Life.bg: България в контекста на енергийните отношения между ЕС и Русия - граници на възможното

Енергийните проекти между България и Русия сега и в бъдеще неизбежно ще попадат в гравитационното поле на отношенията в енергийната област между ЕС и Русия. Това, което беше възможно преди пет години, вече е немислимо - да се договаряме чрез междуправителствено споразумение да осигурим национален достъп на тръба, по която ще тече природен газ за европейския пазар. Събитията в Украйна обясняват много, но не всичко.

Проектът Южен поток, в оригиналния си замисъл, беше "потопен" не само заради анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна, а защото влезна в остро противоречие с глобалните тенденции на пазара на нефт, газ и инфраструктура, но и с новата общоевропейска политика, въплотена в Третия енергиен пакет и Европейския енергиен съюз.

Глобалният пазар на природен газ, особено при тези равнища на цени и динамика между наземния и морския транспорт, силно затруднява дори изключва лесното доказване на икономическа рентабилност от нова скъпа наземна или морска преносна инфруструктура на огромни разстояния.  Особено към европейския пазар и особено от Русия, на фона на близо 200 милиарда кубически метра незает транзитен капацитет.

В допълнение, Русия направи всичко възможно през последните години да се „самоубие“ като привилегирован и стратегически доставчик на европейския пазар. Тя не само се лиши от втория по големи вносител на руски природен газ – Украйна, която в пиковите моменти внасяше над 55 милиарда кубически метра газ, но направи всичко възможно да мобилизира до край ресурсите на Европейския съюз и на отделните страни да развият алтернативни маршрути и окуражат навлизането на алтернативни доставчици.

Арогантността на високите цени и твърдите условия по газовите договори на Газпром не му създаде нови приятели, но със сигурност загуби много от традиционните партньори, в това число и смятаните за сигурни пазари на Източна Европа и на територията на страните от бившия Съветския съюз. Отношенията на Русия в енергийната сфера с традиционни партньори като Туркменистан и Азърбайджан са в много по-голяма степен конкурентни, отколкото партньорски. Договорката за делимитация на морските граници в Каспийско море между Казахстан и Туркменистан, на практика отваря прозорец за излаз на природен газ от двете страни към Европа. Опитите силово да се завземат територии в Грузия, за да се контролират транзитните нефто и газопроводи са признак на отчаяние и неспособност да се намери адекватен търговски и икономически отговор на постоянно отслабващите позиции на Газпром. Вместо да открият достъпа на други руски компании до европейския и глобалните пазари на природен газ, за да защитят позициите на руския природен газ, а не на Газпром, Кремъл се свръхфиксира върху свиващите се възможности да се използва природния газ като геополитическо оръжие. И загуби.

Опитите да се сплашва Европа с пренасочването на газовите потоци към Китай и Азия също се оказа празен блъф, който само отслаби преговорните позиции на руския газов гигант както на Изток, така и на Запад. Никой не обича да бъде третиран като „заобиколим“ партньор.

В по-общ план, енергийният диалог между ЕК и Русия така и не преодоля застоя, в който беше попаднал, не на последно място, защото Газпром и Кремъл упорито вярваха, че Брюксел няма да бъде в състояние да наложи общи рамки и принципи на политика, които да дисциплинират енергийния сепаратизъм на отделни държави членки.

Газпром не само претърпя фиаско по всички фронтове - нито един от потоците не тръгва, арбитражните дела нарастват, в това число и натиска за намаляване на цената на природния газ са на рекордно високи равнища. Не, това не означава, че руският газ няма да бъде търсен и продаван в Европейския съюз, а само, че той ще започне да придобива статута на руския нефт - ще се търгува като стока, без да е инструмент на руската външна политика.

Това е тенденция и ми се струва твърде логична прогноза, което обаче не изключва отделни случаи на усилване на натиска върху "меки" цели в Европейския съюз с цел медийно възкресяване на някой от потоците. Те са твърде важни за Кремъл, в това число и най-вече във вътрешно политически план, защото първия ръководител не може да бъде публично унизен. В Южно-турския поток бяха вложени огромни средства - над 6 милиарда долара, но по-важното е, че без него Русия се лишава от ефективен лост за натиск върху Украйна. А това вече е непрежалим дефицит, който Кремъл не може да си позволи. Срещу какво и кой политически лидер от Европейския съюз ще се съгласи да партнира на Москва в тази игра е отделен въпрос, но е ясно, че ресурсите на ЕС и НАТО да дисциплинират търсещите индивидуални изгоди от Русия европейски лидери не са за подценяване.

Въпреки "тихото", но ясно "не" от Турция,  Газпром продължава опитите да реанимира под някаква форма Южен поток или Турски поток, за да поддържа реално усещането на Киев, че заобикалянето му не е просто абстракция, а реална перспектива. Въпреки уверенията, че ще продължи преговори за продължаване на договорите за транзит с Украйна след 2019 година.

Вече стана ясно предложението към Турция да се прокара само една тръба с капацитет 16 милиарда кубически метра от големия Турски поток, т.е. необходими количества само за турския пазар. Подобно отклонение се предлага и към България, което обяснява оживлението сред българските заинтересовани кръгове и уверенията им, че предстоят визити и търговски преговори на високо равнище и в рамките на двустранните комисии.

Възможно е да се регистрира някаква видимост на движение по Южен поток, но този проект днес е по-невъзможен, отколкото преди.

Първо, Газпром е сам в проекта, западноевропейските му партньори се оттеглиха от проектната компания. Да се предполага, че преговорната му сила и представителност пред Европейската комисия се по-големи е откровена наивност. Още по-малка е вероятността Газпром сам да финансира морската част или наземната инфруструктура. Цените на суровия петрол, респективно на природния газ са на исторически ниски равнища - което опровергава дори най-консервативните прогнози за бъдещи приходи от продажба на транзитиран по тези тръби газ.. 

Второ, паралелното раздуване на тезата, че търпим огромни загуби, поради което трябва да ни компенсират със затваряне на очите по Южен поток изпъква със своята посредственост. Тези 80 или повече милиона загуби от санкциите не могат да имат никакъв ефект в Брюксел. Особено на фона на милиардните загуби на водещи европейски компании и елементарните норми на съюзна солидарност.

Трето, каквото и да прави руската газова компания тя ще трябва да стартира процедура за изключение пред Европейската комисия, тъй като проектът е от общоевропейско значение, при това независимо от къде минава - през България, Гърция или друга европейска страна. Вероятността това да бъде сторено този път е минимална, още по-малко на фона на предстоящото решение на Комисията във връзка с разследването за нарушаване на антимонополното законодателство на ЕС.

Четвърто, идеята, че ЕС и НАТО ще допуснат заобикаляне на Украйна с какъвто и да е поток и то в особено интензивна фаза на противоборството между Запада и Русия е гротескно невежество. Ако някой в България не е наясно със степента на решимост да не се допусне пропадането на Украйна или най-малко лишаването и от значителни преходи в държавния бюджет от транзита и използването на газохранилищата си е за негова сметка.

Нека обобщим - през последната година Киев успя силно да редуцира зависимостта си от Русия, като през по-голяма част от годината внася по-голяма част от природния газ от Запад, отколкото от Русия. В този смисъл Киев постигна своята диверсфикация до степен да може да бъде в състояние да преговаря като равен с равен с Газпром и без надвисналата опасност на прекъсването на доставките. Единствената причина Киев да не повиши количествата на местно добиван газ бяха неудачни промени в данъчно третиране през последната година, което бе сериозна пречка пред добивните компании в Украйна. Оттеглянето на Шел и Шеврон от проучването на шистовите находища има отражение по-скоро в дългосрочен аспект, но не в контекста на текущите или близки хоризонти на украинския газов пазар.

Нищо от икономиката на проекта Южно-турски проект не е мръднало в положителна посока - нито приходи, нито цените, нито предварителните ангажименти на капацитети, нито дългосрочните договори за продажба на Газпром в Европа.

Затова пък прекомерното флиртуване с Газпром може да се окаже контрапродуктивно или като минимум излишно усилие. Играта е твърде над равнището на едно отделно взета страна, за да си въобразим, че можем да получим пространство за индивидуални инициативи.

Не са тайна и опитите на проруски кръгове у нас, насочвани от Москва, да вбият клин и след това да се възползват от "различията" в отношенията към Русия на президента Плевнелиев и премиера Борисов. 

Ако премахнем задължителните нюанси, които произтичат от различните приоритети и отговорности - отбрана и външна политика - за президента, и икономиката и изпълнителната власт - премиера - дълбоко грешат онези, които залагат да противопоставянето им по темата Русия. 

Евроатлантическата рамка, към която и двамата се придържат, не дава възможност за стратегически или дългосрочни отклонения от стандартите за балансираност, средна претегленост и рационалност, приети в ЕС и НАТО.

В това число и по отношения на енергийните проекти. 

Друг прочит на затварянето на ТЕМА, Преса и т.н. - играта с фалитите

Затварянето на ТЕМА и Преса е логично, но изводите са прекалено едностранни. Разгледайте и следната хипотеза. Както и вестник Труд, 24 часа и куп подобни медийни проекти, собствеността им е фиктивна или по-скоро по-външно назначение, защото е финансиран "назначения собственик" чрез кредити, обезпечени с акциите или дяловете в дружествата на съответните медии. Това което се прави в момента е планиран фалит на дружествата за да не се връщат кредитите и да се освободят от отговорност собствениците. Все пак несъстоятелността е нормална процедура в света на бизнеса. Тъй като им дръпнаха датата на несъстоятелността по КТБ сега играта е фалит, неплащане на кредитите, намаляване на масата на несъстоятелността и извеждане на парите/активите по тези кредити в други вторични дружества. В същност не съм сигурен, че има много активи, нито приходите и продажбите са значителни, нито перспективите са окуражителни. Затова не се изненадвайте ако скоро време започнат дасе появяват нови медийни проекти - с друго име, с условно чисти баланси и които ще стартират също с кредити, тъкмо навреме за следващите избори и политически кампании. Бъдете сигурни, че са се подготвили адекватно с отвеждаща вниманието кампания. Медийните дружества не са банка, няма ограничения човек да започне наново въпреки, че е бил собственик на фалирало дружество. Играта с фалитите за замитане на следите от невърнатите кредити тепърва започва. Жалко за редовите журналисти -но богопомазаните ще се възкръснат скоро. Подготвят се нови медийни проекти, включително електронни и интернет базирани, с пари от вън. Просто един месец почивка. И кредиторите на КТБ ще загубят, както и данъкоплатци, акционерите и всички други освен корпулентния и "основния свидетел", както назначените "собственици". Те не губят нищо..

Мениджър: Разпадащият се свят на Газпром

Последният месец бие всички рекорди по негативни новини за Газпром, които сриват не само капитализацията и, но и прогнозите за нейното бъдещето. Освен падането на акциите до най-ниското равнище за последните три месеца,

Source: Gazprom (MICEX)

се случиха следните "небивали" събития:
Туркменистан обяви Газпром за "неплатежоспособен" да плати по договорите за доставки на природен газ от началото на годината. Ръководителите в Ашхабад не са си позволявали подобен рязък език, дори когато Газпром затвори без предизвестие приемането на природен газ от Туркменистан преди няколко години, в резултат на което се взриви газопровод и причини стотици милиони долара загуби на Туркменистан.
Новината от миналата седмица е олицетворение на тоталното разбъркване на картите в газовия бизнес. Изненадата дойде от Москва - Газпром обяви, че е отправил арбитражна молба в опит да ревизира цената по договорите за внос на туркменски газ чрез съда в Стокхолм. Именно там, където на руския газов монопол му се налага твърде често да се защитава - при това безуспешно - срещу подобни искове за непазарно ценообразуване от страна на редица западни, централно и източноевропейски газови компании. Ще се затрудня да цитирам случай през последните години на отсъждане в полза на Газпром - почти без изключение компанията е принудена да възстановява суми на своите контрагенти именно заради непазарно висока цена. Надвзетите суми често надвишават милиарди евро, но в повечето случаи Газпром се стреми доброволно да намали и компенсира щетите чрез отстъпки в цената на новите доставки, за да предотврати разпространяване на "заразата" сред други партньори.
Не ме питайте защо Булгаргаз не прибягва до тази процедура за да намали цената природния газ у нас, при това за минали периоди - след 2011 година - когато стартира разследването за злоупотреба с монополно положение от Европейската комисия. Все пак става дума като минимум за около половин милиард долара потенциални приходи в наша полза. Сега дори Европейската комисия да осъди Газпром ползите ще отидат и се преразпределят чрез Комисията.
Отговорите можете сами да ги дадете - най-добре се виждат в "ентусиазма" с който участваме в поредните "геопотоци" и мъките при реализация на всеки проекти, който може реалнода отслаби примката на Газпром и да доведе до диверсификация на доставки и маршрути. Не се залъгвайте - степента на зависимост на България от Газпром в момента е на рекордно за последните пет години високо равнище - съвсем близко до 100%. И апетитът за посещения в Москва и рестарт на Южен поток не пресъхват. Достатъчно е да хвърлим поглед върху отлаганото с месеци окончателно инвестиционно решение по най-видимия проект в тази насока - интерконектора Гърция-България.
Чудесата с марката "Газпром" не свършиха до тук и не касаят само нас.
Пак миналата седмица - винаги боево настроения и често арогантен шеф на Газпромекспорт - с примиренчески глас призова за "приятелско" договаряне с Европейската комисия по казуса със антимонополното разследване. Разбирай - ще платим - само да е тихо и да си запазим позициите.
Още по-голяма загуба "на лице" бе прекратяването на договора със Сайпем за полагане на тръбите по дъното на Черно море към България, и след това към Турция. Уж беше сигурна работа, и пропонентите настояваха, че щом Газпром държи Сайпем значи се е договорил. След близо 300 милиона долара изплатени неустойки сагата приключи - с което бяха признати блъфовете на Кремъл около Южен и Турски поток. Никък не бе трудно да се предвиди подобна развръзка, но се изляха милиони долари в пропагандна и информационна офанзива, която подведе доста политици и бизнесмени в желанието им да приемат желаното от Москва за действително. Газпром едва сега разбира какви беди са го споходили след като дори сигурната втора "нитка" на Северен поток бе блокирана - Германия на Меркел е съвършено различна от Германия на Шрьодер.
Не случайно и у нас не се престават усилията за съхраняване на илюзията, като не се прекратява проекта и компанията "Южен поток". Не търсете друга причина - просто има хора, които печелят от това.
Но най-голямата драма за Газпром предстои на руска почва и новините са пак от последната седмица. Роснефт, която до този момент внимателно избягваше темата за европейското направления за износа на газ - хвърли предизвикателство и открито призова за отнемане на монопола на Газпром за износ на руски газ в Европа. Зад Роснефт стоят на практика всички големи нефтени и газови компании на Русия. Очаквайте развития при това не след години, а до края на тази година. Козовете на конкурентите на Газпром този път са много силни. Настояват за отделяне на инфруструктурното дружество в отделна компания като се разреши достъп до тръбите на първо време на големите независими производители на газ и грандовете като Роснефт. Аргументът, на който Кремъл трудно ще устои, че приходите в бюджета спадат и сам Газпром не може да направи нищо за да се измъкне от низходящата тенденция в Европа. В Китай ситуацията никак не е по-розова - няма и помен от увереността за инвазия на руски природен газ първо по западния маршурт /Алтай/, а след това по газопровода "Силата на Сибир". Затова Лукойл, Роснефт и Новатек още тези месеци започват да се оглеждат за партньори и доставки европейския пазар много преди първоначално очаквания срок 2019-2020.
Пред непосредствената заплаха за загуба на приходи и пазари Кремъл едва ли ще има много алтернативи.
И това е тъжния край на една цяла епоха за вощещата руска енергийна компания, която беше принудена да постави корпоративните си интереси и тези на акционерите си в пълна и безропортна завимисимост от политическите цели на Кремъл, тотално пренебрегвайки пазарната и икономическа логика и възможностите, които глобалния пазар на природен газ реално и предоставяше. Вместо да пласира на световния пазар целия възможен добив, днес компанията е принудена да добива 180 милиарда кубически метра - или една трета - по-малко, защото не може да намери пазар за пласмент. Тези "излишни" количества неизменно ще растат - и всичко защото Кремъл реши да превърне природния газ в енергийно оръжие - нещо което Съветския съюз никога не си позволи, въпреки, че беше много по-мощен от сегашна Русия.

  

Защо трябва да оценим по-скоро положително съгласието по конституционните промени?

Политиката е изкуство на възможното, при това не само онова, което е възможно днес, но и утре.
В този смисъл преди да хвърляме камъни в градината на Реформаторите заради съгласието им днес, да оценим реално какво беше постигнато и какво беше възможно.
Да започнем с това, че нищо от това, което бъде гласувано на първо четене по реформата - разделяне на ВВС на две колегии - съдийска и прокурорска, чиито решения няма да зависят от пленума, пряк избор на магистрати, засилване на ролята на инспектората на съвета, създаване възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд, не отменя възможността да се разшири обхватът на промяната чрез гласувания по Закона за съдебната власт и процесуалните закони.
Убеден съм, че е хиляди пъти по-добре на този етап, да се фиксира напредъка и да се даде простор на последващите решения, отколкото да се тръгне към избори или дестабилизация на правителството. Няма никаква гаранция, че нови избори ще дадат много по-различни резултати или такива каквито са необходими за да мине вариантът на реформи на РБ и министър Иванов. Най-доброто решение - Велико Народно събрание - не е на масата.
Второ, самата хипотеза, че РБ изобщо някога са били в позиция да изтеглят реформата сами, дори с гласовете на ГЕРБ, е абсурдна. Само ако приемем, че някога РБ е имал възможност и не се е възползвал от нея, може да оценим днешните събития като отстъпление или провал. На всичкото отгоре РБ припознаха съдебната реформа като своя, а ето, че и премиерът спори с тях чий е Христо Иванов. Не може да се провали човек, който е постигнал максимума на възможното. Бързам да кажа това, защото сред десните винаги  е имало една склонност към морализаторско позициониране и краен идеологизъм. От управленска гледна точка нищо от договореното не ограничава, нито препятства възможността на РБ и на партньорите им в управляващата коалиция да преместят границите на допустимото или възможното при първа следваща възможност. Особено ако получат добри резултати на местните избори и референдума - където фактически трябва да се съсредоточи цялата им енергия в следващите месеци. Никой не е по-голям от вотът на избирателите и тази аксиома трябва да се припомня всеки път, когато в публичното пространство се етикетира "предатели", "продажници" и т.н.
Трето, По отношение на обвиненията, че връзката на политическата и икономическа мафия остава непокътната - имам следния въпрос - по-добре ли е без това решение и какво пречи на довеждането на тази борба до край чрез изменения в закони, за които се изисква обикновено мнозиноство?
Кой изобщо може да си помисли, че при създадената ситуация има нещо по-добро от сегашното правителство? Или ролята на опозиция трябва винаги да е за предпочитане? Или че опозицията по дефиниция трябва да бъде "черна"?
Четвърто,би било проява на висша безотговорност от страна на РБ, ако бяха ескалирали ситуацията, така както ги призоваваха някои, и заплащат с дестабилизация правителството. Ако не им е ясно - живеем на ръба на изключителна крехка и нестабилна ситуация в Европейския съюз и в българската икономика. Нещо повече, правителството и особено РБ са обект на целенасочена дискредитираща кампания, която целеше тотална дестабилизация, нови избори и нови "многобройни" коалиции без РБ. Тази кампания не се води само от ляво, но и от дясно, както вероятно сте забелязали. Само сляп човек или краен недоброжелател - а такива бол в момент, в това число и отвън - може да пренебрегне критичното състояние на банковата ни система, енергетиката, здравеопазването и социалната сфера. Без тези реформи България ще катастрофира, а съдебната реформа, макар и в този минималистичен вид, дава възможност на другите реформи да продължат, макар и не на пълна тяга.
Пето, винаги съм се смущавал когато ролите на добри и лоши са предварително разпределени. Не може да се отказва правото на който и да е търси промяна, не защото това е първият му избор, а поради липса на друг. Вземете ДПС - не трябва да се абсолютизира защитата им "до край" на прокуратурата, защото това вече трудно може да се превърне в политически и най-вече властови капитал. Без промяна, без комуникация с РБ, само с диалог с ГЕРБ ДПС не могат да се доближат до власт, защото не остана партия, която да не се опарила от партньорството си с партията на Доган. Най-лошата новина за тях, ДПС има спешна нужда от европейска легитимация, защото след и с Пеевски в Европа те са фиксирани като държател на статуквото и символ на модела Кой?. А това пречи на основната им теза - за евроатлантическата и проевропейска ориентация, която е същностно важна за да могат изобщо да претендират за политически и властови позиции. Хора като Бисеров, Цонев, Пеевски са тежък воденичен камък, който пречи на възможностите им да реализират активни политики и пласират свои кадри. Ако ДПС допусне да стане причина за срива на реформата в съдебната система - без значение дали това е реално или не - достатъчно са възприятията за това да бъдат такива у нас и зад граница - това ще бъде края на тази партия-движение. Тук медийните позиции на корпулентния нямат да имат никакво значение.
Представете си сега, че нищо не се подпише в петък и реформата се отложи за неопределен срок. Извинете, но това е победа на статуквото защото текущата ситуация ги устройва  - прокурорите ще влияят върху избора на съдии, ще определят работата на ВСС, инспекторатът ще играе декоративна роля и което е най-лошо Европейският съюз ще затвърди българската стигма, че сме неспособни за промяна, а заедно с това, че няма смисъл да се инвестира в България - политически и икономически. ВСС е дискредитиран до такава степен, че не може да реализира своя мандат, независимо от решението по ограничаване на мандата.
Оценки, базирани на сравнение с идеалното, не струват много в света на реалното управление. Затова трябва постоянно да разширяваме границите на възможното.
За разлика от тези, които възприемат политиката емоционално, мисля, че трябва да оценим положително днешните решения и новините от Парламента.
Това е възможното в политиката - днес и сега в България. Толкова дълго отлагахме и не регистрирахме никакво движение по реформата, че сега, когато ни се налага да препускаме, трябва да се радваме, че можем да ходим. Диагноза.

Фактор: Трусовете в Европейския съюз тепърва предстоят - опциите за България

Затегнете колани - гръцката драма се превръща в европейска и трусовете тепърва предстоят. Затишието е временно и измамно. Най-логичното и добро решение от гледна точка на икономическата и финансова логика, каквото подсказа германския финансов министър Шойбле, не е приемливо от политическа. Постоянният примат на политическата целесъобразност над икономимеската рационалност подкопава не само еврозоната, но и Европейския съюз. Щом моторът на Европа - Германия признава безсилието на 15 страни членки на Еврозоната да убедят Франция, Италия и Кипър, че си струва прецедент с тайм аут от еврозоната, за да може Гърция да възстанови макроикономическите и финансови баланси и да поеме по пътя на икономическия растеж, значи е достигнат критичен праг в неспособността да се видят и решат реалните проблеми на Еврозоната.

Призивът на президента Оланд за европейски политически съюз може да бъде интерпретиран като обществено и медийно мюре, което отклонява вниманието от кризата в отношенията между Германия и Франция, както и от безспорния крах на екстремните десни и леви идеи - по конкретно на Сириза.  Явлението Сириза приключи в Европа, проблемът е, че кризата ще роди нови отклоняващи се от гравитацията на икономическата логика и здравия разум течения.

Прекалено наивно е да се смята, че наливането на нови милиарди чрез мостово финансиране и още близо 100 милиарда евро в допълнителна извънредна ликвидна подкрепа може да се интерпретира като победа на когото и да било. Още по-малко да се обясни с мисъл за бъдещето на Европа, както твърди бившия шеф на МВФ Доминик Строс Кан. 

Този път предвещава ново бедствие, защото не се терапира системния проблем, а се работи чрез класическата схема за кризисно реагиране чрез терапия "повече от същото" - отписване на дългове, печатане на пари - на общи пари и виртуална решимост, издаваща реален страх, както призна Юнкер. 

Мой познат твърди, че тези дни в Европа е изгодно да си длъжник, но не и да си грък, защото те са отделени от голямата група на длъжниците и върху тях ще се изпробват различни шокови терапии. Но това е временно усещане, защото живеем в стъклен дом.

Идеята за ускоряване на политическата интеграция и общо правителство в Европейския съюз е добра, но не е оригинална и е много закъсняла. Не е ясно каква е нетната текуща стойност на това предложение - какви политики ще я олицетворят - примерно тази на френските социалисти - че трябва да се наливат пари, за да се стимулира икономическия растеж, и да се отписват дългове - за да се поддържа жив духа на етатизма и идеята за благоденствие чрез държавата? Франция дори роди нов Кейнс - продуктивния Тома Пикети, който внушава всякакви вини на Германия и не престава да предупреждава за опасността от остеритет, срещу ударението в икономическите политики върху конкуренцията и дисциплината в Еврозоната. 

Очевидна е нуждата от рестарт на Европейската идея, но без тежките окови ни идеологическия и национален егоизъм, който ражда солидарност в дълговете, но не и в задълженията и заблудата, че благоденствието може да бъде на заем.

В същност днес именно бъдещето на Европа е поставено на карта, защото вместо да намерят ефективен начин за терапиране на "гръцкия" тип системен проблем чрез изолацията му в една отделно взета страна, сега заразата се разпростира не само върху Еврозоната, но и върху Европейския съюз. Който си мисли, че нещата ще свършат с 7 милиарда евро гарантирани от всички мостови операции, дълбоко се лъже. Още по-наивно е да се смята, че тези 100 милиарда евро, които ще се налеят в гръцката криза, нямат никакво значение за нас - както сме твърдо вързани към еврото.

Призивите за безусловна солидарност с длъжниците и издигането на суверенитета като защитен щит торпилира базата на възможно единение в Европа. Солидарността и  суверенитетът започват със спазването на приетите от всички правилата и принципи. 
В същност въпросът е кое ще се приеме за "мейнстрийм" в Европейския съюз - дали поведението на Гърция и нейните спасители - Франция, Италия и Кипър. опаковали аргументите за поредния спасителен план със загриженост за съдбата на Еврозоната или нуждата от солидарност, но само с условието, че ще има възмездие при неспазване на правилата без лукса на защитата от суверенитета. 

Какво правителство и парламент на еврозоната си представя господин Оланд, в името на която трябва да се откажем от своя суверенитет - такива в които всички ще се разпореждат с общия бюджет по германски или по гръцки? 

Как се съотнасят тези френски инициативи издържани в духа на Жак Делор към съществуващите Европейски Парламент и Европейска комисия?

Въпрос е на време Европейския съюз да се разпадне под натиска на центробежния егоизъм или спасение по единично, ако не бъдат решени системните проблеми. Ако северните страни и Германия не намерят адекватно продължение на стремежа да останат водещи центрове и да определят талвега на европейската финансова и икономическа политика, то не само България, но и много други страни, които трудно изградиха текущата си стабилност, ще загубят всякакъв интерес от по-нататъшно участие в по-високите етажи на европейската интеграция при отсъствие на наднационален контрол върху дефицитите и равнището на дълга. Еврозоната има нужда не от постоянни спасителни акции, които замитат следите на национална и индивидуална политическа безотговорност, а от нова визия и нов път към изграждането на глобално конкурентна Европа. 

Само с призиви за социална солидарност за "да бъдем заедно" или да проявим разбиране към южните ни съседки не правим нищо освен да поканим следващи кризи и пожарни операции - които ще изискват още повече средства и още по-големи саможертви от данъкоплатците. Ако това е, което ще се очаква от членовете на Еврозоната - постоянно да плащат сметките на закъсалите - без санкция за неразумно даващите и за неразумно вземащите дълг и неспазващите правилата, без корекции и ценностна сравнимост в управленски манталитет и практики, без да се мисли за позициите на ЕС в света - бъдете сигурни, че Европейския съюз ще приключи своята история много бързо. 

Казват, че нещата в Гърция вървят към хуманитарна криза - ситуация на виртуално богатство и реална бедност. Статистически гърците могат да останат с големи сметки в банки, но могат да живеят в реално разпадащи се икономика, социални, здравни, банкови и други ключови системи. Това ще направи безпредметно усещането им за богатство и превъзходство на Балканите най-вече защото ще отсъства перспективата на растеж и устойчивост, базирани на вътрешни ресурси и потребление. 

Ще трябва сериозно да обмислим влизането си в европейския валутен съюз, точно в момента в който тепърва навлиза в зона на висока турбулентност. В същност това което последните изнурителни преговори по гръцката криза доказаха е, че политическата целесъобразност не може да генерира устойчиви и балансирани решения без икономически аргументи. Страстите около Гърция са само привидно свързани с южната съседка, но зад разлома прозират фундаментални ценностни различия за бъдещето на Европейския съюз, за това какво е позволено на "големите" и какво не е позволено на "малките". Не може да има справедливост ако виновните за гръцката криза на Запад останат на "завет". Банките като Голдмън Сакс са винаги готови да предложат услугите си за "творческо" заобикаляне на правилата, особено ако се чустват безнаказани. ЕС се изправи срещу големите гиганти - Майкрософт, Гугъл, Газпром, но изглежда твърде плах когато касае разследване за съзнателно заблуждаване на неговите ключови институции от инвестиционните банки.

Ако 400 милиарда евро дълг на Гърция за икономиката на еврозоната изглеждат огромни, то какво да кажем за дълга от един трилион евро на Испания, който нарастна само за три години от 69% до 98% от БВП. Или за 2.6 трилиона евро дълг на Италия, тя регистрира ръст на съотношението дълг към БВП за последните две години от 116% до 132%, Белгия достигна 106%, а е близо до 100%. Да виждате тук някаква идея за спазване на общите критерии и правила или поне някакво движение в тази посока?

Малко или нищо от текущите макроикономически политики на тези правителства предполага реверс в тенденцията и редуциране на дълга. На този фон кой може да прогнозира успех на предлаганото от Оланд ново интеграционното строителство и най-вече подкрепа от традиционно евроскептичните избиратели във Великобритания, Холандия, Дания? Забележете тънката разлика между хора които не вярват в Европейския съюз защото си искат националната идентичност и суверенитет, и хора които са разочаровани от неспособността и неефективността на общоевропейските институции, правителство и парламент.

Положението в европейските банки е още по-тревожно със свръхекспозициите. Ако ние в България сега разпъваме на кръст КТБ защото с над 10 процента капиталова адекватност и изплатени почти милиард лева при политическо индуцирано масово теглене на средства при малко над 7 милиарда общи активи, какво да кажем за западни банки с левиридж на собствен капитал към активи 1 към 25 !? Тук разбира се основен "принос" имат надутите счетоводни оценки на виртуални активи - основно деривативите.

Именно поради това преди няколко години дълговете на Гърция се преместиха от частно корпоративния към суверенния сегмент, защото дори крехка обезценка на активите при тази рискова експозиция означава крах за банките. Акционерите спечелиха за сметка на данъкоплатците.

На практика в Гърция, а и във всяка друга страна, която изпадне в неплатежоспособност, следва да се прилагат подходите както при корпоративна неплатежоспособност - въвеждат се елементи на външно управление, мониторинг и система за контрол. За нас това не е нещо ново и едва ли ще стигне крайностите, на които бяхме подложени ние през 1997 година от МВФ. Ако седем страници мерки на тройката предизвикаха такава съпротива на всякакво равнище в страната, как да очакваме, че ще има разлика и при конкретни решения за приватизация на който и да е държавен актив, без да се разгради порочния модел на благоденствие на заем базиран на публичните ресурси, получени от кредити или помощи.

Ние се прехласваме от валутния борд и от извървяния път след 1997 година, но си спестяваме въпросите за неговите недостатъци, които ни преследват и до ден днешен - имаме стабилност, но нямаме устойичив, висок и най-вече качествен растеж. Какво общо имаме с другите отличници по съотношение дълг към БВП - Естония и Люксембург - тяхната динамика или богатство? Остеритетитът или режимът на ограничения и икономии освен позитивите носи и негативи. Ползите и щетите на стабилността не бяха справедливо и солидарно разпределени. МВФ вече признава тоталният си провал и тежките последствия на едностранните и екстремни форми на ограничения, които задушават и компрометират икономическия растеж. Не случайно в гръцката криза МВФ играе отрезвяваща роля като настоява за редукция на дълга като предусловие за своето участие в спасителния план.

Класическата теза за позитивната ролята на фискалния мултиприкатор е опровергана от доказаните граници на полезния ефект на остеритета. Ето защо, съкращаването на гръцкия дълг не е въпрос на симпатия или антипатия, а на хладен и рационален разчет дали вложените пари ще постигнат търсения резултат. 

Преди да възроптаем срещу световния заговор и неправда трябва да си отговорим - защо България не е член на Еврозоната, на Шенген, на Банковия съюз и на по-вътрешните кръгове на европейската интеграция? Има ли връзка това със спъваните реформи на съдебната система? Кой в ЕС ни е виновен за самонанесената вреда от КТБ и още няколко банки, които са в сравнимо или по-лошо положение? Аз не гледам на модела Кой? по друг начин освен като вграден бъг в системата, който пречи на всички в България да се развиват.

За държателите на статуквото и режисьорите на прехода напредъкът ни, членството в ЕС и НАТО, никога не са били цел, а само рамка за устойчиво възпроизводство на модела на тяхната власт. Тези хора и структури могат да се представят и да играят всякакви роли - на ревностни евроатлантици и крепки радетели на руско-българската дружба, но винаги и само под условие и през призмата на техните лични и групови интереси. 

Лощата новина е, че тези кръгове разполагат с огромна негативна сила и са в състояние да препятстват, поне временно, всяко движение към промяна. Добрата новина е, че няма особен шанс да повторят успехите си от миналото като имитират "радикална" реформа, нито да родят някакъв достоверен проект за алтернативно развитие или реформи..
 

Нека да премислим последствията от влизането ни в нереформирана и разноговореща Еврозона - извън мантрите, че сме длъжни да го сторим или че е неизбежно. 

Залогът е много по-голям, дори не съм сигурен, че си даваме сметка за рисковете. 

Трябва внимателно да следим призивите за по-натъшна ерозия на националния суверенитет в ЕС, на фона на неспособността на лидерите в еврозоната да реализират консенсус по бъдещето на политическия съюз, и най-вече по пътищата за изход от кризата въз основа на оптималното и рационалното, а не политически коректното.

Имаме нужда от рестарт и обновяване на европейската идея, а не просто надграждане върху ерозиран фундамент.

Мениджър: Иран, голямата картина и шансовете на България

Динамиката на петролните и газови пазари след снемането на санкциите срещу Иран при работещи и глобално свързани икономики не предизвикват особени тревоги. Има уроци за България - които четящия тези редове може да извлече. Те касаят търговете за Терез и Силистар и вероятността от сондажи в блок Хан Аспарух през следващата година.

Става дума за глобални тенденции, чийто местен отпечатък трудно можем да пренебрегнем.

Можем да спорим до какви коти и дали петролът ще поевтинее след като се възобновят покупките на ирански суров нефт от Европейския съюз, Азия, Южна Африка и други ключови купувачи, но е ясно, че в средносрочна перспектива ще живеем при устойчиво прогнозируем и относително евтин петрол.

А това внася корекции в очакванията при проучване и разработване на нови находища в сферата на нефта и природния газ.

По долната графика, взета от аналитичния сайт Стратфор говори за повече от 1,5 милиона барела на ден потенциална ниша за иранския петрол на базата на равнищата от преди санкциите.

Задържането на умерено ниски равнища на цената на суровия петрол е добра новина за работещи икономики с висока добавена стойност, но не е задължително добра за икономика с нисък темп на растеж и с ниска местна добавена стойност - при това не само за фиска, но и за износа.

Вън от съмнение е, че ще се ограничат инвестициите в нефтеногазовия сектор, ще намалят печалбите и котировките на акциите на добиващите нефт и газ компании. Силно ще се съкрати възвращемостта на инвестициите в нефтогазови проекти.

Но тези усреднени истини не важат за всички - по-ефективните ще съхранят и разширят позициите, нереформираните и "бавните" ще инкасират по-тежки загуби. У нас със сигурност няма да се случат най-добрите варианти.

По-големите нефтогазови компании имат по-високи административни и други разходи, включително такива свързани с поддържането на глобални позиции. Това ги прави не особено адаптивни и гъвкави при реагиране на ценови колебания. Твърде често единственият изход на грандовете е да съкратят рязко операции в нови страни и нови проекти, като се ограничават само върху най-печелившите сондажи в страни с традиционно присъствие. Погледнете какъв наплив се отвори към Иран след обявяването на край на санкциите. Шеврон и Тотал са сред първите.

Всички компании в сектора разчитат много на съпровождащия добив на природен газ за балансиране на общите разходи, но се получава най-добре при по-малките компании. Не случайно нито една от големите компании не е сред топ печелившите от бума на шистовия газ и нефт в Америка.

При тези тенденции и особено след месец септември, когато се обсъждат работните програми и инвестициите за следващата година, е неизбежно да се съкратят разходи и преразгледат инвестиционни програми, да се свият поръчки за сондажни платформи, особено в капиталово интензивни проучвания като офшорните. В същност за да се прави сондаж през февруари 2016 година платформата вече трябва да е договорена, макар, че тези дни пазарът е далеч по благосклонен към възложителите.

Най-големите съкращения на разходи при нефтените компании се регистрират при добива на шистов нефт и газ, именно поради постоянния пазарен и обществен натиск върху технологията и свързаната с това динамика в иновациите и подходите.

Това позволява шистовият нефт и газ да остава със силна съпротива дори при по-ниски ценови равнища. Страдат по-слабо ефективните оншорни и най-вече дълбоководните сондажи - доказателство за което са събитията в един от най-атрактивните добивни райони в света - Мексиканския залив.

Пряко доказателство за отражението на ниските цени на петрола е слабия интерес към предложените от мексиканското правителество 12 блока за концесии в залива, въпреки огромния първоначален интерес след толкова години на ограничения. Бяха договорени само две концесии, при това с участието на местни компании. Големите не поискаха да рискуват.

Би било погрешно да се пренасят изводите от Мексико върху съдбата на текущи и перспективни блокове за нефт и газ в нашия регион, но няма никакво съмнение, че устойчиво ниските цени на петрола предполагат силно занижен шанс за случване на оптимистическите сценарий за инвестиционна активност от нефтените грандове. Правителствата трябва да бъдат изключително активни за да намалят и споделят инвестиционния риск, като облекчат условията и най-вече реагират на колебанията в конюнктурата чрез дългосрочни ангажименти. Това е единствения шанс, ако искаме да съхраним "на вода" стратегически важни за страната ни проекти при това не само в проучването и добива, но в проекти за преработка, пренос и съхранение на енергийни суровини.

Интервю за Радио България: Европейски опит и българска икономическа политика

Ил. Василев: Обедняването на българските граждани от 25 години насам не се дължи само на ниска производителност, а на несправедливо и неефективно разпределение на БВП

В.С. Г-н Василев, как да разчитаме изказването на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, който заяви пред германския седмичник „Щерн“, че има нужда от европейско правителство, което да решава важните проблеми за общността? Значи ли то, че ЕС втвърдява позицията си към страни членки, които отлагат изпълнението на поетите ангажименти.

Ил.В: Изказването е отражение на един дълго отлаган въпрос за стратегическата визия на ЕС, тъй като очевидно при разликата в равнищата на икономическа и политическа интеграция, Съюзът не може да продължава в същия формат. Гръцката криза просто катализира процесите. Всъщност, развитието на историята винаги е било прагово:  кризите дават тласък за по-системното развитие. Това, което Мартин Шулц казва, звучи много традиционно, в рамките на направените до момента изказвания от големите лидери на ЕС. Организацията не може да бъде заложник на проявената от страна на гръцкото правителство екстремна егоистична политика.

В.С.: Но това ще означава загуба на суверенитет, която само преди година би се считала за недопустима.

Ил.В: Загубата на суверенитет не е абстрактно понятие. Тя се случва всеки ден. Първо се губи икономическият суверенитет, а после  – финансовият и това не е безвъзмездно.  Суверенитет се губи, когато отделни правителства генерират публични задължения и след това бягат от индивидуална отговорност, за сметка на отговорността на останалите страни, която произтичат от членството в колективни организации.

Това не можа да продължава безкрайно.

Фалитът сам по себе си не е проблем. Проблемът е, след като си стигнал до такова състояние, колко бързо ще можеш да се изправиш и колко неудобни въпроси ще си зададеш. Не виждаме това в момента.

Европейските лидери са фокусирани върху изключителните мерки за Гърция, като че ли не си дават сметка за сериозните системни и структурни проблеми, които подходът към Гърция задълбочава. Червеният килим, който някои твърдят, че се разстила пред Гърция, не може да бъде добър прецедент. Той ще вкара Евросъюза в терминална криза.

В.С.: Да погледнем към България. У нас, подобно на Гърция има с години натрупвани и нерешени проблеми. Един от тях е съдебната реформа, за която недостига политическа воля, кураж, споразумение…Може ли чрез европейска намеса да се решат проблемите със съдебната реформа?

Ил.В: Съдебната реформа е абсолютно безалтернативна. Това, което сега се счита за противопоставяне, е последният напън на хората, които не виждат своя интерес в промяна на статуквото, да обединят позиции и да договорят специално третиране или ограничаване на щетите. Но съдебната реформа ще се случи, защото тя е майката на всички реформи и от нея зависи ефективността, разходите и ползите  -  т.е. за какъв срок ще изстрадаме и преминем през реформите.

В.С.: У нас – пробойните са много. Пословична е корупцията при разходването на еврофондовете. България търпя различни санкции. Как да се подобри дисциплината при разходването им?

Ил.В: Наивна е идеята, че може да има специално третиране на еврофондовете и че там може да сме дисциплинирани и да спазваме стандарти на проектно управление, а по отношение на бюджетното и общинско финансиране, да прилагаме други методи.

Става въпрос за манталитет и системност в пренебрегване на законите, не само на пазара, но и на практиките на доброто управление, които не са самоцел, а основа за развитие и друго състояние.

Всъщност, България не се е развивала лошо през последните 25 години. БВП се е увеличил в пъти, но като че ли от това развитие ние не раждаме забележим ръст в благосъстояние.

Еврофондовете са само едно малко средство, защото ако погледнете сумите, които постъпват по тях, те са в рамките на 6-7 процента от БВП. Но особено, когато влизат в инфраструктура, ни помагат да оздравим инвестиционния климат и средата в България, защото са наблюдавани от Европа.

В.С.:По този начин излиза разликата в начина, по който у нас се управляват традиционно средства и начина, по който те се управляват в ЕС.

Ил.В: Точно така. Когато ние си задаваме въпроса защо сме все още толкова бедни, то не е защото, производителността на труда е по-малка, но в по-ниската производителност на труда, големият проблем и разлика е именно в  т.нар. „транзакшън кост“ ( англ. transaction cost) или разходите, които поради неефективност, корупция, понасяме и накрая една малка част от обществото се обогатява. И благосъстоянието не е споделено.

В.С. Още едно сравнение между България и Европа се наложи в последните дни. Излезе информация, че собственикът на една от големите фирми за електроника в България, г-н Китов, е бил задържан по искане на властите в Италия, които го разследват за източване на ДДС в размер на около 70 млн. евро. Тези злоупотреби са били проспани у нас. Паралелно с това България отчита ръст в изпълнението на бюджета, твърдим че се борим с източването на ДДС, но подобни случаи ни убеждават в обратното. Неспособни ли са българските власти да се справя с хора като г-н Китов?

Ил.В: Членството ни е Евросъюза , предполага намеса във вътрешните работи на страната от страна на европейските институции и взаимна намеса и нови права, които ние имаме да се намесваме в други страни.

Идеята, че ние можем да си отгледаме едни доморасли практики и да се развиваме по наш изкривен модел, основан на политикономическа олигархия, да направим един остров, изолиран от европейските норми, е пълна заблуда.

Освен г-н Китов, вижте и това, което се случва с КТБ. Въобразяваме си, че можем да наложим стандарт за третиране на въпроса, който да ни задоволява с половинчат и непълен доклад в Парламента…

В.С.: А той дори и не е публичен, защото не е качен на интернет страницата на НС.

Ил.В: Той не е публичен, защото в момента, в който стане това, България се намира в режим на съдебно разбирателство и той веднага ще бъде използван. Мислим си, че Прокуратурата може да си слага главата като щраус в пясъка, все едно е абсолютно изолирана. Най-доброто, което ни дава Евросъюзът е огледалото и съзнанието, че не можем да се самозалъгваме с нашите собствени недостатъци.

В.С.: Преди дни беше избран нов управител на БНБ – Димитър Радев, който запази старите подуправители. Това е форма на подобен компромис самозалъгване.  В изявлението си след избора, той заговори за членство в Банковия съюз и еврозоната. Мислите ли, че ще ни приемат. На този етап членството ни в еврозоната изглежда примамлива от гледна точка на възможността за външно дисциплиниране. След кризата в Гърция, Европа няма ли да си повиши изискванията и критериите си за членство в еврозоната?

ЕС и еврозоната след гръцката криза няма да са същите. Вече не е проблем дали някой ще ни приеме, или няма да ни приеме. Въпросът е, че няма смисъл да влизаме в еврозона, която няма ясна перспектива и ясна реинтеграция или консолидация, въз основа на действително много по-строги рамки и правила.

България няма за какво да бърза да влиза в зона, която се раздира от различни скорости, в която има специални привилегии спрямо, примерно, Гърция. За нея, в сегашните проекти, които се предлагат, няма никакво решение: дългът й през следващите години ще нарасне; икономиката й ще се раздира от различни проблеми, но Гърция не е единствената. Има много по-големи държави.

Разговорът е много по-същностен от това, дали ние да участваме в еврозоната на принципа на Олимпийските игри. Ние трябва да си зададем екзистенциалните въпроси: Ако влизаме в еврозоната - защо го правим? Какви са рисковете и ползите? И какви други икономически политики трябва да провеждаме, за да си облекчим състоянието. Еврозоната не е самоцел, а средство.

Но голямата цел на нашето развитие е да станем по-богати, по-силни икономически и да решим националните си проблеми – демографски, социални и др., които много добре знаем.