Клуб Z: Русия или Турция - не това е въпросът

Попадна ми видеоклип на изпълнение на Ку-Ку Бенд по одобрителния поглед на Слави Трифонов на песен в прослава на бомбардировките на руски военни самолети в Сирия. Изпълнено по всички канони на официалната руска пропаганда. Никакви детайли, никакви съмнения, че тези самолети може да убиват и невинни хора. Това са те хибридните войници или използвайки думите на Ленин - "полезните идиоти".
Още на времето писах, че проекти от типа "Бареков" като този на Слави Трифонов могат да бъде използвани като острие в пропагандни и хибридни войни. В България всичко е пиар и шоу и никой не трябва да се изненадва, че услугите на шоумени на търсени. Той е честолюбив и с чувство за мисия, което се използва. Планът не е сложен, включва повторение на концертът днес - за да напомни колко подкрепа има. Колко от Вас имат телевизия зад гърба си за да проектират върху обществото собствената си визия? Колко имат и финансовия ресурс?

Трифонов работи върху слабите места на управлението и лично на Борисов. Терен за атака - колкото искате. Референдумът е носещ проект - сбор от популистки идеи - не толкова за свалянето на Борисов, а за мобилизация на структури и сили, и най-вече за отслабване на премиера за да "омекне" и се съгласи да следва статуквото

Не случайно Борисов каза, че започват компроматите, нещо за което предупредих преди време. Не толкова записи на разговори, колкото неща от личния му живот. Загубата на Ваньо Танов го лишава от ключов съюзник.

Не мислете, че в цялата ситуация доминират идеалисти, че някой иска "чиста и свята република" - всичко е подплътено с предизборни сметки и материални ползи. Визитите при Трифонов на лидери на десните партии и други лица с добро име сред десните избиратели - не са импровизация - защото му дават възможност да се представя за анти-истаблишмент и симпатизиращ на всички срещу Борисов. 
Лесна работа, защото самият Борисов изглежда нерешителен в разграничаването си от Кой? 
Читателите трябва да знаят, че политическия ловен сезон е отворен, с участието на местни и най-вече външни сили. Никога не забравяйте френския израз - "не вярвайте на привидностите" - като ориентир в сегашната ситуация. Десни, които се правят на патриоти, или националисти, които се правят на десни. Мерете винаги и само по делата. 
Щом канцлерът Меркел и Германия най-накрая се усетиха, че са обект на фокусирано хибридно въздействие от страна на Кремъл, какво да кажем за България. Германската схема е с използването на местна опора - там са върналите се съветски немци, а у нас са русофилите, националистите и растящата руска имиграция. Макар и малки процентите на екстремните русофили, ако към тях се прибавят и имигрирали руски граждани, стават достатъчно за разклащане на държавата. 
Каква по-добра дата от 3 март за да стартира активната част от операцията по дестабилизация на страната. Финансовата схема е ясна - има ясен и проследим ресурс отвън, но той не отива пряко при местните действуващи фигури, а минава през регистрирани в България компании и посредници. За да изглежда не като външна намеса, а като вътрешна работа.

Трифонов не е централната фигура, но е важен играч. Той няма ресурс да стане това което иска - ако кандидатства примерно за президент. Но има определен апетит да бъда фактор, от когото нещата зависят. Може да изиграе ролята на Богомил Бонев - срещу съответното възнаграждение. - да ангажира и Плевнелиев /ако се кандидатира/ или други явен евроатлантически кандидат в пехливанска борба с много шоу елементи. 
Не е сам на "тепиха" - стартирали са и други подобни проекти - чиято цел е да бъдат активирани в нужния момент и да направят заслон на основния кандидат на коалицията анти-Плевнелиев. В медиите вече се спрягат достоверни имена, които логично са от ГЕРБ за да осигурят гласове от дясно и най-вече центъра.

Освен с мисията в президентските избори, Трифонов ще замести партията на Бареков за да може да се възпроизведе и в следващия Парламент модела с фрагментираната представителност, плуващите мнозинства, зависими от малцинствата. 
За да остане България разделена и неспособна за реформи е нужно тя да бъде държана в постоянен режим на нестабилност, за да не може да предприеме реформи.

Използват неприязънта на Трифонов към Борисов - но тя не е безусловна, а предмет на бизнес интереси.

Следете как институциите реагират на сигнала на инициативата "За справедливи цени на горивата", която подкрепям, защото колегите експерти повдигат за първи път завесата за потенциално движение на огромни средства, съзнателно чрез бездействието на институциите, които могат да се използват за финансиране на всякакви операции и политически проекти.

ДАНС спи. Другите служби и прокуратурата - пленени.

Куку-бенд възпява руската авиация в Сирия.

България 2016.

Manager: Политическият ловен сезон е открит

Заглавието на Мениджър е "Докога с този ерзац живот?" - линк

Премиерът изглежда окончателно загуби политическия си комфорт. А без него пропада доктрината за балансирането. Пиар елементът в неговите действия е отвъд всякакви разумни пропорции, а често е всичко.
Реформаторите подписаха някакъв документ с пътна карта за реформи, но няма никакъв шанс да ни сполети нещо от подписаното. Единственото, което правителството може да представи като реформаторско действие - здравната реформа е обект на балистична атака от всички страни, включително и от групи в ГЕРБ. Въпрос е на време съпротивата на различни равнища да я обезмислят. Ако греша - черпя.
За реформата в съдебната сфера вече никой не говори. Дори госпожа Кунева, която трябва да отпуши битката срещу корупцията със закон, премнна спешно на "по-лекия" фронт на образованието. Но и там нищо. Нито антикорупция, нито образование - само пиар.
Реформата вече не е на дневен ред, защото във въздуха витаят политически битки и предстоящи избори.
Борисов се върна към демонстриране на тандема си с Цветанов, което означава, че ГЕРБ е в предизборен режим. Никой нито в ГЕРБ, нито в управляваща коалиция не си прави илюзия, че Румяна Бъчварова ще бъде оставена да прави реформи в МВР. Нейната ценност за премиера е способността и да преговаря с десните партии, да намира компромиси и да постига работещи коалиции.
Кукловодите активизираха организираната престъпност, която винаги е била част от модела на управление на прехода, именно за да демонстрират нейната неспособност да се справи с проблемите на МВР. Битовата престъпност пък се усилва медийно. Всичко за да покаже, че без Цветанов няма оправия.
Лидерът в сянка на ГЕРБ - Цветанов въплъщава тотално противоположната линия на Бъчварова, която до скоро бе прегърната от Борисов, ако не като основна, то поне като опорна. Цветанов контролира връзките с Кой? чрез ключови министри, а лично с БСП, с АБВ, с ДПС. Струва ми се напълно логично тези хора да издигнат кандидат на ГЕРБ с десен профил - като кмета на Бургас и заместник председател на ГЕРБ Димитър Николов. Той вече получи награда от библиотекарите, което е невъзможно да се случи без санкцията на Борисов и Цветанов. Прекалено символна е цялата операция, която в оригинал се нарича активно мероприятие.
Битката за президентските избори ще маркира водораздела между прореформаторските и безусловните евроатлантици от една страна и условните "балансьори" в българската политика, които винаги намира утеха в национализма и условния евроатлантизъм с валидна руската карта. На пръв поглед техния подход изглежда разумен - защото да не се възползваме от възможностите на Русия във външната си политика и в икономиката.
Но истината е, че сме в активната зона на руската хибридна война срещу ЕС и България заема ключово място. В Германия опорното поле на тази кампания са преселилите се руски етнически немци, у нас това са русофилите, олигархията и службите. А Борисов отказва да се ангажира в тази битка, лавира!?
Другата страна на балансирането са отношенията с Турция. ДПС вече смекчиха анти-Ердогановия тон, очевидно заплахата от Анкара да забрани достъпа на елита до югоизточната ни съседка изигра своята роля. Или което е същото толкова възможно - разбрали са, че този път Лютви Местан ще отцепи част от електората и конфронтацията с него дава обратен ефект. Трябва да признаем, че разиграването на антитурската карта дава своите резултати на фона на авторитаризма на Ердоган. Няма как да се представи като модел на евроатлантизма нито политиката, нито поведението на турския президент.
Единствената причина да има забавяне при обявяването на предсрочните избори е търсенето на удобен контекст да се неутрализира моралния аванс на прореформаторските сили, от една страна, и от друга, откритото нежелание на кръга около Цветанов и Кой? да бъдем управлявани от служебно правителство, определено от Плевнелиев по време на кампания за президентските избори.
Това което трябва да ни е ясно, че от тук до изборите няма да видим нищо освен политически пехливански борби - нито реформи, нито борба с корупцията, нито реална битка с Кой?
Това което ни се "продава" като антикорупционно усилие - отмяната на търговете - не решава нищо. Ако търговете са порочни, защо няма наказани, ако не са, защо са спрени?
Начинът по който се борим с корупцията ражда повече корупция, защото няма възмездие.
Патосът с който се захващаме с реформите, ги опровергава, защото цялата енергия отива в пиар, сблъсък на пропагандни клишета и популизъм, а не в съревнование по правене на нещата.
Вие виждате ли на хоризонта реформи? Съдържателният разговор се измества от всякакви отвличащи маневри, днес заплашвали с убийство политик, поради което НСО трябва да го охранява, утре трябвало да се готвим за компромати. Ерзац политиката не може да роди друго освен ерзац живот. И ние свикнахме с него. Понякога имам чувството, че мнозинството българи дори престана да се стреми към по-доброто, докато са в България.
Всеки ден трябва да търсим отговорност от правителството и да си задаваме въпроса - какво направи то днес за реформата и за промяната? Ако бъдем честни, трябва да зададем и въпроса какво всеки един от нас направи за това правителството да стори това?
Ще бъде огромна политическа грешка на десните, ако в желанието си да разкрият двойното дъно в поведението на Борисов, престанат да търсят диалога с него и оставят ГЕРБ в ръцете на Кой?
Ловният политически сезон е открит - затегнете колани.
Дилемата е или реформи или избори.
Без избори идва Майдан.
Реформите се оказват трудни или невъзможни.
Тогава? Избори или революция. Без двете да са взаимоизключващи се.

Новите проекти за медии на гражданите - имат ли те почва у нас

От доста време темата за граждански независими медии не слиза от дневния ред на обществото. Има достатъчно медии, които спазват принципите на балансираност, равнопоставеност и обективност. Но техният проблем - независимост от източниците на финансиране си остава. Дори и най-добрите издания трябва да се съобразяват със спонсори, собственици и рекламодатели. За съжаление, тихи или по-явни ограничени, има и в най-добрите издания. Едва ли разкривам някаква тайна.
Нали не си представяте българска медия да си позволи лукса като Файнаншъл таймс, да публикува унищожителен със своята ирония бележка коментар на сугестията на рекламодател, че журналистите трябва да се съобразяват с рекламодателите.
За това заедно с група познати и колеги - признавам идеята не е моя - започнахме да обсъждаме проекти за действително обществени медии - които се финансират от много "собственици" - или чрез дялов капитал и/или чрез подписка.
Понятието масов собственик на медия разбира се е условно, защото идеята е да се получи качествен медиен продукт, който обаче е изолиран от медийната среда, в която доминират стандартите на Пеевски. Хората плащат за качествена и независима журналистика, при това не само за собствена консумация, но и изобщо за да съществува свободни и независими медии.
Не се разчита толкова на реклама, защото напоследък рекламата извира отвсякъде. Докато се стигне до съдържанието, което ни интересува минават минути, а и прекъсванията дразнят. Спонсорството е по-лекия вариант, но пък там винаги има проблем с чуствителността на властта към критиките от медиите, които почти винаги рефлектират в атаки срещу спонсори и собственици.
Важното е да се гарантира свободата на журналистите да си вършат работата съвестно и да произвеждат конкурентен, независим от външни влияния и най-вече балансиран продукт. Тези гаранции могат да дойдат само срещу ангажимент да се спазват високите етични и морални стандарти на обективната и независима журналистика. Защото понякога е по-лесно да се овладее егото на собствениците и желанието им за намеса в журналистическата работа, отколкото това на журналистите да се заиграват с нечии интереси. Било от суета, било за пари, а най-често и двете.
Затова си мисля, че е във всяка медия трябва да има нещо като обществен съвет, който да изолира имащите властта на парите от имащите знания и дарба на журналисти. Абонаментите са достатъчно демократичен и радикален начин за изолация на парите от влиянието върху журналистическия труд. По замисъл обществените съвети трябва да се състоят от хора от различните насоки на обществения дебат, разбира се извън екстремистките и радикални течения - личности с доказана сетивност към проблемите на четвъртата власт, такива които разполагат с личностен интегритет.
Самото финансиране чрез подписка, или миноритарни дялове, реклама или спонсорства, не трябва да освобождава мениджмънта на медията да формира и изпълнява балансирани бюджети, а продукцията да бъде достатъчно пазарно конкурентна и с ясен профил на обосновани разходи, визия, стратегия.
Тази идея работи в други страни, не зная дали изобщо ще тръгне тук.
Но си струва да опитаме - Вие какво мислите?
Аз поне ще се опитам да помогна на подобни проекти - има един върху който вече се работи.
Много са отворените въпроси, но ще се радвам хора с интерес да пишат и както се казва да се обозначат".
Няма никакво съмнение, че подобни проекти задължително ще трябва да имат своятапроекция в социалните мрежи, да стъпват върху новите технологии и да бъдат оптимални относно уравнението "разходи-ползи".
Но преходът трябва да започне отнякъде. Струва се да опитаме.

The new Poseidon gas pipeline project - yet another memorandum that Miller signs

The news of yet another memorandum for a the Poseidon gas pipeline redivivus is nothing but a PR stunt with a foreign policy connotations. The number of Memoranda signed by Gazprom breaks all world records yet the number of project completed thereafter is negligible.
Seems Miller's stratospheric salary relates to the number of Memoranda rather than revenues from gas sales.
The news from Rome should not be treated as anything more than a clumsy attempt by the Kremlin to sow distrust amongt EU countries and put Bulgaria and Turkey under strain.
Whatever has been agreed in Rome it has a zero net present value without a corresponding agreeement for a gas pipeline entering either or both Turkish or Bulgarian shores. And both routes are distantly hypothetical and beyond the reach of either governments as the ball is totally in the EC's court.
Why is Gazprom running the show yet again? The short answer is - running out of time to secure the Nord Stream and for lack of options.
Apart from putting pressure on the Turkish and Bulgarian governments to cohere with Gazprom's energy plans for Europe, the base line reads - secure Italy and Greece's government support. Italy's PM Renzi was one of the most vocal voices against the Nord Stream - now Rome has its own toy to play with. How credible is Russia's move really is another matter but Miller does not care.
He seems to be interested in the old adage of going around Europe and promissing cornucopia to everyone he meets. That makes headlines and that is all what his boss needs.
Yet it is 2016 - Gazprom is in shambles - less sales, less revenues and less cash for extravagant projects.
There is one clear benefit for the Kremlin - Russia managed to generate new waves of egocentrism in the region and to gain momentum in thwarting advances from US shale gas to the EU market from the South of Europe.
It seems all too obvious that both Turkey and Bulgaria have been taken by surprise as "third countries"at the news from Rome.
Not much harm as they hold the key to what has been signed in Rome.

Разочарование за 22 милиона лева - анестезията КТБ продължава

Най-лошо инвестираните 22 милиона лева, които отлетяха от масата на състоятелността. За доклад който не върши никаква работа. Договор, който не е базиран на процент от върнатото, а твърдо възнаграждение.

Както многократно предупреждавах, какъв продукт е доклада е заложено в заданието - няма как да получиш отговори на въпроси които не задаваш. В допълнение контролирате информацията, която консултантът получава. Докладът много подозрително наподобява полуодита и заданието на трите одиторски фирми - там квесторите предоставиха таблици с фирми, кредити, зададоха параметри за оценки и при тези твърди рамки поискаха "одиторите" просто да потвърдят тяхната оценка за риска от необезпечение на кредита. Ако си спомняте цялата патардия около Аликс партнърс - които бяха "избрани" по спешност след кратък ажиотаж в тяхна полза /вижте кой/ - се въртеше около очакванията те да открият и върнат "откраднатите" пари. Нищо повече, нищо по-малко.

Като гледам резултата - повече намирисва на сделка срещу 22 милиона лева, синдици и кръга около Пеевски, прокуратура, БНБ и т.н. получават изключително скъпо потвърждение на тезата си, която застъпват. Другите се пращат за зелен хайвер.

Окуражен от предизвестеното отсъствие на компрометиращи Пеевски и сие данни в доклада на Аликс Партнърс, тосподин Цонев, например, естествено фокусира върху персоналната вина на Цветан Василев и нищо друго няма значение. Той и другите от ДПС дори не се сещат от кумова срама да отбележат съучастието си във всеки един то етапите на проблема КТБ - когато банката растеше неорганично, когато получаваха кредити, когато ги покриваха с цесии, когато заразиха с КТБ вируса и други банки.

Мисля, че скоро ще тръгнат и призиви за разследване на поръчителите на доклаза за прахосване на средства от масата на несъстоятелността. Да, вместо да върне пари, докладът на Аликс Партньрс, ни струваше огромни пари. По предназначение вероятно замисълът е бил да подпомогне прокуратурата при завеждането на дела, тъй като тя няма капацитет. Но не и да върне парите. За това е и бил засекретен за остане за нейно изключително ползване. Помислете - за какво им е на синдиците подобен доклад, след като не им носи пари или информация, която могат да превърнат в пари.

Истината е, че прегрешенията на Цветан Василев се измерват с няколко стотин милиона лева и са функция на "затворените очи" на надзора и на гаранциите на политическите му покровители, които са били част от схемата за плячкосване на депозитите чрез кредити. По начина по който го атакуваха, включително списъците на Пеевски, по които той е трябвало да прехвърли активи, започва да изглежда логична, без да е законна, схемата със SPV като лична гаранция срещу подобни атаки от Пеевски. Прекъсната правна връзка между източника на кредита - банката и обезпечението по него - активите е именно подобна защита в случай, че му вземат банката.

Нищо от доклада не променя факта, че банката беше умишлено изправена пред остра ликвидна криза от действията на Пеевски и организираната кампания на прокуратурата.

Тя беше умишлено бутната в пропастта от хора които съзнаваха нейната слабост. Но това не ги прави нейни спасители, нито оправдава действията им. След като КТБ бе държана във фризера близо четири месеца и за да покажат отрицателни финансови числа - промениха и методологията за оценка на кредитния риск.

Сега пробутват притчата, че не могат да съберат активите, защото версията за източването на банката от нейния главен акционер върви ръка в ръка с тезата, че е невъзможно парите да бъдат върнати. Това е и завесата зад която откраднатите в процеса активи остават извън медийно внимание. Цветан Василев няма да има изход освен да сътрудничи за да се върнат активите и продадат за да бъде получена максимална сума. Той има интерес от това защото ще натежи като аргумент в неговата версия при един справедлив процес. 

Проблемът е, че той е прав за себе си да се страхува, че няма да стигне до съд.

Как си представяте, че синдиците ще вземат обратно от новите собственици активи като Булгартабак, като БТК, Дунарит, НУРТС, Петрол и другите "перли" в короната на КТБ?

Трябва международна форензик компания с договор за процент за да върне парите - включително като върне контрола върху обезпеченията или финансовите потоци генерирани от продажбите на активи кредитирани от банката. Включително като съдейства на синдиците и държавата да си върне контрола върху механизмите за осребряване на масата на несъстоятелността.

От котата на днешната "сага" с доклада, не виждам как това ще стане. Защото освен Цветан Василев, тогава към затвора ще тръгнат няколко депутата, няколдо министъра, още повече банкери, прокурори, и доста "посредници" - брокери на влияние.

А развръзката тепърва предстои. Както казах, времето неумолимо тече и съдът във Вашингтон ще постави всичко на мястото си. Когато правосъдието е невъзможно у нас, то може да се получи зад граница.

Клуб Z: Борисов 2.0 - съмненията остават, надеждите също

Всеки разговор за правителството и политиците трябва да започва и завършва с въпроса - какво днес правителството направи за реформите? Защото както и да интерпретираме версията за Борисов 2.0, която в момента е на медийния пазар, тя няма съществено значение за нацията. За ГЕРБ, за нейния лидер - може би, но за България едва ли.
Ето и жалоните на оценката

Първо, След толкова дълги години на договорки зад кадър нито един политик няма право на безусловно доверие. Естественото ни очакване и за мимикрия, за трикове, за неискреност на политиците. Политическото символ верую на премиера е балансирането на центрове на влияние, съобразяване със силните. Борисов изобщо не е  архетип на реформаторския лидер, който води нацията през минното поле на реформите, уверен в правотата на пътя и сигурен, че на отвъдния бряг ни чака успеха - по-висок жизнен стандарт, сигурност и благоденствие. 
Реформата не е самоцел, оставането на власт - да. 
Той управлява чрез договаряне и тактически съюзи- класическата схема от времето на Тодор Живков. На Пеевски сделка, на Овчаров пост, на Първанов отстъпка за Бокова и т.н. Това е философията и от времето на Г-13 - опора на кабинета е националния капитал, който осигурява подкрепа срещу заслон на властта срещу конкуренция от външни инвестиции. 
Никак не е изключено и сега наблюдаваме поредния кризисен пиар, зад който се търси и развива заместваща схема. Адвокатите излизат напред, офшорите работят на пълна пара. 
Пеевски играе ролята на удобен гръмоотвод за отвличане на внимание, разбира се, срещу добра компенсация. Вниманието е приспано и никой не пита - какво днес правителството направи за реформите.

Второ, България живее в стъклен дом наречен Европейския съюз. Има равнище на автономност на българското "евразийство", на несъобразяването с евростандартите в политика и поведение, които западните​ лидери могат да толерират. Колкото и плътен да е пиар тефлона на премиера, след срещата му в Лондон всички разбраха, че е силно уязвим. Приятелят Юнкер и близката Меркел също могат и изразяват недоволство. Неговата дума вече не е достатъчна за да омая електората - нито у нас, нито в Европа или САЩ.

Трето, много трудно съмняващите си в "искреността" на катарзиса на Борисов след срещата в Лондон могат да бъдат убедени след инициативата на ГЕРБ да ограничи влиянието на електронното гласуване при външния вот чрез поредица от бъгове в Избирателния закон. Не е трудно да се разбере кое е пиар и кое действително намерение.

Четвърто, търпението на партньорите не е нито безусловно, нито безгранично. Представете се какво бламиране са тиражираните в авторитетни издания на Запад внушения, че САЩ и Великобритания могат да издигнат Кристалина Георгиева за кандидат за генерален секретар на ООН.  Няма значение дали това ще стане, важното е, че постъпката му раздразни западния елит, защото Бокова се възприема като кандидат на Путин. А какъв е тогава премиерът на страната, който я предлага?

Нито в Лондон, нито във Вашингтон, нито в Берлин ги интересува, че Борисов не е могъл да отрази атаката от ляво, от националистите или от Изток.

Не ги интересува и това, че е ​имал "съображения" да се договори с Цацаров и да не прави съдебна реформа в радикалния и вид. Не за друго, а защото зад прокурора и Кой? прозира сянката на Москва.

Доста време му трябваше за да разбере, че го третират като слабо звено в ЕС и НАТО и то по време на разгорещяваща се "студена война" с Русия.

Премиерът си въобразява, че с татовата тактика да балансира между Русия и Запада има някакъв шанс. Това беше идеята и на Първанов, но той така и не успя да развие западния си образ, докато Борисов бе добре приет. 

​Вместо ясна политика, той продължи дълго време с упорити вариации и увертюри към Москва за южни, за български потоци, за хъбове, но само с руски газ. Той може от сутрин до вечер да убеждава, че полага усилия за диверсификация, но на практика пропилява шансовете да се позиционираме като регионален хъб, защото нито търси, нито намира равностоен отговор на своите руски инициативи със западни алтернативи - такива каквито имат и Румъния, и в Гърция и в Турция. Докато няма кубически метър неруски газ, който да бъде продаден или да тече през българската газопреносна система, приказките за газов хъб ще си останат само приказки.
Уверенията на близки до Русия местни олигарси, че договорка с тях означава договорка с Москва не струват пукната пара. Кремъл открито атакува премиера и не признава никакви посредници. 

Трето, Най-накрая Борисов разбра, че договорената схема с Местан за сътрудничество с ДПС няма да сработи. Москва активира Доган и отново сме в режим на единодействие БСП и ДПС. При това положение, да се допуска СЕО-то на корпорацията ДПС да придобива или държи активи и преяжда с финансови ресурси е откровена глупост. Докато Цветанов се бори с ДСБ?!

Русия няма да изостави ДПС и БСП, нито ще се откаже от намеренията си да използва проруски и антизападни сили в глобалното противопоставяне със Запада. Въпрос на семантика е дали ще наречем това "студена" или "гореща", докато е война. 
Това, че се вадят прозападни журналисти от канали на телевизии на проруски бизнесмени или стартират проруски медии не е нищо друго освен сигнал за навлизане на битката в ендшпила. 

И Борисов трябва да знае това и да си държи отворени каналите за партньорство с естествените си съюзници. 

Не е въпросът какви проценти социолозите ​дават на правителство или лично на премиера - те могат да изглеждат високи, а дали те са достатъчни за да се прави политика и реализира​т реформи. Това е дневният ред на нацията.
Тези 24 процента подкрепа за ГЕРБ, които сега дават социолози  са далеч от нужното на партията за самостоятелно правителство и при всички случаи са далеч от максималните проценти в миналото. Единственият път за осигуряването на прореформистко мнозинство в парламента и на сигурен тил за радикални реформи е форсирана антикорупционна вълна - ярка​, мащабна и неумолима. Само така е възможно да се блокират съпротивителните сили на Кой? и олигарсите, както и да се осигури широка електорална подкрепа.

Не зная докъде може да стигне Борисов в промяната си и дали тя изобщо е започнала. Зная само едно, че е тръгнал от гарата и връщане назад няма. Ако не е искрен и без това е в нарастващ дефицит на доверие у прореформистките кръгове. Междувременно ще е изгубил и позиции при старите си съюзници. Не е въпрос на сметки, а на оцеляване. 
Мимикрира ли - губи, движи ли се бавно - също.

Със същите хора около себе си, без промени в обкръжението си и в съюзниците няма как да стане.
Но задкулисието е прекалено силно за да си позволим лукса да не му дадем привилегията на съмнението. За малко.

164 брой на нюзлетъра Фактор: Договорът с Шел за Блока Силистар добра новина, но остават въпроси

Без всякаква условност може да поздравим екипа на Министерството на енергетиката за успеха – подписването на договора за блока Силистар със световноизвестната компания Шел.

Не зная дали читателите си дават сметка каква новина е това на фона на драмата която се развива в глобалния сектор на проучване и добив на нефт и газ и особено в сегмента на офшорните ​дейности, които са най-силно пострадали.

По последни данни на норвежката специализирана фирма Rystad Energy, цитирани от Платтс, търсенето на офшорни нефтени платформи през 2015 година е спаднало драстично с 40%, е прогнозите до 2020 година са за близко до нулев ръст !?. Самият факт, че имаме активна дейност в три блока в акваторията на Черно море и то от престижни компании е успех, извън всякакво съмнение.

​

Акваторията на Черно море не е нито Персийски залив, нито ​Източно Средиземноморие, нито може да сравнява дори с румънската офшорна зона, в която са работили и работят десетки компании.

На глобалната карта на нефтените компании България още виси с злощастната история на присъдения и отнет търг на глобалната компания Шеврон. И с екорадикалите, които могат да осуетят всеки голям бизнес проект, като окажат натиск далеч извън електоралната им тежест и демократична представителност.

Търговете и проучванията в блока Силистар имат своята предистория, която не е много окуражителна, но изглежда дейността на Шел в съседния блок в турски води им дава оптимизъм.

Новият договор изцяло попада под регулацията на ново приетата Директива за безопасността при проучвания и добив 2013/30/ЕС от 12 юни 2013 година /изтегли тук/.

Срокът за транспониране на тази директива изтече в средата на 2015 година. Липсата на нормативната уредба, макар, че има доста свършена работа, не може да не предизвиква тревога. Особено у компании, които тепърва ще сключват договори за сондиране и ще управляват проектни рискове, за което им е нужна адекватна, навременна и качествена реакция от страна на администрацията.

За съжаление у нас компетентността по отделните страни на дейността е споделена между Министерството на енергетиката, МОСВ, Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и т.н. 

​

Нямаме обособена и със съответния самостоятелен статут Национална Геоложка служба. 

​

Липсата на координиращ орган, който да може да спести на големите компании съгласувателни и разрешителни процедури в различните ведомства, особено по теми, които предполагат ежедневен капацитет за реакция и за оценка, не може да не тревожи. Тази тревога нараства експоненциално когато се премине от проучване към добив.

Има много добри решения, вероятно ще се избере онова, което пресича точката на съвпадение на интереси и възможности на компаниите и институциите. Но ​за да задържим вниманието на големите нефтени компании и реализираме потенциала за местен добив на нефт и газ, което без всякакво съмнение ще се отрази на икономиката на България, ​трябва да ​се инвестира в структури и капацитет, които ефективно и независимо /на ръка разстояние/ да регулират тази разрастваща се индустрия и позволят ефективни и прозрачни механизми за управление на рисковете, свързани с безопасността на проучвателни и сондажни работи в он и офшорните зони. Нефтените компаниите разполагат с богат опит и проверени планове, процедури и системи за сигурност, както и с желание и възможности да съдействат.

Въпреки, че отсъствието на нормативна база, транспонираща Европейската директива

​по безопасността на дейностите по проучване и добив в офшорните зони няма да се отрази върху ​предстоящите сондажни работи в блока Хан Аспарух, отсъствието на регулация може да окаже негативно въздействие върху възприятията на топ мениджмените на ​работещите в трите блока в черноморския ни шелф компании – Консорциума за Хан Аспарух, Петроселт​и​к и Шел, за качеството на бизнес средата​. А това може да има негативно влияние върху инвестиционните планове за следващите години.

Още нищо не е намерено, ​така, че фанфарите са неуместни. Няма направени големи инвести​ции, но имаме всички предпоставки този път да сложим здрава основа на една индустрия, която ще се развива с години напред.

Днес е добър ден за българската енергетика и най-вече за сектор, който в продължение на десетки години беше пренебрегват – проучването и добива на нефт и газ. 

Мениджър: Новият Борисов - не е нужно да вярвате, съдете по делата

Линк към статията в Мениджър
Всеки ден валят новини за прекратени сделки на държавата с Пеевски "лично" от премиера Борисов. Както и предполагах, дойде разлома в задкулисието и премиерът трябваше да избира с или против Кой?

За да разберем нетната стойност на чутото или видяното от него трябва да отделим пиар "плявата". Признавам, че не е лесна работа, защото понякога няма друго. Борисов е преди всичко пиар политик - при него формата често взема предимство пред съдържанието.
Има разновидности в интерпретацията на това което виждаме - дали все пак е договорено излизане на Пеевски?
Дори и да се съгласим, че има елементи на кризисен пиар, няма как да подминем обстоятелството е, че тези му действия засягат материални интереси за стотици милиони лева, което си е риск. И тук е разковничето на съмнението дали има договореност или случващото се е неконтролиран процес.
Вътре в самия ГЕРБ процесите не са еднозначни. Партийната дисциплина сработва и обществеността не знае нищо. Така беше и в ДПС, докато нещата не излязоха извън контрол. Знаем, че не всичко зависи от Борисов - има хора здраво свързани с бизнес групировката около ДПС. 
Интересното е, как премиерът ще се разграничи от Кой?, след като всички тези далавери са били носещата конструкция на "балансирането" с ДПС.
Въпреки рисковете на всяко доверие в аванс, да прибегнем до това което на английски се нарича "да третираме съмненията си в негова полза". Спирането на поръчки на Пеевски, на Сталийски, на Златев или другите приближени е важен признак за промяна, но остава все още признак, а не самата промяна.
Няма как да се спират по телефона или на заседание търгове и поръчки, а да оставяш без санкция хората, които стоят зад организацията и присъждането на тези търгове и поръчки. Без санкция към тях пострадалите от спирането на търговете ще реагират бурно, а ако не реагират значи има уговорка и цялата притча за истинската промяна пропада.
Да вземем примерно КТБ - та нали хора от ГЕРБ бяха интегрална част от политическия заслон на атаката срещу банката и особено кражбата на активите с участието на Кой? Да сте ги чули поне един път "финансистите" на партията да вдигнат глас в защита на приоритетните права на държавата върху масата на несъстоятелността и купените с кредити от КТБ активи за милиарди.
Нали същите тези тръжни комисии, назначени или толерирани от регионалния министър, са присъждали в полза на Пеевски, Сталийски и сие олигарси, а повечето от тях са били в тандем с приближени до самия Борисов на принципа "за всекиго по нещо" за да излезе сметката при "балансирането". Запознайте с оценките на търга за Хемус - интересно четиво. При 25% тежест на техническата оценка, комисията успя да неутрализира предимство от над 50 милиона лева по-ниска оферта при крайна стойност под 300 милиона!?.
Или Химко - Враца, където по класическата схема бе обезкуражена всяка конкуренция за да може конкретния "печеливш" да си напазарува този актив евтино и да добави тежест като индустриалец. А там някъде, зад кадър, остана потулено оплакването на един инвеститор за рекет "от името и по поръчението".
Или търга на БТК, в който пък Кой? осигури заслон чрез "приятелски" конкурент на хората на ВТБ, за да се опитат да вземат компанията с 500 милиона евро по-малко. А Борисов предпочете да пасува въпреки, че бе уведомен от западните инвеститори за действията на излезли извън контрол посредници. 
Или схемата с адвокат и приятел във футболния клуб "Левски", където се наляха непознати за мащабите на българския футбол пари от БТК, което не е оправдано с нормална бизнес или пазарна логика. 
Истинският лакмусов тест дали да вярваме, че е настъпила промяна е отношение към прокуратурата, към Висшия съдебен съвет, към съдебната реформа, към деолигархизацията на управлението и икономиката.
Ние не знаем какво ще ни струва прекратяването на търговете. Ако не е направено по правилата, а част от бъдещата законност се основава на текуща законност - т.е. преследване на отговорните за миналите сделки, може и нетния баланс по промяната да се окаже отрицателен, особено боравим с палиативи.
Трябва да знаем със сигурност кой и какво плаща в края на пътя? Защото досега колкото пъти сме правили "реформи" на думи, толкова пъти ни е излизало солено, а поредната група печеливши са се превръщали в олигарси. 
Ако си спомняте имаше един търг за концесия за извозване на боклут на Софийската община, който беше отменен и след това съдът присъди над 50 милиона лева обезщетение. В началото бе пиарът, а в края бе голямото плащане. 
Но да не бързаме, едно по едно. 

Първо, След толкова дълги години на договорки зад кадър нито един политик няма право на безусловно доверие. Политическото символ верую на премиера е "майсторството" на балансирането на важните центрове на влияние, като не се допуска никой силен играч да се превърне във враг. Класическата схема от времето на Тодор Живков. На Пеевски сделка, на Овчаров пост, на Първанов отстъпка за Бокова и т.н. Това е философията от времето на Г-13 - опора на кабинета е националния капитал, който осигурява подкрепа срещу заслон срещу конкуренция от външни инвестиции и сделки с държавни поръчки. Адвокатите излизат напред, офшорната собственост също. 
Опора на развитието не са чуждестранните инвестиции, а евросредствата, които се усвояват от правилните компании.
Вижте какво става в туризма, в търговията, дори при банките. Ако утре имаме проблем с някоя банка или тя си потърси стратегическа подкрепа няма почти никакъв шанс да намерим престижна западна банка да се намеси. Единственият шанс е български инвеститор с добър кешфлоу, но с много въпросителни.

Проблемът на този модел е, че докато си мисли, че контролира положението и се договаря, другите печелят, а премиерът губи. Защото олицетворява видимата или официална власт пред избиратели и пред партньори, а задкулисието кешира договорките. Движението е от "исторически компромис" към "исторически компромис", от ултиматум към ултиматум.  Задкулисието внушава, че разполага с достатъчна негативна сила за да свали всеки премиер и той се съобразява. Това касае всеки премиер, не само Борисов.

Второ, България живее в стъклен дом наречен Европейския съюз. Има равнище на автономност на грешките и несъобразяването с евростандартите в политика и поведение, които западните​ лидери могат да толерират. Колкото и плътен пиар тефлона на премиера, след срещата му в Лондон всички разбраха, че е силно уязвим. Неговата дума вече не е достатъчна за да омая електората - нито у нас, нито в Европа или САЩ.
Представете се какво персонално бламиране на него и на България са тиражираните в авторитетни издания на Запад внушения, че САЩ и Великобритания могат да издигнат Кристалина Георгиева за кандидат за генерален секретар на ООН.  Няма значение дали това ще стане, важното е, че постъпката му раздразни западния елит, защото Бокова се възприема като кандидат на Путин. А какъв е тогава премиерът на страната, който я предлага?
Нито в Лондон, нито във Вашингтон, нито в Берлин ги интересува, че Борисов не е могъл да отрази атаката от ляво, от националистите или от Изток.
Не ги интересува и това, че е ​имал "съображения" да се договори с Цацаров и да не прави съдебна реформа в радикалния и вид. Не за друго, а защото зад прокурора и Кой? прозира сянката на Москва.
Доста време му трябваше за да разбере, че го третират като слабо звено в ЕС и НАТО и то по време на разгорещяваща се "студена война" с Русия.
Трето, нашият премиер си въобразяваше, че с татовата тактика ще успее да балансира между Русия и Запада.  Така и не разбра, че вече е част от Запада и няма какво да балансира.
​Вместо ясна политика, той продължи с постоянните компромиси и увертюри към Москва за южни, за български потоци, за хъбове само с руски газ. На практика плахите опити за диверсификация бяха блокирани от хората на Пеевски и днес България е по-зависима от руски газ от когато и да било в последните 10 години. 

Уверенията на местните проруски олигарси, че договорка с тях означава договорка с Москва не струват вече пукната пара. Кремъл открито предприе хибридна атака срещу Борисов. Последният "коз" на Москва е стартиращата след няколко дни руско-българска телевизия във Варна със съдействието на известна бизнес групировка от града.

Вероятната уговорка е, новата телевизия да не атакува правителството. До кога?​

Трето, Най накрая Борисов разбра, че договорената схема с Местан за сътрудничество с ДПС няма да сработи. Москва активира Доган и след свалянето на лидера отново сме в режим на единодействие БСП и ДПС. При това положение, да се допуска Пеевски, който е СЕО на корпорацията ДПС да придобива активи и преяжда с финансови ресурси е откровена глупост.
Русия няма да изостави ДПС и БСП, нито ще изостави намеренията си да използва проруски и антизападни сили в световна​та си война със Запада. Въпрос на семантика е дали ще я наречем "студена" или "гореща", когато е хибридна. Това, че се вадят прозападни журналисти от канали на телевизии на проруски бизнесмени или стартират проруски медии не е нищо друго освен сигнал за навлизане на битката в ендшпила. 
И Борисов трябва да знае това. 

Не е въпросът какви проценти социолозите ​дават на правителство или лично на премиера - те могат да са високи, а дали те са достатъчни за да се прави политика и реализира​т реформи. Тези 24 процента електорална подкрепа за ГЕРБ  са далеч от нужното за самостоятелно правителство и при всички случаи са далеч от максималните проценти в миналото. Единственият път за осигуряването на прореформистко мнозинство в парламента и на сигурен тил за радикални реформи е антикорупционната вълна - ярка​, мащабна и неумолима. Само така е възможно да се блокират съпротивителните сили на Кой? и олигарсите, както и да се осигури широка електорална подкрепа.
Не зная докъде може да стигне Борисов в промяната си - зная само едно, че е тръгнал от гарата и връщане не може да има. Не е въпрос на сметки, а на оцеляване. Спре ли - ще даде възможност на опонентите си да се мобилизират. Мимикрира ли - губи двойно, защото бързо ще бъде разкрит. Движи ли се бавно - също.
Както казах​, не сме длъжни да вярваме на думи и декларациите - само на конкретни дела. И да не забравяме, че задкулисието е прекалено силно за да си позволим лукса да пропуснем възможността да му дадем привилегията на съмнението.

По БНР - как да реагираме на блокадите на гръцките фермери - уроци

Спрямо гръцките фермери трябва да се предприемат реципрочни мерки. Това заяви категорично пред БНР бившият дипломат Илиян Василев. Тъй като те реализирали голяма част от продукцията си именно у нас, това давало възможност на страната ни за реципрочни мерки. Вносът на земеделска продукция от Гърция щял да се замести с този от Турция и тогава връщането на гръцките земеделски производители ще бъде много трудно. Това щяло да бъде силна и действена реакция.

Не трябва да се обобщава - гръцка блокада, гръцко правителство, всички гърци. Има конкретен причинител на вредите за българските фирми и граждани и спрямо него трябва да съсредоточим реакциите.

Те можели да стачкуват през зимния сезон, а след април това щяло да бъде доста самоубийствено за тях.

Турция имала огромно производство и предлагала на конкурентни цени, коментира още Илиян Василев. Тъй като сме членки на ЕС не можем да забраним или ограничим с акт вноса на зеленчуци, но можем в рамките на солидарността с нашите компании и граждани, които пострадаха от блокадата да не купуваме гръцки плодове и зеленчуци. 

Според него страната ни трябва да използва момента, за да подпомогне земеделците си, особено като позволи внос на евтин природен газ за да стимулира вътрешното ни производство на зеленчуци. Това също е действена позиция.

Освен това трябвало да търсим сътрудничество и с други съсловия в Гърция, които страдат от блокадата. За пример Василев посочи пристанището в Солун. Ако пренасочим товарите си към други пристанища извън Гърция, те щели да губят. Естествени наши съюзници били предприемачите в Гърция, които работят в България. Те също били жертва на блокадите.

Да не говорим, че туристическата индустрия в Гърция не може да си позволи да загуби българските туристи.

Финансовата и дълговата криза на Гърция поставя на изпитание целия Европейски съюз, заяви Илиян Василев. По думите му играчите в Гърция са разбрали, че могат и се опитват да ангажират вниманието на целия ЕС в реализацията на техните цели и интереси. Гръцките фермери били заложили на една позната карта - тази на намесата на ЕС. По мнението на бившия дипломат на тази карта чрез протестите си те не толкова отправяли предизвикателство към гръцкото правителство, колкото усилвали неговата преговорна сила, когато изисква отстъпки от Евросъюза или от Тройката.

Василев коментира, че е очевидно, че в една взаимосвързана Европа България може да стане и става неволна жертва – странична щета по едни вътрешни конфликти.

Според него ние сме очаквали проблемите на границите да могат да се решават именно там – на границата.

Във връзка с гръцката блокада на границата, Илиян Василев отбеляза, че процесите в южната ни съседка излизат от рамките на страната и контрата на блокадите не е винаги оптимален ход.

Бившият дипломат смята, че СИРИЗА използва протестите в преговорите. Поради тази причина и гръцката страна не реагирала на българските призиви.Европейската комисия пък не била ентусиазирана да се намеси, защото щяла да изпълни първоначалната цел на протестиращите фермери – да я принудят тя да е страна по преговорите, а не толкова правителството в Атина.

За персоните "нон грати"

Това, че се експулсира аташе от консулството на Турция в Бургас в известен смисъл е предизвестено. То не бяха призиви на политици, на журналисти и на всякакви крайни мнения за изгонване на турския посланик и за други прояви на юруш дипломация. Слава богу, във Външно министерство работят професионалисти, които не се поддадооха на евтин популизъм..
По принцип няма смисъл да се коментира "пост фактум" подобно развитие, но не очаквайте подобни стъпки да се обсъждат предварително в медиите. 
Правилно колегите не коментират и сега извън стерилните съобщения на прес службите.
Вън от съмнение, че след като информацията е изтекла в медиите, значи някой е решил да прави кризисен пиар и да удовлетвори очакванията на известна част от населението. Можеше и да не го прави. 
Ще се изненадате, но много малка част от принудителното отзованите дипломати стигат до знанието на медиите. Това е дискретен процес и за размени на списъци с "персони нон грати" хората не научават. Посланията се правят тихо, възприемат се и .... животът продължава.
Този път обаче се е стигнало до медиите чрез /надявам се/ контролирано изтичане на информация. След което веднага се преминава към обичайния режим - нито се потвърждава, нито се отрича. 
Слава богу Външно е избрало, логичната постепенна ескалация на отговора, като се започва и надявам се завърши на най-ниското възможно равнище. Посланието от наша страна е отправено - премината е червена линия. Точка.
Не може да се вменява, че вината е само на турската страна. Пратениците на Дианета са у нас по силата на двустранен договор, така че, ако не сме доволни първо трябва да денонсираме това споразумение.
Мнозина "активни" днес политици гледат да насочат вниманието в друга посока, а не там където проблема стои. За ролята на бизнесмени от корпорацията ДПС за финансиране на свързани с проявите на радикалния ислям български граждани. За тоталната абдикацията на държавата от проблемите на мюсюлманското вероизповедание.
И сега всички в хор се надпреварват да гонят турския посланик - без изобщо да си дават сметка за последствия и за рискове.
Казвам го като човек минал през тази трудна процедура като посланик. Когато има основание държавата не трябва да се бави и трябва да реагира твърдо. Без значение за коя страна става дума. Желателно е този процес да е дискретен, но има граница на дискретността, когато е оправдано процесът да стане достояние на медиите. 
Това е трудната, но неизбежна част на дипломацията. 
Колкото по бързо затворим тази страница, толкова по-добре.

За DW - За признателността на съвременните българи - кому я дължим?

"Вечната благодарност"

Бившият български посланик в Москва Илиян Василев е категоричен, че съвременните поколения българи не дължат нищо на връстниците си в Русия. Сегашните българи са в дълг единствено пред собствените си деди и прадеди, чиито имена и дела са в пъти по-малко увековечени в сравнение с невижданото никъде по света, освен в България, изобилие от паметници и имена на улици и площади, посветени на дейци на Руската империя. 

Допълнение - последният крещящ пример на липса на исторически баланс в признателността е, че най-главната улица в България, тази на която са Парламент, Министерски съвет и Президентство е наречена на руски генерал, който е назначил подписалия смъртната присъда на Апостола българин!?. Време е да си върнем самочуствието и я наречем на националните си герои и лидери - на Апостола, на Цар Симеон, на Иван Асен II - на вечните и непреходните. Така е с катедрала 

Василев съзира в честите нападки на Кремъл срещу България по темата за историческата памет и признателност един от пропагандните ходове на Путин и неговия режим. Призванието му е да обясни на руснаците защо репутацията на страната им зад граница е срината и защо политиката на Кремъл среща сериозен отпор в близки и далечни страни.

“Никой не може да избие от главите на руснаците мисълта, че Русия е освободила Европа и затова европейците трябва да са и вечно благодарни. Напъните на Кремъл да реанимира руското имперско величие не са случайни, защото в несекващите за Русия времена на суров деспотизъм това чувство е било единственото „лепило“, което е предпазвало страната от разпад. Всъщност към съседите си руснаците се отнасят по същия начин, по който се отнасят един спрямо друг в собствената си страна – грубо и агресивно, според правилото на по-силния“, твърди посланик Василев. Той е убеден, че в Кремъл, а и в съзнанието на много руснаци понятието „българска външна политика“ е оксиморон . Подобно мислене изключва независимо поведение на държава от „близкото зарубежие“, в което външната политика е единствено функция на дела на русофилите сред населението.

„В България погрешно се тълкува съдържанието на понятия като „братски“ и „братушки“. В Русия техният смисъл се свързва единствено с отношението на по-големия, по-силен и по-мъдър „брат“ към по-малкия, по-слаб и по-уязвим съседен народ. Този патернализъм е разпространен не само спрямо българите, но и към всички народи от „близкото зарубежие““, свидетелства Василев.

Илиян Василев намира подхода на Кремъл да свързва претенциите си за „историческа признателност“ с комерсиални интереси за особено груб. Ярка илюстрация за трансформацията на „историческия“ патернализъм в икономически план е „Южен поток“. „В процеса на договаряне на строителството на българския участък от тръбата нито една българска фирма не успя да получи директен контракт. Участващите предприятия от България можеха да бъдат единствено подизпълнители на руски фирми. Същото се случи по време на търговете за нуждите на Олимпиадата в Сочи няколко години преди кончината на „Южен поток“. По мои изчисления, ако „потокът“ беше изграден, в България след доста години щяха да влязат средства, равняващи се на 5-7 % от /общата - ИВ/ стойността на проекта“, изтъква Василев, който сега е финансов консултант на енергийни начинания.

За Медиапул: Коментар по темата "Пеевски излиза от Булгартабак"

Пеевски беше временно нает СЕО на корпорацията ДПС, която има политическо представителство в Парламента. Но той си остана лейтенант и акционерите сега му предлагат изход с почести, като му позволят да кешира придобивките си.

Корпулентният депутат отдавна не е актив за хората с които се асоциира или компаниите в които има дял. Не съм сигурен само дали не иска да излезе от Булгартабак защото там предстоят разкрития и гледа да се измъкне преди да стане жега.

Той е тотален пасив за всички компании, които до този момент са печелили държавни поръчки или бизнес.
В това число и за медиите, които контролират с майка си. В голямата си част те са на загуба и се издържат именно от другия бизнес - този, който сега прекъсва. Няма да мине време и от там ще излезе, макар, че винаги стои опцията да остане "мама".

Менторите му го употребиха по предназначение, само не е сигурно дали ще могат да му осигурят защитата до край, защото и те на са всесилни. Няма вероятност да удържат властовите си позиции в съдебната система, а в Парламента се очертава дългосрочна опозиционност. А ДПС в опозиция не може да просъществува дълго - следователно я грози разпад.

В известен смисъл моделът на развитие, който избра Пеевски, по подобие на ментора си Илия Павлов, неизбежно изхвърля зад борда хората на млади години. Величието им е мимолетно.

Те са консуматив при прехода.

Дори и да направят опити за мимикрия или за финтове в собствеността - обречени са.

КТБ encore

Ако не искаме да гледаме замеряне с пиар кампании, в това число Пеевски и Цонев да се правят на Робин Худовци Ви припомням начина за разбиране на истината за КТБ.
Изхождаме от предпоставката, че няма нито една институция, която да се ползва с доверието на обществеността.
БНБ е участник, прокуратурата е участник, политиците също. Не става с парламентарна комисия, защото именно в Парламента депутати осъществиха заслон на разрушителите на банката.
Че в банката са извършвани неправомерни и рискови операции, че е имало неадекватно обезпечени кредити и схеми, които излагат банката към абнормален риск е ясно. Това е тезата на Пеевски, Доган и прокуратурата.
Тезата на Цветан Василев е, че банката е била в цветущо здраве и причината за нейното рухване е координираната кампания срещу банката от страна на ключови институции, в това число прокуратурата, в съчетания с медийна кампания и масови вълни на изтегляния на пари.
Моята теза е, че истината включва и двата елемента, но за да се разкрие цялата истина, която еволюира във времето, заедно с нашето познание по темата и постъпилата информация, е нужна тотално независима експертна оценка. Тъй като в страната нямаме доверие на институциите - провала на парламентарната комисия срина и последната възможност - Парламента - да се върнем към предложението, което направих в разгара на кризата около КТБ - международна комисия от експерти.
Не бързайте да се радвате на доклада на Аликс Партнърс. Като човек, който си вади хляба с консултантски труд, мога да Ви уверя - разковничето е в заданието - обхвата на услугите и предоставената информация. Ако Аликс Партнърс нямат за задача да установят какво влияние върху позициите на банката са имали масовите тегления, инспирирани от Пеевски, или пък къде са потънали цедираните кредити към други банки, т.е. вместо в справките да грейнат известните Вам имена, операциите напълно могат да се представят като вече закрити, без следа, а кредита прехвърлен към друга банка.
Ако "одиторите" - тези които бяха изготвили полуодитния доклад или оценка на активите са работили с екселски таблици, попълнени и представени от квесторите, и се искало от тях само да направят проверка за вече готовото мнение или направят нужните отметки, то бъдете сигурни - нищо няма да научите.
Същите хора ще правят оценка на активите на банките и очаквам с интерес как ще приложат методиката, с която потопиха КТБ, защото доста банки ще се окажат "под вода". Не се залъгвайте - новите дългови емисии основно ще обслужат Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите и извънредни намеси в банковата сферата, включително одържавявания.
Само и единствено независима международна комисия от експерти, включително на експерти от ЕЦБ, ЕК и САЩ, може да даде отговор на загадката КТБ и най-вече да го направи по балансира начин, който да освободи публиката от задължението да бъде страна по спора между Пеевски и Цветан Василев.

Гръцкият фронт на дестабилизацията на България и ЕС

При препечаване или позоваване моля да давате линк към статията

Тъй като процесите на границата с южната ни съседка вече се извън контрола на политиците от двете страни, а вероятно и това е цел на хората, които на власт в Гърция, нека се върнем към базисния контекст на случващото се.
Сириза и Ципрас няма да се намесят - за тях протестите на фермери и общите национални стачки са аргумент в преговорите с тройката и аргумент за нови отстъпки и част от игра на задкулисието. Гръцкото правителство няма никаква стратегия, освен крайния национален егоизъм. Няма никакво намерение да върне страната върху релсите на бюджетната дисциплина и нормалността в икономическия и политически живот. Защото това означава нови лишения и здрав труд, наказателен вот от електората и най-вече рязко съкращение на броя на гърците, които живеят от бюджета, държавните поръчки или стимули.
В нашата южна съседка има два основни типа граждани - едните разчитат на своята предприемчивост  и други, които разчитат на държавата. Така е и у нас, но броят на разчитащите на държавната хазна е несъвпоставим, а благоденствието, което държавата предлага не е европейско. Предприемчивите и живеещи на собствен риск гърци търсят начин да работят у дома или ако не могат поради данъци и колективна лудост минават зад граница, в това число и у нас. Те са ни съюзници. Да ги наказваме с блокада означава да се превръщаме във "фермери" в мисленето си.
Няма никакво съмнение, че туризмът ще продължава да дава естествени предимства на южната ни съседка и ще бъде основен източник на препитание. Собственици и работещи разчитат на добросъседски отношения, не рядко и на труда на съседите, за да може да функционира този сектор, който държи "на вода" цяла Гърция.
За съжаление предприемчивите гърци не са мнозинство или поне не са онова мнозинство, което може да накара правителството да се намеси и да въведе ред при блокадата на фермерите. Всеки гледа през призмата на своя егоизъм и гледа да не пречи на чуждия.
Фермерите са особена привилегирована прослойка - без субсидии и грантове от бюджета и еврофондовете те няма да могат да си позволят текущия жизнен стандарт. Вариантът със спестявания, лишения и по-тежък труд не ги устройва.
И тук е въпросът как да реагираме, когато виждаме, че съседът ни си е изгубил разума, а държавата им я няма.
Първо, задължително е да не се обобщава по отношение на "всички гърци", а да направим пътека към предприемчивите и всички състрадащи от действията на фермерите. Трябват ни съюзници. Не е нужно да възпроизвеждаме агресивните действия на една група от гръцкото общество с щампите за колективна вина или действия, които наказват нормалните хора от двете страни на границата.
Второ, ответните ни реакции трябва да бъдат прецизни и селективни - същите тези фермери утре ще имат нужда от българския пазар и от маршрути през България за да изнесат продукцията си - затова не е нужно да налагаме ответна обща или тотална блокада, а да прилагаме мерки, които причиняват щети само и основно на фермерите. Примерно призив към потребителите да не купуват гръцка земеделска стока.
Трето, вместо да влагаме цялата си енергия в контраблокади е важно да вземем мерки за управление на този повтарящ се системен риск, защото е очевидно, че от миналия път с фермерските ексцесии не сме си взели особени поуки. Уязвимо място е пристанището на Солун, което разчита да приема товари за и от България.
Четвърто, уязвимото място на гръцките фермери е тяхната продукция, макар, че картината на зависимостта им е силно изкривена от агросубсидиите - те се получават без да зависят от продажбите. Можем и трябва да стимулираме собственото си производство, в това число особено оранжерийното, като осигурим евтин природен газ и най-вече като покрием дефицита от гръцки плодове и зеленчуци на нашите пазари с заместващ и незабавен внос от Турция. Силите зад фермерската блокада разчитат на това, че дефицитите ще вдигнат цените у нас и отново гнева на хората да се насочи срещу правителството и неспособността му да се намеси.
Турските фермери веднага могат да заместят гръцката продукция - при това без отражения върху цените. Да не забравяме, че руския пазар бе затворен за турските плодове и зеленчуци и сега имат достатъчни обеми за да ни задоволят.
И накрая - не вярвам в гръцкото правителство да не си дават сметка какво причиняват със своето бездействие. Това е програмиран и съзнателен акт. Напълно възможно и логично е действията на гръцките фермери да се използват в някакъв геополитически контекст, като част от по-общ план за дестабилизация освен на гръцкото и на българското правителство. Твърде съмнително е гръцките фермери да не оценяват щетите за себе си, защото този път няма да им се размине. Зимата свършва и те отново ще имат нужда от пазар за своята продукция.
Вероятно някой обещава чудеса и необятни пазари, но с маршрутите могат да възникнат сериозни проблеми. Да погледнат какво става в Украйна. Само със самолети и кораби земеделска продукция от Гърция няма как да се изнесе, особено в по-големи количества.
Първо, блокира се предимно и изцяло само гръцко-българската граница, макар, че напоследък има затягане на режима и при пропуска през и гръцко-македонската, гръцко-турската и гръцко-албанската граница.
Очевидно тези сили насърчават гръцките фермери да фиксират българо-гръцката граница като основен театър на "военните" действия, поради характера и на вътрешна граница в Европейския съюз. Кризата създава стотици хиляди недоволни не само от двете страни, но всички отправят критиките си към своите правителства и към "импотентната " Европейския комисия.
Няма никакво съмнение - Гърция бе и си остава най-слабото звено в Европейския съюз през което той може да бъде ефективно дестабилизиран. Помните ли разочарованието в редица леви и проруски сили от факта, че Сириза и Ципрас не са отстояли своята крайна теза и са се предали пред "тройката", т.е. не са разрушили Европейския съюз. Отцепилите се от Сириза крайни и радикални фракции не крият симпатиите и връзките си с Москва. Вижте как реагират и на стачките в Гърция, включително и на фермерите. Колкото по-зле за Ципрас и за Гърция, толкова по-добре. Затова гръцкият премиер мълчи, защото той няма полезен ход, ако иска да остане на власт.
На фона на византийската драматургична линия в Атина и в цяла Гърция, с много скрити герои и мотиви, с много неискреност и двойно дъно в намеренията на действуващи актьори, европейската реакция на София, да не се съгласява с Вишеградската четворка и да не затваря границата си с Гърция, изглежда почти нелепа. И отваря нов фронт на вътрешно несъгласие у нас.
Изобщо не се чудете защо Виктор Орбан веднага след срещата на Вишеградската четворка отлетя за Москва. Той в Брюксел няма какво да продава като умения и посредничество, но виж в Кремъл има близък приятел. Още от сега продава ветото си през юни на санкциите срещу Русия. Гърция, заедно с Италия са другите сигурни "заподозрени". Времето на Путин изтича. Той има остра нужда от всички свои съюзници, при това не като възможен потенциал, а като активирани агенти в тила на ЕС. Гърция и правителството на Ципрас са удобна цел. Борисов също.
Няма значение, че българският премиер отказа да блокира българо-гръцката граница срещу бежанците. В същност тя е вече блокирана.
И без бежанци.
Доверието между Гърция и България ерозира, при това без особена причина, без открито враждебно действие на официално равнище. Вместо зелени човечета имаме зелени фермери. Разделяй и владей. Наблюдавайки събитията в южната ни съседка почти съм сигурен, че позитивен план за изход от гръцката криза няма. Каквито и договорености да постигне Ципрас с тройката, той не може да ангажира в съзнателно спасително усилие по-голямата част от своя народ, след като гърците са по-склонни да протестират, вместо да измъкнат страната си от дълговата криза. И няма никой или почти никой от виновните в затвора.
Новите вълни на бежанска, финансова и банкова криза, както и свързаните с тях икономически трусове в следствие на блокирането на граници и на тоталната парализа в страната, са последния "удар от милост", който бута Гърция отвъд ръба на пропастта. И тогава се връщаме към първоначалния план за използване на краха на Гърция за срив на ЕС през най-слабото му звено. Още повече, че банковата криза в еврозоната изобщо не е разрешена, а в дневния ред наред е и референдума за излизането на Великобритания.
Наречете го конспиративна теория, но имам нюх за сили, които искат да дестабилизират нас и Евросъюза.
Помните ли откъде трябваше да минава Турския поток? Той трябваше да заобиколи България и в този процес и Гърция и Унгария играеха ключова роля. След това този маршрут стана основната магистрала за дестабилизация на ЕС чрез бежанци. Днес отношенията между членките на ЕС в Централна Европа са трайно влошени, а границите и недоверието помежду им на исторически пикове.
Както не вярвам, че насилието над жени в Кьолн е самоорганизира акция, така и не вярвам, че блокадите на фермерите в Гърция и най-вече бездействието на властите там са случайности.
Затова трябва да внимаваме с реакциите си да не насърчим и изпълним отредената ни роля в процеса на дестабилизация на България и на ЕС.


Благодаря за подкрепата, Тя става все по-важна. Илиян Василев

163 брой нюзлетър: Икономика на диверсификацията

В България диверсификацията буксува. Стабилно. Зависим сто процента от един доставчик, от един маршрут и от един договор. Появиха се алтернативни доставчици, но ние се придържаме към мантрата – може да е един, може да е монополист, но си ни е добре с него.

Разбираемо е, дори на чисто човешко равнище, десетки години работа с едни и същи хора и е дискомфортно да ги сменяш, само защото някой в Европейската комисия бил искал. Те в Брюксел не ги разбират тези работи.

В ход бяха пуснати всякакви аргументи, някои от тях валидни , другите абсурдни. Важното е да се говори, но да не се действа. За това е и демокрацията – право да говориш, колкото си искаш.

Общото в тази постановка е, че всички ръководители на важните енергийни дружества, които спират диверсификацията с „икономически“ аргументи посочват цената – ниската цена на Газпром 0 като непредолима пречка. В момента действително нефтеноиндексираните договори с Газпром са „манна небесна“ и натискат надолу цените на природния газ, на който Газпром продава на Булгаргаз.  Но от нефтеноиндексиран до нефтеноиндексиран договор има огромна разлика – затова на границата на Германия същия газ струва с четиридесет долара под цената, на която го получаваме ние. Справка цените на които получават природния газ потребителите. Защото формулите не са издълбани в камък. Зад едрия шрифт има фини настройки, които се предпоставят не само от разликите в пазарите, в мащабите на сделките, но и от други фактори като ликвидност, алтернативи и степен на зависимост от един единствен доставчик и прочие.

При развит и конкурентен пазар на природния газ, а и изобщо на енергийни ресурси, особено когато той е ликвиден и бързооборотен, диверсификацията е самослучило се обстоятелство. Търсенето и предлагането постоянно намират своята равновесна точка, независимо дали търгувате пряко или през газовите борси.

За съжаление у нас не само нямаме ликвидност и алтернативни доставчици, но на практика блокираме алтернативни маршрути.

Читателите не трябва да възприемат като алтернативи на Газпром само доставки на природен газ през нови маршурите като интерконекторите, а и през напълно достъпни и приложими варианти, които могат дасе реализират още днес. Това са реверсивните доставки и схемите за виртуален суоп. По тези схеми Украйна успя да направи така, че дори през зимата не внесе руски природен газ, при това нуждите и са десетки пъти по-големи от тези на България.

Но у нас реверсивните доставки по съществуващата инфраструктура на границите с Румъния, Гърция и Турция са невъзможни. И най-лошото нежелани.

При това положение, всеки, който опита да създаде конкуренция на Газпром у нас е обречен, защото трябва да пробива стена с глава, както на времето Шеврон трябваше едва ли не да доказва правото си да работи по спечелен в честно състезание търг. Евентуален конкурент на Газпром задължително трябва да тръгне на загуба, при това сериозна, защото няма как пионерски, спорадични и дребни доставки да постигнат оптимална икономика на мащаба, което е възможна само при устойчиви, повтарящи се и значителни обеми на купен и транспортиран газ. Нещо повече, цените за транспорт, които Газпром получава, са уникално ниски, а новите конкуренти трябва да платят много по-скъпо при търговско финансарана ново инфраструктура.

Поддържането на отворени маршрути и канали за доставки на газ от различни търговци и източници предполага задължителни доставки през тях на определени количества по различно време и в различни обеми именно с цел търговците да могат по всяко време да изпробват функционалността на тези маршрути.

Така например Турция поддържа и сега доставки по газопровода от Иран, макар цените да са високи и през зимата да има прекъсвания. Така се оправдава поддържането на свързващата инфраструктура чрез минималните натоварвания и задължителни плащания по схемата „транзитирай или плащай“. По същата причина страната има два работещи терминала за втечнен газ, които никога не са стигали проектната си мощност- Дори в значителни периоди от време, поради по-високи цени на втечнения природен газ на глобалния пазар, регазифицираните обеми бяха символични, но турската газова компания плащаше за да поддържа терминалите и достъпа до глобалния пазар на ВПГ, като разходите по това, бяха включени в общите суми на балансиране на система – като един вид системна разходи по диверсификацията или застраховка срещу рисковете за енергийната сигурност. Но Турция винаги може да разчита на доставки на ВПГ за да балансира различните маршрути и доставчици на природен газ, за да не допусне монопол на търговците, използващи газопроводи.

Диверсификационният индекс измерен през риска за енергийната сигурност в частта природен газ у нас е влошен за последните две години, като достигна равнища непознати за последните десет години.

Диверсификацията не може да се аргументира ако се вземат отделни кратки участъци от време и само един параметър - ниска цена на алтернативния природен газ спрямо руския. Не на последно място защото, така погледнато, Газпром винаги може да прибегне до дъмпинг след като разполага с количества природен газ, които не може да пласира.  Руският газов монопол има естествените предимства, включително ниските разходи на транспорт и блокирането на алтернативен достъп. Той никога не се явявал и печелил в открита и конкурентна процедура, а се е договарял в рамките на политически мотивиран междуправителствен процес.

В този смисъл диверсификацията изисква съзнателно усилие за намаляване на зависимостта чрез целеви индикатори – примерно до 2020 година да имаме 50% диверсификация от Газпром чрез търгове в които участвуват негови конкуренти.

Защото трикът с „евтиния“ газ от Газпром винаги най-накрая се оказва в наша вреда – плащаме много по-скъпо.

За сведение на посрещачите, както се казва, природния газ на най-близката борса се търгува тези дни на нива под 180 долара за хиляда кубически метра. Това е и смисълът да имаш собствен хъб или да си референтна точка – за да не се начисляват високи транспортни разходи от референтната точка, от газохранилищата или по мрежата от различни маршрути и доставчици.