понеделник, 12 юли 2021 г.

Интервю за Радио "Фокус": Парламентаризмът се връща в България, до 10-ти август би трябвало да имаме правителство

 


Изборното студио за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 Водещ: Продължаваме с анализите на изборите и търсенето на тенденциите, които те очертават. И най-важното което видяхме е: безпрецедентно слаб вот в България, решаващ вот в чужбина. С какъв парламент ще завърши гласуването на 11 юли? Задавам въпроса на политическия анализатор и бивш посланик на България в Русия Илиян Василев. Господин Василев, какви предизвикателства предопределя вотът от тази неделя? Какъв парламент и евентуално какво правителство да очакваме?

Илиян Василев: Първо, трябва да изчакаме крайните резултати, защото дяволът е в детайлите – от това, дали „Има такъв народ“ ще бъде първа или втора, зависи позицията, от която тя ще влезе в следизборните договорки. Ако е първа сила, разбира се, ще има много преднина, дори това, което си мисля, че следва логично от поведението до този момент, защото те отказват да водят преговори с другите партии от протеста, така да го наречем, което предполага, че вероятно ще вземат мандат и ще съставят правителство по начина, по който те мислят, че трябва да изглежда правителството, а няма да бъде плод на договорки с другите партии. Поне това е една от хипотезите, но ако останат втори, те очевидно тогава ще бъдат в малко по-уязвима позиция, тъй като очевидно колкото и да им расте популярността, тя не е достатъчна, за да определят еднозначно и еднолично нещата. По същия начин стоят нещата и във връзка с позицията на „Демократична България“, ако тя съумее с гласовете от чужбина да изравни ситуацията и да стане трета спрямо БСП, това също ще й даде пък на нея по-голяма сила в тези преговорни процеси. Но това е поглед откъм партийните позиции, начинът по който те влизат в следизборната ситуация и как могат да изведат нещата като  правителство. Очевидно ще имаме правителство, този път няма да мине без правителство. И очевидно това ще стане при връчването на първия мандат. Сега, ако ГЕРБ като първа сила получат мандат, те също ще се опитат да съставят правителство както на изборите на 4, но те нямат шанс, така че ние реално гледаме нещата към втория или първия, т.е. мандатът, който бъде връчен на „Има такъв народ“. От моя гледна точка единственото, което е интересно и не мисля, че е непременно негативно, това е по-ниската избирателна активност. Но първо трябва да видим, колко ще бъде от чужбина тази активност. И второ, естествено, ако намалената избирателна активност се дължи на рязко съкратените възможности на контролирания и купен вот, мисля че това е много добро и много здравословно за българската  демокрация.

Водещ: А вие с какво си обяснявате тази ниска активност, независимо от вота от чужбина, в България тя беше ниска? Имаше населени места с 18-19 процента избирателна активност, някъде имаше и с 12%.

Илиян Василев: Много са факторите, очевидно не е еднозначно. Очевидно, че летният период предпостави по-ниска избирателна активност. Както се казва, има доста обективни фактори, но човек си струва да види и субективните. Аз примерно виждам и един такъв допълнителен фактор, който намали потенциално възможните гласове за промяна, тъй като има доста хора, които харесват някои от министрите в служебния кабинет, тези по-ярките, които са. Но доколкото те не бяха припознати като кандидати на съответни партии, съответно нямаше как тази позитивна симпатия и тази позитивна енергия да прелее в гласове на урните. Но вероятно това е някакви проценти. Основната причина е, пак казвам, в това, че с изключение на „Демократична България“ другите партии не проведоха и кой знае каква кампания по-активна, имам предвид и „Изправи се. Мутри вън“ не бяха доста активни. Но, ако погледнете как протече предизборната кампания, нито ГЕРБ нещо впечатлиха, нито нови идеи, нито нови лица, скучни послания. Доста тривиални неща. Като че ли те съсредоточиха нещата, т.е. посланията си не изобщо към обществото, а да си активират ядрото и да си ограничат срива или ерозията на партията.

Водещ: Допускате ли, че тази ниска избирателна активност е резултат на отрицателен вот, протестен вот, наказателен вот?

Илиян Василев: По-скоро, мисля че тук големият проблем на българската демокрация е този огромен процент на негласуващи. Отрицателният вот също, самият факт, че те не гласуват, то е отрицателен вот.

Водещ: А наказателен?

Илиян Василев: Сега, видях социолозите, това което те говорят, че хората са разочаровани от краткия парламент, нещата които са се случили там, поради тази причина много от избирателите са били отблъснати. Но това не е чак толкова голям и устойчив фактор с изключение на тези, които на емоции са отишли на 4 април и са мислили, че нещата лесно се оправят в България, за което очевидно не е такъв случаят. Трябва да видим избирателната активност в чужбина, дали ще бъде сравнима, част от нея разбира се. Да видим гласовете, които идват от Гърция, например, от хората, които са на почивка там и са гласували, след което да се съпостави с това, като отидеш на почивка на българското Черноморие как не можеш – това пак е функция на едно недомислие, тъй като ако имахме електронно правителство, в смисъл електронна връзка, която да изключва възможността да се гласува на едно и също място наколко пъти, електронните документи, нотификацията биха изключили този процес и така човек би могъл и на почивка да гласува. Все пак това, което казват за 100 хиляди души, които в момента почиват на българското Черноморие и затова не могат да гласуват, това ми изглежда силно преувеличено, вероятно са няколко десетки хиляди, но чак 100 хиляди, това просто е абсурд.

Водещ: Очаквате да се състави правителство в 46-ия парламент, хвърлихте светлина върху технологията на политическите преговори. Но как ще се случи това правителство при положение, че партиите на протеста нямат необходимото мнозинство да излъчат кабинет? Кой ще ги подкрепи, към кого ще се обърнат – БСП или ДПС?

Илиян Василев: Те могат да направят правителство на малцинството от трите партии. В дадения случай е по-важно тези три партии да имат програмен документ, т.е. независимо от това на какъв принцип ще бъде направено правителството, то да има точна програма, по която партиите да съгласуват нещата така, че ако трите партии съгласуват и приемат някакъв документ и някой друг, примерно БСП или ДПС, или ГЕРБ кажат – да, ние с тези основни послания сме съгласни и ще работим за тях, да могат да си съставят правителство с идеята, че негативната роля, т.е. две-три партии в опозиция условно казано, няма да могат да свалят това правителство или пък ще го подкрепят по начин, който да му позволи да работи в някакъв хоризонт, да осъществи неотложните задачи, които просто няма как да не бъдат ревизирани. И в този смисъл, аз не съм толкова притеснен, че математиката на депутатите не излиза, всъщност по-важно е, че от една страна ГЕРБ е в имплозия, партията се свива и очевидно тя в бъдеще освен като НДСВ няма друг курс. Ето, виждате, говорят за максимум 59-60 депутати, на миналите избори бяха 97. Ако това не е срив, здраве му кажи. БСП също не е в добра форма. Аз днес използвах едни израз – „да се бесепизират“. Тоест, това е партия, която редовно се абонира за второ или трето място, тоест, тя е със синдрома на вечния участник на политическия тотализатор. За нея е по-важно да участва.

Водещ: Олимпийският принцип?

Илиян Василев: Олимпийският принцип, но тя няма реален шанс да определя състава на правителство или да участва. Очевидно защото не е реформирана и е изморена от гледна точка на историческия път, който изминаха. Няма нови лица, няма нови послания. Винаги съм твърдял, че проблемът на тази партия е, че тя не е социалдемократизирана. Още след Благоев от 1919 година на миналия век е в болшевишки период. И докато не излезе от него, тя не може да последва съдбата на другите европейки социалдемократи, които управляват, защото са част от европейското ляво семейство. А от гледна точка на ДПС, пък тази партия, тя е като айсберг – отгоре малко, отдолу влиянието й е огромно. Но и сега те ще опитат в този кабинет, който ще ни сервират, и за който се говори, че ще бъде сервиран с един бивш вицепремиер от НДСВ, изобщо с много лица от НДСВ, тя пак колкото и да се опитва, хората в момента, в който провидят, че зад този инженерингов проект е Доган – дали явно, дали косвено, тоест, мълчаливо чрез проксита или чрез негови представители, отново – Доган е не по-малко токсичен, дори бих казал много по-токсичен отколкото Борисов, защото той е герой на целия Преход, докато Борисов е на последните 12 години.

Водещ: Отдавна се каня да ви попитам, г-н Василев, при положение, че доста се тиражира в медиите как  партия „Има такъв народ“ е инженерингов проект на ДПС и лично на г-н Доган, на какво разчита „Демократична България“ за коалиция и правителство с нея?

Илиян Василев: Първо да кажем за „Има такъв народ“. Аз просто предполагам, тъй като тази партия, тя не изразява ясно, не артикулира, какви са й политиките, кой стои зад тях, и ние трябва да правим догадки. Когато тя не е прозрачна и не е осветена,  хората правят догадки обикновено в ущърб на самата партия. Тези инженерингови проекти, за които  ви говорят, те са споделени от мнозина запознати с процесите в България, защото все пак ние не сме огромна държава и всичко се знае за всеки, колкото и да бъдат дискретни и потайни, накрая нещата се знаят. От гледна точка на „Демократична България“ аз мисля, че тя се представи много добре и имаше най-динамичната кампания. За мен беше цяло откритие, и слава Богу, че те тръгнаха по този път: откритото насърчаване на кандидатите да работят със своята преференция създаде изключителна конкуренция и динамика, защото всеки от тези кандидати, ако ще и да беше на 15-о място, се бореше, защото той реално имаше шансове. И като знаете, че в миналия парламент влязоха вероятно процентно спрямо общия брой на депутатите най-много депутати с преференции от „Демократична България“, и сега ще бъде така. И те имат няколко начина, по които могат да участват в правителство. Единият, принципната подкрепа, но без да участват с министри. Всъщност, всичко това зависи от диалога и разговорите, които ще проведат с „Има такъв народ“, рамките и дали ще бъде програмно. Няма как човек да предполага неща, които могат да се случат, могат и да не се случат. Но за мен „Демократична България“ направи добра кампания. Сега, вероятно би могло да бъде и по-добра, но имайте предвид, че всичко това, което в момента се говори на тема „Екзитполове“. Не харесвам коментарите върху екзитполове, защото те започват от сутринта, и традицията в историята на българските избори е такава, че те често се използват от различните партии чрез влиянието в социологическите агенции не да отразяват тенденции, а да насърчават тенденции, в смисъл да създават.

Водещ: Да създадат тенденции, да ги пораждат, да ги предизвикват?

Илиян Василев: И поради тази причина човек трябва да бъде много внимателен, защото този път, слава Богу, благодарение на машинното гласуване ние ще имаме много по-прецизни и изчистени резултати, и вероятно в понеделник ще можем да правим истинските анализи, тъй като тогава ще се видят не само общите резултати, но ще се влезе и в дълбочина, структури – кой за какво гласувал, какви особености има на вота в чужбина, какви – в България, разрези по пол, по професии, по образование. И тогава вече можем да разберем дали има нещо особено различно, което за мен много се съмнявам, че има кой знае колко различно. Но все пак е важно от гледна точка на маркиране на бъдещето. Мисля, че до един месец ще имаме правителство – до края, хайде не до края на юли, но до 10 август би трябвало да имаме правителство.

Водещ: Кой спечели от тези избори?

Илиян Василев: Аз мисля, че това, че няма една партия, която реално да печели, не отменя факта, че партията на протеста спечели убедително, защото увеличи представянето си. И когато в понделник, примерно, ГЕРБ тръгнат  да твърдят, че те са спечелили изборите – не, не са ги спечелили, партията на протеста спечели, партията, която отрицава ГЕРБ, спечели. Но в по-общ план мисля, че спечели и обществото, и България, тъй като вече ще имаме нормално правителство, редовно правителство. Сега, колко дълго ще продължи, това е друг въпрос, но фактът е, че излязохме от извънредността на ситуацията и влизаме в устойчив режим с парламент, с всичките кусури на този парламент. Но да напомня и добрата вест: предишният парламент, който беше много кратък, загатна за нещо много важно – парламентаризмът се връща в България. И този нов парламент също ще бъде активен. А това е много позитивен знак, пак казвам, с всичките кусури предпочитам в парламента да се карат, да спорят, да има активни позиции, да постигат трудни решения, отколкото онези живковски-борисовски парламенти, при които на премиера изобщо не му пука за парламента, и ако има нещо да говори, той го праща на парламентарната си група и те го реализират в съответния закон, което е недостойна работа