(Дез)информация/Анализи Riafan.ru: Гърция възнамерява да участва в преговорите на ООН за помощта на Турция за либийските терористи от ПНС

Riafan.ru: Гърция възнамерява да участва в преговорите на ООН за помощта на Турция за либийските терористи от ПНС
 Гърция иска да участва в преговорите за Либия под егидата на ООН  поради нарастващото напрежение с Турция. Това заяви премиерът Кириакос Мицотакис.
Срещата, основната тема на която ще бъде уреждането на ситуацията в Либия, е насрочена за януари на следващата година. Както подчерта гръцкият премиер, Атина се стреми да получи правото да участва в преговорите, тъй като тя не иска да получи друг източник на нестабилност в непосредствена близост.„Искаме да бъдем част от решението в Либия, тъй като това ни засяга и нас. Помолих и ​​ще настоявам да участваме в Берлинската конференция “, каза Мицотакис.
Политикът добави, че Либия е морската съседка на Гърция, която не може да има никаква морска граница с Турция.

 Коментар на АА

 В драмите около военната помощ на Турция за Либия и договора за делимитация на морските граници между Турция и Либия, безспорно уязвената страна е Гърция, която мобилизира целият си дипломатически потенциал за да участва при формиране на позицията на Европейския съюз по темата външна военна помощ в Либия, и турски военни кораби, които позволяват или спират проучване и добив на нефт и газ в Източното Средиземноморие.  Основната теза на Гърция, а и Италия че двете страни ще пострадат най-много ако се допусне Либия да се превърне в страна на хаоса.Напрежението в района расте практически с дни, но НАТО е безсилно, а САЩ се колебаят дали изобщо да се намесват военно и дали да санкционират Турция на ниво Бял дом.2020 година определено ще бъде година на конфликтите в Източното Средиземноморие и Либия.Гърция ще играе много важна роля, а конфликтът между двете страни членки на НАТО вън от съмнение ще се пренесе и вътре в ЕС и ще застави България да вземе отношение. Сегашната позиция – на ненамеса, не е неутралитет, доколкото облагодетелства Турция на Ердоган.

(Дез)информация/Анализи Gazeta.ru: Либия поиска официално военна подкрепа от Турция

Gazeta.ru: Либия поиска официално военна подкрепа от Турция
 Правителството на Националното споразумение (ПНС) официално поиска от Турция военна подкрепа. Съобщава Ройтерс.
Според него ПНС е поискало военна подкрепа по „въздух,земя и море“ от Анкара.По-рано турският президент Тайип Ердоган обяви, че през януари 2020 г. възнамерява да внесе в парламента на страната искане за използването на турските въоръжени сили в Либия.В Либия в момента се водят въоръжени сблъсъци между привърженици на различните лидери. Страната се ръководи от ПНС, ръководена от министър-председателя Файез Сарай, „източното правителство“, ръководено от Абдула Абдурахаман ат-Тани. Източното правителство е подкрепено от командира на Либийската национална армия Халиф Хафтар. 

Коментар на АА

 Ако се има пред вид подкрепата на Русия за генерал Хафтар през частната армия Вагнер и готовността на Ердоган да изпращи въоръжени сили в Либия на страната на официално признатото правителство, то може да се добие впечатление за зреещ конфликт между Русия и Турция.
Действително след бомбардировките на подкрепените от Турция сили в провинция Идлиб от руски самолети стана ясно, че колкото и да преговарят Путин и Ердоган, не могат да се договорят по целия спектър на възникнали потенциални конфликти. Става все явно, че има теми, по които просто няма да могат да се договорят и сега просто се стремят да избягнат пряката конфронтация. В Либия официално няма руски войски, така че пряка конфронтация, официално поне, няма да има. Москва, не за пръв път, се разграничава от действията на частните групировки Вагнер, като либийската операция се контролира от ГРУ.Турция също така съдейства за износа на суров петрол от Сирия от районите, които правителствените сили на Асад и Русия не контролират. Ердоган има остра нужда от легитимация през либийското правителство на претенцията си да контролира добива и преноса на природен газ от Източното Черноморие.Целта на Русия е да контролира имигрантския поток към Европа през най-голямата изходна точка  Либия.  Имигрантското оръжие едновременно обединява и разделя Турция и Русия.

(Дез)информация/Анализи News-front.info: Европа открива правотата на Русия

News-front.info: Европа открива правотата на Русия

Бившият министър на външните работи на Австрия Карин Кнайсл даде интервю за РИА Новости, в което тя заяви, че Европа е прекарала почти 20 години напразно, като не е подкрепила идеите на Владимир Путин, озвучени от него в реч в германския Бундестаг, малко след терористичната атака на 11 септември 2001 г.

В словото си президентът наблегна на позицията на Русия като европейска сила, чието мнение обаче не се взема предвид в Европа при вземане на големи решения. Тогава той призова за изоставяне на стереотипите от студената война и изграждане на равнопоставени партньорства с Москва.

Коментарът на Кнайсл се застъпи с една скорошна статия на бившия министър на външните работи на Франция Хуберт Ведрина. В публикация той обвинява Запада, че дълги години е бил „заслепен от гордостта си“ и напълно не се е интересувал от бъдещето на собствените си отношения с Русия. Именно това е затворило ситуацията в един омагьосан кръг, за да се измъкне от който Европа „трябва да осъзнае какви отношения ни трябват с нашия голям съсед и да разбере дали само САЩ имат право да ги преглеждат“.

В Русия подобни изявления на бивши висши служители на западните страни често се възприемат с пренебрежение, те казват къде сте били преди и защо сте мълчали, когато сте заемали съответните позиции.И в двата случая обаче упрекът ще бъде несправедлив.Карин Кнайсл беше редовно обвинявана в „русофилия“ и едвали не, че е работила за Москва по време на мандата си. Като ръководител на австрийското външно министерство тя открито продължи курса към изграждане на конструктивни отношения с Русия. И миналото лято в центъра на вниманието на целия свят - и под огъня на острата критика на антируските сили - беше сватбата й, на която Владимир Путин беше гост.
Що се отнася до Хуберт Ведрин, ситуацията с него е още по-интересна.За двете десетилетия на този век европейската политика забележимо падна в очите на Русия.Това особено засяга Франция. Влиятелна световна сила се превърна в сателит на Германия и бързо променящите се президенти, чиито имена понякога чуждата общественост просто нямаше време да си спомня, станаха партньори на съгласието на Ангела Меркел. Остава само да въздишаме за отминалата ера на политическите титани на Петата република.И така, Хуберт Ведрин приспада точно към същата тази епоха. Представител на френската политическа династия, кариерен дипломат, сътрудник на президента Франсоа Митеран, министър на външните работи през 1997-2002 г. и блестящо състояние на духа. Преди повече от 15 години Ведрин, се оттегли от активната политическа дейност, като се фокусира върху консултирането и журналистиката.Според него е необходимо да се преговаря с Русия не защото тя е добра и несправедливо наказана, а защото просто е - твърде голяма и твърде мощна, за да бъде игнорирана. Западът откровенно сгреши, следвайки избрания път и сега трябва да разсее последствията. Нещо повече, за Париж е важно да се заеме с инициативата, защото в противен случай Тръмп ще го направи, който „ще възобнови динамиката между САЩ и Русия, без да отчита интересите на Европа“.Все повече и повече държави откриват, че Кремъл е бил прав, когато им е казвал: не е нужно да обичате Русия - обичайте себе си (и отново започнете да уважавате собствения си суверенитет) и тогава ще ни бъде много по-лесно да се споразумяваме.

Коментар на АА

Тези статии са традиционни примери за актуална руска пропаганда. Във времето само имената на основните лица са се сменяли и без изключение тези статии, преди в органите на ЦК на КПСС, сега в контролирани от Кремъл медии, са възхвала за проницателността на руската външна политика, на руските и съветски лидери и критика на западните, които са пропуснали да осъзнаят „проницателността“ на предложенията на Москва, но най-често осъществена през перото и словото на проруски западни политически дейци.Не е тайна, че идеята за Обединена Европа и подчиняване на суверенитета и национализма на отделните страни на европейската идея, винаги е имала противници, още от началото на Европейската общност. Особено трудно това е било за бившите колониални империи Франция и Британия. Върху комплексите от загубената свобода за самостоятелна глобална политика бе изградена пропаганда и философия на изваждането на Британия от ЕС. Следващ фокус е Франция и Макрон вече даде заявка за стратегически преглед на отношенията си с Русия. Това обаче не може да стане в рамките на членството на Франция в ЕС. Франция е следващата цел на руската хибридна кампания на изваждането и от ЕС.Макрон нито може да отмени санкциите, нито да наложи своя дневен ред на другите страни членки. И тук тъкмо идва мястото за нови стари акценти, които вегетират върху „загубените“ възможности за велика, суверенна, освободена от „оковите“ на ЕС Франция, която може да се върне към ролята си на глобален лидер. А Макрон да заеме позицията на Де Гол, дори Наполеон. Не случайно празненството по случай спечелването на изборите във Великобритания от Борис Джонсън беше организирано и финансирано от руския олигарх Лебедев, собственик на една от важните британските медии Индепендънт. В момента върви подобна кампания за придобиване на мажоритарен дял върху важни френски медии от руски олигарси и за установяване на критичен контрол от руски върху френски центрове за влияние, като се използват и мрежите на руската емиграция.Москва има всички шансове да се опита да пробие връзката на Франция в ЕС, като вбие клин в отношенията и с Германия. Но освен негативни мотиви, Кремъл не може да предложи позитивни стимули. Големият проблем на Путин е че няма какво уникално да предложи на Франция или на Британия или на който и да било в Европейския съюз, освен виртуално самочувствие на глобален играч, с когото Путин се допитва за Сирия, за Либия, за Европа, без обаче да прави компромис с агресивното си поведение.Защото икономиката на Русия, покупателната способност на руските потребители не предполагат огромни търговски сделки, а инвестиционният климат е под тотален контрол на държавния апарат, което повишава политическия риск.

Alternatives and Analyses:The Bulgaria Government: The Turk Stream doesn’t cross Bulgaria

In Red the New Lines

This revelation was shared with the media by Energy Minister Temenuzhka Petkova yesterday. The frivolous interpretation is certainly not hers, as the leading authority in all that pertains to energy is the Bulgarian Prime Minister.

Here is the gist of the official Bulgarian narrative on this ghost project that enters as Turk Stream, proceed further as Turk Stream, but is not Turk Stream in Bulgaria?

The project traverses the Black Sea, Turkey, Serbia, and Hungary. In Bulgaria, however, it suddenly adopts a different name - the Balkan Stream.

All parties involved in interpreting the Turk Stream - Russia, the EU, and the US refer to the Bulgarian segment of the pipeline as an integral part of Turk Stream. The only exception to the shared reading is the PM and the Energy Minister of Bulgaria.

The Bulgarian government erroneously claims that the Balkan stream is not a transit project, backing its thesis with an elusive 'evidence'.

What makes a project transit?

There are many indicators for a transit project - often leaving ample room for varying interpretations - but none that would fit into a dedicated 90 percent exit and 100 percent on the entry capacity in Serbia. These facts indicate a reality where Gazprom gas is being transferred from Turkey to Serbia, with a secured monopoly status in Serbia. Such a move directly violates EU gas directives. The EC will inevitably have the final say in licensing the different segments of the Turk Stream, including the Bulgarian sections.

The futile attempts to portray the Balkan Stream as detached from the Turk Stream has been the brainchild of the legal teams, working for Gazprom, that advise on Nord and Turk Stream. They also provide legal counsel to the Bulgarian government on how to avoid EC regulation of the project. Their 'innovation' is to present the project as an innocent expansion to the national transmission system, therefore subject to regulatory approval by the Bulgarian Commission of Energy and Water Regulation.

As the Turk Stream traverses two EU member states and its gas flows will have an impact of the whole regional gas market, EC level regulation becomes both indispensable and unavoidable.

The attempt by the government of a member state to escape EU regulatory framework for a project that affects the EU gas market is in direct violation of the common market rules and the anti-trust legislation. In addition, the European Court of Justice explicitly ruled in the case of Poland vs the EC on the Opal gas pipeline capacity allocation, that forced Gazprom to reduce its capacity use from 90 to 50 percent. This means that the entry and exit capacities booked by Gazprom in Bulgaria under the transit contract with Bulgartransgaz are in direct violation of this court ruling.

Under the existing EU legal framework and under the current terms in the transit contract, the operation of the Turk or Balkan stream through Bulgaria seems impossible.

The US authorities also have strong reservations as the current transit contract in the Bulgarian section of the Turk Stream represents an unfriendly act under the WTO rules, taken against the interests of American companies, as US or any other LNG is denied equal treatment and access to the Serbian and Bulgarian markets.

Whether the Bulgarian Turk - Balkan Stream - is a predominantly national or transit project, further depends on Gazprom's distinction between the share of the gas that goes via this designated pipeline for domestic Bulgarian consumption - the 3 bcm and the percentage destined to Serbia - 4 times more!?

This matrix applies to the reverse flows through the Trans-Balkan pipeline, the transmission system, and the interconnectors with Greece, Romania, and North Macedonia.

Gazprom has made it explicitly clear it is not going to trade any gas via the Balkan Gas Exchange, which could have given some credence to the Balkan Stream and 'expansion of the grid' theory.

Furthermore, the essential new 484 km stretch from CS New Provadia to Zaječar at the Serbian border is also dedicated line exclusively build to serve Russian gas flows.

The segment of the Trans-Balkan pipeline from CS Strandjata to CS Provadia is blocked solely for the transit flow of Russian gas. The other line in this section that could be used to ship gas is part of the national transmission system but is not part of Turk-Balkan Stream.

The exclusive use of this segment of the TBP proves beyond doubt - the Turk-Balkan Stream is not an expansion to the gas system, but a special route duct, aimed to serve a special client - Gazprom, and its competitors will not have equal or fair access.

Finally, the Balkan vs. Turk Stream drama is a case of 'lay low' and 'play dumb' – classics from the late Bulgarian dictator Zhivkov’s rulebook.

What does the Bulgarian government miss?

Although there is no detailed list of the segments of the Turk Stream, the text in the NDAA explicitly states that sanctions will be applied to the maritime sections but also to all "successor' projects, regardless of name.

The only valid interpretation of whether the Bulgarian segment is part of the Turk Stream, based on the above wording, will be given by the US State Department and the Department of Treasure, not the Bulgarian government. Worth a quote from US Ambassador to Bulgaria Herro Mustafa, that leaves no room for second guesses: "The continuation of the Turk Stream through Bulgaria is intended to use Bulgaria solely as a transit country. "

By refusing to acknowledge the fact that the Turk Stream passes through Bulgaria - PM Borisov and Energy Minister Petkova have jeopardized the ability of Bulgartransgaz, and the main contractor Arkad to seek exemption or more lenient terms. The text in the sanctions sets a precondition for any company to seek settlement - to halt work immediately. By refusing to do so, until the situation is clarified, as the companies, involved in Nord Stream – 2, did, the Bulgarian government has exposed itself to potential future claims for damages and losses in the hundreds of millions of euros.

Finally, PM Borisov wrongly believes that he could outwit the US Congress or the Washington establishment by implying the unsaid and the unheard, that during his meeting with President Trump, he has received a tacit nod of approval.

Let me remind him of a hard fact - there is a strong bipartisan support for the sanctions and for the need to deny the Kremlin the right to monopolize the CEE regional gas market via the Nord and Turk Stream ‘pincer’ strategy. It is not just about geopolitics, but touches upon basic business interests - the equal right of US and any other LNG to compete with Russian gas on Bulgarian and regional markets.

The residents in some high offices in Sofia seem to have missed the main message - playing in the court of Gazprom alone, denying competitors the right to challenge Russian gas market shares on  Bulgarian and regional turf, will be perceived as a threat to US and NATO’s essential interests.

The play is not America vs Europe as Kremlin tends to portray the situation. The will of the EU people has been exemplified by the two resolutions of the European Parliament passed with overwhelming majority condemning the Nord and by default the Turk Stream.

The US sanctions provide additional leverage to every country and national gas company that seeks to negotiate better terms with Gazprom and fight Russian influence.

Those who seek to persist with their total dependence on Russian and Gazprom gas will perceive the US sanctions as a threat to their personal and group interests.

Let me finish with another quote from US Ambassador Mustafa’s latest speech at the Atlantic Club: "Our common goal is to make Bulgaria a true gas distribution center and a key source of regional energy security, with no monopolies, whether foreign or national, operating on the basis of market principles. "

It is time to move on, beyond Gazprom as the only or preferred option for Bulgarian consumers and let the markets and competition decide.

Алтернативи и Анализи: Правителството на България: Турски поток не преминава през България

Това откровение беше споделено с медиите от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Тя със сигурност не е негов автор, доколкото всичко, което става в българската енергетика е под контрола на българският министър-председател.

Ето същността на официалната българска версия за този проект-призрак, който влиза като „Турски поток“, продължава след нас като „Турски поток“, но не е „Турски поток“ в България.
Този проект преминава през Черно море, Турция, Сърбия и Унгария. В България обаче внезапно приема различно име - Балкански поток и правителството твърди, че на българска територия той е просто „разширение“ на газопреносната ни система..
Всички страни, участващи в тълкуването на проекта - Русия, ЕС и САЩ, посочват българския сегмент на газопровода именно като неразделна част от „Турски поток“. Единствените, които държат на своето уникално тълкуване са министър-председателят и енергийният министър на България.
Българското правителство витиевато твърди, че Балкански поток не е транзитен проект, като подкрепят тезата си с трудно разбираеми „доказателства“.
Какво определя един проект като транзитен?
Има много индикатори за това, често има място за различни интерпретации, но нито един, който би се вписал в 90-процентен контрол върху изхода и 100 процента на входа на системата в Сърбия. Тези факти показват реалността, при която природният газ на Газпром се прехвърля от Турция в Сърбия, като си гарантира тоталния монопол на сръбския пазар. Подобен ход пряко нарушава Директивите на ЕС, които регламентират пазарните правила, търговията и преноса на газ. Европейската комисия неизбежно ще има последната дума при лицензирането на различните сегменти от „Турски поток“, включително и българските участъци.
Безсмислените опити за представяне на Балканския поток като откъснато, различно нещо от „Турски поток“ са рожба на правните екипи, работещи за „Газпром“, които съветват както „Северен“, така и „Турски“ поток. Тези експерти също така предоставят правни съвети и на българското правителство как да избегне регулирането на проекта от страна на Европейската комисия. „Иновацията“ се състои в това да се представи проекта като невинно разширяване на националната газопреносна система, което подлежи на одобрение от страна на българския регулатор – Комисията по енергийно и водно регулиране.
Доколкото трасетата на Турски поток включват две държави членки на Европейския съюз и природният газ, който преминава през него, влияе върху газовия пазар в целия регион, регулирането на проекта от страна на Европейската комисия е неотменимо и неизбежно.

Опитът от страна на правителството на страна членка на ЕС да избегне европейската регулация за проект, който оказва силно влияние върху европейски газов пазар, е пряко нарушение не само на общите правила на пазара, но и на анти-монополното законодателство. В допълнение, Европейският Съд изрично постанови по дело, което Полша заведе срещу ЕК по казуса газопровода Опал, решение, с което принуди Газпром да намали от 90 на 50 процента ползването на капацитета на този транзитен газопровод. Това означава, че раздадените от Булгартрансгаз капацитети на Газпром за Турски поток през България са в противоречия с вече установена съдебна практика, т.е. че експлоатацията на Турски или Балкански поток през България при нива на блокирани капацитети е невъзможно.

За американските власти ограничаването на правата на други компании да ползват критична по важност инфраструктура представлява враждебен акт съгласно правилата на СТО, насочен срещу интересите на американските компании, на които е отказано равно третиране и достъп до сръбския и българския пазар.
Дали българският Турски или Балкански поток е транзитен проект или не, се определя и от това как третира този проект Газпром при разпределението на дела на природния газ насочен за потребление в България, а това са 3 милиарда кубически метра, и този, който се насочва към страни след България - 4 пъти повече !?
Подобна матрица за анализ важи и за реверсивния поток през Транс-Балканския газопровод, както и за преноса на природен газ през газопреносната система на България към Гърция, Румъния и Северна Македония.

Газпром изрично даде да се разбере, че няма да търгува с природен газ на борсата на хъба „Балкан“, което можеше да даде известна достоверност на името „Балкански“ поток и на теорията за „разширението на мрежата“.

Новият 484 км участък от компресорна станция „Нова Провадия“ до Зайчар на сръбската граница е специална линия, която обслужва изключително Газпром.
В допълнение сегментът на Трансбалканския газопровод от КС „Странджа“ до КС „Провадия“ е блокиран за транзитен поток на руски газ. Другата линия по това трасе, която може да се използва за пренос на природен газ е част от националната преносна система.
Изключителното ползване на тази част от българския участък на Транс-Балканския газопровод доказва още веднъж – Турски, Български или Балкански поток не представлява разширение на националната газопреносна мрежа, а е газопровод който се строи по специален маршрут за един участник – Газпром. Сравним достъп до него няма нито един от конкурентите на Газпром.
Накрая, цялата конструкция около дегизирания като „Балкански“ „Турски“ поток е класика на традиционната тактика „прави се на разсеян“ и „се снишавай“, известна от времето на покойния български диктатор Живков.
Какво пропуска българското правителство?
Въпреки че в текста по санкциите в закона за бюджета за отбраната на САЩ няма изричен списък на сегментите на Турски поток в отделните страни, там изрично се посочва, че санкциите касаят не само морските участъци, но и всеки следващ проект „приемник“, независимо от името.

Единственото валидно тълкуване дали българският сегмент на „Турски поток“ е или не е част от „Турски поток“, въз основа на изричния текст в закона, ще бъде дадено от Държавния департамент на САЩ и Министерството на финансите, а не от българското правителство. Заслужава да се припомнят думите на посланика на САЩ в България Херо Мустафа, която не остави място за съмнения: "Продължаването на Турски поток през България има за цел да използва България единствено като транзитна страна."
Отказвайки да признае факта, че "Турски поток" транзитно преминава през България - премиерът Борисов и енергийният министър Петкова на практика лишават и оператора "Булгартрансгаз" и основния изпълнител "Аркад" от възможността да договорят условия за освобождаване от санкции или облекчен режим. Текстът за санкциите в закона, изрично поставя като предварително условие за ползването на облекчения или договаряне на изключения изискването съответната компания „незабавно“ да спре работа по проекта. С отказа си да стори това, до изясняване на ситуацията, както направиха компаниите по Северен поток – 2, българското правителство се поставя в безизходна ситуация.
Премиерът Борисов погрешно смята, че би могъл да надхитри американския Конгрес или Вашингтонския истаблишмент, като играе на полусенки и ползва правото си на собствена интерпретация на неразказаното и нечутото, че по време на срещата си с президента Тръмп е получил мълчаливо одобрение за проекта Турски поток!?

Позволете да припомня един базов и неоспорим факт – тези санкции имат силна двупартийна подкрепа, така има и политиката, която цели да откаже на Кремъл правото да монополизира регионалния пазар на газ на ЦИЕ чрез стратегията на задушаване на Украйна в „клещите“ на двата газопровода Северен и Турски поток. Не става въпрос само и толкова за геополитика, а за бизнес интереси – за равноправието на американския ВПГ да се конкурира с руския газ на български и регионални пазари.
В някои офиси в София изглежда са пропуснали посланието – играта изключително и само в полза на Газпром, която отказва на конкурентите му правото да оспорват пазарните му дялове на българския и на регионалния газов пазар, ще се възприема като заплаха за жизнен интерес на САЩ и НАТО.
Играта не е Америка срещу Европа, както Кремъл се опитва неуспешно да представи ситуацията. Волята на хората от ЕС беше изразена в двете резолюции на Европейския парламент, приети с огромно мнозинство, които осъдиха Северен и по подразбиране и Турски поток.
Американските санкции предоставят допълнителен коз на всяка страна и национална газова компания, която се стреми да договори по-добри условия с Газпром и да се бори с руското влияние.
Онези, които се стремят да упорстват с пълната си зависимост от руския газ, приемат американските санкции като заплаха за личните си и групови интереси. Завършвам с друг цитат от речта на американския посланик Мустафа пред Атлантическия клуб: „Общата ни цел е да превърнем България в истински газоразпределителен център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополи, независимо дали са чуждестранни или национални, работещи на базата на пазара принципи “.
Време е да преминем към етапа отвъд Газпром като единствена или предпочитана възможност за българските потребители и да оставим пазарът и конкуренцията да решават.

Анализи и Алтернативи: Комплексът Камчия - поредната стъпка в хибридната война на Русия

В часа за парламентарни питания към правителството външният министър Лавров отговаря на въпрос на сенатора Василий Иконников, който е ръководител на групата за дружба с България във връзка с негово предложение за ползване на комплекса "Камчия" в България.
Отговорът предизвика околорождественска тектоника у нас.
Както често се случва новинарите препускат през новините, не дават без контекст и анализ и българската общественост не се ориентира в ситуацията и в широкия диапазон между "ужас" и "нищо особено". У нас повечето политически новини свързани с Русия за съжаление не се осмислят, а свършват и започват с пиар измеренията и емоционалните крайности. Лавров знае това и го използва.
Да започнем с това, че сенатор Иконников, който е представител на Комунистическата партия на РФ, съвсем не импровизира, когато задава този въпрос не само защото отговаря в Съвета на Федерацията за отношенията с България, но и защото и въпросът и отговорът са инициирани от българските им партньори, преди това са съгласувани като комуникация между Федералното събрание, МИД и Съвета за сигурност и чак тогава са получили гласност.
 При всички случаи, външният министър преднамерено прави силови внушения, които целят по-скоро да предизвикат буря и да поставят нащрек и България, отколкото да постигнат реален резултат. Той за пореден път говори на НАТО и ЕС, колкото широки и неограничени са възможностите им в Бългрия.
Повече от същата доктринална матрица на посланик Чижов за България като "троянски" кон и страна с управляем суверинитет.
От време на време Москва демонстрира своето надмощие над българските политици, за да им напомни за възможностите си и зависимостите им. Както стана с преразказа на Малинов на разговора му с Путин. Тогава руския президент през главния русофил на републиката, предупреди българските власти да не се занимават с Малинов, защото той е техен човек. Нито президент, нито премиер, нито външен министър, нито главен прокурр се осмелиха да прибягнат дори до безопасната реакция от типа "България и нейното правосъдие не могат да бъдат повлияни от политически изказвания". Млъкнаха и мълчат и до днес - унизени, потиснати, комплексирани.
Сега Лавров умишлено натъртва на възможността комплекса в Камчия да се превърне в център на руската "мека" сила в ЕС и да развива т.н. хуманитарно направление в руската хибридна политика.
Веднъж като говори за "хуманитарен" център, с което имплицира, че България е хуманитарен случай.  Втори път, като я превръща в центъра за европейска политика на Русия.
Същността на "хумаността" на руската външна политика се демонстрира най-ярко тези дни в Сирия с безразборните бомбардировки над цивилно население и новата имигрантска вълна. Лавров много добре осъзнава и тази страна.
Примерите за хуманитарни центрове от Сърбия и Босна и Херцеговина са достатъчно доказателство за дисбаланса между алтруистична помощ за нуждаещи се, от една страна и прокарване на руските стратегически интереси, от друга.
Внушението за тревожност се усилва рязко в контекста на изнесеното този въпрос да се обсъди в рамките на Съвета за сигурност на Русия, което измества темата от търговско-икономическото и културно поле към стратегическото, дори военнстратегическото измерение.
Да започнем с предисторията.
Идеята за подобен комплекс бе лансирана от български социалисти, част от партийната номеклатура, която успя да "продаде" идеята за туристичеси комплекс на кмета Лужков. Привидно нещата изглеждаха привлекателни - тогава Русия нямаше достъп до Крим, а и трябваха детски туристически комплекси и този в Камчия можеше да се превърне в база за отдих на деца от московските училища в рамките на социалните програми на московския кмет и бюджета на руската столица.
Тъй като българските "партньори" в проекта нямаха възможностите, нито нагласите да го превърнат това в бизнес проект, пък и държаха точно на руските туристи, то и стремежа с руски пари да се построи и експлоатира комплекс у нас стана лайтмотив на срещите между поредица от български и руски официални лица по темата.
Винаги може да се разсъждава и на тема съпътстващи стратегически заплахи, но в контекста на трудните отношения между кметството в Москва и Кремъл след 2004 година, този план остана на заден план.
Във времето е имало най-различни версии за какво точно ще се използва туристическия комплекс в Камчия. Още с подписването на договора, с който се определяше неговия статут през септември 2008 година от тогавашния социален министър в правителството на "тройната коалиция" Емилия Масларова, в рамките на ентусиазма от двустранни проекти и енергийни шлемове, стана ясно, че като политически проект, той ще има нужда от постоянни и увеличаващи се дотации от бюджета на Москва.  И тогава имаше признаци за напрежение между Кремъл и кметството в Москва, защото Путин искаше да контролира всичко, а Лужков му пречеше.
Ако забелязвате и сривът в дейността на комплекса "Камчия" настъпва след 2010 година, когато Лужков е отстранен "заради загуба на доверието" от президента Медведев, а най-острата фаза в кризата около него настъпва след 2015 година, след анексия на Крим, след провала на Южен поток и след като бюджетите на федерално и на регионално равнище с финансиране анексията и развитието на туризма, в това число и детския от Москва, на кримския полуостров. Близо 6 милиарда долара на година бяха дотациите за Крим, в които московския бюджет има значителен дял.
Да не забравяме, че само година след като бе отстранен от кметския пост Юрий Лужков се опита да потърси убежище в друга страна и заяви, че е политически репресиран. Избраният нов кмет през 2013 година кандидат на Владимир Путин Сергей Собянин затвори значителна част от проектите на Лужков, а комплекс "Камчия" остана безпризорен. Без финансиране нямаше как финансовото му състояние да не се влоши рязко.
Опитът да се намери нова мисия за инвестцията и превърне от туристически комплекс в хуманитарен център, за да се оправдае наливането на федерални средства, е поредния опит да се спаси фалиралия комплекс.
Това, че външния министър Лавров разкри някакви планове за Съвета за сигурност да превърне туристическия комплекс Камчия в някаква своеобразна база на руско влияние в ЕС, си е негова работа. Ние нямаме контрол върху приказките му, но сме господари на собствените си действия.
Проблемът с нарастващото руско влияние у нас не се изчерпва само с този център. Правителството и държавата ни де факто са свалили гарда и позволяват на руски агенти на влияние и на различни специални служби свободно да си действат у нас. Така че не евентуален нов център на руско влияние у нас трябва да бъде водещата новина, а обстоятелството че ние не правим нищо за да не попаднем в капаните, които ни поставя Москва и да не изпаднем в още по-тежки форми на зависимости.
Да припомня на тези, които не познават кухнята на руската външна политика спрямо България. За нея ние сме гранична държавата, с ограничен суверенитет между Запада и Русия, с идеята че ако не сме в нейната орбита, по-добре е да сме несъстояла се държава.
Не е тайна, че в Русия реагираха доста болезнено на новината от срещата на Тръмп с Борисов за координационния център на НАТО във Варна. Преди около петнадесет дни, очевидно под давление от Русия, премиерът Борисов даде крачка назад, като от "сигурно" това събитие стана "вероятно". Нали си представяте премиерът как представя разрешението за ползването комплекса "Камчия" като европейски форпост на влияние, като нов израз на неговата "балансирана" политика - дадохме и на американците, и на руснаците.
Да, ама не, както казваше, покойния Бочаров. Новината за възможен хуманитарен център "комплекс Камчия" трябва да се разглежда в контекста на стряскащата реалност, че в периода май-септември у нас пребивават повече рускоезични по формата на постоянно или временно пребиваващи и туристи, отколкото е броя на турското и ромското малцинство.
И тук нещата опират до предисторията на анексирането на Крим. Свидетел съм на това, как системно и целенасочено, Русия засилваше икономическото си влияние, руски олигарси и граждани от средната класа, буквално изкупиха Крим. За да се стигне до 2014 година, когато цялата тази мрежа от опорни пункове на руско влияние беше мобилизирана и Киев на практика не можеше да окаже никаква съпротива.
А сега наложете върху кримската картина и българските данни - по сведения на българския посланик в Москва, над 300 хиляди руски граждани притежават имоти и над 500 хиляди посещеват ежегодно страната ни. Руският посланик Макаров допълва картината с твърдението, че руските инвестиции в имоти у нас са над 3 милиарда долара !?, основно по Черноморието.
У нас ситуацията има стряскащи аналогии с Крим, Грузия, Украйна, Молдова. Освен руската агентурна мрежа, у нас безпрепятствено действат и паравоенни групировки, които се обучават от бивши руски военни, но контролирани от ГРУ. Все по-голям сегмент от туристическия бизнес, включително апартамент хотели и хотели, са собственост на руски олигарси или бизнесмени, които ги ползват за настаняване на руски туристи. Всички те се ползват от руските спецслужби и дипломатическите представители. Контролът се реализира през руския генерален консул във Варна и почетния в Бургас.
Руските компании и банки, пряко и непряко, контролират над 30 процента от БВП на България, като делът на разположения в Бургас "Лукойл Нефтохим" е над 15 процента.
Тук опираме до приказките и реалното противодействие от страна на българското правителство. Защото каквото и да говори Лавров, руската държава, особено когато е в режим на санкции от страна на ЕС, нито може самостоятелно да реши, още по-малко да наложи решение на свое Съвет за сигурност върху България.
Всеки план на Кремъл за превръщането на комплексът "Камчия" в хуманитарна база от типа на Ниш, минава през съгласие на Правителството и на Народното събрание. В Сърбия въпросът се уреди през междуправителствен договор, ратифициран от Скупщината.
Проблемът е, че и без санкция на Народното събрание, този комплекс и до сега се ползваше с неформален статут на екстериториалност, с какъвто се ползва и рафинерията в Бургас. В този смисъл, Кремъл може да разчита и на получаване на подобен статут и за "Камчия" за да се избегне ненужна гласност.
Русия се стреми да разшири списъкът от дипломатически имоти по цялата територия на България, като от нейно име частни или бизнес субекти закупуват обекти, а след това ги прехвърлят на руската държава. След това се стартира процедура за получаване на  дипломатически статут на съответния имот, с което расте мрежата от потенциални агентурни бази.
България има много какво да направи за да не позволи превръщането на комплексът Камчия в стратегическа база на руската "мека" сила в ЕС. От разпродажба на имота за неплатени данъци, до закупуването му с последваща приватизация. Много е вероятно да използват като проксита олигарси, които имат сериозни дългове към Москва, които да закупят имота от свое име и в последствия го прехвърлят срещу опрощаване на дългове. Вариантите за противодействия са много и всички са възможни.
Не се страхувам толкова от изявленията от Москва, колкото от липсата на системност, на воля и стратегически поглед върху цялостната картина от заплахи, рискове и предизвикателсва, които Кремъл ни отправя, голямата част от които са несъвместими с членството ни в ЕС и НАТО.
Колкото и да балансира "Борисов", колкото и да се снишава и да използва живковските номера, зоната за лавиране се свива и рано или късно ще трябва да вземе решение, както лично, така и от името на своите властови партньори - Доган, Първанов и Пеевски.
Членовете н симпатизантите на ГЕРБ могат да се окажат изненадани. 

(Дез)информация/Анализи Interfax.ru: Русия и Украйна постигнаха принципно споразумение за транзита на газ

Interfax.ru: Русия и Украйна постигнаха принципно споразумение за транзита на газ
 Москва. 19 декември. INTERFAX.RU - Русия и Украйна постигнаха принципно споразумение за транзита на газ към Европейския съюз на 1 януари 2020 г., заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович на пресконференция в Берлин.
"По принцип постигнахме споразумение", каза той, като отбеляза, че това е "положителна новина за Европа, Русия и Украйна".От своя страна руският министър на енергетиката Александър Новак заяви, че страните са подготвили подробен проект на протокол за бъдещо газово споразумение, но той все още трябва да бъде съгласуван.
Днес наистина свършихме много добра работа, подготвихме проект на протокол, подробен протокол, който е до голяма степен e готов и който трябва да бъде съгласуван. Надявам се в близко бъдеще да постигнем окончателни споразумения", каза той. Ръководителят на Министерството на енергетиката на Руската федерация също благодари на "домакина" - Министерството на икономиката на Германия и нейния ръководител Петер Алтмайер за създаването на "положителна атмосфера", както и на Шефчович "за конструктивния му подход".Министърът на енергетиката и опазването на околната среда на Украйна Олексий Оржел също каза, че Украйна, Русия и Европейската комисия са „свършили добра работа“ и са разработили протокол с който се доближава подписването на транзитен договор. Тези развития трябва да бъдат съгласувани от политическото ръководство в Киев и Москва, отбеляза той.„В близко бъдеще съм сигурен, че ще постигнем положителни резултати за всички страни“, добави Оргел.

Коментар на БА 

Новината за сключеното споразумение беше неизбежна. Русия няма друг ход освен да продължи транзита през Украйна, при отсъствието на реални алтернативи. Американските санкции направиха така, че тези алтернативи като Северен поток -2 и Турски поток – 2 се отдалечават във времето.Самият факт че преговорите бяха пренесени в Берлин показва изключителната заинтересованост на германското правителство от наличието на сделка, защото без нея, американските санкции изглеждат не само логични, но и оправдани, а Берлин тепърва трябва да търси начин за заобикаляне на Газовата директива на ЕС.Също е обяснима, че не се дават детайли, най-вече защото сделката трябва да бъде съгласувана с Кремъл пак в детайли. А там могат да се проявят проблеми, особено в контекста на трудните преговори по регулиране на кризата в Донбас и Луганск.При всички случаи договор ще има, така че няма особена новина.Въпросът е в срока, обемите и условията.Въпреки сделката обаче въпросителните пред „заобикалящите“ Украйна проекти остават, най-вече икономическата им логика, защото поставят под въпрос запълването им и приходната база, през която да се изплатят дълговете.

Alternatives and Analyses: Bulgargaz again looking to buy gas and once more the outcome is foregone

Earlier this week, the Bulgarian state gas trader Bulgargaz sent direct inquiries to several traders - usual suspects - for offers to supply natural gas, with a specific schedule for January 2020 at a virtual entry point of the Bulgarian gas transmission network.
The total amount is 100 million cubic meters of gas, distributed in three slots, for the respective periods from 1, 6, and 21 January until the end of the month.
The request for proposals is backed by a daily schedule with minimum and maximum quantities, with an unusually high spread, between 50,000 to 2 million cubic meters per day.
The technical parameters do not interest the general public. However, the messages behind this move by Bulgargaz are more than apparent.
First, the request for proposals, in Bulgarian and English, was released on 18.12.2020 - on the eve of the holidays. In the gas business, this period is ultra-busy, and traders are working 24/7. Still, most of them are busy mitigating the different risk scenarios following the unusually warm winter and above all the unpredictable Ukrainian gas transit. Only 12 days to arrange the delivery and just two days !?  to respond to the inquiry!?
Secondly, before submitting a proposal, traders should make sure they resolve the logistics in one day - book capacities and secure all other aspects of the transaction to the virtual point of the Bulgarian transmission system. In all our neighbors, transmission capacities have been already allocated.
Third, the invitation to for request for proposals refers to baseload supply in even quantities, which practically eliminates the import of liquefied natural gas, which is currently the best buy given the warm season and the depressed demand in the global market. Even assuming a merchant has an LNG tanker at hand, with adequate logistics and gas storage buffer; still, it will take at least 18 days to unload and regasify an LNG tanker.
In short, it is all too evident that PM Borisov doesn't like liquefied natural gas, especially American LNG gas. Despite promises made and bragging following his meeting with President Trump at the White House.
He loves Russian and oligarchic gas.
Furthermore, the RfPs come at the beginning of the high season, and gas storage facilities in the region are full above 95% of capacity. Still, traders are unlikely to risk high volume sales that early before the peak consumption periods.
Fourth, a deferred payment of 30 days is required, which adds a burden to the proposal as this implies engaging banks and insurers, which is pretty trivial but still needs time.
In general, those who claim that our national company is called Bulgargazprom are right. Its managers understand diversification as diversification of routes, not sources, possible only within the Gazprom options.
After reading the RfPs, one is left with the impression of a pre-set deal with a pre-selected bidder, close to the decision-makers.
One of the goals this time is for Bulgargaz to buy quantities that it then will offer for short trading on the Bulgarian gas hub. However, given the circumstances, it is highly unlikely that trade at the Balkan Gas Exchange will be energized, or substantial liquidity will be added, or prices lowered.
Bulgarian consumers are unlikely to get cheaper gas, at least at par with Hungarian consumers, who pay 17 euros / MWh, i.e. 25 percent less.

Алтернативи и Анализи: Булгаргаз пак търси да купи газ и пак изходът е предрешен - няма конкуренция на Газпром

Тази седмица Булгаргаз отправи преки запитвания до определен кръг от компании, които са известни, че купуват и търгуват газ в региона, за доставка на различни количества газ за различни срокове в рамките на месец януариприроден газ на виртуална входна точка на газопреносната мрежа на България .
Общото количество е 100 милиона кубически метра газ, разпределено на три, за съответни периоди от 1, 6 и 21 януари до края на месеца.
Има разбира се и съответния дневен график с минимални и максимални количества, но обърнете внимание става дума за "равномерни" доставки с огромен диапазон от 50,000 до 2 милиона кубически метра на ден.
Техническите параметри не интересуват широката публика. Посланието зад този ход на Булгаргаз обаче са повече от ясни.
Първо, писмата на български и английски език са пуснати на 18.12,2020 - тъкмо в навечерието на празниците. Не че в този бизнес и особено около края на месеца и началото на годината не се работи в денонощен режим но все пак. Всичко на всичко 12 дни са до края на годината и само два дни за отговор!?
Второ, не можеш да подадеш оферта без да осигуриш договорите за пренос до виртуалната точка на българската преносна система, а до тази дата приключиха аукционите за отдаване на капацитети в съседите.
Трето, от параметрите на поканата за оферта става ясно, параметрите "равномерно" подаване на количества в огромен диапазон на практика изключват вноса на втечнен природен газ, който в момента е най-изгоден за внос, поради по-топлия сезон и свиването на търсенето в глобалния пазар. Дори да се приеме, че търговецът има готов танкер, уреден пренос и буфер за газосъхранение пак трябват поне 18 дни са нужни за разтоварване на един танкер.
С една дума, Борисов не обича втечнения природен газ, особено американския. Нищо че ви се хвали от Белия дом.
Най-обича руския или по-скоро олигархичния, защото с него са свързани всички схеми на договаряне.
При това търгът се провежда в началото на зимния сезон и въпреки че газосъхранението в региона е на безпрецедентно високо равнище, малцина се тези които ще рискуват да се намалят запасите, защото тепърва предстоят пиковите равнища на потребление.
Четвърто,  иска се отложено плащане 30 дни, което усложнява и правенето на оферта от истинските търговци, защото трябва да се погрижат допълнително да ангажират банки и финансиращи институци, да не говорим за застрахователи.
Изобщо, прави са онези, които твърдят че нашата национална компания се казва Булгаргазпром. Много искат да диверсифицират, но ако може само маршрутите и само в рамките на Газпром.
Мога още от сега да ви кажа, че това е предварително нагласен търг с предварително избран участник. Най-вероятно е приближен на властта.
Вероятно една от целите е Булгаргаз да получи количества, които след това да предлага на къса търговия на газовия хъб. Но при тази постановка газовата ни борса няма да може да се динамизира нито като ликвидност, нито като ценови равнище и търгувани обеми.
Не се надявайте българските потребители да получат по-евтин газ, поне толкова евтин колкото е за унгарските потребители, които плащат по 17 евро/МВтч, т.е. с 30 процента по-малко.
В допълнение, пиарят че водят трудни преговори с Газпром за намаляване на цената, ей така колкото да не е без хич.
За това у нас диверсификацията ще дойде въпреки и извън Булгаргаз.
Властта просто пунтамари.

Сивият Кардинал на Москва проговори - Путин няма никакво намерение да реинтегрира Донбас и Луганст

Влиятелният руски всекидневник "Московский комсомолец" предоставя рядък поглед върху кухнята на политиката на Кремъл. Владислав Сурков, който отдавна се смята за съвременен еквивалент на това, което Михаил Суслов беше в Политбюро на КПСС, разказа в частна среща с представители на високо равнище на сепаратистите в Украйна, за плановете на Кремъл за бъдещето на Донбас. Той ги успокоява, че са в безопасност, независимо от разговорите за реинтеграция. Това дава подходящия контекст за интерпретация на предупреждението на президента Путин за Нова Сребреница, ако Русия не защитава тези райони и се затвори границата, като чист пропаганден трюк.
Сурков потвърди, че в случай на военни действия Кремъл има план за мобилизиране и изпращане на "доброволни сили", очевидно кодово име за "малките зелени човечета", видяни в Крим преди анексията. Очаква се те да дойдат от Югозападна Русия", от тренировъчните лагери в Югозападния военен окръг, в достатъчни бройки за да осигурят адекватна защита на фронтовата линия.
Думите на Сурков са съществено указание за игровия план на Путин за Украйна, тъй като той е негов специален представител и водещ говорител по Украйна. Номинално Сурков е просто помощник на президента, но той е присъствал на срещата в Париж в нормандския формат и е в течение на всички тайни в политиката на Москва към Украйна.
Кремълските наблюдатели също го наричат ​​"сивия кардинал" в Кремъл.
На срещата да присъствали доброволци и ветерани от конфликта в Донбас и Луганск. Провеждането на срещата в Москва е още един показател, че повечето, ако не всички „малки зелени човечета“ са руски граждани, което доказва нахлуването на Русия в Украйна.
Както Московский комсомолец съобщава, събитието е било организирано от първия министър-председател на ДНР и ръководител на "Съюза на доброволците на Донбас" Александър Бородай.
Бородай прогнозира ескалация на напрежението и влошаване на ситуацията в двата региона.
Новият "Суслов" на Кремъл също отбеляза, че след срещата в Париж във нормандски формат, Москва е преразгледала оценката си за Зеленски. За Путин практически нямало разлика между екипа на настоящия президент и този на неговия предшественик Петро Порошенко.
Коментирайки срещата със Сурков, Бородай твърди, че „без значение какво се казва на някакви дипломатически приеми, в заседателни зали, коридори (реинтеграцията на Донбас и Луганск) е невъзможно“.
Бившият лидер на сепаратистите в района на Донбас изрази увереност според статията в Московский Комсомолец, че военните действия в югоизточна Украйна ще се възобновят в скоро време".
Тази новина идва само дни след предложените от президента Зеленски изменения на украинската конституция, които бяха отхвърлени от лидерите на сепаратистките региони.
Заключението  - Русия няма намерение да възстановява цялостта на Украйна, нито да разрешава контрола на Киев над границите с Русия. Москва няма намерение да спира потока на дегизирани като паравоенни редовни бойни единици към двата региона.
Новата стратегия на Москва е да превърне ситуацията в поредния замразен конфликт, като даде шанс след време, поради изчерпване на другите възможности, за референдум и последваща анексия към Русия.
На днешната пресконференция в Москва Владимир Путин повтори основните си искания и най-важното закон за специален статут за Донбас и Луганск, който е пътят към федерализацията на Украйна.

(Дез)информация/Анализи Rg.ru: Руската хуманитарна мисия продължава да укрепва позициите на Русия на Балканите

Rg.ru: Руската хуманитарна мисия продължава да укрепва позициите на Русия на Балканите
 Руската хуманитарна мисия (РХМ) продължава успешно да изпълнява проекти в Република Сръбска насочени към укрепване на единството на руския и сръбския народ. Това каза пред кореспондент на RG шефът на представителството на РХМ на Балканите Михаил Бондар.„В продължение на  няколко години РХМ провежда проекти за „мобилни клиники“ в много страни, насочени към предоставяне на медицински услуги на хора, живеещи в отдалечени и недостъпни региони,“ отбеляза той. Оборудвани с необходимата диагностична апаратура, екип от местни доктори и руски специалисти извършват преглед на населението, често лишено от оперативен достъп до болници.Например през настоящата година само в Сърбия е проверено здравното състояние на повече от 2,5 хиляди граждани. Благодарение на съдействието на посолството на Руската федерация в Босна и Херцеговина, както и на успешното сътрудничество с Министерството на здравеопазването на Република Сръбска, този проект ще започне за първи път на 17 декември тази година в Източно Сараево. В рамките на девет дни руските специалисти заедно с местните лекари ще проведат общ преглед на гражданите в Централната клинична болница на града, както и  ще диагностицират и коригират зрителни дефекти. На специална линейка, оборудвана с диагностична апаратура с широк профил и съвременни руски устройства с лазерно терапевтично действие MAKDEL, лекарите ще провеждат полева работа в редица регионални здравни заведения, както и в отдалечени недостъпни населени места на Сараево-ромския регион. Отделно, в рамките на този проект, се предвижда програма за деца от семейства, лишени от достъп до висококвалифицирани лекарства. "
Михаил Бондар изрази надежда, че "подобни дейности ще имат положителен социален ефект, което според нас би следвало да укрепи допълнително позициите на Русия в региона чрез използването на" мека сила ". 

Коментар на БА

 Руските хуманитарни мисии са отделно направление в спецоперациите, под контрола на разузнавателните им служби. Те се провеждат както в самата Русия /де факто няма антитерористична операция при големите терактове  в Русия, без участието на свързани със службите медицински структури, сред които и известния Доктор Рошал/. Зад граница тези хуманитарни мисии, обикновено под егидата на Министерството на извънредните ситуации и близки до него структури в НПО сектора/ са изключително удобни, защото имат цивилен характер, а дават възможност да се разгръщат стационарни /като центъра в Ниш/ или мобилни структури.Не може да се отрече, че вършат реална работа, за която става реч, включително да помагат  реално на нуждаещи се хора.  Но самият факт, че официалните лица изхождат от задачата да „укрепват позициите на Русия в региона“ /което е характерно за държавни структури, но е много нетипично за действителни хуманитарни мисии, които на първо място поставят конкретния човек в нужда и почти никога не изтъкват ролята и задачата на съответната държава.

(Дез)информация/Анализи Tass.ru: Унгарският външен министър смята за нечестно да се нарича „Турски поток “само руски проект

Tass.ru: Унгарският външен министър смята за нечестно да се нарича „Турски поток “само руски проект
 Газопроводът „Турски поток“ не трябва да се разглежда само като проект, който се изпълнява в интерес на Русия, това е несправедливо спрямо другите страни, участващи в проекта. Това мнение изрази министърът на външните работи на Унгария Питър Сиярто, коментирайки изявлението на бившия американски посланик в Украйна Джон Хербст, че Русия придвижва своите интереси в Европа в енергийния сектор, което може да е неблагоприятно за европейските страни."Неправилно е да се разглежда „Турски поток“ като проект, в който Русия играе доминиращата роля", каза той в интервю за RTVI в сряда. - Нека разгледаме страните, участващи [в проекта]: Русия, Турция - член на НАТО, България - член на ЕС и НАТО, Сърбия - кандидат за членство в ЕС, Унгария - член на ЕС и НАТО. Повечето от участващите [в проекта] държави са членки на НАТО. Не е честно да се гледа на него само като на руски проект."
Както отбеляза Сиярто основните му интереси са да осигури доставки на газ за Унгария. "Как мога да направя това? Започвайки преговори с Русия, с Турция, с България, със Сърбия за изграждането на този нов маршрут."- поясни той. "Какво мога да направя в тази ситуация като министър, отговорен за енергийните преговори? Да започна преговори с Русия за бъдещи доставки на газ. Защо? Защото няма други възможности. ""Ние [страните от Централна Европа] трябва да гарантираме доставките на газ, трябва да гарантираме сигурността си. Очевидно е, че трябва да водим диалог с Русия", добави министърът. 

Коментар на БА

 Коментарите на унгарския външен министър отразяват последната линия след наложените от САЩ санкции, в защитните тези на страните през които преминават Турски поток, които са координирани с Москва. Първата е, че проектът не е само руски.Разликата е, че докато Сиярто в тезата си твърди, че не е само руски, то българският премиер изобщо отрича проектът да има нещо общо с Русия. Според Борисов това дори не е част от Турски поток, а част от разширение на националната транзитна система, което по случайност обслужва само руски газ.Втората,  е че руския газ няма нито конкуренция нито алтернатива. Това изказване пряко противоречи на други действия на същия унгарски министър който едновременно иска да внася азерски газ и втечнен природен газ, като от терминали в Гърция, така и основно от новоградящия се терминал в Хърватска в Кърк.В същност споровете са само относно изчистването на пазара от бариери пред конкуренция на природния газ и свалянето на статута на „единствен“ и „незаменим“ на руския газ.

(Дез)информация/Анализи Vedomosti.ru:Зеленски предложи да се предоставят равни права на всички украински региони

Vedomosti.ru:Зеленски предложи да се предоставят равни права на всички украински региони
 Измененията в конституцията на Украйна, насочени към децентрализация на страната, не предвиждат предоставянето на специален статут на Донбас, както се изисква от Минските споразумения. Това следва от законопроекта, внесен в петък от президента Владимир Зеленски и публикуван в понеделник на уебсайта на Върховната Рада. Както се подчертава в обяснителната бележка към законопроекта, предложените от президента мерки не означават отслабване на централното правителство по въпросите на отбраната, външната политика, националната сигурност, зачитането на правата и свободите на човека. „Отделните райони на Донецка и Луганска области“, както са посочени в споразуменяита от Минск неконтролируеми територии на Донбас от Киев, изобщо не са споменати в текста.
 Какво се предлага
 Ако местните власти вземат решения, които са в противоречие с украинската конституция и „заплашват с нарушение на държавния суверенитет, териториална цялост или национална сигурност“, президентът, след представянето на префекта, може да прекрати правомощията на областния или регионалния съвет, да назначи временен представител на държавата и да обжалва пред Конституционния съд. Ако потвърди нарушението на конституцията, тогава Върховната Рада по предложение на президента преждевременно прекратява правомощията на този съвет и свиква предсрочни избори.
 Какво означава това 
Зеленски трябва да демонстрира активна работа по придвижването на споразуменията от Минск, заяви Федор Лукянов, председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.Според него украинската страна иска да покаже, че тя не само изисква изменение на споразуменията от Минск, но също така е направила конструктивна стъпка - готова е да измени конституцията, само и само да разреши ситуацията вътре в страната. Киев ще казва, че предложената децентрализация е едно към едно с това, което е записано в споразуменията от Минск, такова жонглиране на понятия вече изплува на по-ранни етапи по разбираеми причини, експертът казва: „Украйна не може да приложи споразуменията от Минск, така както са написани. Зеленски иска или не иска, опира до стени, които са непреодолими. Така че, трябва да се търсят обходни решения. Това всъщност и се случва. " Ако тези изменения бъдат приети, Москва ще каже, че „това не става“, след което дискусиите ще преминат в нов кръг, Лукянов прогнозира: „Минските споразумения не са за структурата на Украйна, а за конкретен регион с много специфични условия, които трябва да бъдат осигурени. , А всичко останало са палиативи, за да се измъкнат по някакъв начин от тяхното прилагане. "

 Коментар на БА 

Специалният статут на частите от Донбас и Луганск, който са под контрола на сепаратистите, както и проблеми с контролирането от централните власти в Киев на границата с Русия не се вместват в интересите на Украйна, както стана ясно от последната среща в Нормандски формат в Париж на 9 декември. Минските споразумения  неотменимо водят до федерализация на страната, именно заради този особен статут на двете области.Опитът на Зеленски за заобикаляне на Минските споразумение през промени в Конституцията, едва ли ще получи одобрението на Москва, но поне трасира пътя за вътрешно разбирателство в Украйна и доказателство за добри намерения. В последна сметка времето не работи за Москва, тъй като тя трябва да издържа тези два района, без да може да оправдае изразходването от бюджета.Основният поминък на районите – въгледобивът е почти ликвидиран, тъй като потребителят Украйна не купува.Минските споразумения дълго време се смятаха за непроменима и достатъчна основа за решение. В тях има заложен капан, че под каквато и форма да се предостави специален статут на тези области, това неминуемо ще се превърне във врата за дестабилизиране на Украйна.