Тътенът от Киев, данните за Северен поток и уроците по национален интерес в Южен поток

ИТАР-ТАСС  предаде в четвъртък информация от представители на Газпром относно годишните резултати от работата на газопровода „Северен поток". Данните блестящо илюстрират рисковете пред рентабилността на вложенията в газопроводна инфраструктура и причините за трудностите при тяхното финансиране. При това не само на руските на Запад, но и на всеки друг газопровод в условията на доминиран от спот търговия пазар и нарастваща възможност за диверсификация на доставките извън транзитните мегагазопроводи.

Това е полезно да се знае и от вземащите решения, касателно перспективите и устойчивостта на приходите от Южен поток и острата необходимост от гаранции за неговата максимална запълняемост, включително чрез гарантиране на равноправен достъп на трети страни.

Доставките на природен газ по Северен поток през 2013 година са достигнали 23,77 милиарда кубически метра - далеч от пълния капацитет от 55 милиарда кубически метра /43% запълняемост/, като в третото тримесечие са стигнали едва 5 милиарда.

От разспространените данни на оператора - компанията „Норд стрийм" за деветте месеца на 2013 година става ясно, че печалбата се е сринала с 41,3% - до 2,21 милиарда рубли - или 50 милиона евро от 80 милиона евро през 2012 година.

 
Сега преценете сами при такава печалба каква е годишната доходност на инвестицията от близо 15 милиарда евро, като 5 милиарда е размера на дяловото участие и близо 10 милиарда евро са кредитите.

Тези данни трябва да бъдат обеца на ухото на всички политически ентусиасти, които сляпо подкрепят проекта Южен поток и вярват бланкетно на уверенията на Газпром, че рогът на изобилието е зад ъгъла. Син поток и Северен поток имат средна норма на запълняемост под 50%, при това забележете те таргетират много по емки пазари в Северна Европа отколкото Южен поток.

Това което винаги трябва да имаме пред вид, когато бързаме да скочим в лодката на Южен поток е, че в момента без никаква допълнителна инвестиция от наша страна получаваме всички транзитни приходи от близо 17 милиарда кубически метра газ, който се насочва към Турция, Гърция и Македония. Това са приблизително 50 милиона евро - толкова колкото е печалбата на гигантския Северен поток.

Това рискуваме да загубим, поне частично, защото за да получим същите приходи, при това като инвестираме сами няколко стотин милиона евро, през Южен поток на наша територия следва да преминат двойно по-големи количества, и то без да отчетем разходите на оператора. А това е малко вероятно във варианта, в който Газпром има вето върху транзитния капацитет и оспорва правото на трети страни – в това число и на компании работещи у нас - да транзитират свой газ през Южен поток – било то от Азърбайджан през Русия, през интерконектори от Турция или Гърция или и което е най-важно – от добивания у нас природен газ – на суша или в офшорната зона на Черно море.

Подобни проблеми скоро застигат и ТАНАП, което обяснява визитата на турския министър на енергетиката и внезапния му ентусиазъм към изграждането на интерконектора Турция-България с ускорени темпове, след години на хладен прием. Финансирането на скъпоструваща инфруструктура е изключително рисково от финансова гледна точка, особено за страни, като България, Турция или Гърция, които не могат да реализират финансови ползи в други части на веригата на добавена стойност при природния газ. Газпром може да си позволи да не печели от транзита, защото маржът между себестойност на добива на природен газ и продажната му цена е над 200 долара за хиляда кубически метра, а транзитната компонента извън Русия е под 35 долара.

Добре е тези уроци по икономика на газопроводите да се прочетат и у нас. Ако не за друго, то поне за да охладят безпричинния ентусиазъм на политиците да влизат с плам в бизнес проекти и да дадат предимство на хората, които смятат рискове и ползи.

Който мисли, че в условията на гореща фаза на конфликтите в Украйна и на конфронтация между ЕС и Русия, Южен поток има бъдеще, е сбъркал годината и мястото. Остават много варианти той да се реализира, но те минават през задължителната му комерсиализация и европеизация. В това число и като бъде отворен за недискриминиран достъп на алтернативни газови потоци на българска територия, които трябваше да бъдат обслужвани от проекта Набуко, както и за компании ангажирани в местен конвенционален и неконвенционален добив в он- и офшорните зони. Добавената стойност от тяхната дейност за страната, в това число и като заетост и инвестици, е в пъти над ползите от Южен поток.

Възстановената работа по интерконекторите с Турция и Гърция дава огромни надежди за алтернативни доставки и значително поевтиняване на природния газ и за устойчиво високи равнища на транзитните преходи от Южен поток. България няма нужда от клаузи транзитирай или плащай, а от реално транзитирани количества природен газ и отваряне на проекта за ползване от трети страни.

Тогава икономиката на Южен поток ще сработи и Европейската комисия ще снеме всякакви възражения. Добре е българското правителство да съдейства изцяло на усилията на ЕК да защити собствените ни интереси.

Ukraine - making a bold move ... to the abyss - a view from Sofia

The first victims of the conflict in Ukraine illustrate the futility of the Yanoukovich's grand scheme of buying up space and time using Putin's billions in credits and lower gas prices. The West seemed in no haste to impose sanctions, trying to keep the lifeline to Yanokovich's western options open as full sanctions would have left him totally at the mercy of Moscow. This reasoning might have been politically correct, but given the odds and the events last night seems morally wrong as it has provided an excuse for the regime in Kiev, generating expectations at the top that when it comes to hard talk and tough play - the West has nothing to match Russia's resolve. The Ukrainians are told that President Putin perceives President Obama as weak and passive and the EU as wavering - not ready to act. 

The Kremlin has a longer term strategy - in the worst scenario it would end up with the Eastern part of Ukraine as a separate pro-Russian entity after the Transdnestrian and South Ossetian pattern. The Eurasian Union is no alternative, nor does Moscow intend to offer Kiev alternatives as integration process and economic development track meant for equals. For most of the economic sectors targeted by Kiev as potential export drivers for the Ukrainian economy in bilateral trade, there has been a local Russian alternative and privileged corporate interest. That has been the case with the larger size pipes that Gazprom used to buy from Ukrainian manufacturers, the same pattern applied to the cooperation deals in the aerospace field - suffice to look at the several AN air plane sagas.

The West's policy is naive at best and sanctimonious at worst. The Ukrainian president knowingly rushed through the legislation outlawing protest actions and forced in a crackdown, deliberately ignoring red alerts and warning signs of the coming confrontation that could lead to injured and dead. He has ignored the political track and compromise seeking with the opposition, thereby encouraging the more radical elements to take centre stage.

Those killed last night have drawn the red demarcation line for the West's benign neglect and indecisiveness in Ukraine.

It is highly probable that in the next few days the US and the EU will impose limited and precisely targeted sanctions banning those involved in the use of force and the bloodshed and hold them accountable for the crackdown in Kiev. Too little, too late and totally missing the point. The crisis in Ukraine is just an early sign of a potential yawning black hole engulfing Central East Europe. If Ukraine falls over the hesitancy and lack of resolve of the West to respond to Russia's reassertiveness in the region this will trigger a chain of events across the continent and on a global scale. Moscow does not call a positive veto power but has sufficient resources to deny the EU and the West the ability to engage and implement policies in the CEE and the CIS that ignore Moscow's interests.

Closer to home, in Sofia, the Government keeps silence, as usual, and avoids taking a stance that could overtly or tacitly imply criticism of Russia. The Ministry for Foreign Affairs has remained mute while the Russian MFA issued its 'regular' annual report on the state of human rights in Bulgaria. The human rights topic has been for quite awhile the Achilles heel of the Bulgarian diplomacy in relations with Russia - hence Bulgaria has largely considered this a non issue.

Strange line of conduct judged against the background of unfolding events in Ukraine and the destructive potential they hold for a direct confrontation between the EU and Russia. Sofia will simply have to forget to dream of revenues from the South Stream, or the political gains from attending the Winter Olympics in Sochi or any future energy deals with re-assertive and forceful Russia - as we will have to acknowledge the geopolitical constraints of doing business as usual with Russia at a time of growing confrontation of the EU and Russia and a civil war on Ukraine.

Lessons are to be drawn from events in Kiev for Bulgaria.

Firstly, the right of the state to use force against civilians, including stun grenades and bullets has its limitations and caveats. It ends at the point when civilians' lives are put at stake, when they have the right to resort to self defense, to protect their lives and health. When the police and Berkuts shoot at you, or beat you to death, any civilian has the right to respond and protect himself by whatever means one has at his disposal. Ultimately, the fine line between what is legally and morally justified lies in the acknowledgement of the fact, that only if you remain alive there will be a chance to prove your point. Better found guilty in court than dead in the street.

The second lesson is that authoritarian rules are brought down by continuous pressure and by disruptive actions - peaceful demonstrations are irrelevant, although indispensable as a first peaceful phase. Incumbent rulers. the longer they cling on to power the greater their dependency for affluence and social recognition on remaining in high posts - few if any of them can generate returns and remain important in life out of government or Parliament.

The third. The greater the number of casualties the more difficult it becomes for Yanoukovitch and Azarov to step down in peace and voluntarily, as they will inevitably be haunted by the prospect of being held accountable and ending in jail, if not at home in the Hague.There is blood on the streets and these leaders know perfectly well that history repeats itself. Internal reconciliation within Ukraine might and will eventually happen one day but there will be no room for them.

Neither the Ukrainian President, nor the Prime Minister have any chance at any time in future to feel welcome in the European capitals - effectively they have become pariahs  like Lukashenko as they chose to embark on the road to repression.

Last but not least - a lesson Bulgarian politicians should learn in haste - Ukraine is not an exception, it is only the tip of the floating iceberg of the coming new Cold war that with inevitably engage Central and Eastern Europe with wide ranging repercussion across the region and for the EU. I hope that Bulgarian politicians will grasp the key takeaway from Kiev these days. Whatever the pride and ego of politicians and parties, political compromise and negotiations have no alternative when naturally evolving tension escalate and the integrity of nations and countries is put at stake. When civilians are killed in a neighbouring country the fire is certain to spill over across borders. Remaining mute without reaction is no option for any EU politician - Bulgarian included.

Новите възможности за диверсификация на природния газ в Централна и Югоизточна Европа след Набуко. От новия 73 брой на бюлетина за проучване и добив на нефт и газ

Защо координиран подход на ЮИЕ/ЦИЕ има бъдеще?

Резюме на доклад 

Финалното инвестиционно решение на консорциума Шах Дениз ІІ да избере Трансадриатическия газопровод (TAP) като приоритетен енергиен маршрут за експорт на каспийски природен газ след 2019 е едно от най-важните събития в областта на енергетиката през 2013.   

За много страни в Централна и Източна Европа ЦИЕ това бе тежък удар върху енергийната им стратегия за диверсификация на източниците на природен газ. TAP на практика заличи подкрепяния от ЕС проект Набуко Запад, премахвайки поне краткосрочните възможности за елиминиране на зависимостта от Газпром на регионалните потребители. Въпреки това концепцията за Набуко не може да се сведе само до изграждане на конкретната тръбопроводна инфраструктура Каспийско море- ЕС. Тя следва да включва разнообразието от по-прагматични, по-евтини и по-смислени алтернативни варианти за страните от Централна и Източна Европа за постигане на по-голяма диверсификация на доставките, на по-висока гъвкавост на пазара и реална конвергенция в рамките на разширения ЕС и на глобалния пазар на природен газ. 

Отпадането на Набуко Запад принуди правителствата на държавите от ЦИЕ да потърсят алтернативни доставки от местен добив на природен газ, от ВПГ терминали, както и от изграждането на интегрирана транспортна система за газови доставки Север-Юг, редуцираща регионалните дисбаланси, предоставяща възможност за обмен на газ в кризисни ситуации и за реагиране при върхово потребление.

Следователно преработена и олекотена (по формата на SEEP) оригиналната концепция на Набуко Уест би могла да се разглежда като изходна база и практическа платформа за регионално сътрудничество и координирани действия в сферата на енергийната сигурност и по-конкретно на природния газ.

Въпреки че консорциумът Шах Дениз избра TAP като „икономически по-целесъобразен“ проект, неустойчивите прогнози за търсене на природен газ в страните клиенти на TAP, политическата и икономическа нестабилност в предложените транзитни маршрути, както и нарастващата конкуренция на пазара на газ, могат да подкопаят основните на финансовата състоятелност всеки инфраструктурен грандпроект като ТАNAP и ТАР. Тази тревога нараства с повишаването несигурността на продажбите и на инвестиционни разходи за изграждането им, което принуди компании като Тотал и Статойл да се оттеглят.

Алтернативи на хоризонта

Една от основните опции за държавите от ЦИЕ е да компенсират загубата на Набуко чрез отваряне към и разширяване на ВПГ доставките чрез терминали в Полша, Прибалтийските държави, Турция, Гърция и Хърватска. ВПГ ще увеличи сигурността на доставките, като в дългосрочен и краткосрочен план ще увеличи ликвидността и конкурентоспособността на пазара на природен газ, понижавайки операционните разходите и повишавайки рентабилността на инвестициите в преносна и друга инфраструктурата – интерконекторите, газохранилища и транспортни мрежи за всяка отделна страна и за региона като цяло. Разработването на приемна инфраструктура за внос на ВПГ газ в Турция, например, ще и помогне да се превърне в регионален енергиен център. Същевременно ще усили преговорните позиции на страните от Югоизточна Европа по отношение на Русия.  

Може да се очаква, че Москва ще се опита да забави усилията за диверсификация, включително изграждането на инфраструктура за внос на втечнен природен газ, изграждането на газов коридор Север-Юг, интерконекторите и разработването на местните петролни и газови ресурси в Централна и Източна Европа. Тъй като няма да може да контролира разработването на нефтогазови находища, Москва вероятно ще се съсредоточи върху възможностите за конкурентни действия по трасетата за алтернативни доставки, включително при входните точки към газовата система на Южна и Централна Европа.

Междувременно търсенето в ЦИЕ се очаква да нарастне значително в бъдеще, особено при алтернативни газови доставки и намаляване на цената. Преговорите с бъдещи алтернативни доставчици, които могат да заменят изцяло или отчасти досегашните, могат да бъдат координирани в рамките на Вишеградската група страни, която вече е започнала координация на енергийната политика на ЦИЕ, разчиствайки пътя за инвестиции в енергийната и газовата инфраструктура. Този подход насърчава правителствата и корпорациите да се ангажират със съвместен публично-частен поглед към проблемите на енергийната сигурност и с усилване на конкуренцията в енергийния сектор, стимулирайки съгласувани и единни политики в тази сфера и съвместни проекти с трети страни.

Форматът „Вишеградската група плюс“ може да позволи идентификация на начините за укрепване на националните и регионални програми за енергийна сигурност; за идентифициране на критични пропуски в регулаторния режим, за стиковане на политики и стандарти, за съгласуване на съвместните инфраструктурни операции и управление на активи на регионалния пазар на природен газ, включително проучването и добив нефт и газ, за координация на позиции и защита на интересите на страните от региона пред предизвикателствата на енергийния пазар на ЕС. Идентифицирането на нови източници за диверсификация на газ ще улесни и интегрира местния и офшорен добив в преносната инфраструктура на газовия коридор Север Юг, започвайки от  ВПГ терминал Świnoujście в Полша и терминал Независимост в Клайпеда в Литва до терминалите в Хърватия, Гърция, Италия и Турция.

Стратегически промени в пазара на газ в ЦИЕ

Платформата Набуко 2.0/Вишеградска група плюс може да създаде необходимите предпоставки за институционална координация между националните правителства, регулаторите, операторите и търговците. Това регионално междуправителствено и корпоративно взаимодействие може да добави устойчивост на националните пазари на газ и може да компенсира липсата на икономически мащаб в местната ресурсна база, размера на пазара и операции на националните и регионалните пазари на нефт и газ и на местните енергийни компании. Това в крайна сметка може да доведе до силен тласък за трансгранична търговия с енергия и енергийни източници в региона, до подобрения в инфраструктурата, до формиране и ефективни транзакции на регионална газова борса. Обединяване на ресурсите, синхронизацията на цели и действия в рамките на ЦИЕ/ЮИЕ трябва да продължи да стимулира повишаването на ефективността, да усили увереността на инвеститорите и да доведе до приток на капитали в сектора на енергетиката, до по-висока капитализация на енергийни активи и по-здравословна конкуренция на пазарите на природен газ и електроенергия.

Извод: въпреки неуспеха да осигурят номинално по-голямата част от наличния азерски газ за трасето Набуко Запад, страните от ЦИЕ днес имат по-голям шанс за достъп до алтернативни доставки на газ от различни източници и маршрути при това по-скоро и на по-конкурентни цени, при условие че продължат с координирани действия, обща визия и политики в сферата на енергийната сигурност и на пазара на природен газ.

Пълният текст на аналитичния доклад може да получите, ако изпратите запитване до посочения емейл на изданието.

 

Руските реакции от Брюксел и българските от София

Изказванията на постоянния представител на Русия в ЕС Владимир Чижов по теми засягащи  Централна и Източна Европа и отношенията Русия - ЕС, почти винаги имат яркост и цветност, която медиите обичат. Като опитен дипломат, посланик Чижов не пропуска случай да използва силни анонси, които в хода на изказванията и на последващи уточнения, постепенно се "укротяват" като завършват с по-балансирани позиции. В медиите обаче остават силните заглавията, които хващат вниманието на читателите.
В българските медии, а често и в реакциите на българските институции, обаче не винаги се намира верния тон - или се свръхреагира или не реагира на подобни "силови" изказвания.
Посланик Чижов обяви, че руската страна отказва да преговаря с ЕК по съответствието на Южен поток на европейското законодателство. Напълно очакван първоначален анонс - рязко отрицание и заявена позиция, която поради своята цветност със сигурност ще направи впечатление в западните, още повече в българските медии.
Ако четем обаче по внимателно цялото изказване на Чижов, ще останем с убеждението, че Чижов не говори толкова на висшите еврочиновници ЕК, с които ще преговаря, а по-скоро на правителствата в страните от ЕС, които са подписали Южен поток и най-вече за да мобилизира подкрепата на политиците и обществениците, които традиционно защитават по-близките отношения с Русия. Не е тайна, че мнозина и у нас и в другите страните от Южен поток "потриват ръце" при мисълта, че Москва ще успее да "натрие носа" на Брюксел. В същност, съдбата на Южен поток няма да бъде решена самостоятелно в рамките на диалога ЕС-Русия. Решението ще бъде функция на изхода по казуса ОПАЛ. В този смисъл всякакви фойерверки - дипломатически или политически - на този етап по Южен поток са всуе от практична гледна точка. Няма как да се ускори решение по Южен поток или потърси самостоятелна писта, още повече, преди решенията по разследването на антимонополни практики срещу Газпром от ЕК.
Има разбира се доза арогантност в заявената с пределна откровеност претенция на Русия да наложи примата на двустранните си договори със страните от ЕС пред общоевропейското законодателство. Москва много добре съзнава, че за това няма юридическа база, тъй като договорът за присъединяване към ЕС е басов по отношение на други двустранни договори. В случай на конфликт между двустранен договор и базовия договор за членство в ЕС, проблемът е изцяло в полето на конкретната страна членка. В този смисъл евентуални реакции на Брюксел, в случай на неуспех или отказ от страна на Москва да преговаря с ЕК, ще бъдат срещу София, Будапеща, Любляна, Белград или Загреб. Това е и целта на Чижов - да върне топката на националните правителства, като откаже правото на ЕК да представлява и води преговори от името на страните членки.
В решението за даване на мандат на ЕК за преговори по Южен поток, няма нищо странно от юридическа гледна точка. Българското правителство може да упълномощава ЕК и в това няма спор. Ако в пълномощията на българското правителство е да предоговаря или изменя подписани двустранни договори, то това право може да бъде прехвърлено и на ЕК. Тук Москва няма избор и заявената позиция на Чижов не следва да се интерпретира по друг начин освен като предпреговорна въздишка.
Това което е по-интересно е интервюто за ИТАР ТАСС на министър Вигенин, което буквално стъпва по следите на изявленията на Чижов. В него има няколко послания и акценти, които си струва да бъдат забелязани.
Мнението, че руската страна трябва да бъде по-активна /очевидно по Южен поток - И.В./, означава, че и това българско правителство не гори от желание да вади горещите кестени на Южен поток и да натиска Брюксел. Проблемите на Русия в диалога с ЕК не могат и не трябва да бъдат пренасяни на двустранна основа.
Твърдението на Вигенин, че "България има ангажименти и като членка на ЕС, и като членка на НАТО, но това в никой случай не значи, че трябва да прекратим отношенията с Руската федерация" е декларация за очевидното, от която обаче не може да се разбере какво прави българското правителство ако и когато натиска на Русия влиза в противоречие със съюзническите ни задължения. Декларацията на българския външен министър просто трябваше да повтори явните факти - за България решението по Южен поток е с адрес Европейска комисия.
Това което министър Вигенин и пропуснал да защити са интересите ни в Русия - това са интереси на българския бизнес, интересите на българите които работят и живеят там, на етническите българи. Защото основният проблем на българо-руските икономически и търговски отношения е тяхната усилваща се небалансираност. Българските институции се занимават основно с защитата на наши интереси по повод на руски или с участието на руски фирми проекти на територията на България, като не се отделя почти никакво внимание /свидетелство за което е и интервюто на министър Вигенин/ на проектите на българските компании в Русия - в енергетиката, в търговията, в строителството и т.н. Въпреки бизнеса за над 20 милиарда евро, които Русия  реално е получила и е в процес на получаване през последните три години - от продадени енергосуровини, от реализиран бизнес на територията на България, от дивиденти от вложения на руски капитали, за този период българската страна не е получила нито цент от насрещен бизнес - в това число и по повод на най-големия бизнес в Русия в последните години - този свързан с Олимпиадата в Сочи. Нашите компании не получиха нищо значимо като бизнес и в руската енергетиката, в строителството, на практика няма значителен ръст в износа на български стоки и услуги. Докато българските институции се свърхангажирани при реализацията на руските икономически интереси на територията на страната, на практика отсъстват ангажименти и най-вече резултати от страна на руските институции на федерално и регионално равнище.
Нека напомня, че основно задължение на българската външна политика е да съдейства за реализация на българските търговски и икономически интереси зад граница, а не за реализацията на руски икономически интереси в България.
Защото на руските икономически интереси у нас са първостепенна грижа на министър Лавров и на посланик Исаков.