Илиян Василев: Изборите и смяната на системата
не са плод на силни речи, а са на технология и най-вече преодоляване на себе си
Илиян Василев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: „Демократична България“ в следващия парламент ще се бори да получи
управленски мандат и да го реализира със сегашната извънпарламентарна опозиция,
защото тези, които днес са в парламента: и управляващи, и опозиция, според
него, са статуквото, довело държавата до това положение, обяснява в
телевизионно интервю съпредседателя на „Демократична България“ и лидер на
Демократи за силна България Атанас Атанасов. Реалистична ли е управленска
коалиция със сегашната извънпарламентарна опозиция: „Демократична България“,
„Изправи се.БГ“ и „Има такъв народ“? Ако такъв е замисълът, то на какво е
продукт – на електорална неизбежност или на политическа култура? Задавам
въпроса на политическия анализатор Илиян Василев. Г-н Василев, многократно сте
казвали, че след ГЕРБ трябва да управлява широка демократична коалиция. Бихте
ли нарекли такава с „Демократична България“, „Изправи се.БГ“ и „Има такъв
народ“?
Илиян Василев: Как да ви кажа, при всички положения трябва да управлява коалиция,
която да има достъпно широка представителност и достатъчно голяма сила,
за да изолира от властта носителите на този модел. А това е лесно да се каже,
трудно е да се направи. Още повече, че идеята, че изборите ще се спечелят лесно
и това недоволство, включително хаоса, който е в здравеопазването, изобщо всички
други елементи, които раждат неудовлетворение и могат да изпратят пред урните
хора с глас против статуквото, че това лесно ще прелее в такава коалиция, която
да управлява, е нереалистично. Предизвикателствата са много големи, тъй като
досега обикновено се чуваше, че тази коалиция трябва да бъде демократична. Под
демократична се разбираше, че това трябва да бъде коалиция с десни, центристки сили
или тази коалиция да изключва леви елементи или такива, които се смятаха за
невъзможни за съвместна работа. И тук според мен е голямото предизвикателство
при дефинирането на това, как България може да бъде управлявана по начин, който
да отрицае сегашното статукво и да доведе до смяна. Тук има няколко въпроса.
Първо, от гледна точка на самите носители, вие казахте три субекта, тези
субекти са засега с определени свои ниши или сегменти на влияние в българското
общество, но още трябва да видим как това влияние се пренася в електорална
тежест. В хода на предизборната подготовка има две хипотези. Първата хипотеза
работи в условията на както се казва да се борят за разширяване на своя
периметър на влияние, но най-вече и при разбира се разширяването на този
сегмент на влияние да не се съсредоточават върху взаимни нападки, тоест, да не
се конкурират, като съсредоточат усилията си в мобилизацията си на т.нар.
„спящо мнозинство“ – хората, които обикновено не ходят да гласуват или гласуват
и гласовете им се разпиляват. Това според мен е една голяма въпросителна,
защото изисква мъдрост.
Водещ: Как ще се осъществи тази мъдрост – това е най-трудното.
Илиян Василев: И в този смисъл, това е единият подход. Другият подход, който е
разбира се доста пожелателен, в смисъл, че той предполага добронамереност и
принципна координация от гледна точка на фокусиране именно върху системните
партии, или тези, които са в момента във властта най-малкото. Тук обаче опираме
вече до истинските неща и истинските проблеми, които аз изобщо не мога твърдя,
че засега имаме отговор или той лесно ще се намери.
Водещ: И кои са те? И за какъв отговор говорите?
Илиян Василев: И това е, че смяната на този модел изисква широки формати и
нетрадиционни коалиции и сътрудничества. Сега, това за коалицията вече като
термин е малко изтъркан, но сътрудничества в рамките на следващ парламент, и
изобщо на някаква координация и преди изборите, което обаче включва,
забележете, и хора от ляво, и хора с да го наречем с неточна идейна
определеност от гледна точка на позициониране ляво, дясно и т.н. Защото
проблемът на отрицанието на този модел и на статуквото предполага, че в него
примерно трябва да намерят място и е възможно да намерят място и отделни
представители на партии, които и в момента се намират в парламента, и които
имат влияние. И това е въпрос на не кой знае каква голяма мъдрост, а на просто
аритметика. Като видите и че изборите са игра, в която най-накрая е важно колко
процента и колко представители имат партиите, вие, за да сформирате едно
управление, на вас ви трябват определен брой депутати. За да промените пък
законите, защото очевидно с тези изборни закони директно да се промени статуквото няма да се
получи, защото те фаворизират партиите на статуквото и на сегашната власт.
Тоест, трябва вероятно да се мине през още едни избори, в които да се вкара
електронно гласуване или дистанционно гласуване. Още повече, че ако
забелязахте, никой не отрече хипотезата, че изборите могат да се проведат в
условия на трета вълна примерно на коронакризата, което при отсъствието на
достатъчно сигурен вариант за дистанционно гласуване, веднага ще изпрати на
урните много по-малко хора. Тоест, основният начин за смяна на модела, това е,
което наблюдаваме и в Източна Европа, и в САЩ, а именно огромната мобилизация
на негласувалите, или тези, които искат да сменят модела. Това е големият
проблем. И за това тук се изисква пак, както казах, друг тип разбиране, което
на този етап поне аз не го виждам. Защото г-н Атанасов много добре каза, че
трябват по-широки формати и т.н., но като се стигне до това примерно да се
взаимодейства с хора отляво, извън примерно Мая Манолова, примерно има хора в
сегашната опозиция, и тогава напълно резонно ще възникне въпроса: „Да, ама ние с
тях не можем да работим“, и тук възниква въпросът: защо не може да се работи,
при какви условия и за какво не може да се работи? Защото примерно БСП има един
голям проблем, тя е стигматизирана партия от гледна точка, че при нея има едва
ли не повече олигарси отколкото при управляващите. Тоест, тук не е проблемът
вече и разделението системно, само системно да върви по партийни линии да се
разделяме, а ние виждаме, че в самите партии има такова разделение. Има хора,
които са олигарси, и те държат доста силни позиции в управлението на властта,
включително в ДПС има процеси, които са много интересни, тъй като олигархът
Пеевски, той общо взето използва ДПС, за да си направи своята власт и контрол
върху съдебната система и прокуратурата през властта на публичните ресурси, но
остави тази партия в много тежко състояние с наследството, със своето лично
наследство, включително и Ахмед Доган. В ГЕРБ също има много интересни процеси.
Сега те най-вероятно няма да могат да се измъкнат от стигмата на Борисов и на
тоталния му контрол, но там също има хора, за които не може просто да се каже,
че всички са еднозначни. Но да речем, тези терзания, които аз в момента
споделям, вероятно те ще бъдат на по-следващ етап. На този етап най-важното е
да се намери модел на взаимодействие по десетина-петнадесет ключови въпроса, а
най-вече за смяната на модела, за смяната на този режим, защото няма какво да
се залъгваме – този режим е много устойчив и много по-всепроникващ, отколкото
ние си даваме сметка. Идеята, че той ще падне както Жан Виденов, е много
погрешна. Това са схеми на влияние с власт, с пари и с ресурс, със заплахи, с
прокурори, с полицаи. И заради това казвам, че няма друг вариант. Идеята, че
поотделно десни: „Демократична България“, или „Изправи се“, или Трифонов, който
и да е, сами ще могат да направят каквото и де, е просто наивност на много
висока степен.
Водещ: Г-н Василев, как обаче ще бъде обяснена на избирателите тази
колаборация на десницата с части от лявото у нас, защото да си говорим
откровено, повечето избиратели точно така ще схванат въпросния вариант? Как ще
се обясни това?
Илиян Василев: Не само че ще го схванат, но и ГЕРБ, и медиите на властта веднага ще
го използват, за да нарисуват много мрачна картина на колаборациите, всички
смъртни грехове веднага ще бъдат извадени. Вижте, какво да ви кажа, схемата не
е толкова сложна – всеки трябва да си направи избора. Ако можеш сам да смениш,
оставай стерилен в рамките на идеологическия си формат. Ако обаче съзнаваш, че
не можеш да го направиш и отиваш на избори с идеята на победиш, правиш другото.
Това е като всеки един определен вид дейност, в която трябва най-накрая да
постигнеш положителни резултати. Първо е важно при тази колаборация или при
това сътрудничество…
Водещ: Сътрудничество е добрата дума.
Илиян Василев: Да, или взаимодействие, при това изобщо, забележете, не е необходимо
да има такива подписани формати. Може това сътрудничество да бъде на принципна
основа: примерно 10-12 точки и всеки да си запази своята самостоятелност и да
прави каквото иска. Но имайте предвид, че ето примерно при контрола на
честността на изборите – нито една от тези партии не може да контролира тази
честност, но заедно могат. Сега, и децата знаят, че механизмите за спечелване
на изборите, те минават и през особености на българската изборна практика,
особено на фона на истории на тази власт, на тези власти, на тези партии, на
тези участници. Затова аз си мисля, че първо, хората, които тръгнат по този
път, не трябва да обръщат внимание, че ще ги заклеймяват с всякакви епитети. Както
се вижда, ГЕРБ не се свенят да колаборират с Пеевски. То не е написано, хората,
когато са гласували за ГЕРБ, не са гласували за този особен съюз между Борисов,
Пеевски, Доган, Гешев и т.н. Не, те са последствия, никой не ги е питал за тях,
но това е станало. По същия начин Борисов си има свои хора на влияние в БСП, и
той действително искаше да превземе БСП отвътре през Гергов и т.н. Тоест, тази
чистота, от позициите на която се критикува потенциално сътрудничество между
хора с различен нюанс на политическо битие, на философия и на поведение, тя е доста
лицемерна, и затова на нея не трябва да се обръща внимание, особено в контекста
на реалната хипотеза, че тези избори няма да родят чисти победители, а ще
трябва взаимодействие. И нещата са: или ще взаимодейства г-н Борисов с г-н
Доган, или другите ще взаимодействат помежду си, за да не ги допуснат на власт,
примерно, говоря така от едни такива близки до реалността, но не прецизни
изходи от бъдещи избори.
Водещ: Ако това обаче взаимодействие, за което вие говорите, макар и само
по 10 точки, бъде постигнато, то на какво ще е продукт: на електорална
неизбежност или на политическа култура?
Илиян Василев: Аз мисля, че това ще бъде оценка на реалността, нищо друго. Както
виждате, и Германия има такива немислими коалиции, и навсякъде има немислими
коалиции. И проблемът е, че вече много трудно се разпознава, кое е дясно, кое е
ляво, изобщо чистата идеология трудно се вмесва в рамките на осъзнаването и
интерпретацията на текущия процес. Примерно, корупцията каква е? Тя е носещата
вълна и конструкция на всичко, което виждаме около себе си. По същия начин
разпределението на обществените поръчки, на всичко онова, което свързваме с
липсата на достатъчна социална справедливост, бедността, олигархията – олигарси
има във всички възможни партии. Така че аз си мисля, че това е нова реалност, и
тя не е характерна само за България, включително и при силни автократи, а в
България макар и с някаква форма на мека автокрация, това си е автокрация,
свалянето на автократ с много дълбоки корени и с дълбоката държава, включително
полицейска и т.н. не е задача на висша политическа естетика. Това е въпрос на
доста голям прагматизъм, както в Будапеща кметът спечели изборите с антиглас
срещу Орбан, така и в Беларус – не може да свалите Лукашенко само с идеята, че
вие сте прозападен, а трябва да бъдете антисистемни, трябва да бъдат всички
анти-Лукашенко. Така и тук, друг изход просто няма, и това трезвият анализ го
изисква. А вече как ще се смели като политическа реалност и как ще превърне в
действие, е съвсем друга задача.
Водещ: Става дума и за технологията, обикновено технологията на нас ни
куца, там се спъваме.
Илиян Василев: Вижте, то е въпрос на лидери. У нас лидерството се разбира като не приемане
на рискове и не вървене срещу течението или срещу общоприетото. Ето, това,
което ви казвам аз, не е общоприетото. И бъдете сигурни, че ще получа много
критики.
Водещ: Аз затова ви поканих, точно защото не е общоприето, но трябва да
бъде чуто.
Илиян Василев: Но каквито и различни варианти да има, примерно има вариант, при
който аз вече съзирам този вариант, при който от близки медии, и хора,
инфлуенсъри, близки до властта, насъскват хората от „Демократична България“,
вътре в „Демократична България“ ДСБ срещу „Да, България“, тях срещу триото,
срещу Слави, изобщо насъскват различията, защото това е най-добрият и пряк път
към оставането на власт. Като кажат примерно на Христо Иванов: „Абе, Христо,
Наско той тези неща, които за широката коалиция ги говори, те са много хубави,
но вие приели ли сте ги общо?“, примерно, говоря абстрактно, което е разумен
въпрос, но ако този въпрос се превърне в посяването на интриги вътре през
близки или през някои други, или пък като кажат, като пошушнат в ухото на някой
от „Отровното трио“: „Абе вие сега може да направите голяма работа и не ви
трябват другите, вие сте си напълно достатъчни“, или пък на Слави, че той
е с много големи проценти и може сам да постигне нещо, или пък на Мая. Изобщо
разбирате ли, суетата и егото са водили много често едни доста надеждни
политици в политическото небитие и загубите, пак казвам, изборите и смяната на
системата не са плод само на силни речи, а са на технология, на една много
упорита системна работа и най-вече преодоляване на себе си.
Водещ: Трябва ли да бъдат подготвени от лидерите избирателите? Тоест, за
това трябва ли да почне да се говори още отсега, и да се говори откровено с
картите на масата: „Това имаме, това можем, това ще стане“?
Илиян Василев: Абсолютно. Аз затова и Слави приканвам, и Мая, и всички трябва да
говорят по друг начин. Защото съседът по протест, съседът по коалиция или как
да кажа, по заедност, или по общност, защото коалицията, разбирате ли защо, е
лоша дума, защото в нея има негативна конотация и предполага някакъв формат,
който е договорен. Аз говоря просто за паралелно взаимодействие, паралелни
дейности, които могат да се правят в името на това да се утвърждава
алтернативност.
Водещ: Но ще ги обвинят в Отечествен фронт, г-н Василев. А ние в
българската история имаме много горчив опит с Отечествения фронт.
Илиян Василев: Ама чакайте, те могат да ги обвинят и да им сложат всякакви етикети.
Те могат да им сложат етикет, че са хунта. Вижте, за да смениш това
правителство, идеята, че няма да те атакуват, че няма да манипулират истината,
и че някой ще ти отвори вратата и ще влезеш на бял кон, това е пълна илюзия.
Това е битка, и в тази битка ти си длъжен да можеш да намериш противодействие.
А това противодействие е Отечествен фронт да, но в историческия Отечествен
франт бяха властимащите, нали така?
Водещ: Така е. А не опозиционерите.
Илиян Василев: Опозиционерите влязоха в затворите и концлагерите. Не те направиха
властта и диктатурата след това. Дори и това е подмяна на историческата истина.
Водещ: И така, те трябва ли да започнат да говорят на избирателите си лидерите?
Илиян Василев: Ами трябва, аз дори си мисля, че понеже ще тръгнат и приказки от
гледна точка на русофилство, русофобско, НАТО, Европейски съюз и т.н., първо,
трябва да се знае, че нито БСП може да извади България от НАТО, нито пък
„Демократична България“ може да премахне русофилство, защото то има някакви
обективни дадености. Въпросът е, когато взема връх общият интерес и общият
знаменател на едно и също действие, да се определи върху какво ще стъпи – дали
върху симпатии, които не са материално оценими, или върху много предметен
интерес. Примерно, сега разбира се, че ние можем да си говорим много години на
тема „Козлодуй“, „Турски поток“ и т.н., въпросът е отляво, отдясно, отвсякъде
да знаят добре, какво печелим от тази работа и какво губим. Защото най-накрая
едни хора се кичат с примерно абстрактни изрази: „Ние останахме на
геополитическата карта“, да, ама от това няма никакво значение от гледна точка
на обикновения българин. Той дали е на картата или не, в джоба му няма 10 лева,
напротив, извадили са 10 лева, или дори повече, защото ако разделите тези 3
млрд. лева, които са похарчени на 7 милиона българи, ще видите, че долу-горе
парите хич не са малко – някъде 600 лева са извадили от джоба на всеки българин
минимум, дори може да са в хиляди, да не бъркам. Така че аз затова казвам и по
този начин ние ще стигнем и до обществения консенсус, защото русофилство,
русофобство, проатлантизъм, евро, най-накрая трябва да дърпаме чертата и да
смятаме, какво губим и какво печелим. Ето сега изнасят данни нови за корупция. От
тази корупция ние губим, и то всички губим, и в по-голяма част тази корупция е
свързана с олигарси, които си слагат всякакви значки. Едни се пишат за много
близки до Русия, други се правят на големи евроатлантици, но най-накрая
корупцията си върви здраво.
Водещ: И като теглим чертата, трябва да се изнесат всички парливи въпроси
от политическите лидери на опозицията, по които трябва да има обществена
дискусия, да бъдат обяснени, да се потърси широк публичен консенсус и съответно
да бъде променен медийния изказ, това ли да разбирам като заключение?
Илиян Василев: И медийния изказ, и да се промени и Конституцията, ако трябва, да се
смени и съдебната система, всичко това. Но това винаги трябва да се прави с
идеята, че хората, които ще бъдат на власт, трябва да си сложат главата в
торбата, и да кажат, че те няма да крадат, не само, да направят система, а да
внушат доверие с личния си пример. Защото тя властта е, какво да ви кажа, аз
толкова много хора съм виждал, които се кълняха, че са други, че няма нищо да
правят, дойдоха на власт и буквално след 6 месеца-1 година започнаха: „То
властта било сладка работа. И мога една малка привилегийка тука, там друга
привилегийка“, и изведнъж минаха в другия отбор. И тези, които сега управляват,
и те не са тръгнали с идеята, че ще бъдат такива, каквито са в момента.
Цоня Събчева
