вторник, 26 декември 2023 г.

Serbia at the crossroads: Vucic’s credo - rule as Putin and join the EU

The Vucic part in the Putin-Erdogan-Radev-Vucic-Orban ‘axis’ has revealed its true colours and anti-Western, anti-democratic nature through the brutal violence executed by Serbian police against protesters in Belgrade. In his pursuit of power, the Serbian president has overplayed his hand. A more moderate approach could have secured victory, but he opted for vote rigging to maintain authority in Belgrade. Willingly or not, he has accepted the role assigned to him by Putin - of Serbia's Yanukovych. This destiny seems almost inevitable as Putin's relations with the West sharply deteriorate, leaving no room for a middle ground, especially one aligned with Putin.

Unfortunately for Serbia, Vucic's actions have blocked its path to the EU, opening Pandora's box for destabilization in the Western Balkans and a slowdown in EU accession for other countries. Among the ‘axis’ countries, only Bulgaria, due to President Radev's marginalization, has thwarted the Kremlin's plans.

The elite in Skopje should reconsider its current policy lines, following Vucic's Serbia as a political anchor, and realize this ends up with RNM being left out of the EU and Albania having a separate accession track. Such developments would affect the Albanians in North Macedonia. Note the usual 'blame Sofia' game won't work.

The diplomatic farce of Russian special services warning Vucic about the protests being equivalent to Maidan is a clumsy Moscow self-aggrandizing act. Vucic has long employed political tactics borrowed from Putin, which has been evident since the announcement of early parliamentary elections. The Kremlin seeks to portray Vučić as a Moscow puppet, undermining the latter’s status at home and abroad.

To the protesters in Belgrade, I extend my profound sympathies and best wishes for success, even if it may not come soon. Vucic will likely persist in power using increasingly brutal measures; the more, the further Serbia remains from the EU. In the short term, Vucic is a liability for Serbia as his leadership style and political instincts are incompatible with a membership in the EU - which is a setback for the EU, Bulgaria included. Our two countries can only address historical issues and realize their full potential within this union. Tensions will only arise with Serbia in Russia's orbit.

To the protesters, take comfort despite your disappointment with some quarters in the West. The US ambassador in Belgrade’s “principled" stance against violence may not align with the protesters. Still, hunger strikes and ongoing protests could force Vucic into some form of reconciliation or compromise. At any rate, to avoid despair, please read and learn lessons in realpolitik from US diplomacy during the collapse of the Soviet Union. Many suggest revising this main line in US foreign policy towards Serbia - appeasement and engagement with Vucic through reforms. Without a balance of carrots and sticks, Putin prevails.

And the Soviet Union collapsed - regardless of US policies.

понеделник, 4 декември 2023 г.

Да изнесеш концерт

Анна Гурина

В една студена вечер през 1950 г. в музикалното училище в Нижни Тагил влиза изнемощяла жена с лагерно палто и подковани обувки. На лош руски език тя помолила да я придружат до пианото, за да "изнесе концерт". Тя седнала пред инструмента, дълго гледала клавишите, после вдигнала ръце и... от актовата зала се разнесли мощни акорди, изпълнени с неистов темперамент, които разтърсили старата едноетажна сграда. Учители и ученици, изоставили занятията си и се втурнали в залата. Една странна непозната седял на пианото и с изкривени от артрит пръсти свирела Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен. Погледът ѝ бил вперен в безкрайността, а лицето ѝ светело от вдъхновение. "Коя сте вие?" - попита директорката веднага щом непознатата свършила. "Казвам се Вера Лотар-Шевченко - отвърнала тя със силен чужд акцент, - и свиря тази музика от тринадесет години!"

Неведнъж Европа и Америка я аплодирали, а Ромен Ролан я нарекъл "най-изявената пианистка на XX век". Вера не се интересувала от славата. Най-важното нещо за нея била музиката. Тя била нейното щастие, нейният живот и Вера ѝ се отдавала без остатък, съчетавайки в себе си взискателността на учител и вечното усърдие на ученик.

Вера Лотар е родена на 10 март 1901 г. в Торино в семейството на италиански математик и испанска пианистка. След това баща ѝ получава място като професор в Сорбоната и семейството се премества в Париж. На 6-годишна възраст Вера е записана в музикално училище, а на 12 години вече изнася рецитали. Един ден тя си проправя път до Тосканини зад кулисите и иска да свири в неговия оркестър. Взискателният Тосканини отказва. Тогава Вера седнала на пианото и изсвирила Лист по такъв начин, че великият диригент се разплакал. Вера обикаля света с неговия оркестър. Две години по-късно, на 18-годишна възраст, тя започва да изнася рецитали. Ромен Ролан, познавач на Бетовен, бил шокиран от изпълнението ѝ. Тя свири за американския президент, свири в Бъкингамския дворец, обикаля Европа и Америка. Stеinway ѝ подарява роял и я превръща в лице на кампанията си. Пътят напред е осеян с рози. Слава, богатство, почитатели - изобщо всичко, което може да си пожелае. Но всичко това предотвратява... любовта.

В средата на 30-те години Вера се запознава с Владимир Шевченко - руски емигрант и производител на цигулки, когото в Париж наричат "руския Страдивари". Това е любов от пръв поглед. Владимир е по-възрастен от нея, той има двама сина, но това не спира Вера и през 1936 г. тя се омъжва за него. А след това се влюбва за втори път - в Русия, за която й разказва съпругът й, и се запалва да се премести в тази прекрасна страна, където живеят прекрасни хора. Двамата пишат молба до посолството. След няколко месеца на Владимир е разрешено да се върне. Щастливата двойка се премества в Ленинград. Междувременно в календара се появява страшната 37-ма година ...

Живеят зле. Стая в общежитие, обща тоалетна и кухня, недостатъчно пари, Вера продава парижки тоалетни. Но след няколко месеца, благодарение на покровителството на пианистката Марина Юдина, Вера получава работа като солистка в Ленинградската филхармония. Съпругът ѝ си намира работа. Изглежда, че най-трудното е приключило. Но една нощ към общежитието се задава черна фуния. Владимир е арестуван по донос. Дават му 10 години без право на кореспонденция.

Вера се втурва в защита на съпруга си. С неистовия си темперамент тя минава от инстанция на инстанция и доказва, че съпругът ѝ е обичал Русия, че е патриот, но нищо не помага. Тогава тя губи търпение и изкрещява: "Тогава арестувайте и мен!" И, разбира се, веднага я арестуват за "сътрудничество с врага". Следователят от НКВД по време на един от разпитите бавно, с наслада, счупил всеки от пръстите ѝ с дръжката на пистолета. Така че тя не можела повече да свири.

Вера излежава присъдата си "от звънец до звънец". Тя сменя шест лагера. Реже дърва, цепи дърва за огрев, работи в кухнята. Съпругът ѝ ще бъде застрелян, но тя ще разбере за това много години по-късно. Децата ѝ ще попаднат в сиропиталище, където най-големият ще загине при бомбардировка, а тя ще срещне най-малкия чак двадесет години по-късно. Тя никога не докосва пиано в лагера. Но един ден двама затворници й изрязват клавиатура от шперплат. И на този "лагерен Стенуей" тя свири през нощта целия си богат репертоар. А гледайки осветеното ѝ лице, жените в бараките си мислят, че чуват безсмъртна музика.

Освободена е през 1950 г. Забранено ѝ е да живее в големите градове. Тя само мечтаела да седне на пианото и затова поискала да отиде във всеки град, където има музикално училище. В музикалното училище в Нижни Тагил тя свири в продължение на няколко часа, без да спира. А в коридора мълчаливо плачат учителите. 

В училището я взели като илюстратор за часовете по музикална литература. Тагилските ученици имали голям късмет - слушали известната пианистка два пъти седмично. Но не само те имали късмет - късмет имал и целият град. Вера изнасяла безплатни концерти в местния Дом на културата, получила работа в драматичния театър като музикален оформител, а след това взела и ученици. Обичала да преподава. Първо слушала как детето свири, а после казваа: "Изсвири го ето така", а след това им показвала. Съседите и, захвърлили всичко, тичали на този импровизиран концерт. Една от нейните ученички, Татяна Константиновна Гускова, си спомня: "... тя живееше в някакъв особен свят, беше абсолютно непрактична в светските и ежедневните дела.  

Музиката я изпълвала без остатък, беше смисълът на съществуването, на живота и щастието".

Говорейки за концертите. Те били изключителна рядкост, а Вера Августовна, възвърнала формата си, мечтаела за големи зали. Най-близкият голям град бил Свердловск /днешен Екатеринбург/. Но тя не се задържала дълго в Свердловската филхармония - към нея се отнасяли крайно подозрително. Тя била "аутсайдер", "бивша затворничка", и свирела по начин, различен от този в руската школа. Давали ѝ малко концерти, а ако ги правела, те били предимно в селата. Като не издържала на пресата, Вера се премества в Барнаул. Давала концерти в полупразни студени зали, много студени и страдала от това. Но един ден на концерта ѝ случайно дошъл кореспондентът на "Комсомолская правда" Симон Соловейчик. Той бил потресен от изпълнението ѝ и на следващия ден целият Съветски съюз научил за Вера Лотар-Шевченко.

През последните 16 години от живота си Вера Августовна изнася концерти в Москва и Ленинград и никой не казвал, че свири "някак неправилно". Живее в Новосибирск, в Академигород. Почитателите на нейния талант по всякакъв начин и с всички средства й осигуряват двустаен апартамент, купуват мебели и роял "Бекет". Вратата на апартамента винаги била полуотворена и съседите слушали как тя свири, докато седели на стълбите.

Тя била напълно непрактична в къщи, не умеела да готви, можела да забрави вечерята на котлона, да седне на пианото и после да се събуди, когато от кухнята излиза дим. Учениците от местното училище я покровителствали - чистели къщата ѝ, купували хранителни продукти, изпълнявали поръчки. По същото време - някъде в края на 60-те години - дошло писмо от френското посолство: извикали я обратно. Предлагат да се възстанови концертната дейност, обещават турне в Европа и Америка, условия на живот и хонорари, несравними със съветските. Но Вера... отказва. "Заминаването ми би било предателство към онези съветски жени, които ми помогнаха да оцелея в лагерите." Не без основание Вера е сравнявана с библейската Рут - родината, която убива съпруга ѝ, става нейна родина. На концертите ѝ никога не се продават билети за първите редове. Тези, които са преминали през лагерите заедно с нея, идват на тях безплатно.

Понякога била палава. Веднъж след един концерт в Новосибирск тя хожелала да отиде да се "забавлява" с приятелите си. Искала да пият шампанско и да свирят на пиано. Таксиметровият шофьор ги закара в едно забутано питейно заведение. Син дим, небръснати лица, разговори на жаргон, почти никакви жени. "О...", зачудила се Вера Августовна, но "тук няма пиано?". Взела две бутилки водка и помолила мъжете да донесат инструмент. Час по-късно полупияните мъже докарали на камион концертен роял. В продължение на няколко часа алкохолиците, крадците и престъпниците слушали Моцарт, Бетховен и Бах в тишина, свалили шапки.

Вера Августовна умира на 10 декември 1982 г. Погребана е в гробище в Новосибирск. Целият град последвал ковчега ѝ. На гроба ѝ е издигнат бял паметник, на който са гравирани собствените ѝ думи: "Животът, с Бах в него, е благословен".


неделя, 29 октомври 2023 г.

Колко жив е Путин?

 

Последната среща в Сочи на 4 септември

Слуховете за смъртта на Путин, които тръгнаха от известното предаване на Дмитрий Гордон, са невъзможни за потвърждение, колкото и достоверни или недостоверни да изглеждат, защото той има двойник, който може да се появи на публично място, когато това е необходимо. Винаги могат да го опровергаят като психооперация на украинските служби - и точно това прави Кремъл. Дори проявяват високомерие като принизяват както източниците, така и интерпретациите.

По-важният въпрос е какво се случва с Русия след Путин?

1. Идеята, че някой извън най-близкото обкръжение на Путин и по-точно на силовия блок около Патрушев и Съвета за сигурност, може да замести Путин е наивна. Но войната в Украйна дава своя отпечатък и там има много специфики и натиска на олигарсите срещу силовиците ще се засили.

Тези, които следяха какво става с истинския Путин, намериха доказателства, че той е жив при една от последните му срещи с Ердоган, в началото на септември. Срещата се уговаряше дълго, защото турския президент отказваше да се срещне с "двойника" и така се наложи вместо обявената визита на двойника в Турция, Ердоган да лети към Русия за среща с истинския Путин.


2. Не за пръв път на постсъветското пространство всичко зависи от сценария за предаване на властта. Ако не могат да се разберат за наследника, то двойникът, ако действително Путин е починал, може да остане достатъчно дълго на власт, включително да участва и следващата година в изборите. Но това е крайна хипотеза.

3. Косвени данни могат да се търсят много, всички разузнавателни служби сега следят за движението на най-близките до него олигарси, но ситуацията много наподобява разпада на Съветския съюз - дори да знаят в Пекин, Минск, Вашингтон но за тях е по-важно да няма трусове в Москва, които да увеличат глобалния риск. И за това мълчат.
Що се отнася до войната в Украйна - въпросите са повече от отговорите, но следете събитията в Близкия изток, операцията на Израел в Газа и най-вече реакциите на Иран. Техеран няма да се реши на нищо радикално ако знае, че няма да има подкрепата на Русия на Путин.
Военните действия и атаките в Украйна ще продължат - отново с идеята, който и да е след Путин /отново ако е истина смъртта му/, да се постигне мир от позиция на силата.
Но си мисля, че това дълго не може да продължи. Рано или късно - липсата на истинския Путин ще стане явна, защото само той можеше да балансира между отделните боляри. Онзи ден Набиулина си позволи ярка критика на Кремъл, а това не е типично.

петък, 8 септември 2023 г.

Терминалът за ВПГ в Александруполис закъсня. Изненада няма.

 Пускът на ВПГ терминала в Александруполис се отлага и няма да бъде готов, както бе обещано, до края на 2023 година. Разбира се, по обективни причини. Посещението на акционерите, включително на шефа на БТГ, в Сингапур, бе ритуално, тъй като конверсията на съоръжението в плаваща платформа в корабостроителницата Keppel бе договорено много късно, едва в началото на тази година. Сегашната визита има за цел да оповести публично този факт. Има много прилики между факторите, които играха роля, при умишелното забавяне на проекта за интерконектор България – Гърция, които сега сработват и при забавянето на пуска на първата в Гърция плаваща платформа за съхранение и регазификация (FSRU) на ВПГ. Отново целта е да се забави входът на ВПГ от Гърция, за да се даде време на Русия да организира входът на руски газ от Турция през проекта за Турски газов хъб. Газпром и Кремъл просто активираха лостовете си за влияние в Гърция, включително инициатора на проекта – компанията Газтрейд на свързания с Газпром гръцки магнат Копелузос.

Ако терминалът в Александруполис тръгне на 1 юли 2024 година, ще е добре, но има съмнение, че и тази дата може да се прекомерно оптимистична, ако се затегне реализацията на Турския газов хъб, съответно Газпром ще има нужда от допълнително време. Остават открити въпросите защо Булгартрансгаз трябваше да става акционер, а не БЕХ, така и никой не разбра, освен знаещите. Ролята на Булгартрансгаз при определяне на българската газова политика е рещаваща, и тази компания реализира основните насоки и в отношение на големите енергийни проекти с Турция и Русия /Турски поток и сегашният ъпгрейд с Турския газов хъб/, които имат ясен приоритет пред гръцките проекти. Проблемът на този тип едностранна политика е, че като играем с Русия и Турция за сметка на Гърция, южните ни съседки ще активират байпаса на България през Албания и Северна Македония. За сега годишният капацитет на връзката Гърция – Северна Македония е "само" 2,8 млрд. кубически метра, но скоро може да нарастне рязко. Сърбия и Гърция вече работят за продължение към Сърбия.

събота, 24 юни 2023 г.

Will Prigozhin's coup succeed?

The harsh tone in Putin's statement regarding Prigozhin's coup attempt may prove ineffective as it comes too late and lacks impact. While the strong rhetoric is appropriate, it may not deter Prigozhin. Putin has always responded resolutely under pressure, but this time is different as he no longer holds all the power.

The coup attempt has been brewing for some time, particularly after Putin and Shoigu ordered PWC Wagner to come under the control of the Ministry of Defense by the end of June. This directive from the top effectively aimed to strip Prigozhin, a key player in the power struggle for Putin's legacy, of his sole advantage.

PWC Wagner, funded by Russian oligarchs and the defense ministry's budget, naturally grew into a formidable force during the military operations in Ukraine. The rivalry between Prigozhin and Chief of the General Staff Gerasimov created insurmountable problems in managing offensive and defensive operations. No army could withstand the complications arising from dual subordination and command issues.

Like corruption, which was Putin's most successful export commodity abroad, it has now returned to haunt him and significantly undermined the economic and financial foundation of his grip on power. Notably, it has also hampered his ability to sustain weapons and munitions production at a rate sufficient to support ongoing operations in Ukraine. Private armies initially designed for covert operations, evading restrictions on official Russian troops, have become a nightmare threatening their creator.

What are Prigozhin's chances?

He has already succeeded by dealing a devastating psychological blow to Putin, from which the latter will be unable to recover. It's worth noting that this blow didn't come from the "liberal opposition" or the imprisoned Navalny but from a "war hero" who captured the attention of ordinary Russians and the patriotic elite, albeit at the cost of tens of thousands of casualties among Wagnerites. Today, pro-Kremlin propagandists argue that these casualties were criminals, but that label did not hinder their deaths in Putin's name during operations in Bakhmut.

Can Prigozhin succeed despite being outnumbered by hundreds of thousands?

It's not solely a matter of numerical balance but rather a comparison of motivation, determination, and who holds the initiative, including control over the media. Prigozhin and his followers express the discontent those fighting in Ukraine felt due to the widespread corruption, abuses, and a complete breakdown in operational management. Yes, Putin can mobilize hundreds of thousands of supporters in Moscow, but there are factors to consider:

  • Putin will inevitably face challenges when using force against his people on home soil. There remains some degree of public tolerance, and any semblance of a civil war in Russia will tarnish his power status and be seen as an admission of failure.
  • The loyalty of the FSB (Federal Security Service) and Rosguard (National Guard) is questionable; their allegiance, like any bodyguard, may shift with changes in power. The FSB alone cannot control the military.
  • Prigozhin is a 'turbo' patriot, and his coup offers the Russian elite an opportunity to escape the impasse in Ukraine, which is unlikely under Putin's leadership. There is a growing weariness among Russians, as many yearn for victory but even more so for an end to the conflict.

It is essential to monitor the situation closely. If Prigozhin advances after Voronezh, Putin will have to negotiate with him, resulting in the downfall of Shoigu and Gerasimov. Putin may then assume a role similar to Gorbachev after the Yeltsin putsch.

сряда, 24 май 2023 г.

По повод "приятелския огън" - разочаровани и разочароващи

 ОК - Промяната. Та твърдите, че Промяната била станала Подмяна?! Няма да споря, няма смисъл. Кога стана Промяната, та усетихте, че е станала Подмяна. Говорите за очаквания, за бъдещи вероятни, но несигурни събития, и въпреки това, още днес отрязвате рязко - излъгаха ме, анатема.

Този пост е плод на печалните наблюдения от неделя, когато една малка група, платени и загубили образ и приличие човекоподобни, насилиха информационно и физически голяма София и софиянци останаха по къщите си вместо да ги изпратят по живо и здраво по домовете им. И МВР на Радев се направи на разсеяно, и кметството.
Сега организираме марш в полза на ЕС и НАТО - като контрапункт - за върнем Вярата на София. Избираме дата, час и място. Не го правя сам, защото не ми е това силата, но си казах, че не мога да чакам да ме организират. Прекалено много закъснявам в реакцията по обуздаването на Копейкин. Но посланието е еднозначно - типичният образ на българската очаквана, но несъстояла се Промяна - всички чакат някой друг да я стори, наблюдаме от трибуните и след това заклеймяваме дръзналите, които обаче не отговарят на естетическите ни критерии за протести и правят нещата "несъвършено" - ние зрители, с пръста на горе или надолу, те - политическите гладиатори на арената, които се борят до политическа смърт.
Съзнателно се отказах, още преди години, от политиката и партиите. Единствената, в която съм членувал е БЗНС, и то до 1990 година, и само защото алтернативата беше БКП, иначе проблеми в работата. Не разбирам партийността и нуждата от това да бъдеш част от някаква организация, и да подчиниш личното в полза на колективното, особено когато не сме излезли от демократичния централизъм - централизмът е ясен, но демокрацията е отвън. Уважавам политиците, при все това, защото вършат народната работа и влизат в калта на човешки отношения, която повечето от вас трудно ще изтърпите.
Днес чух клетви и заклеймявания от хора, чието единствено право, пред вид дълбочината на проблемите и кризата у нас, е правото на смирение, защото всички сме съучастници в блатото, дори и да сме били в опозиция.
Хората правят Промяната. Тя не е природно явление, а плод на съзнателно усилие. Ако не искаш да помогнеш, не пречи, защото, ако изобщо се състави този редовен кабинет, в края на пътя няма нито слава, нито радост. Такава е съдбата на малкото честни и морални политици у нас които познавам, които не си тръгнаха от властта като мултимилионери и не предадоха обещанията си. За тези хора няма да има високи държавни отличия - както нямаше за най-големите ни демократи политици от прехода. Вижте лауреатите на най-високото ни държавно отличие - орденът "Стара Планина" - само двама са политиците от демократическите сили - Неделчо Беронов и Петър Дертлиев /но нито един, който в момента да е жив/, които са получили това отличие през последните двадесет години. За сметка на това Тодор Батков, Доган, Пирински, Ирина Бокова и т.н. са в списка. За политиците на Промяната, след като вече не са на власт, няма да има достъп до медии, покани за концерти, добра дума. Ще ги хулят до последно. Както хулят Иван Костов и Петър Стоянов.
За това, поне днес не хулете "отиващите на смърт", преди да са тръгнали по Пътя. Замълчете. Поне за миг. Защото в хора на клеветата на ПИК, Блитц, Барековци, Трудоваци, Часовникари и сие, се включвате и вие, съмняващите се, разочарованите и разочароващите.
Слушайте Лозан Панов, защото той може да различи подмяната. Има такива хора ориентири, но не позволявайте неудоволтворението да произведе от вашата енергия стрела срещу ближния, вместо атака срещу врага.
Вместо гняв - ви каня да се присъедините към Марща за ЕС и НАТО и към това да бъдем Общественото Око и Надзор на редовното правителство. И когато политиците на власт направят нещо добро да ги похвалим, и чак като стъпят накриво да ги критикуваме и да сваляме.
Запазете си патроните на разочарованието и гнева, защото и без това на бойното поле няма нужда от тях - задкулисието стреля с несъразмерна за шансовете за успех на нероденото правителство, огнева мощ, след която остава България като един голям Бахмут. Разрушения навсякъде, и хуните на Възраждане.

сряда, 12 април 2023 г.

Сръбски Телеграф: Сенчестите сделки на Драган Шолак в България: Основният партньор на United Group под санкциите на САЩ!

Ключовият сътрудник на Драган Шолак в България е Делян Пеевски, който беше санкциониран от американците през 2021 г., а от британците през тази година * Пеевски е обвинен в организирана престъпност, корупция, медиен рекет и потискане на свободните медии * United Group купи телевизионната мрежа Нова за 290 млн. евро, а българските им партньори са платили преди това 185 млн., което говори за пране на пари.

След разкритието, че един от ключовите хора на United Group дълги години е пряко свързан с руски олигарси и политици, както и че луксозните сгради на компанията SBB действително са собственост на този "банкер на Кремъл", нови доказателства излизат наяве, че претенциите за проевропейска и прозападна ориентация на компанията на Драган Шолак са само измама и лъжи.

Както първи съобщиха разследващи журналисти в Словения, Волфрам Куони, известен в родната си Швейцария като "консултант" на руски олигарси и заместник-председател на банка "Газпром" в тази страна, е бил президент на компанията на Шолак United Media Network в продължение на седем години. и близък до Кремъл.

Тогава стана известно, че Шолак официално отстранява Куони от United Group само за да измами Запада, но връзката им остава силна: този проруски спекулант, чрез компанията, която пряко контролира, все още притежава офис сградите на компанията на Шолак SBB в Нови Белград . Освен всичко това бизнес партньорът на фондацията SBB на Шолак е проруска неправителствена организация, чийто основател е Мария Куони, съпруга на Волфрам Куони, също много тясно свързана с кръгове, близки до Кремъл.

За мътните дела на Шолак и компанията му обаче няма законови, морални и държавни граници.

А именно: Драган Шолак, United Group и притежаваните от тях медии имат дългогодишни най-тесни бизнес връзки с лица от разузнавателните и престъпни среди в България, като главният сред тях Делиян Пеевски е под санкциите на Съединените американски щати и Великобритания!

Освен това бизнес партньорите и компаниите на Шолак са обвинени от неправителствения сектор в тази страна в задушаване на медийните свободи, за които United Group и нейните медии Nova S и N1 уж държат толкова много в Сърбия.

Това е резултат от подробни и внимателни анализи на публично достъпни източници на информация за бизнес ходовете на United Group и нейния шеф Драган Шолак в България.

Особено интересното е, че сътрудничеството на Шолак с престъпни и дори шпионски кръгове в България започва преди десет години и то заради бизнес в Сърбия.

През април 2013 г. беше официално обявено, че Direkt Medija, най-голямата сръбска агенция за търговия с рекламни площи в медиите, е закупена от неизвестния български бизнесмен Красимир Гергов. За тази работа той плати 17,7 млн. евро на предишния собственик Мултиком холдинг. Скоро медиите в България обявиха кой е Гергов - новоизпечен магнат и бивш служител на българското разузнаване! В същото време, като Шолак, е страстен голфър и дългогодишен президент на Голф асоциацията на България. 

Закупуването на Директ Медиа е извършено по особено сложен начин - сръбската компания е закупена чрез регистрираната в Холандия фондация CEE Media, на която Гергов е бил директор и упълномощено лице. За целта CEE Media получи заем от 9,5 милиона евро от компанията Sierra, а неин собственик е компанията Salvador от екзотичните Сейшели.

Според публикации в медиите от този период Гергов е получил допълнителни 8,2 милиона евро за Direct Media от (ето го отново) Волфрам Куони, един от най-близките съратници на Драган Шолак. 

Спекулациите, че Красимир Гергов е само параван на Шолак, скоро се оказаха основателни - през 2014 г. United group започна да купува "на парче" дялове в Direct Media чрез различни свързани компании, а през 2018 г. стана формален собственик. 

След това започва дълго подготвяната експанзия на United Group в България. През януари 2021 г. новината, че групата на Драган Шолак е купила българската телевизия Нова, превръщайки я във водеща медийна компания в страната, гръмна като гръм от ясно небе.

Хората, от които Шолак купува Нова, са магнатите Кирил и Георги Домусчиеви, зад които стои политикът и богаташ Делян Пеевски, известен с близките си връзки с тогавашния български премиер Бойко Борисов. Всъщност сделката между Юнайтед Груп и Нова се осъществи, докато в българската общественост течеха дебати и се чуваха обвинения, че Нова обслужва шефа си Пеевски за изнудване, рекет и клевета срещу политически опоненти на Борисов.

Само половин година по-късно, през юни 2021 г., САЩ обявиха "индивидуални икономически санкции" срещу Делян Пеевски, а Великобритания направи същото през февруари тази година! Причината: участие в случаи на голяма корупция, включително злоупотреба с медиите за престъпни дейности.

Особено внимание привлича следният факт: Драган Шолак и United Group платиха 290 милиона евро за покупката на Nova Peevski през януари 2021 г., а той и братята Домусчиеви купиха същата Nova за 185 милиона евро през февруари 2019 г. Като се има предвид, че стойността на компанията не можеше да се увеличи с цели 105 милиона евро за две години, изглежда най-логично този бизнес да обслужва Шолак и Пеевски за пране на пари!

Но има нещо повече в партньорството между Драган Шолак и Делян Пеевски. Също през януари 2021 г. United Group купи цяла вестникарска верига в България - шест ежедневника и списания, чийто едноличен собственик, този път съвсем официално и без "паравани", беше Пеевски.

От това може да се направи изводът, че с превземането на Нова и вестникарската верига Шолак и Юнайтед груп спасяват имуществото на Пеевски от американските санкции, които той очакваше и последваха скоро.

Връзката на Шолак с руснаците и в България!

Експанзията на United Group в България започна още преди сделката с Nova: Политико-медийният октопод на Шолак с централи в Амстердам и Люксембург купи медийната компания Vivakom през август 2020 г. от предишните собственици, които са тясно свързани с руските власти! Бившият директор на Vivacom Спас Русев притежаваше 46% от компанията, а две руски компании, VTB Bank и държавната Delta Capital International, държаха по 20%. ВТБ сега е атакуван от западни санкции поради близостта си с режима на Владимир Путин, а Делта Капитал, освен че е собственост на руската държава, е свързана и с проруските власти в България по онова време, чрез бившия финансов министър Милен Велчев.

Между другото, споменатият Спас Рустев стана собственик на телекомуникационния оператор Булсатком през септември 2022 г. United Group всъщност е дала пари на Русев за придобиването на Булсатком, но не е уведомила за това съответните регулаторни органи в България, поради което конкуренцията е подала официална жалба, която в момента се обсъжда.

Как групата United задушава свободните медии

Решението на българския регулаторен орган да позволи на Драган Шолак да закупи двете най-големи медийни групи Vivacom и Nova в рамките на едва шест месеца стана обект на голямо внимание на независимата общественост в страната. Имаше обвинения, че Обединената група, в сътрудничество с Делян Пеевски и неговия екип, е отговорна за масова корупция, политическо участие на медийния пазар, нарушаване на антимонополните регулации и като цяло задушаване на свободния медиен пазар и свободната журналистика.

Подобно се случи, когато Пеевски и братя Домушиеви станаха собственици на Нова телевизия през февруари 2019 г. Регулаторните органи в България преди това не позволиха на чешкия милиардер Петър Келнер да върши същата работа, за същата сума пари, но затова веднага получиха зелена светлина. А когато Делян Пеевски и Домушиеви дойдоха в Нова, те уволниха голям брой "неподходящи" журналисти и вместо тях наеха журналисти от прорежимната телевизия Канал 3, също собственост на партньора на Шолак - Пеевски.

Подхлъзване и за Левски

Освен всичко споменато, Драган Шолак възнамеряваше да закупи известния столичен футболен клуб Левски в България, чрез компанията Sport Republik, на която той е съсобственик. Опитите да поеме Левски продължиха месеци, докато през февруари 2023 г. самият Шолак не потвърди в писмено изявление пред българските медии, че се е отказал от работата.

петък, 7 април 2023 г.

Рецептата на Борисов - всички във властта. Кой ще бъде в опозиция?

 ГЕРБ и Борисов, донякъде успешно, се опитват да прехвърлят отговорността за съставяне на правителство на ППДБ, и медиите като папагали повтарят тази мантра - демек криза, дълбока, ужас и трябва всички да се обединят. Всички на власт, никой в опозиция.

Защо това е перверзия и логическа и политическа, да не говорим морална и ако стане би довело да смъртта на демокрацията у нас и в частност на ПП и ДБ?
Идеята на всеки избор е избирателят да избере по-добрата според него версия, кой да бъде първи и да състави правителство, но да остави и някой в опозиция за да го контролира и докато е в опозиция на развива алтернатива? И ГЕРБ бяха избрани /отделна тема доколко честни и легитимни бяха техни избори/ именно защото народът избра тяхната версия за начин на управление, повече стабилност и повече пунтамара като Промяна, и като личности, и като заявление и политики, и като морал, ако щете. Помните "кадрите" на Борисов от екрана как громяха ППДБ и казаха, че са аматьори, че не разбират и че само те могат. Е, избирателят им повярва /отново повтарям в рамките на нечестни избори/, и им каза, вие можете, действайте. Лейтенантите на ББ не казаха, че на всяка цена искат да работят и да споделят отговорността с "аматьорите", напротив - могат всичко сами.
В този смисъл въпросът е може ли и трябва ли ГЕРБ да бъде освободен от отговорност да състави правителството, което може /защото няма съмнение, че извън ППДБ всички други партии в Парламента са склонни да работят с него и така се получава мнозинство от 176 гласа !? или всички трябва да кандисат на Борисов и да се състави мнозинство, което той иска /като в някакво предаване за политически ерген/, за да може да изпере имиджа си и да приключи темата с отговорностите - и така да ликвидира завинаги шанса България да се измъкне от блатото на Системата, която той наложи и която се обслужва от всички власти - съдебна, политическа, бюрократична, ако щете дори манталитетна, скрепена с корупция на всички нива. Да напомня ставащото у нас и корупцията не са картина, която може да съзерцаваме от страни, а вирус, който ни убива и въпросът е или умираме или лекуваме.
Борисов не предлага лечение, предлага да преминем в тълкуването на корупцията от пандемия в епидемия, или по-скоро хронично заболяване, което постоянно да източва сили и ресурси в развитието ни, за да храни паразитите. Той предлага всички да бъдат в кюпа на властта и да се заметат под черга греховете и пороците. С това хронично заболяване ни се гарантира последно място по всички показатели в ЕС, което е доказано от годините му на управление.
Дори да приемем, че той е искрен и иска да управлява този път честно и почтено /на това над 65 процента от населението би се изсмяло - така тръгнаха и протестите/, кажете ми кой от истинските си партньори в задкулисието ББ е готов да загърби в името на новата "честна" коалиция. Да, да загърби, защото иначе всичко ще бъде неискрено, пошло, дори подло, - Доган и Пеевски ли, Гешев ли, Радев ли, Кирил Добрев ли, Таки ли, Маджо ли, Пашата ли? Бракът с Борисов върви с тези тежести и "деца" от миналите му бракове, които си остават негова отговорност и същност.
Само "кръгъл" идиот може да повярва в подобно прераждане. Докато официално се бракосъчетава с ППДБ /ако стане неговото/, ще си поддържа каналите и ще реализира схемите, които вече имат продължение - готвят Турски поток 2 /през Турция да внасят руски газ/, готвят дерогация за Росатом, ще пазят Лукойл в момента в който корупционните потоци отново потекат към тях. Нямате идея с колко мафията в момента забогатява от контрабандата на руски стоки през България и тези канали са същите и същите хора ги управляват както са канали за трафик на наркотици, хора и прането на пари.
Вие искали да живеете в този кошмар?
И какво предлагат на ППДБ, да играят ролята на Ванка Дурачок и на димна завеса.
Запомнете веднъж и завинаги - проблемът на България, поради който тя не може да продължи в развитието си по модела Борисов, е че е прекалено голяма паразитната и егоистична класа, която използва общите ресурси и усилия, за лично или групово облагодетелстване. Няма баланси в управлението, няма противожест на Борисов, и ако се лишим от ППДБ като антитеза, отиваме на дъното за дълго, ако не завинаги.
Тоест ББ иска сега да се съгласим на неговия политически рекет, да свикнем, да продължим с неговите преразпределителни мрежи на благоденствие и сигурност, които родиха най-голямото социално разделение в Европа и най-голямата бедност. Това ли искате?
Именно защото в българския политически живот няма противожест на Системата - тя контролира партиите в Парламента извън ППДБ, в съдебната система - прокуратурата която просто блокира изчистването на организма от гнили части / и ББ е върховния жрец на тази Система, няма сила, която да го накара да и изневери, и да се лиши от Гешев или такива като Гешев/, от калинките в държавната администрация и медиите, които държи на къс повод.
Относно изборите, също трябва да се каже - защото в покварата си те лишиха и изборите от легитимност, особено след като вкараха хартиените катализатори на манипулацията за да получат този резултат. Виждате какво стана - вижте им секционните протоколи, вижте контролирания вот, който вкара в последния момент ИТН, който преля към ГЕРБ за да може да изпревари ППДБ, и т.н. Това честни и легитимни избори ли са според вас?
Ако сега не кажем на висок глас, че "царят е гол" и изборите не са честни, от което следва че са нелегитимни, следващият път ще направят същото, само че в по-големи размери. За това е важно да се тегли червената линия на допустимост и търпимост. Баста!
Иначе изборите стават поредния елемент от парламентарната декорация, която възпроизвежда Тяхната власт и обрича България.
Eто защо Борисов трябва на всяка цена да има опозиция, за да го контролира и него, и мрежите му на влияние. Това е държавническото и отговорно поведение към България и българските граждани.

неделя, 26 февруари 2023 г.

За "модерните" търговски практики, които рушат връзката между български производител и български потребител

 Няма нищо общо с европеизма и атлантизма, да се правим на ударени, когато чужди търговски вериги се намесват на нашия пазар и го изкривяват до неузнаваемост, от което страдат и българските производители и потребителите, и България като цяло. Съгласете се, че не е нормална пазарна практика тук веригите и посредниците да получават над 50 процента от стойността от производител до потребител. Говоря обобщено, някъде е по-малко, но идеята, че това са премии извън пазара, които се дължат на злоупотреба с доминантно положение и ако не се вземат мерки нещата ще станат трагични.

Проблемът не е че немски и австрийки големи вериги се настаниха у нас, а че чрез доминантната си роля, усилена с пасивна политика на правителствата, "допринасят" за инфлацията, за убийството на българските производители на земеделски стоки. Проблемът е, че нашите институции, призвани да защитят потребителите и конкуренцията спят здрав сън. Вероятно мотивирани или объркани в проблема поради собствената си посредственост.
Да започнем с това, че може да е "нормална" търговска практика да се налагат на производители огромни такси за влизане във вериги и за поддържане на място, но това е непазарна форма на оскъпяването им, която е некоректно отнесена към джоба на потребителя. Разбирам, че те тези огромни вериги, трябва да амортизират по-големи разходи за супер и хипермаркети, за "модерност" в търговията, но мен това лично никак не ме интересува. Ако искат да правят модерна търговия, да намерят начини да се конкурират през цени, не през доминантната си роля и способонст да налагат пазарно нетипични разходи на потребителя. КЗК казва, че не било нарушение на конкуренцията?! Я, пак, още веднъж бавно - значи ако за правото да продаваш трябва да плащаш по 25 бона вход, и още 15 хиляди лева за поддържане на място, на практика тези пари ги отнемаш, в голямата си част от производителя, с което го принуждаваш да продава под себестойност, да изпилва до крайност печалби, тоест отнемаш му конкуретноспособност в бъдеще. Да прочетат какво е определението за злоупотреба с монополно положение и значително влияние върху пазара. Това е класически случай, който води до по-високи цени на дребно и прави производителите ни неконкурентни, до степен, постепенно и неумолимо те да бъдат измествани от чуждестранните им конкуренти, и то за съвършено базови неща като прясното мляко. За сведение - и Кауфланд, и Билла, и Лидл, и Метро са немски компании. Ако беше нормална търговска практика, нямаше цените в техните магазини в Австрия и Германия, да са радикално по-ниски от цените на същите продукти у нас. Или съответните такси са по-ниски, или получават субсидии, които изкривяват пазара, или просто там институциите си гледат работата. Тези търговски вериги играят ключова роля за инфлацията, заради която не можем да влезем в еврозоната и раждат бедност, която се трансформира в пасивност на изборите или "зависими" гласове, което оставят корумпираните на власт.
На примера на млякото, за което производителя получава 1,15 лева, а веригите го продават за над 3 лева, можете да проследите целия абсурд и поквара на посредниците в логистичната верига. Парите, които получава нашия производител, не могат да му осигурят препитание, да не говорим доходи, които да му позволят инвестиции в разширяване, поради което селата се обезлюдяват и всички отиват в големите градове, където купуват от големите вериги. Цялата инфраструктура, която държи над водата и прави смисъла в локална България деградира. Неспасяемо.
И как да се конкурират нашите производители с огромните субсидии, които млекопроизводителите получават в Германия, Австрия, Дания, Унгария? Като добавите и пресата на големите търговски вериги върху цената на която те купуват от производителите или преработвателите, става ясно, че некрологът е написан още преди "сватбата" между производител и търговец..
У нас субсидиите са малко, във всеки случай тотално неравностойни, а 85 процента отиват в зърнопроизводителите, които сега се оплакват от конкуренцията на евтиното украинско зърно, което не получава субсидии!? Корупцията довършва и малкото останал здрав смисъл и идея за помощ.
Разбира те ли за каква перверзия иде реч?
Значи другите големи европейски правителства могат да си стимулират производителите на земеделски продукти, за да останат хора в селата им, да има училища, магазини, изобщо живот, и да запазят местното в уравнението на България,
У нас покварените управници и пленените институции си затварят очите за злоупотребите с доминантна роля на големите търговски вериги, които убиват възможността да си купим българска стока от кварталния магазин - не за друго, а защото ако веритите на снабдяване работят в оптимален режим - ще я купим по-евтино от квартала, като производителят ще вземе повече пари, които да останат "на село" /в общия смисъл/. Защото кварталните търговци нямат такава сила да налагат непосилни цени на производителите, пък и сами вземат много по-малко като търговска надценка, защото няма да изплащат огромни сгради и земи за хипертърговия.
Няма да ви казвам, какво може да направи КЗК и Комисията за защита на потребителите по случая. Тях просто ги няма, отсъстват - в отпуска са - като Гешев. Само ще ви предупредя, че не стига монопол върху търговията на едро, но сега ще усвояват и единствената останала ниша - тази на кварталните търговски магазити и малки вериги, които основно са наши и продават на сравнително ниски цени.
Днес разбирам, че немската дискаунт верига /ниско бюджетната търговия/ TEDi щяла да открива 200 магазина в кварталите, за да унищожат тотално и последната база, на която се крепи местната верига на свързаност между производители и потребител.
Не е луд, този който яде зелника,
И моля да не ми излизате с номерата, че големите търговски вериги допринасяли за достъп на българските стоки до европейския пазар, Със сигурност има и такива примери, но вижте примера с продуктите на селското стопанство - кое по-точно е добрия пример и кой е прокопсал от това? Това, че има няколко български посредника - като млечни компании, локални агрегатори на производство, които довършват българския производител никак не променя картината. Защото тези посредници на по-ниско равнище, пък убиха мандрите, и с това способността на местни сдружения да организират колективно предлагани и купуване на същностни за производството неща. И местни изключително качествени земеделски продукти. Ако не знаете какво е да качествено сирене и кашкавал - питайте родителите си.
Факт е, че мафията на посредниците /политически, финансови, търговски, административни/ е съотговорна, видяхте какво стана с шефа на българската държавна млечна компания Ел Би Булгарикум - как ще намалява цени, откъде накъде? Щял да купува от местен производител на добра за него цена и ще го предлага на потребителите на още по-добра. А къде е тяхното на посредниците?
Този служебен министър Стоянов е символ на посредствеността, но е просто изпълнител.
Може да звучи националистично, местно и т.н. Със сигурност има веригите, които се стараят да играят конструктивна роля, целта на този пост не е да вини някого конкретно, а да ви каже в прав текст, че трябва да бъдете граждански активни, да не се примирявате с това, че "така е устроен светът" и да искате от политиците, които ще избирате да разбират и защитават интереса на малкия човек - потребител и производител в България.
Това правя, защитавам общите ни интереси, защото знам както е мандра, качествена земеделски продукция, и зная, че трябва да се върнем към корените. Имам и още един мотив, защото подобна тема може да бъде експроприирана и експлоатирана от Копейкин„, и превърнат в знаме на антиевропеизма. А проблемът е тук, у нас. Крайно време и ПП и ДБ да заяват, че членството ни в ЕС не означава, че няма да защитаваме потребителите и собствените интереси. Приятелството приятелство, сиренето е с пари.
Иначе ще се чудим защо нарастващи доходи, превърнати в платежспособно търсене, не произвеждат по-голямо богатство.
Няма голяма разлика между това което правят Лукойл и Газпром у нас, и гореописаните практики.

неделя, 19 февруари 2023 г.

Какво остана в сянка, по новия списък Магнитски?

Не зная дали ще се съгласите, но важни неща останаха в сянка, по новия списък Магнитски. След шока, засегнатите от това страни, започната да отричат, че ГЕРБ няма нищо общо, били персонални санкции срещу Влади Горанов в лично качество. Глупостта в това съждение може да съперничи само с арогантността. Но какво да се прави - криза е, реагират, както могат.

Какво остана незабелязано, или не добре засегнато?

Първо е по избора на Румен Овчаров за включване в списъка. Сигналът, който американците дадоха е многопосочен. Овчаров беше обект на внимание от прокуратурата, но окончателно съдебно решение няма, след като Върховния съд отмени условната му присъда за ТЕЦ "Бобов дел". Казват, че обвинението не си е свършило професионално работата си. Но запознати твърдят, че роля са изиграли и руските и масонски връзки. Не партийните, още по-малко професионалните. Умее да "убеждава" Овчаров.

Това последното си мисля, също е важно, защото не само Румен Овчаров се спряга за главен енергетик сред местното "руско" масонско братство, в което са и енергетиците от ГЕРБ. Тях също ги пазят от прокуратурата. Но САЩ показаха, че не се интересуват от подобни протекции, още повече, когато местните ложи са вързани не със западните, а с руските ложи, които пък са пълни с агенти на руските специални служби и са канал за руско влияние.

ГЕРБ побързаха да лансират новите покупки на Ф-16, ядрените горива от Уестингхаус, реактора АР 1000 като индулгенция, но нещо са пропуснали да забележат, че въпреки, че гласуваха в Парламента, от Вашингтон не бяха впечатлени. Тези номера минаваха при Тръмп, не при Байдън. Тоест подобни хватки "да дадем нещо", което обаче не е наше, на американците за да ги накараме да си затворят очите за далаверите ни, не минава.

И тук идва най-интересната част от разсъжденията.

Горанов е не само третия, посредника в отношенията между Борисов и Пеевски, но и третия в отношения между Борисов и Божков. Пеевски, Божков и Горанов вече са на дузпата, можете ли да отгатненте кой е следващият "намагнетиризиран", от раз.

Кой е топлата връзка между Борисов и Пеевски в енергетиката? Не е трудно - Делян Добрев, комути Пеевски помогна да се върне "на бял кон" в Хасково след като беше освободен от Борисов. В ГЕРБ Делян Добрев е главния енергетик, вездесъщия надзирател на всичко което става - включително в ядрената енергетика. Той е и посредник между Борисов и Пеевски, от една страна и Румен Радев от друга. ГЕРБ имат много грехове в енергетиката ,както се показа от участието на двама назначени от тях изпълнители директори на АЕЦ "Козлодуй" - познайте от кого, Тук спада и баването на интерконектора и Турски поток, но най-големи проблеми Борисов и Делян Добрев ще имат заради атаката срещу правителството на Петков за това че не купува руски газ, сигналите на Делян Добрев до прокуратурата, в които се натопяват Александър Николов и Кирил Петков за това, че са се обърнали към американците за спешни доставки и не са приели условията на Газпром, включително и затова, че отново съгласуване с Радев, отказаха договорените покупки на американските карга с втечнен природен газ, за които Белия дом бе ходотайствал, а нашите с лека ръка ги отсвириха. Не се забравят такива неща. Списъкът набъбва и с новите проектни амбиции на назначените от ГЕРБ шефове в енергетиката - да реализират турския газов хъб с Газпромовски газ и намерението за целта да използват в реверсивен режим Транс-Балканския газопровод /за 17 милиарда кубически метра капацитет когато говорярт/, та те да се използва за транзит на руски газ. Шефът на БТГ дори се хвалел, че има място за нов Турски поток, този път на север към Молдова и Украйна.


Нищо не казвам, просто излагам логически съждения, е разбира се подкрепени от информация и разговори, но вие бихте могли да откриете кой ще бъде следващия, защото следващи ще има след Влади Горанов и Румен Овчаров.

вторник, 7 февруари 2023 г.

Румен Радев гледа нa изток

Част 1: За историята, постиженията и ядреното гориво 

Докато Русия на Владимир Путин губи позиции в Украйна и е все по-изолирана в международен план, президентът на България Румен Радев по странен начин не забелязва това. 

Служебният кабинет, който той назначи (и все още доминира), е зает с осъществяването на стратегически завой към Москва в областта на енергетиката. Това трябва да бъде осъзнато от българските граждани (и от другите) като нещо, което се случва – което предполага да му се противопоставим. Не е новина, че България има проблем с енергийната зависимост. Още по-малко е новина и това, че по-голямата част от този проблем се състои в зависимост именно от руската енергия. Винаги е разумно да застраховаме рисковете. А те не изглеждат много хеджирани в ситуация, в която внасяш цялото ядрено гориво и 95% от природния газ, който използваш, от една страна доставчик; и в която същата тази страна доставя по-голямата част от суровия ти петрол - който след това продължаваш да преработваш в съоръжение, единственото голямо, което имаш на местно ниво и което е собственост на въпросната страна. Особено ако тази държава е известна с това, че е все по-изолирана и е избягвана от учтивото общество заради такива провални решения като изпращане на войски на териториите на съседите си и анексиране на части от тях. 

Решения в тази ситуация има! 

Последната „малка фриволност“ на Русия - нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. - изглежда събуди Запада и подейства като катализатор на процес на радикално преосмисляне и адаптация. Шокът подейства и най -накрая въпросът за намаляване на зависимостта на Европа от руската енергия и премахване на заплашителното влияние, което тя дава на Кремъл, вече е с приоритет. Руският газов гигант "Газпром" също даде своя принос, като ограничи доставките по газопровода "Северен поток", а в случая с България спря доставките по тръбата още през април, когато София отказа да се съгласи с ексцентричното изискване за плащане в руски рубли. Така че всичко е наред. 

В близко бъдеще предстоят трусове, но в края на процеса ще излезем по-силни и разумно диверсифицирани. Е, звучи прекалено благожелателно? Действително, особено, ако президентът Румен Радев, който в момента се възползва от безизходицата на българската политическа сцена, успее да реализира своите намерения.

Главните жалони 

Трябва да започнем отнякъде и април 2021 г. изглежда най-подходящият момент. Тогава след парламентарни избори беше сложен край на дългото управление на Бойко Борисов. Г-н Борисов и неговата партия "Граждани за Европейско Развитие на България" (ГЕРБ), които бяха на власт от 2009 г., само с кратко прекъсване през 2013-2014 г. (когато социалистите в страната се появиха, за да осигурят един от периодичните си признаци на значимост), бяха сменени. 

По време на управлението на г-н Борисов не беше направено много за намаляване на енергийната зависимост. През 2013 г. беше подписан договор за доставка на газ от Азербайджан. Извършена беше и значителна работа (макар и подозрително бавно и без реални резултати) по интерконектора Гърция-България (IGB). Това беше дълго обмислян и дълго отлаган проект, който имаше за цел да улесни навлизането на газ от южната съседка на България, както на тръбопроводен газ от маршрута TANAP-TAP (за азербайджански газ), така и на втечнен природен газ (LNG) от терминала за регазификация в Ревитуса и следователно на световния пазар на LNG. Това бяха добри вести, макар и все още да нямаше реален газ. От друга страна, г-н Борисов изигра решаваща роля за улесняването на изграждането на газопровода "Турски поток" - амбициозен проект за доставка на руски газ до България и до Европа през Турция (а не през Украйна). Така че ситуацията през април 2021 г. беше до голяма степен такава, каквато загатнахме по-рано: - 100% зависимост от Русия за ядрено гориво, което се използва от единствената българска атомна електроцентрала (АЕЦ), построена и оборудвана от Русия, - АЕЦ „Козлодуй“. Г-н Борисов не направи нищо, за да промени това положение (макар че, признавам, никой не е настоявал за промяна на този етап). И наистина, основният му принос в ядрената област беше неуспешният опит да се построи втора АЕЦ с руско оборудване в Белене; - Силна зависимост по отношение на суровия петрол и капацитета за неговото преработване: петролът, който България използваше, беше внасян предимно от Русия под формата на суров петрол и преработван на местно ниво в рафинерията "Лукойл Нефтохим" в Бургас на брега на Черно море, която отново беше руска собственост; - 95% зависимост от Русия по отношение на доставките на газ. Между другото, останалите 5 % от газа са азерски: България никога не е добивала много собствен газ, а от 2016 г. насам на практика не добива никакъв - въпреки че потенциалът й е значителен, а г-н Борисов не е направил почти нищо, за да го развие. Като цяло, това не е кой знае каква отправна точка. Какво се е случило след това? Три кабинета Е, случиха се много неща от вътрешната политика (заедно с огромна международна криза). След оттеглянето на г-н Борисов от правителството имаше два служебни кабинета, назначени от промосковски настроения г-н Радев след нерешителните парламентарни избори през април и септември 2021 г. - и двата оглавени от неговото особено русофилско протеже Стефан Янев. Доста се говореше за диверсификация на енергийните източници, както и за значителни протести в нейна подкрепа. Но по отношение на реалния напредък, постигнат на практика при тези два кабинета, ситуацията може да се обобщи с една дума. А именно: "нула". Третите избори, през ноември 2021 г., дадоха разнороден и несигурен редовен кабинет, оглавяван от реформистката и прозападна партия "Продължаваме промяната" (Produlzhavame Promyanata или PP). Лидерите на ПП, министърпредседателят Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев, се заеха да променят геополитическите котви на страната, но това беше огромно начинание. Отчасти защото ПП беше в коалиция с някои доста сложни партньори, но най-вече защото целият енергиен елит на България, и в трите области на зависимост, е руски обучен и обвързан с Русия - единствената и неповторима Русия - чрез многобройни сантиментални връзки, лични връзки, лични интереси и в много случаи - чрез откровена корупция. Както много други неща в съвременна България, това може да се проследи назад във времето на Съветския съюз (СССР) и съветския блок. Тогава разделението на труда в рамките на блока, декретирано от Москва, означаваше, че СССР е доставчик на нефт и газ за Източна Европа, където - с изключение на непокорството на Румъния при Николае Чаушеску - съответните сектори бяха оставени слабо развити, а елитите на тези сектори бяха ориентирани към съветското икономическо и енергийно господство и към сътрудничество със съветския доставчик. Разбира се, СССР вече не съществува. Но ако прочетете "руски" вместо "съветски", ситуацията в България три десетилетия по-късно се е променила забележително малко. 2 Така че Петков и компания си бяха свършили работата. Въпреки това, само за осем месеца управление - и въпреки че министърът на енергетиката е свързан не с ПП, а с една определено по-малко просветена групировка - кабинетът на Петков постигна определено. Войната в Украйна, както и спирането на доставките на природен газ от страна на Газпром през април 2021 г., наложиха известна диверсификация на източниците на газ. При режима на г-н Борисов усвояването на газ от Азербайджан достигна едва една трета от договорения един милиард кубически метра годишно (1 млрд. куб. м/г.): той беше много по-евтин от руския газ, но задълженията към Газпром имаха предимство. При управлението на г-н Петков България започна да доставя цялото количество предлаган азерски газ. Това беше достатъчно, за да започне Кремъл да се притеснява, че загубата на пазарен дял може да е необратима. Зависимостите, които обвързват С риск да се повторим, руското влияние в България, както и външнополитическите възможности на Русия спрямо България като цяло, са пряка функция от енергийните зависимости и от обемите и цените на търгуваните енергийни стоки. Ако Русия не доминира в секторите на петрола, газа и ядрената енергетика на България, тогава материалната основа на лостовете за натиск на Кремъл ще изчезне. Оттук и геостратегическата стойност на запазването на тези енергийни лостове. Това уравнение има две страни. От едната страна стои Кремъл. А от другата са българските политици и свързаните с него предприемачи, чийто статус и материално благополучие зависят от непрекъснатия поток на руски енергийни суровини. За Кремъл, при все това, загубата на влияние в България, а следователно и на дял от българския пазар, сама по себе си и на пръв поглед не би била толкова сериозен въпрос. В края на краищата, да погледнем към цифрите. България потребява около 3 млрд. куб. м природен газ годишно. При рафинираните петролни продукти страната потребява еквивалента на 45 млн. барела годишно (45 млн. барела/г.) суров петрол и тъй като Лукойл Нефтохим извършва голяма част от рафинирането на тези продукти, това е по-изгодно предложение, отколкото просто да доставя суров петрол. И накрая, в Козлодуй се използва ядрено гориво на стойност около 70 млн. долара годишно. През последните 12 месеца българските компании и потребители са платили около 7,5 млрд. долара за петрол и рафинирани продукти, природен газ и ядрено гориво, като тази нетна сума е попаднала в Русия, или по-точно във военното ковчеже на г-н Путин - вероятно най-големият принос на която и да е членка на ЕС спрямо БВП. Това са сериозни суми. Но те са доста малки като значение в контекста на цялостното европейско търсене на руска енергия и на много по-големите активи, както по отношение на пазарните дялове, така и на политическото влияние, които Русия изглежда губи при геополитическите сътресения, предизвикани от нейната украинска авантюра. Казано направо: след като Русия си разруши привилегированите връзки с Германия, Франция и Италия, не е ясно защо г-н Путин трябва да губи допълнително съня си заради България. За русофилските - или по-точно кремлофилските - елити в България обаче отделянето от Русия стана екзистенциален въпрос. Това е така и в индивидуален план, в смисъл на статут, лично богатство и т.н., но и в политически план. Загубвайки връзка с кораба-майка, тези елити биха загубили основната си противотежест срещу непреодолимото западно влияние. Връзката с Русия е жизненоважна за поддържането на корумпирания и автократичен екзистенциален модел, върху който адептите на Кремъл процъфтяват. Без тази връзка техният начин на живот трудно би могъл да оцелее в геополитическата рамка на ЕС и НАТО. Пренареждането на списъка с приоритети на Москва - и някои доста драстични преоценки на икономическия, военния и геополитическия потенциал на Русия - които бяха предизвикани от войната в Украйна, карат българските русофили да стават все по-нервни и отчаяни. 3 За тях всичко е поставено на карта. Всичко. Ето защо рискът България да се върне към ситуация на близки до монополни руски енергийни доставки нараства експоненциално. И източникът на този обрат няма да бъде някаква външна криза или пазарни колебания. Ако това се случи, то ще е резултат от комбинация от три фактора: - Първо, решителни и координирани усилия на тримата ключови политически брокери в България - г-н Радев, г-н Борисов и Делян Пеевски, ултрахлъзгавия политик-олигарх, който доминира в предимно етническо-турското Движение за права и свободи (ДПС); - Второ, фактът, който е изключителен късмет за русофилите в страната, че въпреки малкия си пазар, малка България изглежда, както ще видим по-късно, се намира в центъра на новата схема на Кремъл за ограничаване на щетите, нанесени от войната в Украйна на позицията на Русия като доставчик на газ за Европа; - И трето, ужасяващо и късогледо примиреченство от страна на Запада. Което не бива да се случва и може да не се случи, но предвид досегашната история трудно може да бъде изключено. Трите измерения Както беше отбелязано по-горе, България е зависима от руската енергия в три основни направления - ядрено гориво, нефт и природен газ. Балансирането и намаляването на рисковете, свързани с тях, играе решаваща роля при определянето както на координатите на страната в глобалната геополитика, така и на тенденциите във вътрешната ѝ политика. Затова нека разгледаме тези три измерения последователно - и да видим с какво се занимават нашите български политически оператори и геостратези през последните месец-два. Измерение 1: Ядрено гориво Както вече споменахме, ядрените мощности на България работят с руско оборудване и изцяло с гориво, доставяно от Русия. Опитите на правителството на Кирил Петков да диверсифицира доставките на ядрено гориво бяха посрещнати „на нож“ от повечето мениджъри и специалисти в ядрения сектор на България. Докато Чешката република и Украйна вече подписаха договори с американската фирма Westinghouse и френската Framatome, руското лоби в България успя да блокира предложения договор с Westinghouse под претекст, че американското ядрено гориво не е подходящо за руските реактори ВВЕР от типа, инсталиран в българската АЕЦ "Козлодуй", по-специално за шести реактор. Това беше потвърдено наскоро в проекта за решение по темата, която се появи миналата седмица при третото и последно служебно правителство на г-н Радев - това, което беше назначено след свалянето на кабинета "Петков" през юни. Този проект изрично затръшва вратата на американския доставчик на ядрено гориво. И то с очевидно убийствения аргумент, че "Уестингхаус" не е лицензиран от – почакайте за малко - Курчатовския институт, главния руски център за ядрени изследвания! Но това не е краят на сагата. Санкциите, наложени в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, на практика дисквалифицираха Росатом - руския гигант в областта на ядреното производство и инженеринг, отговарящ за стратегическия ядрен арсенал - като партньор на България в ядрени проекти. Агресията на Кремъл де факто направи безполезни двата реактора, които България беше закупила за Белене, планираната (преди) втора АЕЦ в страната. По същата причина, поради която правителството на г-н Радев иска руски институт да сертифицира горивото на американските му конкуренти, никое българско правителство няма да може скоро да завърши АЕЦ с руски реактори без Росатом. А сега си представете как точно Росатом ще построи ядрено съоръжение в България в разгара на война. Това просто не би могло да се случи, особено в контекста на ядрените заплахи, които в момента заобикалят Запорожската АЕЦ в Украйна. 4 Защото при сегашните обстоятелства всяка АЕЦ се превръща в потенциална ядрена бомба, която само чака да бъде взривена при нападение с конвенционални оръжия. Така че посланието от заседанието на служебния кабинет миналата седмица е следното: забравете за американското ядрено гориво, оставаме с Русия. Със сигурност с руско гориво, доставяно чрез Framatome. Но никой не казва нищо за политическия риск за тези "френски" доставки, за това какво ще се случи, ако Русия спре доставките си на гориво за френската компания. Американското ядрено гориво, напротив, намалява този риск, тъй като САЩ постоянно намаляват зависимостта си от доставките на уран от Русия и от капацитета за обогатяване на уран в Русия. С други думи, има много силен аргумент в полза на американското ядрено гориво за намаляване на риска при доставките на ядрено гориво, поне отчасти. А аргументи- те срещу него просто не работят. Да се твърди, че американското гориво е опасно, е очевидно абсурдно, тъй като Чешката република и Украйна вече го използват. А да се твърди, че е по-скъпо от руското гориво, също не е солиден аргумент - ако се включат разходите за застраховка срещу политически риск. Толкова за ядреното гориво. Във втората част на тази статия в две части ще видим дали има подобна закономерност и в другите две области на енергийната зависимост на България - петрола и газа. Част 2 Дерогация и зависимости В първата част на тази статия от три части разгледахме историята на българската енергийна зависимост от Русия и интересите, които я обуславят, ограничения напредък в съкращаването и, и ретроградното отношение, заложено в неотдавнашния проект за решение на настоящия служебен кабинет по темата за ядреното гориво - едно от трите измерения на тази зависимост. В втората част на нашия анализ разглеждаме друго измерение, а именно петрола (включително рафинираните петролни продукти), и се питаме дали там действат същите тенденции. Второто измерение: петрола Изглежда, че отговорът е "да": това, което се случва, е наистина много сходно. В края на октомври служебният ни кабинет изготви още един проект за решение, който предвижда отмяна на забраната за износ на горива, рафинирани от руски суров петрол, за "трети страни" - т.е. страни от и извън ЕС. Предисторията е следната. По-голямата част от нефта, рафиниран в България (60-80 %), идва от Русия и почти цялата суровина се преработва в рафинерията "Лукойл Нефтохим", която е руска собственост. За повечето държави от ЕС вносът на руски суров петрол вече е забранен (след 5ти декември) със санкции, но през юни Брюксел предостави на България изключение от тази забрана (или, на езика на ЕС, "дерогация"). Може да изглежда контрапродуктивно (да не говорим за безвкусица) това "Лукойл Нефтохим" да плаща на Русия пари за използвания от нея суров петрол и да генерира печалби за руската компания майка в момент, когато руските сили бомбардират украински градове. Но в действителност това има някакъв смисъл. Бургаската рафинерия е голям работодател; тя е и голям данъкоплатец (макар че, както ще видим, със сигурност не е достатъчно голям); българският пазар зависи от нея за горива, които иначе би трябвало да внася, което оказва известно влияние върху платежния баланс на страната; и още нещо – като хубав поетичен акцент - рафинерията непряко изнася голяма част от произвеждания от нея газьол за Украйна. 5 Всъщност правителството на Кирил Петков успя да постигне рязко увеличение на обема на преработваната там суровина, до 220 хиляди барела на ден, което позволи износът ѝ да покрие значителна част от нуждите на Украйна от газьол (основно дизелово гориво, което се използва за тежкотоварни автомобили и не се продава в обикновените бензиностанции). Това беше доста удобен формат, тъй като количествата бяха основно за украинската армия. И този факт беше важен за "продаването" на идеята за дерогация на Брюксел. Макар че и други държави също получиха дерогации, но те зависят изключително от тръбопроводите от Русия за доставките си на петрол. България беше единствената страна, с излаз на море, която получи такава дерогация. Малко по-късно - на 29 юли, точно преди да напусне поста си - правителството на Петков въведе забраната за износ за трети страни, която сега неговият наследник предлага да бъде отменена. Предвидена да влезе в сила на 5 декември 2022 г. (като междувременно съответните ведомства бяха натоварени с изработването на подходящ механизъм), тя всъщност се отнасяше за износа на горива, рафинирани от руски суров петрол, както за страните от ЕС, така и за тези извън Съюза, макар че сега служебният кабинет иска да разреши само износа за "трети страни". Забраната имаше за цел да затвори вратичка, която Лукойл можеше да използва, за да заобиколи санкциите на ЕС, използвайки тази дерогация на България. Може би по-важната и основателна причина за забраната обаче беше задълбочаващата се криза с дизеловото гориво, което Лукойл традиционно продава извън България - и особено в Турция - чрез търговското си подразделение Litasco. Забраната имаше за цел да блокира този износ и да задържи дизеловото гориво в България, което да е от полза за българските потребители, а не да увеличава печалбите на Лукойл (и пълни военната каса на г-н Путин). В решението на Европейския съвет изрично се посочва, че дерогацията е временна и "следва да се предприемат всички необходими мерки за получаване на алтернативни доставки, така че да се гарантира, че вносът по тръбопроводи на суров петрол от Русия ще бъде подчинен на забраните възможно най-скоро". Кризата с дизела е международна - дори междуконтинентална - и в спекулативните сделки могат да се спечелят доста пари, особено там, където суровият петрол по някаква причина е сравнително евтин и има наличен капацитет за рафиниране. Какъвто е случаят в България: Миналата седмица руският суров петрол Urals се търгуваше с отстъпка от 23-24 долара за барел, което го прави най-евтиният суров петрол в Европа. В същото време по бензиностанциите в България се увеличава разликата в цените между бензина и дизела - тя вече достигна рекордните 45 стотинки за литър! Правителството на г-н Радев обаче изглежда не се притеснява от това. Нито пък от задълженията на България към каузата на ЕС и партньорите ѝ в Съюза: Европейският съвет даде ясно да се разбере, че дерогацията на България - както и на други държави - е замислена като временна мярка и зависи от усилията, които се полагат за диверсификация. И все пак няма и най-малък намек, че служебният кабинет прави нещо подобно - например търси неруски петрол или притиска "Лукойл Нефтохим" чрез експроприация или поемане на оперативен контрол чрез привличане на външен мениджмънт. Не, той прави точно обратното!? Използва претекста за зависимостта на Украйна от вноса от бургаската рафинерия, за да разшири дерогацията - и по този начин да разшири износа на рафинирани продукти на Лукойл Нефтохим за трети страни. Изглежда, че основната лоялност на правителството е към руския "Лукойл", руския суров петрол и руския тиранин. Не към българските потребители или ЕС. Казано по друг начин, проектът за решение е на път да превърне една доста разумна и добронамерена дерогация на ЕС относно нефта и рафинираните продукти в измама за трансформиране на санкциониран руски нефт в санкционирани горива - под закрилата на българското правителство - и да помогне на един руски енергиен гигант да генерира свръхпечалби. Доста добър алхимик сте, господин Радев! 6 Но нека бъдем справедливи. Президентът не е нищо друго освен последователен в действията си. Това е същият Румен Радев, който се прочу с това, че отказа да разреши преки доставки на българско военно оборудване за Украйна. Така че защо да не иска да осигури на приятеля г-н Путин допълнителни пари? Между другото, доста допълнителни пари, както ще потвърдят няколко изчисления на гърба на плика. Ако приемем обемите и средните цени от последните 12 месеца, въпросната сума изглежда е около 5,3 милиарда долара годишно. Тя се разпределя по следния начин: - Приблизително 3,6 млрд. долара под формата на преки плащания за руски суров петрол; - 1 милиард долара, произтичащи от факта, че Лукойл Нефтохим (или по-точно Литаско) купува суров петрол на цените на Урал, но продава получените в резултат на това рафинирани продукти на пазарни цени, които на практика са на базата на Брент; - поне 700 млн. долара, неполучени данъци в българския бюджет (и в резултат на това отишли при г-н Путин) поради игри с трансферното ценообразуване. Последната точка се нуждае от малко обяснение, така че може би читателят ще извини кратко отклонение. Проблемът е, че Литаско контролира всички финансови потоци както на входа, така и на изхода на рафинерията, като остава само с плащания за такси, които не отразяват пазарните критерии за разходите за рафиниране. Всъщност разходите за рафиниране са се увеличили повече от три пъти след началото на войната, тъй като в Европа има недостиг на рафиниращи мощности. Въпреки това (може би не е изненадващо), Litasco не е актуализирала адекватно споразумението си с рафинерията, за да отрази тези реалности. Едновременно с това рафинерията плаща по-високи от пазарните цени за стоките и услугите, получавани с посредничеството на Litasco. В резултат на това рафинерията реализира много по-малка печалба - и следователно плаща много по-малък данък върху печалбата - отколкото би трябвало. В известен смисъл обаче ситуацията е още по-лоша. Ако се съберат всички декларирани финансови загуби през последните 15 години, може логично да се каже, че настояването на България да играе с руснаците „меко“ е довело до загуби за българския бюджет, равни на стойността на самата рафинерия. Само помислете какво направиха румънците. През 2015 г. прокурори към Апелативния съд на централния румънски град Плоещ - където се намира гигантската рафинерия "Лукойл Петротел" - запорираха активи на "Лукойл" на стойност 2 млрд. евро в рамките на разследване за предполагаемо пране на пари и укриване на данъци. В крайна сметка Лукойл уреди делото извънсъдебно, но то показва какво може да се постигне с малко агресия. Различните държави от ЕС са възприели различни подходи за минимизиране на последиците от забраната за внос на руски суров петрол и рафинирани продукти върху работата на притежаваните от Русия рафинерии в ЕС. Италианското правителство, позовавайки се на съображения, свързани с националната сигурност, и използвайки законодателството на ЕС, поиска от Лукойл да даде съгласие за прехвърляне на собствеността на рафинерията ISAB в Сицилия, за да не се застраши работата и в условията на санкции. Всъщност това изглежда единственият начин да се избегне компрометирането на 20-процентния дял на рафинерията на италианския пазар на горива. Защото след 5 декември ISAB няма да може да приема доставки на руски суров петрол, но в същото време няма да може да финансира закупуването на неруски суров петрол. Като собственик на ISAB, Лукойл отхвърли предложенията за закупуване на рафинерията и изглежда се насочва към пряка конфронтация с италианското правителство. Но независимо от резултата от тази битка, въпросът за платежоспособността на рафинерията може да се окаже решаващ. Като дружество, на което са наложени санкции, Лукойл ще продължи да изпитва непреодолими трудности при осигуряването на достатъчно търговски кредити, което означава, че рафинерията няма да може да разреши проблемите си с платежоспособността. 7 Как е в България? Тук изглежда, че правителството на г-н Радев се опитва да разреши проблемите с финансирането на "Лукойл", свързани със санкциите, като – о, почакайте! - позволява на компанията допълнителни маржове на печалба и парични потоци. Е, може би просто на нас, българите, ни липсва този огнен латински темперамент. Но може би проблемът е в това, че хората по върховете са непоправимо русофилски по форма и корумпирани по съдържание. „Лирично“ отклонение Сега, горният аргумент повдига два интересни въпроса, единият от които се отнася до неутралността, а другият - до данъчното третиране на фирмите в енергийния сектор. Може би читателите на Aлтернатива & Aнализи ще ми простят, ако се отклоня за кратко от тях, преди (в последната част на тази статия) да продължим да разглеждаме темата за природния газ. За неутралността: Един от въпросите, които възникват, е следният: дали не съм ли се отнасял несправедливо към позицията на нашия президент относно изпращането на оръжия в Украйна? Мисля, че не. Но може би въпросът трябва да се аргументира. Така че ето какво ще кажа. Г-н Радев, разбира се, твърди, че като се въздържа от предоставяне на военна помощ на Украйна, България се държи настрана от войната. Тоест: спазването на неутралитет ни предпазва от неприятности. Но трябва да се запитаме: за какъв неутралитет иде реч? По-горе отбелязахме, че през последните 12 месеца България е платила общо около 5,3 млрд. долара за суров петрол и рафинирани продукти от Русия. Като прибавим и над 2 млрд. долара, платени за руски природен газ, и около 75 млн. долара за руско ядрено гориво, получаваме нещо около 7,5 млрд. долара. Това са плащания за енергийни ресурси, които България е можела да набави от другаде, ако е било взето решение да не се финансира г-н Путин и неговата война. Наречете ме циник, но ми се струва, че е претенцията за неутралитет е фарс от човек, който допуска прехвърлянето на 7,5 млрд. долара от страна със сравнително малък БВП за финансиране на военните усилия на агресора. И все пак точно това направиха господата Радев, Борисов и Пеевски. Относно данъците и субсидиите: Вторият ни въпрос се отнася до интересен контраст между начина, по който се третират "Лукойл Нефтохим" и компаниите за производство на електроенергия (генерерищите компании) по отношение на схемите за подпомагане на потребителите на техните продукти. Подкрепата за българските потребители на електроенергия идва от Фонда за стабилност на енергийната система, в който се внасят всички "излишни" печалби на държавните електропроизводствени предприятия. Държавната собственост в сектора е доста значима, така че към тях спадат АЕЦ "Козлодуй", Националната електрическа компания и Българският енергиен холдинг - които помежду си отчитат повечето вноски във Фонда. В парламента имаше предложения - преди законодателният процес да бъде така грубо прекъснат от свалянето на правителството на Петков - за разширяване на "данъчната основа" за този фонд, така че да включва всички електроцентрали, независимо от собствеността им. Това би включило и някои печеливши компании, произвеждащи електроенергия на базата на въглища и възобновяеми енергийни източници (слънце, вятър и т.н.) - при условие, че времената някога станат отново достатъчно нормални, за да може парламентът да приеме предложенията. Сега сравнете ситуацията с моторните горива. В сектора на нефтопреработката няма аналогичен фонд: признавам, че това не би било от особена полза, тъй като секторът се състои почти изцяло от "Лукойл Нефтохим" и тъй като повечето от "свръхпечалбите" се падат на "Литаско", а не на "Лукойл Нефтохим" - и тъй като "Литаско" не е в българската данъчна юрисдикция. 8 Не, механизмът за подпомагане на потребителите пред държавния бюджет, в този случай, е субсидия от 25 стотинки на литър, която в крайна сметка се оказва в търговците и рафинерията. Целта на този механизъм е да се поддържат ниски цени на бензиностанциите за многострадалните български шофьори. Но не е очевидно, че това е така. Така че е трудно да се избегне впечатлението, че истинският ефект от субсидията е укрепване на балансите на рафинерията и на някои избрани търговци на горива. Вместо да плаща данък върху свръхпечалбите, Лукойл Нефтохим е субсидиран от бюджета. Читателите вече няма да се изненадат ако чуят, че доскоро в парламентарния законодателен поток нямаше предложения за коригиране на тази аномалия. И ако са склонни да се запитат дали българските законодатели или длъжностни лица прилагат (или обмислят) някой от международно утвърдените методи за справяне с триковете при трансферното ценообразуване или като се разпрострат правата на дерогация само за местни данъчно задължени дружества, вероятно ще трябва да признаят, че въпросът е риторичен... Толкова по въпроса за ядреното гориво и петрола. Какво да кажем за природния газ? Това е темата на последната част от тази статия в три части. Част 3 Газови игри и меки точки В първата и втората част на тази статия бяха разгледани историята и политиката на енергийната зависимост на България от Русия, както и неотдавнашните събития в две от трите области на тази зависимост - ядреното гориво и петрола (включително рафинираните продукти). Видяхме, че сегашното служебно правителство, назначено след неубедителни избори от привърженика на Русия президент Румен Радев, направи малко за намаляване на тази зависимост и много за нейното засилване. Също така отбелязахме, че по отношение на петрола това правителство се стреми упорито да поддържа устойчиви паричните потоци в хазната на руския президент Владимир Путин и е забележително нерешително по отношение на Лукойл, руския собственик на единствената голяма рафинерия в България. В тази част ще разгледаме "третото измерение" на тази енергийна зависимост. Измерение 3: Природен газ В дълбочина нещата не са толкова различни в областта на природния газ. Доминиращата роля на руския държавен гигант Газпром повърхностно изглежда така, сякаш е намалена до голяма степен; всъщност тя е намалена до известна степен; и много се говори за желанието тя да бъде намалена още повече. Връзката между пазарния дял на руския газ и усилията на правителството да го поддържа е проста - колкото поголям е делът, толкова по-големи са паричните потоци, толкова по-големи са таксите за политическо посредничество. Под повърхността се полагат значителни усилия за поддържане на възможно най-висок пазарен дял на руския газ. И решенията на служебния кабинет бяха важна част от тези усилия. За чувства ли става дума? Служебното правителство на г-н Радев прояви подчертана привързаност към търговете за доставка на газ. На 20 септември то (или по-скоро неговите подчинени по върховете на държавния търговец "Булгаргаз") обяви не по-малко от три такива, в които се обявяват оферти за доставки на газ, съответно - За периода до края на тази година (т.е. през ноември и декември 2022 г.), с краен срок за подаване на офертите 3 октомври, резултатите са обявени на 10 октомври) – печелят гръцките компании ДЕПА и Митилинеос; 9 - за цялата 2023 г. (резултатите ще бъдат обявени на 30 ноември 2022 г.); и - За десетгодишния период 2024-2033 г. (наричан още "дългосрочен договор" или "ДДД"). Офертите за него трябваше да бъдат подадени през март 2023 г. Освен това правителството беше показало ентусиазма си за търгове скоро след встъпването си в длъжност на 1 август тази година. Още същия ден то обяви "криза" в доставките на газ и създаде "антикризисна работна група". Най-яркото продължение беше отмяната на договор, който, макар и да не беше възложен на официален търг, все пак беше потвърден като най-конкурентен при сравнение с получените по-късно оферти. Става дума за споразумението с американската компания Cheniere Energy, предвиждащо доставката на няколко товара втечнен природен газ в периодите до края на 2022 г. и между януари и април 2023 г., което правителството на Петков сключи в последните си дни. Именно анулирането на това споразумение разчисти пътя за провеждането на търговете през септември. Сега може да кажете, че всичко това е добре. Това бяха бързи и решителни действия и номинално търговете изрично изключват участието на субекти, които са под санкции на ЕС. А г-н Радев и неговите подчинени просто демонстрираха похвално отношение към прозрачността, конкуренцията и много други светли и красиви неща, вместо да поддържат неизгодни сделки, сключени при закрити врати от напускащи политици в полза на чуждестранни охранени бизнесмени. И евентуално на алчни, излишни посредници, въпреки че договорът с Cheniere всъщност включваше директни доставки от компания производител (както, между другото, и договорът с френската Total, важен сред няколкото споразумения за доставка, сключени и изпълнени по време на правителството на Петков). Но грешите. Някои от причините за това разгледахме в предишни публикации в рубриката "Анализи и алтернативи" (A&A), затова тук ще бъдем кратки: - Първо, сделката за седемте ВПГ товара на Cheniere представляваше някакъв вид сигурност за краткосрочното бъдеще (зимата) в един много несигурен момент. Това беше "птица в ръката" - по пословичен начин струва две в храсталака; - Второ, сделката всъщност беше доста добра. Тя беше обвързана с цените на базирания в САЩ Хенри Хъб (HH) - най-ликвидния пазар на газ в света - а не с по-високите цени, преобладаващи на TTF, основната борса за природен газ в ЕС. А това би компенсирало с повече от половината разходите за пренасяне на втечнения природен газ през Атлантическия океан. Свидетелство за това е разликата между спотовите и фючърсните цени на природния газ, като последните надхвърлят 110 EUR/MWh за януари, когато цената на газа за доставка по DES е обикновено под 70 USD/MWh за дългосрочни договори за доставка на LNG (цената по DES, или "delivered ex-ship", е тази, която се дава за LNG, доставен на крайна дестинация, като по този начин включва разходите за транспортиране и застраховки); - Трето, Белият дом имаше ключова роля в уреждането на сделката - като част от по-широк пакет за доставка на 15 млрд. куб. м втечнен природен газ от САЩ и ЕС - и разумността да се откаже приятелска помощ в такава сложна международна ситуация беше най-малкото съмнителна. Да не говорим за лошия вкус, който можеше да остане в Cheniere, газ доставен на доказана от пазара най-конкурентна цена; - Четвърто, въпреки всички нападки относно посредниците, товарите на Cheniere и Total, както се оказва, сега се заменят с газ, доставен действителни посредници! Тоест от дружества, които не произвеждат газ, а именно гръцките търговци DEPA и Mytilineos. - И пето, за съжаление, не може да се приеме, че българските търгове са винаги прозрачни. Накрая, разбира се, трябва да се зададе обичайният въпрос: "Cui bono?" Кой има полза? И в този случай отговорът не е трудно да се намери. 10 Газпром използва търговци на входа В началото на миналия месец доказахме по безспорен начин, че танкерът "Псков", който е заредил в началото на септември втечнен природен газ от терминала на Газпром за втечняване Портовая край Санкт Петербург, се е озовал на 3 и 4 октомври, в гръцкия терминал за регазификация Ревитуса, като след това газът му е влязъл в България през трансграничната връзка Сидирокастро-Кулата. Стана ясно, че откакто "Булгаргаз" обяви търга си на 20 септември, танкерите за втечнен природен газ, превозващи газ от "Газпром", разтоварват своите товари, а трансграничните потоци на разтоварения газ към България се увеличават. За да бъдем точни, въпросните газови потоци не се състоят само от регазифициран руски втечнен природен газ, а включват и тръбопроводен газ, който гръцките търговци DEPA и Mytilineos получават от Газпром - който не е прекратил доставките за Гърция - и след това се транспортира обратно до България. Според руски медии служебните министри на г-н Радев са успели да осигурят „бакхол“ – реверсивни зачетни потоци от Гърция, включително потоци от газ от "Газпром", през септември в размер на 4 милиона кубически метра на ден (mcm/d) с посредничеството на същите две гръцки компании. Това е иронично. Критиката за използването на посредници беше алфата и омегата на критиките на ГЕРБ срещу правителството на г-н Петков. Днес тези практики са в своя пик. И въпреки това енергийните гурута на г-н Борисов мълчат. Оглушително мълчание. За сведение, количествата руски газ, които се внасяха през септември - въпреки отмяната на директните доставки през април - бяха по-големи от тези на азерския газ, който влизаше най-много по 3 млн. куб. м на ден. Напоследък Булгаргаз се хвали, че цените на газа през октомври са били по-ниски от тези през предходния месец. Но ако това е било вярно за октомври като цяло, то със сигурност не е било заради тези руски доставки на втечнен природен газ, които са заменили газа от САЩ: Газпром продава на цени, индексирани спрямо нивата на TTF за предходния месец, а цените на TTF за септември бяха значително по-високи от тези на американския LNG. Твърдението за "ниски цени" може да се окаже вярно само за края на октомври и началото на ноември поради изключителни метеорологични условия. Това обаче едва ли може да се разглежда като критерий за цените през зимата. Сега търговците се питат какъв точно е смисълът на тези търгове на Булгаргаз. Това е справедлив въпрос, тъй като изглежда очевидно, че "практичният" подход на правителството на г-н Радев към енергийните политики е възстановил достъпа на Газпром до българския газов пазар. И не е чудно, че големите западни компании - тези, които се включиха в доставките на газ за "Булгаргаз" по време на кратката пауза на Петков - сега все повече се колебаят дали да участват в тези търгове, тъй като те могат да бъдат използвани като параван за сделки с "Газпром" чрез гръцки (и турски) компании. Тази година, следващата година... Само един от трите търга е приключил досега - краткосрочният търг за доставка на газ през ноември и декември. Резултатите от него бяха обявени на 10 октомври, като гръцките компании DEPA и Mytilineos се оказаха победители, както можеше да се очаква според нашия общ анализ. И също както се очакваше, ранните доставки по договора показват, че става въпрос предимно за газ от Газпром. От чисто търговска гледна точка е логично гръцките компании да контролират слотовете за разтоварване на терминала за втечнен природен газ в Ревитуса и да посредничат при доставката на руски и всякакъв друг газ за България и други части на Балканите. 11 От чисто търговска гледна точка е логично гръцките компании да контролират слотовете за разтоварване на терминала за втечнен природен газ в Ревитуса и да посредничат при доставката на руски и всякакъв друг газ за България и други части на Балканите. Напоследък "Газпром" го продава с рекордна отстъпка от цените на TTF, така че маржовете на печалба, които могат да се получат от препродажбата му, са изключително високи. И това може да се случи в най-близко бъдеще, защото Газпром има поне три проблема: - Първо, той изпитва затруднения да намери купувачи за газа, който не може да съхранява и потребява вътрешно, след като газопроводът "Северен поток" е затворен за него; - Второ, въпреки че очевидно разполага с няколко танкера, Газпром не разполага с флота от танкери за втечнен природен газ, който му е необходим, за да продава на нови клиенти; - Трето, 95 % от танкерите за втечнен природен газ в света са застраховани или презастраховани на Лондонския пазар, който е затворен за Газпром поради финансовите санкции. Може да се спори доколко поучителен е резултатът и положителни последиците от краткосрочния търг. Той не успя да докаже, че "Булгаргаз" и българските потребители ще получат най-добрите възможни оферти при такава процедура. Ръководството на "Булгаргаз", което по принцип разполага с по-малко опит, отколкото си мисли, се възползва в този случай повече от късмета, отколкото от уменията или добрата преценка. По-конкретно, то беше подпомогнато от топлото време и от драстичния спад на цените на газа, тъй като свръхпредлагането съвпадна с намаленото търсене. По-специално, ниските цени позволиха значителен спад на средната цена на газа, съхраняван в подземното газохранилище в Чирен, което вече е запълнено над 94 % от капацитета си в навечерието на студените зимни дни. С това търгът за краткосрочно предлагане на газ се изчерпва като тема. Що се отнася до средносрочния търг за 2023 г., очакваме подробна информация за участниците (17 ноември е крайният срок за подаване на обвързващи оферти) и за победителя (вероятно ще бъде обявен на 30 ноември). Но вече има една важна информация. Годишният търг за резервиране на слотове за капацитета на терминала за втечнен природен газ Revithoussa се проведе в Атина в последния ден на октомври - и Булгаргаз не успя да резервира значителни слотове. Неговите резервации са извън сезона (април и октомври), възлизат на капацитет от едва 2 милиона MWh - по-малко от 190 млн. куб. м, или 6,3 % от общото годишно потребление на газ в България. Това означава, че каквото и друго да планира "Булгаргаз", той няма да може да осъществява директен внос на втечнен природен газ от Гърция. Така че най-вероятно базираните в Гърция компании, които са резервирали слотове за разтоварване на товари, ще посредничат при доставката на газ за Булгаргаз през 2023 г. И вероятно това ще включва руски газ и по-високи такси за посредничество. Толкова за "избягването на посредниците"... По дългият път А дългосрочният, десетгодишен търг за доставка? Ами, най-непосредственото нещо, което прави впечатление, е мълчанието. Не е имало никакъв дебат по този въпрос. Нито в Парламента, нито в медиите. Единственият път, когато президентът Радев засегна въпроса, беше по време на консултативна среща с ГЕРБ - част от дългия процес на съставяне на правителство след неубедителните избори. И, както ще видим, най-промотирания енергиен експерт на ГЕРБ (и бивш министър на енергетиката), Делян Добрев, беше застрашително пестелив по темата, която самият той повдигна на срещата. 12 Така че, в отсъствието на публичен дебат, Aлтернативи & Aнализи ще зададе няколко от въпросите, които трябва да бъдат зададени. Въпрос 1: Защо сега? Да, дългосрочния договор за доставка (LTC) ще бъде заместител на сегашния (макар и веченедействащ) LTC с Газпром, който изтича в края на 2023 г. Какъв LTC – за тръбопроводен газ или втечнен природен газ? Международният пазар на газ е изключително нестабилен в днешно време, тъй като зашеметяващия коктейл от войни, климатични политики и множество кризи генерира непреодолими рискове. Този въпрос има два аспекта: - В дългосрочен план продължаващото развитие на втечнения природен газ и произтичащата от това глобализация на газовия пазар ще направят дългосрочните договори за доставка на тръбопроводен газ все по-неподходящи като базисни договори през следващото десетилетие. И това ще е така, въпреки че в краткосрочен план втечненият природен газ няма да може да се противопостави на загубата на руски газ в Европа през 2023 г. и евентуално 2024 г., което ще постави в центъра на вниманието търсенето. - В средносрочен план и в по-регионален план ще бъде необходимо да се справим с огромната - и засега непредвидима - промяна на конфигурацията (тръбопроводен газ срещу втечнен природен газ), която със сигурност ще последва войната в Украйна (когато и да приключи тя, което също е непредвидимо). И в двата случая е много съмнително дали десетгодишната дългосрочна лицензия е полезна в момента, дори ако е била добра идея в миналото. Правенето на дългосрочни залози в условията на криза и изключителна волатилност на пазара е свързано с висок риск, тъй като незабавно регистрираните печалби лесно могат да се превърнат в загуби отвъд не много далечен времеви хоризонт. Пазарът трябва да се стабилизира, преди да се вземат предвид дългосрочни мерки, които да надхвърлят режима на управление на кризата. И, в крайна сметка, преди да се вземе разумно принципно решение за това какви дългосрочни мерки, колко дългосрочни и дали изобщо трябва да се мисли дългосрочно. Забавяне на процеса - отлагане на нещата с три или четири месеца, отвъд непосредствения зимен рисков хоризонт има смисъл. Със сигурност през есента на 2023 г. ще знаем повече за дългосрочните тенденции, отколкото знаем сега или отколкото ще знаем през март. И дори ако се окаже невъзможно - или нежелателно - да има подписан договор до края на 2023 г., какво лошо би имало в още един годишен договор, който да покрие 2024 г., преди хипотетичният LTC да започне да действа в началото на 2025 г.? Дотогава, разбира се, ще знаем още повече... Въпрос 2: Защо да се инициира от служебен кабинет? Вторият въпрос е свързан с избора на време. Трябва ли служебен кабинет да стартира подобен търг? В крайна сметка служебният кабинет трябва да бъде краткосрочен и да изпълнява функциите си толкова дълго, колкото е необходимо на политиците в страната да се съвземат и да съставят редовно правителство, което да е жизнеспособно от гледна точка на парламентарната подкрепа - поне засега. Ако те не успеят да направят това в рамките на два месеца (а според последните данни може и да не успеят), ще има нови избори, евентуално последвани и от служебен кабинет - макар и не идентичен. Тогава защо един толкова временен орган (и между другото толкова безотговорен пред парламента), какъвто е временното правителство, решава за договора за доставка на газ за следващото десетилетие? Очевидно алтернативата е търгът да бъде отложен до момента, в който ще може да бъде председателстван от редовно правителство. Всъщност това беше предложението, направено от г-н Добрев по време на консултациите на неговата партия ГЕРБ с президента. 13 Г-н Радев имаше отговор: редовно правителство ще има до март 2023 г., за да завърши търга; междувременно неговият ключов мотив бе процесът да не се отлага. И това беше достатъчно, за да затвори веднага устата на г-н Добрев, което казва много и за това кой командва в момента, и за таланта на бившия енергиен министър зо пантомима - и за плановете на ГЕРБ. Както и да е, трябва да се отбележи, че аргументът на г-н Радев не беше много убедителен по три причини. Едната е, че, както беше посочено по-горе, спешността на търга в никакъв случай не е толкова голяма, колкото предполагаше президентът. Другата е, че неотдавнашната политическа безизходица предполага, че не е предрешено, че дотогава със сигурност ще има редовен кабинет. И третата причина е, че дори и да има редовен кабинет, той няма да бъде със развързани ръце. Последната точка се нуждае от допълнително пояснения. Редовният кабинет не би могъл да направи почти нищо, ако до март 2023 година, големите конкуренти на "Газпром" се откажат и единственият избор, който остане, е между различни руски пълномощни търговци на газ в Гърция или Турция, доставящи чрез предложения Европейски газов хъб в Турция или чрез терминали за втечнен природен газ. И все пак точно това е ситуацията, която вероятно ще се развие дотогава. Защото търгът за дългосрочни доставки е многоетапен процес: - Той започва с покана за изразяване на интерес; - След това се провежда предварителен подбор, при който се прави кратък списък на кандидатите; - Тези кандидати след това изготвят свои собствени проекти на рамкови споразумения, в които се разглеждат теми като обеми и цени (и принципи за коригиране или промяна на двете) и дали да се включи клауза "вземи или плати"; - След това се провеждат консултации; - След това, в светлината на тези консултации, изменените проекти се включват в обвързващи предложения; - Едва след това се пристъпва към оценка на офертите и избор. Това са много етапи, включващи много възможности за преценка и доста по-малко за прилагане на ясни критерии. Достатъчно е да се каже, че в крайна сметка Булгаргаз трябва да оцени и избере между оферти, базирани на HH и TTF, и между тръбопроводен газ и LNG, където двата борсови репера играят напълно различни роли. И до март 2023 г. повечето от етапите ще бъдат преминати, всички или повечето под надзора на служебното правителство. Не е необходимо и човек да е прекалено подозрителен, за да предвиди, че крайният срок за приключване на дългосрочния търг през март може да се впише добре в планираното от г-н Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган време за стартиране на Европейския газов хъб в Турция. Разбира се, аз имам свои идеи за посоката, в която може да се упражни тази свобода на действие, но поважното е, че някои от западните големи компании, които доставяха втечнен природен газ на България по време на (и след) правителството на Петков, се замислят за България и се съмняват в безпристрастността на процедурата и на нейните надзорници. И ако мощните западни компании мислят по този начин, няма причина да очакваме, че те ще участват в дългосрочния търг - и всички основания да оставят да го спечелят „посредниците“. Което, разбира се, вероятно е точно това, което искат българските пълномощници на Газпром. Хората на президента настояват търгът за LTC да се проведе толкова рано, защото колкото по-рано се проведе, толкова по-сигурно той ще може да сложи своя отпечатък върху процеса и да гарантира, че окончателният избор ще бъде направен по предварително определен начин. 14 Въпрос 3: Защо само един партньор - и кой партньор? Третият въпрос всъщност е комбинация от два въпроса: Първият е следният: от условията на търга става ясно, че резултатът от него ще бъде LTC с един партньор. Защо? Със сигурност благоразумието изисква да се намерят двама доставчици. Ако не и повече от двама. Другата е следната: ако искате да имате дългосрочна и солидна гаранция при доставки с един партньор, по-добре е да сте сигурни, че този партньор е надежден и стабилен - и че ще остане надежден и стабилен в дългосрочен план. И така, има ли такъв партньор? Ами ако западните големи партньори бъдат прогонени, кой остава? Способни ли са гръцките и турските търговци не само да осигурят конкурентни условия на потребителите на газ - и, което е по-важно, да намалят руския политически риск - в дългосрочен план, ако всичко, което правят, е да посредничат при доставката на газ от "Газпром", заобикаляйки евентуалните санкции на ЕС? Едва ли. И между другото, ако искате илюстрация на това, не е нужно да търсите по надалеч от историята на Германия като такъв посредник през Северен поток! Последният въпрос, който правителството трябва да разгледа, е следният. В крайна сметка нещата могат да се успокоят дотолкова, че внезапното прекратяване на доставките от газопровода на Газпром за България през април тази година да бъде разгледано от международен арбитражен съд. И как тогава ще изглеждат всички тези задкулисни сделки с Кремъл? И как това ще се отрази на уреждането на спора? Накратко, видът на предвиденият договор за дългосрочни доставки на природен газ изглежда доста рискована идея за България. Но тя би била много добра идея за г-н Радев и за онази част от бизнес елита на страната, която се възползва от търговията с газ с Русия, тъй като един дългосрочен договор би направил чудеса за намаляване на индивидуален риск на политическите брокери у нас - рискът, т.е. рискът от загуба на политическите комисионни за посредничество при несигурните по-краткосрочни доставки на газ. В перспектива Толкова по въпросите ни. Но все още не сме приключили с газа. В последната част на тази статия от четири части ще разгледаме някои "гайки и болтове" в дългосрочните договори, които изглеждат вероятни в перспектива, след което ще се отдръпнем на дистанция, за да разгледаме общия контекст в българската политика и в цялостната стратегия на Газпром. И ще завършим с констатация на това, което до този момент би трябвало да е станало очевидно: че замисленият LTC при служебното правителство на Радев не трябва да бъде допуснат - и че усилията на триото на Газпром Радев-Борисов-Пеевски и неговите приятели да увековечат енергийната зависимост на България от Русия трябва да бъдат категорично отхвърлени. 15 Част 4 За гайките, болтовете и голямата стратегия Първите три ( 1, 2, 3) части на тази статия от четири части разгледаха енергийната зависимост на България от Русия, нейната история и политика, както и последните развития в трите ѝ основни области или "измерения" - ядрено гориво, нефт и природен газ. Видяхме по-специално как сегашното служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, направи всичко възможно да засили тази зависимост и по този начин да поддържа паричните потоци на изток, подкрепяйки по този начин военните усилия на руския президент Владимир Путин срещу Украйна. В последната част на статията анализирахме няколкото търга за доставка на газ, обявени от правителството, и по-специално търга за дългосрочен договор, който критикувахме като неподходящ и необмислен по различни причини - и като предпоставен, предназначен да доведе до предварително определен резултат. А именно: ситуация, в която договор с турски или гръцки посредник действа като прикритие за десетгодишно споразумение за доставка с руския държавен газов гигант Газпром, монополен (или почти монополен) доставчик на газ за България от десетилетия насам. Болтове и гайки Но не избързваме ли малко, като говорим за Газпром и за договор чрез посредник? Възможен ли е такъв договор, осъществим ли е? И как точно би работил той? Разбира се, никой не казва изрично, че дългосрочен договор за доставка (LTC) ще включва само доставка на газ с произход от Газпром или че това ще бъде на практика непряк договор с Газпром. Но неотдавнашните дейности на гръцките DEPA и Mytilineos, всяка от които има дългосрочен договор за доставка на газ по тръбопровод с Газпром и спечели търга на Булгаргаз за доставки през ноември-декември, по-скоро подсказват, че това може да е моделът. Що се отнася до начина, по който ще се осъществи, това изисква малко повече аргументи. Дали няма да има правни или политически трудности при приемането на такъв дългосрочен договор от Европейската комисия (ЕК)? Може ли това да противоречи на санкциите? В известен смисъл вероятно не, тъй като е малко вероятно на равнище ЕС да бъдат приети санкции за руския газ, аналогични на тези за руския петрол. Унгария се закани да ги блокира. Има и основателна причина: ако такива санкции влязат в сила, Виктор Орбан ще загуби предполагаемата си политическа премия в отношенията с Кремъл. Правени са опити за ограничаване на цените на руския газ или за въвеждане на общоевропейски модел на единния купувач (ЕПК) на газ, за да се увеличи влиянието на ЕС при преговорите. Досега обаче тези усилия са били безрезултатни. ЕК и Съветът на ЕС като цяло настояват за по-нататъшни принудителни стъпки за диверсификация в светлината на заплахите на Кремъл за "замразяване на Европа". Като се има предвид, че Кремъл превърна търговията с газ в casus belli, с всички страни от ЕС, включително и с България, се очаква те да сведат до минимум прекия внос на газ от "Газпром" (в случая на България това вече се случи, тъй като "Газпром" прекрати всички доставки през април). 16 ЕК и Съветът на ЕС като цяло настояват за по-нататъшни принудителни стъпки за диверсификация в светлината на заплахите на Кремъл за "замразяване на Европа". Като се има предвид, че Кремъл превърна търговията с газ в casus belli, с всички страни от ЕС, включително и с България, се очаква те да сведат до минимум прекия внос на газ от "Газпром" (в случая на България това вече се случи, тъй като "Газпром" прекрати всички доставки през април). Така че директните сделки, ако не са направо невъзможни, то поне са свързани с висок политически и бизнес риск, поради което разходите за тях могат да се считат за практически политически и икономически непосилни, когато към цената се добавят разходите за допълнителна застраховка срещу политически риск. Оттук последва и опитът да се заобиколят ограниченията чрез брокери в Турция и Гърция. От практическа гледна точка не би било трудно да се създаде ситуация, при която Газпром да бъде скрит (или полускрит) бенефициент на такъв търг на стабилна основа. Тя би била постигната чрез договори "back-toback": когато турска или гръцка компания спечели LTC, тя ще подпише договор с Газпром, евентуално за равностоен период от време или за по-кратък период. Въпреки това, непряко, но публично признат дългосрочен договор за доставка с Газпром би бил политически неудобен за българското правителство; и дори би могъл да стане повече от неудобен, срещу евентуални съдебни спорове в арбитражен съд. Освен ако г-н Радев и неговите нови политически съюзници (и стари съучастници) - партията ГЕРБ на Бойко Борисов и Движението за права и свободи (ДПС), доминирано, макар и формално не оглавявано от олигарха Делян Пеевски - не пожелаят да поставят България на едно ниво с Унгария на Виктор Орбан. Което вероятно не искат, тъй като това би означавало да се сбогуват с лелеяните си планове за присъединяване към еврозоната, Шенгенския блок и ОИСР. И този принцип важи не само за газа, доставян на България, но и за руския газ, изнасян за ЕС като цяло. Ето защо идеята за "газов енергиен хъб на ЕС" е толкова важна за г-н Путин и г-н Ердоган: влизайки в Турция, руският газ престава да бъде национално идентифициран (или във всеки случай може да се твърди, че не е руски или не е само руски). Той се смесва с азерски, ирански, турски, иракски и евентуално дори израелски газ - да не говорим за количества втечнен природен газ - и се превръща в някакъв сорт марка "турския газов хъб", който след това може да бъде продаден на Европа без излишен шум. Трудно е да се каже какъв олко значим елемент. Турция използва повече от 50 млрд. куб. м годишно, така че много руски газ може да бъде дискретно "изпиран" в рамките на това количество и изнасян като "част от турската вътрешна смес". В крайна сметка става въпрос за сертифициране: процесът позволява на посредниците да предоставят на купувача, "Булгаргаз", прикритие под формата на сертификат за произход, който не е издаден от "Газпром". Тази схема вече беше изпробвана през октомври и ноември тази година, когато втечненият природен газ на "Газпром" беше "изпран" в Гърция чрез посредника Mytilineos, който препродаде газа на "Булгаргаз" като "неруски", т.е. с норвежки сертификат за произход от предишна доставка. И изглежда, че това е проработило. Как всичко това се отразява на политиката? Действаме локално, мислим регионално Това, което се вижда, е само върхът на геополитическия айсберг, с който българските политици ще трябва да се справят. Неособено святата троица от господата Радев, Борисов и Пеевски няма да се задоволи с това да гарантира, че руските газови доставки имат значителен, но не преобладаващ дял - да речем 50 % - на българския вътрешен пазар. Това едва ли ще бъде достатъчна основа за конструкцията на корупцията, която досега е държала щастливи политиците, олигарсите и висшите мениджъри в енергийния сектор. Като начало, те ще искат много по-голям пазарен дял от сегашния. Но по-важното е, че те ще искат да бъдат част от схемата на Путин и Ердоган за "разширен Турски поток", чието значение се простира далеч отвъд България - и чийто потенциал за изгоди е съответно по-голям. 17 Сега, когато г-н Путин и г-н Ердоган се договориха "по принцип" да изградят в Турция Енергийния хъб, който ще пренася десетки милиарди кубически метри нов руски газ до Европа, "малка" България е в центъра на вниманието. Тя е незаменимата връзка, без която всички планове на царя и султана ще пропаднат. Това означава, че натискът на Русия и Турция върху България ще се засилва. Но също така означава, че наградите, които се предлагат на българските политически покровители, ще са много по-големи. И по двата въпроса борбата на българската политическа сцена ще стане още по-ожесточена през следващите няколко години. В момента Кремъл влага огромни финансови и политически ресурси в Турция и България, за да гарантира изпълнението на плановете си за нов "супер хъб", в който вижда единствената възможност за износ на руски газ за ЕС след провала на "Северен поток". Така г-н Путин на практика залага всичко на Турция, преглъщайки гордостта си и сдържайки високомерието си. В тона на Кремъл настъпи забележителна промяна в съответствие с изтеглянето му от Херсон и внезапното натрапване на темата за мирните преговори. Преди този тон беше властен и директен: "Ще ми плащате само в рубли!" с неоспорима забрана за реекспорт на руски газ. Сега посланието е примирително и косвено: "Няма да имате проблем да продавате газ на Газпром като турски, азерски, ирански, нигерийски....". Междувременно Кремъл е съвсем прав в предположението си: всъщност няма алтернатива на този вид "смяна на идентичността" на руския газ в Турция, като се има предвид пълният срив в енергийните отношения между ЕС и Русия. А България е ключът към успеха на плана на Путин и Ердоган "зад гърба", защото подробната схема за заобикаляне на санкциите на ЕС - и по този начин осигуряване на финансиране за войната на Кремъл - трябва да осигури свободен пропуск за руския газ в Европа през България. Така че г-н Радев и г-н Борисов отново са в бизнеса, превръщайки заобикалянето на санкциите в доходоносно предприятие за милиарди под формата на комисионни, което може масово да раздуе мащабите на корупцията в България и всички други страни по маршрута на газа на "Газпром". Равнището на предполагаемата голяма корупция, изчислено на базата на нетните ползи за замесените, при всички случаи ще надхвърли приходите от помощи, предоставяни по програмите на ЕС. Г-н Борисов има необходимите качества за заобикаляне на европейската и американската бдителност, поради което и г-н Путин, и г-н Ердоган го смятат за изключително важен за "продаването" на модернизирания вариант на "Турски поток" като съвместим с политиките, правилата и ценностите на ЕС. Представа за начина, по който ще действа г-н Борисов, може да бъде представена чрез цитат от пресконференцията, която той даде през януари 2020 г., след като се завърна у дома от церемонията по откриването на "Турски поток", на която присъстваше заедно с г-н Путин, г-н Ердоган и сръбския президент Александър Вучич. "Откриването на "Турски поток" е велик ден за българо-американските отношения", заяви г-н Борисов пред репортерите - които не можеха да повярват на ушите си. Това наистина беше доста поразителен пример за демагогия. Още по-поразителен може би беше фактът, че никой не му противоречеше. Дори посолството на САЩ в София. Сега е съвсем очевидно, че тройката Борисов-Радев-Пеевски няма никакъв интерес тези схеми да излязат наяве под парламентарен или международен контрол. Може би обаче няма да им се наложи да се притесняват твърде много, поне във вътрешен план. Политическата нестабилност в България и безизходицата в нейния парламент вероятно ще оставят г-н Радев да управлява чрез служебни правителства, без парламентарен контрол, в продължение на няколко месеца. А това ще помогне на плана. Но дори когато (и ако) бъде сформиран редовен кабинет, почти сигурно е, че енергийните ресори ще бъдат под споделения контрол на тази "неособено свята троица ", което ще осигури политическа защита на газовия коридор на Газпром от Турция и Гърция. 18 Заключение: всичко зависи от нас В заключение, президентът Румен Радев, в тандем с Делян Пеевски и бившия премиер Борисов, прилага серия от мерки, за да помогне на Русия да заобиколи европейските санкции върху продажбата на енергийни суровини, за да финансира войната си в Украйна. Тези мерки имат за цел също така да запазят (или възстановят) най-високите възможни при тези обстоятелства нива на енергийна зависимост на България от Русия и в трите посочени области - нефт, газ и ядрено гориво - заедно със свързаните с тях корупционни парични потоци. Нанесените щети се измерват не само с милиардите, изгорени на олтара на "вечната братска корупция" с Русия, но и с разрушената репутация на България в ЕС и НАТО. От известно време Западът е прекалено толерантен към девиантното поведение на г-н Радев и г-н Борисов. Войната в Украйна придава на това съвсем различен контекст, като се има предвид какъв е залогът за НАТО и ЕС. Въпреки това би било грешка да се очаква, че ЕС и НАТО ще свършат работата на българското общество и проевропейската част от българската политическа класа. Това е опитвано - многократно и в продължение на много години - и не е сработило. Българите трябва сами да свършат тази работа. Послепис: Не толкова директни проливи за Лукойл Нефтохим? Неотдавна обявените от турските власти застрахователни ограничения за транзита на руски суров петрол през Босфорските проливи ще засилят пазарните позиции на "Лукойл Нефтохим" като почти уникална и определено най-голяма руска рафинерия, действаща и с достъп до пазара на ЕС, в Черноморския басейн. В част 2 на тази статия в четири части разгледахме подробно позицията на руския "Лукойл Нефтохим" в близост до българското черноморско пристанище Бургас и съмнителните стъпки, с които служебното правителство се опитва да подкрепи позицията му, да увеличи печалбите му и да използва дерогация от ЕС, за да заобиколи ограниченията за износ на продукти, получени от руски нефт. Сега вече можем да съобщим за продължение в тази сага. Турското правителство даде ясно да се разбере, че от 1 декември за транзита на руски суров петрол през Босфора ще се изисква "валидна застраховка". Това не е ново изискване. Всъщност възможността за разлив на нефт или инцидент в този изключително натоварен и чувствителен воден път означава, че всички подобни товари - руски или други - трябва да бъдат застраховани по този начин. Но фактът, че това се уточнява в допълнителни подробносит в момента, е много важен. "Застраховането" по принцип включва и валидно презастраховане. И макар че руските застрахователи редовно покриват руски товари със суров петрол, презастраховането е нещо различно: над 95 % от световното презастраховане в тази област се извършва в Лондон, на Лондонския застрахователен и презастрахователен пазар. Това е пазар, от който руските фирми са изключени или достъпът им е силно ограничен поради западните финансови санкции, наложени след инвазията на г-н Путин в Украйна. Струва си да се отбележи, че съгласно санкциите на ЕС и Обединеното кралство руските танкери, превозващи петрол, все още ще могат да получат стандартно застрахователно покритие, в случай че транспортираният петрол е закупен под ценовия таван, който предстои да бъде определен от ЕС, САЩ и Обединеното кралство. От това следва, че занапред ще бъде невъзможно - или поне много трудно и изключително скъпо от гледна точка на застраховката или цената на петрола - да се изнася руски петрол с руски танкери през Босфора, един от основните маршрути, използвани досега. Това е добра новина, поне за онези, които обичат Украйна и демокрацията и одобряват общия принцип да не се нахлува в съседни държави без провокация. 19 Това е и част от общия процес на затягане на примката на руския износ на петрол, който продължава от няколко месеца. Например натискът от страна на САЩ и в крайна сметка сътрудничеството от страна на гръцкото правителство ограничиха (макар и може би не напълно) неприятния навик на някои гръцки корабособственици да използват прехвърляне от кораб на кораб, за да прикрият руския произход на петрола. А в началото на декември влизат в сила по-строги ограничения за вноса по море на руски нефт и рафинирани продукти от страните от ЕС. Износът през Босфора, който е много удобен за Суецкия канал, беше важен за продажбите на руски петрол с големи отстъпки на пазари извън ЕС като Индия. Фактът, че по този повод Турция се движи в същата посока като Запада, трябва да бъде окуражен, въпреки че не е ясно как точно се вписва в доста сложната и двусмислена игра, която играе г-н Ердоган. Не е очевидно обаче, че този ход вреди на "Лукойл Нефтохим" - или пък намалява причините, поради които русофилските елити на България трябва да се стремят да защитават аномалните привилегии и вратички, разгледани във втората част на тази статия. Всъщност е точно обратното. Пазарните позиции на "Лукойл Нефтохим" ще се засилят, защото сега тя е почти единствената европейска рафинерия извън Русия, която може да преработва руски суров петрол, и със сигурност е рафинерията с най-голям капацитет за това в Черноморския басейн. Тази пазарна позиция се засилва още повече от настоящия международен недостиг на дизелово гориво и очевидния апетит за такова гориво на огромния турски пазар. Между другото, това може да е една от причините, поради които турските власти се стремят да не допуснат руски суров петрол да напусне Черно море. Но когато съществува такъв търговски потенциал, можете да бъдете сигурни, че българските политици ще са наясно с възможностите за посредничество, за улесняване на пътя на руските енергийни продукти към изгодни дестинации - а може би и към самия ЕС. Г-н Путин несъмнено ще съжалява, че Босфорът е затворен за него и неговия петрол. Но, както се казва, това е лош вятър, който не вещае никому добро. Вятърът обаче, както обикновено, ще е лош за българския народ. Залогът е толкова голям, че уверено може да се прогнозира ожесточена политическа борба – пряка и чрез проксита - в центъра на която е "Лукойл Нефтохим"