С поредица от изявления по казуса Скрипал Цветан Цветанов прехвърли отговорността за вземане на решението за експулсиране на руски дипломат на Борисов. Каза мнението си - което поставя ясно и изцяло темата за досегашните реакции, включително за бъдещите върху Борисов. Не за пръв път Цветанов играе "прозападния", а Борисов "мъдрия", но никой не е кандидат за "виновния". Борисов опитва сложна комбинация от маневри, които много наподобяват съвет от Кремъл - за да оправдае изчаквателната и колеблива позиция, започна да говори за предстояща световна война, за Армагедон, за милитаризация на политическия диалог у нас, на фона на който може да изпъкне неговото "мъдра" костенурска политика. Но този път трудно някой ще повярва. За това нещата няма да се гледат от гледна точка на съюзническите задължения, тоест като опасност от Русия за колективната система за сигурност, на които разчитаме, но не съм сигурен, че вече принадлежим, а в рамките на Съвета за сигурност към МС, там където може да се прави произволни смесици от "секретни" сведения и публични анонси, които да оправдаят сгънатата позиция към Русия.
При по-внимателен прочит на ситуацията и след като стана ясно, че дори за мекото решение за отзовававане за консултации на посланик Коцев, Борисов се е дърпал, става ясно, че решението за експулсация ще се вземе трудно, ако изобщо се вземе. Зависимостите на Борисов са преминали отдавна разумните граници и последното с което може да се оправдава са "националните интереси" и "международното положение"..
Премиерът вероятно ще приложи една или повече от следните хватки/
- първо ще продължава да твърди, че светът отива към война и ако изгони един руски дипломат /бъдете сигурни, че основания има в изобилие/ ще спомогне за това. След това ще се върне към любимия си рефрен, че няма достатъчно доказателства, въпреки че миналия петък специално е получил пакет от информация от британското правителство през Външно министерство. Това, че с него не се споделят цялата информация е функция на недоверието на съюзниците. Защото не за пръв път западните служби намират споделена с България чувствителна информация в Русия. В същност той получава чувствителна информация от Запад само по силата на поста си. Ако трябваше да получава отделен клиърънс щеше да бъде доста съмнително дали ще го получи.
- второ ще се оправдае с "трудните" коалиционни си партньори - т.е. интересите на България да има правителство са над тези на солидарността с НАТО и ЕС съюзници. Доста первезна логика, но типично Борисовска. Сидеров му помага с менторския тон към хората в обкръжението на премиера - нещо, което атакистът не би си позволил ако не говореше от името на Кремъл, а пък Борисов не беше в позицията на самопричинено послушание. Ако си зададете въпроса - кой в същност е Сидеров, че да определя българската политика към съюзнициет ни в НАТО и ЕС, ще се хванете за главата - той е господин 2 процента подкрепа, но ето вижте "тежи" не по силата на електорната си позиция, а защото не пропуска да се снима в руската Дума, с руски политици - изобщо е руския патриот в правителството.
- трето, Борисов ще се позове на "четките", които получи от руския и американския посланик. Посланиците Макаров и Рубин общо взето оцениха текущата позиция като правилна и приемлива. Да припомним какво каза посланик Рубин, което е доста странно като позиция на САЩ : "Отговорът на България по случая "Скрипал" е подкрепящ британската и европейската позиция, ние сме заедно в тази обединена позиция." Тоест отказът на България да се присъедини към експулсирането на руски агенти подкрепя британската и европейска позиция.!?!
- четвърто, на заседанието при Борисов на Съвета за сигурност по казуса, което предстои ще разчита на посланик Коцев да изведе тезата за катастрофичните последствия за българо-руските отношения от експулсиране на руски дипломати. Не мога да зная детайлите, но мога да ви уверя, като човек минал през този процес през 2001 година, че няма нищо катастрофично в това да изгониш агент под дипломатичско прикритие. Става постоянно, особено напоследък. Дипломатическото умение е в това, да оставиш лошата страница след себе си, а не да носиш тежестта на недоверието и на конфронтацията със себе си.
На този фон - смятам за преждевременно да се очаква Борисов да експулсира когото и да било. По темата Русия той взема еднолични решения в ГЕРБ, но целия удар ще се отрази върху партията, позициите и подкрепата, които има. Защото макар и популистка и "всенародна", тя зависи силно от потвърждението на прозападния и курс, а тази вяра силно се разклаща.
Както много пъти съм казвал - за Борисов ГЕРБ е помощен, на повикване, електорален инструмент. Обърнете внимание на канонадата, която идва от всички страни в Парламента и от президента - БСП, Сидеров, дори руския Воля. Слави Трифонов също бе мобилизиран. Това не е представителна извадка на настроенията в обществото, но с тази пробита евроатлантическа ГЕРБ, позициите на България като член на ЕС и НАТО са сериозно разколебани. Планът Решетников успя - в политическия истаблишмент проруския крен е толкова силен, че слабият и страхлив Борисов няма да посмее да изгони не дипломат от посолството, а и последния технически сътрудник.
Забравете за Шенген, забравете за еврозоната. България навлиза в мрачен и тягостен период.
Изглежда това е кармата на България в трудни и съдбоносни мигове да има слаби управници.
Изглежда това е кармата на България в трудни и съдбоносни мигове да има слаби управници.