От новия 110 нюзлетър:Само Украйна ли заобикаля Южен поток? Защо намалява налягането по тръбата?

Темата Южен поток е широко обсъждана, но твърде малко анализирана в дълбочина и цялостен контекст на последствията, които може да има тема. Обичайното клише е, че това е руски проект, който цели на заобиколи „нестабилната“, „опърничава“ и наспоследък „фашистка“ Украйна за да даде топлина и сигурност на европейските домове. Този мотив се възпроизвеждаше безспирно и от българските поддръжници на проекта, които освен материалните си интереси, не пропускаха да известят населението за сполетялото ги морално озарение, че „на първо място поставят българския интерес, а не този на украинците“.

Много пъти съм се опитвал, с променлив успех да убедя своите събеседници, че подобни проекти, за да бъдат оптимални като решение, задължително трябва да бъдат съпровождани от анализ за въздействие и рискове – както икономически, социални, екологични, така и геополитически или външнополитически. Не бе направено и този път, а това щеше да спести част от текущите и типични за нас крамоли и позволи да определим вектора на възможното и успешното в поведението ни спрямо Европейската комисия, Украйна, Русия и другите участници в проекта.

Какво пропуснахме да забележим зад нарастващо негативната реакция на Европейската комисия спрямо проекта? Южен поток е въплощение на кремълската стратегия за разделяне и торпилиране на Европейския съюз чрез манипулиране на индивидуалните членове едни срещу други. Тези дни станахме свидетели на едно изключително остро изказване на шефа на словашката газотранспортна компания Eustream Томаш Маречек, който рязко разкритикува проекта Южен поток, като нарече изграждането му „враждебен акт“.

Нашите домашни стратези пропуснаха да забележат, че като заобиколя Украйна, Южен поток ще заобиколи и Словакия и следващите обслужващи сегашния транзит страни от ЕС, като доведе до срив в техните доходи и сигурност. Ръководителите на тези страни съвсем няма да са радостни от загубата на близо милиард долара от транзититни такси. Просто казано - Москва се опита и успя да ни настрои един срещу друг – ние да спечелим, Украйна и Словакия да загубят. Келепирът на първо място, солидарност след това.

Някой си мисли, че в стъкления дом наречен Европа може да скрие тази зле прикритата корупционна мотивация зад последното форсиране на подготовката на Южен поток. Това стана особено очевидно след навлизането на тръбополагащия кораб на компанията Сайпем в Черно море и убеденото говорене в Москва, че започват полагането на тръбите до края на годината. Последният акорд в корупционната мотивация е свръхсделката с имота на ПИБ за над 100 милиона евро – по над 660 евро на кв.м. за горски масив!?. Сделката не е осъществена чрез Южен поток България, а чрез Южен поток Транспорт, за да докаже и най-вече покаже неотменимостта и непреходността на поетите ангажименти при различни правителства, в това число оправдае законодателния ентусиазъм на депутатите Таско Ерменов и Явор Куюмджиев да изведат газопровода в териториални води и на сушата извън юрисдикцията на Европейския съюз. Да се чуди човек ПИБ толкова ли няма проблеми да се набива медийно или информационно с подобна посредничска роля, зад която прозира Кой?. Вероятно разчита, че новия и корпулентен клиент, след като потопи предишната „обслужваща“ Южен поток банка, ще бъде милостив към „новата обслужваща“ банка. Също е сигнал, че Южен поток транспорт е получила уверение, че може да строи и е изчистила с българските власти откритите въпроси по целия морския участък - плюс частта в териториални води и до входа в наземната част на Южен поток и националната газопреносна система в разпределителната точка Провадия. Назрява нов мегаскандал - както предупредих - идва деня на истината - парите са взети, сега местните момчета ще трябва да осигурят "зелената" светлина за проекта през България или поне до Провадия без значение какво казват Еврокомисията, съюзниците и здравия разум.

Но този път ще трябва да обясняват защо работим срещу интересите не само на Украйна, но и на други страни членки на Европейския съюз като Словакия.

Междувременно останаха „между редовете“ съобщенията за устойчиво намалено налягане в тръбите на Газпром по всички тръби минаващи през Украйна и Беларус.

Намалява добивът в газонаходища в Западен Сибир – находището Надим-Пур-Таз, като за месец октомври съкращението е с безпрецедентните за началото на активния сезон 9,7 процента. Доставките, измерени на словашко-украинската граница, са съкратени драстично от близо 160 милиона кубически метра дневно до 48 милиона. Въпреки значителните неустойки Газпром продължава да не спазва договорения график и съзнателно подкопава способността на европейските страни да се запасят с природен газ преди сезона. Намаленото налагяне намалява и доставките за почти всички страни в Централна и Източна Европа, в това число и България.

Едно от дадените обяснения е с „технически причини“ при добива, тъй като по Северен поток постъпващите количества са без промяна – защото основно се захранва от находището Бованенково в Ямалския полуостров.

„Техническото“ обяснение е възможно достоверно в частта, в която значителна част от преминалите пика си находища на Газпром имат нужда от интензификация, а технологиите и сервизните компании зад тях напускат Русия. Другото обяснение е желанието на Кремъл да изолира „новите членове“ на ЕС от Централна и Източна Европа от съвместни акции в помощ на Украйна /реверсивни доставки на природен газ/.

При всички случаи проблем има и за него никой не говори. Всички искат и получават по-ниски цени на природния газ от Газпром. Само у нас искат повишение на цените за вътрешния потребител, защото с трепет очакват Южен поток и корупционните кешови потоци.

Свобода и цени. Или по-скоро липса на свобода и високи цени - най-кратката характеристика за състоянието на българската енергетика.

Националистическата карта - антитеза на европейските ценности. За нуждата от смарт интеграционен модел и политика

Има смущаващи неща в акцията в Пазарджик и нейния текущ контекст - оттеглянето на подкрепата на ПФ, битката са службите и за постове, изострянето на конфронтацията по взаимноусилващите си линии - междуетническо противопоставяне, КТБ криза и последствия /които едва сега започват да се усещат/ и външните фактори - които заедно раждат усещането на пълзяща дестабилизация на страната. Тук маркирам не само Русия, която мобилизира целия си ресурс за дестабилизация на Централна и Източна Европа, в това число Югоизточна, но и събитията около Ислямска държава и тревожните процеси в съседна Турция.

Силовите акции в Пазарджик, макар и вероятно необходими, без адекватна гъвкава комуникационна стратегия и целева политика за разделяне на екстремистките елементи от  традиционната маса от вярващи и етнически групи, може да ни вкара в спирала от събития и кризи - без изход. Битката за сърцата и умовете не се печели от армии, спец служби или МВР, а от ефективна икономическа, регионална и социална политика, Не ни трябват нито бланкетни пропагандни или ПР акции, а приобщаване на различните етноси и религиозни групи в съучастие в запазване на гражданския мир и демократичните темели на държавата. Ако спрем само на силовите акции няма да забележим как ще влезнем в "македонски" или още по-лошо "милошевич" сценарий, с нови разделителни линии и потенциал за дестабилизация на страната за години напред.

Абсурдни са исканията на ПФ и другите националистически сили, които на практика правят невъзможна интеграцията на другите етнически и религиозни групи. Независимо от благите намерения те на практика играят в полето на "единствената ДПС" - изразител на интересите и защитник на правата на всички български мюсюлмани и защитник на низвергнатите . Така бетонират окончателно "Кой? и сие" във властта иги правят незаобиколим фактор в родната политика. Не случайно по върховете на ДПС не пропускат да се заиграват с етническата карта и да се представят като "добрата" версия на екстремистки вариант, койти винаги е близо, но зад кадър. Не трябва да се заблуждаваме, че "представителната" група от политици в ДПС с български имена имат някакво влияние върху определяне на стратегията и поведението на партията. Тяхната сделка с ДПС е на бизнес равнище - "кеш и кери".

В тази връзка е важно да получим отговорите, които днес ни бяха спестени, защото е напълно възможно това да бъде поредния "костинбродски" сценарий, не толкова по замисъл, колкото по изпълнение.

Архи важно е хората от различните етноси и вероизповедания да бъдат приобщавани във властта, дори да им бъдат дадени високи позиции за да се демонстрира алтернатива на ДПС и на тяхната незаобиколимост. Българският интеграционен модел е заплашен от срив, ако позволим на крайния национализъм да вземе връх и постоянно и устойчиво да държим български граждани от различен етнос и религия, настрана от властта и да отричаме правото им да бъдат избирани и назначавани на високи позиции.

По същият начин националната сигурност на страната ше е сериозно заплашена, ако продължаваме да проспиваме заплахите от ислямския фундаментализъм и радикализъм, но вместо да ги терапираме чрез прецизна политика и действия, продължаваме да стреляме "по принцип" и "на едро", без фокус и реално разбиране на процесите.

Много е вероятно да има български граждани, които се бият на страната на Ислямска държава - освен по религиозните мотиви, но и най-вече защото има добро заплащане. По-опасното е обаче, че у нас има много политици и бизнес кръгове с изгода от разиграване на картата на ислямския фундаментализъм. Дестабилизирана България се управлява по-лесно - отвън и отвътре.

Едните - потенциалните джихадисти - търсят чрез дестабилизация на страната да отворят "вратите" за нови фундаменталисти от цяла Европа у нас, като ни превърнат в фронтова държава - каквато и в момента Турция. Другите - светските ислямисти - търсят да усилят позиции и периметър на действие като се представят за по-мека и приемлива версия на радикалния ислям. От едните струи потенциала на тероризъм и деструкция, от другите дестабилизация и желание за привилегии и гарантирано присъствие във властта извън демократичните процеси и процедури - т.н. пари чрез власт .

Имаме нужда от нов интеграционен модел, основан върху оптимален, интелигентен и подвижен микс от позитивни стимули и дискриминации - които да дадат възможност на етносите и религиозните малцинства да намерят равноправна и значима проекция на своите естествени права и интереси, от една страна, а от друга безкромисната, радикална и дълбокоешалонирана силова компонента - която изолира екстремистките и чужди елементи от тялото на българската демокрация,.

Не съм сигурен дали приобщаването на "различните" от мейнстрийма трябва да се реализира само и единствени чрез политическото представителство на тези групи в Парламента - в това число хората на Дал и Исмаилов, но фиксацията върху тяхната изолация е свръхопасна. Вече приживяхме една абсурдна смяна на имената, която грубо унизи почтени български граждани и направи от смирени и работолюбиви българи бегълци в пряк  и преносен смисъл. Омразата не може да роди нищо друго освен омраза и унищожение.

Ако никой от нашите съграждани с различен от основния етнос и религия не вижда шанс за равностойна реализация и се чуства постоянно изолиран и дискриминиран, няма защо да се очудваме, ако неудовлетворението ще роди протести, отрицание и фанатизъм.

Разбирам, че има доста смущаващи обстоятелства относно свързаността с Ердоганова Турция и с ислямистки групировки, но подобни опасения традиционно винаги има и към ДПС и към други представители на българските мюсюлмани. Не можем априори да подвеждаме всички под общ знаменател и всички и във всичко да подозираме. Затова има служби, в които да работят наши граждани от всички етноси и вероизповедание, обединени от професионализма, и които заедно да терапират вирусите на омразата и дестабилизацията.

Подкрепата на ПФ за правителството няма особена стойност, ако е постигната чрез ултиматуми и чрез взаимно отричащи и подкрепящи се версии на екстремизма и радикализма.

Не случайно през последните седмици толкова ярко се освети свързаността между европейските националисти и евроскептиците от една страна и Кремъл, доказано финансирането от приближени на Генадий Тимченко руски банкери на един от най-ярките символи на европейския национализъм - партията на Мари льо Пен. Бъдете сигурни, че тези кръгове финансират и наши националисти и евроскептици.

Простото отрицание не върши работа, ако търсим оптималната траектория на нашето развитие. Трябва ни прецизна, балансирана и адаптивна интеграционна и национална политика, която за съжаление не виждам.

Залозите са прекалено големи за да кажем "пас" или изпаднем в самодоволство за пореден път.

Адекватна стратегия в сферата на природния газ може да измъкне енергетиката от блатото

Значителна част от българската енергетиката е „под вода“, а прогнозите за нейната дефицитност и в бъдеще са достатъчно устойчиви и меко казано депресиращи. Това касае особено електроенергетиката - оценката на нетната текуща стойност на значителна част от активите е твърде променлива, но оцветена „в червено“ величина. Но и в тъмните тонове има вариращ между песимизма и оптимизма прочит.

Това касае оценката за бъдещата свързаност на българската електроенергетика с регионалния и европейския пазар и то не само в смисъл на хардуера – твърда инфруструктурна - свързаност на електроенергийните мрежи, но и на софтуера – търговски площадки, регулации и подготвени търговски агенти.

При всички случаи, обаче, преди да възстанови своята балансираност електроенергетиката ще трябва да премине през своя надир, като отпише значителни загуби и обезцени ключови активи, без да може да се разчита на вътрешния пазар и на значително по-високи цени, които да покрият системните дефицити и натрупаните дългове.

Светлина в тунела дава възможна нова стратегия и политика в сферата на нефта и природния газ по цялата верига на стойността от добива до търговската платформа. Образно казано природния газ може да измъкне „колата на българската енергетика“ от тресавището.

Някои аргументи в тази насока:

Първо, в момент близо 5 милиарда долара излизат от страната за покриване на нуждите ни от внос на нефт и газ. Те имат ограничен и непропорционален на мащаба си ефект върху брутния вътрешен продукт. Отклоняването дори на малка част от този ресурс и ангажирането му във вътрешни вериги на добавена стойност – може да изиграе ролята на архимедовия лост, чрез който да се преобрази и измъкне от тресавището цялата ни енергетика и икономика.

Разбира се в рамките на цялостна синхронизирана и взаимоусилващата се стратегия за развитие и реформи.

Намаляване на цената на природния газ, заедно с намаляване на цената на нефта може да се счита за достатъчно вероятна и сравнително устойчива тенденция. Благоприятен ефект би дало и присъединяването на България към Европейския енергиен съюз, което ще позволи да постигнем средноевропейски цени на природния газ, а това означава близо 30-40% по-ниски разходи. Спестеното може да бъде един от буферите на реформата в енергетиката.

По-ниските цени на природния газ ще намалят загубите и в топлофикациите и ще позволи реформите в сектор, като „обърне“ тенденциите и усили конкурентноспособността им. Крайните потребители на топлинна енергия може да бъдат сигурни, че в обозримо бъдеще ще имат устойчиви и нарастващо конкурентни цени на топлинната енергия спрямо нейните алтернативи.

В тази посока действт и ускорената диверсификация на източниците на природен газ, в това число пълноценната капитализация на всички активи в газовата ни система – преносна мрежа, интерсконектори, газохранилища, търговски площадки  и т.н.

Най-значителен потенциал, обаче крие проучването и добива на нефт и газ, който може образно казано да насочи този огромен за мащабите на българската икономика ресурс от 5 милиарда долара, който сега отива за заплащане на сегашния внос на енергоресурси, обратно в българската икономика. Тоталният – пряк, косвен и индуциран - ефект върху българското развитие и националното богатство е много по-голям, което може да позволи да се генерира достатъчен ресурс и буфери на реформите, както и покриване на минали, текущи и бъдещи дефицити в енергетиката, пенсионната система и здравеопазването.

В същност термина реиндустриализация е напълно адекватен за да опише новите нужди и тенденции в управлението на България. Единствената разлика, че реиндустриализацията като технология на реформата отчита всички сфери на стопанска дейност - индустрии, в които се разходват и генерират средства. По класификатора на Харвардското бизнес училище това са над 55 индустрии, по които се ориентират, дефинират и реализират стратегиите за икономическо развитие. Така, че преди да правим реиндустриализация, добре е първо да се индустриализираме – т.е. да индексираме през призмата на съответната индустрия ключовите дейности в социалния и стопански живот.

Но това у тема за друг, по-обстоен разговор.

Ескалиращата вътрешна дестабилизация при ескалираща геополитическа конфронтация

По случая КТБ си спомням думите на класика Черномирдин - "хотели как лучше, а получилось как всегда" - тръгнаха с благородни намерения да изчистят банковата ни система от "плевела" Цветан Василев, а се получи другата класика - "разровиха ... мирише".  И се зачудихме вкупом - банка лидер, а в нокаут?

Налага се уважавани от мен хора да напускат полето на здравословния спепсис и да се изживяват като пропагандатори - защото е едно да отстояваш морална кауза на макроравнище когато громиш врага по принцип, а друго е когато виждаш, че в картината няма герои в бяло, а всички са в нюанси на сивото или черното.

Уважавани медии откриват, че имало "непредвидени тежки" последствия и че банката се източва. Всеки срещу всеки - кредитори и вложители се спасяват по единично чрез цесиите, а други придобиват активи без да се церемонят за процеси и законови процедури при несъстоятелността. Моралът отдавна е отлетял от разгръщащите се последни страници в историята за една банка, един банкер, едни политици, едни вложители. Последните, които ще тържествуват в битката за надмощие между различните лобите е Истината и Справедливостта. Много неща ще останат неизвестни или незнайни, но едно е сигурно - фалитът на КТБ няма да мине като прозрачен, прогнозируем, обществено видим и ефективно регулиран процес през съда. Това, което виждаме още на първи план е, че старите герои и нрави на първите "диви" години на прехода отново имат централни роли. Въпрос е на време кога ще възкръснат и практиките, включително тежко криминалните - защото много хора ще останат "на улицата", залозите са свръхвисоки и мнозина ще бъдат готови на всякакви престъпления.

Уважавани от мен експерти и приятели, които доскоро протестираха срещу модела "Кой?" сега взаимодействат в името на "висши интереси" с демиурга на прехода и неговите лейтенанти. Мнозина твърдят, че чрез фалита на КТБ се отмъщава за падането на власт на правителството на Орешарски и за невъзможността да се продължат предишните бизнес схеми при новите условия. На принципа -"око за око, зъб за зъб". Първо стреляй, след това мисли.

Пак колеги незнайно защото говорейки за 4.3 милиарда лева "дупка" пропускат да забележат разликата между счетоводна загуба и реална загуба. Те се затрудняват да отговорят на екзистенциалния въпрос  - колко други банки са били "одитирани" с тази ад хок приложена специфична методика?

Отговорът е известен, но никой не си задава въпроса какво правим с този отговор в съда? Не правителството на Орешарски ще плаща, нито този прокурор, нито този управител на БНБ.

Ценностите на демокрацията и на либералната икономика не трябва да бъдат интепретирани по целесъобразност, според случая и изгодата.

Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да "натрием" носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс във сегашното "военно време" и критична заплаха за националната сигурност, което изисква "военновременни" мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха - Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции, средствата ангажирани в проекта Южен поток и замразените други енергийни проекти на Русия, се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас. 

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските "партньори" имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да "авансират" срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток - дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война - 2 съвсем не са най-песимистичните.


Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащия кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са "древни" стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от  фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори - като енергетиката и оръжейната индустрия - без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти - да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие.Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион..

В руски издания недвумисленно се говори, че ще бъде пуснат в ход поредния сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко "народополезното" атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно , от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес - този за властта - защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните "вчера" ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителна власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодейстиве, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм - пример за което е сагата около КТБ - нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи - какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?