Противоречивите позиции на десния популист по отношение на Европа и Русия сочат, че той проучва докъде може да стигне в натиска си върху партньорите и избирателите
Една вечер преди девет години в българското градче Българи бразилска туристка се приближи до небрежно облечения мъж на средна възраст, заобиколен от бодигардове, минувачи и фотографи. „Защо сте важен?“ – попита тя. „Не съм толкова важен“, отговори той. Тя повтори въпроса и той призна: „Аз съм президентът.“
Сега, през 2026 г., десният популист Румен Радев вече не е президент, а министър-председател – по-влиятелната от двете позиции – след като партията му „Прогресивна България“ си осигури убедително мнозинство на изборите през април. Докато много хора в Европа си отдъхнаха с облекчение през същия месец при падането на Виктор Орбан в Унгария, други се чудеха дали Радев няма да се превърне в следващия главен „разрушител“ на ЕС.
Анализаторите посочиха, че първите му месеци сочат към по-транзакционна външна политика спрямо САЩ и Европа, както и към някои първоначални ходове, които биха могли да се разглеждат като благоприятни за Русия.
През май България прекрати военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че според него украинската кауза е „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за съдебно преследване на Русия заради нейната инвазия в Украйна, България не го направи.
По време на посещението си в Париж по повод Деня на Бастилията Радев изтегли България от „коалицията на желаещите“, като заяви, че страната му няма капацитет да помогне на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната.
Няколко дни по-късно България се съгласи да приеме до осем американски самолета за въздушно презареждане във военната база „Безмер“, за да подкрепи операциите на САЩ в Близкия изток.
„Той вече е неудобен лидер за Европа, защото действията му изненадват европейците с факта, че България в продължение на много години, въпреки вътрешните си предизвикателства, се придържаше към проевропейския си курс“, заяви Мария Симеонова, ръководителка на софийския офис на Европейския съвет по външни отношения.
Тя заяви, че Радев, макар и да поддържа ангажимента на България към ЕС и НАТО, отдалечава страната от възникващата европейска архитектура на сигурността, като в същото време се надява да продължи да се възползва от гаранциите за сигурност на САЩ. „Ясно личи липса на каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той води външната политика през тези първи месеци“, каза тя. „И това става много очевидно сега.“
Междувременно премиерът, който досега никога не беше изразявал категорични мнения относно вярата, религията или църквата си, сега е открил близост с православното християнство.
През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Похода на семейството“ – християнско и патриотично събитие в подкрепа на традиционните семейни ценности, определено като пряка опозиция на „София Прайд“, който се състоя на същия ден.
Радев също така заплаши да наложи вето върху 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия във връзка с войната ѝ срещу Украйна, който включваше мерки срещу главата на Руската православна църква, патриарх Кирил.
„Не ме интересува руският патриарх като личност“, заяви Радев пред репортери. „Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, точно като нашата църква. Притеснявам се за милионите хора, които принадлежат към тази църква.“
Източник, близък до Българската православна църква, който пожела да остане анонимен, за да запази отношенията си с патриарха, заяви, че неотдавнашното сближаване на Радев с църквата е чисто политическо.
„Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политика“, каза източникът. „Мисля, че това беше просто жест към Москва. Това няма практическа полза нито за България, нито за Радев.“
Димитър Керанов, гостуващ изследовател в Германския фонд „Маршал“ в САЩ, заяви, че Радев „седи на два стола“ с проевропейски и проруски изявления в опит да умилостиви разнородния си електорат. Той обаче добави, че тази тактика няма да се наложи.
„В българския език има една поговорка: Който седи на два стола, пада“, каза Керанов. „Моето мнение е, че ако продължи така, рано или късно това ще се обърне срещу него.“
Владислав Бонев, 19-годишен студент по информационни технологии в Софийския университет, заяви, че е разочарован от правителството и че проруската реторика не представя България в добра светлина пред другите европейски лидери. Все пак, каза той, не се притеснява особено от възможността Радев да изведе България от ЕС и НАТО.
„Не мисля, че има за какво да се тревожим, защото той няма толкова голяма власт, за да ни изведе от ЕС“, каза той. „Но би било добре ЕС да го държи под контрол.“
Все още е твърде рано да се прецени дали Радев се очертава като новия Орбан. Симеонова заяви, че според нея Радев, който не възприема ЕС като клуб на солидарността, няма да бъде толкова деструктивен, нито ще блокира ключови решения на ЕС. Но някои от действията му могат да имат тежки последствия за страната и да попречат на нейното развитие.
„Разликата с Орбан е, че действията на Орбан имаха последствия за ЕС и Унгария, докато действията на Радев ще имат последствия само за България, като маргинализират страната и изолират бизнеса от всякакви възможности“, каза тя.
Керанов заяви, че Радев не разполага с инфраструктурата, за да бъде толкова деструктивен като Орбан. Той обаче изрази убеждението си, че Радев все пак може да се превърне в по-неудобен лидер за Европа.
„Ако му бъде дадено достатъчно време, както беше дадено на Орбан като министър-председател, можем да очакваме той да консолидира властта си все повече и повече, да блокира някои реформи, които не са наистина в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика“, каза той. „Трябва да сме наясно, че в момента той просто проучва почвата.“
Въпреки това някои смятат, че Радев ще се сблъска със сериозни проблеми през есента, след като българите се върнат от почивките си.
Наскоро одобреният бюджет, който замразява минималната месечна заплата на 620,20 евро, предвижда дефицит от 5,7% от БВП и разрешава нови държавни заеми в размер до 10,1 млрд. евро, значително разтревожи част от електората. През декември миналата година предложеният държавен бюджет за 2026 г. предизвика масови протести, които доведоха до оставката на тогавашния министър-председател Росен Желязков и неговия кабинет.
27-годишната Цветелина Марева, която ръководи детски център в София, заяви, че е разочарована от проруската позиция на Радев и би искала той да се фокусира върху предизборните си обещания.
„Сега виждаме, че ни е излъгал“, каза тя. „Така че вероятно ще излезем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните медии. Сигурна съм, че през септември ще има много протести.“