Мениджър: Давос - Кой? като лице на България пред света

Линк към статията в Мениджър

И тази година ни няма в Давос. Нито президент, нито премиер, нито министри.
Обяснения много - или за нас няма значение, или няма какво да покажем или да потърсим в швейцарското село, което в края на всеки януари става център на световния политически и бизнес елит.
В същност обяснието е в тоталната несъвместимост на модела на развитието ни на глобалните тенденции и закономерности. Видно е фундаментално разминаване в ценностната база, върху която стъпва правителството и управляващата класа. Нея я устройва затвореност, а не откритост - защото Кой? няма нужда от светлина и прозрачност.
Хората отиват в Давос ако искат да бъдат чути или ако имат какво да кажат.
Спомням си като председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции как грижливо се готвехме за този форум, защото ползата съвсем не е затворена в това просто да присъстваш, а да се подготвиш внимателно, да потърсиш възможности за максимално присъствие в различните открити и най-вече закрити форуми, да промотираш страната си, конкретни проекти и увериш световния бизнес елит, че е желан и търсен.
Няма и помен от това днес. На нас отвореност не ни трябва, защото външното инвеститорско присъствие се възприема от силните у нас и Кой? като "намеса във вътрешните работи" и нездраво любопитство. В момента у нас цари доктрината на Г-13 - България за българските олигарси - само Кой? има право да реализира сделки - не трябва да му се пречи от нездрава външна конкуренция. Както стана при БТК, при Булгартабак, при КТБ, при медиите и т.н.
Действително у нас моделът на развитие се основава върху евросредства, които се разпределят чрез контролирани механизми в полза на Кой? /говоря за големите проекти/ или чрез превърнати в кредити за Кой? депозити на граждани през страхуваните пак от Кой? български банки. Нито прокуратура, нито служби се интересуват от средствата с които за една седмица се придобиват значителни активи и то от различни отрасли. Тъй като познавам трудността по придобиване на подобни активи, което би било предизвикателство и за най-големия инвестиционен фонд - толкова голям екип и експертиза трябва за да се оценят рисковете и оцени оптималния вариант за инвестиции - остава единственото обяснение - Пеевски придобива активи или които вече притежава или за които некой не смее да му поиска сметка. Последното поставя въпроса дали банките, които го финансират не поемат неуправляван от тях риск или дали няма чужди пари, но които посредничи. Има и други обяснения, но всички те са в полето на прокуратурата и финансовото разузнаване, което със сигурност ще пасува.
Само не си мислете, че у нас някой иска и съзнателно търси чуждестранни инвестиции за да развие икономиката, за да издигне технологичното и равнище и да постигнем по-високи норми на заетост и доходи. Интересите на мнозинството нямат никакво представителство във властта, управлява едноличо и безпрекословно Кой?
Единствената по-значима инвестиция миналата година на Лукойл и тя се оформи като пряка инвестиция само защото вместо в дълг, една значителна част бе обърната в дял. Ако не беше станало това, още дълги години нямаше да видим печалба. Не че сега виждаме, но никой не задава въпроса, как така НАП признава целия размер на инвестиция без независим одит? Махнете инвестицията в бургаската рафинерия и ще видите истинската оценка на чуждестранните инвеститори за България.
Като не искаме инвестиции за какво да участваме в Давос?
Може би имаме да отправим някакво политическо послание, примерно по темата бежанци или ислямски радикализъм? Или да дадем наша визия за бъдещето на Европа и света? Такъв тежък провинциализъм ни е завладял, че ще минат години преди изобщо да погледнем към света, своето място и възможности.
Правителството де факто не прави нищо за да промени и негативната нагласа към чуждестранните инвеститори.
Ние сме заети от сутрин до вечер да търсим някаква пролука и формат под който да реализираме вариант на руски поток. То не бе Южен, не бе Балкан, не бе български поток, но не би.
В единственият значим и възможен към текущия момент проект с чуждестранно участие - интерконектора Гърция-България, който изцяло зависи от отвореността на българския пазар, в това число и за транспортни услуги на нови компании, продължаваме да се правим на "умрели лисици".
Представете си, че сте компания която потенциално би искала да ползва интерконектора и да заяви капацитети за пренос. Уверяват Ви, че всичко ще бъде наред, но междувременно транспортната система е затворена за вход/изход на неруски природен газ, а българските потребители, вече на 100 процента, са устойчиво и монополно привързани към схемата Булгаргаз - Газпромекспорт?
ЕК разследва българските енергийни дружества за неспазване на европейските директиви и за умишлена затвореност на българския газов пазар. Булгартрансгаз и Булгаргаз, които са под диктовката на Кой? уверяват, че си имат договори и са доволни от зависимостта си с Газпромекспорт, имплицитно декларирайки, че не са им нужди нито чужди инвеститори, нито чужди търговци. И как си мислите, че ще завърши пазарния тест в края на месец февруари, от който ще зависи дали изобщо ще има интерконектор? Да се готвят за реквием - нищо повече, нищо по-малко.
Да, със сигурност някои от чуждестранните инвестиции до сега не са най-добрите за интересите на България. Но няма случай, повтарям няма случай, при който зад една или друга "далавера" с участието на чуждестранен инвеститори да няма присъствието и ключовата роля на български политик или бизнес посредник. Но затова никой не говори. Да не би американските централи да са дошли наготово без инициативата и съучастието на българските институции, политици и бизнесмени - посредници? Американските компании са си нямали и хабер от проектите за Мариците, когато те са започнати.
България се движи в обратна на глобалните тенденции посока, затова нито искаме нито ни е нужно да изпращаме първите си лица в Давос. Истината е, че лицето на България днес е Пеевски, а това би разкрило тоталния колапс в европейския ни път на развитие. Сигурен съм, че в Давос има български бизнесмени, но те няма да получат подкрепата на своето правителство ни.
Премиерът и другите защитници на модела Кой? се чувстват удобно у нас, с контролирани медии и въпроси. Но в Давос задават трудни въпроси, повечето дори нелицеприятни и няма как да се нацупиш и да си тръгнеш. Там всички са големи.
С този багаж е нормално да търсим участие на форуми в Петербург и Москва.