Фактор: Кибервойната между Русия и САЩ е факт – отвъд предизборните терзания Тръмп-Клинтън

Линк към оригинала във Фактор

Белият дом реши – червената линия е премината от Москва и трябва да се действа. Най-ценната част от съвместния доклад на Министерството на вътрешната сигурност и ФБР по руските хакерски атаки е не само разкриването на начина по който те са осъществени, а най-вече пътя по който може да изградите система за защита и отговор.

В този смисъл споделянето в открит режим на поверителна информация от страна на американските специални служби със сигурност вдига залозите, защото атаките са не само срещу американската демокрация, а срещу всички правителства, които са обект на въздействие от страна на руските киберсили. Българското правителство също е било обект на атака. Дори днес външният ни министър не беше пощаден.

Това дори вече не е изненада, защото се превърна в ежедневие.

Темата е прекалено сериозна за да се разглежда само през призмата на миналата битка „Тръмп – Клинтън“ и предизборните терзания.

Първо, въпросът дали тези атаки са повлияли върху избора на Тръмп, като по този начин се оспори легитимността на неговия избор, е второстепенен и в много отношение ирелевантен относно истинската тема за влиянието на чужда конкурентна, дори враждебна сила върху процеси и институции в най-голямата демокрация. 
Ако Кремъл може да прави каквото си иска в САЩ, какво да кажат другите? 
Тогава Русия може да представя всичко което се случва в света и в Европа като функция на своята политика – и Брекзит, и Тръмп, и Сирия. Утре ще бъде Франция, вдруги ден Германия – изобщо Путин е повелителят на света, а единствената опция на Тръмп е да се договори с него. Така поне е теорията.

Вече е ясно, че Тръмп е законно избран президент и няма сила или причина, които да променят този факт. Дори това че в хода на предизборната кампания призова Русия да засили атаките и да разкрива важни документи от предизборната кухня на Хилъри Клинтън. Това вече е история и напълно се вместа в жанра на допустими предизборни маневри.

Но именно в ролята си на президентр, отговорността на Доналд Тръмп предполага грижа не само за собственото си его, а за интересите и сигурността на всички американци и на партньорите на САЩ по света. Това изключва откритото пренебрежение към реално поставени от разузнавателните служби на САЩ въпроси пред националната сигурност на страната и на целия западен свят. Разсъждения по темата в плоскостта – републиканци-демократи, Тръмп-Обама, кому е изгодно, нямат отношение към факта, че Русия има мотиви и възможностите да реализира открити хибридни атаки, в допълнение към това което четем в доклада на разузнавателните служби. Този доклад обявява де факто състояние на кибер война на Русия със САЩ и със Запада като цяло. Нещата трудно могат да бъдат оценени като по-сериозни, защото ако това е така, то тогава трябва да бъде задействан член 5 от договора за НАТО. Вероятно това ще отрезви руския президент.

Неглижирането на този базисен факт в името на спекулации върху нюансите в оценката на последствията, би поставило националната сигурност на всяка стана членка на НАТО под въпрос. Повтарям, въпросът не е дали са появлияни резултатите от изборите /тук отговорите могат да бъдат различни/, а дали тези атаките са знак на открита необявена кибер война, което налага тотално преосмисляне на цялата доктрина на националната сигурност на НАТО.

Вие можете да имате най-могъщата армия, да разполагате с най-могъщите оръжия, но ако някой може да повлияе върху основни стълбове на политическата система, върху изборния процес, върху общественото мнение и по този начин да навигира действията на политическите институции в удобно за себе си русло, то тогава би било чиста и безусловна победа, без нито един изстрел - класика на хибридната война.

Ако е война, макар и кибер, американската и световна общественост трябва да знаят това.

Второ, президентът Тръмп реагира правилно, защото реакцията му не трябва да позволява да бъде интерпретирана като "съвпадаща" с руската позиция, ако и когато се гонят американски дипломати като ответна мяра. Разкритията в доклада,  за всеки американски президент без значение кой е той, са теми от вътрешен и конфиденциален процес, каквото е общуването с разузнавателната общност. Никой президент не може да си позволи да пренебрегва докладите на разузнавателните служби, защото утре ще трябва да работи с тях. Да, възможно е тези служби да не си вършат работата професионално, да има политическа намеса, дори да се стига до крайности в интерпретацията или самите данни да не са достатъчни. Но именно за това има различни разузнавателни канали и служби, които работят изолирано и самостоятелно за да дадат различни погледи и гледни точки върху един и същ проблем. Докато не стъпи в длъжност, избраният президент Тръмп трудно може да има равностойна по обем и всестранност информация, която да му позволи да пренебрегне резултатите от работата на тези служби.

Колкото и президентът Путин да се стреми да представи проблема като реакция на „загубили“ изборите, надменността му трудно ще прикрие нуждата от отговорност за реални действия.

Нашата с Вас преценка трудно може да бъде меродавна или показателна за обществената значимост на действията на президента Обама или президента Путин. Най-малкото защото реперът за "достатъчност" на данните на разузнаването за извършено киберпрестъпление е условен - т.е. те винаги могат да бъдат потопени в контекста на актуалната политика и да бъдат интерпретирани като "недостатъчни" или неконклузивни - недостатъчно убедителни. Факт е, че докладът не е на ЦРУ, а на  Министерството по вътрешна сигурност и ФБР.

Такава е същността на битките в киберпространството - доказателствата са трудни за събиране, защото идентичността и следите които оставяме са виртуални и подлежат на различни интерпретации.

Винаги остава валидна опцията за самохвалство на руския президент и за надценяването му, което има своите солидни основания. Но и в този случай, именно от гледна точка на сериозността на темата и последствията, е по-добре да има свръхреакция, отколкото липса или неадекватна реакция.

Трето, в съвместния доклад на Министерството на вътрешната сигурност и ФБР подробно е описана технологията и източниците на атаките - до степен, до която може изобщо да се достигне в публичен доклад. Колкото и скептиците да подозират политическа намеса "от горе" и злоупотреба със служебно положение - трудно може да се оспори авторитета на заключенията на този доклад - най-малко поради степента на подробност и изложените аргументи. Излагането на публично внимание и дисекция на данни и заключения от вътрешната кухня на разузнавателни служби излагат авторите на докладите на публичен репутационен и професионален риск. Знае се, че разузнавателните служби държат да не разкриват нито методите си, нито източниците, нито това което знаят, за да не дадат на опонентите си предимство. Съвместният доклад в този смисъл означава, че разузнавателните служби и администрацията на президента Обама са преценили, че битката е обявена и няма смисъл от излишна дискретност.

Трето, защитната линия на Русия, че докладите са предубедени, идеологизирани и т.н, че нищо не доказват, като се игнорират действията на президент, комуто остават само три седмици, издава нервност, защото може да се разпадне целият им мастър план. Хибридните въздействия са ефективни, само когато са под радара на обществено внимание.

Със сигурност ще бъдат направени любимите на Путин и Лавров обвръзки – примерно, че Обама действа от завист, заради „успехите“ на Русия в Сирия и необходимостта да даде отговор защо се е провалил и отсъства от преговорите. Не случайно в очакване на тези разкрития, Москва се опита да подготви почвата за тяхната интерпретация като от МИД предварително внушиха, че „отношенията между Обама и Путин“ са изключително хладни.

Много зависи от реакцията на президента Тръмп и обективните граници в рамките на които той може да разполага своите действия, т.е. от реакцията на Конгреса на САЩ и ефективността на прословутата американска система на контрол и противотежести..

Логично е да се опита да затвори "скандала" в рамките на своите вътрешни канали за комуникация с разузнавателната общност и да го извади от публичност. След официалния си избор и още повече след встъпването си в длъжност, той престава да бъде обвързан с предизборни "съображения".

Ако опасността е реална, а тя е такава -може да се спори само относно интерпретацията за последствията - то тогава въпросът е дали Тръмп ще остави отворена вратичката за външно влияние и намеса от страна на Русия. Следващият път той може да бъде жертвата, ако господарят на Кремъл прецени, че нещата не вървят в желаната от него посока. Тук Хилари Клинтън или Обама изобщо не са тема, става въпрос за неговия личен интерес като действуващ президент.

Характерът на хибридната война позволя повече от една възможност за игра против Тръмп. Уикилийкс и „Анонимнинте“ са винаги на разположение за да пуснат поредната доза от компромати – реални или мними - срещу новия американски президент. Не е нужно да бъдат доказани в съд, те вършат своята работа по дискредитация на действащи американски политици още на ниво медийни публикации. Извън всякакво съмнение е, че проникването на руските специални служби във американския политически живот не е само проблем на американския президент или Конгрес, а на партньорите на Америка. В този смисъл способността на Русия да формира общественото мнение на Запад чрез открити канали, чрез медийни и кибер въздействия само прави нещата от тревожни критични.

Реакцията на Доналд Тръмп все повече ще става президентска и все по-малко кандидат президентска.

Ако истината е толкова зловеща, колкото излиза в съвместния доклад, то по-добре е да не се залъгваме и да вземаме желаното за действително.

Всеки иска мир и разбирателство с Русия, но руският президент няма граници на своя експанзионизъм - от Грузия, през Украйна и Сирия - утре ще бъде Беларус, Молдова или друга страна от „близката чужбина“. На следващия етап ще се прехвърли в ЕС и НАТО, защото няма нужда от войски за да промени политиката и избора на гражданите на тези страни. Дори да приемем, че неговата намеса в американските избори е хиперболизирана поради политическа заинтересованост на конкретни американски политици, самите възприятия, че за него няма забранени зони и невъзможни неща, окриля цялата негова кохорта от симпатизанти, бизнес и политически партньори, чийто мрежи рано или късно ще разрушат и ЕС и НАТО.

Путин гради империята си върху руините на западните демокрации, докато западните лидери се чудят дали това се случва.

Благотворителност по време на гранд корупция - Рождественски размисли

Светли дни са около Рождество Христово. Новата Година е като Великден без религии, за всички. Надежда за ново начало. Време за благотворителност. И това не е по религиозен повик, а по вътрешен човешки, който след това религиите са опаковали и представили като ценност.
Има много двойственост в дарителската дейност, както за това, за което даряваме, така и защо даряваме. Тези дни ни напусна Джордж Майкъл и вече в отвъдното, започнаха да разказват за огромната му дарителска дейност, която той е държал да прави спонтанно  и извън вниманието на медиите. На момичето в бара, което споделило че трудно вързва двата края, веднага и на място. Познавам такива хора, сам се занимавам с благотворителност - лична и колективна от много години.
За парите и времето за благотворителни каузи, които съм и продължавам да дарявам, няма смисъл да говоря. Никога не е достатъчно, нито пък е толкова значимо, че да си струва да се говори. Винаги съм бил признателен на хора, които поставят първо условие имената им да не се споменават. Вероятно сред тях има и такива, които не искат да се знае, че са в състояние да даряват, за да не привлекат лоши погледи и нечие нездраво внимание. Не зная, гледам резултата.
Но повечето дарители със сигурност са от този тип хора, които изповядват веруюто, че за благото дело думите са излишни.
Думата ми е за показната и двойствена благотворителност, която са разгърна около трагедията в Хитрино. То не бяха обещания, не бяха фото и телевизионни сесии. Стигна се до абсурди - в буквалния смисъл "заляха" трагедията с благотворителност за десетки милиони - много повече, отколкото са нужни. И поставиха бедата в България извън Хитрино в дискриминационно положение.
Важното е да влезеш в кадър, а това дали средствата реално ще се отпуснат и дали ще изразходват пестеливо и с мисъл, че са "трудни" пари - не е важно. Как ще отговарят на другите зони на бедствие, почти винаги причинени от човек, а не от природа, за това няма отговор?
Важен е рейтингът - и на медиите, и най-вече на политиците. А те рядко даряват собствени пари, но виж за публичните средства са много ларж.
Ако питате мен - те дори нямат право да парадират, когато с публични средства решават конкретна, чужда тям трагедия. Това право се ограничава само до размера на парите, които са извадили от собствения джоб или публичните блага, от които са се отказали, в името на нуждаещите си. Примерно от субсидиите на партиите или като са решили да не ползват служебни коли.
Хората вярват в Исус Христос - този богочовек не за друго, а защото е символ на надежда и на постижимото човешко поведение. За да имаме репер на собственото си поведение, а не някакво отдалечено и несъизмеримо с нас божествено начало.
Още като слушах за десетки милиони, които ще залеят Хитрино се замислих в същност не е ли по-добре да не даряваме за неща, които държавата - като наш колективен Аз - може и трябва да свърши.
На всичкото отгоре има виновници, които трябва да платят, има застрахователни компании, има фондове за бедствия.
Дават ли си управницитеа сметка, че в България поводите за благотворителност най-често отразяват отсъствието на държава?
И това не е само в Хитрино, вижте какво става с Фонда за лечение на деца и постоянните призиви да дарим за някой тежко болен.
Не мога да проумея защо трябва да ни призовават да събираме средства за да спасим нечий човешки живот, когато имаме здравна система, в която изтичат все повече милиарди и чрез която държавата е призована да изпълни конституционните си задължения да се грижи за здравето на всички българи.
Във фонда за лечение на деца се разпределят някакви "малки" милиони, при това вече и не знаете точно колко и как, но хората не им вярват и зоват да дарим за един или друг случай, защото са загубили вяра.
Винаги ще има казуси, които няма да могат да се лекуват в страната, особено когато касаят редки заболявания и там решението не може да бъде друго освен изпращане в други държави.
Въпросът ми е за анализа на възможността за лечение на болести, които придобиват масовост и изискват системни решения чрез внос на оборудване и на квалификация.
Не ме разбирайте погрешно, винаги има място за допълнителна помощ, за добра дума, за средства, които да допълнят основните разходи по лечението на едно или друго дете. Я за пътуване на придружители, за хотел, за ежедневна издръжка. Думата ми е за принципа и за системата.
В същност този тип принудена благотворителност е символ и иманента черта на модела на преход.
Даряваме с милиони, а крадат с милиарди. Именно за да не задаваме въпросите, които съпътстват всяка трагедия - не само за отговорността и виновните, но и за несвършената работа на публичните институции, недофинансираните проекти за модернизация, за сигурност, за качество на услугата и т.н. ни заливат с тази "благотворителност" с публични средства.
За това не вярвам на публичните кампании през които ме призовават да дарявам средства. Не от инат, а от опит. Организирал съм много кампании, с много средства и за трудни цели - там където хората предпочитат да не виждат и да не се показват по телевизионните екрани.
За деца за тежки умствени и физически недостатъци - ако не знаете за какво става реч, поинтересувайте се. Не бяха кой знае какви средства - но достатъчно за да покрият нуждите от отопление за зимата или за ремонт в няколко дома. И в Москва и тук, както казват по мярата на своите възможности.
Всяка сума за благотворителност изисква "организационни разходи" - защото няма как да превърнете която и да е сума в свършена работа без контрол и процедури. А хората, които вършат работата с Вашите пари си искат своето. И ако държите на крайния резултат - трябва да минете през терзанията и дадете част от "добрите пари" за административни  и прочие обслужващи разходи за да видите краен резултат.
Първият път се оказа, че ако дадем парите те ще отидат за автомобил, с който да си вършат работа. Но си зададохме въпроса - ефекта за децата е малък и при всички случаи не пряк. Има и проблем с контрола върху разходването на средствата, защото хората са ги дали на Вашето доверие, а от другата страна винаги има желаещи да направят допълнителен лев лична полза. И ако накрая на уравнението от 100 лева дарени пари до крайната цел пристигат 50, за какво изобщо е било усилието.
Противник съм да се дарява в зони на отговорност на държавата, освен в случаите, при които дарението "тегли" след себе си по-големи средства - примерно да се направи проект.
Пиша тези редове за да предупредя, че пътя на благотворителността са застанали много "търговци", които са в състояние от Вашите добри пари да направят свой бизнес.
За БЧК няма да говоря - важна и нужна институция, но и там чистата благотворителност не е основна дейност.
Мобилните оператори си правят бизнес с Вашата благотворителност. Много малко са случаите в които те не прибират част от сумата като "търговски ползи". Покрай благотворителността има професионални фирми, които могат да Ви спретнат благотворителност срещу комисионна. Последното е особено подходящо за политици, търговци с "тъмна" история за изпиране на текущи и минали грехове.
Сблъсках се с грозните лица на българската благотворителност покрай инициативи в които участвах и мога с радост да кажа - има начин по който тази дейност да бъде осъществена без да се срамувате и като дадете дума, че средствата ще отидат до целта без отклонения.
Не за друго, а защото не приемам, че между добрата воля и нуждата трябва да има посредници.
Някак си стихнаха въпросите към кмета на Хитрино за скъпия джип - там сега стартира надпреварата в "усвояването". Бъдете сигурни има много хора, които не вярват че този кмет може да разпределя огромните средства и да бъде междинна спирка на милиони.
Не съм бил против нашите управници да демонстрират добра воля и добър жизнен стандарт, включително съпричастност към трагедии и беди. Но това трябва да бъде функция на техния личен принос, на собствени законни приходи, а не на достъпа им до публични средства.
Дума няма да обеля за българската православна църква. Тя отдавна отсъства от уравнението на благотворителността и изобщо на нашия жвот. Може би и за добро - защото сега между православния българин и Бог имаме по-малко "посредници".
Отсъстващата ни официална Църква изтласква на преден план трезвия поглед и простата истина, че трябва да разчитаме на себе си и на колективното си чувство за взаимопомощ и състрадание.
Голяма част от екранната благотворителност индикира управленски дефицити, с които не трябва да свикваме. Вероятно от гледна точка на ползващите тези помощи и дарения, това няма значение, особено от гледна точка на крайния ефект, но от гледна точка на отклоняването на вниманието и потулването на гнева, който може да роди промяна и коригира неправдата, този вид благотворителност - без да питаш, без да взискваш не е оптимален, да не кажа вреден.
Те това и искат - да крадат с милиарди, а да даряват с хиляди и да ни увличат да даряваме с милиони.
Не вярвам в моралната чистота на организирани от овластени с публична власт благотворителни кампании. Те разполагат с властови ресурс и вместо да призовават към благотворителност очакваме от тях просто да си свършат работата.
Преборвайки корупцията и особено гранд корупция, не само ще усилим възможността си да даряваме и да помагаме на ближния и изпадналия в беда, но и да изстреляме в друга орбита способността на публичните институции да си вършат работата, там където няма място за благотворителност, а за рутинна дейност на институциите.
За това без мен - когато хора на държавна служба ме организират от екрана да дарявам. Дори президентската Коледа ми е чужда като морал и логика. Тя бе започната от Първанов, по времето когато от моята страна, от моя и Вашия джоб, отлетяваха стотици милиони.
Не, благодаря. В този цирк не участвам.
Събраха се няколко милиона лева, които държавата може да "дари" за два часа харч от бюджетните си средства.
Винаги съм на линия за каузата на малкия човек, за когото Големите нямат време, докато организират милионите за Хитрино.

Bulgaria Analytica: Приватизацията на Роснефт – поглед върху новия глобален ред на президента Путин

Обявената в началото на месеца приватизация на 19,5 процента дял от нефтения гигант на Русия Роснефт предизвика значително оживление, особено в хода на последващите разкрития и допълнителни детайли.

Нарастващото напрежение, след везапния арест на икономическия министър Улюкяев се вписва в по-общ мастър план, в който роля имат както президента Путин, така и неговия главен нефтен боляр Сечин, известен брой високопоставен държавни служители, правни и корпоративни финансови консултанти, които са били в състояние да сглобят в крайна поверителност една доста комплицирана структура на сделката, която има спорна бизнес ценност, но висока геополитическа и персонална стойност.

Изборът на време за ареста на Улюкяев, само 20 дни преди формалното обявяване на сделка, която е отнела много месеци за структуриране, има пряко отношение към неговата опозиция към предложената схема. Участието на топ ръководители на контраразузнаването от ФСБ в арестуването му само доказва, че икономическия министър е бил считан за заплаха от главните спонсори на операцията. Просто е трябвало да бъде накаран да замлъкне със сила защото е знаел твърде много или защото е станал излишен в стратегическия план, одобрен от най-високото място. 

В транзакцията, която включва три партниращи организации – Катарския суверенен фонд за инвестиции, – the Qatar Investment Authority (QIA), компанията Гленкор – Glencore и италианската банка Интеса Санпаоло – Intesa Sanpaolo, изпъкват странни несъответствия ако се съпоставят заявените цели, наличната информация и крайния резултат.
Заявената цел например – приватизационни постъпления в държавния бюджет на Русия – трудно може да бъде по-надалеч, особен ако оценката е по нетна ценност.

Веднага след официалното обявление на сделката и Гленкор и Интеса излязоха от традиционната за такива случаи въздържаност за да обяснят, че нямат изключителна финансова експозиция по сделката, т.е. че основната част от финансовия ресурс е дошла от контролирани от руската държава структури и крайната точка е била държавния бюджет.

Накрая, главният изпълнителен директор на Интеса Карло Месина в нарочно заявление потвърди, че банката е действала в качеството си на финансов консултант, а не като кредитор или на координатор на заем по сделката.

По-късно през същата седмица от съобщения в медиите стана ясно, че руски банки – Газпромбанк и корпоративната на Роснефт банка – Общоруската банка за развитие на регионите (ВБРР) са играли ключовата роля по набирането на основната част от дълга от 7,4 милиарда долара, необходим за финансиране на недостигащата част от цената по придобиване на 19,5 процента от Роснефт срещу 10,2 милиарда долара.

Цялата операция беше широко употребена от официалната пропаганда като силен пример за способността на президента Путин да преодолява западните санкции. След последните разкрития излиза че и Катарския инвестиционен фонд и Гленкор са играли „западни партньори“ в тази операция без да поемат излишен риск. Той е изцяло покрит от държавни руски пари под контрола на Кремъл, без равностойно или споделено участие на „инвеститорите“.

Толкова за блестящия пропаганден удар на господин Путин, платен изцяло с пари на руския бюджет или на контролирани от руската държава компании.

Тук анализът обаче няма да спре. Да се опитаме да погледнем върху по-общия контур, реалните мотиви, защото логиката на сделката „виси“.

Руският президент със сигурност има нужда от пропагандно-информационни „удари“ за да държи „на кука“ руската и международното общественост под омаята на политическият му майсторлък.  Но резултатите изискват все по-големи средства, които вече са отвъд онова, което той може да си позволи за поредното упражнение по имунизиране на масовото съзнание срещу информационния поток – отрицателен икономически ръст, бюджетни съкращения, силно съкратени резервни фондове и разширени икономически санкции.

В търсенето на обяснение вероятно най-добре е да следваме следата, която да ни доведе до крайния собственик на процентите от приватизирания пакет в Роснефт, доколкото независимо от произхода на средствата изглежда става дума за преместване на съществен дял от най-голямата нефтена компания на Русия – Роснефт, на стойност близо 11 милиарда долара от държавни в частни ръце – или в Русия или в чужбина.

Банката Интеса Сан Паоло

Банката Интеса основно се занимава с банкиране на дребно, докато операцията около Роснефт изцяло попада в полето на крупното инвестиционно банкиране. Размерът на сделката е много над нормалната рискова експозиция по кредити, които Интеса може да поеме, освен ако тя не разполага със солидни взаимно обвързани хеджове. Италианската банкова система се намира в изключително уязвимо състояние, съществува много нервност около обсъждането секюритизационни схеми на банките Монте деи Паски и Уникредито за продажба на потрфейлите от лоши кредити, които „вдигат кръвното“ на финансови министри и банкери в Германия и в цяла Европа. В тази среда, при хронично генериращата загуби Интеса, е изключено да се очаква, че банката може да си позволи свръхрискова кредитна операция, дори и в рамките на участие в синдикиран заем. Или да разчита, че това ще стане покрито и извън публично внимание, още повече, че операцията изисква да бъдат спазени срокове и ангажименти, като се подава редовна информация и отчетност към централната банка на Италия и Европейската Централна Банка.

Наличната информация към днешна дата продължава да бъде разпокъсана и ограничена, вероятно съзнателно, но общата схема може да бъде изведена по дедуктивен път, като ролята на Катарския инвестиционен фонд и Гленкор се анализира допълнително.

По наше мнение е напълно възможно посочените две структури да не бъдат крайни собственици на приватизирания пакет от Роснефт.

Нарастващия дълг на Гленкор, който вече преминава 30 милиарда долара, ясно поставя границите на рисковете, които компанията може да поеме самостоятелно в сделката. Изглежда, че кредитите от името на Интеса са реализирани изцяло от руски банки, докато участието на Гленкор се свежда до „само“ 300 милиона долара, обезпечени с допълнителни доставки от Роснефт на 220,000 барела за ден за търгуване през следващите 5 години.

Цялата схема е „отключена“ от депозит от 29 милиарда долара, пласиран от Роснефтегаз – холдинговата структура, в Газпромбанк през месец октомври.  По-късно Газпромбанк влиза в ролята на основна финансираща банка, която поема основния риск по операция и поемата рисковете на Интеса.

Сделката с Роснефт, по начина по който бе замислена, освен корпоративните имаше нужда и от преките държавни гаранции. Това бе целта и на 5 годишния облигационен заем /номинално 10 годишен/, който Роснефт пусна на 5 декември на сума 600 милиарда рубли – колкото е размера и на сделката. Толкова масов пуск на облигации, който напълно изненада пазара, стана възможен само благодарение на предварителни съгласувани ангажименти, като руската централна банка сама закупи поне една трета част от него – 240 милиарда рубли, като по този начин разхвърля риска от сделката с пакета от Роснефт върху цялата банкова и финансова система на Русия.

По тази схема контролирани от руската държава фондове, тръгнали от Роснефтегаз, накрая се връщат през Катарския инвестиционен фонд и Гленкор като легитимни приватизационни ползи за руския бюджет. Президентът Путин и главния изпълнителен директор на Роснефт Сечин тръбят успех – за това, че са преместили средства от държавна компания в държавния бюджет, като в процеса собствеността остава в неясни ръце.

В руски медии вече започнаха догадки относно кои могат да бъдат тези „собственици“. Неотдавна в руската независима телевизия Дождь ТВ, бяха изказани предположения, че в случая с приватизацията на пакета от Роснефт става дума за типичен случай на прехвърляне на държавна собственост в частни ръце – топ политици през посредници, които реализират ползите при евентуална препродажба на пакета на трети лица. В Русия, тези медии твърдят, има само един човек, който е в състояние да даде зелена светлина на подобна сделка и на арест на министъра, който контролира приватизацията.

Ако се потвърдят подобни „просветени догадки“ едва ли ще има много изненадани от това, че движещия мотив е персонална изгода – личен фонд за „дъждовни дни“ или план за оттегляне в пенсия. Те от своя страна могат да провокират нови версии за предстоящи промени във властта.

Но това все пак изглежда прекалено тривиално за хора, който не изглежда да имат проблеми с финансиране на живота си след оттегляне от власт. Ако се опитаме да наложим времевия график на събитията около „продажбата“ на Роснефт с други водещи събития и хора, които правят заглавията в международните средства за масова информация, може да се приближим до друг вероятен и възможен сценарий – сделката да е част от геополитическа сделка или опит за такава.

Какво стои най-високо в списъка от приоритетни въпроси с екзистенциална значимост за руския президент?

Отговорът не би трябвало да е сложен – Сирия, ОПЕК, изборите в САЩ и лостовете, които президентът Путин може да използва за да насочва американската, а след това и европейската външна политика в русло, изгодно на Кремъл.

Не съществуват известни преки доказателства и скоро едва ли ще се появят такива, които да свържат събитията около Роснефт със събитията в САЩ, но си струва да се отиде още една крачка в тази посока.

Има едно нещо, което руският президент иска да избегне на всяка цена – това е двупартийния анти-Путин консенсус в американския Конгрес.

Изглежда, че именно Близкия изток заема централна роля в скрития геополитически контекст зад сделката с Роснефт.

Ето някои щрихи

Шефът на Ексън Мобил, който предстои да стане ръководител на американската външна политика, се радва на близки отношения не само с Русия, но и с емира на Катар и краля на Саудитска Арабия. Господин Путин неотдавна смени традиционното си въздържание в отношенията с ОПЕК, като изрази желание да си сътрудничи и участва в съкращаването на добива за да се поддържа цената на суровия нефт. 

Детайлите на случващото се – могат и да не станат известни, но има едно нещо сигурно – нефтът и природният газ дават достатъчно мощна глобална обща рамка, която да генерира своя собствена гравитация, докато изплува новия модус операнди между авторитарните лидери в Близкия изток, Русия и в други страни. 

Може да се спори дълго дали Катар би могъл открито да се пренебрегне санкциите срещу Русия, като инвестират свои 2,5 милиарда долара и да гарантират допълнително кредити, ако ръководителите на тази страна нямат гаранции, че имат надеждна защита. Това просто не можеше да се случи, ако катарския емир шейх Тамим бин Хамад предварително не бе получил гаранции от Вашингтон и уверения, че няма да последват реакция

Подобна теория пасва и на основната линия в съвременна руска външна политика – разбирателство с Тръмп и пренебрежение към Европейски съюз – Путин заобикаля проблеми, които не може да реши, докато в ЕС дойдат по-благосклонни към Кремъл лидери.

Разбира се, има много повече „движещи си“ фактори в сближаването на Русия и Катар – синхронизирането на интереси в Сирия, ОЕПК и газовия ОПЕК. Едно е сигурно, катарският лидер не би решил да участва в придобиването на дял в основната руска нефтена компания, без сигурност или уверения в политическата целесъобразност и значимост на сделка с Кремъл.

Въпреки че интересите на Запада като нефтен и енергиен вносител, съществуват достатъчно значими ниши на съвпадение на интерес с финансови и бизнес кръгове, които печелят от волатилността на цените на суровия нефт и природния газ, с които Русия може да търси съвпадение на интереси.

Да не забравяме, че дългото управление на президента Путин в значителна степен бе функция на външни обстоятелства – иракската война и провокирания скок в цените на суровия нефт, които предизвикаха най-големия скок във финансовото богатство на Русия за новата и история – повече от 4 трилиона долара. 

Руските медии доста обстойно отразиха посещението в Москва на бившия съветник на новоизбрания президент Доналд Тръмп Картър Пейдж на датата, в която беше обявена сделката по приватизацията на пакета от Роснефт. Основната цел на негова визита бяха именно срещи с топ мениджъри на тази нефтена компания, които бяха отразени в водещия бизнес всекидневник Ведомости като нов момент и знак за сближаване между Русия и САЩ. Господин Пейдж не проведе среща с попадащия по санкции главен изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин, като заяви /цитатите са по ТАСС):

“Последната сделка около Роснефт, в които взеха участие Катарския фонд и Гленкор, са съжаление служи за добър пример за това как американските частни компании са ограничени до голяма степен поради влиянието на санкциите. В новата ера на отношения между Русия и САЩ, голяма част от усилията ни трябва да бъдат в посока да подкрепим новата американска администрация, от гледна точка на възможностите за бизнес.“

Сделката за Роснефт и участието на Катар може да означава началото на пренареждане в глобалната геополитика и опит за рестарт на отношенията между САЩ и Русия. Това е възможно, не неизбежно развитие. 

Това, което е сигурно – веригата от събития около „приватизацията“ на Роснефт, са сигурен индикатор, че президентът Путин търси решения на вътрешните си проблеми чрез маневри на външно политическия фронт със средствата на руските държавни компании. Очевидно прогнозите му за справяне с икономическа криза, оценките му че Русия ще може успешно а се справи със зависимостта си от износа на енергоресурси, като диверсифицира икономиката си, не са неутешителни. 

Заедно с продажбата на дела в Роснефт, вървят паралелни разговори по придобиването на 98 % от индийската нефтена компания Есар, заедно с Трафигура и руския фонд UCP, като сделката се оценява на около 13 милиарда долара и се очаква да бъде завършена в началото на 2017 година. Делът на Роснефт формално се държи под 50 % поради санкциите, но няма да бъде особена изненада ако в този случай става дума за дублиращи руските интереси структури – Трафигура в ролята на Гленкор, а UCP на  Катарския инвестиционен фонд, като представители на истинските и назначени от Кремъл собственици. 

На геополитическо равнище, засилващата се активност на президента Путин за размразяване на отношенията с Япония и разискваните енергийни сделки и „островна“ бизнес дипломация, с участието на Роснефт, потенциално биха могли да маркират новата страгическа базова линия за сътрудничество с администрацията на президента Тръмп, включително по отношение на съгласуване на елементи от политиката им спрямо Китай като конкурентен глобален център. 

В действителност много малко от изброените и издържани в аристократичния класически дух на реалната политика на баланс на силите на Кисинджър могат да сработят днес в дълбоко взаимосвързан и глобален свят с дифузирана политическа и икономическа власт. 

Това не пречи опитите да продължават.

201 брой на Нюзлетъра: Поглед към 2017 година - прогнози за пазара на суровия нефт

Линк към целия нюзлетър

В края и началото на всяка година се правят прогнози за бъдещото на пазара на нефт и газ. За мнозина външни наблюдатели това е труден за разбиране като логика ритуал, защото рядко прогнозите вършат конкретна работа. Те са в огромен диапазон - примерно както сега се правят за 2017 година между $ 10 до $ 100 за барел. Подобен широк регистър за колебания на практика лишава прогнозата от потребителска стойност. Но за индустрията опита за прогнози не е толкова важен с конкретните цифри, а с аргументите, които съответните анализатори излагат за да ги обосноват. Понякога, много рядко, но все пак достатъчно често тези прогнози стимулират собственото мислене, дават насоки за следене на събитията в индустрията чрез приоритизация на важни и чувствителни към промени зони. По този начин се реализира по-добър мониторинг и управление на рисковете.

В случая бих заложил на един анализ, без който всички анализи за бъдещето на индустрията могат да изглеждат небалансирани и едностранни. 

Ключовата дума е Китай - защото както САЩ се превърнаха в т.н. суинг или балансиращ пазара производител на суров петрол, така и Китай като най-големия вносител на суров нефт е суинг потребител. Какво става с прогнозното потребление там има по-голямо значение, отколкото всякакво възможно съкращение на квотите за добив. Преценете сами какво е потребление от 11 милиона барела на ден, от които минимум 6 милиона от внос, при положение, че обемът на съкращения е 1,2 милиона барела на ден от страните от ОПЕК и още 560,000 барела на ден от страни извън ОПЕК.

В уравнението за бъдещото на потребление стои една огромна въпросителна, която до този момент се смяташе отдалечена хипотеза. Не и след като Китай започна да затваря силно замърсяващи производства - металургични, химически, текстилни, циментови и енергийни мощности поради безпрецедетни равнища на смог в сърцето на индустриалните зони на страната - провинция Хебей около Пекин до Шандонг на югоизток. Мащабът на операцията издава непозната до този момент решителност на китайските власти да предприемат драстични мерки за справяне с проблема, които при всички случаи могат да доведат до съществено съкращаване на потреблението на суров нефт.

Поне 24 китайски града са обявявали през тази година най-високо равнище на опасност от екологическо замърсяване, които води след себе си и изключителни правомощия за предприемане на драстични мерки, включително затваряне на индустриални мощности, на учебни заведения, на магистрали и т.н.

Суровият петрол едва ли ще бъде най-тежко засегнатата стратегическа суровина, преди него със сигурност ще бъдат въглищата, желязната и други руди.

Но решението на проблема със замърсяването задължително минава през транспортната компонента в този проблем, а там вносът и потреблеинето на суров нефт не могат да бъдат заобиколени или игнорирани като фактор.

В проучване след анализатори с които работи агенция Ройтерс - прогнозата за движение на цените на суровия петрол за 2017 година е била между 50-60 долара, което не изглежда нереалистично. Но пазарът на петрол е изключително волатилен и далеч отвъд изключване на влиянието на събития от типа "черен лебед".

Това което може да се случи в Китай.

Faktor.bg: Урокът по нормалност на президента Плевнелиев

Линк към оригинала

Плахият и "нерешителен" президент Плевнелиев преподаде урок по държавност на българия политически елит. Уж беше държавен глава със затихващи функции, беше "най-слабия" и "най-зависимия", а постави всички, които го подценяваха в неловкото положение да търсят оправдание за своята собственост нерешителност и неспособност да реагират извън зоната на своя непосредствен комфорт. На фона на разгърнатото и обосновано с реална житейска логика изложение, сухото "не" на новия президент Радев не може да не стресира с липсата на дълбочина и въображение..

Нищо особено, нищо сложно - той просто обясни на всички - че докато те си правят плановете и кроят схеми, включително с чуждестранно участие да влязат във властта, не е зле да обърнат внимание на нуждите на страната и хората.

Завари ги неподготвени и затова реакциите са "стресирани" - епохалният Първанов и "премиерът" Нинова - се хванаха за кобура и призова за импийчмент..

При други обстоятелства, можехме и да се забляваме, но опитите на БСП да вкарат казуса в рамките на правната казуистика и конституционализма издават действително отчаяние. Стигнахме до римското право.

Нещата са прости.

Конституцията в тази част има пропуски и тук няма спор. Това не е нещо ново. И то не заради мен и Вас, а заради тогавашните юристи конституционалисти, които са ги оставяли или съзнателно или поради недоглеждане. При всички случаи, поне за мен, грешните тогава конституционалисти нямат особено право да тълкуват грешките си днес.

Някои от тези пропуски могат да бъдат заместени с обикновена човешка логика.

Примерно - кой е този конституционалист който ще оспори, че едва след връщането на третия мандат, президентът е в реален режим на съставяне на служебно правителство, т;е; едва след връщането на третия мандат започва процеса на консултации по изготвяне на служебен кабинет. До тогава всичко е виртуално. Забележете всички тези процедури не са самостойни, а обслужват целия процес по преминаване към разпускане на Народното събраине и насрочавне на дата на нови избори. Това е главния вектор по който трябва да се ориентират разсъжденията. Служебните правителства са "обслужващ" или производен елемент.

Президентът няма никакво основание да води преговори за съставяне на служебно правителство паралелно с провежданите процедури, защото това би означавало, че поставя под съмнение възможността на партията, която е получила мандат да го реализира. До връщането на третия мандат - той няма никаква възможност да ангажира когото и да било с участие в служебен кабинет и откровено казано е нереалистично. Това за онези прависти, които забравят ,че правото обслужва живота, а не живота правото.

Представете си - получавате обаждане от президента Плевнелиев преди вторник с въпроса бихте ли се съгласили да влезете в служебно правителство. И примерно Вие работите в междунардна институция или някъде на престижна друга работа. Все пак министерската работа, дори и в служебно правителство е изключително отговорна и отговорът Ви задължава.

Логичният отговор е - на хипотеза не мога да отговоря, моля обадете си когато хипотезата стане реалност.

Не можете току така да прекратите трудово правоотношение, бизнес и т.н. Това разбира се, ако търсите качествени хора за служебни министри или премиери. Ако търсите вечно готови свободни радикали - тези по партийните скамейки - вероятно този период на договаряне няма да отнеме и ден. Но качествените хора, като правило, винаги са ангажирани.

Следователно от този вторник, Вие като президент, реално започвате да търсите хора за сигурни и окончателни разговори. Дори да имате приятели на "станд бай", пак трябва да тръгнат процедури дори само за временно отсъствие.

Зная, че БСП имат готов служебен кабинет, защото те винаги имат кадри без работа, гравитиращи около партийната централа и партийните олигарси, готови за постове.

Пренесете цялото това действие към периода преди Рождество Христово и празниците на Нова година. С много малки изключения, потенциалните кандидати за служебен кабинет, които Вие като загрижен за държавата си министър искате да привлечете, работят в някакви системи от свързана отговорност и в подчиненост. Всеки има някакъв шеф, а повечето шефове, не са на разположение за да съгласуват и подпишат отпуск. Имате текущи проекти, които изискват Вашата лична отговорност, и замяната Ви не е по подразбиране, особено по празници.

Примерно работите в голяма банка или университет /предстои и сесия/

Никак не е проста работа да прекратиш рутинна работа.

Със сигурност президентът Плевнелиев има опцията да назначи съветниците си за служебно правителство и някак да закърпи работата. Но и това не е решение - защото президентската администрация също трябва да работи по предаването на работата на следващия екип, а и има своя работа.

В случаите когато президентът разпуска Парламента - налице е съвършено друг императив, защото държавата се лишава от върховния си орган. Но в текущия случай - къде е проблемът?

И така при много шанс и разбира се приятелски настроени топ експерти или кандидати за служебен кабинет можете най-рано около 5-10 януари да финиширате със състав на служебен кабинет. Ако не вярвате - представете си, че Ви канят Вас в служебен кабинет днес. Звънят и Ви предлагат да влезете в него максимално незабавно. Колко бързо можете да дадете положителен отговор и да напуснете работа - в организиран порядък, разбира се? Всеки има текущи проекти и работа и му трябва време да ги прехвърли на друг. А този друг е вече в режим на празници.

След тези премеждия - най-накрая вече сте в Списъка и президентът издава указ. На 8-10 януари влизате в кабинета- Имате хоризонт от 12 дни - 8 работни. За това време можете единствено да се снимате за спомен в кабинета. Но не можете да подпишете нищо или почти нищо, защото спесимените - те са важни за важните решения - отнемат най-малко времето в което предстои да работите.

Не сравнявайте ситуацията на Плевнелиев с Радев. Той работи върху състав на служебен кабинет от доста време и със сигурност може да предложи гаранция на хората с които говори, че на 22 януари или няколко дни след това най-късно могат да започват работа. Нещо повече и от БСП и от неговия екип стана ясно, че е готов с кабинета. Макар, че това изобщо не предполага, че хората, които могат да започнат като служебен кабинет на 22 януари, могат да го сторят от 22 декември. Но при всички случаи Радев и неговия кабинет ще имат хоризонт най-малко от три месеца. Не е много, но е стандартна практика, а при трудности със съставянето на правителство, могат да откарат незнайно колко дълго.

До тогава служебните министри могат да си уредят излизането от работата. А знаем, че кандидатите от БСП за служебен кабинет са много - кадровата им банка винаги е претъпкана от хора стремящи се към партийна и политическа кариера и които не разчитат на друга професия, освен на политиката за своя лична и житейска перспектива.

Президентът Плевнелиев каза нещата по най-добрия и директен начин. Това, че той не се вписва в очакванията на БСП и на президента Радев е техен проблем.

Горното за сведение на обслужващите ги "конситтуционалисти" или изобщо прависти, които дълбокомислено заявиха, че ако нямало срок, Плевнелиев трябвало "веднага" да назначи служебно правителство.

Само не разбрах това "веднага" - за сутринта или за след обяд се отнася. Защото веднага не е срок, нито репер. А в житейски и човешки план не означава почти нищо.

Как сте утре сутрин да станете министър? Нищо лично, просто едни хора се притесниха, че нещата се изплъзват от техен контрол.

Не, господа. За много хора които ценя - кариерата на министър не е нито първа, още по-малко единствена, ако изобщо е цел.

Така е в нормалния свят.

Просто президентът Плевнелиев Ви преподаде един урок по нормалност, който Вие трудно ще разберете..

Юбилейният 200 брой - Тенденции на газовия пазар в ЕС, от който можем да се възползваме

Това е юбилеен брой на нюзлетъра, който издаваме от четири години.
Използвам повода да Ви отправя най-искрени пожелания за Щастливо Рождество Христово.
За това да започнем с благодарности към нашите автори, редактори, преводачи и т.н. борд на мъдреците - колеги, които пишат, предлагат статии и правят коментари.
За този период нюзлетъра спечели своята аудитория сред хората, които търсят зад новините да разгадаят намерения, стратегии, контекст. Свикнали сме да вярваме на хората, които ни поднасят новини от екрана, от печатната страница или екрана. А не трябва. Защото стават все повече източинците, които вместо да информират манипулират. Но това не е най-страшното.
Най-страшното е, че дори професионалните сайтове престанаха да изследват в дълбочина процесите и явленията. Ако това е вярно за развити пазара и икономики, два пъти по-вярно е за България, която на практика заряза на произвола своя сектор проучване и добин на нефт и газ. Или по-скоро отдаде го "на ишлеме" на руските компании, които на практика обезпечеват сто процента от вноса на суров нефт и природен газ.
Да, това е истината през 2016 година. Но това е по-малката беда.
По-голямата е, че като оставихме проучването и добива на нефт и газ на капризите на вноса, на практика заличихме цял род професии, техологични знания и квалификации, които вървят ръка за ръка с този сектор. Малцината сондажни инженери, геофизици, геолози - които работят в сектора и които завършват у нас - нямат друга опция освен да потърсят препитания или в друга професия или извън страната.
И в днешния брой ще видите изключително полезни неща, които други рядко казват. Не, че не искат или не могат  - просто всички издания за да имат рейтинг трябва да бъдат задължително пъстри. А ние не намираме това за достойнство..
За това си оставаме нюзлетър от малцинство за малцинство.
Какво има в този брой полезно, от което можем да извлечем поукта или изгода?
Първо, поляците предлагат начин за меко излизане от тежка зависимост от Газпром, като слагат таргети - цели за постепенна диверсификация на доставките, която да не разстрои вътрешния пазар. Вододелната година е 2023 година - това е годината, в която както и при нас изтичат договорите за доставка с Газпром. До тогава процентът на задължително изкупуване извън Газпром е 30%. След тази година ще бъде 67%. Бъдете сигурни, че тези цели стриктно покриват зоните на риск по текущите договори - задължителните клаузи "вземи или плати".
Друга "писта" по която можем да организираме контролирана и безрискова /от Газпром/ диверсфикация, като се възползваме от цитираната промяна в регулаторната рамка, която ни дава възможност да търсим мнението на ЕК по дългосрочните договори, които имаме с Газпром, 
От една страна по новата договореност,, която постигнаха министрите миналата седмица, ще трябва да обменяме информация - това е евфимизъм за съгласуване с ЕК - при договори за доставка, които осигуряват 40+% от годишното потребление на газ - т.е. ние попадаваме в тази хипотеза. А компететният орган е КВЕР, който трябва да знае цената, на която се купува газ от Газпром или от други доставчици, тъй като това е органът, който одобрява и крайните цени за клиентите на "обществените доставчици.
Възможностите са огромни, особено в такъв преломен момент за пазара на нефт и газ.
Остава да ги разгдаем и усвоим.

Бъдете щастливи, здрави и оптимисти. Не е трудно, ако четете нюзлетъра.

Ваш 

Илиян Василев

. 

Опит за поглед в бъдещи събития в БТВ

Информацията за завършена сделка на Пента Груп по придобиването на БТВ е предварителна, неокончателна. Още текат преговори, при това има и други участници.

Сдлеката по принцип е доста сложна, тъй като е повлияна и от покупката от страна на АТ&T на Тайм Уорнър, която притежава СME, която пък притежава БТВ.

Уволнението на Станчев е по друга линия и е от сегашните, а не от нови собственици. Изглежда те се намират под силен натиск, преди продажбата си, компанията да подобри финансовите си резултати. Цената, знаете обикновено е функция на приходите, които се ползват като база, която се умножава с мултипликатор , за да се получи цената. 

Предстоят интересни събития - най-вече дали БТВ ще остане движена и мотивирана от търговски и корпоративни цели - мениджърите ще търсят по високи приходи от продажбите и оптимизиране на разходите, или ще позволи да бъде използвана като платформа за политика и реализация на лични проекти. Не всички пари и влияние, които се правят покрай БТВ, се обръщат в прихода за собствениците и това започва да ги дразни.

Двете линии - търговската и политическата - не са напълно взаимноизключващи се. За мен важното е да се прекъсне връзката с Пеевски и други олигарси от банковите среди, които са особено активни напоследък. Това логично би съвпаднало с интересите на собствениците, които искат да продадат активите си на по-висока цена.

Почти сигурно е, че АТ&T няма да проявят интерес към медийни активи в Централна и Източна Европа. Лесно е да се каже, трудно е да се преведе в догавка какво ще стане с БТВ, защото дейността на БТВ у нас е регламентирана от много "скрити" договорки с политическите играчи, особено в частта информация и публистични предавания.

До степен - етикетът "американска" телевизия да няма нищо общо с действителността на преки влияния на редица политически и бизнес олигарси върху нейната медийна политика.

Има много "странични въпроси" като какво ще стане с Шоуто на Слави, защото покрай БТВ много хора се опитват да си правят политическа кариера - което няма как да не е за сметка на загубата на зрители и приходи? Шоуменът Слави носи рейтинг, който политикът Трифонов отнема в по-голяма степен.

Самият Слави като бизнесмен ще трябва да реши къде има повече пари - в шоуто или в политиката. Двете линии са несъвместими и скоро ще го разбере. Не всички от сегашния му екип ще се включат в политическите му битки - нито оркестъра, нито актьорите. Сал едни сценаристи и то не всички.

Ако шоуто бъде свалено от ефир, много хора ще загубят работа, макар и като добри профита няма да бъде трудно да намерят продължение на своята кариера. Но самият Слави веднъж преминал чертата на политиката .- за него вече няма връщане назад.

Да не забравяме - той е преди всичко бизнесмен, който иска да прави пари, макар, че на някакъв етап почти всички попадат под действието на наркотика власт.

Разшифровано Би Ти Ви - значи бъдете телевизия. Може би това е най-доброто пожелание.

От автора
Не възразявам да препепачатвате изцяло или частично на този материал. Моля само да давате линк към оригинала.

Фактор: Светът на новия българския президент в Льо Монд - тревожни размисли

Линк към оригинала

Чета интервюто на генерала - президент и не преставам да се учудвам как почти във всяко изречение или мнение има вътрешно противоречие, което издава напрежението на новият ни държавен глава да съчетае предизборните си анажименти към БСП и Русия с обективните рамки на възможното, което президент на една евроатлантическа страна като България може да си позволи да направи в рамките на своите правомощия.
Това не е първото интервю и откровено казано няма нещо неказано или ново, което да предполага реакция. Единствената причина за тези редове е тревогата, че съветниците на Радев не разбират тънката разлика между манипулирането на общественото съзнание у нас с несъчетаеми в едно изречение противоположни тези от една страна, и онова, което международната публика и най-вече нашите партньори ще разчетат в думите на господин Радев.
Да се спрем на казаното - буквално.
Радев: "България е лоялен член на НАТО и ЕС". Това е декларация за лоялност. 
Лоялността обаче има точни дефиниции и всички включват задължението да повтаряме и отстояваме общи позиции на ЕС и НАТО. Не е много по-различно от това да бъдеш верен в човешките отношения - примерно, да кажеш, че ще бъдеш в бури и беди заедно до твоя брачен партньор, деца или партньор. Това означава да бъдеш с тях, когато някой ги заплашва, когато попаднат в нужда и да не поставяш условия пред тази лоялност.
Примерно, че Русия е заплаха за сигурността на НАТО - това е медицински факти, независимо от това дали ни си харесва или не. Тук няма условности - примерно да кажем, за другите Русия представлява заплаха, но точно за нас, нещата са "цветя и рози" и ние сами ще се оправим. 
Тъй като съветниците на нашия бъдещ президент, се предполага, че знаят по-малко от него, атлантика, да си припомним аксиомата на солидарността  - когато сме в един отбранителен съюз и договор, в който действува прословутия член 5, т.е. принципа заплаха за един да е заплаха за всички, това означава, че ако Русия се възприема като заплаха за прибалтийските страни, за Полша, за Словакия, за Румъния или за друга страна, особено след скорошните инвазии в Грузия и Украйна, след като държи незаконно територии от други държави - ние нямаме право да парцелираме сигурността, като избираме удобни за нас въпроси в договора за взаимна сигурност, включително сами да определяме кои са заплахите за колективната система. Нещо като избор по желание от менюто на сигурността на НАТО. Няма такава опция.
Когато наш президент или премиер твърди, че Русия не е агресор в Крим или че по силата на разветия флаг на полуострова тя има право да го притежава, означава, че не само, че не сме лоялен член, както генералът твърди, а напротив, че сме пряка заплаха за сигурността на нашите партньори, доколкото сме зона на потенциален пробив или меко звено "троянски кон" на Русия.
До тук надявам се е ясна логиката на изложението. Тя не е моя, а стандартна, дори тривиална.
Това дали искаме или не искаме да се утвърдим като надежден партньор в НАТО, както твърди в интервюто господин Радев, не е просто предмет на едностранна декларация, а на оценка на нашите партньори за надежността и достоверността на реалните стъпки и политика, която водим.
Следващото съждение също издава вътрешно противоречие, това че България не иска да бъде враг на Русия, защото сме имали важни икономически интереси. Като че другите страни членки на НАТО нямат "важни" икономически интереси.
Тук е заровено кучето на тоталната криза в разбирането на проблема, в който господин Радев поставя себе си и страната.
Той внушава де факто, че някой отвън ни натиска да бъдем врагове на Русия. Само това изречение е достатъчно за да неутрализира "доброто впечатление" от сто декларации за вярност към НАТО. Проблемът господин генерал-президент е не че от нас или от съюзниците ни зависи дали да бъдем враг на Русия или не. Ако не Ви е ясно - във всички ключови институции в ЕС и НАТО - има една оценка, а именно, че Русия сама се е поставила в положение на враг, след като е възприела като основна цел на своята политика деструкцията на съюзите в които членуваме. Кремъл отдавна не крие, че финансира всички възможни сили, които искат деструкцията на ЕС - от кампанията за Брекзит, през всякакви екстремни националисти или антиевропейски радикали, до ултра леви или десни, при това не само в Западна, но и в Източна Европа. Ако господин Радев не знае да пита контраразузнаването  - подобен "отпечатък" има и в България. Това, че не говорим достатъчно е въпрос на придобита отвън политическа коректност.
При това положение е въпрос на елементарна логика да се направи връзката, че състоянието на отношението между Русия и България не зависи от нашето желание - и никога не сме определяли посоката и темповете на тяхното развитие. Винаги е ставало това, което каже Москва - от времето на царската Русия, през Коминтерна, Съветския тоталитаризъм до мекия тоталитаризъм на президента Путин, но никога не сме били в режим на равноправни и балансирани отношения. Ако Москва иска да разруши Европейския съюз, в който членуваме, това означава, че Русия съзнателно и доброволно си избира ролята да бъде враг на нашите стратегически партньори, т.е. и на нас.
На Дондуков 2 новият президент ще има време да разсъждава над трудната съдба на всеки български президент, принуден да обяснява на симпатизиращо или поне нежелаещо да се кара с Русия население обикновения факт, че това не е наш, а наложен от Москва избор. А когата нещата са такива каквито са, то по-добре е да нямаш илюзии.
Ако генералът-президент не знае да му посоча още един път, по който сам момже да достигне до истината, че Русия на президента Путин представяла екзестенциална заплаха за ЕС, НАТО и за България. Не бежанците, не терористите, а Русия. Нито бежанци, нито терористи, могат да отнемат толкова богатство и перспектива, колкото това може да стори Кремъл.
Най-големите загуби през последните десет години, почти във всички случаи, са пряко или косвено свързани с Русия - от енергийния шлем до КТБ и откровената кражба на нейните активи. Няма как да станем богати, докато от едната страна на уравнението на нашето богатство има данък "илюзии" или "комплекс" към Русия - канал по който изтичат ежегодно най-малкото една десета от брутния вътрешен продукт. За това няма никаква нужда отвън да ни казват, че имаме проблем с Москва и докато не си затворим кранчето по който наши и руски играчи взаимодействат по източването на доходите на българина, по-добре е да считаме руското влияние като заплаха и антитеза на националното ни развитие. 
Ако го е страх господин Радев да не го обвинят в русофобство - да му препоръчам - нека първо да дефинира българсикя национален интерес, а всичко производно от защитата му не е важно. И добре дошъл в клуба.
По нататък господин Радев достига до важното заключение - не можем да си позволим да бъдем враг на Русия, защото имаме важни икономически интереси.
Не, господин генерал-президент или президент-генерал. Не от днес, не от вчера, а от разпадането на СИВ преди повече от 23 години, България няма никакви големи интереси, особено икономически в Русия. Не поради наше нежелание, а поради тоталното им блокиране от руската страна. Търговско-икономическите отношение - нашето присъствие на "необятния" руски пазар /което е оксиморон/ е толкова незначително, че дори няма да забележим, ако се прекратят отношенията.
Затова и следващото Ви съждение не е вярно. Не става дума за наши интереси в Русия, а за руски у нас - Белене, Южен поток, МИГ, Газпром, Лукойл. В нито един от тези случаи не сме поставени в положение на липса на алтернативи. Напротив сами сме се ограничили във възможността да диверсифицираме търговията и отношенията в съответните плоскости. В повечето от тези направление поискайте да Ви направят анализи "разходи - ползи" "от птичи поглед". Не е сложно - по Белене нашата сметка основно платена към руските партньори е над 3 милиарда лева. 
Русия 1 - България 0.
По Южен поток - няма нито сантиметър построена тръба. Затова пък харчовете за 200 милиона лева са направени. Най-малко 100 от тях дължим ние. Това не беше наш проект, но в неговия край дължим 100 милиона. Най-малко. 
До тук Русия 2 - България 0.
Аферата МИГ -  която Ви е най-позната. Много се надявам със страстта, с която защитихте договорите с МИГ, да бяхте настоявали да купим нови самолети. Но силно се съмнявам. Нещата с МИГ са ми до болка познати и с пълна сила важи максимата - по добре ужасен край, отколкото ужас без край. Но пак ние даваме парите, а руснаците ги получават. 
Русия 3 - България 0. 
Тъй като руската страна няма да може да спре проекта за закупуване на нов самолет, вече са се ориентирали към тактиката да се насочим към най-малката за Русия беда при избора на самолет. Тук спирам, защото познавам Вашата позиция и се досещате за какво говоря.
До продължим с енергетиката. 
Интересите на Газпром не са интереси на България. Ако не знаете, от миналата година имаме възможност да внасяме газ от други направление и доставчици. Въпрос на време и на упоритост е да постигнем и конкуренти цени. Единствената причина газпромския газ да се продава с по-малка надценка у нас, отколкото на западните му партньори е заплаха от конкурентен внос. Но така или иначе към днешна дата зависимостта ни е на практика 100 процента. Тези пари можехме да ги дадем на други доставчици, но без състезание Русия печели между 500 до милиард долара на година /средна цена за последните десет години/. Само от природния газ.
Продължаваме с резултата - Русия 4 - България 0.
Историята на контрола на руските компании на българския пазар за горива е още по ужасяваща. Но и там става въпрос за руски интереси у нас, а не за български в Русия. До един милиард лева всяка година българските потребители надплащат за рафинирани продукти. И по-голяма част отива в руски или свързани с тях български фирми. Националният интерес обаче трябва да се определя на равнището на джоба на българския потребител.
Резултат направо става разгромен - Русия 5 - България 0.
По-нататък в интервюто бъдещия български президент твърди, че "санкциите не са решение на проблема". Вроде човекът е прагматик или по-изтънчено "реал политик" - като Шрьодер и Берлускони. Защото до там се простира хоризонта на въображение на родните ни политици - да ги поканят на масата, на която президента Путин раздава блага и внимание.
Въпросът ми е: на кой точно проблем санкциите не са решение? Очевидно става реч за проблема Крим и Източна Украйна. Тук да предоставим изцяло инициативата за идеи на господин Радев и на неговите очевидно изпълнени с иновативни решения, знания и опит съветници. Колкото и да се напъват да мислят, единственият вариант за мирна реакция, с най-малко щети, са именно този тип санкции. 
Ако господин Радев призовава изобщо да не реагираме, а просто да приемем, че забитият от Русия флаг над Крим и дава правото да анексира без санкции, то тогава да се върне към първото си съждение, че сме лоялен член. Ако ние призоваваме нашите съюзници да не реагират и да си правят оглушки за всеки агресор, който решава да си присвои чужда земя от наш съюзник и по силата на ангажимента ни като членове на НАТО, ние просто ще откажем да помогнем. По същата логика, че ако и когато утре някой съсед със същата философия като Путин реши да присвои наша земя и се позове на прецедента Крим, няма да има кой да ни защити. Защото сме предпочели да се правим на прагматици и сме си затраяли, когато са местели граници близко до нас. 
В следващото си съждение, че санкциите не са проблем за силните икономики, но за крехки като нашата са, избраният президент демонстрира пълно непознаване на фактите и на реалното състояние на нещата. Не го виня - за това трябва да разчита на съветници. Той самия тепърва стъпва в нови територии.
Та фактите - санкциите основно удрят големите западни икономики, които са и основни износители в Русия. Най-пострадала от санкциите срещу Русия е Германия, затова и напрежението там е значително, но германската държава и общество, колкото и силно да е недоволството, оценяват, че има по-важни неща от икономическите интереси - а това е защитата на освовополагащите принципи на международното право и сигурност - ненарушимостта на границите. До този момент загубите само на една Германия са над 50 милиарда евро, но има много по-важни неща.
А за ефективността на санкциите да пита господин Путин. Там дори няма интрига - санкциите не са причина за устойчивия и необратим упадък на руската икономика, но при всички случаи изиграха своята роля.
Тъй като добре познавам структурата на нашия износ към Русия и тегобите на българските износители - с изключение на една сравнително малка част от български фирми, които изпълняват специфични поръчки за руски фирми, които не могат да намерят в Европа или в Близкия изток, санкциите изиграха положителна роля.
Най-вече защото позволиха на попадналите под тяхното действие български фирми да изживеят самоналожилия се комплекс, че "кат Русия или руския пазар втори няма". Оказа се, че принудителното пренасочване на българския износ от Русия към други пазари не само позволи рязко повишаване на сигурността на износа /тъй като руския пазар бе изключително високо рисков/, но и на приходите /поради волатилността на рублата и свиването на платежоспособното търсене/. Санкциите срещу Русия имат нетно положително значение за България, макар че това може да звучи като ерес за партията която Ви издигна и за някои Ваши съветници. Но такива са фактите - вижте данните за българския износ за годините на санкциите. Расте. Нон стоп.
Няма как, след като видите данните в сайта на Статистическия институт, да продължавате да твърдите, че българския износ страда поради санкциите, защото българската икономика била "малка" или "крехка". Най-важното и качество е, че все повече отворена, а това и дава възможност да пренасочи търговския потоци от рискови към по-малко рискови пазари.
Изобщо господин президент е добре във всеки тип политика и поведение, които имаме към света да прибягваме до стария изпитан и непогрешим управленски метод - този на Уста Кольо Фичето и старите български възрожденци, които свеждали отношенията си останалия свят до две графи в тефтера - имам "да вземам" и "да давам".
Тук със сигурност ще се намесят съветниците с традиционните съображения от по-висш порядък - братство, славянство, православие, писменост, освободители, култура и т.н. И това е така, човек плаща за удоволствието да удовлетворява своите духовни потребности. Но и тук има немалко тънкости.
Ако погледнем културния обмен - тутакси ще намерим основание да увеличим точките в полза на Русия в по-горе посочения резултат. Ние тук приемаме Любе, Кобзон, всякакви състави с етика "Большой", ледени балети и т.н. Българската православна църква раболепничи пред Рускатата православна църква по начин, по който това трудно можеше да стане при патриарх Максим - справка отношението към Критския вселенески всеправославен събор. Малко са църквите от страната на Москва - само четири. Значително повече са от другата страна, което доказа тезата, че нашия тип православност не е достатъчна съвместима с европейските ценности.
Но да се върнем на балансите в областта на културата.
Вижте колко български поп изпълнители, театри, оперни състави, художници - изобщо дейци на култура успяват да направят гастрол в Русия, и то не такъв по линия на междудържавния обмен - там където бюджетите плащат, а да бъдат поканени за концерти, които се плащат от публиката и от местни продуценти. Да сте чули някои меценат на руската култура у нас или в Русия да е помогнал на български изпълнител да направи серия от концерти в Русия. Не и няма да чуете. Тяхната задача е да осигурят българската публика да си плати за удоволствието да види руски изпълнители. И в това има търговия и особено политика, защото няма вариант нашата публика да види Земфира или Андрей Макаревич. Защото те не са одобрени от Кремъл и ние няма как да видим другата култура на Русия. Дори по времето на Съветския съюз имахме удоволствието да виждаме цялото богатство на култура - от Висоцки до Окуджава. Днес това е изключено да стане.
Така мога да продължа и по другите ниши, но резултатът "в полза" на Русия само ще набъбва.
Затова, независимо от политическите си, партийни или други пристрастия е добре да се придържате към обективни и измерими репери за нашата рационална оценка на това каква е Русия и какви са нашите интереси в отношенията ни към нея.
Какво имаме "да вземаме" и какво имаме "да даваме", така че накрая да не останем само със загубите и разходите. Чувствата са си чувства, парите пари.
Иначе никога няма да разберете как трябва да си градим отношенията си с корпорацията на Путинова Русия, която е построена на базата на "получаването", а не на "даването".
Нищо лично, просто бизнес. Имперски бизнес.