Избори през есента и широка коалиция или удар в стената

Не съм изненадан от резултатите от вота на недоверие. Дори не смятам, че си струва да се коментират.

Миналата година прогнозирах, че въпреки, че ценя хората в това правителство и вероятно много от тях имат достатъчен капацитет да свършат добра работа, те нямат оперативния простор и политическата подкрепа за да проведат реформи. Година по-късно нищо не се е променило и нищо значимо не е свършено като реформаторско действие.

Шансовете година по-късно при още по-ниско и на практика отсъстващо обществено доверие това или избрано от този Парламент правителство да може да стори нещо значимо клонят към нулата.

Това, което ме тревожи, че изглежда никой не забелязва, че се намираме в някакъв брежневски тип застой и управленско самодоволство, в който освен политическа целесъобразност няма място за нищо никакво логично и за разумно съждение. Задава се огромно цунами, което може да помете години на саможертви и усилия на българския народ и на редица правителства за да се укрепи държавата след краха от 1997 година, Държим се като на пътници на Титаник - поръчваме шампанско и хайвер и говорим за нуждата от "допълнителни" анализи.

Затова направо.

1. Това правителство и Парламент няма да паднат сами нито сега, нито по-късно през тази година - корпоративният контрол върху тях е прекалено силен за да позволи разпадането на Парламента без нов договор, който да му гарантира интересите на задкулисието. Политиката вече не е нищо друго освен бизнес проект. Проблемът на този корпоративен интерес е, че той паразитира върху държавния бюджет и способността да контролира финансови потоци от държавните дружества или чрез държавата. А те вече не са в състояние да генерират устойчиви постъпления. Нали не се заблуждаваме, че някой иска да укрепи държавните дружества в енергетика за алтруистичната цел да спечелят потребителите, а не за да продължават да ги източват?

2. Без стартирал Южен поток, същият този корпоративен интерес не може да компенсира загубата на приходи и постъпления и от вътрешни източници да премине към външни такива   - вагоните с пари, които се чакат от изток. Тези близо 2 милиарда евро корупционна възглавница в проекта Южен поток са основния детерминант в политическия процес у нас - те определиха свалянето на правителството на Бойко Борисов. Те определят и необходимостта от задържането на всяка цена на власт на това правителство. Очаквайте навлизането на руски корпоративни спонсори в българския футбол, за да гарантиран нови лостове за обществено въздействие. Не случайно т.н. "собственици" на клубове са сред най-активните лобисти на Южен поток и на интересите на Газпром.

3. Европейската Комисия, колкото и да се опитва да контролира процеса, не може да наложи подмяна на правителство в нито една страна членка, особено ако няма достатъчно устойчиви и силни вътрешни процеси. Формално тя не може да спре Южен поток, освен ако не приложи радикални мерки като разшири сферата на санкциите до степен, която да направи невъзможна реализацията на проекта Южен поток.. Тактиката на това правителство и на Газпром е да поставят комисията пред свършен факт, да печелят време, да създават впечатление, че всичко е съгласувано и в реда на нещата. За Тимченко и за избраните български изпълнители на проекта няма никакво значение каква е неговата икономика или дали има възвръщаемост на средствата щом Кремъл плаща. Главното е да си получат парите, съответно да ги преразпределят към стоящите зад тях политически и бизнес олигарси в България и Русия.

4. Вървим с бодра стъпка към неконтролиран срив - единствената причина това да не е видно с просто око е, че няма единен консолидиран финансов баланс на активите на държавата, в това число и в енергийните дружества. Само те могат да хванат декапитализацията и срива в стойността на публичните активи и особено на активите в енергетиката. Сривът в енергетика ще дръпне надолу и свързаните активи в икономиката, в банките и финансите.

5. Това е тиха ерозия на валутния борд отвътре, която също трудно се регистрира ако гледаме чисто финансовите баланси на борда. Но ерозията му върви по линия на тоталната декапитализация в икономиката, отлива на чуждестранни инвестиции, затруднения в изпълнение на приходната част в бюджета, устойчиви нива на безработицата, свиването на износа и неизбежния срив в търговския и особено в платежния баланс и най-вече гледайте състоянието на банките. Вижте бягството на човешки капитал и квалификация през граница, тоталното оголване откъм кадри на критични сектори като здравеопазването, образованието, индустрията. Обърнете внимание на влошената прогноза за продажби и приходи, която срива оценката на активите в енергетиката и икономиката като цяло.

Защото валутния борд не отразява само  макроравнището на финансовата политика, но е и огледално отражение на състоянието на икономиката. Няма как да има устойчив валутен борд върху деградираща икономическа структура - поне не в средносрочен план. България не е Гърция за да ни се притекат на помощ. Не е достатъчно само валутните резерви да покриват паричното обръщение, особено ако то не расте с динамични темпове - защото е важно и на какво равнище се реализира това съответствие.. БНБ може и да не отпуска кредити на правителството, но то само си емитира дълг колкото и както иска, за да покрие всякакви свои дефицити и предишни дългове. Нещо като Понзи схема, вземаме нови дългове за да покрием стари плюс малко отгоре за да покрие текущи нужди, следващия път малко повече и така необратимо нагоре. Напомням на ентусиазираните, че може публичния ни външен дълг да не е висок, но съвокупно с частния външен дълг България се намира в червената зона и предверието на "ада". Стойността на публичните активи, особено в енергетиката се срива  - само в БЕХ сривът в капитализацията е най-малкото няколко милиарда лева и единствената причина това да не се забелязва, че дружествата не са публично листване и информацията за състоянието му е затворена между принципала и корпорациите. Масажират се счетоводни баланси и най-вече се отлага или манипулира бизнес оценката на активи въз основа на реалните перспективи за бъдещи приходи на съответните дружества. А тя е - свити и несигурни приходи при нарастваща междуфирмена задлъжнялост и изчезване на ликвидността от системата. При неизбежната либерализация нашите енергийни дружества просто ще потънат и ги чака приватизация за лев.. В добрия случай.

Има два варианта за изход от кризата - първият, който на този етап е по-вероятен - е сценария "удар в стената" - срив в енергетиката и здравеопазването, който ще повлече и другите сфери. С тази политика в енергетиката няма никакъв шанс да се избегнат тежки и скъпи арбитражи, които с голяма доза вероятност ще натоварят бюджета при бъдещи правителства със стотици милиони евра плащания. Политическите сили не могат да се разберат  за управляем изход от кризата, системата се разпада и започваме отново от нулата. Както през 1997 година.

Другият е контролиран и солидарен изход, т.е. управляем  процес, в който се терапират крайните и екстремни прояви на кризата. Но политиците трябва да проявят минимален инстинкт за самосъхранение, защото при първия вариант "колапс" мнозина от тях ще останат за дълго или окончателно на резерванта скамейка на историята. Следователно трябват нови избори и нова по-широка обществена легитимност, дори нетрадиционни коалиции и най-вече управленци с капацитет и обществено доверие. Тъй като това правителство и този Парламент сами няма да си отидат - единственият вариант за случване на този сценарий е сваляне на правителството чрез уличен натиск и парламентарни избори през есента. Така, че изборът си остава пак наш - оставаме у дома, или излизаме на улицата.

Шеврон напуска България - новина плюс коментар

От информирани източници научавам, че американската компания Шеврон, която спечели открит търг за проучване за нефт и газ в Северозападна България с програма за проучване и разработване на неконвенционален природен газ, затваря офиса си в България след близо три години на бездействие от страна на българските власти.

В новата стратегия на компанията, тя се съсредоточава върху страни от Източна и Централна Европа, в които има благоприятен климат за реализация на нужните значителни, при това рискови инвестиции, -  като Полша, Румъния и Украйна.

По оценка на американската Агенция за Енергийна информация България разполага с близо 480 милиарда кубически метра потенциални запаси от шистов газ и 180 милиона барела шистов нефт.

Другата възможност за добив на природен газ - от дълбоководието на Черно море - от блока Хан Аспарух е на прекалено ранен етап – дву- и триизмерна сеизмика, за да може да бъде оценен потенциала за добив, ако въобще той се окаже рентабилен.

Шеврон бе най-голямата международна енергийна компания, която някога бе проявявала интерес към проучване и добив на нефт и газ в България. Нейното оттегляне със сигурност ще се отрази негативно върху чуждестранните инвестиции и перспективите за проучване и добив на нефт и газ у нас и особено върху възможността за замяна на вноса с местни източници.

Кратък коментар

Новината не е изненада. Вероятно малцина знаеха, че Шеврон имат офис в страната и реално работеха, за да може в случай на отмяна на мораториума да възобновят своята работа по лицензията за проучване.

Нито една уважаваща себе си компания не може да губи средства при липса на перспектива и очевидната незаинтересованост на поредица от български правителства в разработването на един от малкото варианти за местен добив на нефт и газ. Българските избиратели гласуваха за своите представители в изборите за Европейски парламент и голяма част от твърдите противници на шистовия газ останаха много под чертата. Същите сили не искаха до допуснат спора за бъдещето на добива на шистов газ и нефт у нас да се реши чрез референдум. Въпреки, че тяхната електорална представителност е нищожна – те влияят върху процесите и решенията на изпълнителната и законодателно власт, благодарение на мотивираната и организационна сила извън демократичния процес.

За разлика от други компании, Шеврон не можеха да я "карат" по български или по балкански, като прилагат добре отработените методи за мотивация на политически кръгове и държавни служители. За  това и предложиха значим бонус за разпределение от правителството между централни и местни органи - за да може то да им се спести необходимостта да отклоняват многобройните "креативни" внушения на централно и местно равнище за съдействие и улеснения.

Оставям настрана кампанията на екоактивистите срещу Шеврон и срещу шистовия газ - тя бе очаквана и съвсем не е специфична за България. Единствената разлика, че у нас зависимостта от руските енергийни интереси и най-вече „пленяването на държавата“ от специфични интереси е в порядък по-висок от страни като Полша, Румъния и дори Украйна.

Проблемът със зависимостта от един доставчик за България е лесно решим въпрос, но никой реално не го желае. Толкова е прекършена волята ни, че дори не искаме отстъпки от цената природен газ, въпреки че Газпром в момент се съгласява на това с повечето си купувачи.

Създаде се погрешно впечатление, че Шеврон се натискат и на всяка цена искат да ни завладеят, поробят или изнесат богатствата ни. Новината от днес дава отговор на този примитивен доморасъл провинциализъм, експлоатиран успешно от заинтересовани групи. Не Шеврон имат нужда от България, а България има нужда от Шеврон, защото в света тече бясна надпревара за привличане на инвестиции и най-вече експертиза и технологии в сферата на проучването и добива на неконвенционален газ. Шеврон имат достатъчно перспективи по целия свят - не случайно се прегрупират и префокусират върху операциите си Австралия.

Шеврон имаха и едно отличително от другите големите международни компании качество, това че не зависят прекомерно от бизнеса си в Русия. Именно постоянното привличане на милиардите възможни печалби от бизнес с Русия накара редица енергийни грандове да обърнат гръб на Централна и Източна Европа.

Русия, която чрез своите активисти в България, успя да обезсърчи плановете на американската компания у нас, трескаво привлича инвестиции и опит, дори от Шеврон, в добива на шистов газ и особено нефт. Само за последните три месеца - всички големи руски компании сключиха договори с водещите западни компании именно в тази област.

Но изглежда такава е съдбата ни - у нас нещата да се случват само ако и доколкото това е изгодно на монополните доставчици. Това, че ще внасяме шистов газ от Русия вместо да го добиваме тук не е голямата беда – по-голямата е, че у нас вече няма работеща икономика, която да генерира приходи, за да си плащаме за тези енергийни доставки. Не на последно място защото високите цени на природния газ убиват конкурентноспособността на българския износ. Но за това управниците нехаят. Предпочитат да повтарят нищо незначещи общи мантри за реиндустриализация без изобщо да разбират икономическите и финансови фундаменти на този процес.

Едно е да имаш здравословни съмнения и стъпка по стъпка да увеличваш знанието си и опита си. Друго е да сложиш маската на политически активист и чрез умението си да манипулираш и забраняваш на другите да нивестират да заработваш властови позиции и пари.

Новото правителство и новия парламент не направиха нищо, за да покажат готовност за търсене на истината за реалните рискове и възможности за проучване и добив на шистов газ. Уж мораториумът беше временен, а никой не си мръдна пръста, за да възобнови работата на Комисията от предишния парламент, която макар и бавно, но беше напипала верния път към постигането на оптимален баланс между рискове, знания и действия.

Само заместването на вноса на природен газ с местен добив ще остави в България над 1 милиард евро всяка година. Цели региони като Северозападния може да бъдат изцяло променени - като спре обезлюдаването и негативните демографски тенденции. Алтернатива на това няма. Да не говорим за реалните перспективи за добив на шистов нефт, който можеше допълнително да върне в страната други няколко милиарда евро, които сега плащаме на вносители на суров нефт.

Една възможност бе изпусната. А какво е успеха освен улавяне на мига и на възможността. Вероятно новината ще породи бурен ентусиазъм във външни националисти като Атака, или в русофилските среди. Дори еколозите могат да тръбят "победа", но моят въпрос е победа на кой над кого? И какво печели от това обикновения българин - работа, пари или песпектива?

Прилагам доклад за социално-икономическото въздействие на шистов газ върху развитието ни. В доклада не е оценен възможен значим ефект и от добива на шистов нефт. Но дори в този вид той дава ясна представа - какво са шансовете, които пренебрегваме

Само няколко извадки

-допълнителни 1,7% ръст на БВП за период от 30 години

-спадане на цената на природния газ с 25-30%

-увеличение с 25 милиарда евро на инвестициите в България

-180 милиарда евро допълнително създадена брутна продукция

- 45,000 работни места

Нищо от това няма да се случи в България, а в съседните страни.

Както премиера Понта каза - ако трябва да избираме е по-добре Шеврон, отколкото Газпром.

Няма смисъл да търсим причините за неудовлетвореността си, за бедността и за липсата на перспектива извън собствената си отговорност и решителност за действие.

Докато не изгоним лъжепророците от Храма няма да имаме бъдеще.

Сделката на Газпром със Китайската национална петролна компания - от Ходорковски до Путин

В пресата вече излезе доста, макар и непълна, информация относно сделката между Газпром и Китайската национална петролна компания. Някои побързаха да я определят като "кошмара на Европа" и триумф на Путин.

В същност архитектът на енергийния мост към Китай е Михаил Ходорсковски, който преди повече от 10 години предложи Юкос да построи със свои средства нефто и газопроводи до Китай от Източен Сибир, без намесата на държавата. Разбира се за много по-малко от сега спряганите средства и при много по-изгодни за руската компания условия. Именно тогава Игор Сечин успя да убеди президента Путин, че шефът на Юкос е прекрачил границата на позволеното за частния бизнес в светая светих на геополитическия бизнес, който се прави само в Кремъл. Последваха арести и заточение в Сибир. 

За да се направи що годе балансирана оценка, трябва първо да се познават достатъчно подробности отвъд политпропагандните внушения, и второ да се вкара в анализа историческия контекст - десет години на трудни преговори и различаващи се изходни позиции, компромиси и най-вече пълният комплект от споразумения, в това число в самолетостроене /за 400 местен конкурент на Боинг и Еърбус/, финансовата сфера /за взаимни разплащания в рубли и юани/, за ВПГ терминала в Ямал, автомобилостроене, и други.

Пропагандно-политическото измерение, което сега излиза на преден план, бе очаквана легитимна цел на президента Путин в условията на растяща изолация от Запада и опити да покаже на руската общественост и на Европа и САЩ, че има алтернатива на изолацията от Запада.

За професионален анализ на сделката, обаче информационните дупки са прекалено много. Да вземем общата стойност на сделката от 400 милиарда долара. Звучи внушително, както и количествата в тридесетгодишния договор от 1032 милиарда кубически метра.

Действително е добър знак за руската компания, че планира да получи достъп до голям пазар - в осемте провинции на Североизточен Китай живеят близо 360 милиона души, като потреблението там се очаква да достигне 125 милиарда кубически метра до 2025 година по оценка на консултантската комапния "Ууд Макензи". За Китай алтернативите от втечнен природен газ за снабдяване на региона извън източен Сибир са свързани с изключително натоварване на крайбрежната инфраструктура.

Но да се размахва това като "кошмар" за Европа е направо смешно. Издигайки понятието диверсфикация на енергийните източници и маршрути за себе си, ЕС подразбира това право на всеки свой партньор, защото при равни други условия диверсификацията означава стабилност и предсказуемост.

Посочиха "средна" цена от 350 долара за хиляди кубически метра. Министър Новак, също изнесе "тайната" цена да са подскаже, че тя е на достатъчно удовлетворително равнище. Типична за Газпром игра с контролирани изпускания на оскъдна информация, докато важните детайли и цялостната картина стоят затворени със седем катинара.

Има различни оценки при различни нива на цени, съобразно количествата природен газ, върху които се разпростира. По всяка вероятност близка до посочената от руския министър цена касае количествата по клаузата "вземи или плати" - т.е. гарантираните количества. Но пък според източници, цитирани от вестник "Ведомости", договорът тепърва предстои да се доработва в икономическия му план и конкретните бизнес разчети - сумата на авансовото плащане /записана е като 25 милиарда долара/, на общите капиталови инвестиции, не е ясна структурата на проекта. Съществува вероятност съществени количества, които ще се договарят при реално работещи находища и газопроводи, да бъдат със съществено различни цени и да бъдат покрити от различни формули.

Достатъчно е да посочим, че туркменският газ излиза близо сто долара по-евтино на Китай, а планираните количества в хоризонта на руско-китайската мегасделка превишават договорените с Газпром.

Не е известна и валутната клауза и индексацията, защото при текущите равнища на инфлация в Русия тези "изгодни" през 2014 година 350 долара, могат да се стопят още след десет години.

Китайските експерти говорят по-пестеливо и обикновено казват повече, което означава, че не Пекин е направил големия компромис в последната минута.

Борсите не реагираха с прекомерен ентусиазъм, което означава, че или са калкулирали новината, или че няма какво да отчитат или че чакат числата и конкретиката.

На този етап изглежда няма начин да се изчисли бизнес ефекта и рентабилността на сделката, защото тя се разиграва предимно на политическо равнище.

Двете находища, които се предвижда да захранят газопровода "Силата на Сибир" - Чаядинското и Ковиктинското, не са действащи - т.е. прогнозните им параметри и себестойност на добитите количества нефт и газ тепърва ще се уточнят. Геолозите винаги са предпазливи относно срокове, очаквани приходи и разходи за разработването им (Чаядинското има по-сложна геоложка структура и прогнозните за него са по-рискови), особено в сравнение с находищата в Западен Сибир. Международните енергийни компании днес са особено предпазливи, пред вид на горчивия опит с огромното Кашаганското находище в Казахстан, което глътна десетки милиарди за разработка и все още не е в експлоатация.

Съществуват прогнозни оценки за разходите по газопровода до Благовещенски и след това към Китай и Владивосток. Но историята на строителство на последните газопроводи в Русия е доста обезкуражителна от гледна точка на цена - от 8 до 13 милиона долара на линеен километър и занижено качество на проектното управление и контрола върху разходите и сроковете.

Едно е китайски компании да го строят, друго е руски. Все пак става дума за система от над 4500 километра нови газопроводи. Не е все едно за оценката на рентабилността дали крайната цена ще се вмести в 55 милиарда долара или ще отиде над 75 милиарда. Заедно с разходите по разработване на находища сумата може да стигне до 200 милиарда долара. За това предупреждават експерти с опит на руския пазар. Всеки банкер и инвеститор ще Ви каже, че няма никакъв начин дълг на тези равнища да бъде покрити от приходи от продажби на 76, да не говорим за 38 милиарда кубически метра газ.

Значи ще са нужни огромни инжекции от държавата, преки субсидии за да се закърпи финансовата дупка, която ще се оформи във финансовите отчети на Газпром. Това вече е правено за другите „потоци“ на Газпром, но този пък сумите са главозамайващи. При тази хипотеза ще има по-малко приходи в държавната хазна и регионалните бюджети. Известно е, че това, че през определен район минава газопровод, не означа непременно икономически разцвет - твърде незначителни и временни са местните ползи през годините.

Ако пък приложим средностатистическите норми на запълняемост, които Газпром постига в Европа на Северен и Син поток – анализът ще ни изтласка от икономическото поле в плоскостта на вярата и политическата целесъобразност.

Китайският и изобщо азиатските газови пазари са вече заети от големите доставчици на природен газ от Близкия и Далечния изток и Африка. Газпром закъсня и тепърва трябва да наваксва с по-агресивна търговска политика, която при равни други условия означава по-високи разходи и по-ниски приходи. Конюнктурата е неблагоприятна, защото светът на предпочитаните от руския газов гигант дългосрочните нефтеноиндексирани контракти и газопроводи се свива за сметка на спот търгувания втечнен природен газ. Достатъчно да вникнем в значението на новината от тези дни, че след 50 години привързване на дългосрочните договори за доставка на природен газ към нефтеноиндексирани цени, Газпром се е съгласил да доставя природен газ изцяло привързан към спот пазари с италианската компания Eni. Не е чудно, че лавината от отстъпки от страна на Газпром съвпада с опитите да се окаже натиск върху Еврокомисията по темата Южен поток и по решението във връзка с разследването за злоупотреба с монополно положение.

Сегментът на глобалния газов пазар свързан със спот търговията постоянно се разширява и вече представлява над 55%. Прогнозите за руския газов гигант са силно неутешителни, тъй като в следващите десет години ще влезнат в действие и ще оперират над 35 нови газови терминала за ВПГ, по-голяма част с пряк ефект върху руско-китайската газова сделка. До 2020 година се очаква над 200 милиона тона ВПГ да навлезат в глобалния пазар на природен газ, значителна част от които ще таргетират Китай. Не говорим за шистовия газ, който Пекин смята да добива сам в количества два пъти по-голями от договорените с Газпром и то до 2020 година.

Част от останали за уточняване въпроси са логични следствия от подобен тип рамкови споразумения, т.е. не трябва да се избързва с каквито и да е оценки. Има, обаче, несъответствия, които се набиват на очи – като това, че газопроводът да бъде готов през 2018 година, докато сроковете за пускане в експлоатация на двете находища са след 2019.

Основната заплаха, която шефът на Газпром размахва пред Европа, за пренасочване на газовите потоци от европейското към азиатското направление е лесен за разгадаване блъф. Всички находища от Западен Сибир и Ямалския полуостров, които сега захранват износа на Газпром са зависими изцяло и напълно от транспортната инфраструктура и експортните маршрути към Европа. Пекинските споразумения изобщо не касаят реална възможност за пренасочване на значителни газови количеста от Западен Сибир. Единствената възможна хипотеза за това е през ВПГ терминала в Ямал, който се реализира от Новатек на попадналия под западни санкции Тимченко, но количествата оттам се незначителни.

От гледна точка на Европейския съюз, договорът между Газпром и CNPC не само не усилва, а допълнително отслабва позициите на Газпром, особено в краткосрочна перспектива.

Повишаването на вътрешните цени на природния газ в Русия, което е неизбежно следствие от договореностите и поетите огромни инвестиционни ангажименти, ще свият вътрешното потребление, като освободят допълнителни количества от вътрешния пазар с единствена възможност Европа.

Конкурентноспособността на тръбопроводния газ спрямо ВПГ, особено при огромни разстояния над 1500 километра е силно снижена. Ако към това добавим и по-високата себестойност на добива на руски природен газ - нещата изобщо не изглеждат за шампанско и хайвер.

Катар, например, запазва рентабилност на износа на ВПГ дори при цени от 100 долара за хиляда кубически метра, със съхранена конкурентноспособност практически по целия свят, благодарение на ниската стойност на морския транспорт. Рентабилността на продажбите на руски ВПГ днес е над 260-280 долара с ясни тенденции за покачване.

От финансова гледна точка следващите десет години за Газпром действително се очертават да бъдат "кошмарни", поради безпрецедентния ръст на корпоративния дълг, рисковете от инвестиционното натоварване при неефективна структура на корпоративно и проектно управление, и свитите текущи приходи от реални продажби при очертаващата се тенденция на отстъпки в цени и ценови формули.

Всяко закъснение в реализацията на проектите по сделката с Китай ще има съдбоносни последствия за финансовата стабилност на компанията.

Газовата мегасделката не е първата от подобен род между Русия и Китай. Преди години Роснефт подписа друга афиширана като мегасделка за дългосрочна доставка на суров нефт с ценова отстъпка срещу авансов кредит от 25 милиарда долара.

Питайте или прочетете съвременните оценки на руските експерти и професионалисти от сферата.

Газпром има бъдеще, ако се освободи от политическата си опека и детерминанти. Но това е невъзможно при сегашната конфигурация на властта в Кремъл. Такъв е неизбежният край на всяка близост на бизнеса с властта в Русия.

Сигурно е, че Китай печели, защото ще осигури относително евтин природен газ, с което ще динамизира икономическото си развитие в граничещите с Русия провинции, като увеличи драматично разликите между равнищата на благоденствие и стандарт между тези райони на Русия и североизтока на Китай. 

А това му дава добри геополитически перспективи при бъдещи размествания на глобалната карта. Заместник министър председателя на Китай Ли Юанчао вече предложи на Петербургския икономически форум създаване на Обща икономическа зони в Далечния изток между руските и китайски съседни райони, включително по пътя на по-близка координация на програмите за развитие за тези региони на китайското и руско правителство.

“По този начин, ще можем да подмогнем на интеграцията на работната сила, на материалните и финансови възможности на тези региони, като разпределяме ефективно ресурси като капитал и технологии. Това ще роди нов икономически блок в Азия“ – отбеляза Ли Юанчао.

Путин може и да спечели Крим, но загуби стратегическата перспектива на сътрудничеството със САЩ и Европа за развитие на Сибир и Далечния изток, което е най-важната стратегическа цел в развитието на съвременна Русия. 

При всички случаи сътрудничеството със Запада нямаше да бъде тази възможност нямаше да бъде свързано със потенциална загуба на суверенитет, деиндустриализацията на Русия и дефицит на ресурси при отстояване на по-равноправни отношения с Китай.

 

Може би все пак Ходорковски беше прав.

Политическа икономика в 12 морски мили - уроците на ОМВ

Новините от Виена, че ОМВ и Газпром са постигнали съгласие за включване на Австрия в маршрута на Южен поток, при което руският газов монопол се е съгласил да предостави право на достъп до тръбата за количества добит или притежаван от австрийците газ в акваторията на Черно море окуражи българските пропоненти на тръбата. Както винаги те пропуснаха да вникнат в посланието на сделката във Виена.

Съгласието на ОМВ носи симптоматичен характер, тъй като компанията беше водеща в съперничещия консорциум на газпровода "Набуко Уест. За експертите новината от Виена не беше неочаквана, не само защото в момента Русия има нужда от политическата тежест на Австрия в битката си да получи съгласието от ЕК. Москва не за пръв път ползва австрийската компания за да реализира свои стратегически цели. Достатъчно е да си спомним посредническата роля на ОМВ в опитите на Сургунефтегаз да придобие контрол над унгарската МОЛ, което предизвика изостряне на отношенията между Унгария и Австрия. Във Виена никога не са изоставали от Германия в бизнес прагматизма на отношенията си с Русия. Вероятно нашите политици си мислят, че подражават на подобна евро"прагматична" линия като се надпреварват да подпомагат "Южен поток" дори с риск от санкции от страна на ЕК. От гледна точка на техния групов или личен интерес подобно поведение е напълно оправдано - ако спечелят ползите ще са само за тях, ако загубят, санкциите ще ги плаща България. Никой у нас не е влезнал в затвора за търговия с политически позиции.

Мнозина виждат връзка между проекта Южен поток и действията на Русия в Украйна. Подобна геополитическа свързаност се проследява при войната в Грузия и спирането на газовите доставки през зимата на 2009. Тогава Европейския съюз трябваше да бъде "убеден",  че няма алтернатива на проекта Северен поток.

Няма спор, че и днес мнозина в ЕС се стремят да излезнат "сухи" и припечелят от кризата. Нека, обаче уточним българското и чуждо разбиране на понятието прагматизъм.

За мен общият знаменател лежи в отговора на прости въпроси - кой и каква полза има; какви са рисковете? Има ли друго по-изгодно и по-приоритетно вложение за нашите инвестиции? Последното не е празен въпрос - енергетиката ни е в колапс.

В Германия и Австрия ползите от "политически бизнес" с Русия се разспростират върху голяма група хора - акционери в компании, данъкоплатци, банки, при което обаче никой и не си помисля, че от Газпром могат да напишат на депутати от Бундестага текст за промени в германското законодателство.  Бизнесът си е бизнес, политиката си е политика. У нас и залозите са по-малки, и ползите отиват към конкретни лица и групи от хора, а публиката плаща сметката.

С постигнатото споразумение ОМВ се опитват да набуковизират Южен поток и да го приближат до състояние при което той да обслужва потребностите, които Набуко трябваше да покрие. Дяволът разбира се остава заровен в детайлите, но като обща постановка договореностите във Виена звучат, поне на пръв поглед, интригуващо. За мен обаче в новината виждам от руска страна повече пиер и стремеж за усилване на лобистки позиции преди генералното решение на въпроса от Европейската комисия. Единичните изключения за отделни страни и компании по маршрута на Южен поток не решават принципната тема за несъответствие му с европейското законодателство в трите проблемни области - тарифните такси, собственост и достъп на трети страни. В този смисъл решения "на парче", като това във Виена, не могат да бъдат селективно прилагани. Европейската комисия не може да се съгласи Газпром да разполага с ветото кой да влезне в тръбата без открита и прозрачна процедура от страна на оператора. Подобно изискване противоречи и на бизнес логиката - ако тръбата не е запълнена, а има неудовлетворен интерес от трети страни, то тогава акционерите в Южен поток /и ние в това число/ ще се лишат от приходи и дивиденти. Само защото за руския газов монопол е по-важно да не допуска конкуренция в тръбата от други други добиващи газ компании и търговци, в това число и акционери.

Посланието от Австрия следва да бъде прочетено от българските управляващите, които в препускането си да угодят на Газпром пропускат да забележат елементарни неща, в това число и да проумеят логиката на европейското законодателство, което защитава потребителите

Българската държава е в не по-малка степен заинтересована от ОМВ да се предостави правото за достъп до транзитния капацитет в Южен поток на всички компании, които ще добиват газ у нас, както на суша, така и в акваторията на Черно море.  Наличието на експортна инфраструктура усилва привлекателността ни за местни и чуждестранни инвестиции в  проучване и добив. Уж сме 50% собственици в Южен поток България, пък нехаем за този първичен национален интерес? Подобен интерес имат и търговци като Булгаргаз, особено ако купуват по-големи количества природен газ от алтернативни доставчици през Турция и Гърция. Представете си, че Булгаргаз или която да е друга търговска фирма купи 3 милиарда кубически метра газ, което е над цялото потребление на България. Едната опция е да ползва интерконекторите за да реализира непродадените количества в страната в Румъния и Сърбия. Но това не е безрискова операция, пред вид на ограничената емкост на тези пазари. Достъпът до Южен поток за количества газ, които влезнат в България ще усили гъвкавостта и пазарните алтернативи на търговците на газ у нас, а заедно с това мащаба на операциите и конкуренцията, от които ще дойдат и по-ниските цени.

Питам господин министър председателя в качеството му на акционер в дружеството Южен поток България, чий интерес е защитавал, когато се е съгласил да се запише неангажиращ текст относно достъпа на трети страни, който не гарантира възможността да се постигне максимална запълняемост на тръбата? Както е видно от финансовите отчети за миналата година на операторите на Северен поток и от Син поток - Газпром не може или не иска да запълни тръбите до максимум. За него това не е беда, тъй като реализира приходите по цялата верига от добит до продаден газ. Ние обаче имаме интерес като акционер да търсим максималното натоварване на Южен поток, максимално търсене на транзитните му услуги и високи норми на запълняемост, което да се превърне в максимални големи приходи. Блокирането на достъпа до незаетия капацитет за да се изолират конкурентите на руския газов монопол и заобиколи Украйна не може да бъде от наш интерес. Но ние пречим на Европейската комисия да отстои тази позиция.

За мнозина българи споровете около внесената лобистка поправка за доброволен отказ от суверенитет върху зоната от 12 морски мили български териториални води вероятно представляват абстрактна и тясно експертна тема. В същност няма нищо сложно, особено ако се обърнем към разясняване на последствията. Изключването на този участък от газопровода от юрисдикцията на европейското законодателство не е просто каприз на някоя правна кантора. То има преки политически, икономически и финансови последствия за българския бюджет и потребители.

Стремежът на господата Стойнев, Ерменков и Куюмджиев очевидно е да внушат, че за нас е все едно каква е регулацията на морския участък в българската акватория на проекта Южен поток. И за децата е ясно, обаче, че зад спора за дефинициите се скрият далеч по мащабни интереси. Ако чрез нашето съгласие към тези 12 морски мили да не се прилага нормите от европейските директиви, то извън полето на въздействие за Европа ще остане и целия морски участък - от руския до българския бряг. Тъй като проектът Южен поток представлява последователно свързани отделни участъци, които се реализират на територия извън ЕС, то тези 12 морски мили изведнъж се оказват с огромно значение за целия преговорен процес между Газпром и ЕК. Ако за нашите 12 мили се прилага еврозаконодателството по силата на свързаността правото на достъп на трети страни ще се разпространи и назад към входа в морския участък в Анапа.

И тук е основния въпрос към посочените по-горе български министър и депутати: не съвпада ли изцяло българския национален интерес с този, който ЕК отстоява в стремежа да се разшири конкуренцията по газовите трасета от Русия като се осигури право на достъп на трети страни - в това число руски и неруски газови компании в морския участък на Южен поток ?

След последните събития в Украйна е твърде малко вероятно Газпром да успее да съхрани, още по-малко да разшири делът си на европейския газов пазар. Затова ръководството на компанията търси, засега безуспешно, пътища за диверсификация към китайския и далекоизточния пазар.

При тези условия не е трудно да се прогнозира, че Газпром няма да може да запълни 100 процента от тръбата, а това крие пряк риск за заложените показатели на рентабилност и за възвръщаемост на инвестицията, в това число и за нашите приходи. Няма никакъв шанс приходите ни да бъдат гарантирани чрез клаузи "транзитирай или плати", който в свръхоптимистичния случай ще покриват 70% от капацитета на Южен поток.

В критичния, но прагматичен анализ тук ще включа и другата спорна за ЕК тема - непрозрачната и непазарната тарифна структура. Това не е някаква абстрактна злонамереност към нас от страна на Европа, а защита на нашия национален интерес, дори когато българските управници вървят против него. Достатъчен е дори повърхностен анализ за съответствие с пазарните практики и репери, като се използват приетите в анализите на консултантите на Южен поток приемания за равнище и структура на тарифите. Допусканията за транзитни тарифи са значително под равнищата от реперите на пазара на транзитни услуги - Транс-Адриатическия газопровод, Набуко, както и на средноевропейските тарифи за транзит на природен газ.  Тук пряко влизаме в казуса - нерегламентирана държавна помощ, защото съгласието на българското правителство за изкуствено занижени тарифи носи конкретни икономически ползи на руския газов монопол, щети за българския бюджет и поставя в неравноправно положение други конкуренти на пазара.

Веднъж имаме по-ниски и привилегировани транзитни тарифи, втори път имаме собственост на Газпром от кладенеца през тръбата до консуматора, трети път блокиране на конкуренцията за достъп на трети страни - несигурни обеми и това господата депутати и министри наричат защита на българския национален интерес? Да не спорим, нека възложим независим международен одит на проекта в частта финансово-икономическа обосновка и проектно управление - поне това дължим на българските избиратели.

Водещ при определяне на общия ни национален интерес е интереса на мнозинството българи - потребители и данъкоплатци, а не на малка група политици или бизнесмени, които се надяват са получат достъп до част от предварително раздути финансови потоци на проекта. Това, което неколцина банки, компании и политици ще получат за себе си, ще дойде от невзети приходи от транзит, високи цени за руския природен газ или неслучили се постъпления в хазната.

Нима господата Стойнев, Куюмджиев и Ерменков, не четат нефтогазовите новини от Русия за нарастващите амбиции и шансове на независимите руски производители на природен газ да изнасят сами добитите количества собствен газ на европейския пазар. Въпрос е на време - едва ли ще чакаме дълго . Вероятно в рамките на 3-5 години газовият пазар в Русия ще се трансформира и монополът на Газпром ще падне. Това не е утопия, а информирана догадка - логично допускане, защото има граници на безусловността на подкрепата на Кремъл за руския газов монопол. Ако Газпром не може да осигури равнището на приходи за хазната, а това е вече факт, той ще бъде лишен от своя екслузивен статут.

Това е от полза за Европейския съюз и за нас.

Най тъжното в сиутацията е, че след поредица от провали след злополучния голям шлем на Първанов, с тежки финансови, икономически и политически загуби, не научихме нищо ново и не забравихме нищо старо. Настъпваме една и съща мотика вече три-четири пъти - боли, но упорстваме в грешката.

Да сметнем. Заради химерни стратегически ползи загубихме реално от предоговарянето на газовия договор над половин милиард евро. Опитахме уж по-братски и партньорски като подписахме Южен поток, а днес отново сме с една от най-високите цени за купувания от нас природен газ от Русия!? Германия има Северен поток и ниски цени, ние сме на път да имаме Южен поток и най-високи цени. Инвестирахме в доверие, получихме сметка. От този половин милиард евро вероятно малка част се е върнала обратно в поитически инвестиции на Кремъл за да се поддържа топла руската връзка и активира при следващи нужди.

Пак с добра воля и надежда "да ударим в десятката" тръгнахме да правим нефтопровода Бургас-Александруполис? Проект, по който трябваше да се транзитират между 35 и 50 милиона тона суров нефт. По сегашни цени този нефт струва между 22 и 30 милиарда долара, което прави възможна печалба за руските компании между 15-20 милиарда долара, а на превозвачите /там където се надяваха да спечелят и нашите гръцки партньори/ между 3-5 милиарда долара годишно. Нашата полза щеше да бъде 35 милиона долара. А еко и прочие рискове си оставаха за нас. Бизнес, та дрънка!.

И втория опит за бизнес чрез политика завърши с няколко десетки милиона евро реално дадени пари за проектни и други харчове. Влезнахме с политически съображения, без независими финансови разчети, без рисков анализ и без да следваме собствените си иконоически интереси.

След това дойде мегапроектът Белене - нов размах на българското стратегическото мислене, нови милиарди долари очаквани в бъдеще ползи, нови грандиозни схеми, ново благоденствие и .... нова сметка. Не реформи и изнурителна работа по повишаване на производителността, намалявне на корупцията и повишаване на ефективността в икономиката, а развитие чрез "големи удари"- това бе философията на енергийния шлем.

В резултат спечелиха неколцина български фирми - приблизително около половин милиард долара, значителна част от които бяха реинвестирани в подкрепа на статуквото. Пак от нашите пари.

Други два милиарда лева заминаха или се очаква да заминат в посока Русия. И пак инкасирахме поредния провал при опита да правим бизнес от политиката. Бяхме на косъм от катастрофа, но ни спаси кризата и фактът, че междувременно енергетиката ни започна да се задъхва в опитите да захранва всеки напъни на политическата бизнес мисъл у управляващите.  Това могат, това правят. Малцина от тях са в състояние да реализират нормален пазарен бизнес. Повечето са родени върху политически привилегии, достъп до бюджет и банкови кредити, без никога да им се е налагало да се конкурират или да рискуват - било то за място на политическия или реален пазар. Единственият устойчив талвег на житейския им устрем е да станат членове силна политическа групировка и след това да конвертират политически позиция и власт в кеш.

С проекта Южен поток, същите хора правят пореден опит за трансфер на политика в бизнес с надеждата този път да е различно и успешно. Отново няма и помен от независими финансови и икономически разчети, от широк обществен и професионаен дебат, от здравословни съмнение в собствената си непогрешимост  - все пак народни пари са това. Ритуалите са спазени - има разчети от "правилните" компании, но по-скоро за да потвърдят идеите на политиците, отколкото за да ги анализират по достойноство и ако не налагат опровергаят.

Пак звучат пиар фанфарите за милиарди бъдещи ползи, хиляди открити работни места. Отново България е център на световно внимание или поне на всички регионални енергийни и парични потоци. И пак политическата целесъобразност и търговската тайна служат за щит срещу незряло любопиство на обществото. Участниците в този спектакъл се стремят по-скоро да прикрият своята несигурност и посредственост, отколкото да разкрият някакви дълбочини на търговска интуиция или визионерство.

Докато ползите от Южен поток са отвъд хоризонта, днес и реално можем да поставим под заплаха и загубим - частично или напълно - текущите приходи от транзита по сегашния Трансбалкански газопровод. При това не само и не толкова приходите, но и печалбите, защото газопроводът се експлоатира отдавна и финансовите му разходи са незначителни. Като минимум се очаква да губим годишно около 50 милиона лева от пресъхването на газопотоците от границата до Провадия.

Вместо това залагаме в казиното Южен поток за да спечелим три пъти големи приходи след три пъти по-големи транзитни потоци. Ако сега това са 17-18 милиарда кубически метра, след Южен поток би трябвало да транзитираме през страната 60 милиарда куб.м в случай на пълно натоварване на транцитния капацитет на газопровода.

Толкова бързаме за фотосесията на успеха на Южен поток, че не забелязваме очевидното - а именно, че няма прецедент на подобни нива на запълняемост при другите подобни проекти на Газпром -  нито при Син поток, нито при Северен поток. Там средните норми са под 50%, което в нашия случай означавало около 30 милиарда кубически метра носещи потенциални транзитни приходи. Елементарната математика обаче ще ни покаже, че нетните ползи за нас трудно ще се съизмерят със сега получаваните. Вярвам на цифрите, не на религиозни внушения и уверения.

Няма сигурност и при продажбите на транзитни услуги по цялото трасе на Южен поток. Тези които си мислят, че договорните гаранции са налице и достатъчни живеят в паралелна реалност. Клаузите "вземи и плати" и дългосрочните договорите за доставка са отживелица, както и аналогичните им "транзитирай или плати" при договорите за предоставяне на транзитни услуги. Тенденциите са за максимално гъвкави и отворени схеми при продажбата на капацитети. Затварянето за достъп на трети страни до тръбата е самоубийство - това ще ви го каже всяка банка или енергийна компания на Запад. Затова и проектът Южен поток не може да получи проектно финансиране, а остана с единственото възможно решение  - руския държавен бюджет. Пак от руския бюджет, както и при Син поток, Газпром ще си покрие нереализираните печалби или инвестиции. А ние откъде?

Можете да се съгласите с едно или друго от моите съждения, но с това, че сигурността на приходите от Южен поток е под въпрос и в най-добрия случай е вероятна, моля да се съгласите. След инвестициите ще остане огромен дълг за обслужване, който няма откъде другаде да се обслужва освен от бъдещите "вероятни" приходи от транзит. За да ни убедят управляващите, че за нас тук няма риск са включили и текст, че ще получаваме фиксирана част от приходите, независимо от техния размер и хода на погасяване на общия дълг. Но това пак не е основание да се лишим от сегашните сигурни приходи. Още повече, че в споразумеиията с Газпром няма никакви санкции или гаранции в случай, че обещанията не се спазят.

Надявам се, дори и по-предубедените читатели, като прочетат тези редове да разберат, че в сегашния си вид и начин на управление от българска страна сделката крие реални рискове и при съществуващи достоверни хипотези може да доведе до негативен развой и пореден провал на политическия ни бизнес с Русия.

Питам - струва ли си при подобна история на повтарящи се грешки и нарастващи загуби, отново и отново, безрезервно и безропотно, да се доверяваме на същите вече излъгали доверието ни хора, без да потърсим второ мнение, в това число и на Европейската комисия?

Кой и кога реши и въз основа на какви анализи, че си струва българското правителство да участва в проекта Южен поток? Къде са независимите разчети, експертните доказателства и правните гаранции за рентабилност и най-вече кой и кога оцени рисковете ни, в това число, че ангажираните в ключовите решения по проекта заслужават нашето доверие и могат да формулират и защитят националните ни интереси?

Същите хора, които ни вкараха в милиардни загуби по енерийния шлем, сега отново искат доверие и пари в аванс, без да са си платили предишната сметка.

Простете, ако не им вярвам. А Вие?