петък, 22 април 2022 г.

Какво се крие за "самоубийствата" на топ мениджъри в руския газов бизнес?

 

Новината за поредица от самоубийства на топ мениджъри от сферата на руския бизнес - Газпром и Новатек, както в Русия, така и зад граница, вече не могат да се нарекат изолирани явления. Особената жестокост и екзекуция на съпрузи и деца, няма как да не преминат летвата на задължителното съмнение. Версията за самоубийство е нелепа и в известен смисъл цинична - няма как "случайно" да убиват жените и децата си серийно. Това е екзекуция, а не самоубийство. Моята версия не е оригинална, но я споделям, защото това нито са изолирани случаи, нито са последните.
Газпром, както и Новатек, реализират редица операции на Кремъл, като реакция на санкиците и ограниченията за продажба на руски природен газ в чужбина. Кремъл постави задача с топ приоритет както на Газпром и Новатек, така и на службите от цивилното разузнаване, ФСБ и военното разузнавана, за намиране на всякакви способи за заобикаляне на санкциите.
Но преди това за спасяване на активите на газовите компании, които под санкции, изведнъж изпаднаха в неплатежосбност и попаднаха под контрола на държавата в редица европейски страни. Заедно със задачата по спасяването на тези активи, чрез прехвърлянето им на трети подставени лица, Кремъл постави задача да се търсят и "резервни" играчи или посредници в случай на ембарго или отказ от руски газ. Обичайна практика е днес големите потребители на газ да бъдат заливани от предложения за доставки на природен газ на изгодни условия от нови продавачи. За новия сезон, за дълги години напред, при изгодни условия - по-добри от пазара. Не е тайна, че става дума за препродажби на руски газ през посредници, операция паралелна на изпиране на пари, в този случай на изпиране на произход на природен газ.
В случая с трескавото прехвърляне на активи на трети доверени лица, за да не попаднат по сакнции и да бъдат "прибрани" - национализирани - както стана в Гермаия и Великобритания, станаха известни редица случаи на "небрежност" при които сделките или не са осъществени навреме или са осъществени, но не при условията, които Кремъл е задал. И тук са моите версии за поредицата от убийства - тези топ служители и семействата им са екзекутирани за назидание на другите. Подобна азиатска жестокост е изключително характерна за Путин - можеше да премахне Литвиненко по хиляди други начини, но избра да го направи зрелищно, за да знаят другите "предатели". Та тези топ служители на руските газови компании или не са предотвратили неблагоприятно за Кремъл развитие по различните казуси, или са злоупотребили със средства като в мътна вода за ловили риба за себе си. И тъй като е война - Путин няма време за съд - "предателите" и семействата им направо са екзекутирани от агенти на Москва.
А защо децата, ще попитате вие ? За назидание. Не е много по-различно от организираната престъпност у нас през 90-те години с показните разстрели. Незаконно раздадените огромни пари не можеха да се контролират формално през държавата и нейните органи. Голяма част от тях от убийствата у нас бяха организирани от килъри от службите, т.н. черни отряди. Не знам подробности, но зная за съществуването им.
Поредицата "самоубийства" на топслужители от газовия бизнес, означава, че пред вид хода на войната Кремъл вероятно е разпоредил на руските служби да не се церемонят, и да действат брутално както при Скрипал и Литвиненко. Няма място за връщането им в Москва, вероятно дори са мислили, че могат да избягат от Путин, защото са били с децата си, но сред руските политически имигранти е известно правилото - ако искаш да се спасиш, шансът е в Америка. Европа е разграден двор. Въпреки експулсацията над 400 руски агенти под дипломатическо прикритие, кремълската мрежа от агенти които не са под прикритие остава незасегнат, в днешниет условия, дори по-важен актив на Путин.
Това не са последните "самоубийства". Заедно с неблагоприятния ход на войната в Украйна и кризата у дома, Кремъл ще става все по-брутален и жесток.

вторник, 19 април 2022 г.

Социология и електорална подкрепа - защо политици и народ се разминават?

Битката за Донбас започна и информационната битка също ще намери своя пореден пик. На пръв поглед изглежда нелогично, на фона на войната в Украйна, да спада подкрепата за двете най-отявлените проатлантически и подкрепящи военната помощ за Киев партии. Напротив, поне според социологията, расте подкрепата на партиите в опозиция, и особено на радикалните проруски партии. Да започнем с това, че последната социология не може да се смята за безпристрастна. Миналото изобилства с "поръчкови" изследвания на Галъп Интернашънъл, особено що се отнася до отразяване на нагласи към Русия и десните формации. Но доколкото има съвпадения с изследванията и на други социологически агенции, особено що се отнася до мобилизирането на радикалния вот зад Възраждане, си струва да анализираме ситуацията.

Мобилизацията на вота на недоволните, особено когато техния брой расте по обективни причини, не е трудно да се прогнозира. Партиите в опозиция логично печелят и превръщат недоволството по социални теми, в подкрепа за Русия. Поне така изглежда. Но защо точно Възраждане и защо Демократична България се изгуби?


Да започнем с това, че Възраждане е изключително активна и в Парламента, и в публичното пространство, да не говорим в медиите. Като инжинерингов проект на Борисов те играят добре своята роля да изтеглят електорат от БСП, и да подават "топката" на ГЕРБ като приемлива и по-"цивилизована" опозиция. Социалното недоволство, в контекста на изобилието от кризи, е много лесен за стимулиране ресурс, но малцина задават трудните въпроси на Възраждане и посочват опасността от подобна "черна дупка" в българската демокрация. 

Това е първия случай на парламентарно представена партия, която да иска излизане на България от ЕС и НАТО, и която толкова еднозначно да защитава позициите на Русия. Много политици и партии ги подценяваха и сега когато почти се изравниха с БСП и оставиха далеч назад ДБ и ИТН, изведнъж се сетиха, че лозето не ще молитви.

Прегледайте статистиката на парламентарните изяви - най-активни са от Възраждане, нищо че парламентарното им време не е по-голямо. ДАНС не разследва източниците им на финансиране, а е ясно, че системно организираните протести, обилно отразявани в медиите, струват пари и т немалко. Публикациите на новите резултатите стимулира Копейкин и Ко да бъдат още по-агресивни и по-нахъскан в скандалните си прояви, защото знаят че няма кой да им противостои. Дори зовящата за "точков" удар Елена Гунчева срещу Министерски съвет, тоест срещу премиера Кирил Петков остана без дължимата оценка и реакция на правоохранителните органи. Разбира се, че прокуратурата тръгна веднага да я разследва, но и децата знаят, че всичо е пунта мара - не да обвини, а да защити подобно поведение. Копейкин и Ко се чувстват абсолютно безнаказани да правят всичко, което им дойде на ума за да атакуват правителството и дестабилизират ситуацията у нас. Атака също тръгна по този път, но след като премина червената линия, бе набързо озаптена от закона. Ако питате защо властите не реагират на крайностите на Възраждане по същия начин както реагираха на Атака, отговорът е прост - някому с много голяма власт е изгодно Копейкин и Ко да атакуват правителството.

Обективно погледнато между интересите на ГЕРБ, ДПС и Възржадане да свалят правителството, от една страна и Москва, от друга, има пълно припокриване. 

Ще бъде несправедливо обаче, да виним тандема Борисов-Копейкин за това че ядат зелника с настървание. Дават им го, ядат.

Продължавай Промяната добре овладяха настроенията и ги превърнаха в парламентарно представителство и постове в изпълнителната власт. Спечелиха войната /изборите/, но не могат да спечелят мира /управлението/. Управленските им инстинкти прохождат и вместо да се съсредоточат върху важни битки, позволиха да им вземата инициативата, друг да определя дневния ред и те да реагират, вместо да формират дневния ред на обществото. Поставени са в  защитна позиция по изкуствени теми, които обективно не са най-важните за общественото развитие. Простете, но дали ще пуснем или не Северна Македония в ЕС изобщо не може да бъде важен за нас въпрос над въпросите, защото по никакъв начин няма да се отрази върху способността ни да решавами тежките проблеми на съвокупността от кризи. Темата изобщо не може да се сравни по тежест с войната в Украйна, последствията от Ковид пандемията, икономическата криза, ръста на инфлацията и спада на доходите. Но ако попадате в гравитацията на изкуствена значимост на проблема, излизане няма. И тук въпросът не е защо БСП, ИТН и Възраждане крият зад национализма, проруския си крен, а защо Петков отделя толкова голямо внимание на темата, знаейки, че няма политически капитал, който да може да похарчи за да я реши.

Ако погледнем тази таблица от последното изследване на Алфа Рисърч, изводите би трябвало да бъдат много по-оптимистични и да докажат тезата, че не народът не може да се ориентира, а политиците. Най-малкото защото влиянието на Русия никога не е било на толкова ниско равнище, в цялата история на прехода. Тези изглежда противоречат на другите цитирани по-горе данни, при които двете основни проруски парламентарно представени партии - Възраждане и БСП, получават високи проценти. 


Тези 15 процента от българските избиратели, които предпочитат да бъдат в съюз с Русия и страните около нея и да живеят в сферата на влияние на Кремъл, са много далеч от заклинанията за 80 процента русофилски народ у нас, който доминираха обществения пейзаж съвсем до скоро. Кремъл обаче заложи не на русофила Малинов, чиято русофилска партия не може да мине и един процент, а на Възраждане, които заложиха на антизападната реторика и на национализма и които вкараха в Парламента темата за излизането ни от НАТО и ЕС. Да не говорим, че цели 22 процента се в сивата зона и най-вероятно сред тях преобладават от стресираните от ужасите на войната предишни симпатизанти на Путин..

Посочените резултати потвърждават мнението, че проруските сили у нас са по-мобилизирани, по-организирани, с по-ефективна медийна и институционална свързаност. Имат непропорционално висока представителност в медиите, в институциите /армия и специални служби/, и далеч не са във възход, камо ли да отразяват преобладаващи обществени нагласи, но образно казана са "на власт". 

Този факт и причините за него трябва да бъдат фокус на силите, които стоят зад българското бъдеще в ЕС и НАТО, особено защото прекалената видимост на тези 15 процента, за сметка на другите 63 процента, може да постави в България в групата на лузерите от войната в Украйна. А това може да има дългосрочни негативни последици. Забавянето на доставките на Ф16 и подозренията, че местни руски агенти търсят тайните на холандските Ф35, в съчетание с нелепата за война колебливост в позицията на Министерството на отбраната, са силно обезпокояващи. Не трябва да се подмита дебата под черджето, там където троловете и пленените медии създават видимост за превъзходство на проруската гледна точка, включително на митовете, че народът не дава да пращаме военна помощ. Това просто не е така.
 
Разликата между възхождащите Възраждане и низхождащите ДБ е в степента на боеготовност и на радикализация, в активното говорене и способността да мобилизират "своите" в обществото и показва пряката свързаност между Кремъл и партиите в българския Парламент. Идеята, че с убрано говорене ще се запази коалицията е погрешно, защото в края на тази убраност лежи възприятието, че демократичните сили у нас нямат гръбнак, нямат ярки лидери, които да са способни да ги поведат към Промяната. Именно защото не са достатъчно твърди и последователни в противопоставянето на радикалните Възраждане и разобличаване на проруската свързаност на Борисов /ГЕРБ/ и Пеевски /ДПС/, както и ИТН /Слави Трифонов/, но най-вече в разглобяването и премахването на руския олигархичен модел у нас, се създава усещането, че народът осъзнава последиците от войната и се радикализира в защита на Украйна, докато политиците търсят средното аритметично между радикалните позиции на националистите и консенсуса в управляващата коалиция.




понеделник, 18 април 2022 г.

България в очите на холандските екипи на Ф-35 и защо скоро няма да получим модерни самолети

Доверието, или по-скоро неговото отсъстиве, е ключовият фактор, който пречи на България да модернизира своята армия и въоръжение. Прочетете тази статия от холандския сайт NRC.Идват на ни помагат, а шефът на отбраната го е страх да назове причината - войната в Украйна. И как да вярваш на страна, в чийто столица най-големият паметник е на Съветската армия?

Но най-неприятното е че холандците осигуряват тотално достъпа до Ф35, тъй като нямат вяра на нашите военни, че ще опазят тайните на това суперсекретно оръжие. И нищо чудно, след като веднага след кацането им са се появили предложения за предаване на тайните му .... срещу заплащане? Вие бихте ли дали нещо ценно на България, ако знаете, че Русия се интересува от него

Следва статията

Във въздуха веднага щом се приближи неизвестен самолет

Холандски изтребители за отбрана на НАТО сега са разположени в България, традиционно подкрепяна от Русия, за да подсилят източния фланг на НАТО.

Марк Дуурсма

16 април 2022 г. 

Генерал-лейтенант Денис Луйт, командващ ВВС, е категоричен в това отношение. На площадката на военната база Граф Игнатиево в България, на фона на заснежени планини, той започна речта си с препратка към Украйна. Руската инвазия принуждава партньорите от НАТО да се погрижат за сигурността на източните граници на Алианса, казва Луит. "Не бива да забравяме, че докато ние стоим тук на свобода, народът на Украйна страда от груба руска агресия. Трябва да помислим за тях днес."

Луит говори в четвъртък във военновъздушната база северно от град Пловдив в началото на холандска операция. Четири изтребителя F-35, в сътрудничество с български МиГ-29, ще охраняват българското въздушно пространство до края на май. F-35, известен по-рано като JSF, едва сега е въведен на въоръжение във военновъздушните сили. Мисията, в която участват 100 нидерландски войници, е предварително уведомление за постоянно укрепване на източния фланг на НАТО: от Естония на север до България на юг. Причината е руската инвазия в Украйна. Източният фланг" сега е на първо място в дневния ред на всяка среща на НАТО. По примера на балтийските страни и Полша бойни групи са разположени в Унгария, Словакия, Румъния и България. В началото на юни, на срещата на върха на НАТО в Мадрид, ще бъдат проведени разговори за постоянни подкрепления на източната граница на Европа.

Ораторът преди Луит обаче не спомена това. В речта на адмирал Емил Ефтимов, командващ българските въоръжени сили, не се появяват "Украйна" и "Русия". Ефтимов подчерта сътрудничеството на България с партньорите от НАТО в областта на еърполисинга от 2014 г. насам и пропусна геополитическите събития. В интервю за NRC той формулира предпазливо: "Мисията е навреме, особено заради Украйна."

Разликата между двете речи е показателна. Макар че и двете страни подчертават колко хармонично е сътрудничеството около холандската мисия, възгледите им за войната се различават. Нидерландия е убедена във вината на Русия и в необходимостта да подкрепи Украйна. В България, която традиционно е тясно свързана със Съветския съюз, това е много по-неясно. Отношението към Русия е политически чувствителен въпрос.

Паметник на Съветската армия

В столицата София е трудно да се намери украинско знаме или други жълто-сини изрази. Почти няма видими знаци на солидарност с изпадналата в беда страна, каквито има в други европейски градове. Проучване на "Алфа Рисърч", направено четири дни след инвазията, показва, че популярността на Путин е спаднала наполовина в сравнение с миналата година, но 32% от населението все още има положително мнение за руския президент.

В парка в центъра на града се издига 45-метровият "Паметник на армията на Съветския съюз", построен през 1954 г. в чест на съветската подкрепа за прогонването на нацистка Германия от България. На пиедестала се издигат три фигури в сталински стил: съветски войник сред работник и селянка с дете. След разпадането на Съветския съюз се отправят молби за премахване на паметника, но засега напразно. Сега кметът на София иска да направи нещо по въпроса. Други съветски статуи се намират в малко скрит музей със скулптурна градина, в чийто магазин се продават чаши с лика на Сталин.

И проруските, и антируските активисти използват съветския паметник като място за срещи. Опасенията за сблъсъци между двете групи след инвазията не се появяват. С изключение на антируските графити върху пиедестала - известната обида към потъналия военен кораб - няма никакви признаци на протест. Младежи с велосипеди BMX изпълняват каскади близо до релефите, които бяха боядисани в жълто и синьо през 2014 г., когато Русия анексира Крим.

Корупция и непотизъм

Комунистическото наследство напомня за дните, когато България е била лоялна сателитна държава на Съветския съюз с лидер, който е искал страната му да стане "16-та съветска република". Последвалите 30 години показват "много бавно развитие към демокрация и просперитет", както пише журналист от независимия седмичник "Капитал". България е най-бедната страна в Европейския съюз.