Линк към оригинала във Фактор
Президентът Путин отправи гръмовержески заплахи до румънските лидери и народ, че след разполагане на елементите на ПРО в страната, северната ни съседка ни е цел на руските ядрени ракети. Обеща същото да сполети и поляците. Не можем да се чувстваме сираци в тази област - внушения и закани в миналото са били отправяни и се отправят и към нас.
Гарантираното взаимно унищожение отдавна направи подобни заклинания безсъдържателни. Затова и ядрените оръжие престанаха да бъдат инструменти на проактивна външна политика. Заплахата от тяхната употреба престана "да тежи". Останаха само като последно средство за сдържане и най-вече защита - ядрените държави знаят, че няма да бъдат нападнати. Но дори и в този аспект не е сигурна границата на тяхната "полезност", защото дори като средства за защита не се знае за кого са по-голяма опасност - за този който е цел или за този който притежава ядрените ракети.
Състоянието на руския стратегически ядрен арсенал буди голяма тревога най-вече поради рисковете за сигурността на самата Русия, което по каналите на взаимозависимост става тревога и на всички.
В този смисъл заплахите на господин Путин трябва да се оценяват в контекста на взаимната ни зависимост и несигурност. На този фон заканите спрямо Румъния заради разполагането на елементи на ПРО системата не само не са прецизни, но и "кухи" по същество.
Всяка страна член на НАТО, по дефолт, в случай на война е потенциална мишена при размяна на ядрени удари, дори в рамките на ядрена ескалация на конвенционална война. Такива са ядрените доктрини. Новата руска доктрина, например, потвърждава правото на изпреварващ, т.е. първи, ядрен удар в случай на засягане на жизнените интереси, което даде възможност на руската дипломация да спекулира с възможно нанасяне на ядрени удари ту към Турция, ту към цели в Близкия изток или в Европа.
За да засилят достоверността на своите намерения и най-вече възможностите на ядрения си арсенал, лидерите на Русия на няколко пъти през последните две години - особено след анексирането на Крим - прибягнаха до учения на стратегическите си ядрени сили с симулирано прилагане на ядрени удари. Да напомним само за 2015 година бяха проведени над 4000 различен тип учения при бойна тревога, значителна част от които без предварително извенстие. В тях нерядко участвуват над 150 хиляди военно служащи и безпрецедентно за периода след 1989 година количество бойна техника.
Именно в Крим бе приложена новата военна доктрина на Русия, която включва използване на военна сила в защита на правата на "съотечествениците зад граница". Сами преценете, колко далече е това от хипотезата при ескалация на употребата на сила да се стигне и до ядрени удари в случай на ескалация на процес започнал със защита на правата на съотечествениците.
Имал съм случай да обсъждам като дипломат подобни "скрити заплахи" при беседи с мои руски партньори и приятели и винаги съм привеждал следния обикновен аргумент. Още от изобретяването на ядреното оръжие и способите за неговото пренасяне светът тръпне от сценария за изпелеляваща ядрена война. Ние толкова дълго се намираме под заплахата от ядрена война, че тя престана да бъде рационално възприемана като непосредствена заплаха. Нито за миг водещите градове на Запада не са преставали да бъдат цел на руските ядрени ракети и под тази заплаха страните на Запада успяха да натрупат такова значителни преимущества като финансов, икономически, технологичен, иновационен, социо-културен, научен и военен потенциал пред градовете в Русия. Обратно, самото притежание на стратегически ядрен арсенал не направи нищо за рещаване на ключовите въпроси на развитието на Русия, които решават лидерите в Кремъл.
В този смисъл определянето на цели на стратегическия ядрен арсенал на Русия само ще фиксира и валидизира обективен процес на интеграцията на сигурността на Източна и Западна Европа, в който Русия се само позиционира като външна, често враждебна сила.
Ако по този път страните от Източна Европа могат да възпроизведат успехите на Запада, докато той се намираше под прицела на руските ядрени ракети, толкова по-добре.
Господин Путин действително е силен, най-често силов президент, но той прекрасно разбира границите на своето могъщество. Затова и заплахите му не стряскат никой, или почти никой.
вторник, 31 май 2016 г.
КлубZ: Накъде след края на въглищната индустрия
Линк към оригинала в КлубZ
Българската енергетика разчита сравнително много на въглища. С право те се смятаха за стълб на националната енергийна сигурност - има, няма внос на енергийни ресурси - винаги можеше да се разчита на енергията произведена от Мариците.
Цели региони зависят днес от индустрията, базирана върху добива и трансформацията на въглища в енергия - електрическа и топлинна.
За мнозина български политици, икономисти и бизнесмени съжденията за неминуемата гибел на въглищата продължава да звучи като еретика, но отсъствието на дългосрочна стратегия за времето след въглищата вече плаши.
Да започнем с това, че да затвориш въгледобива и енергетиката в Марица-Изток, граничи днес с престъпление. Затова днес е и тема табу. Не бързайте да приписвате всичко на възобновяемите енергийни източнизи и на милиардите субсидии, които се наляха за да има тази индустрия. Спорно е доколко субсидиите изиграха положителна роля за развитието на възобновяемите алтернативи, още по-спорно е дали някои от тях са имат приписваният им нетен положителен ефект. Достатъчно е да погледнете връзката между проблемите с фините прахови частици и биомасата.
Но е безспорно, че технологиите дръпнаха напред до степен да разчитат на конкурентноспособността на ВЕИ, а не на субсидии. Но това е в чужбина, там където оставиха ВЕИ да се конкурират за място под слънцето. Не у нас, защото фиксираните дългосрочни договори и към централите на въглища и към ВЕИ-та блокират възможността българската енергетика да реагират гъвкаво и да остане конкуренспособна на регионалния пазар.
Проблемът на липсата на гъвкава структура в българската енергетика се задълбочава от дългосрочните договори с въглищните централи и с ВЕИ инсталациите при цени, значително надвищаващи пазарните. В допълнение отсъствието на значителни мощности за електрогенерация на природен газ ни правят неконкуретноспособни спрямо конкурентите в основните пазари - Турция и Гърция. Цените на природния газ и то в устойчива перспектива ще бъдат ниски, пред вид на прогнозируемите излишъци и предлагане. Нашите въглища все повече се превръщат в тежест - защото нито цените им са предмет на конкурентни договаряне, нито електрическата енергия произведена от тях. При това без да натоварваме песимизма си с растящите задължения по ограничаване на емисиите, които ще направят положението от тревожно в изключително тежко.
Правителството и регионалните власт трябва да планират дългосрочно мерките за трансформация на тази индустрия с хоризонт отвъд 2035-40 година и да направи така, че нито района, нито компаниите да усетят различните видове корпоративна болка - фалит или ликвидация. Активи за милиарди евро, по текущата си полезност, които генерират други милиарди като добавена стойност, ще изчезнат и ако нямаме стратегия за прехода след тях загубата от нетна ще стане абсолютна.
Не е нито първия, нито последния случай в който индустрии умират и на тяхно място идват нови. Ако живеете в района на Хасково, Димитровград и особено Стара Загора ударът от неминуемата гибел на структуроопределящ отрасъл за района не може да не тревожи.
Има няколко варианта за случване на прехода, който при всички случаи е принудителен и извън нашата воля, но не извън контрол. Единият е внезапен, при който се разрушава стойност - това е катастрофичния вариант. Когато е пропуснато времето за адаптация и смекчаване на последствията. Другият е плавен и управляем процес, при който регионите и компаниите контролират прехода и в края на мястото на една стойност се ражда друга, т.е трансформационния баланс остава положителен.
Не може и не трябва да се изключват и вариантите при които индустрията се оказва по-резистентна отколко сега се мисли. Особено ако се регистрира значителен технологичени пробив в намаляване на емисиите и повишаване на ефективността при конверсията на първични ресурси в краен продукт. Това обаче може да забави и удължи прехода, но не може да го отмени.
Става дума за прагови пробиви в технологичната база, които променят структурата в двата края на енергийното уравнение - генерацията, трансформацията на енергия и потреблението.
Затова отговорите които си задаваме днес е как по-добре да иновираме, как да диверсифицираме и как да трансформираме, при това в рамките на стратегия както на национално, така и на регионално равнище с разписани пътни карти за публичния, корпоративния и неправителствения сектор. Макар че на повърхността въпросът се свежда до това как да се намерят заместващи работни места и доходи, плавността на прехода предполага да се разпределят шансовете, рисковете и ползи по справедлив начин между засегнатите.
Това, че като цяло страната може да се справи с проблема не означа нищо за конкретните семейства и отделни хора, които нито ще могат да намерят алтернативно препитание, нито ще могат да си сменят професията. Едно е промяната да те застигне на 25 години, друго е да бъдеш на 60.
Стратегията за трансформация след въглищата може да включва както мерки на равнище енергийните компании - примерно използване на територията на Мариците за други видове дейности или бизнес които генерират доходи и заетост - соларни паркове, бизнес паркове, рекреационни и прочие дейности при които просто се ликвидира сегашната дейност, другия вид е алтернативите да се търсят в рамките на региона.
Ако тези дейности станат нераздела част от развойните стратегиите на енергийни компании и на регионите то ще реализираме класическа трансформация "тип Люксембург", при който се сменят индустрии, но перспективата, доходите и заетостта остават. Ако съществуващите енергийни компании успеят да диверсифицират генерацията извън въглищата . чрез соларни паркове или друг вид генерация и трансформация на енергия в други продукти - то промяната ще стане в рамките на самата индустрия.
Спомняте ли си кога беше 2000 година - вчера. Само преди 16 години. Още днес въглишната енергетика е преминала точката на необратимост на процесите, които ще доведат до нейния край. След още 16 години, ако не вземем мерки днес ще трябва да описваме различните сценарий за нейната ликвидация с пълната загуба на работни места и капитал.
Трябва ни визия, план за действие и решителност. Веднага.
Българската енергетика разчита сравнително много на въглища. С право те се смятаха за стълб на националната енергийна сигурност - има, няма внос на енергийни ресурси - винаги можеше да се разчита на енергията произведена от Мариците.
Цели региони зависят днес от индустрията, базирана върху добива и трансформацията на въглища в енергия - електрическа и топлинна.
За мнозина български политици, икономисти и бизнесмени съжденията за неминуемата гибел на въглищата продължава да звучи като еретика, но отсъствието на дългосрочна стратегия за времето след въглищата вече плаши.
Да започнем с това, че да затвориш въгледобива и енергетиката в Марица-Изток, граничи днес с престъпление. Затова днес е и тема табу. Не бързайте да приписвате всичко на възобновяемите енергийни източнизи и на милиардите субсидии, които се наляха за да има тази индустрия. Спорно е доколко субсидиите изиграха положителна роля за развитието на възобновяемите алтернативи, още по-спорно е дали някои от тях са имат приписваният им нетен положителен ефект. Достатъчно е да погледнете връзката между проблемите с фините прахови частици и биомасата.
Но е безспорно, че технологиите дръпнаха напред до степен да разчитат на конкурентноспособността на ВЕИ, а не на субсидии. Но това е в чужбина, там където оставиха ВЕИ да се конкурират за място под слънцето. Не у нас, защото фиксираните дългосрочни договори и към централите на въглища и към ВЕИ-та блокират възможността българската енергетика да реагират гъвкаво и да остане конкуренспособна на регионалния пазар.
Проблемът на липсата на гъвкава структура в българската енергетика се задълбочава от дългосрочните договори с въглищните централи и с ВЕИ инсталациите при цени, значително надвищаващи пазарните. В допълнение отсъствието на значителни мощности за електрогенерация на природен газ ни правят неконкуретноспособни спрямо конкурентите в основните пазари - Турция и Гърция. Цените на природния газ и то в устойчива перспектива ще бъдат ниски, пред вид на прогнозируемите излишъци и предлагане. Нашите въглища все повече се превръщат в тежест - защото нито цените им са предмет на конкурентни договаряне, нито електрическата енергия произведена от тях. При това без да натоварваме песимизма си с растящите задължения по ограничаване на емисиите, които ще направят положението от тревожно в изключително тежко.
Правителството и регионалните власт трябва да планират дългосрочно мерките за трансформация на тази индустрия с хоризонт отвъд 2035-40 година и да направи така, че нито района, нито компаниите да усетят различните видове корпоративна болка - фалит или ликвидация. Активи за милиарди евро, по текущата си полезност, които генерират други милиарди като добавена стойност, ще изчезнат и ако нямаме стратегия за прехода след тях загубата от нетна ще стане абсолютна.
Не е нито първия, нито последния случай в който индустрии умират и на тяхно място идват нови. Ако живеете в района на Хасково, Димитровград и особено Стара Загора ударът от неминуемата гибел на структуроопределящ отрасъл за района не може да не тревожи.
Има няколко варианта за случване на прехода, който при всички случаи е принудителен и извън нашата воля, но не извън контрол. Единият е внезапен, при който се разрушава стойност - това е катастрофичния вариант. Когато е пропуснато времето за адаптация и смекчаване на последствията. Другият е плавен и управляем процес, при който регионите и компаниите контролират прехода и в края на мястото на една стойност се ражда друга, т.е трансформационния баланс остава положителен.
Не може и не трябва да се изключват и вариантите при които индустрията се оказва по-резистентна отколко сега се мисли. Особено ако се регистрира значителен технологичени пробив в намаляване на емисиите и повишаване на ефективността при конверсията на първични ресурси в краен продукт. Това обаче може да забави и удължи прехода, но не може да го отмени.
Става дума за прагови пробиви в технологичната база, които променят структурата в двата края на енергийното уравнение - генерацията, трансформацията на енергия и потреблението.
Затова отговорите които си задаваме днес е как по-добре да иновираме, как да диверсифицираме и как да трансформираме, при това в рамките на стратегия както на национално, така и на регионално равнище с разписани пътни карти за публичния, корпоративния и неправителствения сектор. Макар че на повърхността въпросът се свежда до това как да се намерят заместващи работни места и доходи, плавността на прехода предполага да се разпределят шансовете, рисковете и ползи по справедлив начин между засегнатите.
Това, че като цяло страната може да се справи с проблема не означа нищо за конкретните семейства и отделни хора, които нито ще могат да намерят алтернативно препитание, нито ще могат да си сменят професията. Едно е промяната да те застигне на 25 години, друго е да бъдеш на 60.
Стратегията за трансформация след въглищата може да включва както мерки на равнище енергийните компании - примерно използване на територията на Мариците за други видове дейности или бизнес които генерират доходи и заетост - соларни паркове, бизнес паркове, рекреационни и прочие дейности при които просто се ликвидира сегашната дейност, другия вид е алтернативите да се търсят в рамките на региона.
Ако тези дейности станат нераздела част от развойните стратегиите на енергийни компании и на регионите то ще реализираме класическа трансформация "тип Люксембург", при който се сменят индустрии, но перспективата, доходите и заетостта остават. Ако съществуващите енергийни компании успеят да диверсифицират генерацията извън въглищата . чрез соларни паркове или друг вид генерация и трансформация на енергия в други продукти - то промяната ще стане в рамките на самата индустрия.
Спомняте ли си кога беше 2000 година - вчера. Само преди 16 години. Още днес въглишната енергетика е преминала точката на необратимост на процесите, които ще доведат до нейния край. След още 16 години, ако не вземем мерки днес ще трябва да описваме различните сценарий за нейната ликвидация с пълната загуба на работни места и капитал.
Трябва ни визия, план за действие и решителност. Веднага.
понеделник, 30 май 2016 г.
По-скъпите билети за транспорт - силовата политика не е силна политика
Вече писах по темата с билетчета за градския транспорт.
Най-лошото не е, че няма комуникация. Защото лошото решение и с най-добра комуникация не става добро. А това, че зад това решение не виждам стратегия, визия и разчет.
То противоречи дори на елементарната логика - защото в задачите на всяко кметство и община на голям град в света е повече хора да ползват публичния транспорт. С качването на цената тази цел се опровергава защото правят икономически рентабилни цената на алтернативния превоз. Дори да има увеличение на приходите, то с голяма вероятност няма да има увеличение на пътниците.
А силовото извземане на приходи от населението - допълнителен данък транспорт - е антиполитика.
Второ, това е лошо управленско решение защото създава недоверие и напрежение между управляващи и управлявани по ключов въпрос на развитието. Стомната с доверието лесно се чупи и е последното от което Фандъкова имаше нужда. Всички остават с убеждението, че се търси линеарно фискално решение на много по-значим управленски проблем. Оставката на заместник кмета е също лошо решение, защото не решава нищо. Вие ще платите по-високите цени, ето Ви изкупителна жертва! Доста цинично е. Така не се играе с човешки съдби.
Трето, самата ЦГМ е с нулев авторитет, с доказани случаи на злоупотреби и субоптимална ефективност, да се наливат повече пари в такава "яма" е престъпно.
Четвърто, пропуснат е идеален случай да се направи анализ, да се изработи стратегия и да се убеди обществеността, че увеличението на цените не е нито първия, нито единствения път, който е бил разглеждан за повишаване на качеството. И ако накрая се докаже нуждата от увеличение на цената/а това е възможно, макар и с по-малка сума/ то обществото да бъде убедено, че ръководството на общината е действувало професионално и в негов интерес.
Силовата политика рядко е силна политика.
Най-лошото не е, че няма комуникация. Защото лошото решение и с най-добра комуникация не става добро. А това, че зад това решение не виждам стратегия, визия и разчет.
То противоречи дори на елементарната логика - защото в задачите на всяко кметство и община на голям град в света е повече хора да ползват публичния транспорт. С качването на цената тази цел се опровергава защото правят икономически рентабилни цената на алтернативния превоз. Дори да има увеличение на приходите, то с голяма вероятност няма да има увеличение на пътниците.
А силовото извземане на приходи от населението - допълнителен данък транспорт - е антиполитика.
Второ, това е лошо управленско решение защото създава недоверие и напрежение между управляващи и управлявани по ключов въпрос на развитието. Стомната с доверието лесно се чупи и е последното от което Фандъкова имаше нужда. Всички остават с убеждението, че се търси линеарно фискално решение на много по-значим управленски проблем. Оставката на заместник кмета е също лошо решение, защото не решава нищо. Вие ще платите по-високите цени, ето Ви изкупителна жертва! Доста цинично е. Така не се играе с човешки съдби.
Трето, самата ЦГМ е с нулев авторитет, с доказани случаи на злоупотреби и субоптимална ефективност, да се наливат повече пари в такава "яма" е престъпно.
Четвърто, пропуснат е идеален случай да се направи анализ, да се изработи стратегия и да се убеди обществеността, че увеличението на цените не е нито първия, нито единствения път, който е бил разглеждан за повишаване на качеството. И ако накрая се докаже нуждата от увеличение на цената/а това е възможно, макар и с по-малка сума/ то обществото да бъде убедено, че ръководството на общината е действувало професионално и в негов интерес.
Силовата политика рядко е силна политика.
Мениджър: След посещението на Путин в Гърция - изводите за България
Линк към статията в Мениджър
Забелязвам, че отсъствието на съдържателни новини от посещението на руския президент в Гърция - почти нищо от "обещаното" не се случи, започна да се компенсира с теории за "невидимата значимост" на визитата. Били направени изключителни жестове - като този, че по време на визитата си в Атон седнал в трона на византийския император. Ако оставим настрана радостта на всеки православен да посети един от центровете на православната вяра, която обаче ако истинска трябва да бъде част от тайнството на общуването с Господа - имам пред молитвите и духовните общения, ползите за руската държавност и опората си остават на същото място, на което бяха и преди посещението.
Кремъл отдавна използва православието като политическо оръжие, връзката с която държи православните в ЕС на своя страна. И тук нищо ново - освен текущата историческата значимост на Всеправославния вселенски събор, който очевидно Русия успява да насочи в исканото от нея русло. Но от това текущи дивиденти в отношенията с ЕС и Запада като цяло, там където Кремъл има най-остра нужда нещо съществено не се е променило..
Забелязвам, че отсъствието на съдържателни новини от посещението на руския президент в Гърция - почти нищо от "обещаното" не се случи, започна да се компенсира с теории за "невидимата значимост" на визитата. Били направени изключителни жестове - като този, че по време на визитата си в Атон седнал в трона на византийския император. Ако оставим настрана радостта на всеки православен да посети един от центровете на православната вяра, която обаче ако истинска трябва да бъде част от тайнството на общуването с Господа - имам пред молитвите и духовните общения, ползите за руската държавност и опората си остават на същото място, на което бяха и преди посещението.
Кремъл отдавна използва православието като политическо оръжие, връзката с която държи православните в ЕС на своя страна. И тук нищо ново - освен текущата историческата значимост на Всеправославния вселенски събор, който очевидно Русия успява да насочи в исканото от нея русло. Но от това текущи дивиденти в отношенията с ЕС и Запада като цяло, там където Кремъл има най-остра нужда нещо съществено не се е променило..
Не мисля, че има нещо заради което да завиждаме на съседите. Просто нормално посещение, резултатите от което бяха предопределени. Това, което гърците реално получават днес е от Запад - траншове въз основа на които не потъват идват от там - ситуация, която не може да се промени.
Русия не може даде друго, освен туристи, в това число и по линия на религиозния туризъм. Путин нито иска, нито вярва, че може да получи нещо значимо като бизнес за олигарсите около него - така както са свикнали - без конкуренция. Руският президент е белязан играч и всеки който разчита на някакъв краткосрочен "келепир" а ла Берлускони, като "балансира" умно с него /теза, която и у нас има доста привърженици/, накрая се оказва с несбъднат проект, като междувременно е похарчил много свои пари.
Факт е, че новата версия за бежанската опасност от Гърция може да бъде разиграна, но това е "къса" позиция и може само да активира дългосрочната ни защита. Хората, които искат да дестабилизират България трябва да знаят едно - страната ни има ресурс - сама и в рамките на ЕС и НАТО - да се справи с всяко предизвикателство. В края на всички тези опити за изваждането ни от "релси" ставаме все по-силни и все по-убедени в правотата на избрания път. Ако не вярват да сравнят шансовете на политиците, които правят българска политика с руски крен, днес и преди десет години.
Македонците се справиха на границата с "пропуснатите" бежанци през Гърция. Няма причина ние да не го направим. Изобщо спасението ни и в преносен и в пряк смисъл е в нашите ръце. Може да струва пари, дори повече пари, но България от 2016 година, не е България от началото на 90-те години. Толкова много и често ни дестабилизираха, че накрая станахме резистентни и си научихме уроците.
Познаваме си стоката.
Видяхте целият цикъл на явлението Ципрас, на който нашите леви и русофили разчитаха. Сега е в надир - down и скоро out.
Единственото, което може да ни дестабилизира е собствената ни нерешителност - да не направим реформите и така сами да унищожим финансовата, икономическата и социална опора на своята увереност, че можем да се справим с външнополитическите предизвикателства.
петък, 27 май 2016 г.
Клуб Z: Путин в Атина - за "потоците" на енергия в съзнанието и в политиката
Линк към статията в КлубZ
България се позиционира добре пред срещата на Путин в Атина. Най-вече след визитата на еврокомисаря Канети, който потвърди подкрепата на Европейската комисия за плановете за развитие на преносната и газосъхраняваща инфраструктура у нас.
Новините, които очакваме днес и утре от южната ни съседка най-вече са във връзка с възобновяване на работата по Южен поток във втората му версия. На Путин му е нужно внимание и голям медиен удар, особено в контекста на акцията по мобилизиране на "приятели" в ЕС за отмяна на санкциите.
Очевидно подписания преди три месеца бе подписан меморандум за разбирателство за възобновяване на работите по проекта Посейдон, между Газпром и акционерите в интерконектора Гърция - България гръцката ДЕПА и италианската компания Едисън. Това говори за планирана системност в действията, които да доведат до допълнително нагнетяване на очакванията в посока поредния газов поток от Москва към Южния коридор.
От къде ще мине е въпрос с повишена трудност.
Целта на Кремъл е пусне отново машината на геополитическите спекулации на най-високи обороти с надеждата, че политиците със слаби нерви могат и да направят ход в нейна полза.
Примерно да започнат сметките дали газовите потоци през България /за миг забравете, че всичко е имагинерно/ минат през сегашния газопровод или през интерконектора с Гърция. Последствията са значими.
Не се учудвайте, че до този момент нито Газпром, нито енергийния министър Новак не са обелили и дума за конкретно продължение през България. Изключителната привилегия да прави подобни стратегически информационни "удари" в медийното пространство има президента Путин. Отиде в Анкара и спря Южен поток. Сега отива в Атина и пуска Южен поток. А Южен поток все няма и няма.
Ще подразни Анкара и ще покаже информационни мускули на Европейската комисия като "изправи на нокти"съседите, в това число и България.
Посещението на еврокомисаря Канети потвърди, че ЕК дава "зелената светлина" за българския газов хъб. А това дава спокойствие и допълнителни аргументи на София за да реагира оптимално на ходовете на Москва.
Дай боже да не преиграем, защото нашите политици трудно остават "на земя" в компанията на високи руски гости или техните гранд идеи - особено когато са пред картата на света или като минимум на Европа.
Да напомним - Южен поток - 2 е поредния невъзможен вариант, защото нито ЕС, още по-малко НАТО ще допуснат да се реализира под каквато и да е форма проект,, който е свързан с незаконно окупирания от Русия Крим. Това го знаят добре в Кремъл, но не пречи да опитат границите на възможното, да спекулират с възможните изгоди и пропуснати ползи, които да размечтаят балканските политици. Това ще генерират нови дози от евроскепсис, недоволство от "пропуснати ползи" сред проруските и националистически среди. Ерозия - капка по капка, вир по вир.
Ще станем свидетели на поредната геополитическа сесия на Путин с предложение към Запада, малко истински новини, но безброй интерпретации, които няма да дадат ясен и окончателен отговор - ще го бъде ли Южен поток-2 в някоя от версиите в България.
Интегрирането на руския Южен поток в европейския Южен коридор е мисия невъзможна, поне на този етап. Независимо какво Ви говорят политиците.
Комисарят Канети каза нещо много важно в София - Европейската комисия няма да допусне дискриминация, т.е. различно третиране между Северен поток-2 и Южен поток - N, с което на практика каза, че нито един от двата проекта няма да стане.
Иначе визитата на Путин в Атина със сигурност ще роди нов ентусиазъм в определени среди у нас. Препоръчвам надеждите да бъдат дисконтирани за актуална реална текуща стойност преди да се размечтаем. Защото отдавна минаха времената на гранд инициативите на Кремъл, които предизвикаха трепеп в очакване на изобилие от ползи. Никой вече не приема инициативите на Кремъл на сериозно, преди да ги претеглил за съответствие с Брюксел и със собствения си бюджет.
Което не означава, че не трябва да се следят ходовете на Русия в енергийната или геополитическата сфера. Просто трябва да ги оценяваме в контекст, като реална тежест и в перспектива - с произтичащите рискове и възможности.
Не през призмата на симпатии или антипатии, на емоции или чувства..
.
четвъртък, 26 май 2016 г.
Мениджър: План Б и план А в отношенията ни с Турция
Класиката ни съветва - ако се готвиш за най-лошото, всяко друго развитие ще ти бъде добре дошло.
Министър Митов и други висши политици заговориха за вероятността Турция да денонсира споразумението си с Европейския съюз и за реадмисия с нас, което би ни изправила през нова бежанска вълна. Хипотетично.
Няма смисъл да спорим доколко е реалистичен най-лошия сценарий и доколко е оправдана в този случай класическата мантра "да се готвим за най-лошото". Не за друго, а защото истеризацията на всяка заплаха лишава анализатори и публика от котвата на здравия разум. Когато страховете доминират над разсъдъка е сигурно, че в решенията ни емоционалното ще доминира над рационалното.
Да разгледаме един достатъчно лош сценарий - Ердоган вкарва Турция в антиевропейски крен, гражданска война и лична диктатура, в която вътрешното напрежение прераства във външно, нестабилността започва да прелива зад граница.
Вероятно развитие, но в никакъв случай не линеарно и еднозначно, ерго трябва да отсеем антиевропейската и авторитарна реторика от реалните стъпки и техните измерения за двустранните отношения. Турският президент може да е най-големия ислямист или диктатор - което е спорно на фона на толкова много други кандидати за слава - но знае прекрасно, че зависи от Запада и в никакъв случай не би искал да последва съдбата на своя руски колега - с отразян достъп до капиталовите пазари и без инвестиции. Цялата магия на неговото управление виси върху икономическия растеж, доходите и създадените работни места. Но и трите стълба на популярността му се клатят - уравнение с доста неизвестни, много от които извън контрола на властта в Анкара. В този смисъл пряката конфронтация с Европа и САЩ, като денонсира спозумението за бежанците не е ход на който той ще се реши лесно.
Със сигурност Ердоган си дава сметка, че неговата роля за сдържане на Близкия изток днес не е такава каквато е била през годините, следователно стратегическата значимост на Турция за Запада не се развива по възходящ и устойчив експонент.
Министър Митов и други висши политици заговориха за вероятността Турция да денонсира споразумението си с Европейския съюз и за реадмисия с нас, което би ни изправила през нова бежанска вълна. Хипотетично.
Няма смисъл да спорим доколко е реалистичен най-лошия сценарий и доколко е оправдана в този случай класическата мантра "да се готвим за най-лошото". Не за друго, а защото истеризацията на всяка заплаха лишава анализатори и публика от котвата на здравия разум. Когато страховете доминират над разсъдъка е сигурно, че в решенията ни емоционалното ще доминира над рационалното.
Да разгледаме един достатъчно лош сценарий - Ердоган вкарва Турция в антиевропейски крен, гражданска война и лична диктатура, в която вътрешното напрежение прераства във външно, нестабилността започва да прелива зад граница.
Вероятно развитие, но в никакъв случай не линеарно и еднозначно, ерго трябва да отсеем антиевропейската и авторитарна реторика от реалните стъпки и техните измерения за двустранните отношения. Турският президент може да е най-големия ислямист или диктатор - което е спорно на фона на толкова много други кандидати за слава - но знае прекрасно, че зависи от Запада и в никакъв случай не би искал да последва съдбата на своя руски колега - с отразян достъп до капиталовите пазари и без инвестиции. Цялата магия на неговото управление виси върху икономическия растеж, доходите и създадените работни места. Но и трите стълба на популярността му се клатят - уравнение с доста неизвестни, много от които извън контрола на властта в Анкара. В този смисъл пряката конфронтация с Европа и САЩ, като денонсира спозумението за бежанците не е ход на който той ще се реши лесно.
Със сигурност Ердоган си дава сметка, че неговата роля за сдържане на Близкия изток днес не е такава каквато е била през годините, следователно стратегическата значимост на Турция за Запада не се развива по възходящ и устойчив експонент.
Министър Митов съобщи, че България е поставила въпроса за резервен вариант в реакцията на Европа в случай, че турския президент се откаже от споразумението за бежанците. Дори Европа да продължава да мълчи пред узурпацията на властта, грубите посегателства върху правата и свободите, включително налагането със сила на президентски ред в Турция, Ердоган не е нито всемогъщ, нито непременно човек, който ще си рискува властта в хазартни ходове. Много от ходовете му имат "двойно дъно" и издават изключителна амбиция и хъс към властта. Това, което го разграничава от президента Путин, че турската икономика не е монокултурна и не зависи от нефт и природния газ. Турският президент има много по-силен икономически тил, отколкото руския си колега, но и той не е без условен или без граничен.
Президентът Ердоган може да дрънка словесни оръжия, особено ако не може да предложи доказателства за ползите от близките отношения на Турция с Европа на избирателите си - а визите са видимата част. Но той няма много полезни ходове. От тук нататък всеки нов тласът на бежанци няма да бъде асоцииран с желанието на анонимни бежанци, а оценен като политически акт на Ердоган. Обещаните ресурси от Европа никак не са без значение. Освен това по българската и гръцка граница защитните мерки са на коренно различно равнище. Остават гръцките острови, но и там Турция няма как да скрие отговорността си, пък и мониторингът е на коренно различно равнище.
Като съседна страна, България е длъжна да отчита като вероятни всички лоши сценарии, трябва да имаме разработени варианти за действия - в двустранен и многостранен план. Повечето от тях не подлежат на ура политиканстване.
Общото говорене по темата план Б няма да помогне много, напротив, може да попречи. Без да предложим политическа рамка за общо европейско действие или конкретни решение е много вероятно предложението ни да увисне във въздуха в претрупания от стрес дневен ред на европейските лидери.
Президентът Ердоган може да дрънка словесни оръжия, особено ако не може да предложи доказателства за ползите от близките отношения на Турция с Европа на избирателите си - а визите са видимата част. Но той няма много полезни ходове. От тук нататък всеки нов тласът на бежанци няма да бъде асоцииран с желанието на анонимни бежанци, а оценен като политически акт на Ердоган. Обещаните ресурси от Европа никак не са без значение. Освен това по българската и гръцка граница защитните мерки са на коренно различно равнище. Остават гръцките острови, но и там Турция няма как да скрие отговорността си, пък и мониторингът е на коренно различно равнище.
Като съседна страна, България е длъжна да отчита като вероятни всички лоши сценарии, трябва да имаме разработени варианти за действия - в двустранен и многостранен план. Повечето от тях не подлежат на ура политиканстване.
Общото говорене по темата план Б няма да помогне много, напротив, може да попречи. Без да предложим политическа рамка за общо европейско действие или конкретни решение е много вероятно предложението ни да увисне във въздуха в претрупания от стрес дневен ред на европейските лидери.
Ситуацията в южната ни съседка със сигурност не буди оптимизъм, още повече със смяната на министър-председателя. Колкото и тънки да бяха нюансите в линията на поведение на Ердоган и на Давутоглу по отношение на Европа, те бяха видими. Стратегическата визия на Давутоглу, колкото и плащеща да беше, бе само това - визия без незабавен ефект. Колкото и да се упражняваха българските националисти по страховитите анализи на стратегическата дълбочина на Давутоглу, в неговите работи има достатъчно доминантна академична струя.
Ето защо в отношенията ще бъде огромна грешка ако се подадем на истерията на националистите и не намерим мостовете за диалог с властите в Анкара при всеки развой на ситуацията. Средноевропейската политика може и да е приемлива от дистанцията на Лондон или Виена, но от София нещата изглеждат по друг начин.
Опитите да накажем българските граждани в Турция, като им отнемем или ограничим избирателните права за да "накажем" или ограничим Ердоган издават неуравновесеност и отсъствието именно на стратегическа дълбочина. Заедно със задължителната защита и ограничава на звената на уязвимост на българската територия, в това число изграждането на оградата и контрола върху ислямското образование, трябва да градим мостове към нашата диаспора в Турция, защото в по-голямата си част тя е проевропейска, светска и не гласува за Ердоган. Самоубийствено е да ги обръщаме срещу България и да си създаваме изкуствен проблем като настройваме срещу нас потенциални съюзници.
Поредната акция с двойно дъно касае двойното гражданство, което пак е фокусирано към Турция и нашите граждани там, също попада в раздела байрак политика. Без анализ за въздействие, за ефективност и оценка разходи-ползи-
Ето защо в отношенията ще бъде огромна грешка ако се подадем на истерията на националистите и не намерим мостовете за диалог с властите в Анкара при всеки развой на ситуацията. Средноевропейската политика може и да е приемлива от дистанцията на Лондон или Виена, но от София нещата изглеждат по друг начин.
Опитите да накажем българските граждани в Турция, като им отнемем или ограничим избирателните права за да "накажем" или ограничим Ердоган издават неуравновесеност и отсъствието именно на стратегическа дълбочина. Заедно със задължителната защита и ограничава на звената на уязвимост на българската територия, в това число изграждането на оградата и контрола върху ислямското образование, трябва да градим мостове към нашата диаспора в Турция, защото в по-голямата си част тя е проевропейска, светска и не гласува за Ердоган. Самоубийствено е да ги обръщаме срещу България и да си създаваме изкуствен проблем като настройваме срещу нас потенциални съюзници.
Поредната акция с двойно дъно касае двойното гражданство, което пак е фокусирано към Турция и нашите граждани там, също попада в раздела байрак политика. Без анализ за въздействие, за ефективност и оценка разходи-ползи-
Кому помагат българските националисти освен на себе си? По начина, по който разчитам ситуацията, вероятно само ще налеят вода в мелницата на радикалните ислямисти във властта на Турция, като им дадат аргументи за по-открита конфронтация. Точно както през голяма част от прехода Атака и ДПС си подаваха взаимно топката. Противоположностите се привличат, нали?
Със същите аргументи - опасността от Турция на времето "продадоха" на обществеността възродителния процес и след него България беше изключително уязвима от гледна точка на националната сигурност. Имаше атентати, паднаха убити и за дълги години вкараха вируса на нестабилност в междуетническите отношения.
Днес пак националистическите лозунги са на гребена на народния патос.
Днес пак националистическите лозунги са на гребена на народния патос.
Същата схема се прилага и сега - и тогава и днес националистите изпълняваха чужди заповеди и планове за да ни скарат с Турция.
Ако Борисов, според думите му, иска да "балансира" в отношенията ни с Русия, избягвайки резки изрази и оценки, два пъти по валидно е да бъдем внимателни и уравновесени в отношенията ни с Турция. Наши политици не могат да си позволят крайни антитурски изказвания, нито да загубят добрия тон и дисциплината на дипломатическото говорене.
Ако Борисов, според думите му, иска да "балансира" в отношенията ни с Русия, избягвайки резки изрази и оценки, два пъти по валидно е да бъдем внимателни и уравновесени в отношенията ни с Турция. Наши политици не могат да си позволят крайни антитурски изказвания, нито да загубят добрия тон и дисциплината на дипломатическото говорене.
Ако план Б не се приеме на време или не сработи както е планирано трябва да интензифицираме дипломацията за да решим на двустранна основа това, което не можем на многостранна.
Битките между ДПС и ДОСТ трябва да си останат на наша територия.
Защото е напълно възможност част от новата енергия на отрицание спрямо Турция да е генерирана от силите зад временно притихналия Пеевски, които се стремят да пренесат на междудържавно равнище личните си разборки с турските власти, след разкритията им за контрабандата с цигари от Булгартабак.
Това не е нито моя, нито ваша битка.
Защото е напълно възможност част от новата енергия на отрицание спрямо Турция да е генерирана от силите зад временно притихналия Пеевски, които се стремят да пренесат на междудържавно равнище личните си разборки с турските власти, след разкритията им за контрабандата с цигари от Булгартабак.
Това не е нито моя, нито ваша битка.
петък, 20 май 2016 г.
След решението на Плевнелиев
Както предупреждавах - споровете около кандидатура на президента Плевнелиев могат да бъдат излишни, тъй като всеки на негово място, след преживяното по време на първия му мандат и особено личната загуба, желанието за втори мандат не може да бъде нито естествено, нито да се приема по подразбиране.
В допълнение партията, която го издигна меко казано не прекали с подкрепата си.
Заявлението му действително изчиства неговото име от надпреварата, но в никакъв случай не смъква напрежението в хода на позициониране на партиите. В този смисъл призивът му партиите да се съсредоточат върху правенето на реална политики и нужните решения със сигурност няма да бъде чут.
Нещо повече, той самият ще продължава да бъде във фокуса не само на битката около избирателния закон, но и предстоящата политическа турбуленция, която при всички случаи ще ни отведе до предсрочни избори. Дори да победи линията в ГЕРБ за динамичните или плаващи мнозинства всяко правителство, което е блокирано от Парламента или от вътрешните разногласия е обречено.
Първата цел в хибридната война е постигната - Плевнелиев няма да участва - това беше нейно изрично условие за подкрепа, озвучено както при посещението на български политически лидери в Москва, така и от нейни представители тук. Библиотекарите например.
Това бе и предусловието да не се клати явно кабинета Борисов.
Остава втората цел - да не се допусне политическо копие на президента Плевнелиев да го замести. Шансовете за успех на Кремъл не са малки - особено ако общественото съзнание "заспи" и българите зад граница бъдат изолирани. Защото в сегашния си формат с контролирания и манипулиран вътрешен вот без гласа на българите в чужбина всеки избор ще роди повече от същото.
Затова именно предложих, още докато чакаме електронното гласуване фокус на всички да бъде въвеждането на гласуване по пощата. Там аргументи с експерименталност няма - една от най-старите и утвърдени практики в света. Не трябва и особена подготовка по въвеждането, нито огромни разходи по прилагането му.
Битката за предстоящите президентски избори ще надхвърли значително имплицитното им значение, защото ще се свърже пряко и неотменимо с въпроса за властта и с избори за парламент - без значение кога и как ще бъде проведени.
Вместо да успокои обстановката, решението на президента само ще ускори процесите - особено в задкулисието.
Тревожното за мен не е в това, че едни или други ще се договарят за да постигнат груповите си и лични цели, в повечето случаи за сметката на общото, а в това, че губим височина и темпо в трансформирането на България в модерна европейска нация.
Стоенето на власт стана самоцел.
Най-голямата опасност е ако свикнем с посредствеността и свием очакванията си.
Да, вероятно мнозина у нас и зад граница празнуват "победа" по повод на решението на президента Плевнелиев. Но могат да се окажат разочаровани - в новото си положение той може да свърши много повече, отколкото в битието си на кандидат за втори мандат. Новата свобода, която има още повече го издига като морален и политически репер, а това никак не е малко при тоталната липса на нормалност у нас и в бурните времена в които живеем.
В допълнение партията, която го издигна меко казано не прекали с подкрепата си.
Заявлението му действително изчиства неговото име от надпреварата, но в никакъв случай не смъква напрежението в хода на позициониране на партиите. В този смисъл призивът му партиите да се съсредоточат върху правенето на реална политики и нужните решения със сигурност няма да бъде чут.
Нещо повече, той самият ще продължава да бъде във фокуса не само на битката около избирателния закон, но и предстоящата политическа турбуленция, която при всички случаи ще ни отведе до предсрочни избори. Дори да победи линията в ГЕРБ за динамичните или плаващи мнозинства всяко правителство, което е блокирано от Парламента или от вътрешните разногласия е обречено.
Първата цел в хибридната война е постигната - Плевнелиев няма да участва - това беше нейно изрично условие за подкрепа, озвучено както при посещението на български политически лидери в Москва, така и от нейни представители тук. Библиотекарите например.
Това бе и предусловието да не се клати явно кабинета Борисов.
Остава втората цел - да не се допусне политическо копие на президента Плевнелиев да го замести. Шансовете за успех на Кремъл не са малки - особено ако общественото съзнание "заспи" и българите зад граница бъдат изолирани. Защото в сегашния си формат с контролирания и манипулиран вътрешен вот без гласа на българите в чужбина всеки избор ще роди повече от същото.
Затова именно предложих, още докато чакаме електронното гласуване фокус на всички да бъде въвеждането на гласуване по пощата. Там аргументи с експерименталност няма - една от най-старите и утвърдени практики в света. Не трябва и особена подготовка по въвеждането, нито огромни разходи по прилагането му.
Битката за предстоящите президентски избори ще надхвърли значително имплицитното им значение, защото ще се свърже пряко и неотменимо с въпроса за властта и с избори за парламент - без значение кога и как ще бъде проведени.
Вместо да успокои обстановката, решението на президента само ще ускори процесите - особено в задкулисието.
Тревожното за мен не е в това, че едни или други ще се договарят за да постигнат груповите си и лични цели, в повечето случаи за сметката на общото, а в това, че губим височина и темпо в трансформирането на България в модерна европейска нация.
Стоенето на власт стана самоцел.
Най-голямата опасност е ако свикнем с посредствеността и свием очакванията си.
Да, вероятно мнозина у нас и зад граница празнуват "победа" по повод на решението на президента Плевнелиев. Но могат да се окажат разочаровани - в новото си положение той може да свърши много повече, отколкото в битието си на кандидат за втори мандат. Новата свобода, която има още повече го издига като морален и политически репер, а това никак не е малко при тоталната липса на нормалност у нас и в бурните времена в които живеем.
четвъртък, 19 май 2016 г.
Българските политици между Изтока и Запада - ГЕРБ е на ход
Линк към статията в КлубZ
Никак не са случайни съвпадения ултиматумите на националистите и действията на Първанов по изтегляне на АБВ. При него нещата са прости - или успява да наложи своя кандидат за президент, в който увлича БСП и левицата, или се оттегля в ролята на "Доган на лявото".
Никак не са случайни съвпадения ултиматумите на националистите и действията на Първанов по изтегляне на АБВ. При него нещата са прости - или успява да наложи своя кандидат за президент, в който увлича БСП и левицата, или се оттегля в ролята на "Доган на лявото".
При патриотите е почти същото - форсират радикални решения и ..... печелят. Или другите приемат техния диктат и се обкичват със славата на лидери на националистите или ако не го приемат форсират избори /това е възможно при направен вече Българските политици между Изтока и Запада - ГЕРБ е на ход ход на Първанов/ и пак се явяват пред избирателя с ореола на непримиримите.
Видя се, че когато балансьор на стабилността у нас са националистите, нещата не изглеждат радикално по-добре, отколкото когато е ДПС. В същност и двете балансиращи партии са част от системата за контролиране на властови мнозинства - веднъж от Кой? и втори път отвън.
Първанов, ДПС, БСП и ПФ издигат претоплената теза за "умната" политика на балансиране между Запада и Русия като алтернатива на сегашния курс. За непосветените или забравилите ще напомня само, че това е вариация върху спряганата от самият Първанов в качеството му на Председател на БСП версия на Примаков, лансирана в пика на Косовската криза за неутралитет на България и отказ от членството в ЕС и НАТО.
Атлантизмът на този кръг от хора е толкова крехък и тънък, че не издържа дори лек пролетен вятър. За тях членството в НАТО и ЕС е новата политкоректност, с която нямат сили открито да се борят, но никога вътрешно няма да приемат. Тази шизофрения между политика и бизнес стига своята точка на пречупване. Не можейки да правят бизнес с Москва не могат да печелят избори, а от там не могат да паразитират върху държавните пари и поръчки.
Опитайте се да си спомните голям политически или бизнес проект, който е останал във Вашето съзнание, съизмерим на Енергийния шлем и който е бил реализиран с някое западно правителство или транснационална компания. С изключение на Калфин, който прави "добро впечатление" на Запад, всички тези сили - АБВ, ДПС и ПФ си остават дълбоко закотвени в наследената номенклатурна монозависимост от Москва.
Липсата не само на стратегическа, но и на обикновена логическа дълбочина в призивите за възстановяване на близостта с Русия лъсва при първия въпрос. Може да се балансира между две сили, но само ако не си част на равна или съизмерима дистанция от тях. Самото понятие балансиране между Запада и Русия означава, че се самоопределяме извън ЕС и НАТО. Тук скоро ще чуете още по-мощно и тезите за референдуми за членството в тези организации. Москва не е пропуснала да използва за свои цели нито един от провелите се напоследък референдуми в Евросъюза - нито този в Шотландия, нито "украинския" в Холандия, нито предстоящия във Великобритания.
Второто условие е отношенията между двата полюса да не са конфронтационни. Ако прехвърчат волтови дъги шансът да изгориш са много големи. Ако си член на ЕС и НАТО, а Русия се конфронтира с тях, сближаването с нея означава еднозначно отдалечаване от съюзниците с всички произтичащи от това последствия.
Трето задължително условие - България да има автономен и достатъчен ресурс за да противостои и неутрализира преки заплахи за своята сигурност. В противен случай, ни трябват съюзници за защита не само за военната, но и за икономическата и финансова сигурност, тоест съюзници, които да ни гарантират достъп до капиталови и стокови пазари. Русия не може да ни даде нищо, което да не можем да заместим. Обратното, не е вярно.
На практика България може без Русия - износът ни бе на санитарно ниски равнища и преди санкциите. Българските производители успешно заместиха загубата на руския пазар с други и на практика могат да минат напълно без износ за Русия. Не твърдя, че това е нормално, просто излагам фактите.
Що се отнася до вноса на енергийни суровини можем да ги внасяме от други дестинации - при нефта го правим от години, при природния газ щом Украйна с близо 5 пъти по-голям внос мина без руски газ, за нас няма да бъде никакъв проблем.
В ГЕРБ действително са прави да мислят, че нещо в енергийната сфера напоследък е предизвикало мобилизация на всички ресурси на Кремъл в атака за дестабилизация на България. Но бъркат, че това е заради проучването на нефт и газ в блока Хан Аспарух и Силистар. Нищо не е намерено, а дори да се намери ще минат много години. Ясно е, че става реч за нещо от текущата политика с пряко и незабавно действие и дългосрочен ефект. И това е Южния газов коридор и интерконектора Гърция и България и свързаните с него отпушвания на транспортната инфраструктура в региона за газови потоци от юг към страните от Дунавския регион и Украйна. Москва успешно обезвреди Набуко, но сега няма шанс да се намеси, освен като смени правителствата в рамките на стратегията за връщането в Балканския полуостров, за която вече писахме.
Четвърто, за да искаш да се сближаваш отново с Кремъл трябва да си сигурен, че срещу теб е прогнозируем и добронамерен партньор, а не кръгове, които играят на ръба на риска, като превръщат собствената си непредсказуемост в инструмент за натиск в международните отношения.
Няма друга страна в целия регион и в Европа, която да е анексирала чужда територия и да е нападнала съсед след Втората Световна Война освен Русия. Няма гаранция, че няма да посегнат на някой друг съсед и ние по дефолт ще трябва да поемем част от съотговорността като симпатизиращи и.
Борисов засега умело "балансира", без да използва агресивна реторика към Москва. Макар и бавно, със скърцане, но накрая взема верните решения. Но той може да играе ролята на "гълъб", само защото има начело на държавата човек като президента Плевнелиев, който върши "черната работа", говори откровено и заема позициите, които нашите западни партньори искат да чуят.
Засилва се усещането, че някой друг в ГЕРБ и в страната се опитва да кара влака, особено след ултиматумите на националистите по избирателния закон. Цялата тази истерия и история можеше изобщо да не се случи.
Точно както при мораториума върху шистовия газ и сега с избирателния закон, същото задкулисие провежда активни мероприятия, които стъпват върху естествени и разбираеми страхове и амбиции на премиера - да не загуби властта, да не изглежда слаб и пословичната му готовност да жертва всичко и всеки в името на това да остане "на върха". При покера в българската политика това е много слаба позиция.
Ако му се отдава да балансира добре навън, все по трудно го прави в ГЕРБ.
Цветан Цветанов все повече се еманципира, почти всеки ден е в медиите, при това не за да потвърди тези на лидера, а често за да го изпревари, допълни, а нерядко добави или обори.
По замисъла на Борисов Цветанов и той трябваше да бъдат екип или отбор, в който лидерът е ясен и неговото решение е първо и последно. Цветанов не трябваше да се озвучава позиции, които да поставят Борисов в неловка ситуация - да му се налага да ги опровергава или игнорира. Днес между лидера на кабинета и на парламентарната група има очертани линии на конкуренция. Цветанов не е само първия между равните конкуриращите се заместници, изразител на линията на сътрудничество с ДПС, АБВ, патриоти, дори с БСП, той е друг полюс в партията различен от Борисов. Ролята на Румяна Бъчварова и другите заместници, които трябваше да покрият другите направления се маргинализират, защото парламентарният лидер реагира бързо, по всичко и навсякъде, като поставя Борисов пред свършени факти. Той не ръководи само партията, той прави политиката на тази партия и се намесва открито, дори бих казал провокативно в светая светих на премиера - състава на неговия кабинет.
Цветанов нарочно избърза за да озвучи новото министерско назначение на вицепремиера Томислав Дончев, без това изобщо да е негова работа. Сякаш за да покаже, че се е еманципирал от Борисов и се намесва във вътрешните му работи.
След това пък заподозря сценарий за дестабилизация на кабинета в говоренето на Кънев за президентските номинации, но пък не намери за нужно да се дистанцира от слуховете, които изпращаха лидера на ГЕРБ в президенството, а него самия на премиерския стол.
Не дочака ръководството на ГЕРБ да обсъди предложението на част от реформаторите за обща кандидатура и това което Борисов може да каже, а реагира изпреварващо. все повече със съзнанието и позицията, че той е определящия фактор.
При всички случаи ГЕРБ няма какво да губи от подобен разговор. Но показността в техния отказ може да им изиграе лоша услуга, най-малкото защото не са и няма да бъдат в положение сами да определят нещата нито преди, нито след президентските избори.
Колкото по-рано Борисов затвори тази интрига вътре в партията си толкова по-добре. Ако Цветанов твърди, че трудните решения са възможни само с широки компромиси и общо съгласие - значи кабинетът е обрече на нищоправене..
Досега моделът на ГЕРБ за управление малко или повече работеше - защото БСП беше "умерена" и предсказуема опозиция. Първанов партнираше, защото пътя му към БСП при Миков беше затворен. а Пеевски блокираше ДПС заради личните си договорки и бизнес с лидерите на ГЕРБ. Днес нещата са извън контрол, налице е солидно финансиран план за дестабилизация на България отвън и вероятността от обединението или единни действия на силите против Борисов по модела от февруари 2013 година е налице.
Патриотичният фронт е едно от "слабите" звена, което всеки момент може да се активира. В ГЕРБ трябва да разберат - поводът за ултиматума на ПФ е измислен. Утре ще се появи нов - било по линията на ромите, на бурките или бежанците.
Мълчанието на Атака и затопляне на връзките и с ВМРО са красноречиво доказателство.
Може разбира се да се продължи по инерция - но това само ще удължи агонията. Не толкова заради липсата на устойчива парламентарна подкрепа, която да позволи реформаторски действия, а заради натрупващите негативи от властта за водещата партия. Тъй като ГЕРБ е лидерска партия, Борисов ще отнесе негативите, Цветанов на практика е неуязвим в своето организационно царство.
Ако не е възможен рестарт на управлението и на коалицията, най-вече поради амортизираното взаимно доверие, вариантът избори е неизбежен и желан. Те или ще дойдат когато ГЕРБ може да ги насрочи и когато му е удобно. Или под диктовката на извънредни събития извън техния контрол или управление ще се върнем към варианти на сценариите от февруари 2013 година.
В последна сметка обаче всички прогнози и сценарий за развитие са силно чувствителни към активността на гражданското общество и на отключващите обществената енергия фактори.
сряда, 18 май 2016 г.
По повод на "преодоляното вето" - ако не харесвате новините, започнете да ги правите
Красимир Каракачанов, лидер на ПФ е новият държател на стабилността на правителството. Това са законите на матрьошкината демокрация у нас - малцинства, да контролират други малцинства, които да контролират мнозинството. От трибуната на Народното събрание той заяви: "протестиращите българи зад граница не представляват никого, освен една мрежа, която в последните няколко години със свирки по улиците се опитва да дестабилизира държавата".
Не, не грешите Каракачанов изрази подкрепа за правителството на Орешарски. Това за новия кабинет на "демократите" - начело с ГЕРБ и Реформаторския блок е следствие. Силните му думи за опитите за дестабилизация не касаят само текущите неволи на правителството, а протестите срещу Пеевски и Станишев.
Факт е, че националистите определят дневния ред на обществото. Не по силата на електоралната им тежест, а защото им е позволено да го сторят. Те са удобното оправдание и извинение но силите, които държат да останат зад кадър.
Когато българите зад граница изпращат Поли Генова на четвърто място, всички е ОК и това е едва ли не природно явление и обективна неизбежност. Ако искат обаче права за да гласуват, да представляват себе си - да избират и да бъдат избирани, за да ги забележи дори Каракачанов, те вече дестабилизират държавата.
Ще си позволя да напомня на тези самозабравилите се класици на българския национализъм - единствената надежда българите да останат доминираща етническа група и да остане изобщо българска нация е българите зад граница да запазят свързаността си с Родината и да се молим един ден те или техните деца да се върнат или поне да поддържат близките си или имотите си.
Няма друг сценарий за преобръщане на текущите тенденции чрез политики отвътре - нито сме толкова богати, нито политическия процес е толкова ефективен, че да ни отведе до правилните решения.
Нищо друго не е по-важно, отколкото да се осигури възможност - колкото и това да ни струва - да съхраним интереса на българите зад граница към вътрешния политически и стопански процеси, да открием пътя за тях към високи позиции в политиката и бизнеса.
Демографската битка у нас е загубена.
Реалните ни проблеми постоянно се изтикват в ъгъла от текуща политическа целесъобразност, най-често фалшива. Днес всички в държавата се занимаваме с проблема бурки, макар в цялата страна я има я няма 30 жени. Затова пък медиите, които са напълно настроени на революционно-национална вълна от сутрин до вечер покриват медийно всяка изява на националистите. Няма друга тема и други лидери толкова системно и често да бъдат канени по студията. За наивните зрители да поясня, ако виждате някой политик постоянно във вашите екрани, това не е защото Вие сте го пожелали или предпочели, а защото определена група от "избиращи" Ви го насажда - тя е решила той да Ви говори от екрана.
Затова пък родните електронни медии дружно пропуснаха да покрият адекватно като анализи и като причинно-следствена връзка скандала с бития от националисти член на бандата на Енрике Иглесиас. Защо ли? Най-вероятно защото нямаше как да скрият и своята съпричастност към създаване на атмосфера на ксенофобия, на истерия и тотално неприемане на различния по религия, раса и етнос. Когато има заредено оръжие на сцената, няма как в даден момент то да не гръмне.
Дни преди това в поредната битка на футболни хулигани пострадаха осем полицаи и пак всички млъкнаха вкупом. Не е удобно да закачате тези агитки, които са ресурс на националистите, и от чийто среди най-вероятно са излезли и биещите музиканта от групата на Иглесиас. Недосегаеми.
Разбрахте ли колко фалшива е била цялата "изненада" около призива на Радан Кънев да се подкрепи като единна в дясното пространство кандидатура на сегашния президент Плевнелиев? Как изобщо си помислихте, че възмутените от думите на Кънев изобщо се числят към потенциалните привърженици на Плевнелиев? Напротив, всеки един от тях плете планове за политическо търгуване, в които не само не влиза подкрепа за сегашния президент, а бламирането му.
Именно затова трябва ярко и открито говорене, включително от негова страна, а не мишкуване по темата. С мълчание и политкоректност на 30 юни сегашният ни държавен глава няма да има смисъл да прави каквото и да е обръщение към нацията.
Бойко Борисов удобно е извън страната и при пристигане отново ще успокои духовете с обещания за удовлетворяване на очакванията на българите зад граница. Главната задача обаче на всички е да не допуснат Плевнелиев до това да представлява хората зад граница, на поддръжниците на реформите и на промяната.
Защото така ще обърка схемите и девалвира политическия капитал на договарящите се зад кадър?
Пеевски си бил отишъл? Помните ли? Не само, че е тук и добре, но и дърпа конци зад кадър и то по начин, по който трудно го е правил преди.
Не се заблуждавайте - изобщо не става въпрос за опасността от вота на българските граждани в Турция, която в най-добрия случай е хиперболизирана. Става въпрос за това, че българите зад граница могат да обърнат вота у нас, както го направиха в Румъния при избора на президента.
В думите на Каракачанов личи явна неприязън към протестиращите българи у нас и зад граница.
Ако този човек крепи властта у нас, колко изобщо струва подобна власт?
Ако не харесвате новините, трябва да започнете да ги правите.
Излезте на улицата и господин Карачанов ще бъде никой.
И медиите ще трябва да отразят този факт независимо дали го харесват.
Моля при позоваване да давате линк към оригинала
Не, не грешите Каракачанов изрази подкрепа за правителството на Орешарски. Това за новия кабинет на "демократите" - начело с ГЕРБ и Реформаторския блок е следствие. Силните му думи за опитите за дестабилизация не касаят само текущите неволи на правителството, а протестите срещу Пеевски и Станишев.
Факт е, че националистите определят дневния ред на обществото. Не по силата на електоралната им тежест, а защото им е позволено да го сторят. Те са удобното оправдание и извинение но силите, които държат да останат зад кадър.
Когато българите зад граница изпращат Поли Генова на четвърто място, всички е ОК и това е едва ли не природно явление и обективна неизбежност. Ако искат обаче права за да гласуват, да представляват себе си - да избират и да бъдат избирани, за да ги забележи дори Каракачанов, те вече дестабилизират държавата.
Ще си позволя да напомня на тези самозабравилите се класици на българския национализъм - единствената надежда българите да останат доминираща етническа група и да остане изобщо българска нация е българите зад граница да запазят свързаността си с Родината и да се молим един ден те или техните деца да се върнат или поне да поддържат близките си или имотите си.
Няма друг сценарий за преобръщане на текущите тенденции чрез политики отвътре - нито сме толкова богати, нито политическия процес е толкова ефективен, че да ни отведе до правилните решения.
Нищо друго не е по-важно, отколкото да се осигури възможност - колкото и това да ни струва - да съхраним интереса на българите зад граница към вътрешния политически и стопански процеси, да открием пътя за тях към високи позиции в политиката и бизнеса.
Демографската битка у нас е загубена.
Реалните ни проблеми постоянно се изтикват в ъгъла от текуща политическа целесъобразност, най-често фалшива. Днес всички в държавата се занимаваме с проблема бурки, макар в цялата страна я има я няма 30 жени. Затова пък медиите, които са напълно настроени на революционно-национална вълна от сутрин до вечер покриват медийно всяка изява на националистите. Няма друга тема и други лидери толкова системно и често да бъдат канени по студията. За наивните зрители да поясня, ако виждате някой политик постоянно във вашите екрани, това не е защото Вие сте го пожелали или предпочели, а защото определена група от "избиращи" Ви го насажда - тя е решила той да Ви говори от екрана.
Затова пък родните електронни медии дружно пропуснаха да покрият адекватно като анализи и като причинно-следствена връзка скандала с бития от националисти член на бандата на Енрике Иглесиас. Защо ли? Най-вероятно защото нямаше как да скрият и своята съпричастност към създаване на атмосфера на ксенофобия, на истерия и тотално неприемане на различния по религия, раса и етнос. Когато има заредено оръжие на сцената, няма как в даден момент то да не гръмне.
Дни преди това в поредната битка на футболни хулигани пострадаха осем полицаи и пак всички млъкнаха вкупом. Не е удобно да закачате тези агитки, които са ресурс на националистите, и от чийто среди най-вероятно са излезли и биещите музиканта от групата на Иглесиас. Недосегаеми.
Разбрахте ли колко фалшива е била цялата "изненада" около призива на Радан Кънев да се подкрепи като единна в дясното пространство кандидатура на сегашния президент Плевнелиев? Как изобщо си помислихте, че възмутените от думите на Кънев изобщо се числят към потенциалните привърженици на Плевнелиев? Напротив, всеки един от тях плете планове за политическо търгуване, в които не само не влиза подкрепа за сегашния президент, а бламирането му.
Именно затова трябва ярко и открито говорене, включително от негова страна, а не мишкуване по темата. С мълчание и политкоректност на 30 юни сегашният ни държавен глава няма да има смисъл да прави каквото и да е обръщение към нацията.
Бойко Борисов удобно е извън страната и при пристигане отново ще успокои духовете с обещания за удовлетворяване на очакванията на българите зад граница. Главната задача обаче на всички е да не допуснат Плевнелиев до това да представлява хората зад граница, на поддръжниците на реформите и на промяната.
Защото така ще обърка схемите и девалвира политическия капитал на договарящите се зад кадър?
Пеевски си бил отишъл? Помните ли? Не само, че е тук и добре, но и дърпа конци зад кадър и то по начин, по който трудно го е правил преди.
Не се заблуждавайте - изобщо не става въпрос за опасността от вота на българските граждани в Турция, която в най-добрия случай е хиперболизирана. Става въпрос за това, че българите зад граница могат да обърнат вота у нас, както го направиха в Румъния при избора на президента.
В думите на Каракачанов личи явна неприязън към протестиращите българи у нас и зад граница.
Ако този човек крепи властта у нас, колко изобщо струва подобна власт?
Ако не харесвате новините, трябва да започнете да ги правите.
Излезте на улицата и господин Карачанов ще бъде никой.
И медиите ще трябва да отразят този факт независимо дали го харесват.
Моля при позоваване да давате линк към оригинала
Фактор: Кремълският политолог Баранов в прав текст - имаме нужда от нестабилна България
Ето Ви линк към програмна статия от известния руски политолог Сергей Баранов, който дава рядка представа за иначе затворената за външен поглед мирогледна кухня на Кремъл. Сега си представете, че тази статия е една хилядна част от производството на аналитично-информационната машина на Кремъл, на неговите служби, идеологически и пропагандни центрове.
Зад тези идеи стоят пари, хора, институции, ресурс. В перефраза - когато в Москва някой напише нещо, тук руските посредници го възприемат като залп на Аврора и ръководство за действие.
Както съм писал много пъти и познавайки кухнята - Русия съзнава, че не може да ни предложи конкурентна оферта на тази, която предлагат НАТО и ЕС. Нещо повече, кремълските стратези изобщо не мислят, че трябва да се конкурират за България със Запада. Според тях, ние им принадлежим по дефолт, по история, по наследство, по обвързаност. Ние сме "изконна" сфера на руското влияние.
Ако за Кремъл е допустимо западните политици да бъдат обгрижвани, ухажвани и буквално купени с щедри подаръци, България трябва да бъде купена със собствените и ресурси и да бъде заставена, ако трябва насила да заобича Кремъл. Брат, но по-малък, близък, но неравноправен.
От тук и препоръката на Баранов, която се изпълнява в момента като цел на руската външна политика - страната ни да се дестабилизира отвътре, за да се превърнем във "фалирала държава", в несъстоял се член на ЕС и НАТО и от там веднъж дестабилизирани и разединени, да ни завладеят "евтино".
Технологията е проста - нагнетяване на националистическата истерия и ескалация на неудовлетворението на българските граждани във всяка посока - вътрешна и външна, манипулация с умората и разочарованията на прехода - от вечно отлаганите и неслучващите се реформи и благоденствие, изобщо от всичко, което може да се интерпретира и използва като управленски провал или зона на уязвимост или чувствителност.
Посланието на Баранов е към управляващия елит у нас, в това число и към симпатизантите на Русия - Вие сте компрадорци, които са не само антируски настроени, но и русофоби!?
Забележете в тази група на "русофоби" не са толкова и само политици от десницата, а всички - и Станишев, и Борисов, и Доган. Плевнелиев, Митов, Ненчев - са просто врагове. Идеята на подобна психологическа атака е чрез "страхуване" да ни направят податливи на външни въздействия, да ни разединят и в крайна сметка да ни контролират.
Заедно със съседите ни в Югоизточна Европа сме определени като "слаби звена във веригата на западния империализъм".
Нищо повече, нищо по-малко - ние сме вече в лагера на империалистите - точно както във времената на Съветския съюз.
Трябва да бъдем изключително признателни на Баранов за неговата откровеност: "в случаите, в които русификацията на държавата е невъзможна, поради отдалечеността и от руския свят е необходима коренна промяна на политическата и икономическа система и мястото и в международните съюзи". Звучи като директива на Коминтерна към партизани.
Руският политолог посочва, че за Русия няма никакъв смисъл да съхранява стабилността на днешна България - страна, която авторът определя еднозначно като "враг" и "хроничен предател". Според него, желателна е "дестабилизация на вътрешната обстановка и идването /на власт - ИВ/ на "приятелски" сили, и заедно с Гърция излизане от Евросъюза и НАТО - това е нелош сценарий за целите Балкани".
Две са основните пропагандни опорни точки на кремълските политтехнолози спрямо България. Първата е, че българските граждани са социална жертва на Евросъюза, а страната е негова вътрешна колония. Внушението, че ние никога не сме правили избор към ЕС и НАТО, а сме били завладени от нечистите сили. Теза, с която се заиграва върху националната гордост и върху традиционно силното неудовлетворение у българина, че рогът на изобилието ни подминава. Към зоните за натиск спада и недоверието към възможностите на ЕС да се справи с бежанците и Ердогановата ислямизация на Турция като върховна заплаха за националната ни сигурност.
Две са основните пропагандни опорни точки на кремълските политтехнолози спрямо България. Първата е, че българските граждани са социална жертва на Евросъюза, а страната е негова вътрешна колония. Внушението, че ние никога не сме правили избор към ЕС и НАТО, а сме били завладени от нечистите сили. Теза, с която се заиграва върху националната гордост и върху традиционно силното неудовлетворение у българина, че рогът на изобилието ни подминава. Към зоните за натиск спада и недоверието към възможностите на ЕС да се справи с бежанците и Ердогановата ислямизация на Турция като върховна заплаха за националната ни сигурност.
Да Ви звучи познато от устата на местни политици?
Втората опорна точка на руската външна политика е разширяващата русифицирана диаспора на Балканите и в частност в България и Молдова, както и "плътно интегрираните в руската нация" българи, молдовани и гърци.
Няма съмнение, че макар и малка, но има част от обществото, за която гравитацията на Кремъл е по-силна от гравитацията на националната им идентичност.
Тъй като откровеността на този руски политолог е много над обичайната за руските медии, очаквам след тази статия да се наложат неутрализиращи операции, включително дежурното : "той не представлява официалната гледна точка на Кремъл" или "думите и анализите му са извадени от контекст".
Дори и да имате достъп да оригиналните документи и разработки на теоретиците на съвременната руска външна политика - това винаги е дежурния отговор.
Правя този дълъг цитат от разработката на Баранов за да посоча необходимостта от трезва и реална преценка дори у кръговете, които симпатизират на Путин и на неговата политика. След Южен поток разочарованието в Москва е толкова дълбоко, че връщането към привилегировани отношения е на практика невъзможно. Дори за тях.
Русия се промени. Към лошо.
Пазете България.
вторник, 17 май 2016 г.
Мениджър: Поли в глобалния свят и /раз/единена България.
Линк към статията
Всички се радваме на успеха на Поли Генова, но като че ли не осмислихме случилото се и значението за света в който живеем - за ценностите, за стандартите. Аналогията с 1994 година е повече от уместна - тогава усещането за криза беше тотално и възторгът някак естествено избуя върху благодатната почва на отчаянието. Днес нещата не са толкова фатални, но усещането за криза или безизходица не ни напуска. Няма споделения оптимизъм и вярата в доброто, което предстои.
Всички се радваме на успеха на Поли Генова, но като че ли не осмислихме случилото се и значението за света в който живеем - за ценностите, за стандартите. Аналогията с 1994 година е повече от уместна - тогава усещането за криза беше тотално и възторгът някак естествено избуя върху благодатната почва на отчаянието. Днес нещата не са толкова фатални, но усещането за криза или безизходица не ни напуска. Няма споделения оптимизъм и вярата в доброто, което предстои.
Усещаме със сетивата си, че летим в зона на все по-висока турбулетност, която не е свързана с глобални пазарни или политически цикли, а най-вече с вътрешни причини.
Слава богу, все по-голяма част от бизнеса у нас не зависи от политическия цикъл у нас, особено тези които са свързани с глобалните или европейски пазари - такъв е случая с високите и информационните технологии. И това е добрата новина, за която има две обяснения. Или нашите управляващи започват да осъзнават ползата от това да не клатят своята лодка и ако не могат да сторят добро, да не пречат на хората да реализират идеите си. Интеграционните процеси на България в света са отишли толкова надалеч, че какво правят нашите политици има второстепенно значение.
Друга голяма новина е, че повече от два и половина милиона българи се управляват от други по-качествени политици, а все по-голяма част от останали у нас вътрешни имигранти практически зависят повече от решенията на други правителства, отколкото на нашето.
Затова и Поли без да вижда, усеща огромната подкрепа на всички българи зад граница, които теглят нацията напред и които направиха възможен успех, който базата България наблюдаваше отстрани.
Докато българските успели хора пропуснаха усмивката на това забележително инат момиче, светът и обърна внимание. На принципа щом оцелееш в България, значи можеш да успееш навсякъде.
Въодушен от Поли чета от новинарската лента, че поредният български политически генерал предпочитал да не забелязва другите, а така пропуска да забележи и българите зад граница и другите у нас. Уж за да ги накаже другите, а така наказва себе си като пропуска да види и своя шанс.
Всеки път когато от тук нататък говорим за български национален интерес ще трябва да разбираме и интересите на българските емигранти. А това е огромно предизвикателство - българската политика трудно интегрира интересите на различните, на етнически групи и региони в рамките на страната, камо ли да приеме като свои въжделенията и надеждите на нарастващия брой българи извън страната.
Случилото се около избирателния закон е симптоматично.
Националистите теглят чергата към бурките и защитата от Турция като епитом на националния егоизъм? Не че бурките не са проблем, но в никакъв случай не са водещ приоритет. Истерията около тях може да ни докара само беди и пропуснати ползи. Трябва ни съвсем друг тип просветени глобални патриоти, които могат да се движат свободно в глобалния свят, като усвояват неговите възможности, но остават свързани един с друг и най-вече с Родината. Последното, от което имаме нужда е да насърчаваме националния или етнически егоизъм, като се фокусираме върху преразпределението на все по-оскъдни ресурси и все по-големи щети от отлагани и нерешени проблеми.
В същност голямото предизвикателство и отговорност на съвременното поколение българи е да поставим темелите на транснационалната реално-виртуална държава България, да направим законите, институциите, да отворим каналите за взаимовръзка, които ще ни държат заедно, така, че в мислите и делата ни винаги да има място за другия българин, без значение къде се намира.
Въпросите на реформите, на икономическото развитие и растеж, на борбата с корупцията, демографския проблем и другите теми, които присъстват в колективното обществено съзнание като "парещи" не могат да се решат успешно без участието и отчитането на всички българи.
Всички се гордеем с Поли Генова - но това стана възможно само благодарение на другата България, тази която искахме да лишим от глас и на която искахме да обърнем гръб.
Благодарение на президентското вето Парламентът може да поправи грешката.
Но е много по-важно да разберем посланието на Поли и сменим манталитета си.
Но е много по-важно да разберем посланието на Поли и сменим манталитета си.
неделя, 15 май 2016 г.
Планът на Първанов - Калфин президент - кратък анализ
Както предположих оттеглянето на АБВ е пряко свързано с кандадитурата на Калфин за кандидат за президент на лявото. Това е Първановия план, четейки между редовете на неговата реч. Това е и планът на Москва - скоро ще има анализ по темата. Кремъл не може да наложи явно проруски човек, затова ще се опитат да изберат за президент "европейски човек" - Първанов няма шанс по тази писта, затова лансират Калфин.
Разчитат и на връзките на Калфин в Европа /пистите, които използва и Бокова/ и добри контакти с Борисов. Те и затова реагираха като ужилени от медийния интерес към Плевнелиев.
Разчитат и на връзките на Калфин в Европа /пистите, които използва и Бокова/ и добри контакти с Борисов. Те и затова реагираха като ужилени от медийния интерес към Плевнелиев.
Не съм изобщо сигурен дали Радан Кънев е имал това пред вид, но се получи изключително добре.
Това е дами и господа - Калфин е острието и кандидата на Русия и на негов ангажимент. Затова го извадиха спешно от властта - за да не се спрягат поръчки и други фалове в министерството.
И медиите на Кой? ще тръбят - "най-успешния социален министър на прехода" - социалния президент на бъдещето.
Битката е за ГЕРБ. Затова и Първанов и олигарсите натискат по чувствителните точки определени хора в ГЕРБ, включително Борисов. Ако успее да наложи кандидата си в ГЕРБ Първанов ще маргинализира и БСП - т.е. ще ги принуди да сътрудничат при неговите условия.
Един от големите му проблеми е да откаже БСП да издига свой кандидат и да припознае Калфин като свой. Това е твърде горчив хап за амбициозната Нинова, колкото и Първанов да успя зад кадър да и помогне да махне Миков. Тя тепърва ще трябва да се утвърждава като лидер и така бързо да клекне пред експрезидента ще и се отрази негативно.
Един от големите му проблеми е да откаже БСП да издига свой кандидат и да припознае Калфин като свой. Това е твърде горчив хап за амбициозната Нинова, колкото и Първанов да успя зад кадър да и помогне да махне Миков. Тя тепърва ще трябва да се утвърждава като лидер и така бързо да клекне пред експрезидента ще и се отрази негативно.
Основната линия на противодействие е дебелата сянка на Първанов зад Калфин.
И свързаността с Русия - не случайно всички ходят редовно в Москва.
Изборът на Калфин не е никаква изненада, но е доказателство, че Първанов все още контролира мрежи за влияние у нас, който без съмнение се опитва да кешира в контактите си с Кремъл. За да се откупи за многото си грехове към Путин и основния - личните политически гаранции, които даде за шлема, от който не остана нищо.
И свързаността с Русия - не случайно всички ходят редовно в Москва.
Изборът на Калфин не е никаква изненада, но е доказателство, че Първанов все още контролира мрежи за влияние у нас, който без съмнение се опитва да кешира в контактите си с Кремъл. За да се откупи за многото си грехове към Путин и основния - личните политически гаранции, които даде за шлема, от който не остана нищо.
събота, 14 май 2016 г.
Особености на българското "дясно" дебатиране около президентската кандидатура
Прочетох мнението на писателя Георги Боздуганов, който определи предложението на Радан Кънев за започване на разговори за обща кандидатура в дясно като лицемерно и подло, защото според него, се нанасял удар върху шансовете на Плевнелиев да направи втори мандат.
Ето Ви е едно прекрасно основание никога да не се занимавате с българска политика и с български политически партии, особено в дясно. Имат си стари рани, стари врагове и докато са самоунищожаваха във взаимните си претенции Кой? си управляваше безгрижно през последните 25 години. И така чрез взаимно етикетиране взаимно се маргинализираха.
Всички търсеха да бъдат идейно високи, което ги отправи за дълго в опозиция. В първия момент, в който прибраха егото си и се явиха като Реформаторски блок, успяха да влезнат в Парламента. Но властта отново върна дебата за кой по по най и сега сме в класическата фаза за търсене на моралните победи. Освен всичките други грехове има и много суета, бих казал дори елементарна ревност.
Тези бъгове в дясното бяха заложени в модела за дясното, проектиран от номенклатурата - през цялото време лидерите в дясното все търсехе идейната чистота и все се оказваха в опозиция и разединени. Като, че ли всички вкупом бяха пропуснали уроците по реална политика. Накрая не остана нищо живо или значимо там, като изключим ГЕРБ в частта, в която тя покрива представите за дясно.
За миг се абстрахирайте от битките в дясно като условно политическо пространство. Предлагам да не спорим кой е автентичен там.
Забравете за авторите на предложението за обединение около кандидатурата на Плевнелиев - да приемем, че това просто е лицето Х, което Вие не познавате.
Питам, време ли е да се подкрепи и насърчи обединението в условното дясно около един кандидат или да се подкрепи президентската институция, която е обект на ежедневни атаки и принизително говорене от всякакви страни. И на децата е ясно, че това е спуснатата от Москва свръхзадача - България без Плевнелиев или без такъв като него на изборите?
Има ли друг по подходящ от Плевнелиев е друг въпрос, но той не се поставя и ако трябва да му отговорим, трябва да минем през кандидатурата на сегашния президент?
Важно ли е дебатът да се води в плоскостта европейски-евразийски избор за президент - т.е. Плевнелиев да бъде избора на десните още сега? Важно е.
Да, има още един въпрос - прекалено рано ли е да се поставя неговата кандидатура /трябва ли да чакаме 30 юни/ или е рано само за определени политици?
Не сработва ли типичния рефлекс на нищоправенето, когато първия извън групата е винаги грешник? Във фрагментирана десница ревността като че ли никога не си е отивала.
При това без значение дали Плевнелиев приема или не.
Не е нужно, дори е опасно, да се бездейства до 30 юни - защото подкрепата, включително от ДСБ /които до този момент никак не са били сред най-усърдните му защитници, дори напротив/ отваря възможна тема за взаимодействие с ГЕРБ и с партньорите в РБ след напускането на АБВ. Каквото и да се случва винаги ще има подобна нужда за мостове в дясно и в общественото пространство на тема подкрепа на евроатлантическата ориентация.
Изглежда някой се уплаши от подобна перспектива. С егото напред консенсус не се постига.
Подкрепа и фокусиране на вниманието върху обществото върху защитата на евроатлантическата ориентация, върху достойнствата на кандидатурата на Плевнелиев и президентството винаги е нужна, без значение дали той ще се кандидатира или не.
Всеки може да намери за достатъчни евентуални негови основания от личен и друг характер, които да не му позволят да се кандидатира. И тогава сегашното ще се окаже буря в чаша вода, но поне ще го изпратим с чест и достойнство, а не окалян и омърсен. До тогава левите, националистите, Първанов и Доган ще развият върху нежеланието или форсирана политическа невъзможност сегашния президент да се кандидатура за да развият инициативата си и обезкуражат конкуренцията. Бъдете сигурни, когато парите и интересите са на едно място, тези сили лесно ще стигнат до обща кандидатура, докато споровете между евроатлантиците ще направят невъзможно съгласието.
Това е повече от сигурна рецепта за губене на избори.
Защото вариантът по дефолт - ГЕРБ да не подкрепи Плевнелиев и да се опита да наложи друг кандидат като общ за дясното - е доминиращ. При текущото развитие на ситуацията, при постоянните внушения от влиятелни фигури в управляващата партия, че Плевнелиев няма да бъде техен кандидат, не мислете, че чудото ще самослучи без външен тласък. Поне дотолкова, доколкото да държи неговата фигура в центъра на обществено внимание и качествата му като държавен глава. Съвсем не е сигурно, че така определен в постоянни дрязги в дясно кандидат ще стимулират ГЕРБ да мисли за съгласувателен процес изобщо. Нито пък, че ако ГЕРБ тръгне със свой кандидат той непремено ще спечели. Особено ако реалната битка - Европа - Русия се подмени с мнимата "предатели-защитници" на Отечеството. Управляващата конфигурация се раздира от вътрешни битки, които неминуемо ще се пренесат и върху президентската надпревара.
В подкрепа на Плевнелиев или кандидат на дясното трябва да се мобилизира целия ресурс, включително умерените националисти, дори ДОСТ ,защото разделителната линия е Европа и НАТО. Това може да послужи за базисна консолидация в дясно и рестарт на управлението върху нова основа.
Кои се раздразниха от това, че Кънев предложи да са работи в тази посока ? Определено това не беше Плевнелиев - видяхте интервюто по Панорама - никакъв, дори най-малък помен от притеснение или недоволство. Но гракнаха всички, които си мислят, че нещата трябва да се случват само в избрания от тях момент /без да артикулират кой е той/ или че те имат монопол върху инициативите в тази плоскост.
Истерията тръгна и от средите, които именно са против кандидатурата на Плевнелиев и смятат самото му поставяне във фокуса на обществено внимание като неизгодно развитие.
Аналогиите с 2001 година са повече от една.
Кънев бил лицемер и неискрен - моля, тествайте го в реални преговори и действия за да го изобличите. Както се казва доказателството за пудинга е в неговото изяждане. Но ако се окаже, че и искрен и зад това няма задни мисли какво правим? Ако мислите, че имате по-добра идея или инициатива - моля, лансирайте я? А не да обикаляте по медиите и да слагате етикети върху неговото действие и Вашето бездействие.
Политиката трябва да се освободи от предразсъдъците на носителите си. Вместо позитивен дебат в дясно блика негативна енергия.
Ето затова не се занимавам с политика - убийствена загуба на човешка енергия и тотален дисбаланс между емоционално и рационално, водещо до перманентно неудовлетворение..
Очаквам нормален дебат в Реформаторския блок, в гражданските сдружения и заедно да поставят темата в разговор с ГЕРБ и с другите партии, които могат да застанат зад Плевнелиев и да спечелят изборите. И ако може всеки да се убере претенциите за непогрешимост и изключителност. Още докато партиите не са издигнали своите кандидати.
Залозите са прекалено високи. Защото ако се загубят тези избори, не само ще има предсрочни избори, но ще има смяна на правителството и днешните критици отново за малко или за по-дълго ще напуснат Парламент и възможност да правят политика.
Между другото имам много високо мнение за Георги Боздуганов и за работата му. Нека приеме това като друго мнение.
Аз съм последният, който ще има претенции за непогрешимост. Разсъждавам. Понякога с полза за обществото.
Ето Ви е едно прекрасно основание никога да не се занимавате с българска политика и с български политически партии, особено в дясно. Имат си стари рани, стари врагове и докато са самоунищожаваха във взаимните си претенции Кой? си управляваше безгрижно през последните 25 години. И така чрез взаимно етикетиране взаимно се маргинализираха.
Всички търсеха да бъдат идейно високи, което ги отправи за дълго в опозиция. В първия момент, в който прибраха егото си и се явиха като Реформаторски блок, успяха да влезнат в Парламента. Но властта отново върна дебата за кой по по най и сега сме в класическата фаза за търсене на моралните победи. Освен всичките други грехове има и много суета, бих казал дори елементарна ревност.
Тези бъгове в дясното бяха заложени в модела за дясното, проектиран от номенклатурата - през цялото време лидерите в дясното все търсехе идейната чистота и все се оказваха в опозиция и разединени. Като, че ли всички вкупом бяха пропуснали уроците по реална политика. Накрая не остана нищо живо или значимо там, като изключим ГЕРБ в частта, в която тя покрива представите за дясно.
За миг се абстрахирайте от битките в дясно като условно политическо пространство. Предлагам да не спорим кой е автентичен там.
Забравете за авторите на предложението за обединение около кандидатурата на Плевнелиев - да приемем, че това просто е лицето Х, което Вие не познавате.
Питам, време ли е да се подкрепи и насърчи обединението в условното дясно около един кандидат или да се подкрепи президентската институция, която е обект на ежедневни атаки и принизително говорене от всякакви страни. И на децата е ясно, че това е спуснатата от Москва свръхзадача - България без Плевнелиев или без такъв като него на изборите?
Има ли друг по подходящ от Плевнелиев е друг въпрос, но той не се поставя и ако трябва да му отговорим, трябва да минем през кандидатурата на сегашния президент?
Важно ли е дебатът да се води в плоскостта европейски-евразийски избор за президент - т.е. Плевнелиев да бъде избора на десните още сега? Важно е.
Да, има още един въпрос - прекалено рано ли е да се поставя неговата кандидатура /трябва ли да чакаме 30 юни/ или е рано само за определени политици?
Не сработва ли типичния рефлекс на нищоправенето, когато първия извън групата е винаги грешник? Във фрагментирана десница ревността като че ли никога не си е отивала.
При това без значение дали Плевнелиев приема или не.
Не е нужно, дори е опасно, да се бездейства до 30 юни - защото подкрепата, включително от ДСБ /които до този момент никак не са били сред най-усърдните му защитници, дори напротив/ отваря възможна тема за взаимодействие с ГЕРБ и с партньорите в РБ след напускането на АБВ. Каквото и да се случва винаги ще има подобна нужда за мостове в дясно и в общественото пространство на тема подкрепа на евроатлантическата ориентация.
Изглежда някой се уплаши от подобна перспектива. С егото напред консенсус не се постига.
Подкрепа и фокусиране на вниманието върху обществото върху защитата на евроатлантическата ориентация, върху достойнствата на кандидатурата на Плевнелиев и президентството винаги е нужна, без значение дали той ще се кандидатира или не.
Всеки може да намери за достатъчни евентуални негови основания от личен и друг характер, които да не му позволят да се кандидатира. И тогава сегашното ще се окаже буря в чаша вода, но поне ще го изпратим с чест и достойнство, а не окалян и омърсен. До тогава левите, националистите, Първанов и Доган ще развият върху нежеланието или форсирана политическа невъзможност сегашния президент да се кандидатура за да развият инициативата си и обезкуражат конкуренцията. Бъдете сигурни, когато парите и интересите са на едно място, тези сили лесно ще стигнат до обща кандидатура, докато споровете между евроатлантиците ще направят невъзможно съгласието.
Това е повече от сигурна рецепта за губене на избори.
Защото вариантът по дефолт - ГЕРБ да не подкрепи Плевнелиев и да се опита да наложи друг кандидат като общ за дясното - е доминиращ. При текущото развитие на ситуацията, при постоянните внушения от влиятелни фигури в управляващата партия, че Плевнелиев няма да бъде техен кандидат, не мислете, че чудото ще самослучи без външен тласък. Поне дотолкова, доколкото да държи неговата фигура в центъра на обществено внимание и качествата му като държавен глава. Съвсем не е сигурно, че така определен в постоянни дрязги в дясно кандидат ще стимулират ГЕРБ да мисли за съгласувателен процес изобщо. Нито пък, че ако ГЕРБ тръгне със свой кандидат той непремено ще спечели. Особено ако реалната битка - Европа - Русия се подмени с мнимата "предатели-защитници" на Отечеството. Управляващата конфигурация се раздира от вътрешни битки, които неминуемо ще се пренесат и върху президентската надпревара.
В подкрепа на Плевнелиев или кандидат на дясното трябва да се мобилизира целия ресурс, включително умерените националисти, дори ДОСТ ,защото разделителната линия е Европа и НАТО. Това може да послужи за базисна консолидация в дясно и рестарт на управлението върху нова основа.
Кои се раздразниха от това, че Кънев предложи да са работи в тази посока ? Определено това не беше Плевнелиев - видяхте интервюто по Панорама - никакъв, дори най-малък помен от притеснение или недоволство. Но гракнаха всички, които си мислят, че нещата трябва да се случват само в избрания от тях момент /без да артикулират кой е той/ или че те имат монопол върху инициативите в тази плоскост.
Истерията тръгна и от средите, които именно са против кандидатурата на Плевнелиев и смятат самото му поставяне във фокуса на обществено внимание като неизгодно развитие.
Аналогиите с 2001 година са повече от една.
Кънев бил лицемер и неискрен - моля, тествайте го в реални преговори и действия за да го изобличите. Както се казва доказателството за пудинга е в неговото изяждане. Но ако се окаже, че и искрен и зад това няма задни мисли какво правим? Ако мислите, че имате по-добра идея или инициатива - моля, лансирайте я? А не да обикаляте по медиите и да слагате етикети върху неговото действие и Вашето бездействие.
Политиката трябва да се освободи от предразсъдъците на носителите си. Вместо позитивен дебат в дясно блика негативна енергия.
Ето затова не се занимавам с политика - убийствена загуба на човешка енергия и тотален дисбаланс между емоционално и рационално, водещо до перманентно неудовлетворение..
Очаквам нормален дебат в Реформаторския блок, в гражданските сдружения и заедно да поставят темата в разговор с ГЕРБ и с другите партии, които могат да застанат зад Плевнелиев и да спечелят изборите. И ако може всеки да се убере претенциите за непогрешимост и изключителност. Още докато партиите не са издигнали своите кандидати.
Залозите са прекалено високи. Защото ако се загубят тези избори, не само ще има предсрочни избори, но ще има смяна на правителството и днешните критици отново за малко или за по-дълго ще напуснат Парламент и възможност да правят политика.
Между другото имам много високо мнение за Георги Боздуганов и за работата му. Нека приеме това като друго мнение.
Аз съм последният, който ще има претенции за непогрешимост. Разсъждавам. Понякога с полза за обществото.
Абонамент за:
Публикации (Atom)