понеделник, 19 септември 2022 г.

Защо Румен Радев нареди предизборна публикация на докладите на специалните ни служби?


Въпросът е уместен, защото се оказва, че те са предадени в Министерски съвет и в Президенството през месец март т.г., тоест преди шест месеца? Защо сега?

Отговорът не е сложен - защото президентът се надяват докладите да променят в положителна насока мнението на обществото за неговите политически или по-точно геополитически пристрастия, да неутрализират предимство, което партията Продължи Промяната и Демократична България имат пред домашните атлантици – ГЕРБ и ДПС, по темата Украйна и руско влияние у нас. Румен Радев много държи да покаже, че изгонването на руските дипломати не е дело на Кирил Петков, а е резултат на добрата работа на службите. Президентът и подкрепяните от него партии на статуквото имат остра нужда от натрупване на „атлантически“ точки, след лополучната поредица от събития, които ни позиционират в групата на Орбан сред членовете на Евроепйския съюз и НАТО.

От трите доклада относително най-пълен е докладът на Служба “Военна информация” и като покрити теми, и като дадени оценки. Докладите на ДАНС, доколкото тя е основната служба за противодействие в сферата на борбата с тероризма, киберпрестъпленията, финансови престъпления, шпионаж и т.н., от своя страна, покрива много теми, но не влиза в дълбочина. Не излиза от рутината, която видяхме в докладите за 2019 и 2020 година и преди това. Няма да правя анализ, само ще кажа, че особено разочарова докладът на Държавна Агенция “Разузнаване” - схематичен, дори скучен. Да стане ясно, тук не говоря за оперативната работа, а за информационно-аналитичната дейност на ДАР, в която изостава кардинално не само от партньорите си в чужбина, но и от много други центрове у нас.

Познавам няколко НПО-та у нас, които с много по-скромни бюджети от тези на трите служби, биха изготвили много по-пълноценни и задълбочени доклади по темата. Тъй като огромната част от информацията вече е публична и не трябва да се добива по някакви особено секретни методи, от ключово значение за качеството на работата на разузнавателните органи е именно информационно-аналитичната дейност. А тя пък зависи от възможността на ДАР да се възползва именно от открити източници и информационно-аналитичния потенциал на чуждестранни и български центрове за събиране и обработка на данни.

Никак не е случайно, че всички големи разузнавания в света си имат някаква мрежа от НПО-та които подкрепят и ползват, именно за да допълнят работата с открити източници - такива като Ранд Корпорейшън в САЩ, като РИСИ в Русия /която се ръководеше от Леонид Решетников/, да не говорим за МИ-6 и Мосад - те работят с мрежа от подобни информационно-аналитични центрове. Докато шефовете на тези служби у нас не проумеят, че трябва да се отворят и интегрират наличния у нас външен аналитичен потенциал - работата на ДАР ще си остане на посредствено равнище. Нямам пряк достъп до докладите, които дават на президент, премиер, министри и други държавни органи, но това което чувам от трети страни не е окуражително.

Особено интерес предизвика докладите на контраразузнаването ни - именно заради рекордния брой на изгонени руски дипломати и критиките, които българските специални служби получиха, че откровено толерират дейността на ГРУ и СВР у нас. В посочените доклади, които покриват 2021 година, не става ясно, доколко е наличен капацитет за справяне с тази нарастваща заплаха и ако няма как да се реши проблема с недостига на кадри и ресурси.

Има нещо силно подозрително в работата на българското контраразузнаване именно по линия на способността му реално да противодейстивя на руското влияние у нас.Защото се гонят дипломати, но не от това не последва разкриване и предаване под съд на българската агентурна мрежа, на свръзките им, на лицата, които им осигуряват логистична и друга подкрепа. Ако сме изгонили примерно 15 души руски дипломати за “дейност несъвместима” с дипломатическия ми статут - трябва да хванем още толкова български помощници и агенти. Но там няма нищо - гробовно мълчание. Което издава стремеж на някои кръгове на власт да не пипат агентурните мрежи за да може те лесно и безболезенено да бъдат възстановени. Такъв е прочита на действието на служебното правителство, след поредната акция на изгонени дипломати, след исканията на руското посолство максимално бързо да бъдат замесетни изгонените дипломати с нови назначенци.

Няма да завърша с традиционното успокоение, че в службите има и свестни професионалисти, които си обичат работата, но лошите началници и най-вече топ политиците, които те обслужват, не им позволяват да се проявят. Не защото не е вярно, а защото е лъжливо успокоително на фона на липсата на защита на националните ни интереси