Нюзлетър 193 брой: За нефтеното находище в Хан Аспарух открито от консорциума, начело с Тотал - само фактите

Френската компания Тотал, която води проучвателните и сондажни работи в блок 1-21 блок Хан Аспарух /с площ 14,220 квадратни километра/, на консорциума  , в който влизат и австрийската ОМВ и испанската Репсол, обяви изключително кратко сред множеството подробности, които съдържа финансовия отчет на компанията за третото тримесечие на 2016 година, за откриването на нефтено находище - продуктивен пласт - при сондажа в дълбоководната зона на българската икономическа зона в Черно море.

Сондажът носи името Полшков-1 и бе реализиран от платформата Нобъл Глоубтротър II при сондажни работи, които започнаха през месец май т.г.. Сондажът се намира на 85 километра навътре в морето и като сложност е без прецедент в дълбоководното сондиране в региона - воден слой от 2000 м и скални структури от още 4000 м.

За сравнение сондажът Домино-2 в блока Нептун в съседните румънски териториални води бе реализиран при воден слой от 800 м и тотална дълбочина от 3000 м.

Трябва да се подчертае, че анонсирания в отчета на Тотал резултат е предварителен, подлежи на допълнителна оценка и анализ, преди да бъдат съобщени отново предварителни прогнозни оценки за запаси, които трябва да предшествуват нова информация относно бъдещите стъпки на компанията - оценка на икономиката на бъдещ добив въз основа на наличните и приложими технологии и методи и чак тогава евентуални решения за нови сондажи и нови анализи. 

Отсъствието на данни за наличие на природен газ се обяснява с липсата на достатъчно данни и предварителния характер на анализите. 

Bulgaria Analytica: Границите на руската хибридна сила - историята на неуспешния опит за преврат в Черна гора

Няколко събития през последните три седмици свързани с Черна гора, всяко едно които достатъчно значително като последствие и тенденция, дадоха основание отново да се заговори за стратегията и политиката на Москва в Западните Балкани и по-специално към Черна гора и Сърбия.

Конкретния информационен повод бе арестуването на 20 сръбски граждани в Черна гора по подозрения в планиране на терористични атаки, по сценарий напомнящ на Кримската операция и киевския Майдан, за атакуване на Парламента в Подгорица във вечерта след изборите.

В схемата, разкрита от черногорската полиция, става дума за криминална терористична организация, която е имала на разположение достатъчно значима сума от пари в брой – 125,000 евро, най-съвременна техника, включително за сателитни връзки и наблюдение, средства за кодирана комуникация, детайлна информация за маршрути за придвижване на водещите политици на страната и която е целяла да създаде хаос в страната чрез атакуване на ключови институции, на полицията и дори вземането на заложници сред ръководителите на страната.

Сръбски и черногорски източници твърдят, че в плановете на заговорниците е влизало и отвличането на черногорския премиер Мило Джуканович. 
За това, че в подготовката на терористическата операция са били използвани и познатите планове на киевския Майдан красноречиво говори и факта, че в плана на терористичните групи, ръководени от руски граждани е влизало и откриването на стрелба от преоблечени в униформи на черногорския спецназ терористи по митинга на протестиращи от опозицията, което да отключи верижни реакции и ескалация на събитията, извън контрола на черногорските власти, което да ги дискредитира тотално през западните общества и власти.

Не е тайна, че в навечерието на изборите проруски и просръбски партии и групировки в Черна гора направиха всичко възможно за да осуетят избора на правителство и парламент, които дада реализират отделните стъпки по членството на страната в НАТО и ЕС. 
На фона на дългогодишните усилия на Кремъл и неговите олигарси буквално да „купят“ икономиката и елита на Черна гора за да си осигурят стратегически излаз на Средиземно море, точно по калъпа на кримската операция, включително и да изградят руска военна база, влизането на страната в НАТО бе еднозначно оценено в Москва, като недопустима и необратима загуба и провал.

За това изглежда в Кремъл са решили да действат без отлагане за тоталната дестабилизация, като вкарат страната в хаос, като пътьом влошат отношения на Подгорица с Белград,  с Брюксел и ключовите западни съюзници. Замисълът е блокиране на институциите и на възможността им да изпълнят ангажиментите след встъпването на страната в НАТО на 19 май 2016 година, т.е. Черна гора да се превръща в „несъстоял“ се или безопасен член. 
Този метод на руската дипломация е добре познат и често използван в различни страни страни от региона, но най-преките паралели са със Сърбия пред вид на предстоящите процедури по членството на страната в ЕС и НАТО. В продължение на години руски олигарси и бизнес, в тясна координация с официалните власти систематично изкупуваха ключови активи в черногорската икономика с ясната цел, производното от това икономическо влияние да се превърне в стратегически излаз на Русия на Средиземно море, в това число и чрез изграждане на военна база.
Влизането на Черна гора в НАТО постави кръст на тези надежди и проворика алармистки възприятие и кризисно реагиране за ограничаване на щетите. Постепенно тези усилия се превърнаха в спасителна акция по ограничаване на разпространението на "черногорския вирус" и спиране на ерозията на руското влияние в Западните Балкани.

Арестуването на сръбските граждани в Подгорица постави Сърбия в изключително неизгодна и трудно защитима позиция като страна спонсор на терористически групи, които оперират от нейна територия, но изпълняват чужди мисии. 
За това и сръбското ръководство не се поколеба да арестува и изгони от страната руските граждани, които реално стоят зад опитите за дестабилизация на Черна гора. Това постави началото на безпрецедентен скандал в руско-сръбските отношения след падането на Берлинската стена.

Премиерът Вучич заяви еднозначно „дълбоко се заблуждават онези, които смятаха, че Сърбия по някакъв начин ще участва или съдейства в това престъпление“.

След свиканото в началото на седмицата заседание на Бюрото на специалните служби – координационния орган, който се ръководи от сръбския министър председател, той открехна вратите за допълнителни детайли по операцията, но се ограничи с класически флирт с жадните за новини медиите с твърдението си, че е по-добре да замълчи – "да прехапе езика си".

Да напомним на читателите, че не един или двама западни политици и военни експерти смятат Сърбия за слабо звена в сигурността на Западните Балкани, особено в контекста на възможностите, които тя предоставя на Русия за операции в целия регион, включително в Република Сръбска и в Черна гора. Силни опасения в НАТО поражда възможна двойна употреба на базата на Министерството на извънредните ситуации на Русия в Ниш.

За сериозността на кризата в руско-сръбските отношения и страховете на Москва, красноречиво говори и внезапната визита на Секретаря на Съвета за сигурност на Руската Федерация Николай Патрушев в Белград с поверителна мисия с цел да съхрани отворени възможности за бъдещо стратегическо сътрудничество на Сърбия извън НАТО в сферата на сигурността. Предполага се, че той е дал и важните за домакините гаранции, че руските тайни служби и дипломати, ще ограничат дейността си спрямо трети страни от територията на Сърбия. Известно е, че Сърбия е регионален център на руските специални служби, откъдето координират дейността си в Черна гора, Македония, Република Сръбска и като цяло в Босна-Херцеговина.

Скоро след разразилия се скандал „вечния премиер“ на Черна гора Мило Джуканович даде да се разбере, че няма да бъде следващия премиер министър на страната. Между много обяснения присъства и това, че той е осъзнал, че е неприемлива фигура както за Москва, която организира подобни операции с цел неговото отвличане, така и за Брюксел – където той не внушава доверие, че може да измъкне страната от руските лапи.

Въпреки оскъдните данни по разразилия се скандал – могат да се направят някои изводи и обобщения, както и извлекат поуки.

Първо, в готвения сценарий за дестабилизация на Черна гора, активната роля се пада на местните руски мрежи за влияние, създадени за да обслужват икономическите интереси на руските олигарси и бизнесмени. На практика официалните руски специални служби и икономически кръгове действат в тясна координация, като Кремъл има решаваща и координираща роля. Руският бизнес зад граница, особено този с основни активи обратно в Русия няма много алтернативи, освен да сътрудничи на тайните служби зад граница, за да не загуби благоволението на Кремъл у дома. Тази публично-частна свързаност не отменя факта, че все повече видни руски бизнесмени ограничават присъствието си у дома, за да намалят зависимостта си от официални власти, в това число и нуждата да изпълняват "специфични" мисии.

Второ, въпреки изгонването на руски граждани от Сърбия, Москва не реагира с реципрочни мерки или с остра реакция, а изпраща топ човека в Съвета за сигурност на кризисна мисия, говори еднозначно, че руските служби са били хванати „на местопрестъплението“, вероятно изненадани от качеството на реакция на сръбските служби и на капацитета им да реагират независимо и в защита на собствените си национални интереси, а не като проксита при реализацията на руски специални мероприятия в съседна страна.

Тъй като не става дума за привличането на руските граждани под отговорност пред сръбския съд, а за изгонване на лица без дипломатически статут, вероятно иде реч за опериращи под различни легенди представители на руски бизнес или руски неправителствени или религиозни организации структури, по примера на тези които оперират в Източна Украйна и които координират, финансират, обучават и ръководят местни полувоенни мрежи от „доброволци“, бивши или активни военни, служители в службите за сигурност, частни охранителни и криминални формирования в Сърбия и Черна гора.

По сведение на черногорските служби, конспирацията в Черна гора, е ръководена от Братислав Дикич, бивш командир на специално звено на сръбската полиция, освободен през 2013 за връзки с криминални престъпни групи.

Използването на полувоенни и неправителствени структури, регистрирани и опериращи в чужди държави, за операции в трети страни е относително нов похват в хибридната стратегия на Москва. Освен преки ползи на неофициалната „шапка“, която позволява действия под радара на обществено и институционално внимание, това позволява на Москва да „разделя и владей“ и влияе върху отношенията между страните от региона. България също е била обект на подобни активни мероприятия – в отношенията и с република Македония. При това официалните руски власти винаги остават зад кадър, без да им се налага да поемат отговорност.

Показателно в този аспект е арестуването на опериращи зад граница руски или свързани с руските спецслужби хактивисти за реализирани кибератаки в САЩ и други страни от НАТО. Това е допълнителен „бушон“ срещу разкриване на ролята на руските спецслужби, добавено към традиционно трудната идентификация на източници на кибератаки в интернет пространството.

Не е трудно да се направят аналогии със ситуацията в други страни в Западните Балкани и в България, включително като се проследи подобна  роля на базирани в Сърбия регионални координатори на руските служби в разразилия се скандал от разрушената мемориална плоча на връх Каймакчалан, която изостри отношенията между Македония и България. 
Със сигурност, обаче, реакцията на Подгорица и Белград, по недвусмислен начин показа, че когато става реч за техните национални интереси, Кремъл е изгубил безусловния си контрол върху политическия елит и специалните служби в тези страни.

Не е изключено във версиите на официалните власти в Черна гора и Сърбия да има променлива доза политическа целесъобразност, свързана с вътрешни битки с проруски и националистически кръгове или с нуждата от себедоказване на властите в Подгорица за реалното им откъсване от руско влияние и капацитет за защита на информация и работа с НАТО.
Подобна е схемата, която се използва при кибератаките - пространство в което източниците на заплахи много трудно се доказват по дефолт, в допълнение идва и обстоятелството, че повече от т.н. хактивисти, нерядко чужди граждани, но свързани с руските тайни служби, не оперират от руска територия, от най-често от трети страни в Европа. Операциите на руското разузнаване в Черна гора и в Сърбия недвусмислено доказват не само възможностите, но най-вече границите на руското влияние в региона.

Визитата на Патрушев и последвалите събития в Белград красноречиво доказват, че зад дима има и огън и намеса от страна на Кремъл, която обаче по никакъв начин не е в състояние да спре или обърне тенденция, която най-накрая ще отведе всички страни в Западните Балкани в лоното на ЕС и НАТО, извън контрола на Москва.
Теоретично е възможно и логично да се допусне, че в реакциитена властите в Подгорица и Белград, може да съществува прекомерна доза политическа целесъобразност, провокирана от стремежа им да ограничат мащабите и затворят каналите на влияние чрез местни политици, бизнесмени, паравоенни формирования и неправителствени организации, в условията на дефицит на ресурси и на доверие от страна на ЕС и НАТО. Но това по никакъв начин не омаловажа констатацията - страните влизат в ЕС и НАТО не защото някой ги "купува" за да ги използва в противостоене срещу Русия, а защото Москва не може да им предложи никаква алтернатива- нито текуща, нито в перспектива.

Няма съмнение, че механизмите за влияние на Русия използвани в Черна гора и Сърбия, съществуват и в България. Още по-логични са паралели свързани с предстоящите президентски избори с техните изключителни геополитически залози.
Остава да се надяваме, че българските специални служби ще бъдат в състояние да защитят националните интереси на страната, така както демонстрираха техните черногорски и сръбски колеги, при положение, че отричат съществуването на заплаха от Русия и че българската държава е пленена от политически или бизнес интереси, същностно свързани с Москва. 

Борисов от сам "юнак на коня" до сам, без кон и не юнак

Хванаха му цаката на Борисов. Доказателство - монолозите пред камери пред заседанията на Министерски съвет - все по-слабо режисирани и слабо въздействащи.

Под стрес и натиск от много страни и атакуван едновременно по-много теми започва да "издиша", а харизмата му се изпарява. Справка аферата Булгартабак - не беше отдавна. Ще му извадят "кирливите" ризи и личната отговорност.

Ходът с поръчението към МВР и ДАНС издава отчаяние, защото двете институции са с доказана неспособност да решат проблема не само с превенцията, но и с преследването на виновните. На всичко отгоре политическите му противници, дори тези които действително са "бъркали в кацата с меда", като Нинова, Овчаров, Пеевски и Доган, винаги могат да контрират, че тези институции работят по "политическа поръчка" и са зависими и ръководени от назначени от него хора. Тоест вместо да им извади очи, ще им изпише вежди. Каквото и да "намерят" двете институции, при тоталния пас на прокуратурата, която същия Борисов отказа да реформира, при абсолютната им маргинализация по негова вина /ДАНС продължава да бъде под контрола на Пеевски/, няма особено значение вече какво Борисов говори. Той е казал всичко, по всеки въпроси с всички възможни варианти на позиции. Гъвкавост, която в последна сметка се възприема като безгръбначност.

Службите му са тотално безсилни срещу противниците му - всичко е като кула от карти - махнеш ли една ще се срути системата и ще завлече и разследания и разследващия, и поръчания и поръчващия. Причината е, че Борисов прие сделката да упражнява власт без да има реалните лостовe за контрол върху службите и най-вече върху съдебната система и съдебната реформа. "Неговите" хора изобщо не са "негови".

Сега е като гол охлюв.

Схемите между Пеевски и Борисов са известни. там направо ще го разпилеят. В известна степен свободата на Догановия наместник бе условие за управлението на Борисов. Такава бе заръката на хората, които го издигнаха. Сега призраците на миналото се връщат. Всяко връщане назад, към "опашката", от която той се опита да се окъсне с толкова много труд е фатално за Борисов. Давност няма. Ако натиснат темата с Виваком или с горивата направо е пътник - виж свързващото звено между аферата Булгартабак и сега с горивата - тогавашната шефка на Надзора на АП и сегашна на КЗК - Юлия Ненкова. Хората които работят по темата твърдят, че имат доказателства, че съзнателно е осигурявал "покрив" чрез бездействие или блокиране на действие.

Най-голямата му слабост обаче е това което той и хората смятат за сила - че е сам юнак на "коня" и сам може да спечели всякаква битка, включително за умове и сърца. Той няма пиар, няма говорител, защото смята, че единствен е достоен да отговаря. Не разчита на други /защото не са от неговата "класа"/ и така стигна до положение действително да бъде сам на бойното поле. А го атакуват от много страни, а близките му не знаят как да реагират, защото толкова дълго са мълчали, че нямат глас или не са сигурни. Толкова много хора разочарова и зорлем направи врагове. Справка президента.

Пропусна да каже добра дума за Делян Добрев, който бе грубо атакуван.

Толкова дълго си вярваше, че е незаменим, че за него гравитацията нe важи, че забрави за необходимостта от партньори и приятели, от системно мислене и най-вече действие като антидот срещу неговите постоянни импровизации. Едни се плашат, други са предадени, трети обидени, четвърти се отчайват да чакат да се промени и си намират друго призвание.

Много често арогантността му е защитна реакция, но това не променя нещата, нито оправдава човека начело на държавата. България просто не може да си позволи да го чака повече да еволюира.

Това не означава, че Радев трябва да спечели. Дебело подчертавам.

Седмицата след 6 ноември ще бъде най-важната и най-интересната. За съжаление - ние ще очакваме основните играчи да разиграват дълбоки и стратегически партии шах, а те ще играят на най-обикновен белот.

Ние ще сме валат.

Гранд корупцията е лепилото на модела на управление - да напишем заедно мрежова статия

Това са наброски на статия която предлагам заедно да напишем. По-долу предлагам тезиси и "рошави" съждения, а Вие ги променяте, допълвате, предлагате.

Ще го наречем - мрежова статия/и/. Ако приемете ще бъда модератор на вашите бележки, но приемам и други доброволци, включително и по отделните точки.

Накрая резултатът ще го публикуваме като общо дело, като всеки принос ще бъде отбелязан и почетен.

Условието е идеите да бъдат извън кутията /т.е. да не са клишета/, идеите Ви да не се възприемат като пропаганда /тя не стига до сърцата и умовете на хората

Ето Ви опорните тези

1. Гранд корупцията е ключов организационен принцип на модела на управление от 1989 до ден днешен. Затова и битката срещу нея е невъзможна в рамките на този модел и с тези органи за борба с нея - нито прокуратура, нито следствие, нито съд, нито МВР, нито комисии, нито Парламент, нито правителство могат да направят нещо значимо.

Махнете ли грандкорупцията се разпада системата . реже се клона на който се крепи властта.

2.Главните действуващи лица - Цацаров взе Делян Добрев заложник в договарянето с Борисов относно ангажименти на бъдещия президент спрямо промените в ВСС. Доган е кукловодът.

3. Лечението на горният проблем започва от осъзнаването на това което Трайчо говори - хората да повярват, че могат да променят нещата. Не защото веднага ще бъдат много или всички ще излязат на улицата, а защото текущият модел ще грохне под тежестта на своята абсурдност. Вие вероятно не виждате цялата картина - но Те се изчерпаха - нямат вече "гориво" за своя модел. Русия на Путин няма пари - тя никога не е давала свои пари на своите проксита тук, а е връщала част от парите, които взема от нас - от нефт, газ, ядрено гориво. Цените паднаха - не остана достатъчно за Центъра в Москва и тук вече няма.

4. Аргументите - Революцията се случва - къде видяхте най-бързите и адекватните реакции на интервюто на Борисов - в социалните мрежи. Спрете да мислите, че само с излизане на улицата стават нещата. Достатъчно е да откажете да им вярвате на плитките пропагандни схеми, те да знаят за Вашето недоволство и да не могат да Ви считат за "полезни идиоти". Както и да съучаствате с това което знаете и можете в разкриването на механизмите. Важно е да не се страхувате /това звучи като клише/, но страхът е другото "лепило" на Системата.

Ако забелязвате журналистите в централните медии започнаха да "издишат". Изостават от това което хората очакват от тях и затова общественото мнение се формира все повече в мрежите и извън контрола на официалните медии, т.е нуждата от журналиста като посредник изчезва. Не, журналистите имат огромно поле за изява - но в нова роля. Това което някои известни водещи правят - ориентират и живеят с предаването по законите на социалните мрежи, с хора които са активни там и по теми, които се развиват там. Без да се притеснява, че има неудобни теми. Добавят визията и модерацията /от себе си/.

Не твърдя, че Те не опитват да си върнат контрола и в социалните мрежи - но там йерархиите и централния контрол не работят.

Може ли евроатлантизмът да бъде съвместим с кремлинофилството?

Тезата, че няма проблем с избора на Радев и Цачева относно членството ни в НАТО, в допълнение към защитата на тезата, че има смисъл от "не гласувай за никого" /виж статията ми по тази тема/ ме убеждава, че това са взаимносвързани елементи от типични за прехода психологически "въдички", които ползват статуквото и де факто препятстват промяната. Приемам, че има хора, които не желаят да гласуват за Трайчо Трайков, те имат много други опции. Но съзнателните негативни кампании говорят за обслужване на конкретни каузи. Видял съм доста за да мога да разпозная безпогрешно хибридни схеми на местен и чужд политинженеринг.

Новата "опорна" точка гласи, че няма проблем с евентуален избор на Румен Радев за членството ни в НАТО. Никой не твърди, че той ще стартира процес на изваждането ни от НАТО на другия ден след като стъпи в офиса си на Дондуков. Дори Велизар Енчев и Волен Сидеров няма да могат да го сторят.

НАТО и ЕС са задължително необходимата фасада, зад която се възпроизвежда управленския модел у нас, включително като представителство в чужбина, като политико-олигархична каста у нас.

Мисията на Радев е по-сложна - класически пример за хибридно въздействие. Той е окичен с висши военни постове, с награди и признания от американска военна академия - и това го прави изключително подходящ за да реализира новия проект, одобрен при мисията на Нинова и Първанов в Москва.

Преди да обслужва Кремъл, обаче, проектът "Радев" обслужва конкретни местни политически амбиции и най-вече българското оръжейно лоби. Сделката е по подобие на схемите в енергегиката и горивата. Целта е България да запази максимално дълго свързаността си с руската бойна техника и въоръжения, като осуети или забави колкото е възможно по-дълго заместването им от западни образци. Винаги става дума за пари, властта е произоден продукт и цел. Там където това не е възможно - същите фирми, които са обслужвали руския оръжеен внос трябва да станат посредници при вноса на новите образци западна бойна техника - така, че тя да не предизвика желания ръст на боеспособност на българските въоръжени сили. Справка - самолетите Спартан и новите хеликоптерите. Или има недооплектоване, или нестиковане с цялостната интегрирана цел - или непригодни за бойни операции или несъвместими с другите въоръжения или военни мисии, или ставаме свидетел на свърхоскъпяване - при покупка или обслужване - до степен да блокира възможността на бюджета да реализира цялостни завършени модернизационни програми.

Така Вие получавате съвместим или по-скоро приемлив за Русия вариант на "меко" или безопасно членство на България в НАТО. Примерно от щаб квартирата на НАТО твърдят, че България не разполага с достатъчен собствен ресурс да защитава границите по въздух, море и вода. У нас говорят за платноходки и туристически лодки и изобщо не признават, че има заплаха за НАТО от Русия на наша територия, а и отвъд. В допълнение водещи кандидат-президенти твърдят, че санкциите срещу Русия за анексирането на Крим трябва да бъдат снети. Защото не смятат, че анексирането на чужда територия е нещо поради което си струва да наддигнеш глас срещу силните в Кремъл.

Не става дума само за пленяване на поредната институция на държавата - на въоръжените сили, но и за специалните служби - които днес са блокирани да работят срещу руската заплаха. Ако обаче имате президент на върха, който получава продуктите от работата на всички служби, можете достатъчно добре да използвате тази информация, за да моделирате политически тип поведение, който да "пази" Русия и Кремъл от участие на България в координираната политика на НАТО и ЕС срещу Русия.

Това не е абстракция, а реална среда, в която и сегашния и бъдешия президент ще работят.

Тоест Вие получавате България в НАТО и ЕС като фасада с изпразнено или по-скоро управляемо или контролирано съдържание.

Да не говорим какво ще произтече от това в сферата на външната политикта и дипломацията - евентуален президент Радев ще блокира целия процес на назначаване на посланици, за да гарантира представителство за кадрите на БСП, които утре ще трябва да осигурят изтегляне зад граница на младите им кадри и следващата схема "Бокова". Ще започнат пак договорките - моите посланици срещу твоите. Напомням, не иде реч за най-добрите дипломати, които да представят България в чужбина, за онези, които са лоялни на партийни централи и политици

Мога да продължа още дълго - и в сферата на назаченията във висшите постове на Съдебната систева - ВСС особено, назначенията в армията на кадри, които са приемливи за Русия. Погледнете самия генерал Радев - изглежда като внедрен от години човек под прикритие - който е активиран в последния момент за нужната цел. Когато трябва и какъвто трябва.

Пазете се от нови месии, дегизирани като "демократи". Дежа вю.
Между евроатлантизма и кремлинофилството има дълбока и непреодолима ценностна пропаст. Самоопределянето, което ще демонстрираме на предстоящите избори, предполага само две положения - или сте "за" или сте "против" контролираното и съвместимо с интересите на Русия членство на България в НАТО и ЕС. Другото е "пълнеж" и хибридни стратегии с ключовите елементи - мимикрия, дезориентация и деморализация.
И повече от това което виждате през последните 26 години.

Фактор: Новите издания на заблудата, че негласуване или гласуване за никого ще промени статуквото

Линк към оригинала във Фактор

По логиката и ефекта на призива да се гласува "Не подкрепям никого" или да не се гласува като адекватна форма на протест и изява на политическа воля.

Нямам намерение да определям тези позиции като а приорно погрешни или изобщо да ги квалифицирам, а да Ви дам повод да се замислите. Бързите оценки са хронична слабост на демократично мислещите хора у нас още от зората на прехода. Има ли трима демократи, със сигурност ще има четири мнения, пет партии и шест кандидата. Разногласията, които ще възникнат в процеса, ще са толкова силни, че да им позволи да загърбят околната среда и истинските противници като теми и като нерешени проблеми.

Но това е по-малката беда. Още по-тревожно е когато има внезапна екзалтация,породена от нечий словесен апломб, който вдига духа и емоциите, но рязко влошава дългосрочния и системен поглед и отдалечава решението.

Хората, които стоят зад призива "Не подкрепям никога" са органична част от несъгласните и отхвърлящите модела на контролирана или управляема демокрация у нас. Те просто не желаят да играят по наложените правила на българската изборна демокрация, която възпроизвежда и оставя властта в едни и същи хора и която принуди значителна част от по-будните българи просто да емигрират.

И в тази си оценка "неподкрепящите" статуквото и неговите държатели са изключително прави.

По Техните правила и при Тяхната игра - промяна и реформи - не може да има.

Най-много да се появи поредния проект-мимикрия и случката да приключи с поредното

пленяване на надеждата

и поредната вълна от емигранти.

Освен икономическите мотиви зад масовото бягство от България стоят и по-прозаични мотиви - невъзможността с гласа си човек да промени нещо. Не е само приказката за доходите и за лъскавите коли - качеството на живот у нас може да бъде не само съизмеримо, но и да превишава това в дестинациите на Запад. Отнемеш ли обаче надеждата, че днешните несгоди могат да бъдат изправени, а днешното търпение утре да бъде възнаградено с реформи към по-голямата справедливост, към равенството на възможностите, към прекъсване на порочните вериги на гранд корупцията и самовъзпроизводството на посредствеността - край. 

Терминал 2 не е просто изход от задънената улица, а път към новата надежда - някъде другаде, при някое друго правителство, където дори няма да се наложи да гласуваш.

Да погледнем заедно с готвещите си да гласуват "за никого" пейзажа на българската изборна демокрация. Всичко е насочено към това да има по-малко гласували хора, да няма съдържателен дебат и реално състезание на идеи, хора и платформи. Изборите се превърнаха в ритуал по възпроизводство на българската несрета и модел на националния ни песимизъм. Това е българската версия на руската контролирана и управляема демокрация.

Сами си допълнете списъка от "особености на българския демократичен процес" - като липсата на наказание за фалшификация на изборни списъци, игрите с "мъртвите души", "сеир" кандидатите, купеният вот, манипулациите чрез медиите, задължителният вот /за да се осигури легитимност на изборите, но без санкции/ и т.н.,

Цялата конструкция на модела на прехода се крепи върху управлението на мнозинството чрез контрол върху малцинства и изолацията на протестен вот. Това което наричам

"матрьошкина" демокрация

Струва се да се обясни още веднъж, макар че за всички е очевидно.

Първо и неотменно условие на този модел е фрагментацията на обществото и електората по начин, който да изключи ярко открояващи се партии и кандидати, които могат да спечелят по категоричен начин изборите. В нашия случай, дори доминиращата ГЕРБ, при последните избори за парламент регистрира пореден спад на депутатите си. При раздробяване на представителството на много дребни играчи, на преден план излизат т.н. суинг фактори, които имат толкова гласове, колкото да позволят на големите партии да минат бариерата на "властта" от 121 гласа и да управляват. Тези мнозинства могат да бъдат реални, виртуални или ад хок - за случая. Така работят ГЕРБ в момента - когато няма съгласие в рамките на "управляващата" коалиция, сработва "голямата коалиция" - с ДПС, с националисти, АБВ и т.н. за да се изолират реформаторите или недоволните при тях.

ГЕРБ успяха да избягат от коалиция с ДПС, поне формално, вероятно с идеята да избягнат съдбата на БСП и СДС, след съвместно им управление с Доган. Но не успяха напълно - топлата връзка Пеевски, особено след скандала с КТБ и разработване на нейните активи - фактически разруши мита за справедливост и народност на сегашното управление. Недоволната общественост отнася виновността към този който е на власт, т.е. към Борисов, а не към Пеевски и Доган, които са формално извън властта.

В същност статуквото, срещу което протестира значителна част от обществото, включително тези, които няма да подкрепят никого, придобива устойчивост именно благодарение на растящата невъзможност за сглобяване на прореформаторски мнозинства, включително такива, които могат да променят Конституцията. Така малки партии, като АБВ, ДПС, "обединените" Националисти, включително олигархични партии, успяват да бронират срещу промяна всяка власт и да накажат всеки, който се отклони от Пътя.

Казано с други думи, властта в България се упражнява от все по-слабо представени президенти, премиери и депутати, които има подкрепата на намаляващ брой избиратели.

Можете сами да направите тези изводи, като претеглите, с колко гласа какви проценти са получили партиите и президентите през последните избори. Форсираната емиграция, вътрешна емиграция и изолирането на растяща част от населението от активно участие в демократичния процес е квинтесенция на българския модел.

Квадратчето "не гласувам за никого" е само частен случай на големият въпрос за кризата на представителност на властовите институции.

Идеята на хората, които застъпват тази теза е, че не си струва да се гласува за който и да било от кандидатите, но да се установи силата на протестния вот и стъпвайки върху него или да се пристъпи към нов антисистемен проект или като самоорганизирана общност да се превърнат в постоянни непартийни репери на нормалността - морални стожери.

Целите, които си поставят, в контекста на конкретните избори за президент са достойни, но вероятно наивни. През целият период на прехода - държателите на статуквото винаги са насърчавали и промотирали подобни инициативи за краткосрочна неутрализация на протестния или променящ вот, все в името на по-дългосрочни и системни цели. Така в името на промяната утре, удобно се изолират важни части от електоралното тяло, отнемат се достатъчно проценти за да се съхрани монопола върху суинг фактора.

Идеята, че утре Вие ще бъдете революционер и ще промените Системата, без да сте направили нещо реално за промяната днес, е

утопия или поне самозаблуда

Уравнението на нашия живот е функция от много постоянни и променливи - известни и неизвестни - но винаги предполага проактивното ни участие. Няма как да възникнете от нищото и да управлявате утре, ако днес не сте в опозиция и не преминете през малцинствени проекти.

В този смисъл позицията "не гласувам за никого" играе за статуквото като отнема възможността на всеки кандидат на промяната - при цялата условност за това понятие - да разтърси и лиши досегашния модел от неговата ключова опора - суинг фактора - без значение дали ще се нарича ДПС или обединени националисти.

На Кой? му е изключително изгодно вместо да бъде регистриран проактивен и позитивен глас, протестният вот да бъдат отведен във виртуалната среда на бъдещата опозиция - антисистемна, решителна и друга.

За статуквото дали се гласува за "правилните" партии или не се гласува - са две страни на една и същ полезен модел на реакция от избирателя.

Забележете, всяка реална промяна започва от хора, партии и структури, които трябва да минат успешно през период на малцинственост и опозиционност. Ако те не получат подкрепа на всеки един от тези трудни ранни етапи на себедоказване и изборна конкурентноспособност, те нямат шанс да стигнат до по-високите етажи на обществена значимост и до власт.

Конверсията на протестен и антисистемен вот в реален вот за конкретен кандидат на промяната по целия път от неговата от неизвестност до национална значимост няма алтернатива.

Негативната опция е да си останете у дома или да гласувате "не подкрепям никого", като лишите от подкрепа именно в ранната фаза на пробуждане факторите на промяната.

Категорично съм на мнение,че в рамките на съществуващите политически проекти, няма такъв който да може да реализира промяната във вида, в който тя е нужна на страната. Рано или късно, по-скоро рано, защото събитията се ускориха, ще имаме нови политически проекти и в ляво и в центъра и особено в дясно.

Не съм никак сигурен, че "ляво" и "дясно" са истинските демаркационни линии, защото разделението не е между идейните интерпретации на кризата, а между

мафията и гражданите

Звучи шаблонно, но е вярно.

И тук са основните различия с тези, които проповядват, че е по-добре да се гласува на тези избори с "не подкрепям никого". Както революцията има нужда от Караджата, така и промяната и реформите в България имат нужда от нови лидери, които да получат подкрепа, от активни граждани, които не отхвърлят ан блок всичко, което им се предлага в името на нови несистемни партии или движения като Сириза или някой десен неин еквивалент, само за да разберат, че след три месеца новата несистемност е станала твърде рутинна и системна. 

Реформите са функция както на упорити, понякога скучни еднотипни усилия в една посока, така и от постоянно висока и достатъчно масова обществена подкрепа, породена от спечелени битки за умовете и сърцата не само на "своите", но и на чуждите избиратели.

Елитарните политики и политици, които до сега се идентифицират като емитоми на Промяната, трябва да слязат от облаците на виртуалната си изключителност и да предават на обикновен език важността и смисъла на своите послания. Не става дума за замяна на един вид елитарна малцинственост с друг, а за по-широк, по-масов политически проект, който да реализира желаната достатъчна представителност за да бъде сменен моделът на властта.

Битката за евроатлантизма не е абстракция и излишен патос, както за съжаление изглежда в очите на много българи, а съзнателен, труден и поставен на изпитание избор - единствен печеливш вариант за бъдем богати, сигурни и значими. като личности и като нация. Това, че вече не сме, поне достатъчно, не е проблем на ЕС и НАТО, а на българските проекции на тези ценности, които все не могат да изместят съществуващите традиции и преобладаващи неосъветски социални, политически и бизнес стереотипи.

Това което наричам икономика на евроатлантизма, преведено на езика на обикновените хора - означава достъп до капитали, до технологии, до пазари, до образование, до иновации, означава индивидуална и колективна мобилност - т.е. възможност за работа, за образование, за усвояване на цялото евроатлантическо и свързано с него глобално пространство, където да потърсите и намерите най-оптималното и вярно за Вас и Вашето семейство като житейска и професионална реализация.

Сега всички кандидати, с едно-две незначителни изключения, твърдят че са евроатлантици - поне твърдят, че няма да променят нищо в ориентацията ни като държава. Но при почти всички има едно малко или едно голямо "но". Едни кандидати оправдават анексията на Крим, други ги тегли към стратегически проекти с Русия, в които ние ще продължаваме да губим като плащаме имперска рента. Тяхната лоялност и надежди са свързани не толкова с успешната си реализация като професионалисти и политици в България, а с това, да получат обратно, част от имперската рента на Кремъл, за която ратуват, като награда.

Същите тези проруски "евроатлантици" не могат да правят други бизнес и политика освен през Русия, затова и техният евроатлантизъм е условен и производен, неискрен и винаги готов да се превърне в предателство. Тук дори няма интрига, всичко е наяве.

Други, облечени в българския национален флаг политици, все в името на защитата на националните интереси, така както само те ги разбират и формулират, постоянно тръбят, че Родината се намира в опасност отвън и отвътре. Но колчем работата опре до това условните "атлантици" реално да реагират на ултиматума на Путин с който се отправя претенция България да остане в руската сфера на влияние - потъват в мълчание. Ако оставим на тях управлението и правото на определят президент и правителство ще осъмнем с изострени или дори враждебни отношения с всички съседи и съюзниците по ЕС и НАТО. Тяхната постоянна истерика срещу бежанците и чужденците, ксенофобските им възгледи, не само сменя дневния ред на обществото и на управлението, но ни прави органично несъвместими с евроатлантическия свят, което със сигурност генерира преки рискове за сигурността и икономическото развитие. Чисти нации в ЕС няма, рано или късно по улиците на София и на българските градове ще е нормално да виждаме хора от друга раса, от друга религия, от друг етнос. Въпрос е как ще си управляваме имиграционните потоци, но това е въпрос на умела политика, а не на бланкетни отрицания и националистически заклинания. За да имаме качествени имигранти, трябва да имаме качествена имигрантска политика. Ако не знаете, турското правителство ревизира прогнозите за растеж на БВП за 2017 година с близо един процент до над 4,5 процента именно заради положителната роля на имигрантите в страната. Близо една четвърт от всички нови фирми в страната се правят от сирийски бежанци, увеличава се износът не сама за Сирия, но и за близкоизточните страни, дори има положително отражение и върху износа за ЕС.

Нека тези редове не се възприемат като агитация - всеки има право да прави каквото си иска с гласа си, а просто разсъждение за полезната стойност на Вашия глас и на опциите, които имате.

Страхувам се, че някои възприемат "не гласувам за никого" като особен израз на ексклузивно право, а стигне ли човек подобен етап е трудно да бъде спечелен за разумен диалог.

Bulgaria Analytica: Putin's and Erodgan's poker politics - on the energy bluffs and the verbal 'streams'

Link to the original in Bulgaria Analytica

Following President Putin's trip to Turkey and a sequence of publicity stunts, some of them jointly with President Erdogan, it has become clear that the Russian leader is engaging​ in another game of poker politics in a desperate attempt to ​make​ headlines, impress the international audience and sell more gas to Europe, bypassing EU directives and concurrently Ukraine. Although most of ​his​ plan is a deja vu, the decision to proceed with the intergovernmental agreement on Turkish stream and start maneuvers on the gas front from Istanbul contains a piece of novelty.

Most of the background remains the same - intentions, plans for the future, verbal rather than real streams - but the new moments are worth noting. Russia has changed several key elements in its approach to the 'streams' issue.

Firstly, Gazprom shifts its partnership priority from Greece to Turkey, with the gas hub being relocated from Greek to Turkish territory. Moscow’s new focus is on Turkey as its strategic gas ally trading Russian gas at trade platforms on Turkish territory. Putin seems to have heavily leaned towards Turkey - something he has been reluctant to do until recently - yet most of what he has said or done qualifies as more than lip service and mere intention.

News agencies report that the two presidents have decided on establishing an addition of an Investment Fund in order to pool resources and finance energy projects, which might be needed to complete the whole picture. 

In spite of the generous offer President Erdogan extended during his summer visit to St. Petersburg, i.e. that Turkey is ready to co-finance the subsea part of Turkish Stream, things ultimately returned to standard format - Gazprom will be in charge of the offshore segment, while the onshore infrastructure will be funded and built by Turkish companies. 

Vladimir Putin seized the opportunity to pull Turkey on his side in the energy turf wars with the EU and the US, including by allowing Turkish companies to sell Russian gas from Turkish territory to EU companies. In other words, the Russian President opted to grant Erdogan carte blanche to use Russian gas in promoting Turkey as a gas hub and a key gas market consolidator to Brussels.

This is hardly breaking news, but nuances matter.

The Kremlin has been using Berlin in a similar pattern for years, as European traders sell Russian gas from German territory to adjacent markets and beyond.  Thus a gas poor Germany managed to turn into a net gas exporter, exceeding 30 BCM in exports in 2015, most of them ending in Eastern Europe at prices well below those achieved in direct sales by Gazprom. 

At first glance, the logic is gone - Gazprom loses substantial income. Yet, the Kremlin believes its overriding key strategic objective has been accomplished - transit through Ukraine has been significantly reduced and discord has been sown between Germany and Eastern Europe. Sustainable price differentials have been established between gas markets in Western and Eastern Europe, undermining the EC's attempts to integrate and consolidate the already fragmented EU gas market.

A largely identical scheme is currently being tested in Turkey, which could stir trouble and tension between Turkey and its key partners along the Southern Gas Corridor - from the Caspian and the Middle East to the end consumer countries in Europe.

In spite of all the hype, the gas poker moves of Putin and Erdogan remain mostly a virtual threat, largely because of the missing third important link in the Moscow-Ankara-Brussels triangle. The EU’s response remains of unknown value when considered at the level of the European consumers, traders, the TSOs’ reactions, the investors in the interconnecting infrastructure and, above all, the European Commission. What has repeatedly frustrated all the "streams'' projects in the Kremlin's file in the past might happen again.

All along his 16 years in office, Putin has persistently aimed to block alternative gas flows to Europe in Turkey by flooding the Turkish market with Russian gas in large volumes at cheap prices, which could easily crowd out competing gas supplies. Worth mentioning is that Gazprom continues to face a yawning gap between its production potential and its sales - estimated at well above 100 billion cubic meters on an annual basis. Using  classic dumping techniques it can afford to ward off competition selling limited volumes for a limited period of time in limited markets well below costs.

Given recent negative experience, for Gazprom Asia and the global LNG markets are no cure, at least not in the short term — hence the focus on Europe as the last and the only market in which it could balance its gas export equation.

Including a potential third phase involving production from new gas fields in the Caspian Sea, such as Absheron, the maximum estimate of gas supplies from Shah Deniz-2 that could pass through Turkey does not exceed 30 billion cubic meters - a challenge Gazprom could easily meet. 

The energy flirt between the Turkish and Russian presidents accommodates multiple non-energy factors, including the situation in Syria and the new assertive aggressiveness of Moscow, which hopes to capitalize on the intermezzo in the power transfer at the White House, the discords within the European Union and the cold spell in Erdogan's relations with NATO and the EU.

President Putin considers this unique window of opportunity as possibly one of the last chances he will have to reverse the loss of control at home by militarizing public debate and artificial “success” media stories about outwitting the West – such as the one in Turkey.

The attempt to accede TANAP and mostly TAP is something relatively new at the Kremlin. Gazprom has largely failed to deliver on the MoU signed with Edison and DEPA to guarantee itself independent access to TAP and the EU markets. Until recently, Moscow sought to sell its gas using its own "stream" pipelines.

Russia is making a dream come true for Turkish gas moguls and for neo-Ottoman rulers - becoming a key gas trader and exporter to the EU without being a major gas producer - and is adding one more level of geopolitical gravitas in a sensitive area for the European Union. 

This might explain the sudden and growing interest of major Turkish gas traders in recent months in booking capacities in transport infrastructure on EU territory, including the TAP and the interconnector Greece-Bulgaria. 

After unsuccessful attempts to bypass EU law in Bulgaria with South Stream and Greece, with the new streams in the TAP version Gazprom now seems to believe it has a winner. As the saying goes - if you can't beat them, join them - and Gazprom seeks to engage using its Turkish partners to utilize free capacities in Turkish transit infrastructure that have been purposefully developed with the support of the EU to mitigate the risk of overdependence on Russian gas. The Kremlin has so far successfully managed to thwart the Nabucco project and all other attempts to deliver alternative gas to Eastern Europe via the Southern Gas Corridor. 

2016 has turned the stakes around with reverse flows, virtual trade, interconnectors and capacity release on existing infrastructure making possible substantial gas flows to CEE from the Southern Corridor, which Moscow now perceives is an imminent and mortal threat. 

In the Turkish charming offensive Gazprom uses an upgraded version of its Nord Stream strategy.

Worth noting is the fact, that eight CEE countries that are EU members addressed a letter of protest to the president of the EC, Jean Claude Juncker, warning him that the Nord Stream will have a "potentially destabilizing geopolitical consequences", eroding energy security in Central and Eastern Europe, while harming Ukraine. In the very last moment PM Borissov withdrew Bulgaria's signature, which spoke volumes of the special bond between him and the Kremlin.

At the moment, Sofia is the target of a similar bypass strategy and it can only hope to get the support and the sympathies of the same CEE capitals.

As noted above, Putin's game with the Turkish Stream might work, at least in part. But the devil, as always, hides in the details. 

Firstly, the import of significant flows of Russian gas into Turkey, allowing for indigenously sourced excess gas to enter TANAP and TAP using free capacities, could in time easily crowd out Caspian, Middle East and East Med gas - in fact any other non-Russian gas that is produced or imported into the country. This will further destroy the economics of projects aimed to diversify gas supplies and bring new sources to the EU market.

The recent gas interplay between Moscow and Ankara will undoubtedly raise eyebrows and concerns in the Euro-Atlantic community, as well as among shareholders in the key projects along the Southern Gas Corridor. They already face mounting problems with securing the necessary commercial financing, which has forced them to turn to the international financial institutions. Fresh uncertainties might further dissuade investments in new gas field developments in Turkey, in the East Med, Iraq, Iran and across the region.  

Over the last decade, gas consumption in the EU, instead of growing as predicted, has dropped from 450 BCM in 2005 to 350 BCM in 2015. Judged against the multitude of new discoveries and plans to deliver more gas to the already congested EU market, a gas glut and fiercer competition for clients and markets seems inevitable. If infrastructure that enjoys exemption status from the Third Directive is indirectly or directly used to transit gas of the dominant producer, the whole logic in the EU plans to deal once and for all with Russia's gas monopoly will be put to a test.

Secondly, against the background of falling gas prices and shifts from long term oil indexed to short term and spot traded gas, which undermine the economics of new projects both up and midstream, investors are likely to pull out of new infrastructure projects. Investments in developing and bringing gas from the Shah Deniz-2 to the EU border so far exceed $45 billion, while sale revenues forecast get gloomier by the day. Although SOCAR, BP and other shareholders control the bulk of the transit capacities in TANAP and TAP, in order to guarantee themselves shipments of their own gas, they must tolerate competition from Turkish companies that "own" Russian gas. 

The new Turkish minister of energy and natural resources, Berat Albayrak, seems adamant that Turkey will enjoy a twofold increase in gas demand over the next 10 years. This might sound great to a politician's ear, but it is worth little as a substitute to guaranteed long term market shares and income.

The threat to traditional market players from Turkish gas companies that represent a virtually endless pool of Russian gas reserves seems credible as long as they are able to to sell at lower prices in larger volumes, enjoying Turkish government support and using existing and future transit routes to Europe. 

Ankara is walking on thin ice accepting the role of mediator of Russian gas trade with Europe. Whereas Germany is not only a member but a key decision maker in the EU - with the Nord Stream-2 far from certain - Turkey is not only out, but is totally incapable of bridging the gap in the energy dialogue between Gazprom and the European Commission. 

On the other side, it is just a matter of time, before the US and the EU harden their tone towards Erdogan after the new US President takes office. With an increasingly disillusioned West, a return to tough talk on human rights and freedoms will inevitably be at the top of the EU-Turkey dialogue. 

Europe can hardly return to business as usual with Erdogan's Turkey and can ill afford to cast a blind eye on his gas games with Russia. Turning Turkey into the EU's preferred gas hub is not a foregone conclusion; if things turn awry the EC could speed up plans for LNG terminals in Greece and Croatia and deny Turkish gas traders access to the EU market.

Although President Putin does not have too many options in the field of gasplomacy, too much trust in Erdogan might ultimately backfire, leaving him without gas revenues (comfortable price levels and volumes) and without levers. 

This will be nothing new for the Kremlin, which often experiences the effects of the law of unintended consequences with results diametrically opposed to intentions. 

Покер политиката на Ердоган и Путин - за енергийните блъфове и словесните потоци

Линк към оригинала 

След визитата на президента Путин в Турция и поредица от медийни прояви, включително съвместни с президента Ердоган, стана ясно, че Русия все пак е решила да се опита да изиграе поредната покер партия с Турция в усилията да продаде своя газ в Европа, като заобиколи директивите на ЕС и Украйна. Макар и схемата да е позната, в решението да се реализира проекта Турски поток и газовите маневри в Истанбул, има нещо ново. Всичко си остава намерения, планове, най-вече словесни потоци, но си струва да се отбележат новите моменти.
Русия промени няколко елемента в позицията си.
Първо, вместо да разчита на Гърция и на газов хъб на гръцка територия, тя се съгласи основната игра с природния газ спрямо ЕС да реализира чрез Турция, включително като разположи всички ключови съоръжения, включително търговската си площадка на турска територия. Агенциите твърдят, че е договорено да се създаде допълнителен фонд за инвестиции в енергийната сфера в проекти, които могат да допълнят цялостната картина. Въпреки щедрата оферта на Ердоган, изказана по време на предишната му визита в Санкт Петербург, че Турция е готова да поеме половината разхода от морския участък на Турски поток - нещата се върнаха към класиката - за Газпром морската част, за Турция наземната част и връзки.
Второ, Путин се съгласи с офертата на Ердоган да използва Турция като посредник в енергийния диалог с ЕС, включително турските компании да продават руския природен газ,  на турска територия, а след това турски и други европейски компании да го внасят и продават на територията на ЕС по съществуваща и изграждащата се нова инфраструктура. С други думи, Путин се съгласи да даде допълнителни козове в ръцете на Ердоган да води преговори с Брюксел от позицията на незаменим енергиен посредник и газов хъб. Това не е новост, Кремъл използва Германия в подобно качество, за да се продава руски газ от германска територия към съседи, но вече като собственост на немски и други европейски фирми. Така Германия от нетен вносител, се превърна в износител на природен газ. Миналата година изнесе над 30 милиарда кубически метра, значителна част от който се продадоха в Източна Европа, при това на по-ниски цени, отколкото преките цени на Газпром към съответните вносители.
На пръв поглед няма логика - Газпром се лишава от приходи и то значителни. На главният стратегически замисъл на Кремъл се постига - той заобикаля Украйна и вкарва недоверие и напрежение в отношенията между Германия и Източна Европа, доколкото се формират разлики в цените на газовите пазари в Западна и Източна Европа.
Подобна е схемата, която сега се опитват да реализират през Турция, и която вече поражда напрежение между Турция от една страна и всички страни по линия на подкрепяния от ЕС Южен газов коридор от Азербайджан до Гърция и Италия. Защото газовото уравнение на Путин и Ердоган в частта износ за ЕС - никак не е сигурно, най-малкото защото никой не е питал европейските потребители, трейдъри, операторите на свързващата инфраструктура и Европейската комисия за мнението им.
В същност, Путин се върна към старата схема за блокиране на конкуренцията на руския газ по алтернативните трасета през Турция, чрез тоталното насищане на страната с достатъчни количества руски газ, на достатъчно ниски цени за да блокира вноса и потреблението на друг газ. Да си припомним, че Газпром разполага с над 100 милиарда кубически метра газ, за който търси пазар в Европа.
Ако към тази картина съпоставим максималните количества на възможен за добив природен газ в Шах Дениз -2, дори при разработка на Шах Дениз-3, на Абшерон и другите полета в Каспийско море, обемите на възможен износ на природен газ в ЕС не превишава 30 милиарда кубически метра - количество, което Газпром може относително безпроблемно да замести.
Енергийният флирт между Путин и Ердоган отчита и много други неенергийни фактори, включително обстановката в Сирия и крайното агресиране на Кремъл с надеждата да се възползва от паузата при смяната на властта в Белия дом, раздорите в Европейския съюз и рязкото охлаждане в отношението на Ердоган към Запада - ниша, която руския президент бърза да използва преди събитията в родната му страна да излязат извън контрол.
Но тук думата ни е за енергийната компонента в тази новопридобита агресивност, която има своята независима геополитическа стойност.
Евентуален достъп на Газпром до ТАНАП и ТАП през Турция е нов елемент в политиката на Русия. До сега тя търсеше собствена инфраструктура и собствена игра. Ако руския природен газ влезе в тръбата на турска територия, която е извън юрисдикцията на ЕК, след което смени собствеността си и влезе в ЕС вече като собственост на турска или европейска фирма, при спазване на пазарните регулации, той няма пречки той да бъде търгуван. Никой няма да гледа въглеродните молекули с какъв произход са.
Това би реализирало отколешната мечта на турските фирми и на новите нео-отомански лидери на Турция, страната да изнася "свой" газ и да играе първа цигулка на европейската сцена, без да добива собствен такъв. С това се обяснява и засиления интерес и активност на близки до Ердоган турски компании, които в последните месеци се интересуват от ангажирането на капацитети в ТАНАП, ТАП и свързващата инфраструктура на европейска територия, включително интерконектора Гърция - България. Газпром очевидно не желае да играе по европейските правила, които не успя да пробие през България, удари на камък и в Гърция, и сега пробва през Турция да влезе в ТАП като диктува зад кадър условията и обемите на транзитиран газ през Южния газов коридор.
В същност Газпром изпробва адаптирана версия на стратегията за Северен поток.
Да припомним, че осем източноевропейски страни, членове на ЕС отправиха предупредително и протестно писмо до президента на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, изтъквайки, че планирания Северен поток-2 ще има "потенциално дестабилизиращи геополитически последствия", като подкопае енергийната сигурност на Централна и Източна Европа и навреди на Украйна. В последния момент премиерът Борисов оттегли подписа на България под това писмо. В момента София сама е изправена пред подобен байпас и само може да се надява да срещне симпатиите на другите страни от Централна и Източна Европа, които изостави в този демарш срещу Северен поток..

Принципно схемата "Северен поток" в Турски поток е възможна, но както винаги дяволът е в детайлите.

Първо, навлизането на значителни количества руски газ в ТАНАП и ТАП в рамките на незаетите капацитети, може да измести азерският и всеки друг газ, включително през терминалите за втечнен газ, влизащ в Турция, като влоши икономиката на проектите за диверсификация  и затрудни достъпа на конкурентен на Газпром газ до крайните потребители не само в Турция, но и в Гърция и Европа.
В този смисъл тези заигравания на турския президент с неговия руски колега със сигурност ще се отразят негативно на перспективата за нови проекти и газопроводи през турска територия, с подкрепата на Европейската комисия и САЩ, включително от Ирак и от Източното Средиземноморие.
Да припомним, че за последните десет години потреблението на природен газ в ЕС спадна от 450 милиарда до 350 милиарда през 2015 година. Това предпоставя устойчив излишък на газ и затруднения при осигуряването на пазар за природния газ от нови дестинации. Това влошава икономиката на свързани с тях скъпи инфраструктурни проекти като ТАП, за който може да се окаже, че се използва да транзитира руски газ в условия на изключение от Третия пакет.
Второ, на фона на трудностите при осигуряване на търговско финансиране за двата газопровода, акционерите, по-голямата част от които са акционери и в Шах Дениз, започват да се чувстват все по-нервни. Инвестициите в разработването на полетата в Каспийско море се очаква да надвишат 45 милиарда долара, а прогнозите за приходите от продажбите на добития природен газ стават все по-несигурни и като обеми и като цени. Макар акционерите в Шах Дениз-2  да имат права върху достатъчен преносен капацитет за да гарантират транзита на своя газ, а СОКАР да е оператор на ТАНАП, няма никаква гаранция, че нова конкуренция от турски компании, които ще разполагат с по-големи количества "собствен" руски, иракски и средиземноморски газ, няма да доведе до нежелана конкуренция, свиване на приходите и отлагане във времето на възвръщаемостта на инвестициите.
Прогнозите, които турския министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, за двукратен скок в потреблението на природен газ в Турция в следващите десет години със сигурност ще бъдат забелязани, но това си остават уверения на политик, а не валидна пред банка гаранция,
Опасността за конкурентите на Газпром, които продават газ през турския хъб, е че турските компании могат да управляват газовите си баланси по начин, който да им оставя повече газ за износ, при това на по-ниски цени и  самите те да се превърнат в конкурент от името на Газпром.
При всички случаи, Анкара се движи по тънък лед като приема да играе посредник на руския газ пред Европейския съюз. За разлика от Германия, която е най-влиятелния член на ЕС и  осигурява посредническа мисия за руския газ през Северен поток-2, Турция, като страна извън съюза, не е в състояние да преодолее натрупаните проблеми в отношенията между Газпром и Европейската комисия. Още повече, че е въпрос на време и САЩ и ЕС да втърдят тона спрямо Ердоган, след новия избор на американски президент и невъзможните за преглъщане от Европа нарушения на човешките права и свободи при твърдия курс към авторитаризъм на турския президент.
С тази Турция Европа трудно може да има нормален диалог и да гради възходящи отношения.
От гледна точка на нетната текуща стойност на поредната размяна на визити на най-високо равнище между Русия и Турция, "словесните" потоци решително преобладават на реалните последствия.
Въпреки, че Путин няма много полезни ходове в сферата на газовата дипломация и газовите потоци, предоверяването на Ердоган може да го остави и без газ /по добри цени и в добри обеми/ и без влияние.
Турция също не е незаобиколим фактор. Европа винаги има алтернативни решения чрез форсиране на строителството на терминали за втечнен природен газ в Гърция и Хърватска, както и преки газопроводи към територия на страни от ЕС.
Но това няма да бъде нещо ново, нито ще се случи за пръв път - в Москва и в Анкара да искат едно, а да получат противоположното.

Залозите в президентските избори са прекалено високи за евтини кавги в дясно

С вчерашните си изяви Борисов се опита да замете собствен проблем вътре в ГЕРБ, като си измие ръцете с реформаторските министри и депутати. И те се огънаха - защото властта създава естествени рефлекси на зависимост. Винаги в името на това "да се свърши работа", "да не изоставаме започнатото в най-трудния и важен момент". Примерно министър Ненчев ще бъде в правото си да каже - сега е най-важния момент за реформата в армията - предстоят търговете за нови въоръжения на флота, армията и ВВС. Звучи достатъчно достоверно за да повярваме, че има чувство за мисия и не гони само властта.
Вместо да вкарат самия Борисов в обяснителен режим защо е допуснал тази световна глупост на неговите депутати в тандем с Атака!?!? за ваканция на парламента - самоубийствен акт в условията на предизборна кампания, министрите реформатори допуснаха да им се карат като на малки момченца и момиченца. На мястото на реформаторите от сутрин до вечер щях да искам обяснение за този безумен акт и ош беш с партия като Атака и то от партия член на Европейската Народна Партия - това си е резил от ... до. 

Къде и кога питам Парламентарната група на ГЕРБ е обсъждала и търсила преди това да обясни мотивите и да получи подкрепата на депутатите от РБ. Или предполага по презумция, че всяка инициатива от ПГ на ГЕРБ е по дефолт "мъдрост" и без обсъждане заслужава подкрепа. Ако бяха получили друго мнение предварително от реформаторите, вместо да се координират с Атака по кулоарите - можеше да избягат от дискомфорта на сегашната ситуация.
Вместо ГЕРБ да види, че има проблем с избирателния закон - частта "не подкрепям никого" и "35 секции в страна" - което може да се поправи тихомълком и да получат дивиденти - те предпочетоха да се правят на ущипани и да се цупят защото не били разбрани. Дори и да приемем, че нещо е станало в миналото, което те не са желали, трябва да си страшно комплексиран да избереш да се караш с партньорите по тема, която винаги може да има различен прочит, вместо да я решите в едно действие. Да, налага се избор, между патриотите и българите в чужбина, които няма да могат да гласуват поради ограничението за секциите, но изборът не би трябвало да бъде труден за всеки, който претендира да бъде демократ и десен.
Може и да ги стяга чепика, че реформаторите имат друг кандидат и той си води кампанията успешно, но ГЕРБ трябва да приемат, че Трайков има свое поле за действие. Той грижливо избягва да атакува Борисов - спомнете си обяснението му за разрива, макар, че много знае и можеше с лекота да натрупа дивиденти с анти-Борисов говорене.
Ако постоянно министрите от РБ се огъват пред Борисов вместо да му показват гредата в очите мълчат гузно - кабинетът ще си падне от само себе си, защото без право на собствено мнение и критика спрямо инициативи на ГЕРБ - като тази с ваканцията на Парламента - няма смисъл от коалиция.
Може би всяко зло за добро, защото ще стартира антисистемния проект., но поне на изборите да се държат като нормални хора.
Как си мисли Борисов, че утре тези унизени министри ще могат да призоват за подкрепа на втори тур /ако Цачева стигне до там/ - колко души от дясното изобщо ще ги припознаят като "свои"!?, а не като част от неговата кохорта. 

Припомням, дори при задължително гласуване десните имат опция на втори тур да подкрепят или не кандидата на ГЕРБ, но това е по подразбиране. Ако в ГЕРБ си направят труда да сметнат подкрепата за БСП, ДПС, АБВ, националистите и Марешки ще разберат, че руските политинженери печелят изборите за президент и взаимодействието в дясно изисква по-прагматичен подход. И смяната на геополитическата ориентация ще стане факт не по форма, а като изпразване от съдържание.
За да стане още по-ясно - ако ГЕРБ загубят изборите сега, второ връщане на Борисов на власт няма да има. За него опция на съвместно управление с който и да е от по-горе посочените няма. Ако ГЕРБ управлява в друга конфигурация партията ще потъне, точно както потънаха НДСВ, СДС и до голяма степен БСП. 

Затова малко по-кротко и по-мъдро.