понеделник, 31 август 2015 г.

Public Analytica: News stories in Novaya Gazetta that cohere together

The first is an article in the Daily Beast, which builds on an extremely interesting research conducted by journalists in one of the few remaining independent media in Russia - the newspaper Novaya Gazeta, revealing a shady line in the relationship between the Russian FSB and Islamic terrorists. The article, narrates a story allegedly happening in Dagestan, where journalists managed to interview people close to radical Islamists circles and their intermediaries with the FSB - The Federal Security Service of Russia. The synopsis of the story - the FSB is trying to divert the energy and the focus of Islamic radicals in the Caucasian Republics away from Russia. The FSB has been offering money and logistical support for relocation of the islamists form Dagestan to the new jihad destination - the Islamic State in Syria and Iraq..

The story in the Novaya Gazetta is further dissected in the Daily Beast by US experts and secret services connoisseurs for credibility test - some agree, others do not. But it is an extremely poignant analogy and a reminder of what we have been recently witnessing as more frequent attacks on critical energy infrastructure in Georgia, Turkey, Azerbaijan and Ukraine.

In 2015 alone - all major pipelines running through Turkey have been hit in attacks and bombs - the BTC, the Baku- Erzerum gas pipeline, the gas pipeline from Iran and most notably the Kirkuk - Cyhan oil pipeline. In a marked contrast, there have not been reported attacks on gas pipelines carrying Russian gas on Turkish territory either from the Transbalkan route or the Samsun-Ankara gas pipeline which is the onshore segment of the Blue Stream.

The common denominator in most of the attacks is that they target projects that deliver non-Russian energy resources - from the Caspian sea, from Iran and Iraqi Kurdistan. And this is what the Kremlin has been desperately trying to block from acceding Europe. In the case of the Ukrainian infrastructure bombings local pro-Russian separatists have been trying to prove a key Gazprom's thesis - i.e. that Ukraine is not a reliable transit country - hence the need for competing bypass projects like South Stream, Turk Stream and Nord Stream - 2.

The standby attributing of bombings in Turkey to the Kurdish PKK militants is easy yet somewhat fallacious as it runs counter to the whole rationale following the unqualified success of the lawful political representatives of the Turkish Kurds - the HDP in the last elections. Not only did the party generate the news headlines becoming a swing power in the Turkish Parliament, but it denied the seemingly omnipotent Erdogan's AKP full control over the destiny of Turkey and its Governments. The HDP gained unprecedented leverage which triggered Erdogan's decisions to end the ceasefire with PKK and renew attacks on its bases in Northern Iraq. Unable to digest the new "kid on the block" in a hung parliament the Turkish President forced snap elections.

Even if the attacks on the energy infrastructure come in retaliation for the aggressive attacks of the Turkish army against PKK, the argumentation base is mostly linear and trivial. Turkey offers the main access to the global markets to Iraqi Kurdistan oil and gas, which in turn forms the financial backbone of the Barzani government. Even if the PKK remain at odds with Barzani - fighting at too many fronts would have been suicidal for them and a hit on the Kirkuk-Ceyhan pipeline - a definite high risk - low reward exercise.

The HDP on its part has been all along trying to project itself as a systemic party, working for the national interests of Turkey. Although its leader paid a high profile visit to Moscow, which underscored the warm historic ties between Russia and the Kurds and raised some eyebrows, he never passed the red line.

President Erdogan chose to attack the PKK while sparing his bullets on ISIS targets. While Ankara-PKK hostilties are nothing new - the HDP's ability to consolidate support beyond the core Kurdish community shook the AKP at its roots.

The PKK and most notably its radical and military wing have maintained close historic relations with the KGB in Soviet times, which have been duly transferred to its successors in Moscow.

This backdrop adds another dimension and credibility to the story told by Elena Milashina of Novaya Gazetta on the operations of  FSB officers motivating pro-Islamic radicals and other foreign "assets" abroad to engage in support of ISIS and collaterally in other operations "en passant".

There is little secret that the Erdogan government did secure free and safe passage to and from Syria for thousands of islamic terrorists in return for the ISIS leaders sparing Turkish territory security threats.

Now that Erdogan has broken the truce and the ISIS leaders keep urging their followers in Turkey to raise against the Turkish government it is more than plausible that some of the more than 3,000 ISIS fighters crossing Turkey en route to their home bases in the Caucasians republics could have been motivated by Russian secret services along the lines described in Milashina's report following the demise of the Turkish Stream.

In the battle for blocking alternative gas supplies to Europe via Turkey it is fully conceivable that at some point the Kremlin's proxies could have been left without alternative but to use the matrix described in Novaya Gazeta and The Daily Beast to disrupt operations of critical energy infrastructure and dissuade investors from engaging in new developments in all transit countries from source to EU border. At this stage we tend to believe that it would probably be too risky even for Russian secret services to use Islamic radicals from the Caucasus for operations in EU countries - at least until all options to block Azeri, Turkmeni, Iranian and Iraqi Kurdistan gas are exhausted en route to Turkish-EU borders. There is however little doubt that hybrid warfare tactics, the wide use of proxies, including refugees and islamic radicals, dramatically augment the capacity to inflict damage on critical transit infrastructure in Turkey, Georgia and the SEE countries - including the West Balkans.

If proven the news story in Novaya Gazetta will add further research into the secret web and overlay of interests between Caucasian residents, potentially motivated by the FSB, Syria based terrorist groups such as Al Nusra and the ISIS.

Oleg Kalugin, a former senior KGB officer, confirmed that the article in Novaya Gazeta reflects the actual situation on the ground, because according to him the relevant track record of the Soviet -Russian secret services is in place.

Some US experts contacted by the Daily Beast expressed, however, doubt that the FSB will risk with such operations, because that would mean them depending on the permanent existence of external alternative swap areas of the operations of radical Islamist in order to to distract military action on Russian territory.

Бежанците - кой е зад оградата?

Сирийска майка се опитва да спаси детето си в Средиземно море 
Отношението към тези хора е лакмусова хартия на нашата човечност. Нищо, повтарям нищо, от това което нямаме, няма да получим като се правим, че те ни не засягат или като пращаме бронирани автомобили на границата. Ще пиша някога по дълго по темата - но съм потресен, че само за сто години от нация и народ, който е намирал добра дума и подслон за толкова много страдали хора по целия свят - от Русия, от Армения, от Гърция, от Турция, от Сърбия - станахме по времето на дехуманизиращия социализъм безчуствествени индивиди. Вие нима си мислите, че тези хора са бедствие и пасив, в една страна в която умират села и градове поради липса на хора. Или, че няма да могат да се интегрират. За сведение на непознаващите Сирия - съм живял там с родителите си като малък, когато тогава в тази страна близо 40 процента от населението бяха християни. Много високо образовани и изключителни интелегенти хора - такива ги помня и учителя ми по арабски и английски, и съседите ни, и съучениците ми в тамошното школо.  Оставете, че ги третираме като прокажени, но и наши мутри изглежда са отговорни за смъртта на повече от 70 души - /обърнете внимание това е близко до цифрата на убитите от Брайвик/!?. 

Ако днес политиците срамежливо се срамуват от тези българи, то трябва да признаят личната си отговорност за изграждането на образа на хищник, на получовек на попадналия в беда бежанец, от когото не е грях да смъкнеш и последната дреха и да вземеш всичките му пари. Това не попречи и не пречи на други българи у нас да изграждат всекидневно медийния образ на "тълпите" джихадисти които искат да ни залеят и да взривят страната ни. Със сигурност има и такива, но това е работа на службите, за които изглежда е по-лесно да водят битка чрез огради и тотални забрани, отколкото със специфичните си инструменти.

Да, премиерът е прав, че всичко започна от нашия наивен ентусиазъм за арабската пролет, която трябваше да свали тирани, като се възцарят демократични режими. И какво получихме? Тотална деградация на държавата в Либия през която минават основните потоци от мигранти и бежанци през Италия за Европа и в Сирия в която се настани устойчиво ИДИЛ и сега треперим, че зад всеки бежанец се крие джижадист. Кой е отговорен, че тези хора нямат домове и нямат сигурност в страните си? Питайте европейските лидери които възхваляваха сирийската опозиция, която сега е ислямска държава. И тъй като сме част от виновните за бедите на тези хора, сме длъжни да ги третираме като хора и им дадем шанс. Не за тях, за нашето Спасение като хора става дума! 

В страна, която всяка година бива напускана от близо 100 хиляди души, нямаме място за 7 хиляди!? Помнете ми думата - това, че никой от тях не иска да остане в България е най-страшната оценка за дома, който сме си изградили. Ще дойде време ще се води битка за тези имигранти - защото освен всичко друго, те са квалификация, работна ръка, доходи, потребление, повече БВП. Но къде ти по-дълбоко разсъждение по темата, когато е достатъчно да ги опишете като дяволи и да изгдигнете телени огради. 

Само не се знае, кой е търсещия спасение зад телената ограда?

събота, 29 август 2015 г.

БДЖ - заупокойна молитва

Последните данни за БДЖ са унищожителни - само за последната година над 1 милион пътника са се отказали от нейните услуги и пазарния и дял се е свил до 5%. Тези редове са вместо некролог на БДЖ, защото при тези данни реформата в БДЖ е невъзможна. 
Всичко това е резултат на системно и последователно унищожаване на българските железници по време на през целия преход. Да се занимаваш с публичен транспорт в тези времена на див капитализъм и възможност за печалби от частни автобусни линии си е занятие за наивници. 

Българските железници винаги са били и остават символ на българската държавност, която ние неусетно губим. Прочетете историята след Съединението - нямало е никаква пари в хазната, никой не дава кредит на новото правителство и пак решават да не отлагат и да продължат строителството на ж.п. линията Цариброд - Ихтиман като теглят заем от населението. Защото са били държавници и са милее за нея.

Не мислете, че жп транспорт и излезнал от мода. Достатъчно е да видите новините с швейцарския президент, който отива на работа с влак, да посетите която и да е западноевропейските страни – дори тези от бившия ни соцлагер

Може би си мислим днес, че ще можем да зачеркнем железопътния транспорт и България ще остане бяло петно в картата на Европа без ж.п превози?!

Че всеки депутат ще си направи автобусна компания, като „усвои“ поредния дял от БДЖ при тоталната им маргинализация?!

Че България никога няма да има скоростни влакове и бърз и надежден карго и пътнически жп транспорт защото всички правителства ще го държат под сурдинка и в изскуствен заслон за да печелят "силните" на деня транспортни фирми.

Строим автомагистрали, а занемаряваме жп инфраструктурата си и жп компании. Тук веднага ще цитират колкото много сме инвестирали за последните години в инфруструктура и във влакове - а аз ще посоча цифрите за пътниците и данните за пазарен дял. 

Пиша с огромна болка, защото за много поколения българи БДЖ, а и за европейците жп транспортът е символ на състоятелност и благоденствие. Пари ще намерим за всичко с времето, но никога няма да разберем какво е да градиш темелите на една държава. 

Много са обясненията, още повече са оправданията. Чакат спасение от частния сектор или от друга божествена сила. Напоследък не чувам ръководството на БДЖ и на министерството изобщо да поставят въпросите за реформата - тъй като знаят, че пари няма - няма и да има. А с тези приходи е абсурд да говорят за автономна тяга на реформата.

За пазар с мащаба и платежоспособността на българския няма достатъчност за да се реализират пазарни модели на частни предприемачи с изключение вероятно на няколко линии. Сравнението с Япония, с Англия и други страни е абсурдно за всеки който е бил там - няма грам сравнение с гъстотата на населението, с платежоспособността, с демографските тенденции. Но обърнете внимание - това с демографията е взаимно свързана обусловеност - при липсата на лесен достъп и бърз транспорт - хората се преместват в големите градове. Вижте Англия - огромната част от населението живее в "провинцията" и пътува за работа. Така се задържа обезлюдаването, намаляват регионалните дисбаланси и т.н. 

Няма никакъв проблем днес която и да е частна компания да получи лиценз за пътнически превози - много имат такива за товарни превози. Но частниците разчитат да приватизират съществуващи товарни потоци.

Действително няма много линии, на които може да се разчита да бъдат рентабилни в бъдеще - София Бургас, София-Варна. Другите могат да достигнат мащаб в рамките на регионални превози - Виена - Истанбул, Букурещ-Истанбул/Атина и т.н.. Но това е като самослучващо се предсказание – ако има качествен жп транспорт, повече хора ще го ползват, ще има повече приходи, което пък ще докаже рентабилността на повече линии. За другите по-кратки и отклонение от основните маршрути просто няма да стане без държавни субсидии - защо частниците не могат да попълнят всички празнини - това все пак е публична услуга, при която добавената стойност има повече от едно измерение. Устойчивостта на трафика особено в райони с висока миграция е трудна работа, но пък без трафик ще отчитаме все по-значимо обезлюдяване на регионите и нуждата от по-високи субсидии са задържане на населението и стимулиране на заетост. Това с гарантираните приходи от общините е също толкова абсурдна теза.

Проблемът на БДЖ се задълбочава от факта, че никога за последните двадесет и пет години не е имало нормална конкуренция между жп и автобуси, между жп и самолет. Задържаше се съзнателно и изкуствено /чрез отказ от инвестиции/ ниска скоростта на движение по жп инфраструктурата. Няма инфрструктура, няма авто гари, няма съвременни мотриси /то си е глупост да купуваш за 50 км средна скорост качествени мотриси - следва отлив на пътници и приходи към автотранспорта, които могат да се движат над 100 км в час по сигурни и широки магистрали. Няколко пожара, жертви - които са естествени за равнището на инвестиции и деградация на жп услугата - защото и сигурността е функция на качеството на инфруструктурата, подвижния състав и инвестициите в хора и системи. 
След наблюдаваме самослучващия се фалит - все по-ниски приходи водят до все помалко пътници и товари което пък води до все по ниски приходи и т.н. Иначе при нормална инфраструктура не е проблем дори без супер влакове да се стига 200 км в час, което прави разстоянията за които говорим атрактивни. Но ... и тук започва сагата с интересите на депутати и на транспортни фирми. 

Как с 5 процента и намаляващ дял, без никаква перспектива да има друг освен предизвестен летален изход. Докато инфраструктура в жп остана на допотоно, дори по-лошо равнище от преди 1989 година - /тогава бе обичайно влаковете да се движат над сто километра в час/, сега влагаме в милиарди в магистрали за които автобусните фирми не плащат нищо или поне нищо специално. ......

Да сте чували еколози да вдигат глас в защита на жп транспорта като много по екологичен. Няма и да чуете.

Особености на прехода.

петък, 28 август 2015 г.

Генетичният код на задкулисието - аморалност и печалба чрез държавата

Помните ли преди години решението на СОС, с което в името на публичнния интерес - в столичния град да има място за развлечение на децата, което да го съизмерва с другите европейски столици - беше даден част от Парка на Свободата за да се изгради Софияленд. Работи един сезон и затвори врати - за дълго. А деца и родители го чакаха толкова дълго и не можеха да проумеят защото при такъв интерес и цени вратите са залостени. Не съм гледал бизнес плана и финансовите резултати - но беше странно, че при цените и потока от посетители - начинението може да бъде губещо. Очевидно или хората не разбираха нищо от този бизнес за да го направят хем печеливш, хем достъпен за софийските си посетители, или изобщо никога не бяха имали пред вид да го развиват. Целта бе просто десет години да държат имота докато паднат ограничения по разпореждане и развитеи на терена. Още тогава беше очевадно, че крайната цел на бизнеса с общината бе да се чака удобния момент за строителство - същито с бели конци. Типично за прехода - имате олигарх, имате държавен служител на висока позиция и елементарен бизнес алгоритъм. С публична пита помен.

Помните ли кой беше кмет тогава - знаете къде е сега. Ако го питате веднага ще отговори - имал най-добри намерения. Проблемът е, че не е предвидил никакви неустойки и защити на общината срещу формалното изпълнение на ангажимента и десетгодишно бездействие на Софияленд.

През 2009 година по предложение на архитект Диков при новия кмет, се променя устройствения план на съседен терен - и днес вече тече жилищно строителство. Пак главния архитект - в случая държавния служител с влияние и възможност - имал най-добри намерения, но накрая пак се оказало - печели олигарх. Тук офшорната междинност е скучна тривиалност. Не е сигурно, че  самият Диков се е облагодетелствувал, може би това са сторили хора с влияние над него, но всички ние инкасирахме загуба на своето публично богатство. Забележете, квадратните метри в София нарастват, прави се все по-нагъл бизнес с паркови простанства за да се превърнат в продаваеми парк резидентни сгради, а броят на прозорците които не светят нощем в столицата става все става все по-голям. Расте и броят на сградите и кварталите призраци.

Третият случай, дори още по-злокобен, е криминалната схема с "естественото" самосъбаряне на хотел Вероника в к.к. Слънчев ден. Собственикът - друг назначен партиен олигарх - дълго време търси възможности да заобиколи ограниченията, които договорите и закона му налагат върху развитието на актива - хотел Вероника. Не може да го разруши, за да вдигне много повече квадратни метри. Мащабът на всеки един от хотелите в Слънчев ден е мислен в рамките на цялостния устройиствен план - за да има хармония между квадрантни метри и зелени площи. Но олигархът е демиург - той знае всичко и най-добре.
И тогава се ражда идеята да се намери начин хотелът да се саморазруши или конструкцията да се компрометира до степен да се наложи събаряне. Разбира се не лично, а чрез посредници, които да изиграят ролята на "бушони". И няколко души отиват на смърт - като започват да режат носещи колони - с ясното съзнание, че за ситни пари олигархът - вече изолиран от отговорност благодарение на парите си, на партийните си позиции, на връзките си с разследващите органи - може да реализира целта си - ново строителство за много повече квадратни метри хотелска площ. Какво тук значат няколко живота. Развитието с леталния изход едва ли е бил основен сценарий, но е достатъчно, че е бил възможен и предвидим.

Олигархът успява - вече има нов проект за хотел. Той е изолиран от разследване и търсене на отговорност. Никой не си задава елементарният въпрос - кой има изгода от рязане на колони, кой има мотив и от там да разплете престъплението, довело до загубата на четири човешки живота? И децата от училище ще ви кажат, че няма никаква логика подизпълнителите и изпълнителите да решат на своя глава за няколко стотин лева да рискуват живота си  или да попаднат в затвора. Разследването удобно отклонява вниманието към дребните риби, дребните факти за да не каже очевадното - има мотив, има престъпление, има поръчител, има извършител. Къде отиват елементарните морални стандарти, които трябва да отделят доброто от лошото, похвалното от укоримото, заслужилият от користния. Всяко богатство, трябва да почива върху морална основа, иначе тя разяжда като поквара цялото общество.

Както в случая с устройствения план в София, който превърна терен от зона за спорт и атракции, отреден за паркинг, в зона на жилишно строителство.

Можем да продължим до безкрай с примерите - включително и с изтръгната вишна от градината около бившия Японски хотел, който има всички шансове да стане Олигарски.
Какво е общия знаменател - посредственост, лош вкус, алчност и арогантност. И реакцията на държавните институции - които бранят олигарсите и гарантират безнаказаност. Не познавам олигарх със обществена чувствителност, с устойчиви морални репери. Познавам богати хора с изключителни морални стандарти - жалкото е, че за да могат да правят бизнес те биват изолирани или се самоизолират от публичните дела. Иначе държавата на олигарсите тръгва срещу тях - именно онзи юмрук от свързани зависимости, които превръщат политиката в бизнес, и бизнеса в политика и раждат гнилите ябълки на прехода.

Върху изродени морални устои не може да се гради успешно и справедливо общество. Докато мълчим и избираме безропотно.

сряда, 26 август 2015 г.

Forthcoming Analysis - Why recent explosions in strategic gas pipelines in Ukraine, Georgia and Turkey might be interrelated - the missing link

All interested to receive the analysis prior to publication due Monday 31, 2015 and in full should right to cbbsinfocenter@gmail.com. It will be available for private deliveries  after Friday, August 28 mid day.

Защо у нас няма класически картел при горивата ?

Класическата дефиниция за картел предполага сговор - споразумение или съгласувани действия между стопански субекти, които са конкуренти, при реализация на еднаква и сравнима пазарна политика и ценови практики. Видимата част е сравними или близки цени на стоките или услуги, които продават.
В България подобна практика е невъзможна без координация и "чадър" от държавните институции и без пряко съучастие - съдействие или бездействие - на ключови държавни служители. При това до степен да се предполага, че това съучастие е или определящо или доминиращо за възможността за реализацията на тези практики или пазарни политики. С други думи, политици, държавни служители или хора с влияние в много случаи инициират и надзирават политики и практики, които представляват по същество картел, с цел набавянето на изгоди за себе си или за заинтересовани групи.
Споделянето на тези изгоди с опериращите в сектора компании, чрез които се реализира картела, е само вторичен факт. Картелната среда се оказва единствената възможна за реализацията на стопанска дейност.
Иначе не мога да си обясня защото западни компании участват в тези схеми. Мисля, че е време въпросът да се повдигне на ниво Европейска комисия, защото става дума за практики и изкривяване на пазара от компании, които касаят повече от една страна на Европейския съюз.
Какъвто и секторен анализ да направи КЗК или другите ведомства те няма да "хванат" ролята и участието на държавните институции при реализацията на картела при горивата. 

вторник, 25 август 2015 г.

Русофилска партия в България? Едва ли?

Русофилска партия в България? Едва ли? Само русофилството не е достатъчна основа за нейното съществуване. 
Освен това подобна политическа формация ще се маргинализира доста бързо, защото няма русофилска гледна точка на обществените и икономически проблеми, така както не може да има русофилска химия, или русофилска физика.
Те така и не могат да представят достоверна русофилска алтернатива на ЕС и НАТО. 
Това е религия - нещо в което трябва да вярваш емоционално и да приемаш без доказателства. 
Не е научна или интелектуална база за разбиране и управление на икономически и обществени процеси и технология за упражняването на власт. Както и всяка политическа технология, която се заражда в Русия, тя има известен шанс в пътя към властта - т.е. може с нея да вземеш власт, особено с метеж или дестабилизация, но няма грам понятия как да управлява, как да постига обществено и икономическо развитие.. 
От появата на русофилска партия не виждам никакъв проблем за десницата, - виж в ляво и с Атака може да настъпи драма. Едните ще питат кой е по по-ляв, или ориентиран към Русия, другите ще настръхнат, защото през тях ще разпределят по-малко входящ и все по ограничен ресурс от изток.
Но България има нужда от нормална европейска левица, което вероятно ще се затрудни от появата на организирана около русофилството политическа формация. Това вече е проблем и на България.
По-вероятния сценарий е русофилството да се структурира като движение, като квазипартия и през него да минават ресурсите чрез които ще да могат да реализират целите и задачите си чрез присъствие в съществуващите политически формации.
Вече си имат телевизии, медии, политици.
Това което нямат е конкурентна визия за европейското бъдеще на България. Няма и да имат защото гледат основно в миналото.

понеделник, 24 август 2015 г.

Мениджър: Пленена държава - Скъпите горива - диагноза и терапия

Няма съмнение, че в държавата се размърдаха по темата със скъпите горива и най-вече неизвестни посредници между все по-евтиния суров нефт и скъпите горива на бензиноколонките. Ползата за обществото е извън съмнение, няма недостиг на добри намерения, малко с резултатите сме кът. Няма повече приходи нито в хазната, нито цените на горивата са радикално по-ниски.
Няма съмнение, че генерал Танов не от днес бърка в раната, но неговата решимост изглежда не стига за да надделее държавата в спора със силните в сектора горива.
Случващото се в сектора на горивата е симптоматично за цялата държава - и за нейната плененост от групови интереси, за трудностите в процеса на реформиране на икономика, съдебна система и най-вече за възможно предстоящо цунами в държавата финансирано, включително и с неизвестно къде и как изтичащите пари от горивата.
Не трябва априори да се изключват аналогии с процеси в други държави в ЕС, включително в Румъния, в която държавата съди Лукойл за "избягване плащане на данъци" и "пране на пари". Както обърнаха внимание от ръководството на самия Лукойл, този процес може да има отражение върху операциите на компанията в целия ЕС, доколкото засяга холдинговата структура за Европа.
Проблемът с горивата не е само заключен в това, че още нямаме измервателни уреди или пък, че те не работят /включително и монтираните в рафинерията ако си спомняте бяха изключени/. Премиерът призна, че не знаем кой колко дължи на държавата с акцизи, данъци и такси, което означава, че проблемът е всеобхватен и без решението му няма шанс не само за успешно управление на това правителство, но и за неговото оцеляване.
Преди време в анализ за КТБ посочих, че докато не бъде идентифициран и блокиран източника на дестабилизация на банката, на изтощаването на енергетиката, докато той броди като призрак из България, този демон ще набира сили, ще натрупва увереност и ще нанася все повече щети. Нали си спомняте костинбродската афера и предхождащата и игра с цените на електрическата енергия. Няма особена промяна в ситуацията - енергетиката е в още по-дълбока криза, а към уязвимостта от обществено недоволство от по-високи цени на електрическия ток, може лесно да се добави искрата от недоволството за манипулацииите в сферата на горивата.
Обърнете внимание на тези две снимки, направен с разлика от два часа в един ден, от една и съща верига бензиностанции. Разликата в цената е близо десет стотинки. Едната е на изхода от Стара Загора, другата е на входа на София. Момчетата от бензиностанцията споделиха, че има още по-ниски цени в същата верига - трябвало да заредя в Хасково. Зависело от "договорката" с общината!?  
Тези снимки поставят въпроса за "картела" в съвсем друга плоскост, макар, че цените на другиге бензистанции от по-големите вериги гравитират около тези по-ниски нива. Трудно се доказвало наличието на картел, а тук става въпрос за драстично разминаване в третирането - дискриминация - на потребителите в рамките на малка България. Нали разбирате, че това не е част от някаква изключителна регионална политика на веригите, а функция на договорености, изкривяващи пазара. 
Темата не е нова - включително и затова, че специалните интереси са толкова мощни, че са в състояние да блокират ключови институции - КЗК, Комисията по потребителите, НАП и други. Това, че масово пломбираме наново е похвално, но едва ли ще решат системния проблем. Да не говорим, че това изглежда най-малко притеснява задкулисието в схемите с горивата.
Да не говорим за ДАНС и прокуратурата, които имат задължение и се самосезират по всеки повод, но странно държат нисък профил по сърцевинна тема на националната сигурност - веднъж става дума за контрола на държавата върху нейната територия - вноса на суров петрол и горива и втори път за заплаха за същностни приходи в държавния бюджет.
Но този път нещата излежда са излезнали извън контрол. 
Некачественото гориво също не е новост - алхимията в сектора отдавна не е привилегия на малцина, още по-малко на дребните и незначителните. Ако, както казва премиера, Ви лъжат с 10% от ценността на горивата /цена и качество/, то това би било една от най-големите кражби "на живо" в реално време. Но тезата за масовост едва ли ще се докаже скоро, което означава, че и там не е "заровено кучето".
Генерал Танов потвърди изчисленията, че някъде около 45 стотинки надценка отиват при дистрибуторите, при положение, че нормалната горница досега се е движила в рамките на двадесет стотинки. При това посочените цени на едро не отчитат значителните отстъпки, които рафинерията прави за първокласни клиенти, което означава, че маржът е още по-значителен.
Ценното, което той посочи и което няма откъде да се вземе е цената на вноса на тези горива - дизела е реперно гориво, спрямо цените на Нефтохим - 0,85 - 0,90 стотинки на литър при внос, срещу 0,95 стотинки за Нефтохим. Изводът е, че още тук, на входа пазарът не работи, защото няма логика търговците на едро да купуват по-скъпата суровина от местния производител ако няма "ръчна намеса" на пазара. Не будете КЗК - тя спи здрав сън.
Премиерът изглежда искрено възмутен от проблема с пломбите и с качеството на горивата, и най-вече с намаляващите приходи в хазната от горивата. Той гледа на проблема с цените най-вече през призмата на картела, но това, че цените се различават със стотинки е сянката на Франкещайн - фактът, че в някаква посока изтича огромен ресурс, който не само реално дестабилизира бюджетните приходи, но подхранва паразитиращия върху икономиката и обществото тумор на непроизводителната класа, обобщена като Кой? - хора и сили, които реализират житейската си и професионална перспектива не чрез генериране, а чрез преразпределяне на публичното, корпоративното и лично богатство.
Решенията не са сложни - по-ниските постъпления от ДДС могат да се компенсират с по-висок акциз на горивата - и без това у нас те са най-ниско равнище в ЕС. За съжаление, държавата е лишена от възможността, макар, че хипотетично тази възможност съществува /ако си върне контрола върху "Петрол"/, да играе чрез държавна компания в сектора за да наруши картела. При по-висок акциз ще стесни жизненото пространство за "посредниците", тъй като потребителят няма да плати всяка тяхна претенция. Разбира се, вдигането на акциза трябва да бъде съчетано с натиск срещу фирмите, за да се неутрализира крайния ефект върху потребителите.
Самият факт, че между декларираните при внос и на изход от рафинерията горива и продадените има нарастваща разлика при наличието на пряка информация за МФ и очевидни доказателства за растящ дял на несправедливо или незаконно посредничество, означава не друго, а че към сектора на горивата се е пренасочил тайфуна, който унищожи енергетиката и една банка напоследък.
Няма никакво друго обяснение за мащабите на щетата за държавата и потребителите освен намесата на хората, които са в състояние да потопят цели сектори и банки и да се измъкнат сухи от криза, която сами си причинили. Нали никой вече не мисли, че държавата ще може да си възстанови средствата, които изразходва за погасяване на гарантираните влогове в КТБ или ще поеме контрола върху активите финансиране с кредити от тази банка. Както предупреждавах, атаката срещу КТБ и Цветан Василев имаше за цел не възстановяване на някаква справедливост и контрола на държавата, а прехвърлянето на активите от едни ръце други, като сметката се плаща от данъкоплатците.
Подобна е ситуацията в енергетиката - закрепването на сектора е невъзможно без мащабна инфузия на държавни средства, което означа нови емисии дълг.
Не са по-големи шансовете държавата да върне на потребителите или на себе си надвзетото по веригата на стойността при горивата за последните месеци, за които цената на суровия петрол падна с повече от 50%. Все пак става дума за стотици милиони лева.
Не вярвам, че институциите, които са призвани да пазят нашите интереси, и които са се проваляли толкова пъти, този път ще действат различно. В този нереформиран вид те не са част от решението, а част от проблема. Най-вероятната линия на поведение са показни действия с медиен ефект и незначителни последствия за архитектите на прехода.
Следващият път когато някой говори публично по темата съветвам журналистите да задават елементарния въпрос за конфликт на интереси - имате ли пряк и непряк материален интерес от дискутираните въпроси? Работите ли настоящем с някой от заинтересованите лица - рафинерия или търговци?
Именно липсата на секторни и съдебна реформи се явява ограничител на възможните възмездия от страна на "пленена" държава. Институциите ще останат в положение на безпомощност, виновните безнаказани и дори гневът на премиера ще отиде за медийна енергия без да бъде в състояние да предизвика промяна, защото той няма ресурс да накаже когото и да било, камо ли да го вкара в затвора. Максимумът,който може да направи, ако иска, е да уволни някой държавен служител, който съда ще върне. А другите "бездействащи" институции се радват на система на двойна защита - независимост /КЗК/ от изпълнителната власт и протекцията на Кой?, което блокира държавата в търсене на нейните права.
Суровият петрол вече е под 46 долара за барел - което прави виртуалната "справедлива" пазарна цена на социално отговорния дистрибутор "Х" за обикновен дизел под 2,05 лева на литър. Ако не виждате тези цени на бензиноколонките, проблемът не е във Вашето зрение.
Прогнозата ми е, че без обществен натиск и недоволство, сегашната "буря" от активности няма да предизвика значителна промяна, дори и ако приемем думите на премиера и на шефа на митницата за искрени.
И още нещо - отнетият от нас и държавата ресурс от Кой? - е мина със забавено действие, той няма да стои "мирен" и е напълно логично да го очакваме да се насочва към дестабилизация на сегашното управление.
Ето защо силно препоръчвам този път да се стигне до край, защото след енергетиката, КТБ и горивата следващата цел на тези кръгове е самото правителство.

Линк към оригинала в сайта на Мениджър

сряда, 19 август 2015 г.

Клуб Z: Послание Путина Болгарии – скрытый контекст - Российский лидер опоздал

Оригинал - http://clubz-bg.ru/10396-poslanie_putina_bolgarii_%E2%80%93_skrutuj_kontekst

Комментарий отношений с Болгарией, сделанный в Крыму президентом Путиным в ответ на вопрос лидера местных этнических болгар, по всей вероятности, был согласован предварительно и возник отнюдь не случайно. Не логично, чтобы российский президент в ходе внутриполитического события, имеющего серьезный международный резонанс, комментировал отдельно взятую страну, тем более – Болгарию. Но он это сделал, очевидно, направляя свое послание с учетом ожидаемой динамики в двустороннем плане.
Ни для кого не тайна, что поддержка со стороны этнических меньшинств в Крыму российской внешней политики – архиважна Кремлю. Невзирая на скорбную историю гонений и переселений, часть нынешней элиты болгарских меньшинств в Крыму, на других территориях Украины, в России и в Молдове глубоко интегрирована в кремлевскую вертикаль власти – кто вынужденно, кто из-за отсутствии альтернативы, а кто и по призванию. Я знаком с многими из них и могу заверить читателей, что жизнь большинства их семей граничит с трагедией, то, что им удалось подняться по иерархической лестнице в Советском Союзе, а затем – в России, почти чудо. Ни СССР, ни Российская Федерация не отличался и не отличается толерантностью в отношении болгарских этнических меньшинств, проживавших и проживающих на их территории, идет ли речь о волжских болгарах или переселенных во времена Екатерины болгарах «задунайских».
Визит президента Путина в Крым был запланирован, но прошел нелегко, так как полтора года спустя аннексии Крыма Россией преимущества для крымчан совсем неочевидны. Туристический сезон в текущем году также оказался провальным, но что куда более тревожно – у российского правительства нет и никогда не было адекватной стратегии развития туризма в стране. Россия располагает в этой области огромным неиспользованным потенциалом – как сезонным, так и территориальным. Но в экономике, сидящей на нефтяной игле, нет места утонченным и сложным по дизайну и исполнению стратегиям, требующимся в сфере туризма. Чрезмерно велики управленческие дефициты – и в области культуры управления во всех ветвях власти, и в области традиций. Таким образом, на что бы ни уповали крымчане,  надежды на то, что из России хлынут  инвестиции, ноу-хау и, главное, туристы, были и остались наивными.  Уже второе лето свидетельствует о том, что любой платежеспособный россиянин, располагающий свободой выбора, предпочел Крыму традиционные направления – Турцию, Египет, Болгарию, Хорватию, Черногорию, Грецию… И лишь «подчиненный» люд выбирает Крым.
Новости, которые сообщил полуострову президент Путин, совсем неутешительны: будущий летний сезон тоже обречен, а значит – и доходы крымчан. А это предполагает, что госбюджет должен будет увеличить дотации, что совсем не гарантированно – особенно после того, как даже самый богатый регион России – Ханты-мансийский автономный округ – Югра – объявил о бюджетном дефиците и рассчитывает на финансовую помощь госбюджета.
Еще более абстрактно и абсурдно звучат уверения Путина и Медведева в том, что им удастся оживить местную экономику – увеличением заказов из России или инвестициями из центра. Ведь Кремль не в состоянии при тотальной нехватке бюджетных средств и необходимости дотировать все регионы делать эти инвестиции (или обязать олигархов), да и Запад не разрешит импортировать необходимые для модернизации экономики технологии. Кроме того, Кремлю приходится выбирать – дотировать ли ему Чечню и другие кавказские республики, в которых мир откровенно куплен, сокращение субсидий в которых равносильно реанимации сепаратизма и военных действий, или финансировать новые приобретения – Крым, Абхазию, Южную Осетию в дополнение к унаследованным  «замороженным конфликтам» на постсоветском пространстве. Вдобавок ко всему, Кремль должен тушировать зарождающееся социальное недовольство в регионах, так как оттуда может прийти и смена власти.
И все же, сказанное президентом Путиным в адрес Болгарии, что « Москва намерена и далее сотрудничать с Софией, несмотря на все сложности в реализации проектов, в том числе в области энергетики, таких как "Южный поток" – признак изменения тональности и признание границ возможного влияния на политику в Болгарии.
1 декабря минувшего года, раздраженный проволочкой согласия Болгарской стороны, глава государства, претендующего на то, что оно освободило Балканы от ига оттоманской Турции, властелин Кремля, избрал именно столицу Турции, чтобы озвучить смену вех в своей балканской энергетической политике, конец «Южного потока» и переориентировку газопровода на Турцию. Причем сделал это весьма категоричным, даже оскорбительным образом, не оставив ни малейшего шанса на смягчение интерпретаций или возможность передоговориться.
Провал «Турецкого потока»  не оставил российскому президенту бог весть какие возможности, кроме как восстановить хотя бы мнимую нормальность отношений с Болгарией, а главное – попытаться реанимировать свои каналы влияния в этой стране накануне решающих битв на геостратегическом фронте с Западом.
Не случайно Путин упоминает в своем ответе о НАТО, не упоминая о ЕС – ибо сейчас большинство стран Восточной Европы, членов ЕС и НАТО, чувствуют прямую угрозу со стороны возросшей агрессивности Кремля и ведут поиски возможности усиления обязательств со стороны США и НАТО для обеспечения своей безопасности, включительно и путем размещения на своих территориях постоянных военных баз или ресурсов.
Не случайно 3 и 4 ноября в Бухаресте соберутся лидеры 9-ти восточноевропейских стран НАТО  и ЕС, чтобы обсудить пути усиления оборонительного потенциала и, в первую очередь, обязательства США и НАТО в поддержании их безопасности. И премьер-министр Болгарии, согласно интерпретации МИД, может оказаться ценным союзником в попытках России раздробить реакции и подорвать солидарные решения. В худшем случае, достаточно будет изолировать блок стран Балтии, Польшу и Румынию от неподдерживающих санкции Венгрии, Словакии и  Болгарии.
Регулярные высказывания болгарского премьера против европейских санкций и его смягченные формулировки российских действий в Крыму, без сомнений, не остались незамеченными Москвой.
Вновь открывая пути к прямому диалогу с премьер-министром Борисовым (после встречи в Баку), Путин также восстанавливает возможности использования взаимопонимания с сильными игроками в Болгарии, в частности, свое огромное влияние в новых коалициях «по интересам», создавшихся в нашей стране, в целях реализации российской внешней политики в отношении Украины и Турции.  И так как президент Плевнелиев непоколебим, его надлежит изолировать и, как минимум, блокировать его участие в очередных выборах.
Ни для кого не секрет, что в Болгарии наличествует широкий фронт сил, стремящихся создать новую модель взаимодействия с Россией, призванную заменить «большой шлем» новыми проектными и бизнес каналами трансферта интересов. Речь идет об откровенной торговле влиянием: мы помогаем выходу России из изоляции и отмене санкций, а Москва дает связанным с ней политическим и бизнес-кругам, которые после Крыма потеряли свои позиции, деньги и влияние, новые ликвидные доказательства новой жизненной перспективы. Их существование всецело зависит от существования активных открытых каналов взаимодействия с Кремлем – ибо ни в ЕС, ни в НАТО они не находят поддержки своим политическим, социальным и экономическим практикам.
Владимир Путин в нескольких предложениях дал понять, что после тяжеловесных слов, произнесенных в адрес Болгарии в Анкаре, он возвращается в рамки обычного взаимодействия – «бизнес как бизнес» путем предоставления экономической выгоды и финансирования пророссийских сил  в Болгарии, в том числе – СМИ, неправительственных организаций и предпринимательства.
Это все слова, сказанные авансом, в рамках подготовки двусторонних визитов в сентябре и далее осенью с.г.
Однако российский лидер упустил время, не воспользовавшись советом Примакова о стратегическом обмене с Западом: мы возвращаем вам Восточную Украину, но Крым вы оставляете нам.
Еще более Путин запоздал с попытками возродить с кем бы то ни было в Болгарии отношения, подобные «энергетическому шлему». В этом вопросе ЕС не склонен проявлять толерантность. И ЕС, и НАТО поддерживают Украину и Турцию способом, который исключает любые односторонние или индивидуальные акции со стороны любого лидера восточноевропейской страны.
Предстоят трудные страницы двусторонних отношений. Лучшее, что мы можем сделать, это сознательно изолироваться от негативов политики Путина в России и за рубежом, не допуская ни на деле, ни даже умозрительно сближения с Россией ценой напряженности в отношениях с нашими союзниками. Ибо России еще только предстоят испытания в зонах высокой турбулентности, а нам там не место.
Если кто-нибудь не понял, о чем идет речь, пусть прочтет расширенный список санкционированных лиц, в котором уже фигурируют граждане стран ЕС.

"Справедлива" цена на дизел и бензина за седмицата 17-23 август - 2.05-2.10 лева за литър

Цените са от 19.8.2015
Щеше да бъде добре Комисията за защита на конкуренцията да бе излезнала със становище дали има картел при горивата, макар това да дава само частичен отговор какво става вътре в бизнеса с нефтените деривати. Но не би. Чрез говорителя си Марио Гаврилов по подобен повод преди няколко месеца КЗК заяви, че е безсилна да внесе корекции в поведението на пазарните играчи. Дори да наложи глоби за злоупотреба с монополно положение или наличие на картел те падат в съда. Тоест Комисията се чувства безсилна, следователно невинна.
Това не и попречи обаче да забрани публикацията на цените на едро от рафинерията, които можеха да послужат за ориентир и да покаже дали рафинерията или търговците "товарят" цената на крайния потребител. Слава богу, че има и други методи за информация, но тя не е общодостъпна, а експертите нямат особен ентусиазъм да разкриват задкулисието, защото губят в личен и професионален план. Най-трудната и неблагодарна работа е защитата на интереса на потребителите от експерти в сектора, защото е сигурно, че нито една от засегнатите компании, не гледа с добро око на разкриващите "сенките".
Би било още по-добре, ако НАП и Митници влезнат в компаниите по цялата верига на стойността на горивата, като се запознаят с оригиналните фактури и/или направят  допълнителни одити за трансферно ценообразуване и инвестиции. Те биха дали прекрасна представа кой бърка в кацата с меда и кой "избива" минали загуби или инвестиции.
Би било още по-добре, ако Комисията за защита на потребителите бе излезнала със свои разчети за "справедлива" или индикативна цена на бензина и дизела, която да ориентира обществеността относно размера на "надценка", която в момента плащаме.
Да, много привилегировани, които в момента се надсмиват над безсилието на държавата ще кажат - ами като могат да си продават на тези цени. И ще бъдат прави, защото КЗП не може да задължава или препоръчва каквато и да било цена на частни компании във формално свободен пазар.
Но всички случаи подобен ценови семафор ще сигнализира за проблеми в сектора.
Мога да Ви уверя, че няма нормална западна компания, на която да и е безразлично, какво за нея мислят клиентите и. Иначе не биха харчили милиони за политики за корпоративна социална отговорност.
Без претенция за изключителна прецизност, само въз основа на итерации върху прилагания в момента алгоритъм на цената /само с вариация при суровината/ до цената на дребно, направихме изчисления каква би трябвало да бъде "справедливата" цена на дизела или бензина. Оставихме непроменени както разходите по транспорт, покупка, преработка,търговски разходи, търговските печалби на едро и дребно, акцизи, мита, такси. Именно за не бъдем обвинени в незнания на детайли, които не са достъпни /това е стар трик да те обвиняват, че не знаеш детайл, който крият/. Запазихме търговските "ползи" за всички участници по веригата - такива каквито са били при цена на дизела и бензина на равнища около 2.33 лева на литър. Няма логика да се изтъкват аргументи като себестойност на преработка при вариращите обеми на преработка, защото по-ниските цени водят до по-голяма консумация - при равни други условия.
Приемаме, че цените на суровия петрол са за сорт Брент със специфичните за България дисконт на суров нефт в акваторията на Черно море и доставен в Бургас. В същност сме неуязвими към забележки в този сегмент, защото нищо от приеманията ни не се променя освен реперната цена и тя е 50 долара на барел. Имаме и по-точни разчети каква би трябвало да бъде цената, но за целите на индикативната, т.е. непрецизна оценка тези приблизителни стойности са достатъчни.
Във всеки брой на нюзлетъра ще правим осъвременяване на тази индикативна цена, която няма друга полза освен да ориентира обществеността.
За тази седмица смятаме, че цените на бензиноколонка на бензин  A-95 и дизел трябва да се движат в интервала 2.05-2.10 лева за литър.
Липсата или пропуски при контрола /темата с пломбите/ не променят задължението на държавата да следи за ефективното функциониране на пазара и премахване на пречките, които могат да влияят върху конкуренцията между търговците.
Дали пломбите са достоверни, или някой продава "под масата" е проблем, особено голям за рафинерията, която не може да продава своите горива, докато местните търговци внасят или продават нелегално.
Но самият и Лукойл - Нефтохим няма безупречно досие с "пломбите".
Както казах държавата има доста лостове и то пазарни да повлияе върху цените. Включително като вдигне акциза на горивата, което в условията на спадащи цени на суровия петрол може да дисциплинира търговците. Да не говорим, ако активно се намеси с реални или намерения за продажби от държавния резерв - за което все пак трябват известни промени. При очертаваща се относително устойчива тенденция на ниски цени, само намек от подобна политика може да стегне редиците на търговците.
Но както пак казах, самата идея, че рафинерия или търговци ще "усвояват" за себе си толкова значителни маржове - за сведение между цената на едно и на дребно при дизела /с отчетен ДДС/ има разлика от 45 стотинки на литър!? Това без знанието, съгласието и без договорка със "силните на дена" е невъзможно.
Затова от тази седмица в нюзлетъра ще публикуваме заедно с моите колеги, с които издаваме нюзлетъра по проблемите на проучванията и добива на нефт и газ, тези необвързващи индикативни цени. Приемете го като наша корпоративна и лична социална отговорност.
Предупреждавам - цените не могат да служат нито като препоръка, нито като ориентир при бизнес решения или други действия от управленски характер. Не поемаме  отговорност за ползи или загуби настъпили в резултат на възприемането им или прякото прилагане. Най-малкото защото това е изключително волатилен пазар.
Всеки бизнес е индивидуален, почива върху конкретни разчети, които могат и да не съвпадат с алгоритъма на цената, който използваме.

вторник, 18 август 2015 г.

Клуб Z: Посланието на Путин към България - скрития контекст

Коментарът на президента Путин за България от Крим, в отговор на въпрос от лидер на местните етнически българи, и който по всяка вероятност е съгласуван и аранжиран предварително, никак не е случаен. Няма никаква логика руският президент по време на подчертано вътрешно събитие със силен международен отзвук, да коментира отделно взета страна, още по-малко България. Но го е направил. Очевидно отправя послание в рамките на очаквана динамика в двустранен план.

Не е тайна, че подкрепата на етническите малцинства в Крим за руската външна политика е архиважна за Кремъл. Въпреки изстраданата история на гонения и изселванията, част от сегашните лидери на българските малцинства в Крим, в Украйна и Молдова, са дълбоко интегрирани във властовия вертикал на Кремъл - някой по принуда, други по липса на алтернатива, трети по призвание. Познавам много от тези хора и мога да уверя читателите, че животът на повечето от техните семейства граничи с трагедия и е цяло чудо, че някои от тях са се издигнали в обществената йерархия на Съветския съюз и след това на Русия. Нито Съветския съюз, нито Русия по-късно се отличават с някаква толерантност към българските си етнически малцинства - без значение дали става дума за волжски българи или за преселените по времето на Екатерина или по-късно "задунайски" българи. Твърди се, че мнозина от тях са сметнали за по-безопасно по време на Съветския съюз да премахнат суфикса -ов от фамилиите си, с което да приемат тюркоезичен формат, за да скрият българския си произход.

Посещението на руският президент в Крим беше очаквано, но преминава доста трудно, защото година и половина след анексирането на Крим от Русия, ползите не са никак очевидни за кримчани. Туристическият сезон и тази година е провал и което е още по-тревожно - руското правителство няма и никога не е имало адекватна стратегия за развитие на туризма в страната. Русия има огромен неизползван потенциал - както сезонно, така и териториално. Но в икономика, която си опира на нефтената игла няма място за по-рафинирани и сложни за дизайн и изпълнение стратегии, каквито се изискват в областта на туризма. Прекомерно големи са управленските дефицити - и като управленска култура, и като институции и като традиции. Така, че каквито и очаквания да са имали кримчани, идеята, че от Русия ще дойдат инвестиции, ноу хау и най-вече туристи си е била и остава наивна. Второ лято подред показва, че всеки платежоспособен и разполагащ със свобода на избор руски граждани е предпочел традиционните направления - Турция, Египет, България, Хърватска, Черна Гора, Гърция и само "задължените" избират Крим. 

Новините, които президентът Путин донесе на полуострова никак не са утешителни. Следващият сезон също е обречен, а заедно с това и доходите на кримчани. Което означава, че централния бюджет ще трябва да увеличи дотациите, а това вече никак не е сигурно - особено след като и най-богатия региона на Русия - Ханти-Мантийския автономен окръг регистрира бюджетен дефицит и разчита на вливания от централния бюджет.

Още по-абстрактно и абсурдно звучат уверенията на Путин и Медведев, че ще съживят местната икономика било то с увеличение на поръчките от Русия, било то с инвестиции от Центъра. Нито Кремъл е в състояние при тази тотална липса на бюджетни средства и бум на дотациите във всички региони да инвестира сам или да задължи олигарсите, нито Западът ще разреши да се внасят нужните за модернизация на икономиката технологии. 

Освен това Кремъл трябва да избира дали да дотира Чечня и другите кавказки републики, в които мирът е откровено купен и където свиването на субсидиите е равносилно на реанимиран сепаратизъм и военни действия, или да финансира новите придобивки - Крим, Абхазия, Южна Осетия в допълнение към наследени "замразени конфликти" на постсъветското пространство. На всичко отгоре Кремъл трябва да тушира зараждащото се социално недоволство в регионите на страната защото от тук може да дойде и смяна на властта.
И все пак казаното от президента Путин за България е признак за промяна в тоналността и признание на границите на възможното въздействие и промяна на политиката на България.
На 6 декември миналата година, когато в своето раздразнение от липсата на съгласие от българска страна държавният глава на страната, която претендира да е освободила Балканите от игото на отоманска Турция, властелинът на Кремъл избра именно турската столица за да озвучи смяна в балканската си енергийна политика, края на Южния поток и пренасочването на газопровода му към Турция. При това го направи по категоричен и дори арогантен начин, като не остави никакви шансове за по-омекотени интерпретации и предоговаряне.

Провалът на Турски поток, обаче, не остави много възможности на руския президент освен да възстанови поне привидността на нормалност в отношенията с България и най-вече да се опита да възстанови каналите си за влияние в навечерието на решаващи битки на геостратегическия фронт със Запада.

Не случайно Путин засяга в изказването си НАТО, а подминава ЕС - защото в момента повечето страни от Източна Европа - членки на ЕС и НАТО се чувстват пряко заплашени от новата агресивност на Кремъл и търсят възможности за усилване на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност - включително чрез разполагането на постоянни бази или ресурси. Не случайно на 3 и 4 ноември в Букурещ ще се съберат лидерите на 9-те източноевропейски държави от НАТО и ЕС за да обсъдят пътищата за усилване на отбранителния потенциал и най-вече на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност. И българският премиер, в интерпретациите на МИД, може да е ценен съюзник в опитите на Русия да фрагментира реакцията и подкопае евентуални солидарни решения. В най-лошия случай достатъчно е да изолира блока прабалтийски страни, Полша и Румъния от несъгласните със санкциите - Унгария, Словакия и България. Редовните изказвания на българския премиер срещу европейските санкции и по-меките дефиниции на руските действия в Крим очевидно не са останали нечути в Москва.

Отваряйки отново канали за пряк диалог с премиера Борисов - след срещата в Баку - Путин си възстановява и възможността да използва разбирателството си със силните хора в България и особено огромното си влияние в новите коалиции по интерес у нас за целите на руската външна политика спрямо Украйна и Турция. Очевидно президентът Плевнелиев не дава подобни основания, поради което той трябва да бъде изолиран и като минимум блокиран за участие в следващи избори.

За никого не е тайна, че у нас има доста широк фронт от сили, които се стремят да изработят нов практичен модел на взаимодействие с Русия, който да замести "големия" шлем с нови проектни и бизнес канали за пренос на интереси. Става дума за откровена търговия с влияние - ние помагаме за изваждане на Русия от изолацията, за премахване санкциите - Москва дава нови ликвидни доказателства за нова житейска перспектива на свързаните с нея политически и бизнес кръгове, които след Крим губят позиции, пари и влияние. Тяхното съществуване произтича и зависи изцяло от поддържането на отворени и активни канали за взаимодействие с Кремъл - защото нито в ЕС, нито в НАТО има търпимост към техните политически, социални и икономически практики.

Владимир Путин каза с няколкото думи, че след тежките думи в Анкара се връща към обичайните рамки на взаимодействие - "бизнес както обикновено" чрез икономически обвръзки и финансиране на проруските сили у нас - включително медии, неправителствени организации и бизнес. 

Това са думи, казани в аванс в рамките на подготовка на двустранните размени и визити през септември и по-късно през есента. 

Но руският лидер изпусна времето да се възползва от съвета на Примаков и да постигне стратегическа размяна със Запада - връщаме Източна Украйна, но ни оставете Крим.

Още по-закъснял е в опитите да възроди отношения от типа на "енергийния шлем" с когото и да било в България. За това в ЕС няма никаква толерантност. И ЕС и НАТО залагат на Украйна и Турция по начин, който изключва всякакви едностранни или индивидуални акции от който и да било лидер на източноевропейска държава.  

Предстоят трудни страници в двустранните отношения. Най-доброто, което можем да направим, е съзнателно да се изолираме от негативите на политиката на Путин в Русия и зад граница, като не допускаме възприятия или реалност на сближаване с Русия да създадат напрежение в отношенията ни с нашите съюзници. Защото Русия тепърва ще влиза в зони на висока турбулентност, а там никак не ни е мястото. 

Ако някой не е разбрал за какво иде реч да прочете разширения списък от санкционирани лица - в които вече има и хора от страни от ЕС.

понеделник, 17 август 2015 г.

Мениджър: Да затворим кранчетата от които изтича националното богатство

Линк към Мениджър

От това какви ще бъдат цените на енергийните ресурси, но не толкова в глобален мащаб изобщо, а за конкретните индивидуални и индустриални потребители у нас зависят темпоевте на икономически растеж и приходите в хазната. Вече няма съмнение, че факторите, които обусловиха низходящата тенденция в цените на суровия петрол са устойчиви и ще бъдат с нас още дълго време. Няма никакви изгледи в краткосрочна перспектива предлагането на суров петрол да не продължи на надвишава системно търсенето. Вижте диаграмите за прогнозния внос на суров петрол в Европейския съюз – независимо от спадащия местен добив – прогнозират запазването на равнището на потребление и спад в хоризонт до 2040 година.

Съдете сами – нито една от крупните добиващи петрол страни няма изразено намерение да намали добива. Саудитска Арабия заложи на изместването на конкуренцията чрез заливане на пазара с максимални количества от евтин свой петрол на рекордно високи равнища. Русия също достигна рекордите от времената на Съветския съюз. Канада и другите страни от залива добиват на предела. Дори малък Оман мина гросмайсторската граница от милион барела на ден.
Новините за броя на сондажните платформи показват, че по-ниските цени действително играят сдържащо въздействие, но не толкова, че да се отрази негативно на добиваните количества. Производителността на сондажите в САЩ, която на годишна база расте с близо 20% благодарение на новите технологии, позволява на американските компании да оцеляват дори при по-ниски цени около и под 50 долара на барел. Не всички, разбира се оцеляват, но фалитите на "слабите" само укрепват резистентността на сектора като цяло.
И накрая – в пазарното уравнението, което ще определя цената на суровия петрол в бъдеще още не са отчетени всички допълнителни фактори, които могат да натиснат цената още надолу – Иран и САЩ.
Все още се третира като неизвестност дали Конгреса на САЩ ще одобри сделката с Иран, но шансовете за отхвърлянето и на този етап не са за предпочитане или поне очевидни.
И накрая – САЩ до края на годината се очаква да трасират и своя път за износ на нефт и газ, като постепенно премахват забраната за износ на суров петрол, с което допълнително ще наклонят везните в полза на устойчивото превишаване на предлагане над търсене на глобалните пазари. При това не само и не толкова на леките фракции от шистов нефт, колкото на втечнения природен газ, защото именно по-високите международни цени на природния газ могат могат да подобрят икономиката на добива на шистов нефт и газ у дома.
По-високите цени на природния газ в Европа и Азия в сравнение със САЩ също не са даденост, особено при устойчивото превишение на предлагането пред търсенето. Само Газпром по европейското направление има неангажиран капацитет от 180 милиарда кубически метра, който с времето ще нараства. А към него трябва да добавим и охладнелия ентусиазъм на Китай към източносибирския газ. В допълнение на глобалния пазар на ВПГ до 2020 година ще излезат над 200 милиона тона ВПГ, а данните за ръст на потреблението съвсем не са повсеместни и видими. Азиатският пазар още тези дни се повлия значително за азиатския пазар на втечнен природен газ, особено след обявеното решение на Япония да рестартира ядрените си реактори. Търгуваният за септември газ със спот маркер Платс - Южна Корея - Япония е в рамките на 240-250 долара за хиляда кубически метра, което практически изравнява цените в Европа и Азия.
И накрая – какви са последствията за България?
Крайно време е да разберем, че тези близо 5 милиарда долара годишно, с които плащаме за внос на нефт и газ, можем като минимум да разнообразим доставчиците, да спестим няколко милиарда и като максимум да развием местен добив, който да усили местната част във веригата на добавената стойност. Това няма да стане ако продължаваме да бъдем в пасивна позиция и чакаме някой отвън да свърши собствената ни работа - да подготви кадри, да спечели обществеността за каузата на местния добив, да подготви адекватни като качество и обхват на услуги местни подизпълнители - както при суровия нефт, така и при природния газ. Каквито и стратегически проекти за транзит да омайват съзнанието ни и пълнят бъдещи виртуални кесии, няма нищо по-устойчиво и по-значимо от ангажирането на местни и най-вече на международни компании за проучване и добив в разработване на местните ни находища.
Съпротивата обаче е огромна, защото срещу тази политика са всички, които и в момента са хранителната верига в ролята си на политически или бизнес посредници на вноса на тези суровини от Русия. Значението на тези 5 милиарда долара, в това число и за Кремъл, само ще нараства, особено на фона на свиващите се дялове от европейския пазар и най-вече на приходите от продажби. Без битка просто няма да минем. Битката и на търговското поле, за инвестиции, битки в арбитражни съдебни разбирателства и институционално - стратегии, политики, търгове.
Ако диверсификацията на доставките на природен газ у нас е достатъчно сложна и трудна задача, диверсификацията на доставките на суров петрол е още по-трудна. Тук не е от значение толкова физическата диверсификация, колкото оптимизацията на стойностната верига, натоварване на преработващите мощности и усилване на местната добавена стойност, включително оставащите средства в бюджета.
Ниските цени на суровия нефт, особено ако се задържат под 45-50 долара на барел, не са благоприятна инвестиционна среда, защото дълбоководните проучвания и добив са скъпи и рискови – и доста компании, включително тези, които очакваме да играят на търга за Силистар и Терез, както и тези от консорциума за Хан Аспарух – вече обявиха съществено съкращаване на инвестициите в нови сондажи и проучвания по целия свят през 2015 година и се очаква да направят същото през месец септември за 2016 година.
Наследството на форсираната раздяла с Шеврон – най-голямата нефтена компания работила някога в България – не е позитивно. Защото те бяха поканени от българската държавата за участие в обявена от нея процедура. И когато възникнаха трудности и стартира кампанията срещу Шеврон – българското правителство се измъкна „по терлици“ през задния вход.
Никак не са случайни „невинните“ опити за затрудняване на работата на нефтогазовата индустрия– което бе потвърдено и от историята с мъртвите делфини на плажа Корал в навечерието на крайния срок на търга. Тяхната смърт бе пряко обвързана с проучванията за нефт. Не изключвам вероятността, конкретно въвлечените еколози да са действали от най-чисти подбуди. Но медийното усилване – като по команда и в дълбочина – това не е случайност, нито по подразбиране, а координирана акция. Дълбоко се лъжат онези, които обясняват лесно и бързо всичко с дългата ръка на Газпром. Задкулисието и странни "съюзи" се много по-мощен ограничител на енергийната ни независимост отколкото откритите действия и акции на руския газов монопол или на руската държава.
И това едва ли ще бъде края – ще има нови провокации и опити за очерняне на индустрията, на институциите и на стандартите за безопасност. Защото залозите са неимоверно високи - нито повече, нито по-малко а 5 милиарда долара.
И затова българското правителство трябва много внимателно да прецени каква роля ще избере този път да играе – ролята на страничен наблюдател и регистратор на събитията или ще включи своите ресурси за да разкрие подбудителите и механизма на кампаниите срещу местния добив на нефт и газ. Те пряко подриват суверенитета ни в енергийната област и националната сигурност в условията на открита хибридна война срещу нас. Време е да се замислим дали не трябва да съинвестираме като държава в проектите за проучване и добив, особено когато това ще намали и сподели инвестиционния риск на международните ни партньори и ще предопредели дали да има проучвания и сондажи или не.
Мултипликаторният ефект на инвестираните средства в проучване и добив и най-вече на спестените или диверсифицирани разходи по техния внос от един единствен доставчик може да даде отговора на въпроса как да се оттласнем от последното място на развитие в ЕС. 
Просто трябва да затворим кранчетата по които изтича националното ни богатство.

петък, 14 август 2015 г.

Фактор.бг: България - Щвейцария - сигурност и манталитет през призмата на казуса НСО

Президентът на Швейцария отива на работа
Тази снимка от миналия септември едва ли би могла да се появи по навреме у нас и по-добре да илюстрира драматичната пропаст в манталитета между елита и обществото в две европейски държави - Щвейцария и България.
Снимката казва всичко.
На първо време, че сигурността в Швейцария е постигната за всички и навсякъде за да може държавния глава на тази страна да ходи на работа с обществен транспорт. Задължението на държавата е да осигури сигурност за всички и по възможност надсякъде - от големия град до малките места. У нас стремежът е да има сигурност за малцина и несигурност за всички. Самото съществуване на службата НСО показва, че държавата признава, че не може да осигури еднаква сигурност за своите граждани и затова трябва да отдели "елита" в специален пашкул на сигурност и режим на съществуване за да може да си върши работа. Затова и народните избраници нямат пряка и остра мотивация да търсят и постигат благтоденствие и сигурност за всички, защото по-лесното и житейски оправданото е да се стремят да попаднат в кръга на богоизбрани. В същност именно изолацията от обществото чрез привилегии определя това което се самонарича "елит" - наличието на охрана, специален режим на придвижване, на паркиране, защото другата част от претенцията за "елитарност" е видима, не е по подразбиране и подлежаща на доказване и обществено признание. 
Как става така, че сме на едно от първите места в света по брой полицаи на глава от населението, а Швейцария на едно от последните - и пак там има сигурност за всеки, и особено в малките градчета и кантони, а у нас хората се заключват с катинари, брави и издигат високи огради. 
Швейцарците са богати, затова пестят от НСО, ние сме бедни и упорстваме в илюзията си, че като похарчим едни 50 милиона и направим достъпна, дори задължителна охраната за държавните мъжи и жени, вече сме решили уравнението за сигурността и сме доказали "държавността" си. 
Забележете, охранителният бизнес у нас е всеобщ фаворит - просперира и на държавно и на частно равнище - като НСО и като 120 хиляди души заети в сфера. Тези хора разчитат и зависят от наличието на постоянно усещане за несигурност и поддържането на страх у хората. Нали не си мислите, че ако имахме здрава полиция, ефективни слествени органи и прокуратура, съдилища щеше да има нужда от толкова много "охранителен" бизнес. Това е явен данък (не)сигурност. Ако сигурността има за всички - тогава отпада и необходимостта от така обезпечена "сигурност" на държавно, така и на частно равнище. 
Нямаме пари за отбрана или за селска охрана, но имаме за гардове. Затова и се охраняваме повсеместно - лично, семейно, жилишно, корпоративно и държавно. 
Защото ако решим макроуравнието на сигурността чрез МВР и другите структури - няма да има охранителен и свързан с него застрахователен бизнес минимум за пет милиарда лева. Няма през силови структури да минава и разпределението на собствеността и активи, в това число и на политическо равнище. 
Чуството за несигурност в населението съзнателно се подхранва и от съдебната система - защото хората не могат да разчитат на нея и затова са се оградили чрез частни и държавни охрани за да не стигат до нейните услуги. Именно върху липсата на сигурност за всички се крепи и модела на прехода, който дава и взема и благоденствие, и сигурност от едни и ги дава на други. 
Крепи се и сцеплението на силите, които не искат съдебна реформа или я мимикрират до степен да я обезсилят.
Така е и със спецалното здравеопазване - ние сме една от малкото страни с правителствена болница. Защото щвейцарският президент може да бъде сниман пред много щвейцарски болници, а нашите управници се лекуват в специална болница, в която няма въпроси със заплащане за преглед, изследвания или лечение. Като не можем или не искаме да осигурим здравеопазване за всички, ще го сторим за "елита". Там този елит ще попадне на специален транспорт и по специални маршрути и ще бъде третират в специален режим.
Продължаваме с другата видима истина от снимката с щвейцарския президент. 
Общественият транспорт там е достатъчно добре развит за да осигури своеременно и гарантирано като качество и време придвижване на първия човек на страната за да стигне до работното си място. Това, че използва публичния транспрот не го прави по-малко първи или по-малко държавен глава. Той няма нужда от мигалки и конвой от охранителни коли, които създават изкуствена илюзия за спешност, значимост и безалтернативност, която налага да не се спира на светофари и на пешеходни пътеки. 
Ние вдигнахме бялото знаме за БДЖ и безучастно наблюдаваме смъртта на транспорта, с който щвейцарския президент отива на работа. У нас едва ли можете да намерите държавен мъж или жена, който да ползва услугите на публичния жп транспорт. Единственото изключение прави метрото в София, но и то едва ли ще "свали" от колите хората на елита.

Президентът на Швейцария, както и швейцарските граждани, изобщо не поставят сред ценностната си система желанието и възможността да се "отделят" от обществото чрез охрана или привилегии, като по този начин демонстрират особено място в обществената йерархия. Те имат достатъчно основание за самочуствие, което се дава от житейската и професионална реализация и признанието на хората. Като поставите човек изкуствено на пиадестал и го обградите с привилегии, не го правите по-значим, напротив. 
У нас, НСО дава възможност на управленците да се отделят от управляваните. По подобен начин олигарсите ни имат възмжност да ходят с охрана и коли за да се изолират от "неблагополучието" и несигурността. Някои съзнателно създават и усилват несигурността медийнно и усещането за рискова среда, върху които стъпва бизнеса им експлоатиращ страха и несигурността. 
Поредния пик на колективна арогантност е висшето прозрение на "хората от службите", че човекът на народа - омбудсмана - вече ще със задължителна охрана!? 
И без снимката на щвейцарския президент знаехме, че Швейцария е достатъчно богата да си позволи за да направи десет като нашата Национална служба за охрана, но не го прави. 
Давос е много по-богат от Банско и може да си позволи да разоре нивите от околните за града територии и да ги застрои, като вдигне легловата база и изобщо бизнеса. Но не го прави. Нарочно. 
Отговорът е в манталитета, в ценностната система и устойчивите стандарти за социална справедливост и икономическа целесъобразност. 
Много четящи тези редове, включително от групата на привилегированите и заинтересованите едва ли ще разберат защо обществото ни се вълнува от снимката с президента на Швейцария, защо се тревожим колективно, а индивидуално чрез законите като този за НСО градим острови на изолирано благоденствие и сигурност за сметка на останалата част от народа.
Затова не се очудвайте, че същите управници в една сесия - осигуриха гласовете за НСО, маргинилазираха референдума и сътвориха куп други "изкючителности" в дните преди да се оттеглят на почивка. 
Въпрос на манталитет, на мъдрост и на възпитание.
И на нашето търпение.