петък, 22 април 2022 г.

Какво се крие за "самоубийствата" на топ мениджъри в руския газов бизнес?

 

Новината за поредица от самоубийства на топ мениджъри от сферата на руския бизнес - Газпром и Новатек, както в Русия, така и зад граница, вече не могат да се нарекат изолирани явления. Особената жестокост и екзекуция на съпрузи и деца, няма как да не преминат летвата на задължителното съмнение. Версията за самоубийство е нелепа и в известен смисъл цинична - няма как "случайно" да убиват жените и децата си серийно. Това е екзекуция, а не самоубийство. Моята версия не е оригинална, но я споделям, защото това нито са изолирани случаи, нито са последните.
Газпром, както и Новатек, реализират редица операции на Кремъл, като реакция на санкиците и ограниченията за продажба на руски природен газ в чужбина. Кремъл постави задача с топ приоритет както на Газпром и Новатек, така и на службите от цивилното разузнаване, ФСБ и военното разузнавана, за намиране на всякакви способи за заобикаляне на санкциите.
Но преди това за спасяване на активите на газовите компании, които под санкции, изведнъж изпаднаха в неплатежосбност и попаднаха под контрола на държавата в редица европейски страни. Заедно със задачата по спасяването на тези активи, чрез прехвърлянето им на трети подставени лица, Кремъл постави задача да се търсят и "резервни" играчи или посредници в случай на ембарго или отказ от руски газ. Обичайна практика е днес големите потребители на газ да бъдат заливани от предложения за доставки на природен газ на изгодни условия от нови продавачи. За новия сезон, за дълги години напред, при изгодни условия - по-добри от пазара. Не е тайна, че става дума за препродажби на руски газ през посредници, операция паралелна на изпиране на пари, в този случай на изпиране на произход на природен газ.
В случая с трескавото прехвърляне на активи на трети доверени лица, за да не попаднат по сакнции и да бъдат "прибрани" - национализирани - както стана в Гермаия и Великобритания, станаха известни редица случаи на "небрежност" при които сделките или не са осъществени навреме или са осъществени, но не при условията, които Кремъл е задал. И тук са моите версии за поредицата от убийства - тези топ служители и семействата им са екзекутирани за назидание на другите. Подобна азиатска жестокост е изключително характерна за Путин - можеше да премахне Литвиненко по хиляди други начини, но избра да го направи зрелищно, за да знаят другите "предатели". Та тези топ служители на руските газови компании или не са предотвратили неблагоприятно за Кремъл развитие по различните казуси, или са злоупотребили със средства като в мътна вода за ловили риба за себе си. И тъй като е война - Путин няма време за съд - "предателите" и семействата им направо са екзекутирани от агенти на Москва.
А защо децата, ще попитате вие ? За назидание. Не е много по-различно от организираната престъпност у нас през 90-те години с показните разстрели. Незаконно раздадените огромни пари не можеха да се контролират формално през държавата и нейните органи. Голяма част от тях от убийствата у нас бяха организирани от килъри от службите, т.н. черни отряди. Не знам подробности, но зная за съществуването им.
Поредицата "самоубийства" на топслужители от газовия бизнес, означава, че пред вид хода на войната Кремъл вероятно е разпоредил на руските служби да не се церемонят, и да действат брутално както при Скрипал и Литвиненко. Няма място за връщането им в Москва, вероятно дори са мислили, че могат да избягат от Путин, защото са били с децата си, но сред руските политически имигранти е известно правилото - ако искаш да се спасиш, шансът е в Америка. Европа е разграден двор. Въпреки експулсацията над 400 руски агенти под дипломатическо прикритие, кремълската мрежа от агенти които не са под прикритие остава незасегнат, в днешниет условия, дори по-важен актив на Путин.
Това не са последните "самоубийства". Заедно с неблагоприятния ход на войната в Украйна и кризата у дома, Кремъл ще става все по-брутален и жесток.

вторник, 19 април 2022 г.

Социология и електорална подкрепа - защо политици и народ се разминават?

Битката за Донбас започна и информационната битка също ще намери своя пореден пик. На пръв поглед изглежда нелогично, на фона на войната в Украйна, да спада подкрепата за двете най-отявлените проатлантически и подкрепящи военната помощ за Киев партии. Напротив, поне според социологията, расте подкрепата на партиите в опозиция, и особено на радикалните проруски партии. Да започнем с това, че последната социология не може да се смята за безпристрастна. Миналото изобилства с "поръчкови" изследвания на Галъп Интернашънъл, особено що се отнася до отразяване на нагласи към Русия и десните формации. Но доколкото има съвпадения с изследванията и на други социологически агенции, особено що се отнася до мобилизирането на радикалния вот зад Възраждане, си струва да анализираме ситуацията.

Мобилизацията на вота на недоволните, особено когато техния брой расте по обективни причини, не е трудно да се прогнозира. Партиите в опозиция логично печелят и превръщат недоволството по социални теми, в подкрепа за Русия. Поне така изглежда. Но защо точно Възраждане и защо Демократична България се изгуби?


Да започнем с това, че Възраждане е изключително активна и в Парламента, и в публичното пространство, да не говорим в медиите. Като инжинерингов проект на Борисов те играят добре своята роля да изтеглят електорат от БСП, и да подават "топката" на ГЕРБ като приемлива и по-"цивилизована" опозиция. Социалното недоволство, в контекста на изобилието от кризи, е много лесен за стимулиране ресурс, но малцина задават трудните въпроси на Възраждане и посочват опасността от подобна "черна дупка" в българската демокрация. 

Това е първия случай на парламентарно представена партия, която да иска излизане на България от ЕС и НАТО, и която толкова еднозначно да защитава позициите на Русия. Много политици и партии ги подценяваха и сега когато почти се изравниха с БСП и оставиха далеч назад ДБ и ИТН, изведнъж се сетиха, че лозето не ще молитви.

Прегледайте статистиката на парламентарните изяви - най-активни са от Възраждане, нищо че парламентарното им време не е по-голямо. ДАНС не разследва източниците им на финансиране, а е ясно, че системно организираните протести, обилно отразявани в медиите, струват пари и т немалко. Публикациите на новите резултатите стимулира Копейкин и Ко да бъдат още по-агресивни и по-нахъскан в скандалните си прояви, защото знаят че няма кой да им противостои. Дори зовящата за "точков" удар Елена Гунчева срещу Министерски съвет, тоест срещу премиера Кирил Петков остана без дължимата оценка и реакция на правоохранителните органи. Разбира се, че прокуратурата тръгна веднага да я разследва, но и децата знаят, че всичо е пунта мара - не да обвини, а да защити подобно поведение. Копейкин и Ко се чувстват абсолютно безнаказани да правят всичко, което им дойде на ума за да атакуват правителството и дестабилизират ситуацията у нас. Атака също тръгна по този път, но след като премина червената линия, бе набързо озаптена от закона. Ако питате защо властите не реагират на крайностите на Възраждане по същия начин както реагираха на Атака, отговорът е прост - някому с много голяма власт е изгодно Копейкин и Ко да атакуват правителството.

Обективно погледнато между интересите на ГЕРБ, ДПС и Възржадане да свалят правителството, от една страна и Москва, от друга, има пълно припокриване. 

Ще бъде несправедливо обаче, да виним тандема Борисов-Копейкин за това че ядат зелника с настървание. Дават им го, ядат.

Продължавай Промяната добре овладяха настроенията и ги превърнаха в парламентарно представителство и постове в изпълнителната власт. Спечелиха войната /изборите/, но не могат да спечелят мира /управлението/. Управленските им инстинкти прохождат и вместо да се съсредоточат върху важни битки, позволиха да им вземата инициативата, друг да определя дневния ред и те да реагират, вместо да формират дневния ред на обществото. Поставени са в  защитна позиция по изкуствени теми, които обективно не са най-важните за общественото развитие. Простете, но дали ще пуснем или не Северна Македония в ЕС изобщо не може да бъде важен за нас въпрос над въпросите, защото по никакъв начин няма да се отрази върху способността ни да решавами тежките проблеми на съвокупността от кризи. Темата изобщо не може да се сравни по тежест с войната в Украйна, последствията от Ковид пандемията, икономическата криза, ръста на инфлацията и спада на доходите. Но ако попадате в гравитацията на изкуствена значимост на проблема, излизане няма. И тук въпросът не е защо БСП, ИТН и Възраждане крият зад национализма, проруския си крен, а защо Петков отделя толкова голямо внимание на темата, знаейки, че няма политически капитал, който да може да похарчи за да я реши.

Ако погледнем тази таблица от последното изследване на Алфа Рисърч, изводите би трябвало да бъдат много по-оптимистични и да докажат тезата, че не народът не може да се ориентира, а политиците. Най-малкото защото влиянието на Русия никога не е било на толкова ниско равнище, в цялата история на прехода. Тези изглежда противоречат на другите цитирани по-горе данни, при които двете основни проруски парламентарно представени партии - Възраждане и БСП, получават високи проценти. 


Тези 15 процента от българските избиратели, които предпочитат да бъдат в съюз с Русия и страните около нея и да живеят в сферата на влияние на Кремъл, са много далеч от заклинанията за 80 процента русофилски народ у нас, който доминираха обществения пейзаж съвсем до скоро. Кремъл обаче заложи не на русофила Малинов, чиято русофилска партия не може да мине и един процент, а на Възраждане, които заложиха на антизападната реторика и на национализма и които вкараха в Парламента темата за излизането ни от НАТО и ЕС. Да не говорим, че цели 22 процента се в сивата зона и най-вероятно сред тях преобладават от стресираните от ужасите на войната предишни симпатизанти на Путин..

Посочените резултати потвърждават мнението, че проруските сили у нас са по-мобилизирани, по-организирани, с по-ефективна медийна и институционална свързаност. Имат непропорционално висока представителност в медиите, в институциите /армия и специални служби/, и далеч не са във възход, камо ли да отразяват преобладаващи обществени нагласи, но образно казана са "на власт". 

Този факт и причините за него трябва да бъдат фокус на силите, които стоят зад българското бъдеще в ЕС и НАТО, особено защото прекалената видимост на тези 15 процента, за сметка на другите 63 процента, може да постави в България в групата на лузерите от войната в Украйна. А това може да има дългосрочни негативни последици. Забавянето на доставките на Ф16 и подозренията, че местни руски агенти търсят тайните на холандските Ф35, в съчетание с нелепата за война колебливост в позицията на Министерството на отбраната, са силно обезпокояващи. Не трябва да се подмита дебата под черджето, там където троловете и пленените медии създават видимост за превъзходство на проруската гледна точка, включително на митовете, че народът не дава да пращаме военна помощ. Това просто не е така.
 
Разликата между възхождащите Възраждане и низхождащите ДБ е в степента на боеготовност и на радикализация, в активното говорене и способността да мобилизират "своите" в обществото и показва пряката свързаност между Кремъл и партиите в българския Парламент. Идеята, че с убрано говорене ще се запази коалицията е погрешно, защото в края на тази убраност лежи възприятието, че демократичните сили у нас нямат гръбнак, нямат ярки лидери, които да са способни да ги поведат към Промяната. Именно защото не са достатъчно твърди и последователни в противопоставянето на радикалните Възраждане и разобличаване на проруската свързаност на Борисов /ГЕРБ/ и Пеевски /ДПС/, както и ИТН /Слави Трифонов/, но най-вече в разглобяването и премахването на руския олигархичен модел у нас, се създава усещането, че народът осъзнава последиците от войната и се радикализира в защита на Украйна, докато политиците търсят средното аритметично между радикалните позиции на националистите и консенсуса в управляващата коалиция.




понеделник, 18 април 2022 г.

България в очите на холандските екипи на Ф-35 и защо скоро няма да получим модерни самолети

Доверието, или по-скоро неговото отсъстиве, е ключовият фактор, който пречи на България да модернизира своята армия и въоръжение. Прочетете тази статия от холандския сайт NRC.Идват на ни помагат, а шефът на отбраната го е страх да назове причината - войната в Украйна. И как да вярваш на страна, в чийто столица най-големият паметник е на Съветската армия?

Но най-неприятното е че холандците осигуряват тотално достъпа до Ф35, тъй като нямат вяра на нашите военни, че ще опазят тайните на това суперсекретно оръжие. И нищо чудно, след като веднага след кацането им са се появили предложения за предаване на тайните му .... срещу заплащане? Вие бихте ли дали нещо ценно на България, ако знаете, че Русия се интересува от него

Следва статията

Във въздуха веднага щом се приближи неизвестен самолет

Холандски изтребители за отбрана на НАТО сега са разположени в България, традиционно подкрепяна от Русия, за да подсилят източния фланг на НАТО.

Марк Дуурсма

16 април 2022 г. 

Генерал-лейтенант Денис Луйт, командващ ВВС, е категоричен в това отношение. На площадката на военната база Граф Игнатиево в България, на фона на заснежени планини, той започна речта си с препратка към Украйна. Руската инвазия принуждава партньорите от НАТО да се погрижат за сигурността на източните граници на Алианса, казва Луит. "Не бива да забравяме, че докато ние стоим тук на свобода, народът на Украйна страда от груба руска агресия. Трябва да помислим за тях днес."

Луит говори в четвъртък във военновъздушната база северно от град Пловдив в началото на холандска операция. Четири изтребителя F-35, в сътрудничество с български МиГ-29, ще охраняват българското въздушно пространство до края на май. F-35, известен по-рано като JSF, едва сега е въведен на въоръжение във военновъздушните сили. Мисията, в която участват 100 нидерландски войници, е предварително уведомление за постоянно укрепване на източния фланг на НАТО: от Естония на север до България на юг. Причината е руската инвазия в Украйна. Източният фланг" сега е на първо място в дневния ред на всяка среща на НАТО. По примера на балтийските страни и Полша бойни групи са разположени в Унгария, Словакия, Румъния и България. В началото на юни, на срещата на върха на НАТО в Мадрид, ще бъдат проведени разговори за постоянни подкрепления на източната граница на Европа.

Ораторът преди Луит обаче не спомена това. В речта на адмирал Емил Ефтимов, командващ българските въоръжени сили, не се появяват "Украйна" и "Русия". Ефтимов подчерта сътрудничеството на България с партньорите от НАТО в областта на еърполисинга от 2014 г. насам и пропусна геополитическите събития. В интервю за NRC той формулира предпазливо: "Мисията е навреме, особено заради Украйна."

Разликата между двете речи е показателна. Макар че и двете страни подчертават колко хармонично е сътрудничеството около холандската мисия, възгледите им за войната се различават. Нидерландия е убедена във вината на Русия и в необходимостта да подкрепи Украйна. В България, която традиционно е тясно свързана със Съветския съюз, това е много по-неясно. Отношението към Русия е политически чувствителен въпрос.

Паметник на Съветската армия

В столицата София е трудно да се намери украинско знаме или други жълто-сини изрази. Почти няма видими знаци на солидарност с изпадналата в беда страна, каквито има в други европейски градове. Проучване на "Алфа Рисърч", направено четири дни след инвазията, показва, че популярността на Путин е спаднала наполовина в сравнение с миналата година, но 32% от населението все още има положително мнение за руския президент.

В парка в центъра на града се издига 45-метровият "Паметник на армията на Съветския съюз", построен през 1954 г. в чест на съветската подкрепа за прогонването на нацистка Германия от България. На пиедестала се издигат три фигури в сталински стил: съветски войник сред работник и селянка с дете. След разпадането на Съветския съюз се отправят молби за премахване на паметника, но засега напразно. Сега кметът на София иска да направи нещо по въпроса. Други съветски статуи се намират в малко скрит музей със скулптурна градина, в чийто магазин се продават чаши с лика на Сталин.

И проруските, и антируските активисти използват съветския паметник като място за срещи. Опасенията за сблъсъци между двете групи след инвазията не се появяват. С изключение на антируските графити върху пиедестала - известната обида към потъналия военен кораб - няма никакви признаци на протест. Младежи с велосипеди BMX изпълняват каскади близо до релефите, които бяха боядисани в жълто и синьо през 2014 г., когато Русия анексира Крим.

Корупция и непотизъм

Комунистическото наследство напомня за дните, когато България е била лоялна сателитна държава на Съветския съюз с лидер, който е искал страната му да стане "16-та съветска република". Последвалите 30 години показват "много бавно развитие към демокрация и просперитет", както пише журналист от независимия седмичник "Капитал". България е най-бедната страна в Европейския съюз.

вторник, 22 февруари 2022 г.

За несъвместимостта на сляпото русофилство с идеалите на възрожденците



„Не се рѫководихъ отъ никакви автори и правила:

святата истина ми бѣ знамето...”

Захари Стояновъ

Не зная каква историческа наука сега се изучава в средното и висше образование, но за моето поколение мога със сигурност да кажа, че бяхме облъчвани с едностранна, русофилска история, в която нямаше място за неудобни факти за политиката на Русия и Съветския съюз, за неудобни въпроси и най-вече за неудобни страници от живота на известните ни личности.

Така едва след 1989 г. разбрахме, че не сме били безропотно приели съветската окупация със сто процента "референдум", а е имало масова съпротива и сме били страната на най-масовото и най-ранното в цяла Източна Европа съпротивително движение - на горяните. 

Те и до ден днешен нямат паметник или признание. Не защото не знаем, а защото държателите на статуквото в историческата наука – мълчат и забраняват.  Още по-мълчаливи са днешните ни политически лидери, които уж са европейци и "нови", но си остават дълбоко вкоренени в духа и нравите на тоталитаризма. За тях Тодор Живков е светъл пример, а партизаните са "народни борци". Дори да приемем, че те имат право на своята истина, това не е цялата, дори балансирана версия на историята ни.

Мълчи се по темата за "другите" Българии в историята - за Кубратова, за Волжска България, за отношението на имперска Русия и битките и срещу българите, като същностна част от нейната експанзия и политика на поробване на други народи. За измислиците за славянския ни произход, за гоненнията срещу етническите българи в Съветския съюз, за греховете на владетелите на Кремъл към страната ни. 

Цели страници с битките на България срещу атаките на царска Русия просто бяха изчезнали. Колко души изобщо знаеха за битките на генерал Иван Колев?

По същия начин - плахо, много плахо, разгръщаме страниците и откриваме, че са ни спестени много истини за отношението на възрожденците към Освободителката, в което патоса и възхитата са отстъпили място на разочарование и обида.

Поредната информационна "битка" за по-балансирана история бе проведена в ефира от един от най-видните фигури на казионната историческа наука, който заклейми президента Плевнелиев, че е употребил приписвани от Захари Стоянов думи на Левски, че "този който ни освободи, ще ни пороби".

Оказа се, че един от сайтовете "Бъзилийкс" е "работил" по темата преди осем години и това бе достатъчно, дори за уважавани журналисти да скочат на медийния тепих и да определят речта на Плевнелиев за "гаф", пригласяйки на историка Георги Марков. Включиха и се и други подгласници на казионната историография, които трудно възприемат, че са живели в лъжа и примирение.

Оказа, че цитираните думи на Левски не са преписани от съвременен сайт, а датират от много по-рано и се съдържат в биографията на Левски, написана от Захари Стоянов и публикувана още през 1883 г. Точните цитати от книгата "Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му" са - глава 11 "ТРѢБВАТЪ ПАРИ". "Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство". 

И още един цитат

".. Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ".

Със сигурност свидетелството на Захари Стоянов трябва да бъде прието "под условие", защото то не почива върху подписани от Левски документи, а най-вероятно е преразказ или творческо пресъздаване на чут разказ от свидетел. За Дякона няма изобилие от документи, и затова с готовност ние приемаме хрониката на Захари Стоянов и стиховете на Иван Вазов за достоверно отразяващи духа на епохата. Но когато поетът пише „кат Русия няма втора“, това се приема като чиста монета, а когато Захари Стоянов пише е „измислица“!?

Откъде да знае клетия Захари Стоянов, че след много години ще бъде обявен за русофоб и неговите думи за предупреждението на Левски за политиката на Русия, ще окажат недостойни и политически некоректни?

Сегашните поколения българи изпитват същите терзания и смесени чувства към имперските "замашки" на царете в Кремъл както тогавашните ни възрожденци.

Да се обяви написаното от Захари Стоянов за "измишльотина" през 2016 г. от български историк е меко казано нелепо до гротеска. Какво очакват - Захари Стоянов да предостави видеоматериал или запис на интервю с Апостола или негов фейсбук статус? Ако отречете правото на историческите хроникьори да пишат история като преразказ на чуто, прочетено или видяно, значи да отречете историята. Това не е единственото свидетелство за предупреждението на Апостола, който предупреждава Каравелов и Ботев, че „с моите кунки , ще ви отрежа чепките”, ако доведат „казашкия ботуш“. Левски не е изключение, подобно усещане и разочарование изпитват почти всички възрожденци - просто той е най-големия, най-великия и затова продуманото и предадено от него звучи като завет. И тъкмо тук е стресът за съвременните радетели на русофилската ни история - ако днешните поколения прогледнат като Дякона и възрожденците за ролята на Русия - те ще изгубят подкрепа и разбиране за съвременните си проекти на обвързване с наследниците на имперската руска политика, от които лъха корист, егоизъм и неравноправие.

Спомените, преразкази за исторически личности са неразделна част от това, което познаваме като история. Трудовете на Симеон Радев, на Раковски, на Стамболов и на другите възрожденцити са онези исторически паметници без които нямаме нищо. Прочетете целия труд, посветен на Васил Левски от Захари Стоянов и ще се удивите, колкото много неща ние сме възприели като достоверни думи на Дякона. Самият той неслучайно е издигнат в ранг на Апостол - наричат го жив светец, български Христос. Той ни е нужен не като икона от стената, а като морален репер да мерим стореното от нас и като пример за подражание. Именно като такъв той ще си остане неудобен на всеки истаблишмент, в това число и в казионната историческа наука, която е свикнала да обслужва "политкоректността" на текущата политика с утвърдените щампи и представи за борбата и веруюто на Васил Левски.

За разочарованието от "Освободителя" високо говори и фактът, че дори лидерът на русофилите Драган Цанков, който не и ще "ни меда, ни жилото" на Русия, тоест изрича немислимото за един русофил.

Да не говорим за "патриарха" на българската литература Иван Вазов, за духовните ни водачи Антим I, митрополит Методий Кусев, чийто прозрения стряскат и днес. 

Кога моето поколение разбра за думите на основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев, че русофилството е "умишлено култивирано сред народните маси политическо суеверие,.. което неизбежно води до предателство и национална катастрофа"?

Или на друга велика фигура на социлистите - Георги Кирков, който още през 1914 г. в книгата си "Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри - България и интригите на Русия" призовава като важно за Европа да се изолира от имперска Русия чрез възстановяване на държавата Украйна!? Колко съвременни геополитически анализатори или политически лидери могат да израстнат до това прозрение?

Къде е Кирков, къде е Първанов?

Разликата е пропаст - за големите ни фигури от историята любовта към България е стояла над всичко друго, включително и над "признателността" към Русия. Големият проблем на наследниците на Дядото и на Кирков е, че те не могат да определят българския национален интерес извън онова, което е изгодно за Русия. В това число и членството ни в ЕС и НАТО.

Мога да продължа с примерите и да Ви уверя, че те покриват целия политически спектър и историческо време, което показва, че българския политически, научен, финансов и обществен елит е осъзнавал значението на балансираната и независимата, "на една ръка разстояние", политика от Русия не като суета, а като остра политическа необходимост за националното ни развитие.

Забележете не изолация от руския народ, а от руската имперска политика, чийто продължител в съвремието е президентът Путин.

Моето поколение трябваше да чака 1989 г. за да прочете третия том на Симеон Радев и още десет години, за да прочетем хрониките на Стефан Цанев, трите тома на "непризнатия" Янко Гочев за истината за политиката на Русия срещу България. 

Цялата трагедия на нашата историческа наука е, че в продължение на тези 137 години след Освобождение и най-вече в последните 72 години умишлено и насила налагана едностранна представа за руско-българските отношения.

Казионните историци, старата и нова номенклатура и сега се опитват да играят изпреварващо и наложат своята версия за "скритите" страници. Като не успяха, се опитаха да приватизират историята и любовта към Отечеството.

Започнаха да изграждат организации "за да пазят" името на Левски, за да говорят от "негово име",  да награждават с ордени на името на Стефан Стамболов представители на съвременното русофилство - което е груба манипулация и оскверняване на паметта и делото на български политик, загинал от финансирани от Русия убийци. Казионните историци осигуряват "научния" тил на подобни посегателства за съвременна политическа употреба.

Опитаха се да направят Дякона знаме на националисти, на левите радикали и други русофилски организации - т.е. да го приватизират за своя екслузивна употреба. Използват и футболни клубове с неговото име, в които инвестират руски бизнесмени и руски банки, а в по-ново време български русофили. Именно за да могат да манипулират естествената симпатия на футболните фенове към любимия отбор за политическите цели на русофилството. Това не е случайно хрумване, а осъзната политическа стратегия на Москва - достатъчно е да видите колко руски компании и бизнесмени инвестират в европейски футболни клубове с подобни цели.

Но Дяконът и възрожденците винаги са били по-големи от текущата суета. Затова Апостолът ще си остане неизкореним морален репер, по  който всеки български политик, историк, общественик и граждан ще бъде съизмерван. 

Президентът Плевнелиев има това право, дори задължение като държавен глава, да използа заветите на Апостола като отправна точка при обръщението си към Парламента и към нацията при оценка на съвременни събития. Ако действителността на "възмутените" не се вмества в предадения от Захари Стоянов завет в общия смисъл, то затова не е виновен Плевнелиев. И никакви историци и "патриоти" не могат да помогнат с "пожарни" спасителни акции.

Колкото повече се разкрива истината за несъвместимостта на русофилството с истинското родолюбие, със заветите на възрожденците ни, толкова повече ще се разкрива генетичната свързаност на проблемите на днешния ден с тревогите на тогавашните поколения българи, които са дръзнали да строят Нова България, заразявайки се взаимно с любов към Отечеството и кураж за бъдещето без външна опека. 

В отдадеността си към Отечеството, те са били готови да загърбят всеки, в това число и Освободителя, щом ни заплашва. В устрема си да кешират политическата си преданост към Кремъл днес български историци обслужват български политици, като препакетират образа на Апостола в удобни за целите си съвременните политкоректни формати. 

А той все ще стърчи извън рамки, над конюнктурата, извън времето за предаде посланието на възрожденците - пазете България!?

Не се очудвайте ако стигнем дотам - същите български историци, за които вектора Кремъл е маяк на съществуването, да се опълчат и срещу националните ни символи и да започнат да "разкриват" слабости в житието на Апостола и в неговите завети, когато те не отговорят на политическите им интереси. Едни ще припомнят, че е бил убил ратайче, други, че не осъзнавал значението и ролята на Русия.

Просто сляпото русофилство и истинския патриотизъм са несъвместими.

На тях "живия" Левски не им е потребен - трябва. им само неговата фасада и щампата с лика му, зад която могат да манипулират и с чието име могат да управляват в поквара и грях.

Разобличаването на радикалното русофилство чрез възстановяване на балансите в историческата наука и истината за отношението на възрожденците към Освободителката  - не е въпрос на текуща политическа мода, а системна необходимост от отрезвяване и нормализация на обществената среда. Признателността към Русия не изключва, а предполага познание и за нейните грехове.

Бъдете сигурни, че по този път ще стигнем и до по-съдържателни и взаимно полезни отношения между българския и руския народ.

Линк към оригиналната статия в списание Мениджър


четвъртък, 17 февруари 2022 г.

Поглед към света след руско-украинската криза

 Едно е сигурно, светът няма да бъда същия, след сегашната криза. Независимо дали ще има война или не. Агресията на Путин срещу Украйна отвори заспали рани и дебати. В конфликта няма трайно решение през дипломацията - нещата ще се решат или със смяна на режима в Москва или подчинение на Киев. Междинен път няма. Дипломацията може да само да заглади излишно откровения цинизъм в ситуацията, но за всички е ясно, че Путин, дори и да остъпи този път, ще опита пак.

Ето някои от неизбежните последстивя, които сами ще подхранят нов цикъл на путиновия ревизионизъм, ако не бъде сменен.

На първо, място Европа ще започне да купува по-малко нефт и газ от Русия, тоест ще прибегне до принудителна диверсификация на руските доставки. А това ще намали приходите на Кремъл и способността му да поддържа вътрешните равновесия. За ЕС и НАТО сегашните нива на зависимост, за отделни страни над 90 процента, а като цяло над 40 процента, от руска енергия, се оказват предпоставки за стратегическа уязвимост. Това най-вероятно ще принуди НАТО и ЕС, да въведат задължителни прагове на уязвимост от руския газ и нефт /примерно 40 процента/, да въведат изискване за стратегически газови резерви, които да допълнят резервите от стратегически суров нефт и деривати. И .... до нови инвестиции в проучване и добив на нефт и газ.

Съжалявам за чувствата на "зелени" и "екоолигарси", но това е неизбежно. Опрем ли до екзистенциални въпроси, геополитиката винаги взема превес.

На второ, производно от горния извод, след руско-украинската криза климатичните политики и ускорения преход към въглеродно-неутрална икономика ще се отложи, или поне ще придобие нов вид, при който Центъра/Европейската комисия/, след като не можа да преведе ЕС през енергийната и руско-украинската криза, ще бъде принудена да остави по-голяма самостоятелност на отделните страни-членки, да изберат своя оптимален микс от мерки за преход, при спазване на принципа на технологичния неутралитет.

Трето, Европа, в този смисъл, ще са американизира, тоест докато преследва намаляване на емисиите, ще трябва да разполага с достатъчно инструменти и аргументи за по-балансиран преход към ВЕИ източници, без ограничения върху избора на инвестции за оптимален преход. Без намеси и ограничения от ЕК върху инвестиционните потоци. И това ще стане не само защото Китай вече сложи кръст на климатичните си амбиции /макар че формално само ги отложи/ с решението си да разшири въгледобива и използуването на въглища.

Четвърто, руската агресивност показа не само степента на уязвимост на НАТО и ЕС от външни енергийни източници, вследствие на съзнателното ограничаване на добива на нефт и газ в Европа, но и съкрушителните последствия на високите енергийни цени върху конкурентноспособността на европейската икономика, заетостта и доходите. Пандемията не създаде тези проблеми, само ги освети.

Пето, Германия ще загуби влиянието си в ЕС, не само заради руската и връзка, но и заради ексцесиите в климатичните си политики. Изобщо понятието Обединена Европа ще звучи като виц по отношение на климатичните политики, и печатането на пари, които да ги финансират. Най-малкото, защото при това гигантско преразпределение на ресурси, бедните ще станат по-бедни, богатите по-богати, въглеродната неутралност ще си остане химера, а Европейският съюз няма да издържи под напора на центробежните тенденции за спасение по единично.

Уроците за нас - имаме два пътя - единият - да се присъединим към Еврозоната и към "лудостта" на печатането на пандемични и климатични пари, към инфлацията, която ще разруши социалните баланси. По този път ще зачеркнем двадесет и пет години на остеритет или като "отпуснем колана", като използваме периода да 2024 година за инвестиционно харчене и вдигане на стандарт. Съгласете се, че на фона на тоталната липса на фискална и финансова/бюджетна дисциплина, терзанията на опозицията в нашия Парламент звучат като религиозни бълнувания.

Другият път е да се фокусираме върху индивидуалната писта, като потърсим алтернативи, извън Еврозоната, като останем във валутен борд, но се фокусираме върху смислените политики и реформи. Привързването към еврото обаче прави безсмислен остеритет на фона да разпасаната еврозона.

Или решението е връщане към парична политика, отвързване от твърдата обвързка към еврото и самостоятелно плаване. Бих опитал последното, но съм реалист, за това трябва просветен управленски елит, а доверието в него, при това ниво на корупция и отсъстиве на управленски интелект, е нулево.

За това ще продължим по сегашната траектория, консумирайки най-лошото от двата свята - сами да стягаме коланите /и те не за друго, а защото корупцията превръща логичния процес на капиталова формация от доброкачествен процес в корупциенно генериран паразитизъм.

От другата страна - разпасаната еврозона през твърдата ни връзка с еврото ще ни "благославя" със сметката на инфлацията и по-достъпните пари, и пазар, без конкуренция, доминиран от субсидии.

Време е да мислим немислимото - сами трябва да намерим по-добри решения.

сряда, 9 февруари 2022 г.

Политикономически разрез на корупцията около руския нефт и газ. Защо Петков трябва да се пази?

Канонадата, която се изсипа върху Кирил Петков заради Николай Павлов само подсказва дълбочината на проникване и контрол на задкулисието. Той каза, че трима са му се обаждали - ето ви просветена догадка - Нинова, Радев и Янев. /Първанов също е заподозрян/. Всички активи на Русия и Газпром у нас са активирани.
Това е касичката на властта или една от тях.
Нали Петков каза, че ще има обвинение срещу Павлов. Е няма, няма и да има.
Специализираната прокуратура го взе под опеката си. Ерго Гешев.
Това бе една от целите на визата на Гешев при Петков.
Много "силов" подход - сплашване от страна на Гешев, е бил разговора.
Та да се върнем на Русия - като знаещ човек /това ми изкара и попадането в черния списък не само на Москва, но и по дефолт след това на българските медии/ да споделя, още докато мога.
Договорът за доставка на природен газ от Газпром е ключов инструмент и канал за влияние на Москва, този добре финансиран канал на свързаност с българското задкулисие.
Когато Лукойл купи Нефтохим - в борда му назначиха представителите на всички партии - СДС, БСП и ДПС. След това се присламчиха и НДСВ и Борисов, цялата му партия и личното му благоденстие бе финансирано от там, не от Конрад Аденауер. През представителите на отделните партии около "баницата" се реализираше "обратната" финансова връзка. Икономиката на подобна стъпка е проста. Защо Лукойл да не дава по сто милиона на година, когато си спестява по половин милиард, като не плаща данъци или организира ценови картел. Така се купува си "елит" /да ,с извинение, това минава за "елит"/, а получава лиценз да надвзема чрез по-високи цени и неплащане на данъци.
Подобна е и схемата на Газпром с договорите за доставка на природен газ и за наемане на капацитети. Тя се договаря на най-високо равнище /политическо/ но техническите детайли не стигат дори до Булгаргаз, тъй като сметките, по които се превеждат мотивиращите суми се предполага че са офшорни. Поне за един от участниците това е ясно.
Но това става веднъж /като правило/, при подписване на договора.
За това смело може да се каже, че активизацията в медиите на различни експерти и политици против Петков е пряка функция на лична и групова корист - досега получавали, а от сега ги отбиват от вимето на Газпром. Как така? И се вдигнаха на фронтална атака - насмерть.
Това в пряк и преносен смисъл е "агентурната мрежа" на Газпром в България /агенти на влияние/. За това и координацията между действия на Газпром и на местната пета колона е забележителна.
Икономиката за Газпром е същата - това което отчисляват като данък политическа корупция у нас е примерно една пета част от това, което вземат от нас през по-скъп газ и недовзет азерски газ - отказ от внос на конкурентен газ.
Примерна калкулацията - миналата годихме купихма 900 милиона кубически метра природен газ от Газпром в повече /частта от азерски плюс ново потребление/, неговата премия спрямо азерския дава "бонус" от близо 1 милиарда лева. Защо да не върнат обратно една пета от това.
Още повече че денят на плащане наближава - всяка година за предишната, след отчетите. До април - май се разчистват сметките.
Та казвате принципен бил спорът, между две борещи се групи? Нищо чудно Петков да бъде и лично заплашван с физическа разправа.

четвъртък, 6 януари 2022 г.

Интервю за БГНЕС: Борисов и Радев защитават интересите на "Газпром", щетите са милиарди

Битката между Румен Радев и Бойко Борисов основно бе кой да държи ключа към Кремъл.

Ръководството на „Булгаргаз“ не действа в интерес на българските потребители, а в интерес на „Газпром“.

Забавянето на интерконектора България-Гърция се дължи на тоталния саботаж на лица свързани с Русия – политици и бизнесмени както у нас, така и в Гърция.

Заради липсата на алтернативни доставки на азербайджански газ, щетите за българската икономика и граждани са за милиарди. Това не е просто престъпление, а работа в полза на чужда държава.

Това заяви в интервю за БГНЕС дипломатът и политически анализатор Илиян Василев.

БГНЕС: Как си обяснявате поведението на „Булгаргаз“ в кризата? Чии интереси защитава?

Илиян Василев: Поведението на ръководството на „Булгаргаз“ е извън корпоративната логика, защото лишава компанията от приходи и от възможността да усили позициите си на регионалния пазар. Очевидно не се защитават интересите на потребителите, защото, ако беше така, трябваше да положат всички усилия да внесат азерския газ, като най-евтин. Вече е пределно ясно, че са имали цялото време да намерят подходящия начин, имало е възможност, ако са имали желание. Истината е, че именно желанието им липсваше. След толкова години на изключителна зависимост, на представителство и защита на монопола на „Газпром“, да напомним, че сега зависим на 95 процента от руски газ, докато преди две години бяхме под 80 процента, това поведение на „Булгаргаз“ означава само едно - както политиците които са поставили това ръководство, Борисов, Пеевски и Радев /той назначи Павлов на поста енергиен министър в първото си служебно правителство/, така и всички останали лица по веригата на доставки на руски газ, имат интерес от подобна ситуация. Да припомним, че докато не се купува азерски газ, нарастна с 50 процента вноса на по-скъпия газ от „Газпром“. При това природният газ, който внасяме у нас е по-скъп от Сърбия и Турция. За това Павлов ни праща за зелен хайвер с нелепи сравнение с цените на спот пазара „Ден напред“ на другия край на Европа. Да обобщим, интересите на „Газпром“ са защитени, на антуражите около Борисов и Радев също, на самите мениджъри на „Булгаргаз“ определено. Само за интересите на потребителите и данъкоплатците няма кой да се погрижи.

БГНЕС: Къде е проблемът с неизграждането на интерконектора България-Гърция?

Илиян Василев: Дълга история. Накратко тоталният саботаж от страна на свързани с Русия лица - политици, бизнесмени, както у нас, така и в Гърция. Схемата е проста и икономически логична. „Газпром“ се договаря, пряко и чрез посредници, с изпълнители, доставчици и подизпълнители, които участват в проекта на принципа "ти на мен, аз на теб". Ако примерно разчиташ от работата си по проекта да получиш 20 милиона евро печалба, посредниците предлагат "компенсиращи" проекти и бизнес с печалба по-голяма от тази срещу условието да не бързаш с изпълнението на проекта. И когато бюджетът е стегнат, нямаш много полезни ходове. Дори и да начисляваш неустойки, пропуснатите ползи са многократно по-големи.

Същата е историята и с доставчиците на ключово оборудване, защото „Газпром“ е най-големият купувач на продукцията на тези фирми. Както виждате схемата работи - забавянето е налице. А сега за "икономиката" в тази схема - досега проектът е забавен с една година, за този период „Газпром“ е спечелил от липсата на конкуренция от азерския газ, минимум 350 милиона долара. И като продължи още половин година ще спечелят още толкова. Сега съпоставете "дал Кольо - взел Кольо", за да получите сметката. Разбира се част от тези пари се дават пряко или непряко /през бизнес и поръчки/ на български олигарси /те забавиха чрез административни пречки и жалби/ значително интерконектора. Намесени са политици, включително бивши, които срещу мотивация, обикалят проекта и громят ръководството, което забележете през по-голяма част от времето си е оставено само да се справя с проблемите си, без помощ ни от цар, ни от пъдар.

БГНЕС: Защо се отказахме от вноса на азерска газ миналата година?

Илиян Василев: По изброените по-горе причини. Защото установената схема на внос на „Газпром“ и хората по веригата щяха да загубят "своето" от заместването на една трета от вноса ни с азерски газ. А става дума за стотици милиони долари.

БГНЕС: Какви са щетите за българската икономика и гражданите от случващото се? Кой трябва да понесе вината?

Илиян Василев: Щетите са за много милиарди. Това не е просто престъпление, а работа в полза на чужда държава. Но кой да разследва, след като протекцията е на най-високо равнище. Прокуратурата е пленена. Ако забелязвате думата корупция, по време на служебното правителство, изчезна от свързаните с Русия енергийни проекти и сделки, а от там тръгва всичко.

Правителството е поставено в невъзможно положение защото отвътре действа министъра на отбраната Янев /между другото един от защитниците на „Булгаргаз“/, а отвън самите шефове на „Булгаргаз“, които постоянно натискат педала на обилно финансиран пиар. Тук няма междинно положение - докато тези хора са на власт, каквото и да иска да направи министъра на енергетиката или премиера е обречено на неуспех. Не може да заместят шефа на „Булгаргаз“ или на „Булгартрансгаз“ - повелителя на най-корупционната сделка в историята – „Турски поток“.

БГНЕС: Какво се крие зад бездействието на служебните правителства и президента в енергийната област?

Илиян Василев: Битката между Радев и Борисов основно бе кой да държи ключа към Кремъл. Борисов успя да се наложи, като заложи авторитета си на „Турски поток“ и успя да изпълни обещанията си. Сега Радев се опитва да бъде основният фактор от когото зависят нещата в преговорите с Кремъл и за това темата корупция в руски енергийни проекти изчезна. Изчезна и темата участие на България в колективната система за сигурност на НАТО.

Та отговорът се крие в опитите на една част от същия този управляващ елит, да се договори с Царя в Кремъл. Нищо ново, продължение на битката между клановете на Луканов и на Живков, само че в ново изпълнение. /