Илиян Василев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Високите цени на природния газ и на квотите за въглеродни емисии натежават на финансовото състояние на „Топлофикация София“, обясняват от дружеството на последното заседание на временната парламентарна комисия, която анализира работата на дружества с над 50% държавно или общинско участие. На него председателят на комисията, депутатът от „Изправи се България! Ние идваме!“ Мая Манолова посочи нарушение, за което смята, че коства 20 млн. лева на „Топлофикация София“. Според нея, договори за покупката на квоти въглеродни емисии през последните години с посредник натежават и оказват доста сериозно влияние. От "Топлофикация София" обаче са категорични, че нямат лиценз да извършват подобна услуга и затова са сключили договор с лицензиран инвестиционен посредник. От там твърдят и, че скъпият газ задълбочава финансовите проблеми на дружеството. Каква е тази практика, при която дружество плаща по-висока от пазарната цена за квотите за въглеродни емисии, закупени чрез посредник? И докога ще продължават игрите с цените на природния газ? Поканих за анализ Илиян Василев, който освен че е дипломат, бивш посланик на България в Русия, е и известен енергиен експерт. Г-н Василев, в какво се състои играта с цените на газа? А със закупуванията на квотите въглеродни емисии? Защо те утежняват състоянието на топлофикациите и съответно потребителските ни сметки?
Илиян
Василев: В идеалния случай този въпрос е на оптимална и конкурентна
структура, тоест, цените да нямат посредници, и от пазарните възможности -човек да се възползва от най-добрата. При
цените на пазара, ако си спомняте, миналата година февруари месец „Булгаргаз“
разтръби широко за огромния успех за това, че е убедил „Газпром“ да промени
формулата при ценообразуването и да вкара елементи на репери към газовите
хъбове в Европа. Всъщност, ролята на „Булгаргаз“ в дадения случай беше почти
минимална, тъй като това беше част, ние бяхме последната страна от 9-те страни
в Европейския съюз, за които Европейската комисия беше постигнала споразумение
по разрешаването на делото срещу „Газпром“ за антитръст, тоест, нарушение на
монополното право. И тогава фактически с този голям „успех“ – 70% от репера да
бъде към газовите хъбове, сега ни изигра много лоша шега, тъй като в момента,
нека да кажа, на слушателите: нито един от големите договори за базови доставки
на газ не е репериран изцяло и само към газови хъбове, дали ще бъде в ТиТиЕф -
холандската газова борса, дали ще бъде в „Баумгартен“ – австрийската или в
италианската, това няма толкова голямо значение. Въпросът е, че газовите хъбове
и тези цени, които се виждат в момента – над 900 долара за 1000 куб. м, те
фактически са договори за ден напред или т.нар. „къси позиции“, къси доставки.
А иначе основните договори, обикновено са сключени на нефтена индексация от тези,
които имат, или такава, която включва съответно репери. Нефтената индексация
дори може да не бъде само към един сорт нефт, а към няколко. Да, накратко
в тази позиция се оказа, че договорът ни с Русия изведнъж стана изключително
скъп. И нормалната логика беше да се обърнем към другия договор, който имахме –
с азерската компания за доставка на газ, тъй като „Булгаргаз“ не му обърна
особено внимание. Но се оказа, че е изключително изгоден, тъй като е привързан
изцяло към суровия нефт. По данни на азерската митница, за първите 8 месеца на
тази година ние сме внесли от Азербайджан само 150.7 млн. куб. м, които са под
1/4 от количеството газ, което можехме да вкараме.
Водещ: Защо
толкова малко?
Илиян
Василев: Защото шефът на „Булгаргаз“ и „Булгаргаз“ от самото начало на влизане
в сила на този договор, от началото на тази година се притесняваше, че му идва
много природния газ, тъй като има задължителни квоти по договора с „Газпром“,
т.нар. клаузи „вземи или плати“, които са малко под 2.5 милиарда кубически
метра, и с още 1 милиард, а потреблението в България е 3 милиарда – този
половин милиард не му даваше мира, и той направи всичко възможно азерския договор
да не може да се активира. Но тъй като не можеше, все пак бяха поети
ангажименти, България беше поела на най-високо равнище ангажименти към
Азербайджан и към Европейския съюз, и към САЩ, все пак това е Южният газов
коридор, в който са вложени над 40 и няколко милиарда долара, за да може
Европейският съюзи и потребителите там да имат алтернатива на руския газ, и за
това бяхме поели ангажимент. И за да не плащат неустойки, шефът на „Булгаргаз“
успя да убеди азербайджанската компания да вземе вместо цялото количество,
което е 750 млн. кубика за 9-те месеца, да вземем само 225 млн. кубика. Което
се оказа не само изключително недалновидно, тъй като забележете: цената пак по
данни на Митническия комитет на Азербайджан за тези 8 месеца е 145 долара за
1000 куб. м. Няма такъв газ в Европа никъде. Това е най-евтиният газ. И всяка
една нормална компания, ако ние нищо не разбираме с вас от този бизнес, но ако
имаме 1 милиард от най-евтиния газ, чиято цена е 4-5 пъти, по-ниска от цените
на борсите, извинявайте, но ние ще го продадем точно за 3 секунди докато си
говорим, и то с голяма полза. И след като този газ не влезе в България вече няма
с какво да се натискат надолу цените. Основната цена, която се регулира, тоест,
онази, която плащат потребителите, вече е закотвена не към най-ниската възможна
опция – азерския газ, а към тази, към която съответно шефовете на „Булгаргаз“
се придържат – към руския газ.
Водещ: Тоест,
с 20% по-високо, както обявиха от КЕВР – така ли е или да чакаме още повишение?
Илиян
Василев: Не 20 %, съжалявам, 3 пъти е по-скъп е вече. При новите цени,
защото нали разбирате, всеки път като прочетете, че цената на борсата е скочила
и сега удря рекорди, които никога не е имала, вие веднага може да калкулирате
за како иде реч. Защото е видно, че от 1 октомври цената ще бъде над 100 лева
за МВтч. Системата не е толкова сложна. Те досега шефовете на „Булгаргаз“ се
уповаваха на секретността на договорите, на търговската тайна. И това доскоро бе
така, тъй като когато „Газпром“ и „Булгаргаз“ преговаряха с
посредничеството на правителство, всичко беше държавна тайна, търговска тайна.
Да, но от скоро време, от 2 години поне вече има информация и в Европейската
комисия, както виждате, азерите си публикуват данните, вече на борсите има за видими
репери – всеки може, знаейки формулата, да каже каква е цената. И оттам сега,
както се казва, към шока се прибавя и ужас, защото „Топлофикация“ като сложите
и тези възможни игри с емисиите, защото те също реално най-накрая се отразяват
в крайната цена, и стигаме до положение, при което „Топлофикация“ не може дори
да си позволи да купи при новите цени газ, защото тя от едната страна е
запушена, затворена с възможността само един път на годината да ревизира цената
на парното. А тази цена, която беше посочена на 1 юли, тя изобщо не покрива
изобщо разходите. Затова правителствата в Европа, поне на 3-4 държави –
Франция, Испания, Гърция, спешно се намесиха, тъй като вие разбирате, колко
ирония има в това да се твърди, че тези цени са регулирани, тъй като
регулацията предполага предвидимост и допустимост на цената тя да е такава,
която да не ни шокира. В дадения случай пазарът просто прави невъзможна
регулацията и някой трябва да инкасира загубите. Тоест, за следващия сезон, ако
държавата не налее едно половин милиард в топлофикациите, просто няма да имаме
парно, тъй като иначе ако се прехвърли повишената цена на природния газ, който
формира 80%, дори повече, от цената на топлината енергия, вие ще видите едни
сметки, които са 2-2.5 пъти над онези, които нормално плащаме, което пък ще
постави над 80% от българите в положение на енергийно бедни. И това е да речем,
че ние си говорим като анализатори, но представете си в едно семейство, в което
хората живеят от пенсии, нямат такива пари, въпросът вече опира до физическото
оцеляване и отговорността на държавата. Разбира се, всичко тръгва от тези
неоразмерени климатични политики на Европейския съюз, който воден от
свръхамбицията да спаси планетата от газове, първо, че обезсърчи добива на
природен газ и направи така, че в момента в целия свят търсенето е огромно, а
няма газ достатъчно, тъй като петроловите и газови компании доста време търпяха
да ги сатанизират, съдиха ги, на всичкото отгоре сложиха им ограничения за
достъп до капиталови пазари, и най-накрая, защото всичките те имат акционери, си
казаха: „Няма смисъл да инвестираме“. В резултат на което инвестициите в добив
на нефт и газ след 2014 година се сринаха почти на половина. И сега, резултатът
на тези климатични политики, като прибавите и цените на разрешителните за емисиите
е – газ няма. Колкото повече отиваме нататък, няма да има все повече газ, и
цените ще бъдат все по-високи. Та, това стана. И в нашия случай, вместо ние да
си управляваме добре този риск, вместо да повишаваме цените, ако бяхме взели
цялото количество азерски газ, вместо 100 лева примерно, условно казано, от 1
октомври цените можеха да бъдат 60 лева. И размерът на държавната помощ да бъде
вместо примерно половин милиард, можеше да бъде 250 милиона.
Водещ: Г-н Василев,
а каква е тази новина, която тези дни излезе от Българския енергиен холдинг, че
преговарят за внос на азерски газ през Кулата след 30 септември?
Илиян
Василев: Знаете ли, тези хора нямат срам. Знаете ли за какво
преговарят? Преговарят за това ограниченията, както посочих, за 9-те месеца ние
взехме по-малко от 1/4. И сега преговарят тези ограничения, тоест, по-малки
капацитети, да можем да вкарваме максимум до 1 млн. кубика на месец, тези
ограничения да продължат и след изтичане на това споразумение за 9 месеца в
края на месеца, от 1 октомври до края на юни следващата година. Тоест, цялото
това безобразие да продължи до края на юни следващата година, като обяснението
е много просто: тези количества недовзет газ от Азербайджан, те с радост се
приемат от азерската стана, защото те веднага ги пласират в Италия. Цената в
Италия за азерския газ е 300 долара, дори 350, в смисъл говоря тази, която е за
август. Но италианската борса е с най-скъпия газ на спот пазар като репер в
Европа. И вие като вземете тези количества, които ви струват 145, ако бяха ги
дали на нас, и когато ги продадете в Италия на 850, и разбирате, че…
Водещ: Отгоре
на всичко щяхме и да спечелим?
Илиян
Василев: Не, вижте логиката – това не могат да разбират нашите юнаци,
които нищо не разбират от търговия и публични ресурси – логиката е, разбира се,
на всяка компания да печели. Но никой не предполага и не очаква „Булгаргаз“
преди печалбите да не прави нужното, щото да смъква максимално цената за
потребителите. Защото държавният и националният интерес не е да види, че
„Булгаргаз“ е направил примерно 100 млн. лева печалба, а това, че ползвайки
неговия газ на максимално изгодни цени, клиентите са му направили 1 млрд. лева
печалба. Това е логиката изобщо. И затова сега ще видите, че правителството ще
бъде принудено да се намеси, защото просто няма друг ход. Ами само си
представете, примерно, „Топлофикация“ за да започне сезона и да го закърпи
примерно до януари месец, му трябват условно казано 250-300 млн. куб. м, защото
няма достатъчно газ и в Чирен. В Чирен природният газ 17% е под равнищата,
които обикновено са в този момент, а пък изобщо от целия капацитет са запълнени
64-65%. И когато няма газ, сега „Топлофикация“ тръгва да си търси сама да купи
по евтин газ, защото „Булгаргаз“ очевидно не е най-добрият вариант. Но в
момента, в който „Топлофикация“ каже: „Дай аз да намеря някаква друга
възможност за по-евтин газ”, „Булгаргаз“ веднага се намесва и казва: „Да, но ти
ми дължиш пари“, в смисъл: „Ако вземеш от някой друг, аз ще ти скоча“, и затова
„Топлофикация“ отново се нарежда на редичката с „Булгаргаз“, и така клиентите
само гледаме как КЕВР регулира, а той всъщност нищо не регулира.
Водещ: А ще
разреши ли проблема интерконекторът с Гърция, който се очаква най-после да
стане готов до края на тази година и може би да бъде въведен в експлоатация
през следващата? Въпреки че американският посланик на САЩ в Гърция Джефри
Пайет в интервю твърди, че в България има сили, които не искат газовия
интерконектор с Гърция. Съществува ли логична връзка между двете
взаимноизключващи се тенденции в случая?
Илиян
Василев: Много добре познавам историята на този проект, тъй като в началото,
първите 1-2 години, понеже това ми е работата – правя риск анализи, помагах
почти на доброволни начала и благотворително да се оценяват рисковете. Тъй като
от ден първи започнаха атаките срещу интерконектора – примерно прави се търг,
обжалва се от млечна компания, продължава търга – обжалва се от
винопроизводител. И зад всеки един от тези случаи стои забавяне, защото това са
процедури, като вие започнете с обжалване през втора инстанция, след това през
КЗК, и т.н., и така успяха да го забавят с година и половина близо. И зад
едната компания беше нефтен олигарх, близък с Русия, зад другата компания беше
един санкциониран по закона „Магнитски“, зад третата компания пък беше един
патриот. И когато представих доклад с всичките тези неща: кой е, защо и т.н., и
познайте какво стана – ДАНС забраниха на шефовете на тази компания да работят с
мен. Разбирате ли, за какво става реч? След което компанията продължи да се
сблъсква с огромен натиск и стрес. Веднага след като забраниха контакт с мен
предишният служебен енергиен министър – сегашни ръководител на Булгаргаз се
опита да уволни шефа на компанията от българска страна – те са двама
изпълнителни директори. Слава Богу, че не можа да го направи, тъй като по устав
са 50:50 и трябва съгласие на всичките страни. Но още тогава стана ясно, че тъй
като това е единственият голям инфраструктурен проект и тези, които обикалят,
за да вземат някое проектче и да отклонят някое ресурсче, стоят отстрани и не
могат да вземат нищо. Тъй като така е устроен, затова така се структурират
подобни проекти, когато имат различни акционери, да има такава прозрачност и
толкова контрол, че никой не може да прави, каквото си иска. Защото имате двама
изпълнителни директори, над тях имате борд, а пък бордът се контролира от акционерно
събрание. На всичкото отгоре парите, които идват, те не са както при „Турски
поток“ – мятате едни пари огромни на възложителя, и той след това чрез вътрешно
възлагане – ин хаус ги разхвърля и никой така и не разбра кой, за какво взе
пари. Тук в интерконектора парите идват от банките, а банките за да платят, те
не прехвърлят примерно, казвам условно, проектът струва 140 милиона, те няма да
ги прехвърлят по сметката на компанията на интерконектора и те да си ги
разхвърлят – няма такова нещо: големите плащания са срещу документи, одобрени,
изобщо по начина, по който се прави по целия свят, не и в България. И понеже се
вбесиха, че не могат да вземат никакви пари, и сега започнаха да измислят: „Ама
това било корупция“, а то няма как да има корупция в дадения случай поради
причината, за която ви говоря. След като не можаха да направят историята с корупцията
започнаха да я измислят. И тази история с неустойките беше класическа – 22.5
милиона лева?. И хората сега не знаят, какви вампири там работят. Историята с
неустойките е следната: в цял свят поради пандемията има забавени и спирания на
работа по проекти. Неустойки има, когато има виновно поведение от страна на
изпълнителя. Но когато изпълнителят поради наложените епидемиологични мерки на
границата – нямат достъп хората, и се страхуват и не искат да идват дори в
България да работят, това нещо, разбира се, се признава като форсмажор и не
можете да налагате неустойки. Но някой бил казал нещо и съответно започнаха
тоталните глупости.
Сега,
забавянето на интерконектора не е извинение да не вземем цялото количество
азерски газ. И това беше потвърдено и от гръцка страна, и от азерска страна,
защото желанието и готовността на „Булгаргаз“ да го вземе целия газ, говоря не
за тези 150, а за 700 те милиона кубически метра, колкото ни се полагаха, и до
края на годината за 1 милиард, за които имаше наличен преносен капацитет в
гръцката мрежа. Тъй като неопровержими данни бяха посочени, те са и в
Министерството на енергетиката, и в Министерството на финансите, и навсякъде
имат точните данни, колко капацитет е имало, и всички знаят, че отказът да се
вземат тези капацитети е решение на ръководството на „Булгаргаз“, еднолично или
там двулично, или там какъвто им е бордът. Но вместо да увеличат капацитета,
защото имаше времена, при които преди август месец, ние имаме капацитети
ангажирани там някъде около 14.4 хил. мегаватчаса за ден, което ни даваше
възможност да вкарваме 1.3-1.5 млн. куб. м на ден. Нищо подобно, вместо да
увеличиме капацитетите за да внасяме повече, ние ги намалихме на 10 хил. Мегаватчаса
на ден. А всичко е видно на тези платформи, които са публично достъпни. И
понеже искат да си намерят някакво извинение извън собствената корист и неспособност, сега
казват: „Да, ама той интерконекторът ако беше налице щеше пътят да бъде по-кратък“
– да, има ефект, че маршрутът през Сидирокастро е по-дълъг. Поради тази причина
транзитът или преносът се оскъпява. Оскъпява се между 1.5 и 2 евро. Но
извинявайте, това на фона на разликите в цените, за които ви говоря, това не
може да бъде изобщо съображение, и както виждате, те дори не го изтъкват.
Затова казвам, че това е вероятно една от най-показателните индикативни страни
или примери за тоталния провал на ГЕРБ на ключовите енергийни постове, и
работата на тези техни хора по топ позиции в енергетика е именно да провокират социално
напрежение и социални трусове, за да дестабилизират което и да е правителство
без ГЕРБ.
Водещ: Като
теглим чертата какво се получава? Какво ни чака през следващите месеци?
Илиян
Василев: Много се надявам, че служебният кабинет просто ще разбере.
Първо, имаше добра стъпка от страна на министър Василев и от министър Петков,
че те отидоха в Мариците и казаха, че без това ние, без местните въглища,
защото разбирате, че всичко друго извън страната ние не можем да контролираме –
ни газ, ни нефт, ни ядрено гориво, единственото, което ни е защита срещу такива
трусове в пазарната конюнктура в света, са въглищата. Защото са в нас, каквото
и да стане, можем да си ги изкопаем, с ТЕЦ „Марица Изток” можем да си произведем електроенергия.
Единственото, което трябва да направим, е да съчетаем изискването за
намаляването на емисиите с новите технологии за улавяне, складиране или за конверсия
на въглищата в газ, изобщо за намаляване на ефекта от емисиите. Това може да се
постигне. И слава Богу, че двамата министри отидоха да уверят населението, че
докато има ТЕЦ „Марица Изток“, ще има електроенергия на допустими цени.
Напълно допустими цени, тъй като пак казвам, веригата на стойността се
контролира изцяло у нас.
Второто
нещо, което трябва да кажа за слушателите, е, че тъй като мерките, които ще
вземат, сега дали ще се вземат като директна парична помощ за енергийно
бедните, пак казвам, техният кръг значително ще се разшири, и ще се заплащат
някакви количества минимални, примерно 300-400 киловата, или 1000 киловата, без
значение, вече това са технологии, но при всички положения те трябва да знаят,
че трябва да си ограничат потреблението и да вземат спешни мерки за
енергоспестяване, за нещата, които могат, примерно цяло жилище с един човек –
няма никакъв смисъл, трябва да се обединяват, защото за зимата каквото и да си
говорим за глобално затопляне, но зимата ще бъде студена, и особено критични ще
бъдат месеците след февруари и март когато се очаква да има, може казвам да има,
да настъпи недостиг в снабдяването с природен газ, особено при покриване на
пикови потребления при много студени дни, тъй като при много студени дни
тръбата от Русия не може да ни захрани, затова дърпаме от Чирен. Но когато в
Чирен газохранилището, както казвам, още не е запълнено и има недостиг на газ,
ако се окаже, че там няма газ, вече единствената опция е втечненият природен
газ. Много са трудни нещата. И затова аз се надявам че служебното правителство
ще вземе мерки, и на традиционния практичен опит на българина при оцеляване в
кризи, защото ние може би сме една от нациите в Европа, които имаме най-огромен
натрупан опит за целта. Може отново да сработи.
Цоня
Събчева
