Южен поток - търг за милиарди евро по Рождество Христово и Нова година

Най-големият потенциален корупционен скандал.

Няма друго определение освен скандално и тримуф на задкулисието за съобщението за новия търг за избор на изпълнител на строителството на Южен поток, който беше обявен вчера. Забележете - започва на 22 декември и завършва на 1 януари 2014 година. От тези дни вероятно има само три, които са работни, а става дума за близо четири милиарда евро. Това е насилие не само над здравия разум, но и над елементарното човешко приличие, обида и за християните и други изповедания, които имат религиозни празници. Няма нито Парламент, медиите са в отпуск, нормалните компании на запад също, особено УС, които имат пълномощия да вземат решение по темата. Хората празнуват.

В контекста на безумието да се влагат близо 200 милиона лева собствени средства в проект, който няма разрешение - а както твърдеше Орешарски трябваше да бъдат средства на руската компания - при това в епицентъра на най-дълбоката криза в българската енергетика - в която става реч за оцеляването и - решението за подобен нагласен търг само затвърждава впечатлението, че на срещата на Милер с Орешарски основното внимание е било отделено на това кой да спечели от надутия над два пъти бюджет на проекта.

Нямаме 30 милиона лева за да вложим в разработването на находище на природен газ и нефт у нас, т.е. в български проекти с българска добавена стойност, а имаме за да вложим в проекти на Газпром, който след това ни продава природния газ на високи цени?!? В цялата българска енергетика има крещящ дефицит от средства - а ние отиваме в казиното и залагаме парите на данъкоплатеца на рискови събития.

Тръгваме да харчим и да се конфронтираме с ЕК без да имаме решение по трите теми - за т.нар. unbundling, по достъпа на трети страни до тръбата и за структурата на транзитните тарифи, което е от същностно значение  - а то и няма как да дойде в скоро време - тоест в условията на неопределеност и висок риск, след като сме дали мандат на ЕК да преговаря с Газпром. Класическа схема а ла Белене - влиза се в разходите, при това собствени, без никаква гаранция, че те ще бъдат компенсирани. Ами какво става ако няма разрешение?! Поне да бяхте рискували с чужди пари.

Няма изненада, никога не е имало - това е същността на правителството на Орешарски. за това дойде и за това се държи на всяка цена. Това изкара хората по площадите и няма да ги върне, защото всеки път протестния вот се подхранва от нови и нови скандални решения.

След нова година ще рестартират и Белене - в същност това беше целта и на маневрите около седми блок с Уестингхаус. В България в момента няма нужда от никакви нови ядрени мощности и реактори - нито руски, нито американски.

Защо се прави всичко това? Защото управленския модел изисква подобни гигантски фунии през които се храни ламята на прехода - партии, лобистки групи, медии, олигархия.

Те не могат да построят по такъв скандален начин нито Белене, нито Южен поток - но могат още няколко години да източват средства в тази посока.

46

Пропиляваме последния шанс да имаме българска енергетика

Вчера поискаха от мен коментар на поредните "социални" предложения на ДКЕВР за намаляване на цени в енергетиката и промени. За пръв път почуствах безмислието на коментарите, защото човек прави анализи и коментари, когато има усещането, че допринася за натрупването на балансираща маса от знания, информираност и опит, които да бъдат от полза на обществото.

Вече няма граници на популизма и на стъпките, които могат да се предприемат само и само да се запази властта - каквото и това да струва.

Върнах се години назад в периода 1995-1996 година, когато тогавашната БСП с вицепремиер сегашния водещ икономическата мисъл на правителството депутат Румен Гечев, се опитваше чрез активна държавна намеса и инвестиции да стимулира икономиката, заетостта, доходите и ..... фалирахме. Разликата сега е, че благодарение на валутния борд маржа от стабилност е много по-голям, без разбира се да е безграничен. Именно благодарение на взетия над един милиард заем, което стана възможно благодарение на повече от 16 години финансова и фискална дисциплина, правителството успява да поддържа българската енергетика "на вода" досега и вероятно през  тази зима. Загубите които се генерират от текущи структурни и функционални дефицити са в мащаби, които ще изискват постоянни нови многомилиардни заеми. Когато се изчерпи напълно капитала на БЕХ, ще започнат гаранциите на държавата и порочния кръг на последствията от политиката на "активна държавна намеса" ще се затвори..

Сега ДКЕВР и правителството се държат като Централен комитет, който прави всичко "в името и за благото на хората".  Намалят цената на тока, за да стимулират малкия и среден бизнес, купуват закъсали предприятия, наливат пари в държавни предприятия /чрез увеличаване на капитала/ за да спасят работни места и реализират икономически растеж. Ще възраждаме и тежката индустрия - примерно Кремиковци. Изобщо Виденова класика.

Централният комитет на българската енергетика - ДКЕВР - определя норми на възвръщаемост и цени, признава разходи, технологични загуби, казват кой да бъде и кой да не бъде и това през 2014 година в страна член на ЕС? Накрая министър триумфално заявява, че България има функционираща пазарна икономика?! Изглежда пропускам да забележа раждането на нова икономическа и политическа теория за пазара, но тук аз пазар не виждам. .

Забележете взаимно усилващиия се мащаб на грешката при подобна "социална" линия на разсъждения и политическо поведение. Тази логика предполага изкуствено, с цената на заеми и чрез преразпределение и отнемане на приходи от други участници по веригата - в случая империалистите от ЕРП, да се поддържа изкуствено ниска цената на електрическата енергия. Дребният проблем е, че отнетото от ЕРП не е достатъчно да се покрият дефицитите, затова се изяжда и от капитала на енергийните дружества на горе по веригата.

Ниската цена трябва да стимулира енергопотреблението в енергоинтензивните отрасли на икономиката, което пък ще роди брутен вътрешен продукт, доходи и заетост. И това са приблизителен цитат на премиера Орешарски, които стряскат - идват от човек, който е бил заместник министър на финансите в правителството на Иван Костов, което "вади колата на българската икономика" от пропастта при Виденов.

Винаги съм се питал как нормални хора, които се качат по асансьора на властта, изведъж започват да действат ирационално и губят връзка с реалността. Обяснението винаги е едно - наркозата на властта, загубата на квалификация и професионални инстинкти при среща с политическата целесъобразност.

Действително с новото си ръководство ДКЕВР заприлича на Централен комитет по енергетиката. Няма друго определение за хора, които или не разбират последствията от своите действия или още по-лошо ги разбират, но съзнателно пренебрегват единодушното мнение на експертите, че вървим в пагубна посока.

Кратък разбор на абсурдите.

Първо, концептуалните дефицити - изкуственото поддържане на ниски цени с оглед стимулиране на електропотреблението съхранява порочна структура, която генерира дефицити и загуби и то в порядък, който нови заеми не могат да покрият. Поддържане на изкуствена краткосрочна конкурентноспособност с ниски цени е тежък социалистически комплекс, който винаги завършва с "нос в асфалта". Именно подобна политика отне суверенитета на България през 1997 година и вкара в страната МВФ и Световната банка, които пък разпоредиха форсирана приватизация и доведоха до нуждата от саможертви, на фона на които днешните терзания на нашите съседи от Гърция изглеждат дребна хрема.

Отнемайки от ЕРП и от ЕСО приходи, за да се налеят 120 милиона лева в закъсалия НЕК, вие не само не решавате системен проблем, но разпространяваме заразата към малкото останали относително здрави участъци в енергийната верига. ЕРП и особено ЕСО имат тежки инвестиционни програми, в това число и за да намалят загубите и повишат енергийната ефективност. В НЕК финансовите дупки са за над 4 милиарда лева и вероятно много повече, ако към тях се насложи и инвестиционната компонента по преструктуриране и дългосрочно възстановяване на конкурентноспособност. Тези 120 милиона, плюс предишните пренасочени бонуси от 300 милиона лева са капка в морето. Направени днес, без контекста на реформи или ориентири на дългосрочна стратегия, те променят в негативна посока бизнес перспективата. Не завиждам на ръководството на НЕК, то затова и толкова често се сменя. Страшното не е толкова текущия финансов отпечатък, а липсата на последователна и дългосрочна визия как да се решат проблемите и как да се премахне държавната намеса. Националната енергийна компания изпадна в това състояние именно поради прекомерни държавни намеси, включително и чрез "независимия" ДКЕВР, които на практика изключиха от компаса на корпоративното управление пазарните репери и стандартите на добро корпоративно управление. ВЕИ ударът не е плод на друго, а на държавна намеса, която пренесе енергетиката в жертва на текуща политическа целесъобразност.

Упованието при подобен хазартен тип поведение - "да избием загубата" е, че интервенцията на държавата е принудителна и временна мярка - само докато икономиката възстанови собствените си растежни възможности. Престъпното в случая е, че се подхранват задълбочаващи се хронични структурни и функционални дефицити в управлението на българската енергетика, които в условията на неотменима интеграция и либерализацията на пазарите ще постави българските енергийни дружества, които в момента разполагат със силни позиции на българския и регионалния енергиен пазар, в невъзможност да съхранят пазарни позиции, да привличат инвестиции или да се развиват за сметка на навлизането на нашия пазар компаниите от бившите ни събратя по социалистическа неволя - Румъния, Унгария, Полша, Сърбия и т.н - които имат предимството да оперират в условията на действащи енергийни и газови борси. В началото на месеца, една от компаниите акционери в Трансадриатическия газапровод AXPO анонсира, че става маркет мейкър на газовата борса в Будапеща. Енергийните компании - производители и търговци - пък реперират операциите си към другата - будапещенската борса на електроенергия.  Унгарската МОЛ купува активи по целия свят - от Северно мори, Близкия изток, Африка и т.н. за да балансира веригата на добавена стойност, да увеличи капитализацията си отвън възможностите на местния пазар, за да печелят нейните акционери - унгарски граждани и инвеститори, за да има буфери, когато стане реч за балансиране на вътрешните цени на природния газ и горивата. В Румъния компаниите в електроонергетиката са все по-активни на регионалния пазар - справка данните на ЕСО - за внос на електрическа енергия от страната и продажби към Турция. Румънската държава активно стимулира дейността на компаниите в проучването, добива и търговията с нефт и газ, и операциите зад граница, вноса на технологии и инвестиции. Правителството в Букурещ реши, че не може да си позволи няколко стотин еколози да пречат на нормални дейности по проучване на неконвенционален газ и гарантира възможността на компаниите да реализират своите програми. Рискува от популярността си, но взе решение с дългосрочни последици, които в средно и дългосрочен аспект ще му компенсират популярността с лихва., защото ще доведат до по-ниски цени на енергията, съчетано с по-високи приходи за компаниите.

Да не говорим за Турция или Гърция. Вероятността компаниите от нашите съседи да навлезнат и оперират на българския пазар е непосредствена и значителна. Обратно, вероятността българските енергийни дружества да играят значителна роля на енергийните пазари в региона е близка до нулева. Междувременно почти изпадаме в транс и не спираме да се бием в гърдите, че сме енергиен център на Балканите.

У нас се наблюдава тотален блокаж - никой не взема "трудните" решения, камо ли да прави реформи - всичко е популизъм в името на задържането на власт. БЕХ не се досеща или не му дават да инвестира не зад граница, а тук, под носа - в български находища на нефт и газ, които пред добивна фаза за да се укрепи веригата на добавена стойност на Булгаргаз и повиши сигурността на доставките и на стабилизират цените. Но пък холдингът се готви да купува активи от "стратегическото предприятие" Ремотекс. Или регулаторът решава да вдигне цените на въглищата, които се добиват от Мини Марица Изток, докато в света цената на въглищата падат. Изобщо играем срещу пазара и срещу икономическата логика.

Второ, поредицата от социално мотивирани съкращения на цената на елетрическата енергия само отслабват принудата върху потребителите да повишат енергийната си ефективност и насочат към енергопестеливи технологии, като правят инвестициите в тази посока нерентабилни. С ниски цени ще задържим тенденцията за отопление на електричество, което е абсурд, но не правим нищо тези потребители да имат алтернативи за отопление на природен газ, геотермална и друга топлинна енергия. Защото Централния комитет на ДКЕВР е решил, че в София или в страната - там където има централно отопление - трябва изкуствено да се задържа развитието на газификацията за да няма "Топлофикация" конкуренция. Именно за да запазят кабалната зависимост от съществуващите енергийни структури налагат такси и върху ползване на ВЕИ от индивидуални и индустриални потребители преимуществено за собствени нужди, защото се откачат от централизираната енергийна система. Тенденцията в ЕС е  електрогенерацията за собствени нужди да се развива с изпреварващи темпове, като вече достига над 15% процента от обемите на електропотреблението с тенденция до края на 2030 година да достигне над 30%..

Трето, намаляването на нощната тарифа е разбира се, положителна стъпка, но и там обосновката е разтърсваща - за да подкрепят малкия и среден бизнес, който се очаква масово да премине на нощни тарифи!? Ако приемем, че компанията Х премине от дневна на нощна тарифа и пренастрои дейността си - сметката и ще намалее, но заедно с това ще намалеят и приходите и ликвидността в енергийната система като цяло - за едни и същи количества ел.енергия в системата ще постъпят по-малко пари. Месеците април-май и септември - октомври - потреблението се срива и изисква натоварване на по-малко от  2500-2600 метавата мощности. Това поставя системата на границата на възможностите за балансиране и увеличава плащанията за разполагаемост или студен резерв, като намалява делът на паричните постъпления за реално произведена енергия. Ето защо се стига до абсурд да бъде по изгодно да се спират блоковете на АЕЦ "Козлодуй", която произвежда най-евтин ток, а да се купуват от ВЕИ централи.


В българската енергетика е пълен брежневски застой. БЕХ и неговите компании нямат и грам идея как да оцелеят и се развиват след 2015 година когато удари камбаната на либерализацията. Те са постоянно малтретирани в името на политическата целесъобразност и са принуждавани да решават социални задачи за сметка на корпоративния им интерес. Страхувам се, че процесът на загуба на конкуретноспособност е станал необратим.

Проблемът не е само в това, че БЕХ ще загуби още няколко милиарда лева от капитализацията си. Неминуемата продажба на "семейно сребро" в енергетиката означа не само текуща бедност, но ще заложи и матрицата на добавената бедност за поколения напред.

Защото днешните и предишни управляващи отказват да правят реформи и се интересуват само от възможността да останат на власт без значение на средства и последствия..


Ще завърша с това, което казах преди няколко години - решението на проблемите в енергетиката минава през шоково налагане на повече пазар, а не през повече Централен Комитет на ДКЕВР, който решава вместо пазара. Колкото и примамлива да е идеята, че по сегашния път цената на преструктурирането в енергетиката ще бъде по-социално поносима, сигурната и устойчива защита на интересите на потребители се гарантира само от наличието на достатъчно и здравословна конкуренция от местни и въшни играчи.

Освен да регулира и то в минимално задължителните рамки достъпа до мрежата и преноса, ДКЕВР няма работа в енергетиката. В рамките на две - максимум три години - ДКЕВР трябва да свие дейността си и да излезне от енергийния сектор в частта определяне на цени, допустими загуби, доходност и други чисто корпоративни индикатори.

БЕХ трябва да се реформира и максимум до две години да се реализира това което трябваше да стартира през 2009 година като преструктуриране на холдинга за да бъде листван на водещите борси и да може да оперира на регионалния пазар. Най-главното е държавата да се изтегли от енергетиката, да отложим високорискови инвестиции за бъдещето, което да позволи на българските енергийни управленци да се съсредоточат върху кризисна терапия и върху прилагането на добрите практики в корпоративно управление, а не върху това как да отговарят на поредния каприз от политическа целесъобразност и несъобразена амбиция. С новата стара идеологизирана матрица на държавно стимулирано икономическо развитие шансовете българската енергетика да възкръсне като регионален лидер или поне да остане като конкурентен играч безвъзвратно си отиват. Днешните управляващи изглежда не разбират, че няма шанс да се самоизолират и само изключат от регионалните интеграционни процеси.

Чуждестранните инвеститори в енергетиката ще съумеят да защитят интересите си в съда - и това е сигурно. Който не вярва, да се ориентира по случващото се с ЧЕЗ в Албания и с ЕВН в Македония. Няма кой обаче да защити българския потребители и българските енергийни дружества от безумията и щетите, които българската държава им причинява.

Is an escaltion of the conflct with Russia over Ukraine inevitable?

The conflict over Ukraine is pregnant with potentially the most significant geo-political shifts in the CEE and Europe since 1989.

If the EU loses it will cease to exist in its present form. If Putin is seen losing - his rule is over - given due process.

A win - win magic is hardly possible at the moment. Putin will not change - it is too late for him to do things differently.

The West has been criticizing the Russian leader for its own failures to desing and implement a Russia inclusive type of policy. The EU/US never offered Russia a parallel track to the one offered CE and some former Soviet Union republics - NATO and EU. Need not be a full membership but a more broadly defined framework for integration along the US-TTIF context - be it remote and conditional - based on criteria and milestone accomplishment.

It is of course Russia's fault as well as Putin did his utmost to destroy his image in the gas supply cuts and the invasiton in Georgia. The fruits of this policy line of Kremlin will be harvested at the Olymic Games in Sochi - with more and more Western politicians deciding not to go.

But pretending Russia does not exist is not an option. Not sure it is at all in the interests of the West to let China spill over its dominance in Siberia and the Far East by default, which will inevitably happen should the EU choose to ignore Russia once again..

Putin is not the ultimate evil - he has been left on his own with high priced oil (after 2003) which led to oveflowing coffers and he has done what his instincts and the Russian history of imperial tradition can deliver - an introvert authoritarian regime. He is fighting over Ukraine not because he wants to hold it for himself as a buffer against some form of invasion from the West. He can't afford it ands there is nothing he can offer instead in the long run- at least at par with Kiev's access to the EU market, including to capital and technology markets. He fights back because he feels he will be left alone and isolated - the Russian leader wants to be noticed and talked to - be it quite often in a heavy handed way - of which the reported deployment of the Iskander missiles is an eloquent proof.

It is my belief that the EU and the US should not alienate Russia - but while standing up of the right of Ukraine to make its choices - offer and engage Moscow in a positive and inclusive agenda beyond Ukraine  - such as assistance to help restart Russia's economy on a modernization track (where Putin failed miserably). This could in time expand into a long term integration process - with the lifting of visas coming naturally down the road. The EU should help Moscow develop Siberia and the Far East as part of the European economic hinterland.

Do not over focus on Putin alone - think of the guys that will come after him - Navalny, Khodorkovsky, think of the middle class Russians that are protesting on the streets of Moscow, the Russians that prefer to save their money in EU banks and send theit kids to EU schools and families to EU cities and resorts - what I call the European Russians. These Russians are proud patriots of their own country -even  moderate natiionalists in their own way - as we all are - but there is nothing that the West should be afraid of  - their value set is close or identical to the mainstream in the West.

The euro-Russians are a powerful minority and a more creative and constructive inclusive approach from the West will help them come forth and win the internal debate in Russia that Ukraine's association to the EU is a prelude to Russia's own convergence - be it slow and painful - with the West and not a mortal danger..

The EU needs to be patient and positive as authoritarian regimes excel with often irrational moves when feeling besieged. 

Ukraine: The hard choices to make

French President Hollande announced that he is not going to the Olympic Games in Sochi. So did Laurent Fabius. It is just a matter of time before other Western and CEE leaders follow suit. It is too early to tell whether that will end up in a total boycott of the Sochi Games -meant to be the pinnacle of President Putin's rule. We are not immune to repeating Cold war boycotts over political differences, although for the time being these seem an extreme option. Yet the resolve is there and the message to the Russian president is clear - you are crossing a red line - Ukraine is not Georgia. Vladimir Putin is facing the greatest crisis during his tenure, which in many aspects came as no surprise due to the incompatibility of his model of governance with the mainstream value set in the EU and US politics. Russia, while trying to copy paste China's resurgence to global prominence – missed the main point - Moscow is dependent on Europe for almost 80% of its energy exports and is therefore limited in its foreign policy options and the use of internal demand as economic growth driver.

The cards and bets are on the table. The unfolding events in Kiev have virtually exhausted President Yanukovich's chances to remain in power until the elections in 2015. His only option is to align with Russia's interests and to borrow from the school book of Lukasenka, fully aware that Ukraine is not Belarus. The Ukrainian President's maneuvering range has disappeared - there is not breathing space between the hard line President Putin has adopted and what the EU is prepared to offer.

History has taken its natural course. Tomorrow President Yanukovich and PM Azarov are planning to sign the road map that will eventually result in Ukraine joining the Russia led Custom's Union. The news will be carefully PR repacked with assertions that otherwise Ukraine would have defaulted and that the move does not preclude an association agreement with the EU. Yanukovich's main concern is that he is losing the support of the oligarchs and Ukrainian business in general. The virtues of the vast and rewarding Russian market and generous capital flows are lost in the trivia of the daily newswire abundant in arbitrary administrative and political barriers and frustrating track record of industrial cooperation with Russia in recent decades. Suffice to observe is the story of the joint ventures in the aerospace industry (the cargo and passenger versions of the new AN plane), the traditional Ukrainian exports of large size pipes to Russia (Gazprom has shifted orders to Russian producers and the Russian government recently virtually banned imports) and finally the "brotherly" bear hug denying Kiev critical budget revenues from gas transit bypassing Ukraine with hugely expensive South Stream pipeline. There is clearly no love lost in Russia-Ukrainian business relations these days.

To the same degree that Moscow does not believe in tears (after the title of the famous movie), Kiev has ceased to trust political vows coming from Moscow. The Ukrainian business is increasingly shifting its focus to the EU market despite greater competition and lower margins as it is far more predictable. The modernization of Ukraine's economy, its technological overhaul and restructuring in line with best global governance practices, its access to global capital and financial markets are mostly contingent upon integration with EU, US and increasingly trade on Asian markets. Not on Russia, that is growing increasingly introvert and imperial.

Brussels cancelled or postpones (depending on the diplomatic phraseology) talks on the association agreement with Ukraine, thus denying its leadership the right to pretend to be balancing different interests and playing on two fronts in order to strike the best deal for the country.

Mr. Putin’s resounding silence in the last days has only one explanation - he has struck a deal and feels comfortable, holding tramp cards and being reassured that he has President Yanukovich under control. Most analysts that have been following his rise to power and evolution at the top of Russia’s politics know that keeping silence and going mute for him for a long period is atypical and not his first choice. A more likely explanation is that he has decided that playing in the open is not in his interests and has therefore shifted his focus on actions below the opponents' radars. His appointment of the Soviet type
propagandist Dimitry Kiselev at the helm of Russian foreign propaganda machine should leave no room for illusion - the Kremlin is ready to fight back and win on the battle ground the ultimate trophy - the whole or parts of Ukraine. The integrity of Ukraine is not a must. The Russian President is ready to mobilize and dig deep into his foreign policy asset base in order to preempt EU and US moves and leave them with the fait accompli of Ukraine's joining the Customs union.

Putin's former adviser - Andrei Ilarionov -one of the first liberals to be forced out of the Kremlin power house - believes that Moscow will revert to the Abkhaz-South Ossetian war plan as a model to resolve the Ukrainian crisis. As it stands at the moment an escalation of tension and a hot phase seem inevitable. Even if the sides opt for a softer or negotiated settlement - along the Slovenian scenario for example - the middle ground for a compromise has virtually gone, whilst the likelihood of future violence, even some military action, posturing or at least some sabre rattling should not be ruled out.

I am not sure whether the European public fully grasps the fallout from this strategic standoff. The fight for Ukraine is critically important for Russia. What happens in Kiev is likely to be repeated in Moscow. Putin was shocked by the Orange Revolution in 2004 and it took him almost six years to build up the orange anti-virus potential in his power vertical. And the people are again on the streets.

The consequences of the Ukrainian crisis will be far reaching for the EU as well - a loss in Ukraine might trigger an irreversible degenerative process in the Union exhibiting critical limits in the EC’s ability to design and implement common foreign policies, expand influence to the immediate neighborhood and protect vital interests of its member states against openly hostile adversarial action. It is one thing to tackle the national footprint of the Eurozone crisis or deal with inconsistencies in the course of evolution of the EU integration model and a totally different ball game to admit that Brussels is incapacited or unwilling to stand up for core values.

The countries in Central and Eastern Europe have noted with growing uneasiness this soft spot in the EU underbelly which Moscow is successfully exploiting via privileged partnerships with EU countries and EU global energy corporations while keeping the pressure on other EU members. The story of the Nabucco West pipeline has been a revelation for the CEE countries and Brussels lost the trust of their governments that it is ready, able and willing to lead in difficult times, define common grounds and guide shared action when faced with divergent interests within the EU and divisive competing influence from Russia. Shortly after the decision of the Shah Deniz consortium to scrap the Nabucco West pipeline, dashing the hopes of Central and Eastern Europeans consumers for access to rarest and credible source for critically needed alternative gas supplies - Moscow emissaries were seen in CEE capitals passing the word – you will get a better deal if you talk to us instead of relying on the EC as Brussels can’t offer neither more nor cheaper gas.

The stakes involved in Ukraine are far greater than simply energy prices and association agreements. The battleground will not be confined to Kiev or Ukraine, but inevitably will expand to include other CEE countries as Moscow is famous for linkages and when feeling insecure or losing is likely to resort to aggressive action – notably if not given a face saving exit option. In the context of the neo-ottoman "axis shift" of Erdogan's Turkey and the odd match in government tactics when containing public unrests in Moscow, Istanbul, Sofua and Kiev prospects look grim for Southeast European countries caught in the cross fire.

For the time being there is no short term solution to the Ukrainian crisis unless Putin tones down his opposition to Kiev's EU ambitions. Times have changed in the EU and Vladimir Putin has not been able to find replacements for personal friends like Berlusconi. Merkel is no Schroeder, Hollande is no Sarkozy to fly in earnest and negotiate another Georgian cease fire, to say nothing about David Cameron - although in all fairness Putin pulled some strings using British Petroleum’s over dependence on its Russian business. Even President Obama, who is known for lack of focus on Central and Eastern Europe, has no option but to get involved in Ukraine - the bi-partisan heavyweight US senators’ recent presence in Kiev left no room for doubt.

The lost ground in winning public support and the degree of desperation at the top of the Ukrainian ruling elite was evidenced in the blatant lies by Prime Minister Azarov in his address to the pro-government rally - that allowing same sex marriage followed automatically from the Association agreement with the EU.

Ukraine steadily and irreversibly is sliding towards a major civil conflict – some might go further - that could lead to splitting the country and a major conflict between Russia and the West. For Putin it is a matter of survival – he can't afford to be seen as a loser - not in 2014 Russia - as this might trigger a regime roll back and change in Russia. Once the Russian elite smells trouble and the King is weak and vulnerable, the events could unfold in no time. There will be little mercy as his grip on power is based on the perception of the omnipotence of the strong man at the top.

The future of Central and Eastern Europe is also at stake in the Ukrainian crisis as should EU lose there is little to stop Russia from regaining lost Soviet territories in the region.

The events in Ukraine will echo in ex-Soviet allies countries like Bulgaria moreover that Moscow is unlikely to confine the conflict to Ukraine alone. Kremlin will call to arms all troops and disposable resources, including media and special influence groups - traditional Russophiles, old and new euro skeptics, nationalists, leftists and environmentalists – of the type scaring people with anti-fracking horror stories while ignoring developments of shale resources in Russia. Next on line is revisiting old Soviet tactics - funding abroad special purpose political projects  – such as new parties and NGOs projects – building the civic society base – that has proved helpful in staging pro-government and “counter” protests.

Very few realize the size of the financial and business pool, which Kremlin could call upon in the moment of truth. Against this scale the reported “Islander” missile deployment in the Kaliningrad region should qualify for an innocent PR excersize and posturing.

The Bulgarian PM Oresharski and the coalition behind him seem desperate to win some breathing space and sympathy in the US by short cutting the procedure on the new reactor in the Kozldouy NPP. It has also toned down its enthusiasm for Russian energy projects, after the set of harsh criticism received from the EU energy commissioner and DG ENER. There are not many Bulgarians or international observers that would have trouble identifying the political genetic code of the present government in Sofia. The bad news is that those criticizing the current BSP leader within his party are even further to the left and to the east. The lack of proper dialogue and communication between EU leaning Bulgarian politicians marks a critical fault-line in the national political landscape, which undermines Bulgaria's response to Euro skeptic and Europhobic advances.

The Government of Bulgaria does not stand much of chance to ignore the events and lay down while the tempest rages above its head. It has few good moves on the chess board and most of them would require a dramatic change of mind, a will to ‘bury the hatchet’ with the opposition and to talk consensus. Regrettably this is not likely to happen any time soon with the blind resolve to fight the opponent to the mutual attrition. Recent growl over EC critique over Bulgaria’s ‘sovereign’ decision to engage with Russia on South Stream is an indication of a deeper resentment for Brussels attempt to  take control of energy dialogue with Russia and pre-empt future Grand slams. Traditionally close to Russia political circles in the EU (Bulgaria is no exception), will use the elections for EU parliament next May to try and change course in Brussels and Strasbourg towards a more acquiescent line with Moscow. 

We are standing on the edge of tectonic shifts in Europe’s newest history. From the baseline level of Ukraine a parallel in importance could be drawn to the expansion of NATO and the EU. However when accounting for the wider context and the stakes for Russia and EU we should consider the Ukrainian crisis as the most significant event since the fall of the Berlin Wall. 

There are hard and imminent choices to be made. Most of them are of historic proportions. The chances for Bulgaria to end up once again on the wrong side of history are far from slim.

Ukraine: Putin's Game over

Френският президент Франсоа Оланд обяви, че няма да ходи на Олимпискийте игри в Сочи, както и Лоран Фабиус. Въпрос е на време да бъдат последвани от други западни политици. Страните от Централна и Източна Европа едва ли ще останат извън процеса. Още е рано да се твърди, че ще се стигне до тотален бойкот на игрите в Сочи - които са един от върховете на личните амбиции на руския президент. Далеч сме от повторение на бойкотите от времето на Студената война - но на руския президент е дадено да разбере, че Украйна не е Грузия. Владимир Путин е изправен пред най-голямата криза в своето управление, която в много аспекти бе предизвестена и неизбежна поради несъвместимостта на модела на управление с ценностната система на ЕС и САЩ. Русия, за разлика от Китай, не е самодостатъчна и независима от Европа.

Картите са свалени, залозите известни. Последните събития в Киев не дават шанс на украинския президент да остане на поста си до изборите през 2015 година. За него оставането на власт е свързано с беларуския модел на управление, който обаче е неприложим за Украйна. Възможността му за маневриране беше отнета от крайната и категорична позиция на президента Путин.

Логичното се случи. След два дни Янукович и Азаров се готвят да подпишат пътната карта за присъединяване на Украйна към Митническия съюз. Със сигурност ще има ПР опаковки и клетви, че всичко е в името на запазване на бизнеса с Русия, а не против ЕС. Слабостта на тази позиция е, че украинският бизнес, в това число и олигарсите не вярват на измислената дилема и за благодата на руския пазар, който е принципно необятен, но в нарастваща степен недостъпен по политически и административни причини. Достатъчно е да се спомене горчивия опит в съвместните предприятия или кооперирани доставки в сферата на ракето и самолетостроенето /съдбата на пътническия и товарния АН/, производството на тръби голям калибър - които не само започнаха да се произвеждат в Русия, но руското правителство направи задължителни закупките от руски производители, проекта Южен поток и прогнозирания срив в бизнес с преноса на енергоресурси през Украйна и други.

В същата степен в която Москва не вярва на сълзи, Киев не вярва на клетви. Украинският бизнес зависи все повече от европейския пазар, а перспективите за модернизация на икономиката, за технологичното и преоборудване, за ръст на конкурентноспособността чрез приемането на най-добрите глобални корпоративни практики, в това число за капитал и пазари за продукция, са свързани с Европа, САЩ и в нарастваща степен Азия. Не с Русия, която все повече се затваря в себе си..

Брюксел прекрати преговорите за асоцииране с Украйна, за да отнеме възможността на украинското ръководство да продължи да създава илюзията, че води балансирана политики и играе на "два фронта" само с цел да измъкне максиманото за страната.

Оглушителното мълчание на Владимир Путин през последните дни има само едно обяснение - той се е договорил и се чувства сигурен, че държи силни карти и контролира украинския президент. Всеки, който следи отблизо политическата кариера на руския лидер знае, че не е в неговия стил да "притихне" и да се примирява за дълго. По-скоро вероятно оценява, че няма възможности за открита контраигра, и е пренасочил своите усилия да действа "под прикритие". Назначаването на съветския тип пропагандатор Дмитрий Киселев показва, че той няма никакво намерение да се примири със загубата на Украйна и ще играе агресивно на информационното поле с цел да вземе "своето".  Очаквам да мобилизира всички външнополитически ресурси и влияние за да промени развоя на събитията и постави Украйна и ЕС пред свършен факт и да ги застави да преговарят и с него. Подобна мобилизация беше направена по-време на сирийската криза.

Бившият съветник на президента Путин Андрей Иларионов потвърди  вероятността от абхазско - осетинския вариант за решение на украинската криза. Дори да приемем по-мек - примерно словенски вариант - възможността за компромис са на изчерпване, а вероятността от радикализация и противоборство, от силови конфликти, в това число и жертви вече е минимална, без да се изключва напълно.

Не зная дали в България някой си дава сметка какво означава това? Битката за Украйна е жизнено важна битка и за Русия. Там където процесите на трансформация и модернизация спряха за Русия и Украйна в началото на 90-те години сега те продължават. Въпросът за Украйна е класически - по кой път да тръгне?

Изходът от битката ще бъде съдбоносен и за Европейския съюз. Загуба на Украйна ще постави началото на края и за Европейския съюз и способността му да задържа и разширява своето влияние и укрепва вътрешното си сцепление. Едно е да имаш проблеми в еврозоната и с единната европейска външна политика, друго е да осъзнаеш, че Брюксел не може да те защити. Страните от Централна и Източна Европа усетиха посоката на подобна промяна в успешната тактита на Москва да използва заинтересоваността и привилегированите си връзки с едни страни и корпорации от ЕС, срещу интересите на други страни и компании, пак от ЕС. Казусът се нарича Набуко Уест. Брюксел загуби достоверността на своите лидерски претенции. Още тогава Москва направи открити внушения към партньорите си в Централна и Източна Европа, че по успешният за тях вариант е да се договорят с Москва, в това число да подкрепят проекта Южен поток, защото от Брюксел няма да дойде по-евтин, нито повече газ.

Залозите са огромни и далеч отвъд полето на енергийните цени - става дума за геостратегическа ориентация. Опитах се да предупредя, че тази битка ще се пренесе и у нас и в другите страни от Централна и Източна Европа, защото Москва е притисната в ъгъла и ще бъде крайно агресивна. В контекста на неосманизма на Ердоган и странния синхрон в политинжинерннга в Москва и Истанбул нещата за нас никак на изглеждат оптимистични.

На практика в ситуацията в Украйна не се вижда среден път. Някой трябва да отстъпи - и най-вероятно ще бъде Путин. Защото днес на Запад той няма приятели - Берлускони и неутрализиран и на крачка от затвора, Меркел не е Шрьодер, Оланд не е Саркози, за Дейвид Камерън да не говорим - макар, че и там Путин успя да направи няколко пробива чрез Бритиш петролеум. Дори "мекия" Обама няма "мек" вариант за действие - след като МакКейн беше заедно с топ сенатора от Демократическата партия Крис Мърфи.

Щом премиера Азаров прибягна до открита инсинуация, че подписването на споразумението за асоцииране с ЕС автоматически означава приемане от страната на еднополовите бракове - значи, че той е отчаян и играе "ва банк".

Опасявам се, че Украйна бавно, но необратимо върви към "гражданска война" и разделяне. Мнозина не разбират, че Путин не може да отстъпи без "бой" и с голяма вероятност ще  прибегне до варианта Абхазия и Принестровие. Ако загуби Украйна - неговият режим ще се разпадне. Не само заради преливния ефект от евроМайдана, а защото ще покаже слабост, която руския елит няма да му прости. Неговият вертикал на управление не търпи слаб човек на върха.

В същност тези дни и месеци в Украйна се решава въпросът и съдбата на Централна и Източна Европа, защото ако Русия успее в Украйна няма какво да я спре да си върне позициите в Централна и Източна Европа.

Събитията в Украйна ще рефлектират силно и у нас. Москва ще мобилизира всичките си ресурси, в това число освен медии зависими от конкретни групировки и банки, традиционните русофили, така и новите евроскепците /не случайно общественото мнение се обработва за тезата, че България е загубила от влизането в ЕС/, от националистите /тип Сидеров/, и от левите еколози - като тези   които громят шистовия газ, докато го разработват в Русия. Очаквайте и нови проекти за политически партии и неправителствени организации, за мобилизиране на "гражданския протести".

Малцина се дават сметка за мащабите на финансовите и икономически ресурси, които Кремъл може да мобилизира у нас в часа Х.

Премиерът Орешарски и министър Вигенин, и тройната коалиция, се опитват за спечелят симпатии във Вашингтон със седмия блок и с повече умереност в подкрепата си за руски интереси. Но едва ли има много хора у нас и зад граница, които не разпознават политическия генотип на сегашните управляващи. Лошото е, че алтернативата на Станишев и Орешарски в БСП е още по-стряскаща. Проблемът на липсата на елементарен диалог и компромисна база между проевропейски среди от широкия политически спектър у нас само илюстрира характера и мащабите на потенциалната опасност за евроатлантическата ориентация на България.

Ще се постарая в следващите дни на блога ми да има кратки анализи на стратегическия контекст в новинарския поток, защото картината е много по мащабна и последствията много по значими. 

Нямаме никакъв шанс да се снишим докато бурята отмине, каквато е класическата традиция от времето на Живков и цар Борис Трети. Правителството има малко полезни хода, но един от тях е да намери пътя към вътрешния компромис и зарови "томахавката" за да укрепи европейския вектор в развитието ни. За съжаление имам усещането, че мнозина в БСП се подготвят да използват европейските избори за да пренесат битката за Украйна в Брюксел и Страсбург. Съвсем не случайно мнозина министри бяха крайно раздразнени от "намесата на Брюксел във вътрешните работи на страната" и повториха тезата на Москва, че "двустранните договорености с Русия" имат приоритет пред ангажиментите към ЕС - т.е. че Брюксел не може да спре енергийния проект.

Предстоят едни от най-мащабните тектонични процеси в най-новата история на Европа. От котата на Украйна те вероятно не изглеждат съизмерими с разширяването на Изток на НАТО и ЕС. Но от котата на Русия и съдбата на режима на Путин очевидно става въпрос за много по-мащабни стратегически последствия.  

Изборът е труден и шансовете да се окажем отново от грешната страна на Историята заради насложени исторически комплекси са значителни.

От брой 70 на нюзлетъра - Надолу по пътя, който води надолу - за кораба на българската енергетика, за капитаните и опиянението сред публиката

Светът на глобалната енергетиката е разтърсен до основи. Почти всички усещат, някак подсъзнателно, че живеем "на ръба" – знаем, че днешната енергетика няма да е утрешна; сравнително добре улавяме и се справяме с посоката на вятъра на промяната, но трудно вместваме всички нейни аспекти в цялостен или системен подход, в знание, прогноза или конкретни решения, които да бъдат в състояние да ни служат като управленски компас.

Това, което важи за световната се отнася и до българската енергетика. Единствената разлика е, че управленският капацитет на публично и държавно корпоративно равнище за справяне с проблема у нас на практика е почти нулев, ако трябва да го сравняваме с глобалните пазарни репери. У нас нито правителството, нито държавните енергийни дружества, нито болшинството корпорации или граждани имат приложим опит или рефлекс да оцелеят в конкурентна пазарна среда, още по-малко да преуспеят в условията на постепенна деградация на институциите - доказателство за което са честите смени на върха в ДКЕВР..

Всички виждаме, че корабът на българската енергетика потъва, дори по-бързо отколкото очаквахме. Капитаните обаче стоят на брега, публиката гледа сеир и никой не предприема нищо. Редят се представления и реалити шоу програми – като „заварките“ на Южен поток, като сключената за две седмици стратегическа сделка за нов блок на АЕЦ „Козлодуй“, сервира се шампанско и хайвер (с времето шампанското става все "по игристое", а хайверът все по тарама). Държат се пламенни речи за предимствата на дизайна и за непотопяемостта на нашия Титаник, за славното му минало и за още по-светли перспективи, гарнирани с медийни фойерверки за поредно намаляване на цената на електрическата енергия. Капитаните, здраво стъпили на брега,  „вършат чудеса от храброст“. Публиката също впечатлява с не по-маловажни за отбелязване чудеса от търпение и безгрижие.

Кризата и редизвикателството са глобални, но реакциите и последствията си остават локални. Ние си оставаме устойчиво дефицитни и което е по-страшно – примирени и пасивни в епицентъра на това индустриално торнадо, което е сигурно предизвествие за щети и загуби, за пропуснати ползи, които ще се отразяват с поколения напред.

Проблемът е не само в това, че енергетиката ни е в колапс, а в това, че "нищоправим" a la Brezhneff, докато спорим за характера и дълбочината на бедствието. Пропускаме критично време за логични и елементарни ходове за да облекчим страданието. Стоим на прага на либерализацията на енергийния пазар и пълната интеграция на българския в регионалния и европейски пазар, които взети заедно неминуемо ще доведат до повишаване на цените и до затварянето на мощности. Нашите държавни енергийни дружества, в които българските гражданин са акционери и които формират същностна част от богатството на нацията, стават все по-„боси и голи“. Вземаме кредити, които отиват за захранване на "звяра на прехода", за рефинансиране на стари дългове и за покриване на „голотата“ на енергийните ни "шампиони". Нито грам реформи, нито помен от радикално действие или мисъл за инвестиции за преструктуриране и усилване на конкурентни позиции. Миньорите и енергетиците, докарани от техните собственици, „протестират“ от името на техните собственици пред президента Плевнелиев и хвалят премиера Орешарски. Това е пар екселанс театър на абсурда, в който са подменени реални проблеми, решения и отговорности. Протестиращите „маси“ не осъзнават мащаба на бедата, която ги очаква търсейки инвидуалното спасение, като пренебрегват системната грешка и червената светлина на семафорите. Някой им внушава, че като отнемат 20% от приходите от ВЕИ и ги насочат към бюджета, техните предприятия или работни места ще оцелеят. Стигнахме до етапа на секторния канибализъм.

С подобен политически инжинеринг се подкопават дори минамалните шансове за излизане от дупката и за солидарни действия въз основа на някакъв базисен социален консенсус в рамките на управляем процес. От тук нататък следва "свободно падане".

Тези протестиращи ще ускорят затварянето на работните си места, защото компаниите в които работят няма да могат да оцелеят в условията на жестока конкуренция и без станалата вече невъзможна държавна помощ, в това число и"затваряне на очи". Колкото и да се натискат правителството и да се митингува, няма откъде да дойде спасението от държавния бюджет.

Дори и в този силно опитомен вид ДКВЕР не устройва управляващите. Търсят се завършени политкомисари, които да изпълняват безпрекословно желанията на капитаните, да свалят цени и преразпределят в полза на всеки, който бъде посочен „от горе“. Това е началото на логичния край за ДКВЕР.

Страхувам се, че това е и последната зима на българската енергетика в този и вид. Зимата след която ще се върнем към шоковата терапия, към сделките за „един лев“, към форсирани разпродажби. Отново ще виним хората, които ще трябва да вземат трудните решения – като поредния реформатор от типа на Сашо Божков, като за пореден път ги разпънем на кръст за това, че са продали „националното богатство“, а истинските виновници ще се спотайват в своето удобно задкулисие и охолна анонимност - едновременно суетни в своята мания за величие и непогрешимост, и уплашени, дребни и объркани пред мащабите на проблемите, които са създали.

Корабът потъва, а медийните коментатори, повечето „на живо“ спорят в ефир дали потъването е поредната умела маневра или признак на временна нестабилност, породена най-вече от неправилно позициониране на камерите. Възгласът на малцината „будни“ – „Беда!“, постепенно се прихваща от спешния екип по анестезия на общественото съзнание, в рап или чалга акомпанимент на винаги готовите медийни оркестри.

Зима е. Политическа.

Студът е най-малкият проблем.

Целият брой на нюзлетъра може да намерите на  http://unconventionalgas.blog.com/