понеделник, 7 ноември 2022 г.

Интервю за Фрогнюз: ПП и ГЕРБ се срещат заради натиск отвън. За Борисовци корупционният модел е по-важен от евроатлантизма


Дадох това интервю за Фрогнюз за да осветля рамките на възможното от срещата между ПП и ГЕРБ. 

Натискът от западните ни партньори е значителен, защото формалното предимство на евроатлантическите партии не ражда предметно сътрудничество по въпросите на мира и войната. Партньорите ни искат предвидимост, но полето на единодействие е много свито. ГЕРБ е новата партия на милионерите и за тях е по-важно да гарантират достъпа си до власт за да обезпечат и съхранят богатството си и сигурността си. 

Евроатлантизмът за тях няма сравнима ценност с корупционния модел.

Господин Василев, миналата седмица по предложение на БСП на първо четене бе прието връщане на хартиената бюлетина. По-рано обаче НС реши да позволи изпращането на военна помощ за Украйна - основна разделителна линия между ПП и БСП. Възможно ли е левицата да търси мъст? 


Категорично не. БСП искат да останат фактор в НС, тъй като представителството им в парламента е ниско. Могат обаче да бъдат фактор с игри, които да им отворят пространството. Правят това, което правиха ДПС. 


Понеже няма друг начин, за да запази лидерството си, Нинова трябва да предложи нещо на своите хора и единственото е власт и позиции. Това е едната история.


Още през 2016 г., когато Решетников като дойде у нас и се скараха с Нинова, той каза, че както е тръгнала работата, левите не са единствените приятели на Русия. Така могат да работят с ГЕРБ, както си искат. Връзката с Русия е ключова за електората на БСП. 


След като левицата не успя да си възстанови добрите отношения с Москва, ГЕРБ дадоха на руснаците това, което нито един от левите не можа - “Турски поток”. Путин не е идеолог. На него му трябва да дава пари и да получава това, което иска. Това е бизнес. Нинова започна да линее от гледна точка на възможността да капитализира някакъв ексклузивитет. Тя де факто е изолирана и няма никакви контакти с Кремъл. Вкараха и “Възраждане”, която да яде от електората й. Затова тя се втурна в по-радикална защита на прокремълски позиции. Започна да копира “Възраждане” и отиде в полето на маргинализацията. Рискува да загуби електората си, който е повече в центъра. 

Какво очаквате да се случи на срещата между ПП и ГЕРБ утре? Има ли смисъл от нея, след като от партията на Кирил Петков категорично заявиха, че няма да подкрепят правителство с мандат на ГЕРБ? 


Има смисъл. Тази среща между ПП и ГЕРБ става след доста силен натиск отвън, защото е война и никой не иска да губи време. България е много важна страна, изключително важна. Основен епицентър на събитията е Черноморския регион. Евроатлантическите ни партньори искат по-голяма предсказуемост. 


Тук се получава парадокс - въпреки че евроатлантизмът доминра в Народното събрание. Оказва се, че едни малцинствени групи, които са проруски, могат да влияят кардинално върху способността на страната ни да реализира съвместими с НАТО и ЕС политики. Това кара нашите партньори да натискат. 


Скептик съм не от гледна точка да се взаимодейства, защото има доста области, в които могат да го направят двете партии. Проблемът е друг - че ГЕРБ имат двойна дъно в политиката си - видима част, при която са готови да са евроатлантици, и лицемерието, при което прокарват хартиени бюлетини, правят изменения в законите, които не водят дори до нещо, което да прилича на реформа. Освен това се оформя продължение на “Турски поток”. Путин и Ердоган правят енергиен хъб, който изисква нови линии и капацитети през България. Той не може да остане без участието на България.

Тоест внимателно трябва да се следят и действията на служебния кабинет в тази посока? 


Точно така. На Борисов му е изгодно да има безвремие и безвластие, да управлява кабинет на Радев и да се реализират такъв тип политики. Това притеснява нашите партньори. За ГЕРБ корупционната котва в развитието им личното им благополучие е много по-важно от геополитическите ценности и това е голямата беля. 

 

интервю на Джесика Вълчева

сряда, 19 октомври 2022 г.

Защо подкрепата на Украйна е най-добрата отбрана на България?

 


По повод на казаното днес от Радев, защото то се отнася до такива като мен, които са убедени, че Украйна воюва и за нашата сигурност и за това трябва да я подкрепим незабавно, по всички възможни методи. Именно за да не губим наши войници, и наши граждани и българи. Не трябва да забравяме, че гинат българи там и те именно най-активно ни молят за подкрепа.

Дълбоко съм възмутен, обаче от мизерната интрига или внушение, че такива като мен са "военолюбци", които искат други да воюват вместо тях.
Господин Радев - това кой ще скрие и кой ще защитава България ще го видим ако не дай си боже, се стигне до война, в която да участваме, което не е на дневен ред. И то благодарение на храбростта и жертвите /над 150 хиляди души!!!/ на украинския народ, но днес съм сигурен, говоря за себе си и моите приятели, че няма да чакаме ваш призив и ще участваме "в боя", рискувайки живота си, от първия момент от който се опитат да нападнат страната ни. Между другото отдавна сме атакувани, но вие и вашето правителство, не забелязват и подминават тази очевидност. Ние няма да чакаме и не чакаме никого да ни поведе към защита на Отечеството. Това е вътрешен зов и дълг.
Правим го и днес, защото битката срещу руската заплаха ни коства много, нещо, което вие трудно ще разберете от високия си пост, охрани и привилегии. Но въпреки всичко продължаваме.
Но в друго съм убеден, а именно че тези, които ви подкрепят, и сега, заедно с вас се снишават пред руската заплаха, ще бъдат първите, които ще избягат от фронта. В добрия случай, в по-реалистичния е те да се присъединят към агресора и да стрелят в гръб. Да посрещат с букети Червената армия и да разстрелват без съд и присъда.
Това го показват и сега. Има вече готови списъци.
Изобщо не съм убеден, че хора, които афишират своя "неутралитет", своите проруски симпатии изобщо ще се появят редом до нас, в бойния строй, за да защитят България.
Вярвам в истинския, безкористен и безграничен патриотизъм и любов към България, не в материализираната и вегетираща върху родолюбие политика и политици.
Към бъдещото заседание на българския Парламент, което ще реши въпроса за помощта за Украйна.
Уважаеми народни представители,
Не за пръв път България решава въпроса как да се справи със заплахата от руския царизъм, след това от руския болшевизъм - сталинизъм и последващите версии на тази заплаха.-
Най-светлите ни умове, без значение от идейни пристрастия, са посветили целия си живот и дейност на решаването на този коренен проблем на националното ни развитие. Ще напомня не за друг, а за лидерите на българските социалдемократи като се започне от Благоев, Кръстю Пастухов и особено Георги Кирков /нарочно давам примери от левицата, откъде идват мнозинството от поддръжниците на Румен Радев и БСП/. Истинските български социалдемократи от онова време издигат високо глас в защита на националния суверенитет срещу руския царизъм/болшевизъм и виждат спасението в буфера на Европа - свободна и демократична Украйна.
Именно за това Ленин и Сталин смазаха украинската идентичност и превърнаха Източна Европа в санитарна зона между Русия и Европа.
Сега Европа и най-вече Източна Европа, отново има нужда от буфер срещу заплахата, която идва от Кремъл. Няма по-ефективна отбранителна стратегия от подкрепата на Украйна.
Доводите за "недостатъчността" на въоръжението на българската армия, не могат да скрият явното и категорично нежелание да се помогне на Украйна, само и единствено, за да не бъдат обвинение от Москва, че са допринесли за загубата.- Това също е съучастие, отново от грешната страна, на губещите.-
Още по-перфиден е призивът да изградим самостоятелен отбранителен капацитет, който катастрофира фатално при сблъсък с реалностите на годините на управление на ГЕРБ и на Румен Радев, които докараха армията ни до това плачевно състояние. Нямаме нито парите, нито времето, нито шанс да сами да се защитим срещу руската заплаха.
Вместо да се използва ниския ни отбранителн капацитет като смокинов лист за бездействие, и Радев и Борисов трябва да дават отговори, защо се стигна до този колапс на армията ни? Пред народ, Парламент и съдебната система.
Българското общество има избор - или да даде всичко, което може да даде на Украйна, която и без нас се справя, но може да реши собственото ни уравнение на сигурността ни или да се изправим пред най-лоши сценарии - сами, със съзнанието че сме слаби и само снишението и милостта от Русия може да бъде "отбранителна" стратегия, при това трябва да плащаме всичко, по най-скъпите тарифи и то не утре, а веднага. А това няма как да не се отрази на социалните баланси.
Още по-големият проблем е, че модерно оръжие и системи никой няма да ни даде веднага, защото в момента всичко отива в Украйна и за попълване на запасите. Докато всичките ни съюзници залага на колективната защита и подкрепа на Украйна, ние избираме инвидиуалното решение!? Това е във висша степен безразсъдно и безотговорно.
И накрая убийствената със скудоумието си опорка, споделена и от Радев и Костадинов, че след оръжията ще пратим и "батальон".
Точно обратното - Украйна няма никаква нужда от нашите войници, справя се чудесно сама. Нейните момчета и момичета умират за да не умират нашите. Единствената гаранция да не умират български момчета и момичета, както неминуемо ще ни се наложи, ако Русия прегази Украйна и настъпи към Европа, е да окажем тотална подкрепа на успешно борещата се с Русия Украйна. Не на Зеленски, не на конкретно правителство, а на нация, която се бори за оцеляването си и за сигурността на цяла Европа.
И като стратегия, и като тактическа линия на поведение и като най-добро съотношение /политика-разходи-ползи/, просто няма друго решение освен тоталната подкрепа за да може украинската армия да освободи територията си и Източна Европа от руската заплаха.
Ако вие не разпознавате действията на Русия като заплаха, значи със сигурност няма да бъдем заедно в битката срещу агресора, ако ни нападне. .
Въпросът с какви средства е въпрос на най-доброто съотношение, което можем да постигнем в преговори със съюзниците. Но е факт, че това съотношение с времето ще става все по-проблематично и проблематично.
Време е за действие - днес и сега

понеделник, 19 септември 2022 г.

Защо Румен Радев нареди предизборна публикация на докладите на специалните ни служби?


Въпросът е уместен, защото се оказва, че те са предадени в Министерски съвет и в Президенството през месец март т.г., тоест преди шест месеца? Защо сега?

Отговорът не е сложен - защото президентът се надяват докладите да променят в положителна насока мнението на обществото за неговите политически или по-точно геополитически пристрастия, да неутрализират предимство, което партията Продължи Промяната и Демократична България имат пред домашните атлантици – ГЕРБ и ДПС, по темата Украйна и руско влияние у нас. Румен Радев много държи да покаже, че изгонването на руските дипломати не е дело на Кирил Петков, а е резултат на добрата работа на службите. Президентът и подкрепяните от него партии на статуквото имат остра нужда от натрупване на „атлантически“ точки, след лополучната поредица от събития, които ни позиционират в групата на Орбан сред членовете на Евроепйския съюз и НАТО.

От трите доклада относително най-пълен е докладът на Служба “Военна информация” и като покрити теми, и като дадени оценки. Докладите на ДАНС, доколкото тя е основната служба за противодействие в сферата на борбата с тероризма, киберпрестъпленията, финансови престъпления, шпионаж и т.н., от своя страна, покрива много теми, но не влиза в дълбочина. Не излиза от рутината, която видяхме в докладите за 2019 и 2020 година и преди това. Няма да правя анализ, само ще кажа, че особено разочарова докладът на Държавна Агенция “Разузнаване” - схематичен, дори скучен. Да стане ясно, тук не говоря за оперативната работа, а за информационно-аналитичната дейност на ДАР, в която изостава кардинално не само от партньорите си в чужбина, но и от много други центрове у нас.

Познавам няколко НПО-та у нас, които с много по-скромни бюджети от тези на трите служби, биха изготвили много по-пълноценни и задълбочени доклади по темата. Тъй като огромната част от информацията вече е публична и не трябва да се добива по някакви особено секретни методи, от ключово значение за качеството на работата на разузнавателните органи е именно информационно-аналитичната дейност. А тя пък зависи от възможността на ДАР да се възползва именно от открити източници и информационно-аналитичния потенциал на чуждестранни и български центрове за събиране и обработка на данни.

Никак не е случайно, че всички големи разузнавания в света си имат някаква мрежа от НПО-та които подкрепят и ползват, именно за да допълнят работата с открити източници - такива като Ранд Корпорейшън в САЩ, като РИСИ в Русия /която се ръководеше от Леонид Решетников/, да не говорим за МИ-6 и Мосад - те работят с мрежа от подобни информационно-аналитични центрове. Докато шефовете на тези служби у нас не проумеят, че трябва да се отворят и интегрират наличния у нас външен аналитичен потенциал - работата на ДАР ще си остане на посредствено равнище. Нямам пряк достъп до докладите, които дават на президент, премиер, министри и други държавни органи, но това което чувам от трети страни не е окуражително.

Особено интерес предизвика докладите на контраразузнаването ни - именно заради рекордния брой на изгонени руски дипломати и критиките, които българските специални служби получиха, че откровено толерират дейността на ГРУ и СВР у нас. В посочените доклади, които покриват 2021 година, не става ясно, доколко е наличен капацитет за справяне с тази нарастваща заплаха и ако няма как да се реши проблема с недостига на кадри и ресурси.

Има нещо силно подозрително в работата на българското контраразузнаване именно по линия на способността му реално да противодейстивя на руското влияние у нас.Защото се гонят дипломати, но не от това не последва разкриване и предаване под съд на българската агентурна мрежа, на свръзките им, на лицата, които им осигуряват логистична и друга подкрепа. Ако сме изгонили примерно 15 души руски дипломати за “дейност несъвместима” с дипломатическия ми статут - трябва да хванем още толкова български помощници и агенти. Но там няма нищо - гробовно мълчание. Което издава стремеж на някои кръгове на власт да не пипат агентурните мрежи за да може те лесно и безболезенено да бъдат възстановени. Такъв е прочита на действието на служебното правителство, след поредната акция на изгонени дипломати, след исканията на руското посолство максимално бързо да бъдат замесетни изгонените дипломати с нови назначенци.

Няма да завърша с традиционното успокоение, че в службите има и свестни професионалисти, които си обичат работата, но лошите началници и най-вече топ политиците, които те обслужват, не им позволяват да се проявят. Не защото не е вярно, а защото е лъжливо успокоително на фона на липсата на защита на националните ни интереси

сряда, 24 август 2022 г.

Интервю за Euractiv: Целта на някои е да си върнат комисионните от "Газпром"

Целите на президента Румен Радев и на Москва съвпадат, макар, че Радев изпадна в неудачен момент, защото има война в Украйна и той не може да продължи това, което Бойко Борисов правеше. Той иска да възроди схемата с „Турски поток“, като попадне под сянката или като опакова отношенията си с Кремъл, като отношения с Турция. Но я няма Меркел в Германия, нито Тръмп в Белия дом, за да може това да се случи.

Това коментира енергийният експерт и бивш български посланик в Русия Илиян Василев в интервю за EURACTIV България.

Според анализатора България към момента няма да подпише дългосрочни договори с „Газпром“, не защото определени кръгове не искат, а защото не може.

„Това не може да се случи. Големият проблем на сегашното правителство, което се мъчи да направи завой, заедно с всички тези, които се стремят да превърнат „Газпром“ в някаква религия, както ги наричам „наркозависими“ от „Газпром“, е, че те отказват да проумеят, че Русия в момента води война, а енергийният гигант е оръжие на Русия, а не просто търговска корпорация, с която да се преговаря“, обясни Василев.

Според него тези хора не ги интересуват техническите параметри и на какви цени ще купуваме, а ги вълнува газа от „Газпром“, „за да могат да потекат комисионните към сделките“. Василев посочи, че не бива да забравяме, че като се прекратиха доставките на газ от Русия в края на април, веднага секнаха и комисионните, защото те са функция на количествата газ, който се доставя.

Анализаторът смята, че най-добрата опция е да получаваме газ, без значение от какво разстояние идва, като е важно да е с репер към най-добрата борса. Той уточни, че европейските борси не могат да служат като репер, защото са изключително непредсказуеми и зависят изцяло от пазарите на производителя. Най-добрият вариант винаги е бил газ, които да е вързан към американската ставка, например „Хенри Хъб“ е най-ликвидната борса.

Прогнозата му е, че ще получаваме доставки от „Газпром“, но не преки, а през различни фирми.

Служебният енергиен министър Росен Христов обяви на 19 август, че България ще приеме само един от уговорените от предишното правителство седем танкера с втечнен газ, предложени от доставчика „Шиниър“. Кабинетът на Радев беше обвинен от редица анализатори и „Демократична България“, че целта е да се създаде разбиране, че няма други алтернативи и трябва да се обвържем отново с „Газпром“. Причината за обвиненията е, че това „връзва ръцете“ на следващото редовно правителство, което може да започне работа най-рано в началото на ноември и няма да има достатъчно време да договаря количества газ за попълване на дефицита при вече започнал зимен сезон.

Според Василев служебното правителство само се поставя в условията на остър дефицит.

„Седемте танкера бяха най-добрата опция. Затова пък първата идея на служебното правителство беше да направи търг и някой да представи по-добра възможност и тогава да отхвърли американския втечнен газ, но такава нямаше. След това развалиха сделката с каргата, с измисления предлог че няма слотове“, обясни той.

Енергийният експерт обясни, че тази сделка е била уредена с помощта на Европейската комисия и правителството на САЩ при добри условия, а какво се случва сега  – „гоним Михаля“ .

По повод на заплахите на някои политици и коментатори, че България може да изпадне в тежка енергийна криза през зимата, Илиян Василев беше категоричен, че няма такъв вариант.

„Това дори не стои като проблем. Има една арабска поговорка „За какво са очите, ако умът е сляп“. Ние се справихме без да има кой знае какви щети, когато доставчикът ни прекъсна 90% от газа. Няма вариант, в който в България да има физически недостиг на необходимите количества газ, но може да стане така, че поради натиск върху цените някои производства да затворят“, обясни той и допълни, че загубите може да бъдат покрити от правителството чрез умерени политики на подкрепа за предприятията.

Според него трябва да се чувстваме привилегировани, че докато на 700-800 км от нас убиват хора, единственото нещо от което ние страдаме, е по-високата цена. „Цените са по-високи, но не са смъртоносни“, посочи той.

В международен план, Василев не вижда възможност Западът да приеме предложението на руския президент Владимир Путин да възкреси „Северен поток 2“, ако иска повече газ. Причината е, че отношенията между Русия и Запада вървят в необратима посока. Разликата в степента на уязвимост между ЕС и Русия са несъпоставими. Загубите на „Газпром“ за „Северен поток-2“ и други проекти тази годна са поне 300-400 милиарда долара, доколкото ЕС може да преживее намаляването на руските доставки. Европейският съюз обяви през май, че възнамерява да мобилизира до 300 милиарда евро инвестиции до 2030 г., за да сложи край на зависимостта си от руския петрол и газ.

Според Василев Путин няма да се стресне от икономическите санкции, защото не изпитва нищо като лично лишение, както и хората от неговия кръг. Неговият проблем е, че той трябва да произведе в скоро време някаква политика, която да го представи като победител в Украйна, затова най-вероятно ще премине към някакви радикални действия, които обаче никак не му гарантират успех. Той не се страхува толкова от отражението на санкциите върху икономиката на страната, колкото да си запази имиджа.

„Неговите боляри – олигарсите, губят милиарди долари, което поражда несигурност. Смъртта на Даря Дугина също е признак за тази растяща несигурност, която може да е предвестник на смяна на властта“, коментира той. 

понеделник, 25 юли 2022 г.

Кремъл премисли - пълното прекратяване на газовите доставки за Европа не е в интерес на неговите форс мажори

След като изпрати съобщението за форс мажор, по някои направления на доставка на природния газ, Кремъл разбра, че ще загуби много и за дълго ако не остави за себе си пространство за маневриране между пълното спиране на природния газ и ограничаването му само по политически приамливите за него направления.

Ето защо говорителят на Путин Дмитрий Песков днес се опита да успокои тревогите на европейските потребители като заяви, че "Русия не е заинтересована в прекратяването на доставки на газ за Европа". Това не означава, че няма да играе с количествата и условия за доставки по отделните направления, а че ще прави избирателно. 

Реакцията на Кремъл е естествена, защото ако стресира прекомерно Европа със заплаха от пълно прекратяване на доставките, загубата на пазар за 150 милиарда кубически метра може да се ускори, както и усилията за диверсификация извън Русия. 

В очакване на утрешното заседание на комисията "Митов" н НС, един от главните експерти на финансирания от Газпром руски Фонд за национална енергийна сигурност Игор Юшков направо заяви , че България няма друга опция освен да приеме да плаща в рубли. Същата теза  бе повторена от гравитиращата около руските газои интереси Българска газова асоциация - без плащане в рубли и без руски газ няма как да балансираме потреблението през зимата. Това твърдение беше широко разпространено в руските медии. 

Всички признаци, че предстои истинска битка за пътищата за балансиране на българския газов пазар - или азерски газ и ВПГ, или руски газ с приемане на плащането в рубли.

Е, дами и господа, радетелите на Газром така и не разбраха, че няма никаква гаранция за доставките на руския газ, независимо от това какъв договор подпишете, след като самата Русия постоянно генерира измислени форсмажори.

И най-добрият начин да се убедите в това е да потърсите застрахователна компания, която да ви застрахова договора за достака на Газпром срещу неизпълнение. Опитайте. Не става въпрос само за рисковете премия. Просто няма кой да го направи. Неупарвляеми риск.



петък, 22 април 2022 г.

Какво се крие за "самоубийствата" на топ мениджъри в руския газов бизнес?

 

Новината за поредица от самоубийства на топ мениджъри от сферата на руския бизнес - Газпром и Новатек, както в Русия, така и зад граница, вече не могат да се нарекат изолирани явления. Особената жестокост и екзекуция на съпрузи и деца, няма как да не преминат летвата на задължителното съмнение. Версията за самоубийство е нелепа и в известен смисъл цинична - няма как "случайно" да убиват жените и децата си серийно. Това е екзекуция, а не самоубийство. Моята версия не е оригинална, но я споделям, защото това нито са изолирани случаи, нито са последните.
Газпром, както и Новатек, реализират редица операции на Кремъл, като реакция на санкиците и ограниченията за продажба на руски природен газ в чужбина. Кремъл постави задача с топ приоритет както на Газпром и Новатек, така и на службите от цивилното разузнаване, ФСБ и военното разузнавана, за намиране на всякакви способи за заобикаляне на санкциите.
Но преди това за спасяване на активите на газовите компании, които под санкции, изведнъж изпаднаха в неплатежосбност и попаднаха под контрола на държавата в редица европейски страни. Заедно със задачата по спасяването на тези активи, чрез прехвърлянето им на трети подставени лица, Кремъл постави задача да се търсят и "резервни" играчи или посредници в случай на ембарго или отказ от руски газ. Обичайна практика е днес големите потребители на газ да бъдат заливани от предложения за доставки на природен газ на изгодни условия от нови продавачи. За новия сезон, за дълги години напред, при изгодни условия - по-добри от пазара. Не е тайна, че става дума за препродажби на руски газ през посредници, операция паралелна на изпиране на пари, в този случай на изпиране на произход на природен газ.
В случая с трескавото прехвърляне на активи на трети доверени лица, за да не попаднат по сакнции и да бъдат "прибрани" - национализирани - както стана в Гермаия и Великобритания, станаха известни редица случаи на "небрежност" при които сделките или не са осъществени навреме или са осъществени, но не при условията, които Кремъл е задал. И тук са моите версии за поредицата от убийства - тези топ служители и семействата им са екзекутирани за назидание на другите. Подобна азиатска жестокост е изключително характерна за Путин - можеше да премахне Литвиненко по хиляди други начини, но избра да го направи зрелищно, за да знаят другите "предатели". Та тези топ служители на руските газови компании или не са предотвратили неблагоприятно за Кремъл развитие по различните казуси, или са злоупотребили със средства като в мътна вода за ловили риба за себе си. И тъй като е война - Путин няма време за съд - "предателите" и семействата им направо са екзекутирани от агенти на Москва.
А защо децата, ще попитате вие ? За назидание. Не е много по-различно от организираната престъпност у нас през 90-те години с показните разстрели. Незаконно раздадените огромни пари не можеха да се контролират формално през държавата и нейните органи. Голяма част от тях от убийствата у нас бяха организирани от килъри от службите, т.н. черни отряди. Не знам подробности, но зная за съществуването им.
Поредицата "самоубийства" на топслужители от газовия бизнес, означава, че пред вид хода на войната Кремъл вероятно е разпоредил на руските служби да не се церемонят, и да действат брутално както при Скрипал и Литвиненко. Няма място за връщането им в Москва, вероятно дори са мислили, че могат да избягат от Путин, защото са били с децата си, но сред руските политически имигранти е известно правилото - ако искаш да се спасиш, шансът е в Америка. Европа е разграден двор. Въпреки експулсацията над 400 руски агенти под дипломатическо прикритие, кремълската мрежа от агенти които не са под прикритие остава незасегнат, в днешниет условия, дори по-важен актив на Путин.
Това не са последните "самоубийства". Заедно с неблагоприятния ход на войната в Украйна и кризата у дома, Кремъл ще става все по-брутален и жесток.

вторник, 19 април 2022 г.

Социология и електорална подкрепа - защо политици и народ се разминават?

Битката за Донбас започна и информационната битка също ще намери своя пореден пик. На пръв поглед изглежда нелогично, на фона на войната в Украйна, да спада подкрепата за двете най-отявлените проатлантически и подкрепящи военната помощ за Киев партии. Напротив, поне според социологията, расте подкрепата на партиите в опозиция, и особено на радикалните проруски партии. Да започнем с това, че последната социология не може да се смята за безпристрастна. Миналото изобилства с "поръчкови" изследвания на Галъп Интернашънъл, особено що се отнася до отразяване на нагласи към Русия и десните формации. Но доколкото има съвпадения с изследванията и на други социологически агенции, особено що се отнася до мобилизирането на радикалния вот зад Възраждане, си струва да анализираме ситуацията.

Мобилизацията на вота на недоволните, особено когато техния брой расте по обективни причини, не е трудно да се прогнозира. Партиите в опозиция логично печелят и превръщат недоволството по социални теми, в подкрепа за Русия. Поне така изглежда. Но защо точно Възраждане и защо Демократична България се изгуби?


Да започнем с това, че Възраждане е изключително активна и в Парламента, и в публичното пространство, да не говорим в медиите. Като инжинерингов проект на Борисов те играят добре своята роля да изтеглят електорат от БСП, и да подават "топката" на ГЕРБ като приемлива и по-"цивилизована" опозиция. Социалното недоволство, в контекста на изобилието от кризи, е много лесен за стимулиране ресурс, но малцина задават трудните въпроси на Възраждане и посочват опасността от подобна "черна дупка" в българската демокрация. 

Това е първия случай на парламентарно представена партия, която да иска излизане на България от ЕС и НАТО, и която толкова еднозначно да защитава позициите на Русия. Много политици и партии ги подценяваха и сега когато почти се изравниха с БСП и оставиха далеч назад ДБ и ИТН, изведнъж се сетиха, че лозето не ще молитви.

Прегледайте статистиката на парламентарните изяви - най-активни са от Възраждане, нищо че парламентарното им време не е по-голямо. ДАНС не разследва източниците им на финансиране, а е ясно, че системно организираните протести, обилно отразявани в медиите, струват пари и т немалко. Публикациите на новите резултатите стимулира Копейкин и Ко да бъдат още по-агресивни и по-нахъскан в скандалните си прояви, защото знаят че няма кой да им противостои. Дори зовящата за "точков" удар Елена Гунчева срещу Министерски съвет, тоест срещу премиера Кирил Петков остана без дължимата оценка и реакция на правоохранителните органи. Разбира се, че прокуратурата тръгна веднага да я разследва, но и децата знаят, че всичо е пунта мара - не да обвини, а да защити подобно поведение. Копейкин и Ко се чувстват абсолютно безнаказани да правят всичко, което им дойде на ума за да атакуват правителството и дестабилизират ситуацията у нас. Атака също тръгна по този път, но след като премина червената линия, бе набързо озаптена от закона. Ако питате защо властите не реагират на крайностите на Възраждане по същия начин както реагираха на Атака, отговорът е прост - някому с много голяма власт е изгодно Копейкин и Ко да атакуват правителството.

Обективно погледнато между интересите на ГЕРБ, ДПС и Възржадане да свалят правителството, от една страна и Москва, от друга, има пълно припокриване. 

Ще бъде несправедливо обаче, да виним тандема Борисов-Копейкин за това че ядат зелника с настървание. Дават им го, ядат.

Продължавай Промяната добре овладяха настроенията и ги превърнаха в парламентарно представителство и постове в изпълнителната власт. Спечелиха войната /изборите/, но не могат да спечелят мира /управлението/. Управленските им инстинкти прохождат и вместо да се съсредоточат върху важни битки, позволиха да им вземата инициативата, друг да определя дневния ред и те да реагират, вместо да формират дневния ред на обществото. Поставени са в  защитна позиция по изкуствени теми, които обективно не са най-важните за общественото развитие. Простете, но дали ще пуснем или не Северна Македония в ЕС изобщо не може да бъде важен за нас въпрос над въпросите, защото по никакъв начин няма да се отрази върху способността ни да решавами тежките проблеми на съвокупността от кризи. Темата изобщо не може да се сравни по тежест с войната в Украйна, последствията от Ковид пандемията, икономическата криза, ръста на инфлацията и спада на доходите. Но ако попадате в гравитацията на изкуствена значимост на проблема, излизане няма. И тук въпросът не е защо БСП, ИТН и Възраждане крият зад национализма, проруския си крен, а защо Петков отделя толкова голямо внимание на темата, знаейки, че няма политически капитал, който да може да похарчи за да я реши.

Ако погледнем тази таблица от последното изследване на Алфа Рисърч, изводите би трябвало да бъдат много по-оптимистични и да докажат тезата, че не народът не може да се ориентира, а политиците. Най-малкото защото влиянието на Русия никога не е било на толкова ниско равнище, в цялата история на прехода. Тези изглежда противоречат на другите цитирани по-горе данни, при които двете основни проруски парламентарно представени партии - Възраждане и БСП, получават високи проценти. 


Тези 15 процента от българските избиратели, които предпочитат да бъдат в съюз с Русия и страните около нея и да живеят в сферата на влияние на Кремъл, са много далеч от заклинанията за 80 процента русофилски народ у нас, който доминираха обществения пейзаж съвсем до скоро. Кремъл обаче заложи не на русофила Малинов, чиято русофилска партия не може да мине и един процент, а на Възраждане, които заложиха на антизападната реторика и на национализма и които вкараха в Парламента темата за излизането ни от НАТО и ЕС. Да не говорим, че цели 22 процента се в сивата зона и най-вероятно сред тях преобладават от стресираните от ужасите на войната предишни симпатизанти на Путин..

Посочените резултати потвърждават мнението, че проруските сили у нас са по-мобилизирани, по-организирани, с по-ефективна медийна и институционална свързаност. Имат непропорционално висока представителност в медиите, в институциите /армия и специални служби/, и далеч не са във възход, камо ли да отразяват преобладаващи обществени нагласи, но образно казана са "на власт". 

Този факт и причините за него трябва да бъдат фокус на силите, които стоят зад българското бъдеще в ЕС и НАТО, особено защото прекалената видимост на тези 15 процента, за сметка на другите 63 процента, може да постави в България в групата на лузерите от войната в Украйна. А това може да има дългосрочни негативни последици. Забавянето на доставките на Ф16 и подозренията, че местни руски агенти търсят тайните на холандските Ф35, в съчетание с нелепата за война колебливост в позицията на Министерството на отбраната, са силно обезпокояващи. Не трябва да се подмита дебата под черджето, там където троловете и пленените медии създават видимост за превъзходство на проруската гледна точка, включително на митовете, че народът не дава да пращаме военна помощ. Това просто не е така.
 
Разликата между възхождащите Възраждане и низхождащите ДБ е в степента на боеготовност и на радикализация, в активното говорене и способността да мобилизират "своите" в обществото и показва пряката свързаност между Кремъл и партиите в българския Парламент. Идеята, че с убрано говорене ще се запази коалицията е погрешно, защото в края на тази убраност лежи възприятието, че демократичните сили у нас нямат гръбнак, нямат ярки лидери, които да са способни да ги поведат към Промяната. Именно защото не са достатъчно твърди и последователни в противопоставянето на радикалните Възраждане и разобличаване на проруската свързаност на Борисов /ГЕРБ/ и Пеевски /ДПС/, както и ИТН /Слави Трифонов/, но най-вече в разглобяването и премахването на руския олигархичен модел у нас, се създава усещането, че народът осъзнава последиците от войната и се радикализира в защита на Украйна, докато политиците търсят средното аритметично между радикалните позиции на националистите и консенсуса в управляващата коалиция.




понеделник, 18 април 2022 г.

България в очите на холандските екипи на Ф-35 и защо скоро няма да получим модерни самолети

Доверието, или по-скоро неговото отсъстиве, е ключовият фактор, който пречи на България да модернизира своята армия и въоръжение. Прочетете тази статия от холандския сайт NRC.Идват на ни помагат, а шефът на отбраната го е страх да назове причината - войната в Украйна. И как да вярваш на страна, в чийто столица най-големият паметник е на Съветската армия?

Но най-неприятното е че холандците осигуряват тотално достъпа до Ф35, тъй като нямат вяра на нашите военни, че ще опазят тайните на това суперсекретно оръжие. И нищо чудно, след като веднага след кацането им са се появили предложения за предаване на тайните му .... срещу заплащане? Вие бихте ли дали нещо ценно на България, ако знаете, че Русия се интересува от него

Следва статията

Във въздуха веднага щом се приближи неизвестен самолет

Холандски изтребители за отбрана на НАТО сега са разположени в България, традиционно подкрепяна от Русия, за да подсилят източния фланг на НАТО.

Марк Дуурсма

16 април 2022 г. 

Генерал-лейтенант Денис Луйт, командващ ВВС, е категоричен в това отношение. На площадката на военната база Граф Игнатиево в България, на фона на заснежени планини, той започна речта си с препратка към Украйна. Руската инвазия принуждава партньорите от НАТО да се погрижат за сигурността на източните граници на Алианса, казва Луит. "Не бива да забравяме, че докато ние стоим тук на свобода, народът на Украйна страда от груба руска агресия. Трябва да помислим за тях днес."

Луит говори в четвъртък във военновъздушната база северно от град Пловдив в началото на холандска операция. Четири изтребителя F-35, в сътрудничество с български МиГ-29, ще охраняват българското въздушно пространство до края на май. F-35, известен по-рано като JSF, едва сега е въведен на въоръжение във военновъздушните сили. Мисията, в която участват 100 нидерландски войници, е предварително уведомление за постоянно укрепване на източния фланг на НАТО: от Естония на север до България на юг. Причината е руската инвазия в Украйна. Източният фланг" сега е на първо място в дневния ред на всяка среща на НАТО. По примера на балтийските страни и Полша бойни групи са разположени в Унгария, Словакия, Румъния и България. В началото на юни, на срещата на върха на НАТО в Мадрид, ще бъдат проведени разговори за постоянни подкрепления на източната граница на Европа.

Ораторът преди Луит обаче не спомена това. В речта на адмирал Емил Ефтимов, командващ българските въоръжени сили, не се появяват "Украйна" и "Русия". Ефтимов подчерта сътрудничеството на България с партньорите от НАТО в областта на еърполисинга от 2014 г. насам и пропусна геополитическите събития. В интервю за NRC той формулира предпазливо: "Мисията е навреме, особено заради Украйна."

Разликата между двете речи е показателна. Макар че и двете страни подчертават колко хармонично е сътрудничеството около холандската мисия, възгледите им за войната се различават. Нидерландия е убедена във вината на Русия и в необходимостта да подкрепи Украйна. В България, която традиционно е тясно свързана със Съветския съюз, това е много по-неясно. Отношението към Русия е политически чувствителен въпрос.

Паметник на Съветската армия

В столицата София е трудно да се намери украинско знаме или други жълто-сини изрази. Почти няма видими знаци на солидарност с изпадналата в беда страна, каквито има в други европейски градове. Проучване на "Алфа Рисърч", направено четири дни след инвазията, показва, че популярността на Путин е спаднала наполовина в сравнение с миналата година, но 32% от населението все още има положително мнение за руския президент.

В парка в центъра на града се издига 45-метровият "Паметник на армията на Съветския съюз", построен през 1954 г. в чест на съветската подкрепа за прогонването на нацистка Германия от България. На пиедестала се издигат три фигури в сталински стил: съветски войник сред работник и селянка с дете. След разпадането на Съветския съюз се отправят молби за премахване на паметника, но засега напразно. Сега кметът на София иска да направи нещо по въпроса. Други съветски статуи се намират в малко скрит музей със скулптурна градина, в чийто магазин се продават чаши с лика на Сталин.

И проруските, и антируските активисти използват съветския паметник като място за срещи. Опасенията за сблъсъци между двете групи след инвазията не се появяват. С изключение на антируските графити върху пиедестала - известната обида към потъналия военен кораб - няма никакви признаци на протест. Младежи с велосипеди BMX изпълняват каскади близо до релефите, които бяха боядисани в жълто и синьо през 2014 г., когато Русия анексира Крим.

Корупция и непотизъм

Комунистическото наследство напомня за дните, когато България е била лоялна сателитна държава на Съветския съюз с лидер, който е искал страната му да стане "16-та съветска република". Последвалите 30 години показват "много бавно развитие към демокрация и просперитет", както пише журналист от независимия седмичник "Капитал". България е най-бедната страна в Европейския съюз.

вторник, 22 февруари 2022 г.

За несъвместимостта на сляпото русофилство с идеалите на възрожденците



„Не се рѫководихъ отъ никакви автори и правила:

святата истина ми бѣ знамето...”

Захари Стояновъ

Не зная каква историческа наука сега се изучава в средното и висше образование, но за моето поколение мога със сигурност да кажа, че бяхме облъчвани с едностранна, русофилска история, в която нямаше място за неудобни факти за политиката на Русия и Съветския съюз, за неудобни въпроси и най-вече за неудобни страници от живота на известните ни личности.

Така едва след 1989 г. разбрахме, че не сме били безропотно приели съветската окупация със сто процента "референдум", а е имало масова съпротива и сме били страната на най-масовото и най-ранното в цяла Източна Европа съпротивително движение - на горяните. 

Те и до ден днешен нямат паметник или признание. Не защото не знаем, а защото държателите на статуквото в историческата наука – мълчат и забраняват.  Още по-мълчаливи са днешните ни политически лидери, които уж са европейци и "нови", но си остават дълбоко вкоренени в духа и нравите на тоталитаризма. За тях Тодор Живков е светъл пример, а партизаните са "народни борци". Дори да приемем, че те имат право на своята истина, това не е цялата, дори балансирана версия на историята ни.

Мълчи се по темата за "другите" Българии в историята - за Кубратова, за Волжска България, за отношението на имперска Русия и битките и срещу българите, като същностна част от нейната експанзия и политика на поробване на други народи. За измислиците за славянския ни произход, за гоненнията срещу етническите българи в Съветския съюз, за греховете на владетелите на Кремъл към страната ни. 

Цели страници с битките на България срещу атаките на царска Русия просто бяха изчезнали. Колко души изобщо знаеха за битките на генерал Иван Колев?

По същия начин - плахо, много плахо, разгръщаме страниците и откриваме, че са ни спестени много истини за отношението на възрожденците към Освободителката, в което патоса и възхитата са отстъпили място на разочарование и обида.

Поредната информационна "битка" за по-балансирана история бе проведена в ефира от един от най-видните фигури на казионната историческа наука, който заклейми президента Плевнелиев, че е употребил приписвани от Захари Стоянов думи на Левски, че "този който ни освободи, ще ни пороби".

Оказа се, че един от сайтовете "Бъзилийкс" е "работил" по темата преди осем години и това бе достатъчно, дори за уважавани журналисти да скочат на медийния тепих и да определят речта на Плевнелиев за "гаф", пригласяйки на историка Георги Марков. Включиха и се и други подгласници на казионната историография, които трудно възприемат, че са живели в лъжа и примирение.

Оказа, че цитираните думи на Левски не са преписани от съвременен сайт, а датират от много по-рано и се съдържат в биографията на Левски, написана от Захари Стоянов и публикувана още през 1883 г. Точните цитати от книгата "Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му" са - глава 11 "ТРѢБВАТЪ ПАРИ". "Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство". 

И още един цитат

".. Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ".

Със сигурност свидетелството на Захари Стоянов трябва да бъде прието "под условие", защото то не почива върху подписани от Левски документи, а най-вероятно е преразказ или творческо пресъздаване на чут разказ от свидетел. За Дякона няма изобилие от документи, и затова с готовност ние приемаме хрониката на Захари Стоянов и стиховете на Иван Вазов за достоверно отразяващи духа на епохата. Но когато поетът пише „кат Русия няма втора“, това се приема като чиста монета, а когато Захари Стоянов пише е „измислица“!?

Откъде да знае клетия Захари Стоянов, че след много години ще бъде обявен за русофоб и неговите думи за предупреждението на Левски за политиката на Русия, ще окажат недостойни и политически некоректни?

Сегашните поколения българи изпитват същите терзания и смесени чувства към имперските "замашки" на царете в Кремъл както тогавашните ни възрожденци.

Да се обяви написаното от Захари Стоянов за "измишльотина" през 2016 г. от български историк е меко казано нелепо до гротеска. Какво очакват - Захари Стоянов да предостави видеоматериал или запис на интервю с Апостола или негов фейсбук статус? Ако отречете правото на историческите хроникьори да пишат история като преразказ на чуто, прочетено или видяно, значи да отречете историята. Това не е единственото свидетелство за предупреждението на Апостола, който предупреждава Каравелов и Ботев, че „с моите кунки , ще ви отрежа чепките”, ако доведат „казашкия ботуш“. Левски не е изключение, подобно усещане и разочарование изпитват почти всички възрожденци - просто той е най-големия, най-великия и затова продуманото и предадено от него звучи като завет. И тъкмо тук е стресът за съвременните радетели на русофилската ни история - ако днешните поколения прогледнат като Дякона и възрожденците за ролята на Русия - те ще изгубят подкрепа и разбиране за съвременните си проекти на обвързване с наследниците на имперската руска политика, от които лъха корист, егоизъм и неравноправие.

Спомените, преразкази за исторически личности са неразделна част от това, което познаваме като история. Трудовете на Симеон Радев, на Раковски, на Стамболов и на другите възрожденцити са онези исторически паметници без които нямаме нищо. Прочетете целия труд, посветен на Васил Левски от Захари Стоянов и ще се удивите, колкото много неща ние сме възприели като достоверни думи на Дякона. Самият той неслучайно е издигнат в ранг на Апостол - наричат го жив светец, български Христос. Той ни е нужен не като икона от стената, а като морален репер да мерим стореното от нас и като пример за подражание. Именно като такъв той ще си остане неудобен на всеки истаблишмент, в това число и в казионната историческа наука, която е свикнала да обслужва "политкоректността" на текущата политика с утвърдените щампи и представи за борбата и веруюто на Васил Левски.

За разочарованието от "Освободителя" високо говори и фактът, че дори лидерът на русофилите Драган Цанков, който не и ще "ни меда, ни жилото" на Русия, тоест изрича немислимото за един русофил.

Да не говорим за "патриарха" на българската литература Иван Вазов, за духовните ни водачи Антим I, митрополит Методий Кусев, чийто прозрения стряскат и днес. 

Кога моето поколение разбра за думите на основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев, че русофилството е "умишлено култивирано сред народните маси политическо суеверие,.. което неизбежно води до предателство и национална катастрофа"?

Или на друга велика фигура на социлистите - Георги Кирков, който още през 1914 г. в книгата си "Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри - България и интригите на Русия" призовава като важно за Европа да се изолира от имперска Русия чрез възстановяване на държавата Украйна!? Колко съвременни геополитически анализатори или политически лидери могат да израстнат до това прозрение?

Къде е Кирков, къде е Първанов?

Разликата е пропаст - за големите ни фигури от историята любовта към България е стояла над всичко друго, включително и над "признателността" към Русия. Големият проблем на наследниците на Дядото и на Кирков е, че те не могат да определят българския национален интерес извън онова, което е изгодно за Русия. В това число и членството ни в ЕС и НАТО.

Мога да продължа с примерите и да Ви уверя, че те покриват целия политически спектър и историческо време, което показва, че българския политически, научен, финансов и обществен елит е осъзнавал значението на балансираната и независимата, "на една ръка разстояние", политика от Русия не като суета, а като остра политическа необходимост за националното ни развитие.

Забележете не изолация от руския народ, а от руската имперска политика, чийто продължител в съвремието е президентът Путин.

Моето поколение трябваше да чака 1989 г. за да прочете третия том на Симеон Радев и още десет години, за да прочетем хрониките на Стефан Цанев, трите тома на "непризнатия" Янко Гочев за истината за политиката на Русия срещу България. 

Цялата трагедия на нашата историческа наука е, че в продължение на тези 137 години след Освобождение и най-вече в последните 72 години умишлено и насила налагана едностранна представа за руско-българските отношения.

Казионните историци, старата и нова номенклатура и сега се опитват да играят изпреварващо и наложат своята версия за "скритите" страници. Като не успяха, се опитаха да приватизират историята и любовта към Отечеството.

Започнаха да изграждат организации "за да пазят" името на Левски, за да говорят от "негово име",  да награждават с ордени на името на Стефан Стамболов представители на съвременното русофилство - което е груба манипулация и оскверняване на паметта и делото на български политик, загинал от финансирани от Русия убийци. Казионните историци осигуряват "научния" тил на подобни посегателства за съвременна политическа употреба.

Опитаха се да направят Дякона знаме на националисти, на левите радикали и други русофилски организации - т.е. да го приватизират за своя екслузивна употреба. Използват и футболни клубове с неговото име, в които инвестират руски бизнесмени и руски банки, а в по-ново време български русофили. Именно за да могат да манипулират естествената симпатия на футболните фенове към любимия отбор за политическите цели на русофилството. Това не е случайно хрумване, а осъзната политическа стратегия на Москва - достатъчно е да видите колко руски компании и бизнесмени инвестират в европейски футболни клубове с подобни цели.

Но Дяконът и възрожденците винаги са били по-големи от текущата суета. Затова Апостолът ще си остане неизкореним морален репер, по  който всеки български политик, историк, общественик и граждан ще бъде съизмерван. 

Президентът Плевнелиев има това право, дори задължение като държавен глава, да използа заветите на Апостола като отправна точка при обръщението си към Парламента и към нацията при оценка на съвременни събития. Ако действителността на "възмутените" не се вмества в предадения от Захари Стоянов завет в общия смисъл, то затова не е виновен Плевнелиев. И никакви историци и "патриоти" не могат да помогнат с "пожарни" спасителни акции.

Колкото повече се разкрива истината за несъвместимостта на русофилството с истинското родолюбие, със заветите на възрожденците ни, толкова повече ще се разкрива генетичната свързаност на проблемите на днешния ден с тревогите на тогавашните поколения българи, които са дръзнали да строят Нова България, заразявайки се взаимно с любов към Отечеството и кураж за бъдещето без външна опека. 

В отдадеността си към Отечеството, те са били готови да загърбят всеки, в това число и Освободителя, щом ни заплашва. В устрема си да кешират политическата си преданост към Кремъл днес български историци обслужват български политици, като препакетират образа на Апостола в удобни за целите си съвременните политкоректни формати. 

А той все ще стърчи извън рамки, над конюнктурата, извън времето за предаде посланието на възрожденците - пазете България!?

Не се очудвайте ако стигнем дотам - същите български историци, за които вектора Кремъл е маяк на съществуването, да се опълчат и срещу националните ни символи и да започнат да "разкриват" слабости в житието на Апостола и в неговите завети, когато те не отговорят на политическите им интереси. Едни ще припомнят, че е бил убил ратайче, други, че не осъзнавал значението и ролята на Русия.

Просто сляпото русофилство и истинския патриотизъм са несъвместими.

На тях "живия" Левски не им е потребен - трябва. им само неговата фасада и щампата с лика му, зад която могат да манипулират и с чието име могат да управляват в поквара и грях.

Разобличаването на радикалното русофилство чрез възстановяване на балансите в историческата наука и истината за отношението на възрожденците към Освободителката  - не е въпрос на текуща политическа мода, а системна необходимост от отрезвяване и нормализация на обществената среда. Признателността към Русия не изключва, а предполага познание и за нейните грехове.

Бъдете сигурни, че по този път ще стигнем и до по-съдържателни и взаимно полезни отношения между българския и руския народ.

Линк към оригиналната статия в списание Мениджър


четвъртък, 17 февруари 2022 г.

Поглед към света след руско-украинската криза

 Едно е сигурно, светът няма да бъда същия, след сегашната криза. Независимо дали ще има война или не. Агресията на Путин срещу Украйна отвори заспали рани и дебати. В конфликта няма трайно решение през дипломацията - нещата ще се решат или със смяна на режима в Москва или подчинение на Киев. Междинен път няма. Дипломацията може да само да заглади излишно откровения цинизъм в ситуацията, но за всички е ясно, че Путин, дори и да остъпи този път, ще опита пак.

Ето някои от неизбежните последстивя, които сами ще подхранят нов цикъл на путиновия ревизионизъм, ако не бъде сменен.

На първо, място Европа ще започне да купува по-малко нефт и газ от Русия, тоест ще прибегне до принудителна диверсификация на руските доставки. А това ще намали приходите на Кремъл и способността му да поддържа вътрешните равновесия. За ЕС и НАТО сегашните нива на зависимост, за отделни страни над 90 процента, а като цяло над 40 процента, от руска енергия, се оказват предпоставки за стратегическа уязвимост. Това най-вероятно ще принуди НАТО и ЕС, да въведат задължителни прагове на уязвимост от руския газ и нефт /примерно 40 процента/, да въведат изискване за стратегически газови резерви, които да допълнят резервите от стратегически суров нефт и деривати. И .... до нови инвестиции в проучване и добив на нефт и газ.

Съжалявам за чувствата на "зелени" и "екоолигарси", но това е неизбежно. Опрем ли до екзистенциални въпроси, геополитиката винаги взема превес.

На второ, производно от горния извод, след руско-украинската криза климатичните политики и ускорения преход към въглеродно-неутрална икономика ще се отложи, или поне ще придобие нов вид, при който Центъра/Европейската комисия/, след като не можа да преведе ЕС през енергийната и руско-украинската криза, ще бъде принудена да остави по-голяма самостоятелност на отделните страни-членки, да изберат своя оптимален микс от мерки за преход, при спазване на принципа на технологичния неутралитет.

Трето, Европа, в този смисъл, ще са американизира, тоест докато преследва намаляване на емисиите, ще трябва да разполага с достатъчно инструменти и аргументи за по-балансиран преход към ВЕИ източници, без ограничения върху избора на инвестции за оптимален преход. Без намеси и ограничения от ЕК върху инвестиционните потоци. И това ще стане не само защото Китай вече сложи кръст на климатичните си амбиции /макар че формално само ги отложи/ с решението си да разшири въгледобива и използуването на въглища.

Четвърто, руската агресивност показа не само степента на уязвимост на НАТО и ЕС от външни енергийни източници, вследствие на съзнателното ограничаване на добива на нефт и газ в Европа, но и съкрушителните последствия на високите енергийни цени върху конкурентноспособността на европейската икономика, заетостта и доходите. Пандемията не създаде тези проблеми, само ги освети.

Пето, Германия ще загуби влиянието си в ЕС, не само заради руската и връзка, но и заради ексцесиите в климатичните си политики. Изобщо понятието Обединена Европа ще звучи като виц по отношение на климатичните политики, и печатането на пари, които да ги финансират. Най-малкото, защото при това гигантско преразпределение на ресурси, бедните ще станат по-бедни, богатите по-богати, въглеродната неутралност ще си остане химера, а Европейският съюз няма да издържи под напора на центробежните тенденции за спасение по единично.

Уроците за нас - имаме два пътя - единият - да се присъединим към Еврозоната и към "лудостта" на печатането на пандемични и климатични пари, към инфлацията, която ще разруши социалните баланси. По този път ще зачеркнем двадесет и пет години на остеритет или като "отпуснем колана", като използваме периода да 2024 година за инвестиционно харчене и вдигане на стандарт. Съгласете се, че на фона на тоталната липса на фискална и финансова/бюджетна дисциплина, терзанията на опозицията в нашия Парламент звучат като религиозни бълнувания.

Другият път е да се фокусираме върху индивидуалната писта, като потърсим алтернативи, извън Еврозоната, като останем във валутен борд, но се фокусираме върху смислените политики и реформи. Привързването към еврото обаче прави безсмислен остеритет на фона да разпасаната еврозона.

Или решението е връщане към парична политика, отвързване от твърдата обвързка към еврото и самостоятелно плаване. Бих опитал последното, но съм реалист, за това трябва просветен управленски елит, а доверието в него, при това ниво на корупция и отсъстиве на управленски интелект, е нулево.

За това ще продължим по сегашната траектория, консумирайки най-лошото от двата свята - сами да стягаме коланите /и те не за друго, а защото корупцията превръща логичния процес на капиталова формация от доброкачествен процес в корупциенно генериран паразитизъм.

От другата страна - разпасаната еврозона през твърдата ни връзка с еврото ще ни "благославя" със сметката на инфлацията и по-достъпните пари, и пазар, без конкуренция, доминиран от субсидии.

Време е да мислим немислимото - сами трябва да намерим по-добри решения.