

Илиян Василев: Ами трябва, аз дори си мисля, че понеже ще тръгнат и приказки от гледна точка на русофилство, русофобско, НАТО, Европейски съюз и т.н., първо, трябва да се знае, че нито БСП може да извади България от НАТО, нито пък „Демократична България“ може да премахне русофилство, защото то има някакви обективни дадености. Въпросът е, когато взема връх общият интерес и общият знаменател на едно и също действие, да се определи върху какво ще стъпи – дали върху симпатии, които не са материално оценими, или върху много предметен интерес. Примерно, сега разбира се, че ние можем да си говорим много години на тема „Козлодуй“, „Турски поток“ и т.н., въпросът е отляво, отдясно, отвсякъде да знаят добре, какво печелим от тази работа и какво губим. Защото най-накрая едни хора се кичат с примерно абстрактни изрази: „Ние останахме на геополитическата карта“, да, ама от това няма никакво значение от гледна точка на обикновения българин. Той дали е на картата или не, в джоба му няма 10 лева, напротив, извадили са 10 лева, или дори повече, защото ако разделите тези 3 млрд. лева, които са похарчени на 7 милиона българи, ще видите, че долу-горе парите хич не са малко – някъде 600 лева са извадили от джоба на всеки българин минимум, дори може да са в хиляди, да не бъркам. Така че аз затова казвам и по този начин  ние ще стигнем и до обществения консенсус, защото русофилство, русофобство, проатлантизъм, евро, най-накрая трябва да дърпаме чертата и да смятаме, какво губим и какво печелим. Ето сега изнасят данни нови за корупция. От тази корупция ние губим, и то всички губим, и в по-голяма част тази корупция е свързана с олигарси, които си слагат всякакви значки. Едни се пишат за много близки до Русия, други се правят на големи евроатлантици, но най-накрая корупцията си върви здраво.

Водещ: И като теглим чертата, трябва да се изнесат всички парливи въпроси от политическите лидери на опозицията, по които трябва да има обществена дискусия, да бъдат обяснени, да се потърси широк публичен консенсус и съответно да бъде променен медийния изказ, това ли да разбирам като заключение?

Илиян Василев: И медийния изказ, и да се промени и Конституцията, ако трябва, да се смени и съдебната система, всичко това. Но това винаги трябва да се прави с идеята, че хората, които ще бъдат на власт, трябва да си сложат главата в торбата, и да кажат, че те няма да крадат, не само, да направят система, а да внушат доверие с личния си пример. Защото тя властта е, какво да ви кажа, аз толкова много хора съм виждал, които се кълняха, че са други, че няма нищо да правят, дойдоха на власт и буквално след 6 месеца-1 година започнаха: „То властта било сладка работа. И мога една малка привилегийка тука, там друга привилегийка“, и изведнъж минаха в другия отбор. И тези, които сега управляват, и те не са тръгнали с идеята, че ще бъдат такива, каквито са в момента.

Цоня Събчева

 

 

 

четвъртък, 15 октомври 2020 г.

Alternatives & Analyses: Украйна излeзe по-силна след "заобикалянето" си от Газпром

Малцина биха могли да предвидят, че стратегията на Кремъл за стягане в „клещи“ за Украйна ще се провали и вместо да падне на колене, украинският оператор на газопреносна система ще има все по-голямо значение и реализира по-високи приходи от продажбата, съхранението и търговията с природен газ.

Както „Северен поток 2“, така и „Турски поток 2“ се намират в задънена улица.

През цялата история на транзита през Украйна на руски газ не е имало прекъсвания на доставките за ЕС поради липса на надеждност или злонамерени намерения от страна на украинския оператор на ГТС. Всички съкращения на доставките на газ и намаляване на налягането са последвали решения, взети от Кремъл, а не в Киев. Независимо от това, което проповядват руските правителствени медии, проблемите на Путин възникнаха, след като той реши да накаже и заобиколи Украйна, като хвърли над 60 млрд. долара (по консервативна оценка), за да я подчини. Късметът му обаче не сработи.

Руският президент пропиля и последните остатъци от влияние над западния съсед.

Вместо "проблемен" транзит през Украйна, Русия се сдоби със скъп и „невъзможен" транзит през Германия и Турция. Продажбите на „Газпром“ в Турция през 2020 г. се сринаха с 62% от 2019 г., въпреки клаузите „вземи или плати“ в договорите. В момента е трудно да се определи конкретна дата за завършването и влизането в експлоатация на Северен и Турски поток - 2.

Както много хора предупреждаваха, не маршрутите за доставка или липсата на алтернативни доставчици са най-големите проблеми на пазарите на природен газ, а намаляващото потребление и непредсказуемите колебания на цените.

Маржовете между цените на природния газ в ниския летен сезон, когато те паднаха под 3 евро / MWh, и настоящите нива от почти 14 евро / MWh принудиха търговците и доставчиците да се съсредоточат върху използването на капацитета за съхранение. В резултат на това украинските съоръжения за съхранение на газ, които са несравними в Европа, сега държат рекордните 28 милиарда кубически метра евтин "летен" газ. Европейските компании притежават над 12 милиарда кубически метра от него, залагайки на търсене извън Украйна, подсигурявайки се с по-евтни газ и за балансиране през зимата. Украинските компании, включително нови частни играчи, печелят от местни ПХГ, като внасят газ от Полша, Словакия и Унгария.

Когато се изчисляват историческите нетни ползи от транзита на руски газ през Украйна, трябва да се признае, че „Газпром“ дълго години налагаше на Нафтогаз най-високите цени на газ в Европа. Ценовите премии достигнаха 80-100 $ /хкм, изчислено като разлика между между продажните цени на Газпром за Германия и Украйна. При типични годишни покупки на 20 милиарда кубически метра газ (преди Киев да се откаже от Газпром), Нафтогаз надплащаше почти 2 милиарда долара всяка година, а получаваше от транзит малко над 2,5 милиарда долара.

И напук на всички очаквания, през юли месец тази година Украйна отчете най-ниските цени на природен газ в Европа!? 

Междувременно България, която избра да играе в отбора на Газпром, като инвестира в "заобикалянето" на Украйна в ролята си на младши партньор на руската компания, похарчи близо 1,5 милиарда евро от собствените си пари за финансиране на газопровод, който да гарантира монопола на руския газ в региона. В същото време природния газ в България струваше през месец юли три пъти по-скъпо от този в Украйна. 

Нивото на нова задлъжнялост изправя българския ТСО пред екзистенциалните въпроси „да бъде“ или „да не бъде“. Да припомним, компания с активи под милиард евро преди да се впусне в авантюрата с Турски поток, генерира дълг от 1,5 милиарда евро след проекта, при това с несигурни приходи и несравнима експозация на стойност изложена на риск.

Най-лошото тепърва предстои, тъй като през предстоящата зима; цените на газа вероятно ще се повишат, тъй като "балансиращите" обеми от евтин летен газ в ПГХ Чирен са под 10% от годишното потребление. Булгаргаз не видя бизнес възможност в инвестирането на 55 милиона долара за двойно увеличение на капацитет на подземното газохранилище, при сигурно търсене и приходи, но в замяна "скочи" в дълг от близо 3 милиарда лева за изграждане на газопровод за руски газ, който не може да бъде пълноценно натоварен.

Премиерът Борисов избра ролята на подизпълнител на Газпром, вместо да направи България важен и независим играч, като се възползва от геополитическото си местоположение. 

Неволята превърна украинците от потърпевши в печеливши и се жънат плодовете на своята непреклонност. 

Законът за непредвидените последици.

Добавяйки обида към унижението, Москва по всяка вероятно ще трябва да възобнови транзита през Украйна за да балансира политическия и транзитен риск през Турция. Класика в геополитиката.