Арбитража за Белене и новите напъни за комисионни

Тъй като редица приятели и познати се обърнаха към мен с тревога, че били чули, че арбитражния съд се бил произнесъл и щели сме да плащаме някакви милиардни загуби пиша тези редове.
Не мога да зная какъв ще бъде резултатът от арбитражното дело между НЕК и Атомстройекспорт. Не зная дори кога ще обявят резултата. Има надежди, дори предположения, но не мисля, че е разумно и най-вече уместно да се внушава един или друг изход. Но това, че зад кадър се разиграват сцени и много хора се опитват да се възползват от този проект, макар и закрит, не е новост. Посредниците имат нужда от комисионни и Белене, дори и мъртъв може да стане за пореден път източник на такива.
Още когато АСЕ реши да ни съди и ние предявихме контрапретенции "здравите" сили, които обикновено обслужват като посредници руските енергийни интереси съзряха в отнасянето на проблема към арбитраж като смъртна заплаха за своята роля. Най-вече защото ако съд се намеси в спора няма комисионни. Затова не престанаха да страхуват на различни равнища представители на българския политически елит, че видите ли ще загубим страшно и е по-добре да се разберем с руснаците за извънсъдебно споразумение. Подобна акция тече и в момента - същите хора /разликата е само, че Кой? се намеси и в ядрената сфера/, същите тези. Вероятно и търсените комисионни са също значителни.
Какъвто и да бъде изхода от делото, той създава история със самия факт, че търговски и политически спор с Русия се решава в западни арбитражни съдилища, а не "по братски".
Част от мотивацията на "здравите сили" да използват картата на извънсъдебно разбирателство е и паническия страх, че при какъвто и да е изход ще се установи и потвърди, че сме платили и плащаме много пари, които са се превърнали в невъзвратими загуба. Няма вариант при който да ни върнат похарчените пари. Максималната ни стратегия е да ограничим загубите.
НЕК ще трябва да отпише тези загуби и да осчетоводи евентуално "нови", а тези болезнени процеси няма как да не изведат на преден план отговорността на конкретни политически и длъжностни лица. И затова се разиграва сценката с Армагедона на неизбежните загуби за да потулят в извънсъдебно споразумение конкретната отговорност, като пътьом се натрупат точки и средства при посредничеството около извънсъдебното споразумение. И най-вече обезсърчат българските власти за следващи отнасяния на спорове с Русия в западни арбитражни съдилища - примерно срещу Газпромекспорт за високите цени на прирордния газ.
Руските власти изобщо не искаха да се стига до дело. Според техните местни съветници, достатъчно бе да покажат бухалката на арбитража и милиардния иск, а НЕК и българското правителство се предполагаше, че тутакси трябваше да клекнат. Но не би, не само, че не клекнаха, но и представиха контраиск и тук сметките се объркаха.
Вярвам, че доста хора в Москва изобщо не са допускали, че ще стигнем до крайната фаза на арбитража и ще чакаме присъда без да скочим в панически опити да се договорим и да молим за милост.
Самият факт, че България за пръв път отнася в международен арбитраж спорове с "големия брат", които до този момент бяха разрешавани с политически средства говори за извървяния път в търсенето на по-балансирана и независима политика.
Така, че да почакаме до решението на арбитражния съд и да запазим спокойствие.