Фактор: Великата Отечествена Хибридна - от Украйна до Сирия

Линк към оригинала във Фактор

Ако преди срещата Обама - Путин имаше въпроси относно това колко зле са отношенията между Запада и Русия, то след нея отпаднаха и последните съмнения, на което пазарите реагираха мигновено. Което означа, че ни предстоят нови пикове в хибридната война и България като фронтова територия ще бъде въвлечена.

Наличието на отворени канали за чуждо влияние в българската медийна и социална среда не е новост. Без значение откъде идва влиянието, свободата на словото предостави безвъзмездно терен за медийни кампании и атаки, включително срещу българските власти. В това едва ли би имало нещо особено тревожно в условията на нормален и балансиран политически и обществен процес, но в екстремни моменти като сегашния, при съчетание на много външни деструктивни вълни, нещата излизат от понятието "демократична толерантност" и опират все повече до темите за защита на националната сигурност.

С пренасянето на медийните акценти от Украйна към Сирия пропагандната канонада придобива невиждана острота и интензивност. Не минава и ден, в който да няма открит някакъв нов фронт - нямали сме право да ремонтираме МИГ-овете в Полша, президентът и силовите министри в кабинета - външния, на отбраната и на вътрешните работи, са постоянен  обект на атаки, в това число и от местно издание на руския масов тиражник "Космомолская правда". На територията на туристически комплекс, собственост на московската община у нас, се открива бюст на маршал Толбухин, без никакво зачитане на режима за разрешение и издигане на паметници. Преди това имаше откровена провокация с несанкционирано прелитане на военно-транспортен самолет. Руският консул слага венец върху венеца на държавния глава, пренебрегвайки ако не протокол, то елементарно възпитание - поне такава е  медийната интерпретация. Щом и Пловдивският Митрополит Николай, известен с близките се връзки с Руската православна църква, успя да включи и Българската Православна Църква в канонадата по бежанската тема, винаги съчетана с рефрена - Европа и Америка са виновни, значи навлизаме успешно в епицентъра на пропагандната и хибридна война, която Путин отвори на Европейския съюз. Ние сме част от фронтовата линия в Новата Отечествена Хибридна Война, основен залог в която е оставането на руския президент на власт. 

Психозата около бежанците неизбежно ще отмине не само поради настъпването на зимния сезон и ниските температури, но и защото тя има определен вътрешен потенциал за автономно развитие и ескалация, който е до голяма степен изчерпан. Това е утре, днес бежанската тема прелива по новинарските канали и коментаторите се лутат между двете крайности - "оградната" реакция - да се изолираме и издигнем стена срещу бежанците и другата- да ги приемем и обслужим на път към Европа. 

С речта на руския президент пред Общото събрание информационно-пропагандните въздействия ще се издигнат в по-висока орбита. Полето, на която се разгръща кампанията,основно е Сирия, не случайно са алюзиите с антихитлеристката коалиция, но истинският театър на хибридните действия е Украйна и политиката на санкциите. Пропастта между Русия и Запада е толкова дълбока, че никакви мостове около съвместните действия срещу ИДИЛ  не могат да я запълнят. И все пак ще бъде грешка ако не се анализират силните и слаби страни на руската инициатива и най-вече шансовете и за успех.

Какви са силните страни на руската инициатива в Сирия?

Въпреки, че приходите от нефт и газ се сриват, Путин успя през последните няколко години да вкара непознати за най-новата руската история средства във военни бюджети, при това не толкова за военен персонал, колкото за нови въоръжения. Равнището на бойна подготовката и най-вече проведените учения, почти в непрекъснат режим и в непознати от времената на Студената война мащаби, без съмнение се отразиха положително на боеспособността на руската армия. Военният бюджет продължава да бъде свещена крава, макар че през следващите години той също ще претърпи промени надолу. 

Общественото мнение в Европейския съюз е относително благосклонно към ангажиментите на Русия спрямо Ислямска държава, не само защото Европа е доволна да види Русия ангажирана надалеч от континента, но и защото темата бежанци и Ислямска държава е твърде чувствителна за европейското ухо. Европейският съюз се провали в изграждането на балансирана и адекватна във военно-политическо и икономическо отношения стратегия към конфликта в Сирия. Плахите реакции на западните лидери контрастират с "храбрите" заклинания на руския президент, който едновременно заявява, че ще брани християнските ценности, изоставени от Запада и че ще се прегърне с исляма, с когото неговото лично православие има повече общо, отколкото с католицизма. Не се стремете да разберете и съвместите всичко казано от Путин в логическа обвързаност - такава няма. Руският президент прави "многовекторна" политика, което означава, че може едновременно да защитава две взаимноизключващи се тези в рамките на съзнателно внушавана от Кремъл "непредсказуемост". 

Усилието да се държат руските ислямски радикали ангажирани в Сирия и надалеч от Русия е логично, макар че шансовете за успех при самостоятелни действия не са високи. Да не говорим, че ако две хиляди естремисти воюващи за Ислямска държава в Сирия могат да бъдат голям проблем ако се върнат в Русия, то несравнимо по-радикално ще бъде предизвикателството, ако Централна Азия и Кавказ се "подпали" от връщането на талибаните на власт в Афганистан.

Путин има едно несравнимо предимство пред западните лидери - каквито и пълномощия да имат западните лидери, включително президентът Обама, те не са царе и не могат да вземат еднолични решения. Путин може. 

С вероятното изключение на САЩ, западните общества не са готови да стигнат до край, до битка, до жертви, за да защитят своите интереси. Демокрацията дава огромни възможности за хибридни въздействия на противника, в това число и за манипулиране на обществените страхове и нагласи, които да блокират или поне ограничат възможностите за избор и свободата на решения на всеки западен лидер. 

Руският президент може утре да атакува и Източна Украйна, и  Сирия без да се страхува, че това може да коства живота на много руски войници. Руското общество е толерантно към жертви в името на Отечеството - каквото и това да значи. Действително центъра "Левада" публикува данни, че руснаците са против изпращането на войски в Сирия, но това подлежи на развитие и промяна - просто е необходимо Путин да натисне бутона - в Сирия ще си решим проблемите с Крим и Източна Украйна. 

Украинската авантюра на Путин струва живота на хиляди руски военни, но истината за това, по руска традиция - както за толкова много други престъпления - ще се разкрие след години, при поредния цикъл - перестройка, последвана от либерални реформи и връщане към "силната" ръка. 

Предимството в предложението на Путин е още по-очевидно на фона на безалтернативността на сухоземната операция срещу Ислямската държавата като метод на решение на проблема. Нито европейските лидери, нито президента Обама – ако оставим реториката настрана - горят от желание да рискуват живота на своите военни. Погледнете съдбата на злополучната програма за обучение на бойци от опозицията, която потроши половин милиард долара на Пентагона без никакъв резултат. Не по-добри са изгледите за намиране на местни съюзници, които да са готови да воюват, макар че  изглежда е най-логично именно арабските страни да изпратят свои военни контингенти. Едни от малкото готови да воюват срещу ислямистите са кюрдите, но това е "червена" линия за основния западен съюзник в района - Турция.

На този фон - готовността и желанието на Путин да си плати сметката и да хвърли свои момчета в жертвения котел Сирия - просто трудно може да бъде конкурирано като оферта. 

Освен всичко друго, Кремъл има интерес чрез пряка намеса в Сирия, да блокира излаза на нелегален суров нефт от райони контролирани от Ислямска държава. Макар и неголеми количества - оценяват се приблизително на 300 хиляди барела на ден - те имат своето влияние върху нефтения пазар, още повече че се търгуват със значителни отстъпки.

Затова не трябва да се изненадваме, че Москва търси да постави под свой контрол износа на нефт през пристанищата или нефтопроводите през Сирия като намери и общ език със страните, които добиват петрол. Режимът на Асад загуби преди три седмици контрол върху последния добиващ кладенец и няма средства да си плаща за военна помощ на Русия. Парите винаги са били водещ мотив на руския президент, не случайно го наричат "корпоративния президент" на Русия.

Путин успя поне медийно да си осигури подкрепа - материална и вербална - на важни съюзници - през Китай до Иран, възстанови диалога с Турция, Саудитска Арабия и Египет. Някои от тези страни са готови да участват в регионални формати на сътрудничество срещу ИДИЛ, макар да съзнават, че Русия сама не може да запълни вакуума оставен от оттеглянето на САЩ от района. 

Действително бумът на шистовата революция лиши САЩ от ключово основание за безусловна и пряка намеса в Близкия изток всеки път, когато са заплашени стратегически маршрути за износ на суров нефт. Ако все пак Вашингтон изглежда решен да се намеси в случай на военни действия в Ормузкия пролив, тъй като през него минават почти една пета от суровия петрол в света, то Сирия не е този случай.

И все пак, рисковете при играта на Владимин Путин са повече от възможностите.

Защо?

Каквито и средства да се влагат в руския военен бюджет, в поддържането и най-вече в демонстрирането на сила във въздуха, по море и на сушата, цялостно превъоръжаване на армията и подмяна на въоръженията е невъзможно в близко време и в рамките на прогнозируемите военни бюджети. По оценка на руски военни експерти, почти постоянните ангажименти на руските ВВС по целия свят не само струват огромни ресурси, но са изчерпали в значителна степен леталния ресурс. Вкарването в употреба на стара и амортизирана техника е увеличило рязко и инцидентите и катастрофите, включително и човешките жертви. Тези "дефекти" са видими, което прави твърде спорна оценката за възможността на руския президент да осигури достатъчно военен ресурс за справяне с ИДИЛ толкова далеч от Русия

Второ, президентът Асад е неустойчива котва за руското присъствие не само поради фактическото състояние на нещата и ограничения му контрол върху територията на Сирия, но защото той не е част от дългосрочното решение за Сирия - стъпва върху подкрепата на свиващо се малцинство и има непреклонни врагове - и у дома, и зад граница. Той ще има нужда от все по-значителна подкрепа - и материална и финансова - особено на фона на свиващите се и изчезващи собствени ресурси. Тоест сирийската сметка на Путин - освен за издръжка на собствените войски и оръжия - неизбежно ще расте в прогресия.

В този смисъл президентът Асад ще бъде все повече пасив, отколкото актив в сложните комбинации около Сирия. 

Трето, каквито и отвличащи маневри да провежда Кремъл, той не може да отклони вниманието от Украйна, най-вече поради нейното централно стратегическо позициониране в конфликта Запад-Русия.

Използването на "попътния" вятър на бежанския проблем, който определено шокира и стресира Европа и в по-общ план Запада, е също с ограничено действие в перспектива. ЕС се оказа неподготвен, но по традиция, макар бавно и мъчително, успява да намери решения. Те не винаги изглеждат на съвременниците си оптимални, но почти винаги са достатъчни, за да позволят на страните от ЕС да се върнат към нормалния си дневен ред и приоритети, т.е. извън зоната на въздействие на бежанските шокови терапии.

Ако трябва да измерим и сравним способността на Европа да издържи на външни трусове, в това число и на бежанската вълна, и на Русия да издържи на задълбочаваща се криза при свиващите се ресурси от продажбите на нефт и газ на фона на растящи нужди, то точката на пречупване е вероятно да настъпи много по-скоро в Русия отколкото в Европейския съюз. Така че времето не е съюзник на руския президент и той много добре го съзнава.

Четвърто, какъвто и натиск да се прилага спрямо ЕС, ключът към цените на суровия петрол се държи от САЩ, а те на този етап изглеждат далеч от обсега на действие на хибридните оръжия на нефтодобиващите страни от Близкия изток и Русия.

Демонстрираната готовност за битка срещу Ислямска държава от страна на Русия е "удар във въздуха" без цялостна международна рамка и най-вече споразумение за взаимна подкрепа с коалиционните сили. Русия няма никакъв шанс да се справи с ИДИЛ сама - каквото и да говорят руските медии. Влизането в Сирия е относително лесно, излизането е много по-трудно. На този етап не се виждат дори наченки на стратегия.

Успехът в Сирия зависи от дългосрочен и цялостен ангажимент на Запада, при това не само във военно-политическо отношения. Без негово съгласие всяка едностранна операция може да се окаже самоубийствена.

Няма вероятност руската операция в Сирия да излезне извън рамките на пряка помощ за стабилизация на режима на Асад и ограничени въздушни удари по цели на Ислямската държава.

В заключение, шансовете на Владимир Путин да успее в Сирия и да обърне негативната тенденция за него след налагането на санкциите на Запада и тоталната му изолация не са за пренебрегване, поне в краткосрочен аспект. Но доверието между него и западните му партньори е разрушено и дори възможно добри намерения не могат да превърнат тяхната подозрителност в желание за сътрудничество.

Мениджър: Паралелите на хибридната война - анти шистовата и бежанската кампания

Линк към оригинала в Мениджър 

Както бе посочено в една появила се напоследък във Фейсбук схема - невежеството, подгрято от страх ражда омраза. Но не само. В управленския случай ражда неувереност, бездействие, свърхреакция, дезориентация и паника. Вместо да се плашат хората с измисления мит за десет милиона или изобщо за милиони бежанци, които нахлуват към България и Европа, можехме да запазим спокойствие и да пресметнем досега колко души са влезнали, преминали, колко останали в БГ и да преценим реалния риск от навлизане на нови бежанци - нещо като коефициент на пропускливост на страната за бежанската вълна. Можем да видим къде са основните бежански лагери, колко са хората там, каква е динамика - влезли - излезнали,  кой ги финансира и защо напускат тези убежища. Каква част е нов генериран бежански поток от зоната на конфликта - тогава ще видим, че нещата не се обясняват само с Ислямската държава.

Турските власти разиграха една режисирана драма с две хиляди бежанци за да стресират съседите и да покажат какво може да стане ако не се намесват. От България не виждаме това, което става на о.Лесбос, към който тече контролирано насочване на бежански потоци от турска територия - десетки хиляди. Тълпите, които се бяха насочили през Одрин за гръцка или българска граница, вече в кадър, подкрепиха медийно внушенията на турския премиер Давутоглу в посланието, което премиера Борисов прочете в Брюксел. След това хора с по-слаби нерви и по-висока медийна вокалност пренесоха в бъдещето и в крайни варианти страховете, добавяйки видеокартината от бягащите бежанци по магистралите към милионите, които могат да ни залеят. Цифрите неусетно набъбнаха до милиони, дори десетки милиони бежанци. Придаде се и библейски отенък на случващото се - "преселение", "нашествие".

За капак - тъкмо като в постановките на граф Потьомкин и неговите селища - военно присъствие на Русия придаде предметност на реалната възможност предстоящи военни действия по суша от всички страни да предизвикат ново бежанско цунами. МИД разигра и легитимската операция, с която обяви присъствието на руски бойни части и авиация за законно - по силата на покана от законното правителство, а всички други удари срещу ислямска държава за нелигитимни - поради липсата на санкция от СС на ООН и на президента Асад.

Беше въпрос на време да се пуснат внушения и за по-мащабни операции и преселване на континенти - преселението на Африка или част от Азия. Страшничко, нали ?! Равнище на стрес, при което се очаква Европа  не само да се огъне, а да се пречупи и разруши.

И никой не си зададе въпроса - cui bono - кой има интерес?

Страх и невежество, които раждат недоверие към другите, към себе си и към съседите ни. Лишават ни от възможност за адекватна оценка и реакция - стъписват и блокират нашата воля и способност да намираме балансирани решения.

За последен път подобна координирана, успешна и масова атака в много страни от Европа беше проведена срещу шистовия газ - внушиха толкова много страх и манипулираха фактите, че хората вече не можеха да разпознаят истината от лъжата. Достатъчно беше да се всее атавистичен страх и недоверие, за да лишат правителствата и вземащите решения от способността да разпознаят реалните рискове и възможните ползи. И успяха - днес - с изключение на Великобритания и Полша - кампанията доведе до това, че Европа на практика се отказа от технологията, която всеки други континент използва - фракинга и интензификацията на добива.

Нищо в историята не се повтаря в пълен обем и в детайли, но не съм далеч от мисълта, че глобалната операция "бежанци" ползва същите проектни схеми, провежда се и се финансира от приблизително същите заинтересовани страни и структури.

Основната цел на анти-шистовата операция беше да изключи преливането в Европа на американската версия на шистовата революция, която позволи на Америка тотално да неутрализира ОПЕК и най-вече да измести Саудитска Арабия от ключовата роля на суинг-производител на суров нефт.

Брой на разселени сирийски бежанци

Европа бе и си остава огромен пазар и източник на финансиране на редица режими, които дължат съществуването си на износ на нефт и газ. Движещите сили на анти-шистовия протест бяха заинтересовани групи от страни и хора - като се започне от нефтено добиващите страни от Залива и Саудитска Арабия - чийто мотив бе да спре разстранението на шистовите технологии, като запази Европа като пазар за пласмент на нефт и газ и се стигне до леви движения, екорадикали и спонсорирани от бизнесмени неправителствени организации и медии, свързани с индустрията на възобновяемите източници. Финансираха се статии, филми, информационни кампании, обществени прояви, протести - изобщо цялата палитра от действия за натиск срещу правителството. Общото, което свързва антишистовата и бежанската кампания, е тяхната антиамериканска насоченост, която сега удобно съвпада с новата задача на бежанската коалиция - да раздели САЩ от ЕС и най-вече да стресира "слабите" звена като Орбанова Унгария до степен да се чуят немислимите в нормална ситуация думи от унгарския лидер, че "Унгария е готова да напусне Европейския съюз", защото ЕС бил безсилен срещу бежанската напаст.

Няма никакво съмнение, че това е теза, която устройва както Русия, така и нефтените монарси от Залива, Саудитска Арабия и дори Иран, защото поставя Европейския съюз и САЩ в постоянен режим на стрес и в защитен модус, които по замисъл трябва да ги принудят да правят отстъпки при евентуални преговори.  

В полза на тезата за странна коалиция по интереси, която наподобява "анти-шистовата коалиция" и която стои зад вълната от бежанци, стресираща Запада, говорят и откровените заигравания на Путин с исляма, които се засилиха особено след провала на руската игра с Китай. От Москва заваляха съобщения за все по-откровени флиртове на руския президент с близостта между православието и исляма, дори подчертана в сравнителен контекст с връзките на православието със западния католицизъм. Посланието към руските граждани е ясно - ние имаме повече общо с ислямските държави, отколкото със Запада. 

По тази тема няма да чуете позицията на българския Свети Синод. Нито пък на българските националисти за Булгарския ислямски образователен център, лансиран от Владимир Путин.

Трябва да се признае, че въпреки очевидната свързаност на интереси и съучастието на нефтодобиващите страни и Русия в кампанията срещу шистовия газ и техния несъмнен успех в блокирането на новите технологии в Европейския съюз, схемите така и не бяха публични разкрити или доказани, не само защото бяха реализирани при участие на специални служби, но и защото бяха проектирани и изпълнени по каноните на т.н. хибридна война, т.е. с участието на неформални структури и неправитествени организации, които не излизат ярко на радарите на националната сигурност. Не не са нито танкове, нито самолети.

Русия се възползва от бежанското "стресиране" на Европа след серията от провали да реализират обходни проекти на стратегическия "трън" Украйна. Последваха опити на Кремъл да мобилизира всички ресурси, за да "пречупи" волята на Запада по темата Украйна и санкции. Тяхно слабо ехо у нас са действията на политически и други сили, които пряко се асоциират със защитата на руските интереси като Атака и известния с близостта си с РПЦ пловдивски митрополит.

Москва не крие и способността да прави всякакви стратегически съюзи "за удобство" с всякакви режими - което се представя като многовекторна политика. Традиционен акцент са и флиртовете на Газпром и други руски държавни фирми със западния бизнес, включително размяна на ключови активи. Всичко в опит да се съхранят пазарни позиции или да лансира стратегически проекти - като Северен поток - 2, които нямат друга цел освен да разрушат единството в ЕС и основите на Енергийния съюз. Въпреки усилията, изразходваните средства и политическата подкрепа, руският енергиен бизнес и държавен бюджет загубиха много, при всички случаи повече, отколкото страните от Залива и Саудитска Арабия, от съчетанието на украинската криза и сривът на цените на енергосуровините на глобалния пазар. Обяснението е просто - при всички свои разходни екстраваганции, тези режими нямат имперски претенции или сравними "украински" операции, да не говорим за сравними като брой население или военни бюджети. Това ги прави относително по резистентни към рязки спадове в приходите от продажбни на нефт и газ. Да не говорим, че имат по-дълбок тил от конкурентноспособност поради по-ниска себестойност на добива на енергоресурси.

Владимир Путин съзнава, че има скъсен времеви хоризонт за да изиграе сирийската карта, тъй като не може да си позволи да финансира самостоятелно /освен ако не получи външно финансиране/ продължителна и най-вече мащабна военна операция срещу Ислямска държава. Затова форсира темата ИДИЛ на терен - в Сирия и на международно равнище - включително и на сесията на ОС на ООН. Но тя няма самостоятелно значение за него извън оставането на власт в Русия, държането на руските ислямски радикали надалеч, повишаването на цените на нефта и природния газ и потулването на украинската криза.

Особена роля и мотивация за съучастие в този процес има и Турция. Освен провала в опитите да привлече внимание и подкрепа за идеята си за зона за сигурност в Северна Сирия, която да реши своя проблем с боеспособната кюрдска съпротива срещу ИДИЛ, Анкара има многобройни причини за да се стреми да се позиционира оптимално в бежанската проблематика спрямо Европейския съюз. Турция и досега се е старала да "усвоява" огромните финансови ресурси, тръгващи от Залива, Иран и най-вече Саудитска Арабия, не само за целите на вътрешното си икономическо развитие, но и за проповядване и налагане на неосманска версия на радикален ислям като стандарт в ислямския свят. Ердоган, точно както и Путин, търси поле за външни инициативи и успехи, тъй като вътрешните очевидно са твърде ограничени и с негативни прогнози - като се започне от вътрешните раздори в АКР, икономическата криза и кюрдския проблем и растящите преспективи на гражданска война.

Българският премиер би трябвало да разбира в каква игра бе вкаран да участва - и от Русия и от Турция. Не е толкова страшно, че играем пешка, важното е да осъзнаем в какъв стадий от геополитическата игра сме - защото в ендшпила пешките придобиват извънредна значимост.

Не е трудно да се забележи странното фокусиране на интереса на бежанците отвъд "естествените" пристанища за спасение - арабските страни и насочването му към друговерска и далечна Европа. 

Едните - тези в транзитните страни - пресмятат "далаверата" от трафика на бежанци. Тях наричаме престъпници, защото печелят от кеша, който каналите генерират - десетки милиарди долари. Други изчисляват колко средства могат да се получат от уплашения Евросъюз. 

Истината е, че бежанската вълна най-вероятно е преминала своя пик или по-скоро нейните перспективи се определят в по-голяма степен от нашите действия днес, отколкото от някаква предопределеност или стратегически замисли на други. 

Логистиката и управлението на бежанската кампания предполагат средства, който далеч надвишават предполагаемите доходи на бежанците. Достатъчно е да насложим техният брой върху свидетелските показания за разходите на бежанците по целия маршрут от изходната точка за да разберем, че има външно целево финансиране на тази операция. Иначе е невъзможно да се обясни как хора, обект на преследване, дискриминация и недоимък, са били способни да се сдобият с подобни средства при липса на работа и доходи, при постоянните атаки, разрушения и пресата на ислямските радикали от ИДИЛ и режима на Асад. Логичното обяснение e, че походът на бежанците е добре планирана и финансирана операция, ако по не по целия маршрут, то поне в ключови "опорни" точки, като изходния център Турция. Ползват се традиционните финансови схеми чрез фондации и други неофициални структури, включително чрез мрежите за ислямско банкиране, които дават началния тласък на бежанските потоци. До момента в който те бъдат поети от социалните програми на страните от Европейския съюз. Не е тайна, че у нас има клонове на банки, осъществяващи ислямско банкиране, които ги превръща в идеален посредник. Бежанците, които остават у нас и другите транзитните страни, не могат да се нарекат дългосрочен проблем, ако съумеем да изолираме рисковите елементи - радикалните ядра и ако прекъснем свързаността с религиозните и финансови центрова в страните, които те напускат. Не е въпрос само на квоти, а на това да изработим политика на тяхната безалтернативна интеграция и "претопяване" в ценностната система на Европейския съюз.

Да, за един ТВ репортаж винаги може да се намерят подходящите кадри от подозрителни действия на сборища или концентрация на бежанци. Особено ако отидете целево и развиете апокалиптичната интерпретация. Но Ви призовавам - огледайте се около Вас - колко чужденци - бежанци видяхте днес. Колко са хората с друг цвят, които ходят по улиците на София или на големите ни градове и села - та да въздигаме до Бога, че някой ни завладява. Убеден съм – начинът, по който се разгъва темата с бежанците е част от хибридно усилие, което стъпва върху реални факти и реални страхове, но усилени извън пропорции и манипулирани до безкрайност. 

Вземете абсурдните тезиси, с които плашат българската общественост, че бежанците у нас ще провокират бежанска вълна от нас към Русия по аналогия на 18 и 19 век. Истината, която всички виждаме, че днес Русия е най-големия източник на икономическа и политическа миграция в Европа, далеч над равнището на вълната от Сирия. Но това е "приемлива" версия на бежанска вълна, защото се приема, че има съвместимост между ценностната система на съвременното руско и европейско общество. А дали това е така, трябва да се отговорим заедно на базата на реалните факти. Доколко  руските имигрантски общности се интегрират с местното население? Дали не се отдалечаваме един от друг, дали съвпадат версии на православие, след актуалните акценти на руския елит върху евразийските фундменти и приоритетната близост с исляма?.

Както и прогнозирахме, навлизаме в гореща есен, в която няма да остане камък върху камък в битката на глобалната сцена на разнородни по своя състав и интереси сили, обединени от желанието да принудят ЕС и САЩ да зачетат собствените им интереси.

Решението е в нова стратегия на Запада с два компонента - военно политически, в който водещата роля трябва да има НАТО и който трябва да си постави за цел умиротворяването на районите източници на бежанци, на първо време Сирия и Ирак и втори елемент, икономическия - в водеща роля трябва да има Европейския съюз, който трябва гарантира външните икономически буфери на сигурността и защита срещу бежанските вълни.

Както бе посочено в една появила се напоследък във Фейсбук схема - невежеството, подгрято от страх ражда омраза. Но не само. В управленския случай ражда неувереност, бездействие, свърхреакция, дезориентация и паника. Вместо да се плашат хората с измисления мит за десет милиона или изобщо за милиони бежанци, които нахлуват към България и Европа, можехме да запазим спокойствие и да пресметнем досега колко души са влезнали, преминали, колко останали в БГ и да преценим реалния риск от навлизане на нови бежанци - нещо като коефициент на пропускливост на страната за бежанската вълна. Можем да видим къде са основните бежански лагери, колко са хората там, каква е динамика - влезли - излезнали, кои ги финансира и защо напускат тези убежища. Каква част е нов генериран бежански поток от зоната на конфликта - тогава ще видим, че нещата не се обясняват само с Ислямската държава.

Турските власти разиграха една режисирана драма с две хиляди бежанци за да стресират съседите и да покажат, какво може да стане ако не се намесват. От България не виждаме това което става на о.Лесбос, към който тече контролирано насочване на бежански потоци от турска територия - десетки хиляди. Тълпите, които се бяха насочили през Одрин за гръцка или българска граница, вече в кадър, подкрепиха медийно внушенията на турския премиер Давутоглу в посланието което премиера Борисов прочете в Брюксел. След това хора с по-слаби нерви и по-висока медийна вокалност пренесоха в бъдещето и в крайни варианти страховете, добавяйки видеокартината от бягащите бежанци по магистралите към милионите, които могат да ни залеят. Цифрите неусетно набъбнаха до милиони, дори десетки милиони бежанци. Придаде се и библейски отенък на случващото се - "преселение", "нашествие".

За капак - тъкмо като в постановките на граф Потьомкин и неговите селища - военно присъствие на Русия придаде предметност на реалната възможност за предстоящи военни действия по суша от всички страни да предизвикат ново бежанско цунами. МИД разигра и легитимската операция, с която обяви присъствието на руски бойни части и авиация за законно - по силата на покана от законното правителство, а всички други удари срещу ислямска държава за нелигитимни - поради липсата на санкция от СС на ООН и на президента Асад.

Беше въпрос на време да се пуснат внушения и за по-мащабни операции и преселване на континенти - преселението на Африка или част от Азия. Страшничко, нали ?! Равнище на стрес, при което се очаква Европа да не са да се огъне, а да се пречупи и разруши.

И никой не си зададе въпроса - cui bono?

Страх и невежество - които раждат недоверие към другите, към себе си и към съседите ни. Лишават ни от възможност за адекватна оценка и реакция - стъписват и блокират нашата воля и способност да намираме балансирани решения.

За последен път подобна координирана, успешна и масова атака в много страни от Европа беше проведена срещу шистовия газ - внушиха толково много страх и манипулираха фактите, че хората вече не можеха да разпознаят истината от лъжата. Достатъчно беше да се всее атавистичен страх и недоверие, за да лишат правителствата и вземащите от решения от способността да разпознаят реалните рискове и възможните ползи. И успяха - днес в Европа - с изключение на Великобритания и Полша - кампанията доведе до това, че Европа на практика се отказа от технологията, която всеки други континент използва - фракинга и интензификацията на добива.

Нищо в историята не се повтаря в пълен обем и в детайли, но не съм далеч от мисълта, че глобалната операция "бежанци" ползва същите проектни схеми, провежда се и се финансира от приблизително същите заинтересовани страни и структури.

Основната цел на анти-шистовата операция беше да изключи преливането в Европа на американската версия на шистовата революция, която позволи на Америка тотално да неутрализира ОПЕК и най-вече да измести Саудитска Арабия от ключовата роля на суинг-производител на суров нефт, от преливането му в Европа.

Брой на разселени сирийски бежанци

Европа бе и си остава огромен пазар и източник на финансиране на редица режими, които дължат съществуването си на износ на нефт и газ. Движещите сили на анти-шистовия протест бяха заинтересовани групи от страни и хора - като се започне от нефтено добиващите страни от Залива и Саудитска Арабия - чийто мотив бе да спре разстранението на шистовите технологии, като запази Европа като пазар за пласмент на нефт и газ и се стигне до леви движения, екорадикали и спонсорирани от бизнесмени свързани с индустрията на възобновяемите източници неправителствени организации и медии. Финансираха се статии, филми, информационни кампании, обществени прояви, протести - изобщо цялата палитра от действия за натиск срещу правителството. Общото, което свързва антишистовата и бежанската кампания, е тяхната антиамериканска насоченост, която сега удобно съвпада с новата задача на бежанската коалиция - да раздели САЩ от ЕС и най-вече да стресира "слабите" звена, като Орбанова Унгария до степен да се чуят немислимите в нормална ситуация думи от унгарския лидер, че "Унгария е готова да напусне Европейския съюз", защото ЕС бил безсилен срещу бежанската напаст.
Няма никакво съмнение, че това е теза, която устройва както Русия, така и нефтените монарси от Залива, Саудитска Арабия и дори Иран, защото поставя Европейския съюз и САЩ в постоянен режим на стрес и имплозия, които по замисъл трябва да ги принудят да правят отстъпки при евентуални преговори.  
В полза на тезата за странна коалиция по интереси, която наподобява "анти-шистовата коалиция" и която стои зад вълната от бежанци, стресираща Запада, говорят и откровените заигравания на Путин с исляма, които се засилиха особено след провала на руската игра с Китай. От Москва заваляха съобщения за все по-откровени флиртове на руския президент с близостта между православието и исляма, дори подчертана в сравнителен контекст с връзките на православието със западния католицизъм. По тази тема няма да чуете позицията на българския Свети Синод. Той има друга мисия. Нито пък на българските националисти за Булгарския ислямски образователен център, лансиран от Владимир Путин.
Трябва да се признае, че въпреки очевидната свързаност на интереси и съучастието на нефтодобиващите страни и Русия в кампанията срещу шистовия газ и техния несъмнен успех в блокирането на новите технологии в Европейския съюз, схемите така и не бяха публични разкрити или доказани, не само защото те бяха реализирани при участие на специални служби, но и защото бяха проектирани и изпълнени по каноните на т.н. хибридна война, т.е. с участието на неформални структури и неправитествени организации, които не излизат ярко на радарите на националната сигурност. Не са нито танкове, нито самолети, нито шпиони.
Русия се възползва от бежанското "стресиране" на Европа след серията от провали да реализират обходни проекти на стратегическия "трън" Украйна. Последваха опити на Кремъл да мобилизира всички ресурси за да "пречупи" волята на Запада по темата Украйни и санкции. Тяхно слабо ехо у нас са действията на политически и други сили, които пряко се асоциират със защитата на руските интереси, като Атака и известния с близостта си с РПЦ пловдивски митрополит.
Москва не крие и способността си да прави всякакви стратегически съюзи "за удобство" с всякакви режими - което се представя като многовекторна политика. Традиционен акцент са и флиртовете на Газпром и други руски държавни фирми със западния бизнес, включително размяна на ключови активи. Всичко в опит да се съхранят пазарни позиции или да лансира стратегически проекти - като Северен поток - 2, които няма друга цел освен да разрушат единството в ЕС и основите на Енергийния съюз. Въпреки усилията, изразходваните средства и политическата подкрепа руският енергиен бизнес и държавен бюджет загубиха много, при всички случаи повече, отколкото страните от Залива и Саудитска Арабия от съчетанието на украинската криза и сривът на цените на енергосуровините на глобалния пазар. Обяснението е просто - при всички свои разходни екстраваганции, тези режими нямат имперски претенции или украински операции, да не говорим за сравнимо като брой население или военни бюджети. Това ги прави относително по резистентни към рязки спадове в приходите от продажбни на нефт и газ. Да не говорим, че имат по-дълбок тил от конкурентноспособност поради по-ниска себестойност на добива на енергоресурси.
Владимир Путин съзнава, че има скъсен времеви хоризонт за да изиграе сирийската карта, тъй като не може да си позволи да финансира самостоятелно /освен ако не получи външно финансиране/ продължителна и най-вече мащабна военна операция срещу Ислямска държава. Затова форсира темата ИДИЛ на терен - в Сирия и на международно равнище - включително и на сесията на ОС на ООН. Но тя няма самостоятелно значение за него извън оставането на власт в Русия, държането на руските ислямски радикали надалеч, повишаването на цените на нефта и природния газ и потулването на украинската криза.

Особена роля и мотивация за съучастие в този процес има и Турция. Освен провала в опитите да привлече внимание и подкрепа за идеята си за зона за сигурност в Северна Сирия, която да реши проблема и с боеспособната кюрдска съпротива срещу ИДИЛ, Анкара има многобройни причини за да се стреми да се позиционира оптимално в бежанската проблематика спрямо Европейския съюз. Турция и досега се е старала да "усвоява" огромните финансови ресурси, тръгващи от Залива, Иран и най-вече Саудитска Арабия, не само за целите на вътрешното си икономическо развитие, но и за проповядване и налагане на неосманска версия на радикален ислямизъм като стандарт в ислямския свят. Ердоган, точно както и Путин, търси поле за външни инициативи и успехи, тъй като вътрешните очевидно са твърде ограничени и с негативни прогнози - като се започне от вътрешните раздори в АКР, икономическата криза и кюрдския проблем и растящите преспективи на гражданска война.

Българският премиер би трябвало да разбира в каква игра бе вкаран да участва - и от Русия и от Турция. Не е толкова страшно, че играем пешка, важното е да осъзнаем в какъв стадий от геополитическата игра сме - защото в ендшпила пешките придобиват извънредна значимост.
Не е трудно да се забележи странното фокусиране на интереса на бежанците отвъд "естествените" пристанища за спасение - арабските страни и насочването му към друговерска и далечна Европа.
Едните - тези в транзитните страни - пресмятат "далаверата" от трафика на бежанци. Тях наричаме престъпници, защото печелят от кеша, който каналите генерират - десетки милиарди долари. Други изчисляват колко средства могат да се получат от уплашения Евросъюз. 

Истината е, че бежанската вълна най-вероятно е преминала своя пик или по-скоро нейните перспективи се определят в по-голяма степен от нашите действия днес, отколкото от някаква предопределеност или стратегически замисли на други. Логистиката и управлението на бежанската кампания предполагат средства, който далеч надвишават предполагаемите доходи на бежанците. Достатъчно е да насложим техният брой върху свидетелските показания за разходите на бежанците по целия маршрут от изходната точка за да разберем, че има външно целево финансиране на тази операция. Иначе е невъзможно да се обясни как хора, обект на преследване, дискриминация и недоимък, са били способни да се сдобият с подобни средства при липса на работа и доходи, при постоянните атаки, разрушения и пресата на ислямските радикали от ИДИЛ и режима на Асад. Логичното обяснение, че походът на бежанците е добре планирана и финансирана операция, ако по не по целия маршрут, то поне в ключови "опорни" точки, като изходния център Турция. Ползват се традиционните финансови схеми чрез фондации и други неофициални структури, включително чрез мрежите за ислямско банкиране, които дават началния тласък на бежанските потоци. До там където те бъдат поети от социалните програми на страните от Европейския съюз. Не е тайна, че у нас има клонове на банки, осъществяващи ислямско банкиране, които ги превръща в идеален посредник.  
Бежанците които ще останат у нас или в другите "транзитни" страни не могат да бъдат непреодолим проблем не само поради прогнозния им брой, но само ако се изолират радикалните ядра и прекъсне тяхната свързаност с религиозните и финансови центрове в Турция, страните от Залива, Саудитска Арабия. Не е въпрос на квоти, а на това да изработим политика на тяхната безалтернативна интеграция и "претопяване" в ценностната система на Европейския съюз.

Да, за един ТВ репортаж винаги може да се намерят подходящите кадри от подозрителни действия или субекти сред бежанците. Особено ако отидете нарочно в определени точки и развиете апокалиптичната интерпретация на бежанския проблем. Но Ви призовавам - огледайте се около Вас - колко чужденци - бежанци видяхте днес. Колко са хората с друг цвят, които ходят по улиците на София или на големите ни градове и села - та да въздигаме до Бога, че някой ни завладява. Убеден съм - начинът по който се разгъва темата с бежанците е част от хибридно усилие, което стъпва върху реални факти и реални страхове, но усилени извън пропорции и манипулирани до безкрайност. 
Вземете абсурдните тезиси, с които плащат българската общественост, че бежанците у нас ще провокират бежанска вълна към Русия по аналогия на 18 и 19 век. Истината, която всички виждаме, че Русия е най-големия източник на миграция в Европа днес, далеч над равнището вълната от Сирия. Но това е "приемлива" версия на бежанска вълна или имаме основание да се съмняваме в съвместимостта на собствената ни ценностна база с ценностите на съвременното руско общество по начина по който се налагат или излагат от Кремъл, с новите акценти върху евразийските фундменти и приоритетната близост с исляма?
Както и прогнозирахме, навлизаме в гореща есен, в която няма да остане камък върху камък в битката на глобалната сцена на разнородни по своя състав и интереси сили, обединени от желанието да принудят ЕС и САЩ да зачетат собствените им интереси.
Решението е в нова стратегия на Запада с два компонента - военно политическия, в който водещата роля трябва да има НАТО и която трябва да си постави за цел умиротворяването на районите източници на бежанци, на първо време Сирия и Ирак и втори елемент, икономическия - в водеща роля трябва да има Европейския съюз, който трябва гарантира външните икономически буфери на сигурността и защита срещу бежанските вълни.

Мениджър: Вместо "гранд" проекти за други да реализираме енергиен мост към Италия - газов и елекроенергиен - за себе си

Коридор VIII

В работата си по проекта Белене и в търсене на възможности да се намери пазар за енергията, която ще се произведе, се натъкнах на очевидния пропуск в проектното управление, че на практика никой не се занимава с осигуряване на дългосрочни договори за изкупуване. Без осигурен пазар, както и стана, всеки проект затъва в блатото на собствените си дефицити, където съмненията раждат окончателното отрицание.
В същност проблемът беше още по-абсурден, защото у нас в продължителен период от време имаше голям представител на италианската енергетиката, с който действително можеше да се преговаря по темата и който при моите разговори беше изразил готовност. Италианският енергиен гиганг беше и сред заявилите интерес да участват в търга за АЕЦ "Белене".
Възможността да се изнася енергия на "скъпия" италиански пазар не беше трудна за откриване. Направих просто сравнение между количеството електроенергия, която изнасяме за Гърция, и количеството което южната ни съседка изнася за Италия през подводния интерконектор - почти съвпадаха. На логичния въпрос защо не изнасяме сами - дежурен отговор - няма свободен капацитет през гръцко-италианския подводен интерконектор.
Истината обаче е, че и до ден днешен у нас има негласно споразумение износът на електрическа енергия да се реализира не непосредствено от производителите, от техните търговски дружества или търговските дружества на купувачите, а от нарочни посредници - местни или съвместни - които да обират "каймака" от веригата на стойността. От там и липсата на смисъл и инициатива у държавните дружества.
Тогава предложих следващото логично решение - тъй като между Албания и Италия, а по-късно между Черна гора и Италия, се реализираше проект за нов подводен кабел, да съинвестираме и гарантираме капацитет за износ към Италия през Македония/Черна гора. Ставаше дума за отсечката Битоля - Албасан - до там има достатъчен преносен капацитет и усилване на транзитния капацитет през Албания.
За незапознатите ще кажа, че един от малкото начини човек да се осигури достъп до преносен капацитет е да предлага, да инвестира, развива и съучаства в подобни проекти. Това е предпоставка и за дългосрочен договор с италиански вносител, за да ползваме неговите права върху капацитети. Има възможност и сами да търгуваме на италианската борса, да купуваме преносни капацитети, но това изглежда да като сън в лятна нощ на фона на ситуацията в българската енергетика.
Това, което ни пречеше и пречи, е отсъствието на адекватна енергийна свързаност между Македония и Албания. По ред исторически причини още от времето на Югославия изградената инфраструктура е била в посока север-юг, а не изток-запад. Отсъстващата отсечка не беше нито особено дълга, нито особено сложна - макар, че тук трябва да се направи уговорка за планинските райони в Албания. При всички случаи нещо напълно по силите на нашите енергетици, а като инвестиционно натоварване напълно оправдано пред вид на дългосрочните и стратегически възможности за износ. Да не говорим, че международните финансови институции още на времето изразяваха интерес да отпуснат дългосрочен кредит, а в по-ново време тези интерконектори можеха да станат част от свързаността на енергийната система в Югоизточна Европа - респективно да бъде финансирана от европейски фондове.
Идеята за енергиен мост към Италия е само частично свързана с доизграждане на липсваща или недостигаща като капацитет инфраструктура.
Има и други маршрути, но проблемът с отсъствието на твърда инфраструктура е относително по-лесно решим, докато дефицитите в меката инфраструктура на българската енергетика - стратегии, опит и капацитет за реализацията на пробиви на външни пазари, за търговия на енергийни борси, на балансираща енергия започват да зеят все по-осезаемо.
В по общ план пряката ни свързаност с италианския и в по-общ план европейския пазар - защото при неговата интеграция разликите в цените ще стават все по-малки - може да реши значителна част от проблемите на българската енергетика, в това число на производителите, на НЕК и на ЕСО - при балансирането на системата ни.
По същия начин продължаваме да правим стъпки в противоречиви посоки по темата за газовата инфраструктура в и около нас, като пропускаме да забележим очевадните логични ходове. Все се занимаваме с проекти инициирани или в полза на други, а не изведени от анализа на собствените ни потребности или виждания.
Известно е, че от българската граница до Скопие има газопровод, чийто номинален капацитет е над милиард кубически метра природен газ, но реално от него се ползва едва една десета. Тоест имаме инфраструктура с 90% неизползван капацитет без да отчитаме възможността с нова компресорна станция преносния капацитет на тръбата да се вдигне значително. А това на практика е прогнозното ново потребление в Македония, Албания и Косово взети заедно. Вместо да се вайкаме, че Газпром се опитва да ни заобиколи чрез проекта Тесла или други бързат да с Трансадриатическия газопровод да ни заобиколят с основните количества пренесен през Турция газ към Италия, можем с относително малки проекти и далеч под посочените мащабни инвестиции в десетгодишния план на Булгартрансгаз да съинвестираме и участваме в продължение на газопровода от Скопие до Албания - западна посока и до Косово в северна. И двата проекта се несравнимо по-евтини и по-ефективни на база - "полза-разходи" от всичко, за което се пише. Подобно развитие би натоварило сегашната инфраструктура в посока Македония, съответно повишило транзитираните през българска територия количества природен газ. Да не говорим, че ще ни позиционира на развиващия се пазар на природен газ в Западните Балкани достатъчно рано и достатъчно стабилно.
Защо не го правим?
Всичко което се прави в България е производна функция на потребностите от проекти и пазарни дялове на Газпром. Да се строи или промотира газова инфраструктура през Македония към Албания и Косово означава да направим нещо с партньори, които може и да не се хареса на Газпром.
От съображения "да се харесаме в Москва" тръгнахме да изграждаме сами!? газопровод Варна-Оряхово /2,1 милиарда евро!?/и два лупинга, които сума сумарум ще струват почти толкова, колкото трябваше да струва българския участък на Южен поток. Логиката стъпва върху спекулативното приемане, че ще имаме около 70 милиарда кубически метра природен газ, излизащ на сушата при Варна от Хан Аспарух, Силистар и Терез?! Може да се спори дали новия добив в Черно море не се използва като претекст за преговори зад кадър за нови версии на Южен поток. Интензивните контакти на най-високо равнище не прекъсват, макар и през посредници, въпреки, че Москва вече и официално потвърди спирането на Южен поток. Като, че ли никой не вниква в подчертаната сдържаност на западните нефтогазови компании, които проучват в акваторията за нефт и газ, а именно, че няма нищо открито, още по-малко потвърдено. Да се прави инфраструктура за "риба в морето" е като да строиш сграда без основа.
Да не говорим, че ще бъде извънреден успех ако някой изобщо подаде обвързваща оферта за някой от блоковете Терез или Силистар. Както сми писали и преди, единствено Шел, която работи в съседния блок в турската икономическа зона, може да прояви интерес.
С частица от тези свръх за нашия мащаб инвестиции можем да усилим свързаността си с Италия през Албания, което ще ни позиционира на регионалния газов пазар като натовари вътрешната и транзитната ни мрежа. Излаз на италианския пазар и свързаност в посока Западни Балкани ще ни дадат силен коз да предложим на всеки който инвестира в проучване и добив на сушата или в Черно море и възнамерява да търгува или транзитира през България. Не е необходимо да запозваме с огромни мащаби, а с проект който може да надгражда капацитети съгласно пазарното търсене за преносни услуги и за природен газ.
За реализация на горното обаче трябва да престанем да възприемаме държавните дружества като дойна крава за многомилионни поръчки, ползите у които изтичат навън.
Съзнавам, че предложението вероятно ще бъде сметнато за поредната утопия, особено на фона на реалните практики в газовия бизнес у нас. В същност именно отношението към подобни проекти - възможни и реализуеми - е разликата между психологията на посредника и на управленеца с производно мислене /който зависи от друг/ и мениджъра който иска да направи най-доброто за своята компания и за своите акционери.
Това което предлагам като енергиен мост почива върху реални подпроекти и прогнози за развитието на пазарите,

Линк към статията в Мениджър

Електронното гласуване - ако доверявате на Интернет парите си, е нормално да доверите и гласа си

Тепърва ще се развива дебата по електронното гласуване и тъй като вече се разгръща кампания която цели да го дискредитира и обърка хората нека още сега да кажа, че за България е архиважно референдумът да получи достатъчно гласове и то положителни.

Първо, защото българската демокрация ерозира тихо и прогресивно поради постоянното изключване от електоралното тяло на милиони напуснали активни българи, които имат като правило и по-висок образователен и имуществен ценз от оставащия у нас средностатистичен българин. Да не говорим, че дори в демографски профил бъдещето на България ще зависи в значителна степен от поддържането на връзката им с Родината и дай боже връщането им. 

До този момент пороците на властта у нас са най-вече функция на начина по който тя се самоизбира и самовъзпроизвежда, на механизмите чрез които се контролира и управлява вота. Властта в България се упражнява от малка група хора, която се избира от друго малцинство, което съзнателно и успешно контролира мнозинството. Така огромна част от избиратели съзнателно се държи извън изборите - благодарение на емигрантската дистанция и тоталното недоверие, дори отвращение от властта. Този модел на управляема демокрация зависи напълно от това голямо мнозинство от избиратели, което постоянно "емигрира" било то реално, било то виртуално, чрез пасивност. Именно управляващото малцинство ще направи всичко за да не се допусне електронното гласуване защото по-трудно ще могат да контролират гласа от другата страна на IP адреса с традиционните до този момент методи.

Второ, защото електронното гласуване ще върне доверието в референдума като работеща форма на пряка демокрация - нещо което държателите на статуквото в прехода системно искат да дискредитират.

Трето, огромната част от критиките се съсредочоват върху несъвършенството на технологиите - което изобщо не е въпроса, който ни питат. Трябва да отговорим дали сме за или не за електронното гласуване по принцип, а не спрямо конкретен софт или хардуер за негово приложение. Да се предпоставя един или друг отговор спрямо някакви идеални възприятия за тоталната или пълната сигурност, да не говорим за ограничени възприятия за това какво технологиите могат или не могат в конкрента страна е повече от абсурдно. 

Ако повече хора гласуват "за" то няма да бъде въведено пряко, а ще има достатъчно време да се приеме закон, в който да се приложи оптимален и работещ вариант с адекватни гаранции„ Да се предпоставя днес, че технологиите утре няма да дадат отговорите е откровена и предамерена спекулация.

Четвърто, най-откровено лицемерие са аргументи базирани върху хипотетичната възможност, че някой може да "хакне" системите и да манипулари гласовете ни. Тези хора дори не си дават труда да направят елементарно сравнение с "доверието" в текущата практика. Ако има нещо здраво "хакнато", то е сегашната ни хартиена система - с манипулиране на избирателни списъци, протоколи на избирателни секции, и други "техники" за хард фалшифициране на избори. За да хакнеш електронна система за гласуване се изисква изключителни умения и доста голям интелект. Нищо от това не е задължително за да манипулираш хартиената система - там може и с основно образование, по хайдушки. Да си припомним чувалите с избрителни листа и хвърчащите протоколи, мъртвите души и т.н. Критиките срещу електронното гласуване в този смисъл са "смешен плач" на хора, които са слепи за очевидното, а подозрителни към възможностите на новите технологии, които революционизират света.

Търсят сто процента сигурност - като непременно условие за нашето "да", а е известно, че няма такава система - никъде и за нищо. Щом компютрите на Пентагона, сайтовете на ключовите ни институции са обект на атаките, някои от които успешни, къде е логиката ние да поставяме като предусловие пълни гаранции при електронното гласуване.

Примерът с компютърни спецове, които били хакнали компютъра на избирателна комисия на Естония е толкова релевантен колкото всекидневните примери за хакване на банкови сейфове към решенията които вземаме всеки дни да работим чрез Интернет с парите, си да обменяме електронни писма, въпреки, че ни хакват пощите, да създаваме сайтове, въпреки че ни изтриват страници. Нищо особено сакрално няма около електронния вот - просто неотменима част от съвременната модерност.
Пето, оставете настрана темите за мажоритарното и задължителното гласуване - те не са предмет на референдума.

Да се върнем на фалшивия спор около сигурността на електронното гласуване. Теоретично няма непробиваеми защити - но винаги въпросът е колко ще струва пробиването им, за какво време - защото времето е ключов фактор - за да се компрометират данните от електронния вот има твърде ограничено време, да не говорим за рисковете от възмездие - които са разлика от хакването на хартиения вот е много по-вероятно като доказателства. В същност ние и сега използваме интернет и компютри в изборите на етапите "след хартията", с риск те да бъдат хаквани, тъй като се разменят и обработват огромни информационни масиви и данни, които също могат да бъдат манипулирани. Само ръчното броене се счита за сигурно, но разбираме, че няма как ръчно да се проверят всички бюлетини. А и то не е имунизирано срещу човешки грешки, но както показа избора на президента Буш преди години заради стотина гласа в една избирателна секция в щата Флорида - отново останаха огромни съмнения за манипулации.

Пето, дори да се приеме и въведе електронното гласуване, то неизбежно ще бъде въведено постепенно, като допълнителна, а не основна възможност към сегашния тип гласуване - чрез избирателна урна. Ако не сте убеден винаги ще имат възможността да посегнете към хартията в избирателния участък. В дадения случай става дума да приобщим към нашата България другата емигрирала България.

Изобщо не се хващайте на технологични спорове - не това е тема на референдума.

Много от внушенията и критиките срещу електронното гласуване идват именно от сили и центрове, които се страхуват, че то ще заплаши сегашните системи и механизми за "пленяване" или подмяна на волята на избирателя, за корпоративни и купени вотове. 

Ето защо приказките срещу електронното гласуване твърде често издават корист и завист.

С електронно гласуване ще създаем единното избирателно пространство на всички българи по целия свят - глобалната България, която да съхрани като нация и задържи заедно въпреки дистанциите.

Ако това изглежда абстрактно, то да помислим за нашите приятели, роднини и познати зад граница - ще им дадем ли шанс да избират властта и определят бъдещето на България заедно с нас. Или ще оставим всичко в ръцете на местните манипулатори.

При позоваване на текста моля да се посочва линк към оригинала.

Клуб Z: И все пак САЩ най-вероятно ще преговарят с Русия за Сирия

Агенция Асошейтед Прес излъчи новината, че Белият дом възнамерява да приеме предложението на Москва за преки преговори по Русия, като преговорите от американска страна ще се водят най-вероятно от Пентагона. Предполага се, че тласък за подобно развитие е даден по време на телефонните преговори между Кери и Лавров, при които руският външен министър е дал да се разбере, че Москва няма друга цел освен да се противопостави на опасността от Ислямска държава. Предполага се, че важна щриха към процесите ще даде и предстоящото посещение на израелския премиер Нетаняху в Москва идната седмица.

Както предположихме в нашия анализ, САЩ не могат постоянно да оставят без отговор реалния факт на руско военно присъствие в Сирия. Сателитните снимки от базите около Латакия и Тартус недвусмислено показват, че Кремъл изгражда активно военната инфраструктура за свое трайно присъствие. 

Докато в края на месец август президентът Обама открито демонстрира нежелание да се срещне със своя руски колега по време на сесията на Общото събрание на ООН, то руското военно присъствие в Сирия свърши работа и по всяка вероятност такава среща ще има.  

В този контекст вероятно мнозина в България ще тръгнат да критикуват българското правителство за решението да се откаже въздушен коридор за руски военно транспортни самолети. Независимо от направените разкрития за преднамерена провокация, която в крайните варианти е могла да завърши с принудително приземяване или дори със сваляне на руския самолет. Със сигурност ще прозвучат и дежурните коментари от дежурните коментатори, че Русия и САЩ си говорят, докато България страда и инкасира удари от "атовете". 

Нека все пак се върнем на реалните факти и реалните граници на оперативност на българската външна политика. Забраната за полети над България на руски военни самолети, дори и без събитията в Сирия, би било логична и неизбежна стъпка за всяко уважаващо себе си правителство на България. Дори в условията на добро взаимодействие с Москва, какво в момента безусловно няма. Да не говорим, че събитията в Украйна, които изостриха до крайност отношенията между съюзите в които членуваме и към чийто колективна политика се придържаме - ЕС и НАТО, от една страна и Русия от друга. Не може руските бойни самолети в продължение на месеци да поставят на изпитание способностите ни да защитаваме въздушното си пространство, което освен друго ни принуждава да изразходваме и без това оскъден ресурс - финансов и летателен - и ние да приемаме с отворени обятия руски военно транспортни самолети, които не дават доказателства, че пренасят хуманитарна помощ. За прелитане на товари като военно оборудване и войски, режимът вече е съвършено друг и той неизбежно засяга ангажиментите и стандарти за реакция, които членството ни в НАТО и ЕС предполага. Още повече, че имаме съгласувана позиция на ЕС по отношения военния конфликт в Сирия, която ни задължава да не насърчаваме действия или сили, които могат да интензифицират конфликта. 

В същност новината от Вашингтон е доказателство, че българското правителство е действало не само разумно, но и далновидно - тъй като е показало на Русия, че трябва да търси разбирателство на системно равнище, защото ако утре в Сирия благодарение на едностранните руски действия и липсата на координация и съгласуваност се създадат условия за пряка конфронтация между сили подкрепяни от ЕС и НАТО, от една страна, и правителствените войски, подкрепяни от Русия, от друга, то тогава нещата могат да излязат извън контрол. Дори най-мрачните сценарий за бежанската криза тогава биха могли да се окажат оптимистични. Да не говорим за това, че България тогава би се оказала гранична страна не на пасивен, както е сега, а на активен конфликт между Русия и НАТО.

Ето защо новините от Вашингтон трябва да бъдат интерпретирани като закономерни, логични и най-вече като добро предизвестие за промяна в позицията на Запада по отношения на конфликта в Сирия. И затова трябва да благодарим на руския президент, който чрез пряката си намеса не остави друг избор освен проактивни действия, ангажираност и координацията на всички желаещи.

При всички случаи, обаче, никакви преговори по Сирия, не могат да решат вътрешните проблеми на Русия и изолацията в която президента Путин вкара страната си заради Украйна.