Europe has successfully called Putin's South Stream bluff

The news that all EU companies have left South Stream Transport BV and Gazprom is on its own with 100% stakes means -

a. the notion the South Stream is an European project is dead. This is no news for many, but still it is an admission of failure of Gazprom's drive to short cut EU regulation and legislation with privileged deals with EU partners.

b. in the future Gazprom will have to pay out of its pocket for all cost associated with sustaining the myth the South (Turkish) Stream is alive. Good news - the financial bleeding will finally stop and henceforth there will be no justification for incurring any additional cost associated with project continuation in Bulgaria.

Russian media are desperately trying to help Putin save face interpreting the cancellation of South Stream as a bold move to put pressure on the Europeans.

Quite the contrary - the EU companies' pull out from the project means that they will now focus on non-Russian gas alternatives, including the EU agenda on the Southern Corridor.

The narrative in the Russian press that Turkey is under pressure from the EU and the US not to engage with Gazprom misses the main point of dependence of Turkey on the EU for its energy transit role. All Europe needs to deny Turkey's dreamt "hub" status with Russian gas - is not to buy Russian gas coming from Turkey. Then all the costs and the risks with sustaining the project's myth will be borne by Gazprom and Botas. Concurrently - such a foul play of Ankara will foster alternative gas supply routes avoiding Turkish territory, e.g. through Greece, which is EU territory.

If Russia and Gazprom with all the resources and the routes under their control could not enforce upon the European Union their own terms in energy trade - the chances that Turkey will succeed in this endeavour are negligible.

Europe has successfully called Putin's bluff.

Изказване пред Третата годишна конференция по сигурността, София 13-14 ноември 2014 година

Демоните на реакционния национализъм и уроците на Историята които пропускаме

Гледах филм за Апокалипсиса на Първата световна война. Това, което с което филмът ме впечатли са ненаучените уроци. Не толкова сраженията, пълководците, възторзите и ужасите на войната, с които преливат историческите учебници, а пропуснатия шанс да се вслушаме в здравия разум и съветите на прозорливи политици, учени, обществени дейци, който са предупреждавали, че в еуфориите на победата и поражението се раждат унижение и недоволство, които предвещават нови войни. Джон Мейнард Кейнс и редица други лидери на обществено мнение - американски и европейски политици  непразно алармират за текущото късогледство. Но популизмът и еуфорията надделяват и .... Втората световна война не закъснява.

Именно за да обуздае възпроизводството на военния цикъл в историята се ражда Европейския съюз, който въпреки всичкитe му кусури, успя да приобщи амбиции на отделните европейски национални държави, които воюваха в две световни войни - победители и победени. Вместо да унижават Германия, САЩ я подпомогнаха и сега германският народ има самочувствие, че един от стълбовете на Европа без да му минава и през ум да я завоюва. Не са много европейците, които да гледат на трудолюбието, събраността и дисциплината на германците като заплаха за себе си.

Европейските лидери най-накрая разбраха, че ако не загърбят картите на миналите си величия, национализма и имперските амбиции - следващата война е сигурна.  Те успяха в най-главното - овладяха своето его и престанаха да нахъскват електората да търси националните си въжделения в двора на съседите. Факт, че в Европейския съюз няма страна и народ, който да се чуства без жизнен простор, без хоризонти и пазари, които да не е в състояние да "завладее" ползвайки свободата за движение на стоки, услуги, капитали и хора.

Днес руският президент Владимир Путин се опитва да върне колелото на историята в миналото, като възроди руското национално его - преопакован имперски проект. Това е ехо от време, което Европа иска да забрави и отдавна е отрекла.

Аналогиите с историческото "унижение" за загубата на Съветския съюз и месиански цели са единственото, което руският лидер може да предложи на своя народ като основание за продължаваща си претенция да води Русия след като се провали в опитите да представи равностойна на ЕС самостоятелна или интеграционна визия чрез модерна, диверсифицирана и конкурентна руска демокрация, икономика и бизнес. Днес цялата капитализация на руската борса е под стойността на голяма американска компания, а гордостта Газпром се върна на равнища под това, което заемаше Юкос от преди дванадесет години.

Мотото на Путин е като няма постижения в материалното, да предложи алтернатива в идеалното - визии и сполука в бъдещето. Това, че за разлика от европейските лидери, владетелят в Кремъл често препраща за аргументи на днешните си действия към руската история и любимото "така правят всички" не е изненада. То не би трябвало да предизвиква нито безпокойство, още по-малко паника, ако не бяха геополитическите кошмари от съзнателното възкресяване на духовете, които предизвикаха първата и втората световна война.

Този тип национално егоистична политика, която извежда визията за развитие и благоденствие от собствената си национална изключителност, винаги ражда напрежение, конфликти и претенции към съседите. А те пък раждат войни, най-често световни.

Анексирането на Крим и военното нахлуване на територията на Украйна, пълзящото присъединяване на Южна Осетия и Абхазия са брънки от една и съща логическа верига.

Путин съзнателно държи буден призрака на войната, като анексира територии и нахлува военно в съседни държави, за да намери компенсация за краха на енергийното му оръжие и поле за приложение на военната си сила - единствения му останал аргумент. Заплаха, която може да проектира на фона на задрямалото НАТО и рязко понижилата военните си разходи Европа.

Тук информационната и пропагандна опаковка - "бендеровци", "фашисти", "възстановена историческа справедливост"  и т.н. - няма никакво значение. Достатъчно е човек да направи интелектуалното усилие да прозре "историческата" логика зад твърдението на руския президент за "сакрално значение" на Крим и сравнеието му със Свещенния хълм в Йерусалим. Това е геополитическа религия, която държи дебата на равнището на проповедта защото само в сферата на митовете и религиозните внушения, руският президент може да потъри бягство от икономическите, социални и финансови реалности на съвременното руско общество.

Прехвърлянето на аргументацията от земните страсти в месиански абстракции не е просто признак за временно отклонение от нормалността. Това дори не е пореден исторически мост към вековната претенция на Москва да бъде Третия Рим или цивилизационната алтернатива на Рим и Константинопол  и днешните им аналози - САЩ, Европа или Китай.

Руският президент достатъчно добре съзнава, че Русия няма ресурс да дефинира и отстои рускоцентричен глобален интеграционен модел. Затова той търси вариант за самостоятелно лавиране междя големите интеграционни блокове - Западния и Китайския. Путин се самообяви за изключителен защитник и дефинира претенция за руски цивилизационни ценности по начин, който отрицава съществуването на Европейския съюз в този му вид. Неглижирането на подобна философия и примиряването с анексирането на Крим, за което ратуват някои западни интелектуалци и привържениците на политиката на свършените факти, ще ни отведат до поредната световна война.

Това, което подкрепящите руския президент руснаци възприемат като защита на законен интерес е не само легитимация на пореден деструктивен национален проект, но и пряк опит за дестабилизация на Европа чрез стимулиране на европейски национален егоизъм, укротен в хода на възходящата интеграция на ЕС. Ако Путин успее това ще бъде края за Европейския съюз във вида в който го познаваме. Прекалено много национален егоизъм има, който може да възпламени нова Световна война. Промяната на границите и военните конфликти в следствие на национален егоизъм не могят да бъдат контролирани или ограничени във времето и пространството. Те винаги предизвикват домино ефект и водят след себе си историческа"опашка" - войни и разруха. 

Путин не е сам в претенциите си - не случайно неговите военни авантюри и силови прийоми се посрещат със възторг от европейските националисти и авторитарни лидери. Повече от уместни са тук аналогиите с управлението и философията на управление с турския президент Ердоган. Но не само - и в Европейския съюз има лидери, които продължават да гледат на историческите карти и в "двора" на съседа. Общият знаменател на подобни политики и политици е нуждата от поредната доза опиум за електората за да се прикрият текущи дефицити н управлението и гарантира дълговечност във властта.

Преди няколко дни президентът Путин подписа новата военна доктрина на Русия, в която определи НАТО, в който България членува, за основен противник и враг. Въпрос на текуща целесъобразност е формулиране на подобна теза и спрямо Европейския съюз. Това е факт, с който Централна и Източна Европа трябва да се съобразява и той няма да се промени от опити за самостоятелна "игра" с Москва.

Няма смисъл да следваме Кремъл по пътя на конфронтационната му реторика, защото това е улица без изход. Но има сериозна логика да вникнем в скритото послание и заплахите, които неинтегрирането на Русия след Путин в глобални интеграционни проекти на САЩ и Европа може да създаде за балансите на мира и сигурността в света. Путин не е ирационален лидер - той просто не получи достатъчно разбираемо и аргументирано предложение за интеграция на Русия въз основа на евроатлантическите ценности. Вместо това получи огромни потоци от нефтодолари, с които оставен в изолация реши да играе деструктивна игра.

Да, поради вътрешните си специфики и размери, интеграцията на Русия крие огромен риск за вътрешната устойчивост на евроатлантичесите интеграционни системи. Но нейната изолация е в пъти по-голяма заплаха, да не говорим за постепенното икономически и политическо обвързване с Китай. Подходящата платформа за това може да даде моделът на споразумението за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ, която може да бъде надградена с участието на Русия при приемането от нейна страна на базисните ценности на демокрация, пазарната икономика, върховенството на закона и човешките права. Само със санкции няма да стане - трябва и позитивен дневен ред и интеграционна схема, в която руските избиратели могат да съзрят алтернативата на евроазийското безсилие на Путин.

Не трябва да храним илюзии - битката с реакционния национализъм в Европа и Русия е и наша битка - за оцеляване и възраждане на България и на Европейския съюз.

От новия 114 брой: Хъбове, разрешения, търгове за проучване в дълбоките води, високите цени на природния газ – шансове и контекст

В последният брой на 2014 година не бих искал да анализирам спорни теми, но времената са такива – шансовите идват и си отиват, а ние все оставаме на брега на нереализираните си мечти.

Сагата Южен поток

Виждаме изключителна активност – поне медийна и политическа – по проекта Южен поток. Дадохме разрешителни  и в това има значителен смисъл. Защото прехвърляме топката в полето на Газпром и чакаме формалното прекратяване на договора – първо по линия на междуправителственото споразумение. В Москва смениха тона и вече се успокояват, че нямало опасност да бъдат предявени претенции за пропуснати ползи от страните, през които трябваше да мине проекта Южен поток. Хубавото в предприетия от премиера Борисов ход е, че дори най-отявлените привърженици на руските грандпроекти ще разберат, че Русия няма пари за  да го построи. Това касае както сегашния маршрут, така и турския – през европейската част на страната - и всички свързани гранд идеи за хъбове и огромни количества транзитиран газ. Винаги е възможно да се прекара нова линия на проекта Син поток – но това е друг мащаб и друга приказка.

В информационния поток между пропагандандата и информационното претоварване по темата Южен поток, обаче прозират по-важни и нетолкова забележими елементи. За тях говорихме с Васко Начев на брифинга миналата седмица. Опасността за нас идва не от това, че ще ни заобиколи виртуалният Южен поток, а от това, че силите, които успяха - поне на теория - да накарат азерския газ да заобиколи Централна и Източна Европа сега са мобилизирани за да накарат и потенциалните нови количества от азерски газ /от находището Абшерон/, иракски, ирански и прочие алтернативен газ отново да мине по южния маршрут и да излезе в Южна Италия, като остави руския газ без конкуренция на пазара на ЦИЕ. 

Този път обаче ще им бъде по-трудно.

Търговете за проучане в блокове Силистар и Терез – нов шанс за България

С интерес се очаква търга за проучвателен лиценз в двата блока – Силистар и Терез. Радостното е, че българската страна изглежда решена да си извлече поуки от предишните провалени търгове и да направи възможното да проектира националния интерес върху корпоративния дневен ред на големите енергийни компании в света.

Има доста неща, които вероятно би трябвало да се променят – особено пред вид влошената обстановка със спадащите цени на суровния нефт и силно свитите инвестиционни програми за 2015 година. Не престават и постоянните опити за вкарване на „бъгове“ в тръжните процедури и неизпълними условия, които могат да откажат енергийните грандове. Ниските и спадащи цени на петрола едва ли могат да окажат решаващото значение, което политическия риск, регулаторната и законодателна рамка и най-вече институционалния капацитет, могат да имат. Защото пътя от търга до добива е много дълъг и предполага устойчива рамка на взаимно сътрудничество където публичните и корпоративни интереси намират своята оптимална свързаност.

Бъдете сигурни, че ще има атаки и срещу сондирането и проучването в дълбоки води. Надявам се този път, правителството да отстои позициите си и националния интерес. Със сигурност ще има компании, които да заяват интерес и да закупят тръжните книжа – остава да направим всичко възможно те да подадат обвързващи оферти.

За цените на природния газ у нас

Не искам да бъда на мястото на ДКЕВР, защото са попаднали в незавидната роля да посредничат между политически амбиции по проекта Южен поток и нормалното обществено очакване за съществено съкращаване на цената на природния газ – каквито са явните тенденции в Европа. Ако не вярвате, вчера изтече новината, че Гърция намалява цените на природния газ от 1 януари с 5% - т.е. ше се установи приблизително на равнище от 375 долара, а от 1 март с още 20% или около 300 долара за хиляда кубически метра /хкм/!?! А те са след нас по тръбата с руски газ, но имат диверсификация, алтернативи и политики.

Има много обяснения – веднъж в нежеланието на Булгаргаз да търси по-ниски цени /да сте чули сегашното ръководство да е поискало такива от Газпром?!/ и най-вече желанието на свързаните с Южен поток политици и бизнесмени да не „клатят лодката“ на Газпром за да не застрашат интересите си в проекта Южен поток. 

Кой беше казал, че Южен поток ще ни излезне безплатно?

Сметнете сами – в момента цените, които плащаме за природен газ, са най-малко с 30-35 долара/хкм (за хиляда кубически метра)  върху количество от 2.6 милиарда кубически метра или около 80 милиона долара. Тези милиони могат да бъдат спестени и да се отразят в по-ниски енергийни сметки и да облегчат трудното финансово положение на Булгаргаз и на Топлофикациите. Пазят се обаче "по-висши" интереси по Южен поток – който така или иначе няма да се състои. Гоним дивото, изпускаме питомното.

Слава богу от следващата година преставаме да се занимаваме с гранд проекти и с мечти за милиарди долара ползи. Дано се заемем с малките проекти с конкретни ползи за обикновения потребител, за енергийните ни компании, за бюджета, за регионите.

Това Ви желая през следващата година – малки, но реални ползи. Да слезнем на земята. 

И бъдете здрави.