Три сценария за излизане на Путин от власт - от стратегическия брифинг

Президентът Путин пропусна шансовете да организира слизането си от власт по приемлив за себе си начин.

Намираме се в ситуация на преходен дарвинизъм - оцеляват най-пригодените, но не задължително най-богатите. Русия премина точката, до която процесите в страната можеха да бъдат управлявани. 

Нещата изглеждат извън контрол. Либералите, дори и да бъдат върнати на власт /Кудрин, Греф/ няма да имат ресурса да ограничат харчовете за военен бюджет, за силовите структури, за държавни поръчки за приятели - това което бе сърцевината на модела при ранния Путин - либералите управляват, но не засягат зоните на интерес на силовиците. 

Днес е криза и този който трябва да извади страната и икономиката от криза трябва да има извънредни пълномощия - Путин не може да си го позволи. Той стана жертва на собствения си модел. 

Сега съществуват три сценария за края на руския президент Владимир Путин. 

Първият сценарий е условно наречен сценарий „Елцин“ – Путин тихо и кротко се оттегля от властта, минава на заден план и отстъпва ръководната роля на нови играчи, които сам е избрал и могат да извадят страната от кризата. В най-лошия случай тези посредници ще поемат отговорността за това, докато не дойде следващото издание на силовици. Приемниците дават гаранции за живота му - неговия и на неговите близки, запазват привилегии и области, в които има интереси. Господарят на Кремъл вече е твърде закъснял, за да се измъкне от властта "по английски", както го направи преди години президентът Борис Елцин. Дори и да иска такъв вариант, събитията му няма да го позволят. Поне не в желания от него вариант. Макар, че не бива да се изключва.

Вторият вариант е „Горбачов“ – махат го от властта, но без никакви гаранции за сигурност и привилегии. Но му гарантират живота и на неговите близки. За съжаление, Путин едва ли може да се радва на признанието на Запада, на което и до ден днешен се радва Горбачов. Но може да разчита на вътрешната носталгия по нереализираната мечта по великата Русия - за това винаги ще има достатъчно подкрепа в страната не зависимо от това кой я управлява. При този сценарий Путин няма да има възможност да управлява процесите, да посочва наследниците си - това ще посочат "болярите". Дали ще има дворцов преврат или "доброволна" оставка е второстепенен въпрос. Напоследък много генерали взеха да умират. В Кремъл и обкръжението на Путин се страхуват не от външната опозиция, а от вътрешния кръг, от византийския свят, който ги заобикаля. Има разбира се от какво да се страхуват и във връзка с международни разследвания - Юкос, Литвиненко, Крим. Елцин нямаше подобни проблеми.

Третият сценарий се нарича „Янукович“ или просто Майдан – бунт, улични протести, народно въстание. Достигането до него ще зависи от темпа, с който деградира икономическата и социално-политическата среда в Русия. Колкото повече във времето се отлага изпълнението на първите два сценария, толкова по-страшен и непредвидим ще бъде третият.

Посочените варианти не са взаимноизключващи се, те могат да се реализират в определена последователност и свързаност.

Последствията за Източна Европа и България не са сравними при различните сценарии, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Съществува голяма опасност, ако Европа не си научи уроците от провала на своята политика спрямо Русия при ранния Путин и своята отговорност за появата на неоимперската доктрина на късния Путин, която директно заплаши световния ред и сигурност, можем не след дълго да бъдем изправени пред много по-лоша негова нова версия.

Дезинтеграцията на Русия не е опция, защото лесно може да доведе до непредвидими последствия за системата на международни отношения и до неуправляем процес. Затова Европейския съюз и САЩ още от сега трябва да мислят за план за позитивно интегриране на Русия в международната система за икономическа и военна сигурност по начин, който може да и даде перспектива и жалони за съвместимост на интереси и ценности, без да се накърнява националната и специфика.

Това ще даде и шанс на реформистките сили вътре в страната на предложат печеливша алтернатива на националистите и имперските политици и да изградят устойчиви мостове за сътрудничествои хармонизация на ценностна база и развитие.