Москва готви провокация срещу източното крило на НАТО - Саболч Пани

Възможно е да се подготвя провокация срещу източното крило на НАТО още преди изборите за руската Дума

Западните разузнавателни служби получават тревожни сигнали от Кремъл. Русия е в лошо положение на украинския фронт, икономиката ѝ е под все по-голям натиск, но най-важното за Путин е, че проучванията на общественото мнение, проведени преди парламентарните избори на 18–20 септември 2026 г., не изглеждат особено добре за партията „Единна Русия“.

Няколко източника от сферата на сигурността в Централна Европа ми споделиха, че е избухнал сериозен конфликт между президентската администрация и „силовиците“ – ръководителите на военните и службите за сигурност, както и техните съюзници. Според информация от една от западните разузнавателни служби „силовиците“ са убедили Путин, че докато в Украйна не може да бъде постигнат решаващ пробив, нова кинетична провокация, насочена срещу държава-членка на ЕС, би могла да разпали националистическите настроения в страната и да обърне тенденцията на спад на „Единна Русия“ в социологическите проучвания.

Такава провокация би надхвърлила далеч неотдавнашните саботажи, палежи и взривни пакети. Една от целите може да бъде да се докаже, че администрацията на Тръмп не спазва член 5 от НАТО – за опасността от което полският министър-председател Доналд Туск наскоро предупреди много ясно.

Това съвпада с това, което анализаторът от Центъра за стратегическа комуникация на ЕК Евгений Лямин представи в наскоро публикуван доклад. Руският елит в областта на сигурността – Сойгу, Наришкин, Патрушев, Лавров и Медведев – започна координирана кампания за ескалация с нарратива „Европа подготвя агресия срещу Русия“, която е съпроводена и от конкретни провокации: засилени нарушения на въздушното пространство в Балтийско море, танкерни кораби от „сенчестата флота“, ескортирани от руски военни кораби, както и публикуваният от руското министерство на отбраната списък с цели, в който се посочват европейските производители на дронове, снабдяващи Украйна.

Времето и координацията на кампанията сочат, че руският истаблишмент в областта на сигурността открито лобира за разширяване на войната отвъд границите на Украйна – тъй като Русия не може да постигне необходимата решителна победа в Украйна.

А ескалацията е политически полезна за Кремъл, аргументира в анализа си Лямин:

тя превръща вътрешната слабост в менталитет на „обсадена крепост“, оправдава по-нататъшното въоръжаване и – дори и при ограничен тактически успех – укрепва позициите на силовиците в борбата им за определяне на политическия дневен ред, в противовес на гражданските фракции. Според заключението на Лямин, ако ограничена руска операция срещу държава-членка на ЕС не предизвика незабавен единен отговор от страна на НАТО, това може да нанесе сериозен удар върху авторитета на алианса.

„Въз основа на нашите източници и анализа на вътрешните и геополитическите динамики в Русия, ескалацията отвъд границите на Украйна е един от най-обсъжданите и подготвени сценарии в определени кръгове на руския елит. „Партията на ескалацията“ – която е свързана с политико-оперативното крило на ФСБ, с твърдолинейните фракции в службите за сигурност, с Николай Патрушев и Игор Сечин – счита продължаването на войната, по-нататъшната милитаризация, вътрешното втвърдяване на диктатурата и сътрудничеството с Китай за ключови за оцеляването на режима“ – каза пред VSquare основателят на Центъра за стратегическа комуникация към ЕК, Егор Куроптев.

Другата фракция той нарича „партията на паузата“ – която свързва с големия капитал и част от кръговете, принадлежащи към по-старото поколение на Путин, които имат връзки с КГБ. Те разглеждат войната като все по-голямо бреме, дестабилизираща сила, която отнема все повече ресурси и пари за сметка на бизнес сферата и гражданските сектори. Според Куроптев, докато САЩ оказват натиск върху НАТО и ангажиментът на Вашингтон към защитата на Европа изглежда под въпрос, Кремъл вижда временно пространство за действие, за да предприеме принудителни мерки – още преди развитието на отбранителните способности на Европа и евентуалните политически промени във Вашингтон да ограничат това пространство.

„Една ограничена провокация срещу някоя от по-малките държави-членки на ЕС и НАТО в Балтийския регион или около Сувалкския коридор може да замени умората от войната в руското обществено мнение със страх от по-голям конфликт, да потисне вътрешните напрежения и да се използва като средство за изнудване спрямо Европа. Ето защо ескалацията, евентуално след кратко затишие, е почти единственото останало средство на режима да се запази в сегашния си вид“, аргументира Куроптев.

Успоредно с това Путин и неговите пропагандисти внушават на руското обществено мнение, че не Русия, а НАТО търси нов конфликт. „Западните медии широко цитираха изявлението на Путин, че краят на войната в Украйна е близо, но пропуснаха контекста му: на следващия ден Путин отиде да посети бившия си учител от началното училище – и двата жеста сигнализират за стартирането на предизборната кампания за Държавната дума.

Думите на Путин бяха насочени към руснаците, жадуващи за мир, но истинското послание беше внимателно подбрано: той би искал войната да приключи, но „западните глобалисти водят война срещу нас“, затова изходът не е изцяло в неговите ръце“ – обясни Вацлав Малик, бивш чешки анализатор по въпросите на сигурността, който днес работи в пражкия Center for an Informed Society.

Малик добави, че междувременно беларуският диктатор Александър Лукашенко обяви продължаване на „целевата мобилизация“ в знак на подготовка за война, а един виден коментатор от Кремъл предупреди, че ако Русия не започне да нанася удари по европейските заводи за производство на дронове, Украйна рано или късно ще я победи. „Моделът е доста последователен: докато пред вътрешната публика се говори за мир, Кремъл поддържа нарратива, че Западът представлява екзистенциална заплаха за Русия, поради което трябва да продължи да се подготвя за по-мащабна война“, формулира анализаторът.

Истерията - път към ниска избирателна активност - Петрохан 5

 Замисълът на организаторите на истерията около шестте убийства има ясна текуща цел. Борисов и Пеевски и особено техните проксита усещат, че могат окончателно да слязат от власт, която държаха почти през целия преход или поне последните двадесет години. За да предотвратят това, им е нужно политическия и изборния процес да излезе извън релси – изборите да се проведат в атмосфера на масова истерия, недоверие и отвращение. За което да обвинят служебното правителство на Гюров.

Крайната цел е срив на избирателната активност, който да възпроизведе модела.

Защото високата избирателна активност – тази, която тръгна от протестите – е смъртна заплаха за статуквото. При силно участие и състезание за бъдещето на България - ГЕРБ може да се свие драматично, а формации като тази на Пеевски или „Възраждане“ да паднат под критичната маса, която им позволява да диктуват дневния ред. Това би означавало край на модела.

Затова преддверието на предизборната кампания се превръща в медийно стрелбище – с надеждата отвратеният избирател отново да се оттегли. Да каже „всички са маскари“ и да остане у дома.

И още нещо - да направи невъзможно управление без ГЕРБ и Ново Начало след изборите. И промяна.

Малка част от днешния сутрешен коментар, който дава общ контекст на случващото се.

Мълчанието на Борисов и Пеевски - Петрохан 4

 Това, което прави впечатление още от първия ден на трагедията „Петрохан“, не са само фактите около самото събитие, а оглушителното мълчание на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Мълчание, което е необичайно. Нетипично. Почти демонстративно при всеизвестната им медийна суета и армия от ПР съветници.

В същото време медийните им пехотинци бяха мобилизирани с впечатляваща скорост още от първи миг на драмата, едва ли не преди нея. Бруталните атаки срещу кмета Васил Терзиев, срещу ПП–ДБ, срещу Борислав Сандов започнаха още преди обществото да е получило ясна и проверена информация. Координацията изглеждаше предварителна. Посоката – зададена. Интензитетът – максимален.

Случайност? Камон.

Забележете координацията и синхрона в мълчанието на двамата. А те контролират всички служби, прокуратура - изобщо всяко действие, което до този момент е предприето от "органите" по казуса "Петрохан" е под техен контрол. Това с независимостта на разследващите е за вътрешна употреба в балоните на двете партии и прокситата им като ИТН.

Целият елит на ГЕРБ и „Новото начало“ като по команда потъна в медийна тишина. Нямаше обичайните коментари, нямаше „загрижени“ включвания, нямаше показна активност. Дори съболенования не изказаха. Ей, така, от кумова срама.

Сал една Сачева, от време на време, си позволяваше изказване за "времето".

Но това не беше отстъпление. Беше и е стратегия.

Защото паралелно с режисирана тишина, огънят беше насочен през други канали – през ИТН, през „Възраждане“, през вторични говорители и коментатори към главният им враг - ППДБ. Класическа схема: "вождовете" мълчат, а пехотата атакува.

Борисов и Пеевски знаят значително повече от разследващите органи и внимателно изчисляват какво да не бъде казано и кой шеф на служби какво да не каже. Знаят какво е станало на хижата Петрохан и публичното споделяне не е в техен интерес.

При всички случаи изводът е тревожен. Дестабилизацията, ескалацията на напрежението е част от сценарий, от предварителен план. Дали е само с български, или няма и чужд адрес - на този етап е трудно да се каже. Но почеркът е същия, както при масовите самозапалвания през 2013 година и със същия резултат - стрес и парализа в обществото. Преди да дойде "силната ръка".

Ако Борисов и Пеевски забраняват на и.д. шефа на ДАНС, който е тяхно назначение, да говори, това означава, че те знаят, това което той ще каже и знаят, че ще им навреди.

А вече е видимо, че ДАНС не изглежда като институция, която осветява проблема, а по-скоро като част от средата, в която той се е развил.

В подобна обстановка служебният кабинет практически няма лукса на умерени действия, просто защото от ден първи ще бъде под яростна и тотална атака. И пак Борисов и Пеевски ще мълчат. Пехотинците им ще хвърлят бомби всеки ден и то по няколко.

Възстановяването на общественото доверие в институциите не може да мине през козметични смени или вътрешни проверки. Не може да мине и с хора в новия кабинет, които са от сегашния. Границата трябва да бъде поставена.

Необходима е радикална подмяна – както в ДАНС, така и в МВР, така и навсякъде, където ДПББ са се окопали..

Защото доверието не се връща с прессъобщения или кратки видеоформати за журналисти. Връща се с ясно разграничаване от компрометирани кадри и с видима институционална отговорност.

Часовникът до встъпването в длъжност на новото служебно правителство вече тиктака. А напрежението ще расте.

Шестте убийства – които осветиха системни деформации и зависимости – превърнаха „авгиевите обори“ в метафора, която обществото вече разбира буквално. Ако този натрупан гняв не получи институционален отговор, той неизбежно ще се излее на улицата.

И се гответе за брутална компроматна война срещу Гюров. Ще има натиск, саботаж, институционална съпротива, медийна ерозия.

Целта няма да е просто политически натиск. Целта ще бъде делегитимация не само на самия кабинет, но и на изборите, както и на възможността за управление без ДП и ББ.

Мъртвите не говорят - можеш да им стовариш всякаква вина - Петрохан 1

 Когато бащата на момчето проговори и каза публично, че до дни Ивайло Калушев ще излезе от укритие и ще каже истината, стана ясно едно: хората, които са участвали в престъплението, са под натиск да ликвидират свидетелите, за да не остане жива нито една нишка, която може да бъде проследена. И точно това се случи.

Но това не е мафията. Класическата мафия убива деца рядко, защото не ѝ е изгодно. Държавно-криминалните структури нямат такова ограничение.

В България няма престъпна групировка, която да разполага с такъв логистичен капацитет - да локализира укриващи се хора, да координира действията си без грешка и да действа с такава бързина и сигурност. Това не е „подземен свят“ в класическия смисъл. Това е симбиоза между криминални изпълнители и държавен ресурс. И го направиха.

Още от първите години на Бойко Борисов като главен секретар се знае, че съществува група от килъри, които изпълняват поръчки не само за криминални структури, но и за служби и техните политически покровители. Това не е тайна за хората, които следят системата отвътре. Тези килъри се ползват с протекция - Алексей Петров и нотариуса са техни жертви.

Новото е наглостта и мащабът.

В момента, в който чух, че ДАНС - институция, която няма абсолютно никаква работа на местопрестъпление - е била първа на място, преди Бърза помощ, преди пожарната, всичко ми стана ясно. Това означава едно: случаят стига до върховете. Това означава мобилизация на ресурси не за разкриване, а за прикриване на следи. Да, има всякакви килъри под наем - включително чужденци - чеченци, вагнеровци, от Западните Балкани. Но тук не става дума за „вносни“ изпълнители, а за контрол над процеса от началото до края.

Е, убиха всички. А мъртвите не говорят. Върху тях можеш да стовариш всякакви грехове, всякакви версии, всякакви „разкрития“.

Освен конкретния контекст - че убитите са засекли канал за контрабанда и трафик за много, много пари - те очевидно са стигнали и до политическите лица, които носят отговорност за този канал. Това е червената линия. И когато тя бъде прекрачена, реакцията е безмилостна.

Оттук нататък сценарият е ясен. Ще пуснат всякакви версии. Дежурните журналисти ще „знаят“ още от началото кой е убиецът. Слави Ангелов вече знаел, че Калушев бил извършителят. Други ще лансират версии, че бил „лама“ - което е не просто цинизъм, а интелектуална подигравка в контекста на масово убийство. След това ще се усилва версията за самоубийство. Шест души да извършат самоубийство?! Очакват да повярваме в това.

Ето в какво вярвам аз.

Първо, тези служби няма да разкрият нищо. Както беше потулено убийството на Алексей Петров, както беше потулен случаят с Нотариуса, така и този ще бъде заровен. Службите са толкова пленени отвътре, че не могат да функционират самостоятелно. Те не разследват - те обслужват.

Второ, целта на толкова шокиращи убийства не е само отстраняването на нежелани свидетели. Това е и инструмент за дестабилизация. Винаги има конкретен повод и по-голяма стратегическа цел. По-голямата цел е страх. Да се уплаши обществото, да поиска „ред и сигурност“, да приеме силовото управление като неизбежност.

Трето, ще очернят паметта на убитите. С „доказателства“, със„свидетели“, с внушения. И хорът ще бъде пълен - медии и журналисти под наем ще пригласят в синхрон. Чухте Георги Любенов, Карбовски и компания. Това не е случайно. Те се страхуват чашата на търпението да не прелее. Страхуват се хората да не излязат на протести и тези избори да се проведат в условията на обществен гняв.

Борисов бърза. Той има нужда час по-скоро да има друго правителство, защото в момента на пангара са Митов, Желязков и хората им в ДАНС. Ако обществото реагира и протестите избухнат - ще намерят „клошар“ да поеме вината. Винаги намират.

Проблемът не е, че са много умни. Нито че имат безкрайна власт. Проблемът е, че хората търпят.

И това, което виждате сега, е нищо в сравнение с онова, което готвят - дестабилизация, скок на престъпността, медийни истерии и внушения срещу служебното правителство. Особено ако то бъде с премиер Гюров.

Те контролират подземния свят. И когато той - и те самите - са застрашени, престъпността започва демонстративно да напомня за себе си.

Бог да прости убитите!

Няма да имаме нормална държава докато не разберем, че ни управлява мафия и докато не излезем на улицата и потърсим отговорите.

ДАНС, службите, МВР, прокуратура трябва да бъдат тотално прочистени и да рестартират от нулата.

Иначе - ще свикнем с новата нормалност - подобно клане.

За това на протест - най-масовия, който можем да имаме. Иначе ставаме съучастници.

Битката между Ши и генерал Юша - нови разкрития за корупция на сестрата на Ши

 

X – Inconvenient Truth – Дженифер Женг Jennifer Zeng

Американският държавен секретар Рубио наскоро разкри, че петролът на Венецуела се предава на Китай с огромна отстъпка – около 20 долара за барел – за да се компенсира дългът. И според бивш служител на ККП, този евтин петрол е монополизиран от сестрата на Ши Цзинпин, Ци Цяоцяо, която го препродава на висока цена на Sinopec, печелейки 57,54 милиарда долара годишно само от тази стока. Ци Цяоцяо монополизира и бизнеса с бетон в Шенжен и Гуанджоу и вече е прибрала Ping An Group в джоба си. Тя притежава множество компании чрез агенти, с нетни активи в размер на 2,88 трилиона долара.

Следващите са ключовите моменти от информацията, разкрита от този служител.

👉 I. Сестрата на Ши Цзинпин, Ци Цяоцяо, монополизира петролния бизнес в Китай, като купува евтин петрол от Венецуела, а след това го продава на Sinopec на много по-високи цени, печелейки 400 милиарда RMB (57,54 милиарда долара) годишно.

👉 II. Служители в китайската система оценяват, че активите на Ци Цяоцяо вече достигат 20 трилиона RMB (2,88 трилиона долара).

👉 III. Председателят на компанията „Kingkey Banner” (京基百纳) в Шенжен, Чен Хуа (陈华), след като изтегли с измами 20 милиарда юана (2,88 милиарда долара) от Шенженската земеделска банка и избяга, банката докладва случая и се канеше да го арестува, той подкупи Ци Цяоцяо с 2 милиарда (288 милиона долара) и уреди въпроса. Това се случи през 2010 или 2011 г.

👉 IV. Ци Цяоцяо също се занимава с бетон, монополизирайки бизнеса с бетон в Шенжен и Гуанджоу, като в пиковите периоди печели 130 милиарда (18,7 милиарда долара) годишно. Тя има 170 компании в Шенжен.

👉 V. Най-големият актив на Xi Jinping и Peng Liyuan е Hengli Group （恒力集团）； нейният председател се казва Chen Jianhua (陈建华). Сега продажбите под негово име се приближават до 400 милиарда (57,54 милиарда долара) (бележка на Дженифър: Официалните доклади от Китай сочат, че приходите на Hengli Group през 2025 г. са били 871,5 милиарда юана (125,48 милиарда долара), така че цифрата на този служител е по-ниска – или може би той се е позовавал на по-ранна цифра).

👉 VI. Ци Цяоцяо има седем инвестиционни и търговски компании на свое име. Ръководителят на инвестиционните компании се казва Лонг Джие (龙杰), от Хунан, на 59 години. Ци Цяоцяо търгува с петрол чрез Лонг Джие, като купува евтин петрол от чужбина, например от Венецуела и Иран. Вносът на петрол в Китай подлежи на квоти, така че Ци Цяоцяо постига монопол чрез квотите. Само Ци Цяоцяо има правомощията да внася петрол на ниски цени.

👉 VII. Периодът с най-високи приходи на Ping An Group беше над 1 трилион (143,85 милиарда долара) активи годишно, които преди принадлежаха на семейството на Йе Дзянин, а по-късно бяха набелязани от Ци Цяоцяо и отнети от нея. Ма Минже (马明哲) от Ping An Group сега работи за Ци Цяоцяо.

👉 VIII. Ци Цяоцяо не се появява лично в сделките, всичко се осъществява чрез агенти.

Следователно държавният секретар Рубио разкрива една изключително жестока реалност: огромните премии от дивиденти, паразитиращи в пропуските на международните санкции, никога не са били използвани за подобряване на хуманитарната криза във Венецуела, нито са донесли полза на китайския народ, който отдавна понася високите цени на петрола.

Напротив, тези пари непрекъснато се вливат в частните джобове на елитите на ККП чрез непрозрачни междинни връзки.

Този „енергиен арбитраж“, продължаващ повече от десетилетие, е по същество систематично ограбване на богатство, включващо трилиони активи през границите.

Постановката „Спецов“ — как се режисират паниките

Нелепото публично изявление на Румен Спецов и последвалото му поведение изключват всякаква импровизация от негова страна. Това не е човек, който се мисли, при всемогъщите и всеможещи Борисов и Пеевски, за незаменим в ролята си на шеф на НАП, чиято основна отговорност са приходите в бюджета. На изказана от него позиция не се говори експромт, нито се допуска журналистическа засада. А такава нямаше – журналистите задаваха доста очаквани въпроси. Спецов излезе подготвен — с числа, с аргументи, с конкретен наратив. Това само по себе си издава ясно съзнание, че се появява в екран с мисия, не да успокои страхове, а да хвърли информационна бомба.

С неговия опит няма как да не е напълно наясно, че пускането на словесни заплахи към „спекулантите“ без конкретни примери не демонстрира сила, а точно обратното — демонстрира слабост и липса на контрол. Защото в реалност — какво могат да направят на компаниите, които повишат цените? Да ги подложат на проверки? Да наложат глоби за формални нарушения? Да окажат административен натиск? Да. Но в крайна сметка всичко това рано или късно ще бъде оборено в съда. Единствената устойчива регулация на цените остава пазарът, който сам балансира спекулативните колебания.

Следователно — изявата на Спецов не беше нито случайна, нито наивна. Имаше цел. И тя беше многопластова:

Първо — да подаде сигнал към всички, които или са против влизането на България в еврозоната, или са достатъчно алчни, че да не се интересуват от националната политика и обществените интереси. Сигнал, че именно сега е моментът за печалби, за разклащане на стабилността чрез ценови шокове и паники.

Второ — да насочи фокуса на медиите и обществото към темата за цените и „спекулантите“ с огромен потенциал всеки дребен казус да се хиперболизира и превърне в обобщение. Така създаденият медиен шум отваря пространство за тежката артилерия на политическия театър и за шокови терапии през паники.

Трето — създаденият информационен фон легитимира ролите на „спасителите“: от една страна Пеевски и Борисов, които ще се появят като защитници на „Народа“ от алчните търговци; от друга страна Радев и Костадинов (Копейкин), които ще експлоатират страховете и също ще защитава „Народа“ с добре познатия рефрен „нали ви казахме какво ще стане с еврото“.

Това е цялостна стратегия: да се насити публичното пространство с шум, с изкуствено надути и лишени от реално съдържание теми, които запълват вниманието на обществото и блокират възможността за смислени алтернативни разговори. Така не остава време за сериозна опозиционност, за задълбочени анализи, за отговорна дискусия за бъдещето на страната.

Пеевски и Борисов ще ни пазят от Радев и Копейкин, а Радев и Копейкин – от „евроагресията“. И всички заедно ще задушат трезвостта и нормалността.

Поредната шокова терапия през паника като фон за поредните грандкражби. Идват милиардите за посредници и субсидиевъдите. За тази опасност предупредих най-вече – Борисов и Пеевски подкрепят членството в Еврозоната най-вече защото рязко ще нараснат възможностите за усвояване на бюджетни и евросредства. Когато коруцията стане рутина, тя престава да бъде забелязвана.

Прост, но работещ план.

Радев – от президент до прокси

Излиза от прикритието си и открито работи в полза на Москва, против ЕС и колективната европейска отбрана

Румен Радев отдавна премина елементарните граници на благоприличието. Неговите почти панически призиви за мир "по руски" звучат особено цинично в ден, когато Русия бомбардира ударно всичко в Украйна – от енергийната инфраструктура до жилищни домове, оставяйки десетки убити и ранен цивилни и милиони хора без ток, вода и топлина. И въпреки това той продължава да зове за руски мир, докато в същото време се противопоставя на предоставянето на средства и оръжия на Украйна за защита срещу руската агресия. Такова поведение не е просто лицемерие – то е морално и политическо падение. Мисля, че ако след тази война има нов Нюрнберг, Радев заслужава да бъде съден за човеконенавистничество и подкрепа на агресора. Поне веднъж, ако не от съвест, то от кумова срама, можеше да каже нещо за отговорността на Владимир Путин за тази катастрофа. Но не – мълчанието му по този въпрос е оглушително.

Сега пък Радев се обявява против въоръжаването на Европейския съюз, държейки се на дребно, като махленски клюкар. Твърди, че Еманюел Макрон го поканил на среща само заради позицията му за Република Северна Македония, но истината е по-дълбока – Макрон явно иска да чуе Радев по темата за Украйна и тъй като не е сигурен как това ще резонира в Париж, се крие. Интересно е, че унгарският премиер Виктор Орбан, известен с проруските си симпатии, все пак получи покана за вечеря, отиде и си отстоя неговите позиции. Това показва, че Радев не просто следва линията на Орбан – той го задминава в своята сервилност към Москва. Постепенно българският президент поема ролята на партия „Възраждане“, особено след като техните лумпен-политици се провалиха с жалкия си опит да атакуват представителството на Европейската комиссия и Европейския парламент в София.

Личната отговорност на Радев за саботажа на модернизацията на българската армия и Военновъздушните сили е безспорна. Години наред той блокира ключови проекти, а сега продължава да подкопава усилията за укрепване на отбраната чрез открита агитация против използването на европейските средства за тези цели. Докато Путин и външният му министър Сергей Лавров открито заявяват, че нямат намерение да спират войната, и нареждат атака след атака, нашият президент трескаво настоява да не се предоставят оръжия за защита на Украйна. Това вече не е просто пасивност или остатъчно съветско мислене – Радев се оказа нещо много по-лошо: бетер прокси на Москва, действащ в ущърб на националните интереси на България и европейската солидарност.

Доскоро можеше да се каже, че той успява да се представя за някакъв „обективен“ изразител на общественото мнение – балансьор между нежелаещите конфликти и тези, които искат по-решителна позиция. Сега обаче маската падна окончателно. Радев е направо подривен елемент, чиито действия и думи работят срещу сигурността на страната и региона. Доказателствата за това не липсват – осъдените за шпионаж в полза на Русия български граждани открито се хвалеха с връзки „на високо“, включително с президента. На вас други доказателства трябват ли ви?

Добрата вест е, че разкритият коз на Русия вече не е толкова ефективен или ценен. Москва ще го използва, докато „изгори“ напълно, хвърляйки го на барикадите на своята пропаганда. Но колкото по-ясно става истинското му лице, толкова по-малко ще може да влияе. Радев не просто загуби доверието на мнозина – той се превърна в символ на морален и политически провал, чието време изтича.