Нелепото публично изявление на Румен Спецов и
последвалото му поведение изключват всякаква импровизация от негова страна.
Това не е човек, който се мисли, при
всемогъщите и всеможещи Борисов и Пеевски, за незаменим в ролята си на
шеф на НАП, чиято основна отговорност са приходите в бюджета. На изказана от него позиция не се говори
експромт, нито се допуска журналистическа засада. А такава нямаше – журналистите задаваха доста
очаквани въпроси. Спецов излезе подготвен — с числа, с аргументи, с
конкретен наратив. Това само по себе си издава ясно съзнание, че се появява в екран с мисия, не да успокои
страхове, а да хвърли информационна бомба.
С неговия опит няма как да не е напълно наясно,
че пускането на словесни заплахи към
„спекулантите“ без конкретни примери не демонстрира сила, а точно
обратното — демонстрира слабост и липса на контрол. Защото в реалност — какво
могат да направят на компаниите, които повишат цените? Да ги подложат на
проверки? Да наложат глоби за формални нарушения? Да окажат административен
натиск? Да. Но в крайна сметка всичко това рано или късно ще бъде оборено в
съда. Единствената устойчива регулация на цените остава пазарът, който сам
балансира спекулативните колебания.
Следователно — изявата на Спецов не беше нито
случайна, нито наивна. Имаше цел. И тя беше многопластова:
Първо
— да подаде сигнал към всички, които или са против влизането на България в
еврозоната, или са достатъчно алчни, че да не се интересуват от националната политика
и обществените интереси. Сигнал, че именно сега
е моментът за печалби, за разклащане на стабилността чрез ценови шокове и
паники.
Второ
— да насочи фокуса на медиите и обществото към темата за цените и
„спекулантите“ с огромен потенциал всеки дребен казус да се хиперболизира и
превърне в обобщение. Така създаденият медиен шум отваря пространство за
тежката артилерия на политическия театър и за шокови терапии през паники.
Трето
— създаденият информационен фон легитимира ролите на „спасителите“: от една
страна Пеевски и Борисов, които ще се появят като защитници на „Народа“ от алчните търговци; от друга страна Радев и Костадинов
(Копейкин), които ще експлоатират страховете и също ще защитава „Народа“ с добре познатия рефрен „нали ви казахме
какво ще стане с еврото“.
Това е цялостна стратегия: да се насити публичното
пространство с шум, с изкуствено надути и лишени от реално съдържание теми,
които запълват вниманието на обществото и блокират възможността за смислени
алтернативни разговори. Така не остава време за сериозна опозиционност, за
задълбочени анализи, за отговорна дискусия за бъдещето на страната.
Пеевски и Борисов ще ни пазят от Радев и Копейкин, а Радев и
Копейкин – от „евроагресията“. И всички заедно ще задушат трезвостта и
нормалността.
Поредната
шокова терапия през паника като фон за поредните грандкражби. Идват милиардите
за посредници и субсидиевъдите. За тази опасност предупредих най-вече – Борисов
и Пеевски подкрепят членството в Еврозоната най-вече защото рязко ще нараснат
възможностите за усвояване на бюджетни и евросредства. Когато коруцията стане
рутина, тя престава да бъде забелязвана.
Прост, но работещ план.
