Водещ: България е готова да удвои субсидиите, които ще получи Volkswagen, ако германската компания дойде в България и направи тук новия си завод. Според бившия президент Росен Плевнелиев, който е председател на Автомобилен клъстер България, страната ни предлага на Volkswagen Group вместо 135 млн. евро 250 до 260 милиона евро държавна субсидия. Засега Фолксваген отложи за неопределено време крайното официално решение, къде ще бъде локализиран новият завод на компанията, заради нахлуването на турската армия в Северна Сирия. Отмъква ли България с удвоената държавна субсидия завода на Фолксваген от Турция? Следва анализът на Илиян Василев, член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания, бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, основател и почетен председател на Българския икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Г-н Василев, в публикуван през юли ваш анализ вие прогнозирахте, че инвестицията на Фолксваген в Турция неизбежно ще бъде изправена пред значителни и потенциално ескалиращи политически рискове, които трудно могат да бъдат управлявани и смекчени и вероятността тя да се осъществи е минимална. Въпросът е: увеличават ли се шансовете за България?
Илиян Василев: Не непременно. Не непременно, тъй като в състезанието или въобще като алтернатива на Турция България не е единствената страна, Румъния също се разглежда. Изобщо винаги трябва да гледаме в по-широк план на тази възможна перспектива. През юли посочих, че подобни големи стратегически инвестиции, особено свързани с това, че основната част от производството в този завод, който трябваше да се разположи в Турция, трябваше да се продава в ЕС, и тогава логиката някак си ставаше прекалено "тънка". Ако Фолксваген визира пазара на Близкия Изток за да продава – да, локализацията в Турция на този завод е окей. Но да се продава в Източна Европа и изобщо в цяла Европа от Турция, и там да се локализира завод, за който германски производител фокусира избора си върху субсидиите, които страна извън ЕС може да си позволи, а в ЕС не може да си позволи, това просто нямаше как да се случи. Имайте предвид, че веднага ще стане въпрос за трансфер на тъй наречената държавна помощ. Има и много, много други проблеми, които технически стоят пред тази инвестиция.
Но вашият въпрос дали ако не стане инвестицията в Турция, тя автоматично ще стане в България, пак казвам, стоят много големи, принципни въпроси и рискове на такава инвестиция, свързани с България, които са си типично наши, местни.
Една част от тях могат да се решат в контекста на специално обслужване, внимание към тази стратегическа инвестиция от министерства, т.нар. "фаст трак" на Агенцията по инвестиции, на правителството. Но друга част от проблемите много трудно може да се компенсират. Тук визирам институционални дефицити, като например проблемите в съдебната система. Този завод няма да попадне в изкуствена среда. Ще трябва да консумира всички плюсове и минуси на институционалната среда. Само си представете, какво огромно количество от контракти, договори, взаимоотношения ще има. И когато една система като съдебната не функционира ефективно и бързо, когато реакциите на местно и на централно равнище е мудна, защото няма електронно правителство или защото обмена на документи е бавен, а реакциите на всякакви други нива не са адекватни и бързи, когато нямате достатъчна квалифицирана работна ръка и нещата се натрупват. Практически този завод с 4-5000 души, няма къде да се разположи освен край София. Такова количество работна ръка няма къде да се намери на друго място. И тогава какво излиза? Значи ние отново ще привлечима хора към София, като създадем изкуствени регионални дисбаланси, миграция на квалификации. Стана известно, че специално ще се открие техникум за нуждите на този завод. Изобщо ще правим специално обслужване, но ако макросредата не е много адекватна, плюс отсъстващата инфраструктура, която трябва да се създава, въпросите стават много .
Има неща, които са решими, и това, че сега в момента ги нямаме, не е толкова страшно, тъй като те могат да се построят. Проблемът е в осъзнаване от правителството, че проблемите не трябва да се решават само заради този институционален инвеститор германски, а заради всеки друг инвеститор, в това число и български. Защото „Фолксваген“ са големи, те си имат зад тях германски посланик, германско правителство, но за другите, които нямат тези специални условия да развият своята дейност, няма кой да се застъпи.
Да не забравяме това, което го писах и в статията, което е много важно и тук някак се пропуска. Основният лобист за инвестицията да бъде в Турция, а не в България, е бившият германски канцлер Шрьодер, който изпълнява мисия, възложена му от Кремъл, да помогне на новия приятел на Путин Ердоган. Тази тема някак си изчезна от българските медии и никой не си дава сметка, че всъщност битката не е, това не е състезание, което да е честно. Тук има много скрити козове и конци, които се дърпат зад кадър, и не на първо място стои равнището на субсидиите.
Водещ: А какво е състезанието с Турция, техническо, пазарно, политическо? Геополитическо?
Илиян Василев: Всъщност състезанието е в много аспекти.
Първо, ние трудно може да се състезаваме с Турция по отношение на мащабите на икономиката и на работната ръка. Защото не забравяйте, че този завод все пак най-накрая една част от производството му ще се реализира на местния пазар.
Сега състезанието, което печелим, обаче пак не го използваме като хората, големият недостатък на Турция, както написах в статията, са политическите рискови, които са неуправляеми от който и да е стратегически инвеститор. Защото утре примерно ще се наложат санкции, вече има такива санкции от Европа, на двустранна основа. Ще се наложат санкции от Щатите и този западен или европейски инвеститор в Турция ще трябва да пренасочва и да управлява този риск със санкциите. Защото няма как заводът да остане изолиран от този режим на санкции.
Те ще се разпространят върху доставчици, върху турски политици, лица, министри, компании. Това няма как да се управлява. В тая част България е много добре ситуирана. Но пак ние имаме една такава политика, която тук минава за голямо достойнство в политиката – ние да не се караме с Турция, това не е лошо, защото по повод на „Фолксваген“ ние няма как да се скараме с Турция. По-скоро това е състезание на двама мачовци. Като единият мачо Ердоган е толкова уверен в победата си, че дори не обръща внимание на другия мачо, който иска да привлече инвестицията.
В интерес на истината, докато Ердоган лично дърпа инвестицията към Турция, тук Борисов не е толкова очеваден в ангажимента си. По-скоро основното роля се игра от бившия президент Плевнелиев, който използва контактите си в Германия да неутрализира влиянието на Шрьодер, но невинаги успява сам.
Водещ: Затова ли се избягва фокусирането върху ролята на Герхард Шрьодер в тази сделка и задкулисното участие на Кремъл?
Илиян Василев: Ами то това е проблемът, че ние перманентно не смеем да се обадим и се снишаваме, колчем стане въпрос да кажем, че да, в случая Кремъл работи срещу българските интереси през проксито си, лобиста Шрьодер. Ако го кажем явно и в прав текст, само ще усилим позицията си. Изобщо има някакво тотално сбъркано отношение и представа за Кремъл, че ако ние се снишим, огънем, някак си ще ни се размине. А там уважават само силния и изправен човек. Такива сгънати хора минават в съвършено друга група.
Водещ: Как ще завърши сагата със завода на „Фолксваген“?
Илиян Василев: Какво да ви кажа. Слушах изказването на сегашния шеф на Агенцията по инвестиции. Не бих говорил така на негово място.
Първо, да речем, че тази агенция беше понижена като статут, от когато аз бях шеф на агенцията на инвестициите, тя беше към МС и това й даваше възможност да реализира дейност, която да засяга всички министерства, а не само Министерството на икономиката, на както е подчинена.
Второ, той може би е прав в това да реагира, но не може и не би трябвало да има разминаване между това, което той казва, и да се явява в публичното пространство, само за да опровергае или поне да допълни президента Плевнелиев в негативен контекст относно размера на субсидиите. Трябва да има единно говорене, да има, и Външно министерство да се намеси, тъй като много политика. В голямите инвестиции има много политика.
Всъщност силните черти на България, контрастират на фона на рисковете и недостатъците на конкретната среда в Турция, а не са общовалидни обективни преимущества. Тоест слабостите в Турция са най-силния ни коз и те са дългосрочни, устойчиви, които не могат за бъдат прогнозирани като рискове за развитие от която и да е страна, камо ли от бизнес конгломерат като „Фолксваген“.
Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам за още една ваша прогноза. Преди седмица написахте, че предстои пътуване на главния прокурор и неговия заместник до САЩ. Прокуратурата потвърди за започналото преди три дни посещение, като в делегацията са и тримата ръководители на службите у нас. Противодействието на корупцията, организираната престъпност, прането на пари, както и действията в защита на националната сигурност са обяснимо сред темите на разговорите. Посещението има ли друга цел и каква би мога да бъде тя? Питам ви в контекста на недостатъците ни по „Фолксваген“.
Илиян Василев: Не, във връзка с „Фолксваген“ това посещение няма отношение.
Водещ: Нямам предвид за инвестицията на „Фолксваген“, а за недостатъците ни като държава, които стоят пред тази и всякаква друга инвестиция – съдебната реформа, борбата с корупцията.
Илиян Василев: Това посещение е по линия на ФБР. Има особености в американската политика в този момент във Вашингтон, която позволява на отделните ведомства да не провеждат координирана политика. А поради особеностите на тези тримата – Цацаров, Гешев и Георгиев, от гледна точка на ангажимента и опасностите, всъщност начина, по който те тримата ще интерпретират резултатите от това посещение. Те затова и заминаха, три дни стоят там и не дадоха предварителен анонс. Тази секретност може да издава само две неща – първото нещо, че самата американска страна е държала това посещение да не бъде предмет на публичност или да се използва от тримата за PR, защото няма никакво съмнение, че дискретността на домакините по никакъв начин няма да попречи на Гешев или на Борисов да го използва за политически цели. Премиерът организира между другото това посещение, в смисъл той е ключов фактор, той инструктира и даде насоки. След завръщането на групата, ще заработят про-правителствените медии, за да представят посещението като едва ли не легитимиране или приемане на Гешев като нов главен прокурор от Вашингтон.
Такова нещо няма от американска страна, но бъдете сигурни, че по този начин ще го интерпретират.
Второто нещо, това са опитите на тримата да „продадат“ в САЩ тяхната версия за борба с корупцията, за борба с контрабандата, за борба с руското влияние. Но тъй като нямат достоверни резултати, ще се опитат да покажат по-скоро интерпретации, отколкото на реалност.
Ето, примерно тази история с русофилите като шпиони, за тъй нареченото "зловредно влияние". Тя е несъстоятелна, защото в Америка много добре знаят, какви са реалните маркери на борбата с руското влияние. Това са: резултатите да ограничат руската агентурна мрежа, да изгонят дипломати и такива, които не са дипломати, да хванат, да осъдят реалните руски агенти. Нищо подобно няма.
Имаме едно PR събитие, което е много по силите на Борисов, защото той ги владее тези неща. Разиграхме сценката с шефа на русофилите, като най-големия руски агент, което е смешно.
Другата страна е контрабандата, знаете, че ние постоянно имаме проблеми с контрабандните канали на цигари особено по линия на Пеевски, както и на наркотиците. Това също е тема, която, разбира се, професионално трябва да се обсъди между съответните американски домакини и тримата. Там очевидно Гешев ще се опита да прокара и да убеди домакините си в това, че той е човекът, който има реални намерения да се бори с корупцията.
Това според мен е най-слабата част в спектакъла, защото нищо от това, което той до този момент е правил, не доказва, че иска и може да се справи с корупцията по високите етажи. Нито има капацитетът да го направи, нито има решимостта. Да не говорим, че в по-голяма част интерпретациите на тримата как се бори корупцията винаги опират до тяхната избирателност и използването на разследванията като бухалка срещу политически неудобните противници. Това опровергава самия засмисъл и самата вяра в това, че тези трима могат да направят нещо значимо и противоречащо на природата им.
Разбира се, отделям господин Георгиев като шеф на ДАНС от господата Цацаров и Гешев.
Водещ: Можем ли да очакваме арести на политици за корупция след местните избори? Поне такива догадки се прокрадват в медийни публикации.
Илиян Василев: Очевидно ще има шоута, както имаше шоута пред 2013-та, през 2014-та. Изобщо ние сме много силни по създаване на изкуствен драматизъм. Както беше при Иванчева. Там цялата история е в същност версията на Цацаров, какво представлява съдебната реформа и борбата с корупцията. Значи, вкарвате телевизиите с камери, които да заснемат арестуването на някой посочен. Шум, шум, шум, след това дълги години готвене на обвинение, и вече, когато обвинението влезе в съда, имате два варианта: единият дали, ако е в Специализирания съд, който прокуратурата вече контролира, то стана ясно, там могат да изкарат всеки виновен.
В редовния съд обвиненията пропадат и заглавията от първите страници на медиите, когато арестуват, са големи. Заглавията след провалите на прокуратурата са малки или ги няма. Това беше основният въпрос, абсолютно законен въпрос на Лозар Панов към Гешев. Хубаво, ние ви избираме, ние, всички българи трябва да приемем Гешев и да му дадем някакво доверие на този човек. ВСС не живеят във вакуум, техните действия така или иначе трябва да получат публична оценка и одобрение, тъй като прокуратурата има одобрение 10%. С 10% тя не може да си върши работата, и ние трябва като избиратели да кажем: „Ето, имаме качествен човек“.
Ама този човек трябва да има зад гърба си дълг списък от обвинители актове, които да е спечелил, да е вкарал някой в затвора, а не както сега става : „В бъдеще време ние ще арестуваме.“ Ами хубаво, какво им пречеше тези години, докато бяха на власт, да арестуват някой, да се справят, и каква е вероятността, че след като не са го направили в миналото, сега ще го направят? И тук опираме до вярата и доверието. За това казвам: ако един път те излъжат, втори път те излъжат, трети път те излъжат, как да им вярваш на четвъртия път? Защото става въпрос за едни и същи герои.
Цоня Събчева
