понеделник, 14 ноември 2016 г.

Постелекторални размисли - истинската битка за бъдещето на България предстои

Имаме нов президент - но нищо от основните ни проблеми не е решено.
Анализите, че ГЕРБ са най-голямата политическа сила и ще спечелят нови парламентарни избори, не отчитат новата политическа ситуация и обществените настроения. 
Да обобщим
Генерал Радев спечели, но с подкрепа далеч извън БСП -.т.е. ако поиска той може да бъде достатъчно самостоятелен. 
Магията ГЕРБ не действа. При тях както и при всяка партия на властта - падането на популярността и електоралната подкрепа е самоускоряващ се процес. Когато хората "помиришат", че в гласа за ГЕРБ няма сигурност, няма бъдещи държавни служби и проекти, те ще се преориентират, при това масово към следващите.
Този избор за кмет в Младост е изключително показателен за тенденциите, които ще произведат нов Парламент. Само се чакат новите играчи.
И тук е проблем на демократичните и прореформистки кръгове - те трудно ще намерят новите идеи и лидери. Новият проект на Кънев и сие от това което се чува и от хората, които го промотират не решава нищо. Прави същата грешка като Борисов - не гледат нагласите за отрицателен вот.
ГЕРБ тръгна надолу към съдбата на НДСВ и СДС - те дори не са нормална партия, а група по интерес. Основната причина, че всичко там зависи и е функция на Лидера, но управляваха достатъчно дълго за да уморят избирателите от своята нерешителност и неспособност да се променя съгласно обстоятелствата. В 2014 година получиха нов шанс и ... нищо не направиха. Идват следващите.
До тук с добрата новина.

За тези които са много еуфорични от победата на Радев да припомним три тревожни факта. Предупреждавам - изложеното по-долу изисква първо да се осмисли а след това да се хващате за идеологическия кобур
Без значение дали той го прави съзнателно или не, но на практика възроди БСП - това за което предупреждавах. Архитектите на прехода виждайки че оригиналния модел за управление бе напълно изчерпан /Борисов е част от него/, се върнаха на оригиналната базова структура - БСП в опит да реализират ъпгрейд на стария модел, с нови лица и стари цели. 

Помните ли говорих за новата Ялта - ето Ви сега слагат напред Радев, но най-важното тепърва предстои - да поставят и БСП на власт. Тълкуват идването на Тръмп на власт като дявола евангелието, като всичко е гарнирана с някакви абсурди, че Путин владее света и със сигурност ще договори, включително и за тях, нова Ялта - в рамките на която същите стари влъхви да осигурят свободен от влиянието на Запада периметър за действия на олигарси, на хранители на Тялото и най-вече на механизми за възпроизводство на властта. 
В този смисъл антисистемността на Радев е условна, защото бе издигнат и е част от проект на професионални политинженери, подкрепен от олигарси, да се върнат БСП и ДПС- като носеща политическа структура на властта на задкулусието. 
Който смята, че БСП и ДПС са анти-система - да намери дрегер и да направи алкохолна проба. Вярно е, че БСП избра Радев и сключи сделка с него, а не обратното, но фактите остават
Румен Радев е част от кремълски проект /лабораторията на Сурков/, но не е сигурно, че ще играе както му е отредено. Изобщо класиката при Путин е да получава различно от това, в което е инвестирал. Скоро ще станат ясни факти за операция "президент", не е нужно да приемате всичко на вяра - следете новините. Ангажиментите, които са поемали Първанов и Нинова се си техни.
Трето, най-големият проблем е липсата на мобилизация извън БСП - профанира се идеята за нов проект в дясно, който да замени съществуващите. На първо време, всяка нова идея в тази плоскост ще срещне ожесточена съпротива на ГЕРБ, РБ и ДСБ, които естествено ще настояват, че те са единственото решение. Истината е, че всички партийни структури са напълно амортизирани.
Тъй като нямам политически амбиции, говоря свободно и надявам се, безпристрастно. 

Третата, но най-важна част от кремълския проект е смяната на властта в Парламента и връщане на тройната коалиция на власт - именно там трябва да бъде битката. Там ще работя - имам цялостна концепция - която стъпва върху идеята, че новият проект не може да бъде идеологически, да борави само или основно с понятията на прехода, около които се формираха политически проекти вече са изчерпани - не може само с чист и ексклузивен антикомунизъм /новите поколения изобщо не вярват, че това е проблем, освен ако не се разпознаят съвременните му форми - корупция, медиен тоталитаризъм/, евроатлантизъм /ако не се обяснят ползите му или това което наричам икономика и социология на евроатлантизма/ или антипутинизъм /отново ако не се направи връзката между Русия и бедност у нас/, трябва да реализира модерен национализъм и основно да предложи нова икономическа доктрина извън употребените щампи до този момент.
Има доста изключително интересни неща в тази насока.

И накрая две думи за президента - дали е ресурс на промяната или на мимикриращото статукво. Тъй като е вече избран и като уважавам държавните институции да бъдем прагматични - да съдим по делата. 
Но президентът Радев няма как да спечели моята подкрепа, докато не се разграничи от хората, които работейки за него, блокираха достъпа до аналитичния ми блог във Фейсбук, хакнаха сайта Фактор, който публикува критични материали за него и с това показаха какви ценности имат и какво можем да очакваме от тях.
Той винаги може да каже, че не е знаел, но ако не може да контролира войските си какъв командир е?
Така, че доверие в аванс не давам, както направиха много хора от дясно или център, гласувайки за него. Вероятно защото не са имали горчивия личен опит, който аз имах.
И днес както и преди два дни казвам - Борисов е пътник, проблемът е, че ще инсталират нов Борисов на негово място и не се знае дали Радев не е този проект. И ние пак ще аплодираме.
Вие знаете ли примерно какво Радев мисли за възобновяването на Белене, за Южен поток, за монополното положение на Лукойл и Газпром, за грандкорупцията около КТБ и Виваком /това е национална сигурност тоже/
Избрахме "кот в мешке" - котка в чувал - но винаги е препоръчително веднъж избран да му дадем време да се докаже..
Помнете Рейгън - доверявай, но проверявай.

Сори, на празнуващите и "спечелилите". Особено с тезата, че България печели..

13 коментара:

  1. Аз също съм дълбоко скептична по отношение на Румен Радев.На пресконференцията в неделя вечерта от двете му страни седяха две върли представителки на статуквото и говореха за избора на народа,за промяната.Каква промяна с БСП?Това е достатъчно да се види,че нищо не е в състояние да промени говоренето на БСП,подценявайки интелекта на българите.Преди дни само протестният вот на американците освети в прожекторите най-чудатия президент.От двете му страни на трибуната бяха - семейството,приятелите,всички от щаба му и само един представител от партията,която го издигна.Съпругата на Радев беше оставена в ниското, долу при журналистите.Той не се възпротиви ни най-малко.На мен лично ми харесва конспиративният сценарий, че Радев се е възползвал от предложението на БСП,че смята да прави обратното на това, за което са му отредили роля,че ще се възползва от правата си на главнокомандващ.Затова днес хвърчат фуражки на военни,както писа Фрогнюз.Затова полицаи и агенти от ДАНС се радват и надяват.Ако той не прочете знаците на времето днес и не се разграничи от БСП и Кремъл,утре ще бъде късно.Колко смел може да бъде един президент,предстои да видим и при сформирането на служебен кабинет и при първите му срещи на високо равнище.Ако направи гаф,тези,които му гласуваха доверие ще го върнат тъпкано на БСП, защото се задават парламентарни избори нали?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всеки новоизбран президент има право на сто дни. Ще го разберем още с наначенията на екипа си. БСП ще има проблеми да го опитоми, още повече че прекалено грубо го "вкарваха в път".Не вярвам да го позволи като президент

      Изтриване
  2. Господин Василев,очевидно анализите ви са смазващо точни и плашат кръга около новият ни президент!Исках да споделя във фейсбук вашият анализ,но ми беше отказано.Това ми се случва за пръв път,и не знам защо!Аз просто исках да покажа на приятелите си моето съгласие с анализа ви,но уви!Както и да е,това ни най-малко не омаловажава казаното от Вас!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Референциите към моя блог idvassilev.blogspot.com са блокирани във ФБ, опитайте с референция към idvassilev1.blogspot.com

      Изтриване
  3. Три неща:

    Първо, ясно се очертава един нов глобален феномен: масовият протестен вот извън обичайните идеологически, съсловни и всякакви други коловози. Трябва да сме наясно, че този вот НЕ БИВА да се идеализира. Нито за момент. Още по-малко – в българските му измерения.

    Фактът, че избирателите някакси са постигнали единодушие и са събрали решителност да разтърсят политическите системи, не означава, че това е осмислен процес. Нито означава непременно някакво развитие към по-високо ниво на демократични стандарти. Това важи и за Обединеното кралство, и за Щатите, и за България.

    Да разтърсиш системата е едно, да я промениш е друго, а да я подобриш (тоест промениш към по-добро) – трето.

    Изборът на Радев е продукт на първосигнален протестен вот, стимулиран от една страна от напрежението, съзнателно нагнетявано у нас (и не само у нас) от прокситата на Кремъл, от друга – от негодната политическа среда, и от трета – от хазартните ходове на Борисов. Този избор НЕ Е начало на промяна на системата; още по-малко пък – на нейното подобряване. Дори се съмнявам дали е и разтърсване (въпреки че – или може би точно защото – политическата прослойка усърдно се опитва да изглежда разтърсена).

    Имайки предвид всичко това, появата на нови проекти в момента не е никаква гаранция за успеха им. Избирателите НЕ СА показали, че търсят нови платформи и послания, зад които да се обединят. Те просто подчертаха, че вече окончателно им е писнало от досегашните лица и мурафетите им. Емоционален вот. Нищо повече. Изобщо не е сигурно, че така активизиралият се електорат ще приветства и прегърне един нов проект, колкото и смислен да е той.

    Второ, напълно съм съгласен, че новите проекти трябва да избягат от „опорни точки“ като антикомунизъм, евроатлантизъм и антипутинизъм. Но не в смисъл да се лишат от тях или да ги смекчат в платформите си (в никакъв случай) – а да не ги използват за ФУНДАМЕНТ.

    Антикомунизмът (т.е. непоносимостта към всякаква реставрация на комунистически норми, порядки и внушения), евроатлантизмът (принадлежността към европейската ценостна система и атлантическата система за сигурност) и антипутинизмът (безкомпромисността към неоимперските мераци на Кремъл) изобщо не са изгубили актуалност. И скоро няма да изгубят. Но те не бива да бъдат фундамент, просто защото трябва ВЕЧЕ да се превърнат в нещо, което СЕ ПОДРАЗБИРА. Без да е нужно да се подчертава.

    Не съм съгласен обаче, че един нов проект не бива да бъде идеологически. Точно обратното: той трябва да бъде такъв. Един нов проект би имал шансове за траен успех само ако ВЪЗСТАНОВИ разкъсаната (у нас – умишлено) връзка между политика и идеология. В този смисъл той трябва да бъде ясен контрапункт на чалга-стандартите в политиката, наложени от управленията на ГЕРБ.

    Струва ми се, че не само у нас, а и по света, именно това може да бъде новото (добре забравено старо), което би могло да реабилитира и да вдъхне нов живот на демократичните механизми. И не на последно място – да роди нов тип лидери.

    Ограничаването на фундамента на един нов проект до национализъм (в какъвто и модерен прочит да е) и икономическа доктрина (колкото и адекватна да е) носи сериозен риск от плъзгане към популизъм. Особено у нас. Или най-малкото до трудности при диференцирането от (и конкурирането със) баш популистите – които са достатъчно опитни, за да изглеждат по-привлекателни за електората с много по-малко усилия, въпреки че са въздух под налягане.

    И трето: в надеждите относно еманципацията на Радев виждам твърде много пожелателно мислене. Много повече, отколкото можем да си позволим.

    Той няма да бъде подтикнат да се еманципира с окуражаване и насърчение. Радев трябва да бъде подложен на НАТИСК. Непрекъснат и повсеместен, и то още преди да е встъпил в длъжност. Трябва да бъде поставен в положение непрекъснато да доказва, че не е прокремълски президент и че спазва достатъчна дистанция от издигналата го политическа сила – дотам, че ако в някой момент спре да го доказва, това само по себе си да подейства като сигнал за тревога. Времето на кредитите на доверие в българската политика отмина.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. С радост прочетох собствените си мисли перфектно изразени!
      И съм съгласен с тях.
      Натискът върху Радев ще бъде постоянен и от двете страни: на тези които го лансираха и на противниците му. За жалост първите са добре организирани с пачки и вече действат.
      Хареса ми идеята на Илиян за модерен национализъм като бъдещ фундамент, но тя трябва да се развие много внимателно и прецизно.
      Да видим какво ще стане.

      Изтриване
    2. Национализмът у нас е въпрос на отделен и доста дълъг разговор.

      Чрез създаването на „Атака“, той отрано и много ловко беше изолиран и профанизиран, свеждайки го до креслив уличен шовинизъм.

      Защото разумният, градивен национализъм (някои го наричат „просветEн национализъм“), който се изразява в осмисленото поставяне на националните интереси над груповите (партийни, съсловни и т.н.), би могъл да бъде отлична основа за реално национално обединение – след като комунистическата идеология катастрофира, а възприемането на пазарния либерализъм тръгна трудно по понятни причини.

      Тази алтернатива обаче беше умишлено саботирана. Защото една нация, обединена зад националния интерес, би се противопоставила и на безконтролното разграбване на националното богатство, и на възникването на сенчестите пазарни монополи, и на завземането на ключови икономически и финансови позиции от външни фактори.

      С две думи, това би направило невъзможно окопаването на наследниците на бившата соц върхушка в българската икономика и финанси, и до голяма степен би им отнело престъпното предимство, с което навлязоха в пазарната икономика. Естествено, че нямаше как да го допуснат.

      При нормално развитие на политическата среда, днес здравословният национализъм би трябвало да е неразделна и подразбираща се част от платформите на всички политически сили у нас. Вместо това „национализъм“ се превърна в мръсна дума, а политическото му представителство се монополизира от персонажи като Сидеров, или в най-добрия случай Каракачанов и Симеонов. Задачата на Сидеров беше да го дискредитира, а на Симеонов и Каракачанов – да използват (канализирано) това, което все пак е останало като потенциал.

      Така че модерният прочит на национализма в българската политика е нещо, което задължително трябва да се случи. Особено с оглед на днешните глобални тенденции към ревизия на възгледа за ролята на националната държава.

      Това обаче минава на първо място през реабилитиране на самото понятие „национализъм“ – включително формулиране на ясни критерии, по които то да може да се различава от деформираните си подобия. За съжаление, след толкова години работа на политическите инженери на прехода точно в обратната посока, тази задача е изключително трудна, и с много подводни камъни.

      Изтриване
  4. Отговори
    1. Благодаря - обидно е на котарак да му слагат мягкий знак на края.

      Изтриване
  5. Отговори
    1. Спасибо дорогой за внимание. Голям майтап как съм го изписал-

      Изтриване
  6. Ахаха!
    Аз предлагам...таралеж в гащите..никой не държи!

    ОтговорИзтриване
  7. Считайте ме за част от новия проект. Проектът Не може да е идеологически. Просто няма идеология която да поведе масата. Би сработил "икономически патриотизъм". Този вид платформа може да стъпи върху икономическите реалности, които са безпощадно оголени. Анализ на състоянието, посочване на фундаменталните причини, разобличаване на носителите и посочване на начините за постигане на икономически суверинитет и просперитет на индивидуално ниво. В не повече от 4 - 8 ясни стъпки, заковани в срокове. Във всяка от стъпките на проекта да се посочи индивидуалната полза в реални пари.
    Това да е платформа за спечелване на властта. Нещо като платформа на програмно правителство за един или два мандата/4-8/ години. Във всяка година - какво точно ще получи индивидът, в доход и от къде ще дойде...Изпълнението и трябва да започне с първия акт. Убеждаването трябва да отчита емционалните нагласи, популистко, но да не допуска лъжа. Не трябва да се води полемика със статуквото. То трябва да се атакува " от последна инстанция" пункт по пункт до "насищане" на публичното пространство с фактите. И т.н. Не са нужни много хора, а лоялни и решителни.Успех.

    ОтговорИзтриване