Възможно е да се подготвя провокация срещу източното крило на НАТО още преди изборите за руската Дума
Западните разузнавателни служби получават тревожни сигнали от Кремъл. Русия е в лошо положение на украинския фронт, икономиката ѝ е под все по-голям натиск, но най-важното за Путин е, че проучванията на общественото мнение, проведени преди парламентарните избори на 18–20 септември 2026 г., не изглеждат особено добре за партията „Единна Русия“.
Няколко източника от сферата на сигурността в Централна Европа ми споделиха, че е избухнал сериозен конфликт между президентската администрация и „силовиците“ – ръководителите на военните и службите за сигурност, както и техните съюзници. Според информация от една от западните разузнавателни служби „силовиците“ са убедили Путин, че докато в Украйна не може да бъде постигнат решаващ пробив, нова кинетична провокация, насочена срещу държава-членка на ЕС, би могла да разпали националистическите настроения в страната и да обърне тенденцията на спад на „Единна Русия“ в социологическите проучвания.
Такава провокация би надхвърлила далеч неотдавнашните саботажи, палежи и взривни пакети. Една от целите може да бъде да се докаже, че администрацията на Тръмп не спазва член 5 от НАТО – за опасността от което полският министър-председател Доналд Туск наскоро предупреди много ясно.
Това съвпада с това, което анализаторът от Центъра за стратегическа комуникация на ЕК Евгений Лямин представи в наскоро публикуван доклад. Руският елит в областта на сигурността – Сойгу, Наришкин, Патрушев, Лавров и Медведев – започна координирана кампания за ескалация с нарратива „Европа подготвя агресия срещу Русия“, която е съпроводена и от конкретни провокации: засилени нарушения на въздушното пространство в Балтийско море, танкерни кораби от „сенчестата флота“, ескортирани от руски военни кораби, както и публикуваният от руското министерство на отбраната списък с цели, в който се посочват европейските производители на дронове, снабдяващи Украйна.
Времето и координацията на кампанията сочат, че руският истаблишмент в областта на сигурността открито лобира за разширяване на войната отвъд границите на Украйна – тъй като Русия не може да постигне необходимата решителна победа в Украйна.
А ескалацията е политически полезна за Кремъл, аргументира в анализа си Лямин:
тя превръща вътрешната слабост в менталитет на „обсадена крепост“, оправдава по-нататъшното въоръжаване и – дори и при ограничен тактически успех – укрепва позициите на силовиците в борбата им за определяне на политическия дневен ред, в противовес на гражданските фракции. Според заключението на Лямин, ако ограничена руска операция срещу държава-членка на ЕС не предизвика незабавен единен отговор от страна на НАТО, това може да нанесе сериозен удар върху авторитета на алианса.
„Въз основа на нашите източници и анализа на вътрешните и геополитическите динамики в Русия, ескалацията отвъд границите на Украйна е един от най-обсъжданите и подготвени сценарии в определени кръгове на руския елит. „Партията на ескалацията“ – която е свързана с политико-оперативното крило на ФСБ, с твърдолинейните фракции в службите за сигурност, с Николай Патрушев и Игор Сечин – счита продължаването на войната, по-нататъшната милитаризация, вътрешното втвърдяване на диктатурата и сътрудничеството с Китай за ключови за оцеляването на режима“ – каза пред VSquare основателят на Центъра за стратегическа комуникация към ЕК, Егор Куроптев.
Другата фракция той нарича „партията на паузата“ – която свързва с големия капитал и част от кръговете, принадлежащи към по-старото поколение на Путин, които имат връзки с КГБ. Те разглеждат войната като все по-голямо бреме, дестабилизираща сила, която отнема все повече ресурси и пари за сметка на бизнес сферата и гражданските сектори. Според Куроптев, докато САЩ оказват натиск върху НАТО и ангажиментът на Вашингтон към защитата на Европа изглежда под въпрос, Кремъл вижда временно пространство за действие, за да предприеме принудителни мерки – още преди развитието на отбранителните способности на Европа и евентуалните политически промени във Вашингтон да ограничат това пространство.
„Една ограничена провокация срещу някоя от по-малките държави-членки на ЕС и НАТО в Балтийския регион или около Сувалкския коридор може да замени умората от войната в руското обществено мнение със страх от по-голям конфликт, да потисне вътрешните напрежения и да се използва като средство за изнудване спрямо Европа. Ето защо ескалацията, евентуално след кратко затишие, е почти единственото останало средство на режима да се запази в сегашния си вид“, аргументира Куроптев.
Успоредно с това Путин и неговите пропагандисти внушават на руското обществено мнение, че не Русия, а НАТО търси нов конфликт. „Западните медии широко цитираха изявлението на Путин, че краят на войната в Украйна е близо, но пропуснаха контекста му: на следващия ден Путин отиде да посети бившия си учител от началното училище – и двата жеста сигнализират за стартирането на предизборната кампания за Държавната дума.
Думите на Путин бяха насочени към руснаците, жадуващи за мир, но истинското послание беше внимателно подбрано: той би искал войната да приключи, но „западните глобалисти водят война срещу нас“, затова изходът не е изцяло в неговите ръце“ – обясни Вацлав Малик, бивш чешки анализатор по въпросите на сигурността, който днес работи в пражкия Center for an Informed Society.
Малик добави, че междувременно беларуският диктатор Александър Лукашенко обяви продължаване на „целевата мобилизация“ в знак на подготовка за война, а един виден коментатор от Кремъл предупреди, че ако Русия не започне да нанася удари по европейските заводи за производство на дронове, Украйна рано или късно ще я победи. „Моделът е доста последователен: докато пред вътрешната публика се говори за мир, Кремъл поддържа нарратива, че Западът представлява екзистенциална заплаха за Русия, поради което трябва да продължи да се подготвя за по-мащабна война“, формулира анализаторът.