Писмо на Зеленски до Путин - превод от руски

 

„Когато преди повече от 26 години поехте ръководството на Русия, много хора в Украйна имаха положително отношение към вас. Така беше. Това вече е минало. 

Сега абсолютното мнозинство от украинците възприема положително факта, че нашите дронове с голям обсег на действие посетиха откриването на вашия форум в Санкт Петербург, преодолявайки разстояние от над 1000 км. Както добре знаете, това разстояние не е границата на нашите възможности.

26 години на вашата власт напълно промениха дневния ред в отношенията между Украйна и Русия. От обсъждания на стокообмена и други граждански въпроси нашите народи преминаха към теми, свързани изключително с поражения и загуби.

Почти половината от вашите 26 години на власт в Русия прекарахте във война срещу Украйна. Каквото и да говорите за НАТО, геополитиката и руския език, тази война е ваш личен избор – война без реална причина. Именно така ще я запомни историята.

Това време можеше да мине съвсем по друг начин.

Често чуваме, че войната ви устройва. Разбира се, не в случаите, когато става дума за сигурността на вашата резиденция във Валдай или за парада в Москва. Вашият собствен живот е ценен за вас.

Но сега всички виждаме, че това най-накрая престава да устройва руснаците – фактът, че войната носи все повече негативи на Русия.

На тях не им харесват нашите дронове и ракети.

На тях не им харесва недостигът на бензин и постоянното покачване на цените.

На тях не им харесват постоянните забрани.

Не им харесва намерението ви да организирате втора вълна на мобилизация, за да разширите войната в друга посока в Украйна или да я насочите срещу още някакви страни – съседи на Русия.

Не им харесва, че на вашата война не се вижда край.

Да, все още можете да принуждавате руснаците да живеят така.

Но вашите ресурси значително намаляват.

Няма да ви стигнат парите и политическата сила, за да продължавате да купувате лоялността на руснаците, както го правихте 26 години. Ще направим всичко, за да се погрижи светът за това.

Както сами казвате, „трябва да се изчисли всичко“.

Вчера получих доклад за загубите на вашата армия на фронта през май. Това отново са над 30 хиляди убити и тежко ранени руснаци. Ние поддържаме точно такъв показател всеки месец и за всяка ваша загуба имаме видеопотвърждение – това не са празни приказки.

Знаем, че сред вашите загуби на фронта 63% са убити, а само 37% – ранени. В XXI век армиите не могат да си позволят такъв баланс. В бъдеще делът на загиналите ще нарасне.

Не че ние в Украйна се тревожим за руснаците. След всичко, което вашата война донесе на Украйна.

Но аз се тревожа за украинците.

Ние губим свои хора, и всяка наша загуба ни боли. И дори ако съотношението на украинските загуби е 1 към 5-6 в сравнение с руските, това все пак има голямо значение.

Както има значение и фактът, че вече редовно, на всеки няколко месеца, отлагате крайните срокове за завладяването на нашите региони, на първо място – Донецката област. Няма да я завладеете тази година.

Но ние в Украйна не искаме постоянна война. Добре знаем, че без война е безкрайно по-добре. Искаме да постигнем това.

Убеден съм, че мнозинството от руснаците е готово да даде положителен отговор на това, и вие го знаете.

Мнозина не вярваха, че Украйна ще издържи толкова дълго в отбраната си.

Вие не вярвахте. И онези, които ви съветваха, също не вярваха. Това беше грешка.

Вие не очаквахте мащабна съпротива от Украйна и не предвидихте, че нещата ще стигнат толкова далеч. Но всички ние сме тук – в петата година на мащабното сблъскване.

Не се страхувайте да излезете от войната – това е най-важното, което се изисква от вас в момента».

«Украйна запазва независимостта си. И ще я запази. Въпреки каквито и да било прогнози.

Ние обединихме много хора по света в защита на Украйна и срещу вас. Намерихме оръжие и финанси.

Ние получаваме подкрепа, вие – санкции. И така ще продължи, докато не бъде възстановена справедливостта за Украйна, която искаме и която може да бъде постигната.

Няма да позволим да успеят онези, които се опитват да ви убедят, че санкциите срещу Русия ще бъдат значително отслабени и че подкрепата за Украйна ще бъде значително намалена, без да има съществени промени във вашата позиция по отношение на Украйна. Примерът с Орбан показва с какъв позор завършват онези, които избират да помагат на Русия във войната срещу нас.

Украйна преживя тежки зими, когато се опитвахте да унищожите нашата енергетика. Ние устояхме и дори в мрака украинците запазиха своята непоколебимост.

Пренесохме войната на ваша територия и вие не бихте се справили с това без помощта на Северна Корея. Вие сте първият руски лидер, който беше принуден да потърси помощ от Пхенян.

И днес вие сте напълно зависими от Китай – също за първи път в историята на Русия.

Вие разчитахте, че на украинците няма да им стигнат силите да се защитят, но сега нашите момчета помагат да се изгради защита на нашите партньори в Близкия Изток и в Персийския залив.

Вие се надявахте на вътрешни размирици в Украйна, но срещу вас се разбунтуваха вашите собствени военни формирования. На 23 юни ще бъде поредната годишнина и мълчанието няма да изтрие този факт от историята.

И сега вашите собствени чиновници, бизнесмени и пропагандисти гледат към вас с очевидна умора. Светът вижда това.

Светът не е уморен от Украйна, на което дълго разчитахте. А от Русия има умора дори у онези в глобалния свят, които ви помагат да заобикаляте санкциите и да поддържате икономиката на повърхността.

Не можете да не забележите това. След 26 години старостта започна да си казва думата. Колкото повече време минава, толкова по-голяма ще бъде умората от вас.

Видяхме документи от разузнаването, че в момента разглеждате планове за война и за 2027 и 2028 година. Също така знаем, че се надявате, че балистиката ще направи за вас това, което не направи всичко останало. Искате да въвлечете още повече в войната Беларус, и сега сме принудени да се подготвяме и за това. Виждаме, че разигравате някаква игра с Приднестровието. Вашите пропагандисти заплашват по един или друг начин всички съседи на Русия. Наистина ли искате да минете през всичко това?

Изборът сега е ваш.

Стига вече война.

Украйна предлага да се сложи край на тази война.

Трябва да се направи всичко честно, достойно и да се гарантира, че няма да има ново разпалване на войната.

Виждаме, че САЩ отделят цялото си внимание на въпроса с Иран, и не е правилно просто да чакаме, когато редът на вниманието им стигне до войната в Европа.

Украйна предлага да се сложи край на войната в формат между нас и вас.

Предлагам ви среща.

Всички чуха как вашите представители, усмихвайки се, казаха, че аз сякаш мога да дойда в Москва. Но след 26 години на украинския лидер във вашата столица, както и на руския лидер в Киев, няма какво да прави.

Има страни, които традиционно приемат лидери за решаване на въпроси за война и мир. 

Швейцария, Турция, страните от арабския свят – много от тях искат и могат да приемат тази среща.

Именно лидерите решават ключовите въпроси – така е било и винаги ще бъде.

Предлагам да определим точна дата за срещата».

«Чухме, че на Аляска са ви обещали решение на някои въпроси, които засягат Украйна и Европа. Но вие виждате, че украинските и европейските въпроси не се решават в Анкъридж.

Към открития от нас двустранен канал могат да се присъединят и други участници.

Тъй като войната в Европа продължава и ние в Украйна се нуждаем от гаранции за сигурност, а вие също искате такива за себе си, логично изглежда участието на онези, които наистина могат да бъдат гаранти.

Смятаме, че участието на Европа е необходимо – на онези, които наистина имат способността да повлияят на ситуацията.

Смятаме, че САЩ трябва да бъдат част от процеса, и това е нещо, което може да определи конфигурацията на новата архитектура на сигурността в нашата част на света.

Вече имаме опит с много договори с Русия и Минските споразумения, които не проработиха. Затова трябва преди всичко да намерим нашите двустранни отговори на съществуващите въпроси и да не се крием от сложните въпроси зад каквито и да било формулировки, технически групи и загуба на време в дипломатическите преговори.

С вашата война вие завинаги разделихте Украйна и Русия.

Линията на фронта в момента е линията, от която трябва да започне дипломацията.

Украйна е готова да прекрати огъня напълно – за времето, докато продължават преговорите. И това е стандартна практика, която се потвърждава и от обстоятелствата около Иран. Опитът да се установи истинско затишие е най-добрият старт, за да започнем да говорим един с друг. Смятаме, че това няма да бъде просто опит, а реално прекратяване на огъня, ако вие го пожелаете.

Знаете, че САЩ могат да осигурят наблюдение на прекратяването на огъня по линията на разграничение.

Украйна е готова за размяна на военнопленници по принципа „всички за всички“, и това може да стане добър пролог към края на войната.

Трябва да се предприемат сериозни стъпки за връщането на цивилни и деца, които са били изведени по време на войната.

Трябва да се определи какво ще бъде бъдещето за всички следващи поколения украинци и руснаци.

Ако лично в мислите си не стигнете до идеята, че е дошло времето тази война да приключи, Украйна ще продължи да се бори за своето съществуване. Ще има хора, които ще ни подкрепят.

Но и вие ще трябва да се борите много повече за вашето съществуване – не за това на Русия, а за вашето лично. И това не е заплаха от мен или от Украйна. Това са факти от руската история, които добре познавате: когато Русия се умори, настъпват промени.

Ние можем да работим за такава умора.

Вие можете да спрете войната си.

Вечна памет на всички, чиито животи отне тази война.

Слава на Украйна!»

Москва готви провокация срещу източното крило на НАТО - Саболч Пани

Възможно е да се подготвя провокация срещу източното крило на НАТО още преди изборите за руската Дума

Западните разузнавателни служби получават тревожни сигнали от Кремъл. Русия е в лошо положение на украинския фронт, икономиката ѝ е под все по-голям натиск, но най-важното за Путин е, че проучванията на общественото мнение, проведени преди парламентарните избори на 18–20 септември 2026 г., не изглеждат особено добре за партията „Единна Русия“.

Няколко източника от сферата на сигурността в Централна Европа ми споделиха, че е избухнал сериозен конфликт между президентската администрация и „силовиците“ – ръководителите на военните и службите за сигурност, както и техните съюзници. Според информация от една от западните разузнавателни служби „силовиците“ са убедили Путин, че докато в Украйна не може да бъде постигнат решаващ пробив, нова кинетична провокация, насочена срещу държава-членка на ЕС, би могла да разпали националистическите настроения в страната и да обърне тенденцията на спад на „Единна Русия“ в социологическите проучвания.

Такава провокация би надхвърлила далеч неотдавнашните саботажи, палежи и взривни пакети. Една от целите може да бъде да се докаже, че администрацията на Тръмп не спазва член 5 от НАТО – за опасността от което полският министър-председател Доналд Туск наскоро предупреди много ясно.

Това съвпада с това, което анализаторът от Центъра за стратегическа комуникация на ЕК Евгений Лямин представи в наскоро публикуван доклад. Руският елит в областта на сигурността – Сойгу, Наришкин, Патрушев, Лавров и Медведев – започна координирана кампания за ескалация с нарратива „Европа подготвя агресия срещу Русия“, която е съпроводена и от конкретни провокации: засилени нарушения на въздушното пространство в Балтийско море, танкерни кораби от „сенчестата флота“, ескортирани от руски военни кораби, както и публикуваният от руското министерство на отбраната списък с цели, в който се посочват европейските производители на дронове, снабдяващи Украйна.

Времето и координацията на кампанията сочат, че руският истаблишмент в областта на сигурността открито лобира за разширяване на войната отвъд границите на Украйна – тъй като Русия не може да постигне необходимата решителна победа в Украйна.

А ескалацията е политически полезна за Кремъл, аргументира в анализа си Лямин:

тя превръща вътрешната слабост в менталитет на „обсадена крепост“, оправдава по-нататъшното въоръжаване и – дори и при ограничен тактически успех – укрепва позициите на силовиците в борбата им за определяне на политическия дневен ред, в противовес на гражданските фракции. Според заключението на Лямин, ако ограничена руска операция срещу държава-членка на ЕС не предизвика незабавен единен отговор от страна на НАТО, това може да нанесе сериозен удар върху авторитета на алианса.

„Въз основа на нашите източници и анализа на вътрешните и геополитическите динамики в Русия, ескалацията отвъд границите на Украйна е един от най-обсъжданите и подготвени сценарии в определени кръгове на руския елит. „Партията на ескалацията“ – която е свързана с политико-оперативното крило на ФСБ, с твърдолинейните фракции в службите за сигурност, с Николай Патрушев и Игор Сечин – счита продължаването на войната, по-нататъшната милитаризация, вътрешното втвърдяване на диктатурата и сътрудничеството с Китай за ключови за оцеляването на режима“ – каза пред VSquare основателят на Центъра за стратегическа комуникация към ЕК, Егор Куроптев.

Другата фракция той нарича „партията на паузата“ – която свързва с големия капитал и част от кръговете, принадлежащи към по-старото поколение на Путин, които имат връзки с КГБ. Те разглеждат войната като все по-голямо бреме, дестабилизираща сила, която отнема все повече ресурси и пари за сметка на бизнес сферата и гражданските сектори. Според Куроптев, докато САЩ оказват натиск върху НАТО и ангажиментът на Вашингтон към защитата на Европа изглежда под въпрос, Кремъл вижда временно пространство за действие, за да предприеме принудителни мерки – още преди развитието на отбранителните способности на Европа и евентуалните политически промени във Вашингтон да ограничат това пространство.

„Една ограничена провокация срещу някоя от по-малките държави-членки на ЕС и НАТО в Балтийския регион или около Сувалкския коридор може да замени умората от войната в руското обществено мнение със страх от по-голям конфликт, да потисне вътрешните напрежения и да се използва като средство за изнудване спрямо Европа. Ето защо ескалацията, евентуално след кратко затишие, е почти единственото останало средство на режима да се запази в сегашния си вид“, аргументира Куроптев.

Успоредно с това Путин и неговите пропагандисти внушават на руското обществено мнение, че не Русия, а НАТО търси нов конфликт. „Западните медии широко цитираха изявлението на Путин, че краят на войната в Украйна е близо, но пропуснаха контекста му: на следващия ден Путин отиде да посети бившия си учител от началното училище – и двата жеста сигнализират за стартирането на предизборната кампания за Държавната дума.

Думите на Путин бяха насочени към руснаците, жадуващи за мир, но истинското послание беше внимателно подбрано: той би искал войната да приключи, но „западните глобалисти водят война срещу нас“, затова изходът не е изцяло в неговите ръце“ – обясни Вацлав Малик, бивш чешки анализатор по въпросите на сигурността, който днес работи в пражкия Center for an Informed Society.

Малик добави, че междувременно беларуският диктатор Александър Лукашенко обяви продължаване на „целевата мобилизация“ в знак на подготовка за война, а един виден коментатор от Кремъл предупреди, че ако Русия не започне да нанася удари по европейските заводи за производство на дронове, Украйна рано или късно ще я победи. „Моделът е доста последователен: докато пред вътрешната публика се говори за мир, Кремъл поддържа нарратива, че Западът представлява екзистенциална заплаха за Русия, поради което трябва да продължи да се подготвя за по-мащабна война“, формулира анализаторът.

Истерията - път към ниска избирателна активност - Петрохан 5

 Замисълът на организаторите на истерията около шестте убийства има ясна текуща цел. Борисов и Пеевски и особено техните проксита усещат, че могат окончателно да слязат от власт, която държаха почти през целия преход или поне последните двадесет години. За да предотвратят това, им е нужно политическия и изборния процес да излезе извън релси – изборите да се проведат в атмосфера на масова истерия, недоверие и отвращение. За което да обвинят служебното правителство на Гюров.

Крайната цел е срив на избирателната активност, който да възпроизведе модела.

Защото високата избирателна активност – тази, която тръгна от протестите – е смъртна заплаха за статуквото. При силно участие и състезание за бъдещето на България - ГЕРБ може да се свие драматично, а формации като тази на Пеевски или „Възраждане“ да паднат под критичната маса, която им позволява да диктуват дневния ред. Това би означавало край на модела.

Затова преддверието на предизборната кампания се превръща в медийно стрелбище – с надеждата отвратеният избирател отново да се оттегли. Да каже „всички са маскари“ и да остане у дома.

И още нещо - да направи невъзможно управление без ГЕРБ и Ново Начало след изборите. И промяна.

Малка част от днешния сутрешен коментар, който дава общ контекст на случващото се.

Мълчанието на Борисов и Пеевски - Петрохан 4

 Това, което прави впечатление още от първия ден на трагедията „Петрохан“, не са само фактите около самото събитие, а оглушителното мълчание на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Мълчание, което е необичайно. Нетипично. Почти демонстративно при всеизвестната им медийна суета и армия от ПР съветници.

В същото време медийните им пехотинци бяха мобилизирани с впечатляваща скорост още от първи миг на драмата, едва ли не преди нея. Бруталните атаки срещу кмета Васил Терзиев, срещу ПП–ДБ, срещу Борислав Сандов започнаха още преди обществото да е получило ясна и проверена информация. Координацията изглеждаше предварителна. Посоката – зададена. Интензитетът – максимален.

Случайност? Камон.

Забележете координацията и синхрона в мълчанието на двамата. А те контролират всички служби, прокуратура - изобщо всяко действие, което до този момент е предприето от "органите" по казуса "Петрохан" е под техен контрол. Това с независимостта на разследващите е за вътрешна употреба в балоните на двете партии и прокситата им като ИТН.

Целият елит на ГЕРБ и „Новото начало“ като по команда потъна в медийна тишина. Нямаше обичайните коментари, нямаше „загрижени“ включвания, нямаше показна активност. Дори съболенования не изказаха. Ей, така, от кумова срама.

Сал една Сачева, от време на време, си позволяваше изказване за "времето".

Но това не беше отстъпление. Беше и е стратегия.

Защото паралелно с режисирана тишина, огънят беше насочен през други канали – през ИТН, през „Възраждане“, през вторични говорители и коментатори към главният им враг - ППДБ. Класическа схема: "вождовете" мълчат, а пехотата атакува.

Борисов и Пеевски знаят значително повече от разследващите органи и внимателно изчисляват какво да не бъде казано и кой шеф на служби какво да не каже. Знаят какво е станало на хижата Петрохан и публичното споделяне не е в техен интерес.

При всички случаи изводът е тревожен. Дестабилизацията, ескалацията на напрежението е част от сценарий, от предварителен план. Дали е само с български, или няма и чужд адрес - на този етап е трудно да се каже. Но почеркът е същия, както при масовите самозапалвания през 2013 година и със същия резултат - стрес и парализа в обществото. Преди да дойде "силната ръка".

Ако Борисов и Пеевски забраняват на и.д. шефа на ДАНС, който е тяхно назначение, да говори, това означава, че те знаят, това което той ще каже и знаят, че ще им навреди.

А вече е видимо, че ДАНС не изглежда като институция, която осветява проблема, а по-скоро като част от средата, в която той се е развил.

В подобна обстановка служебният кабинет практически няма лукса на умерени действия, просто защото от ден първи ще бъде под яростна и тотална атака. И пак Борисов и Пеевски ще мълчат. Пехотинците им ще хвърлят бомби всеки ден и то по няколко.

Възстановяването на общественото доверие в институциите не може да мине през козметични смени или вътрешни проверки. Не може да мине и с хора в новия кабинет, които са от сегашния. Границата трябва да бъде поставена.

Необходима е радикална подмяна – както в ДАНС, така и в МВР, така и навсякъде, където ДПББ са се окопали..

Защото доверието не се връща с прессъобщения или кратки видеоформати за журналисти. Връща се с ясно разграничаване от компрометирани кадри и с видима институционална отговорност.

Часовникът до встъпването в длъжност на новото служебно правителство вече тиктака. А напрежението ще расте.

Шестте убийства – които осветиха системни деформации и зависимости – превърнаха „авгиевите обори“ в метафора, която обществото вече разбира буквално. Ако този натрупан гняв не получи институционален отговор, той неизбежно ще се излее на улицата.

И се гответе за брутална компроматна война срещу Гюров. Ще има натиск, саботаж, институционална съпротива, медийна ерозия.

Целта няма да е просто политически натиск. Целта ще бъде делегитимация не само на самия кабинет, но и на изборите, както и на възможността за управление без ДП и ББ.

Мъртвите не говорят - можеш да им стовариш всякаква вина - Петрохан 1

 Когато бащата на момчето проговори и каза публично, че до дни Ивайло Калушев ще излезе от укритие и ще каже истината, стана ясно едно: хората, които са участвали в престъплението, са под натиск да ликвидират свидетелите, за да не остане жива нито една нишка, която може да бъде проследена. И точно това се случи.

Но това не е мафията. Класическата мафия убива деца рядко, защото не ѝ е изгодно. Държавно-криминалните структури нямат такова ограничение.

В България няма престъпна групировка, която да разполага с такъв логистичен капацитет - да локализира укриващи се хора, да координира действията си без грешка и да действа с такава бързина и сигурност. Това не е „подземен свят“ в класическия смисъл. Това е симбиоза между криминални изпълнители и държавен ресурс. И го направиха.

Още от първите години на Бойко Борисов като главен секретар се знае, че съществува група от килъри, които изпълняват поръчки не само за криминални структури, но и за служби и техните политически покровители. Това не е тайна за хората, които следят системата отвътре. Тези килъри се ползват с протекция - Алексей Петров и нотариуса са техни жертви.

Новото е наглостта и мащабът.

В момента, в който чух, че ДАНС - институция, която няма абсолютно никаква работа на местопрестъпление - е била първа на място, преди Бърза помощ, преди пожарната, всичко ми стана ясно. Това означава едно: случаят стига до върховете. Това означава мобилизация на ресурси не за разкриване, а за прикриване на следи. Да, има всякакви килъри под наем - включително чужденци - чеченци, вагнеровци, от Западните Балкани. Но тук не става дума за „вносни“ изпълнители, а за контрол над процеса от началото до края.

Е, убиха всички. А мъртвите не говорят. Върху тях можеш да стовариш всякакви грехове, всякакви версии, всякакви „разкрития“.

Освен конкретния контекст - че убитите са засекли канал за контрабанда и трафик за много, много пари - те очевидно са стигнали и до политическите лица, които носят отговорност за този канал. Това е червената линия. И когато тя бъде прекрачена, реакцията е безмилостна.

Оттук нататък сценарият е ясен. Ще пуснат всякакви версии. Дежурните журналисти ще „знаят“ още от началото кой е убиецът. Слави Ангелов вече знаел, че Калушев бил извършителят. Други ще лансират версии, че бил „лама“ - което е не просто цинизъм, а интелектуална подигравка в контекста на масово убийство. След това ще се усилва версията за самоубийство. Шест души да извършат самоубийство?! Очакват да повярваме в това.

Ето в какво вярвам аз.

Първо, тези служби няма да разкрият нищо. Както беше потулено убийството на Алексей Петров, както беше потулен случаят с Нотариуса, така и този ще бъде заровен. Службите са толкова пленени отвътре, че не могат да функционират самостоятелно. Те не разследват - те обслужват.

Второ, целта на толкова шокиращи убийства не е само отстраняването на нежелани свидетели. Това е и инструмент за дестабилизация. Винаги има конкретен повод и по-голяма стратегическа цел. По-голямата цел е страх. Да се уплаши обществото, да поиска „ред и сигурност“, да приеме силовото управление като неизбежност.

Трето, ще очернят паметта на убитите. С „доказателства“, със„свидетели“, с внушения. И хорът ще бъде пълен - медии и журналисти под наем ще пригласят в синхрон. Чухте Георги Любенов, Карбовски и компания. Това не е случайно. Те се страхуват чашата на търпението да не прелее. Страхуват се хората да не излязат на протести и тези избори да се проведат в условията на обществен гняв.

Борисов бърза. Той има нужда час по-скоро да има друго правителство, защото в момента на пангара са Митов, Желязков и хората им в ДАНС. Ако обществото реагира и протестите избухнат - ще намерят „клошар“ да поеме вината. Винаги намират.

Проблемът не е, че са много умни. Нито че имат безкрайна власт. Проблемът е, че хората търпят.

И това, което виждате сега, е нищо в сравнение с онова, което готвят - дестабилизация, скок на престъпността, медийни истерии и внушения срещу служебното правителство. Особено ако то бъде с премиер Гюров.

Те контролират подземния свят. И когато той - и те самите - са застрашени, престъпността започва демонстративно да напомня за себе си.

Бог да прости убитите!

Няма да имаме нормална държава докато не разберем, че ни управлява мафия и докато не излезем на улицата и потърсим отговорите.

ДАНС, службите, МВР, прокуратура трябва да бъдат тотално прочистени и да рестартират от нулата.

Иначе - ще свикнем с новата нормалност - подобно клане.

За това на протест - най-масовия, който можем да имаме. Иначе ставаме съучастници.

Битката между Ши и генерал Юша - нови разкрития за корупция на сестрата на Ши

 

X – Inconvenient Truth – Дженифер Женг Jennifer Zeng

Американският държавен секретар Рубио наскоро разкри, че петролът на Венецуела се предава на Китай с огромна отстъпка – около 20 долара за барел – за да се компенсира дългът. И според бивш служител на ККП, този евтин петрол е монополизиран от сестрата на Ши Цзинпин, Ци Цяоцяо, която го препродава на висока цена на Sinopec, печелейки 57,54 милиарда долара годишно само от тази стока. Ци Цяоцяо монополизира и бизнеса с бетон в Шенжен и Гуанджоу и вече е прибрала Ping An Group в джоба си. Тя притежава множество компании чрез агенти, с нетни активи в размер на 2,88 трилиона долара.

Следващите са ключовите моменти от информацията, разкрита от този служител.

👉 I. Сестрата на Ши Цзинпин, Ци Цяоцяо, монополизира петролния бизнес в Китай, като купува евтин петрол от Венецуела, а след това го продава на Sinopec на много по-високи цени, печелейки 400 милиарда RMB (57,54 милиарда долара) годишно.

👉 II. Служители в китайската система оценяват, че активите на Ци Цяоцяо вече достигат 20 трилиона RMB (2,88 трилиона долара).

👉 III. Председателят на компанията „Kingkey Banner” (京基百纳) в Шенжен, Чен Хуа (陈华), след като изтегли с измами 20 милиарда юана (2,88 милиарда долара) от Шенженската земеделска банка и избяга, банката докладва случая и се канеше да го арестува, той подкупи Ци Цяоцяо с 2 милиарда (288 милиона долара) и уреди въпроса. Това се случи през 2010 или 2011 г.

👉 IV. Ци Цяоцяо също се занимава с бетон, монополизирайки бизнеса с бетон в Шенжен и Гуанджоу, като в пиковите периоди печели 130 милиарда (18,7 милиарда долара) годишно. Тя има 170 компании в Шенжен.

👉 V. Най-големият актив на Xi Jinping и Peng Liyuan е Hengli Group （恒力集团）； нейният председател се казва Chen Jianhua (陈建华). Сега продажбите под негово име се приближават до 400 милиарда (57,54 милиарда долара) (бележка на Дженифър: Официалните доклади от Китай сочат, че приходите на Hengli Group през 2025 г. са били 871,5 милиарда юана (125,48 милиарда долара), така че цифрата на този служител е по-ниска – или може би той се е позовавал на по-ранна цифра).

👉 VI. Ци Цяоцяо има седем инвестиционни и търговски компании на свое име. Ръководителят на инвестиционните компании се казва Лонг Джие (龙杰), от Хунан, на 59 години. Ци Цяоцяо търгува с петрол чрез Лонг Джие, като купува евтин петрол от чужбина, например от Венецуела и Иран. Вносът на петрол в Китай подлежи на квоти, така че Ци Цяоцяо постига монопол чрез квотите. Само Ци Цяоцяо има правомощията да внася петрол на ниски цени.

👉 VII. Периодът с най-високи приходи на Ping An Group беше над 1 трилион (143,85 милиарда долара) активи годишно, които преди принадлежаха на семейството на Йе Дзянин, а по-късно бяха набелязани от Ци Цяоцяо и отнети от нея. Ма Минже (马明哲) от Ping An Group сега работи за Ци Цяоцяо.

👉 VIII. Ци Цяоцяо не се появява лично в сделките, всичко се осъществява чрез агенти.

Следователно държавният секретар Рубио разкрива една изключително жестока реалност: огромните премии от дивиденти, паразитиращи в пропуските на международните санкции, никога не са били използвани за подобряване на хуманитарната криза във Венецуела, нито са донесли полза на китайския народ, който отдавна понася високите цени на петрола.

Напротив, тези пари непрекъснато се вливат в частните джобове на елитите на ККП чрез непрозрачни междинни връзки.

Този „енергиен арбитраж“, продължаващ повече от десетилетие, е по същество систематично ограбване на богатство, включващо трилиони активи през границите.

Постановката „Спецов“ — как се режисират паниките

Нелепото публично изявление на Румен Спецов и последвалото му поведение изключват всякаква импровизация от негова страна. Това не е човек, който се мисли, при всемогъщите и всеможещи Борисов и Пеевски, за незаменим в ролята си на шеф на НАП, чиято основна отговорност са приходите в бюджета. На изказана от него позиция не се говори експромт, нито се допуска журналистическа засада. А такава нямаше – журналистите задаваха доста очаквани въпроси. Спецов излезе подготвен — с числа, с аргументи, с конкретен наратив. Това само по себе си издава ясно съзнание, че се появява в екран с мисия, не да успокои страхове, а да хвърли информационна бомба.

С неговия опит няма как да не е напълно наясно, че пускането на словесни заплахи към „спекулантите“ без конкретни примери не демонстрира сила, а точно обратното — демонстрира слабост и липса на контрол. Защото в реалност — какво могат да направят на компаниите, които повишат цените? Да ги подложат на проверки? Да наложат глоби за формални нарушения? Да окажат административен натиск? Да. Но в крайна сметка всичко това рано или късно ще бъде оборено в съда. Единствената устойчива регулация на цените остава пазарът, който сам балансира спекулативните колебания.

Следователно — изявата на Спецов не беше нито случайна, нито наивна. Имаше цел. И тя беше многопластова:

Първо — да подаде сигнал към всички, които или са против влизането на България в еврозоната, или са достатъчно алчни, че да не се интересуват от националната политика и обществените интереси. Сигнал, че именно сега е моментът за печалби, за разклащане на стабилността чрез ценови шокове и паники.

Второ — да насочи фокуса на медиите и обществото към темата за цените и „спекулантите“ с огромен потенциал всеки дребен казус да се хиперболизира и превърне в обобщение. Така създаденият медиен шум отваря пространство за тежката артилерия на политическия театър и за шокови терапии през паники.

Трето — създаденият информационен фон легитимира ролите на „спасителите“: от една страна Пеевски и Борисов, които ще се появят като защитници на „Народа“ от алчните търговци; от друга страна Радев и Костадинов (Копейкин), които ще експлоатират страховете и също ще защитава „Народа“ с добре познатия рефрен „нали ви казахме какво ще стане с еврото“.

Това е цялостна стратегия: да се насити публичното пространство с шум, с изкуствено надути и лишени от реално съдържание теми, които запълват вниманието на обществото и блокират възможността за смислени алтернативни разговори. Така не остава време за сериозна опозиционност, за задълбочени анализи, за отговорна дискусия за бъдещето на страната.

Пеевски и Борисов ще ни пазят от Радев и Копейкин, а Радев и Копейкин – от „евроагресията“. И всички заедно ще задушат трезвостта и нормалността.

Поредната шокова терапия през паника като фон за поредните грандкражби. Идват милиардите за посредници и субсидиевъдите. За тази опасност предупредих най-вече – Борисов и Пеевски подкрепят членството в Еврозоната най-вече защото рязко ще нараснат възможностите за усвояване на бюджетни и евросредства. Когато коруцията стане рутина, тя престава да бъде забелязвана.

Прост, но работещ план.