Време е за избори и Борисов отново наметна евроатлантически одежди

Атлантизмът и европеизмът на Борисов и ГЕРБ са декларативни, производни, фасадни, с материални и идейни котви в Путиновия модел. Разминаването между оценки за разитието на света на средния европеец и на българските граждани са особено видни в данните от проучване на Европейския съвет по външна политика, публикувно неотдавна, което уж показва, че българите си остават със съветски манталитет. Надградени с корупционните механизми „съветски котви“ на нашия елит, ще продължават да ни разделят от цивилизационните ценности на Европа. Не че обществата на Запад нямат проблеми, напротив. Има дори по-сериозни от нашите, но имат инстиуции, разделение на властите, свободни медии, върховенство на закона, обществен консенсус върху базисни принципи на съжителстото и националните интереси. У нас нищо от това няма.

Събитията около казуса Навални извън съмнение ще имат дългосрочни политически последстия и за ЕС, НАТО и за България.

При всички случаи трябва да бъдем внимателни в изводите от социология, като цитираната от ЕСВП, която не дава контекст. Преди изборите през 2016 година, проучване, реализирано от ръководената днес от Кънчо Стойчев международна верига Галъп Интернашънъл, която няма нищо общо с американската Галъп, направи подобно предизборно проучване-внушение, което доказваше, че българите не вярват на НАТО, а на Русия.

Режимът на ГЕРБ у нас е апотеоз на политиката на Кремъл за неутрализиране на потенциала на съветските сателити в новите услоия. Тезата за неутралитета като алтернатива за членството в НАТО бе лансирана още от Примаков по време на югославската криза. След като не успя да предотврати членството нито в НАТО, нито в ЕС, Кремъл премина към неговото „пленяване“ на елит чрез имплантиране на корупционен държавно олигархичен модел.

През държавата и контролирания от нея публичен ресурс се финансира създаването на „путинов“ тип зависим елит от политици, бизнесмени и държавна бюрокрация, които изградиха немислимо материално благополучие и мрежи за защита от наказателно преследване. Те са недосегаеми и на практика излязоха извън контрола на публичните власти. У нас дори на академично ниво никой вече не вярва, че назначения нов елит, и особено видимите му фигури – Доган, Пеевски, Борисов, Гешев, Цацаров -  могат да бъдат разследван или осъдени.

Именно през този елит Русия контролира вътрешнополитически и до голяма степен и външната политика на България. Фасадният и хибриден евроатлантизъм на Борисов се разполага само в рамките на договореното от него в хода на множеството му срещи с лидерите на Русия и особено с доверени нейни пратеници, включително с Леонид Решетников през февруари 2016 година и почти ежемесечни тайни срещи със специални пратеници на Москва. Резултат от тези срещи е фактът, че в днешното Народно Събрание няма нито един ярък проатлантически депутат, който да опонира на Борисов по темата Турски поток и корупционна пъпна връв на руските енергийните проекти. Същото се отнася и до всеки друг енергиен проект.

Случаят „Навални“ само разголи арогантността и цинизъма на „договорените“ с Москва от новия български елит схеми за неутрализацията на България като член на НАТО  и ЕС. За това не се изненадвайте, ако и в следващия Парламент и правителство няма достатъчно ярки антикремълски независими български политици и пак си спретнат правителство на националното спасение от политическите сили, контролирани от Москва.

По повод на реакцията на руския МИД и посолството за РФ и "вътрешните" работи на Русия

 Във връзка с реакцията на руското външно министерство, пресъздадена в съобщение на руското посолство у нас, че изпращането на представител на посолството ни на съдебното заседание, както и реакциите от българска страна са "намеса във вътрешните работи на Русия", изобщо цялата риторика на съветската дипломация, да припомня някои базисни неща в дипломацията.

Ако присъствието на български дипломат на публичен процес в Москва е намеса във вътрешните работи на Русия, то единствената квалификация на дейността на руските служби и подобен тон в реакция на руски дипломати е залп от студена война. Слава богу, не сме стигнали до горещи войни, но пушката е на сцената е и въпрос на време да гръмне. Жертви падат и сега, и ако Кремъл не престане да се държи безотговорно, то и горещите фази могат да последват.

Точно колкото Русия е суверенна страна и може да отравя, осъжда, малтретира своите граждни в своята старана, точно толкова суверенна България и всяка друга страна има право да взема отношение при нарушения на международното право и човешките права. В случая става дума за държавна репресия /през съда/ срещу доказана от международни институции употреба на химическо оръжие, по поръчение на руски държавни институции, срещу цивилни гражднаи, което влиза в категорията "престъпления срещу човечеството". Ето и някой котви на това съждение - както отравянето, така и преследването на Навални, се провежда от руската държава или или нейни органи. Второ има системен характер /Скрипал, Гебрев, Навални/ и политическите убийства, които агенти на ФСБ и ГРУ извършват в страната и чужбина.

Факт е, че тепърва трябва да се кодифицира в международен документ точно кои престъпления попадат в тази група, защото сега това става само с решения ад хок на Международния Наказателен Съд, но от гледна точка на международните отношение употребата на забранено химическо оръжие срещу цивилни, представлява грубо нарушение на кодифицирани в международното право права на граждани, които не са изолирани в рамките на националните граници - тоест престъпление срещу човечеството. България, както и всяка друга страна, има пълно право да взема отношение по подобни критични теми на международната сигурност и правата на човека, защото те са симптоматични за тежко разминаване в базисни оценки между Русия и нейните партньори в ЕС и НАТО, съюзите към които принадлежим, от което могат да последват ескалиращи конфликти и напрежение, което може да доведе до войни.

В този смисъл, реакцията на МИД и Посолството на РФ у нас е двойна щета.

Първо, направена е с много грешки, което издава бързина и липса на опит в преводачите. Професионализмът е задължителен, тъй като от качеството на дипломатическата и публична кореспонденция, се правят изводи за уважението към приемащата страна и нейната общественост. Не си спомням в моята дипломатическа практика да сме си позволявали подобна "халатность".

Второ, посолството на РФ у нас трябва да си дава сметка, че този дидактичен тон е не само неуместен, но и контрапродуктивен, тъй като сме пряко заинтересована страна. Български граждани на българска територия също са били обект на опит за убийство с "новичок" от агенти на руските служби. И интересът на дипломатическото ни представителство в Москва към начина по който руската държава третира жертва на подобен опит за отравяне е христоматиен казус за логичен и обоснован интерес на изпращащата страна за да информира ръководството на страната за това, как в институциите в Русия гледат и се справят с това предизвикателство. Предотвратяването на бъдещи казуси Скрипал, Гебрев, Навални е от първостепенен национален интерес за България, за всички страни в ЕС и НАТО.

Ако използваме като аршин за оценка на "намеса във вътрешните работи" и съпоставим присъстието на български дипломат в съдебно заседание, което и международното право и дипломатическата практика позволяват /той не е правил изявления/, както и заявленията на български официални лица по темата, които се придържат към общоевропейската позиция, с недопустимият и непрофесионален тон /използването на непреведени руски думи в това, което се смята за "български" превод/ и дейността на руски агенти, при това ние знаем само една малка част, неуспешните опити за покушение, то действително живеем с руската дипломация на различни планети.

Единствената причина българският аналог на отравянето на руските граждани Скрипал/в чужбина/ и Навални /в Русия/ и единствените чужденци /българските граждани на българската територия!?/ да не е застанал напълно равностойно в световните информационните потоци и в дневния ред на отношенията България-Русия и ЕС-Русия, е отказът на българската прокуратура и власти, да разследват този случай и да се обърнат за помощ към Организацията за забрана на химическо оръжие за съдействие, както направиха европейските държави, влезнали в съприкосновение с темата "отравяне, новичок, руски агенти".

И това не е случайно, българската прокуратура е цитадела на руското влияние у нас, институционалните и персонални връзки на висшето ръководство на Главна прокуратура и на специалните служби, през годините на управление на правителството на ГЕРБ, на практика блокират работата както на контраразузнаването по разследване на дейността на руските служби, така и разкриване и осъждането на българските им спомоществуватели. До този момент, въпреки изгонените руски дипломати, в почти всички случаи след сигнали от партньорски служби, и сдържаната критика спрямо събития в Русия на българските власти, у нас няма нито един известен случай на разследване и осъждане в публичен процес на спомоществуватели на руската политически и разузнаваческа агентура.

Това казва всичко.

Ранният анонс на Румен Радев е нож с две остриета.

При маратон ранният стринт може да се окаже пагубен за крайния резултат, за това е важно да разпределиш силите си по трасето и да дадеш всичко на финалната права.

Има различни мнения по темата дали Румен Радев избра правилният момент преди парламентарните избори, за да анонсира своята кандидатура. При всички случаи, решението му се възприема като знак за еманципация от БСП на Нинова, която публично заяви че ще решава по темата след изборите. Нещо като опит за поставянето и пред свършен факт.

Особено в тандем с пратеничката на Позитано вицепрезидента Илияна Йотова, за да не може да бъде атакуван от Нинова че е изневерил на партийния формат.

Но както при избързването с датата 28 март, Радев издава припряност и липса на стратегическо търпение и самообладание.

Вероятно има и опит да се снеме темата „дали и как ще се кандидатира“ от предизборната борба и усилят шансовете на БСП да спечели максимален брой гласоподаватели на Радев, които не непременно се впечатляват от Нинова, но държат тя да не прави коалиция с ГЕРБ или с ДПС. Това последното е отворена тема до и след изборите.

Има и друг прочит, който не е особено положителен за Радев. Не става дума за аналитичните способности на случайно попадналата на висока позиция Караянчева. Изказаните от нея тези не са нейни лични, а придобити, от съветници и от инструкции на самия Борисов. Но идеята, че Нинова може да издигне Йотова като кандидат за президент граничи единствено с безграничната некомпетентност на сегашния председател на НС. Няма сведение Нинова да е самоубиец. На всички е ясно, че Радев има по-малка нужда от БСП, отколкото БСП от него.

В този смисъл прибързването с издигането на кандитурата и то в тандем с партийния комисар може да намали маневреността на президента и да ограничи по-печеливши, защо да не кажем и единствено печеливши варианти, за да остане още четири години държавен глава.

Той получи подкрепа на по-широк кръг от избиратели от този на БСП и защото ГЕРБ не издигна свой конкурентен кандидат, заради договорките на Борисов при личната му среща с Решетников. Радев може да спечели почти срещу всеки издигнат от ГЕРБ кандидат, но не и срещу кандидат подкрепян от ГЕРБ.

Най-вече защото усещането че е контролиран или зависим от БСП, което се създаде от ранния му анонс, може да пренасочи значителна част от избиратели в полза на друг по-проатлантически и балансиращ левия уклон на Донкуков 2 кандидат. Не твърдя че щеше да му е по-лесно да замени Йотова с по-приемлив за десните и проатлантическите кръгове кандидат, но точно в този партиен тандем е сигурно че симпатиите към него няма да се усилят.

Всеки издигнат от ГЕРБ кандидат е обречен срещу Радев, защото автоматически ще носи негативите на Борисов и тандема с Пеевски. Спряганият Николай Младенов просто ще бъде поредния Плевнелиев, ако Бойко го ръкоположи за кандидат. Има шанс кандидат одобрен от антисистемните сили, който ГЕРБ припознае като по-добра алтернатива от Радев. Но близостта до „токсичния“ Борисов ще го обрече.

Има различни варианти за Нинова в които тя може да се изтъргува по-вяла подкрепа за Радев, подобна на Борисовата за Цачева, в хода на преговори за анти-Борисов кабинет с мандат на антисистемните сили. Нинова мечтае да стане премиер, но би трябвало да съзнава, че е нереалистично. Но ще потърси възможност да пласира свои хора в изпълнителната власт.

При всички случаи, ранното оповестяване на кандидатурата на Радев издава повече тактика, отколкото стратегия.

И е твърде спорно че при променяща се среда е най-доброто решение. 2016 не е 2020.