Преди може би година и нещо се обърнаха към мен от Фрогнюз с предложение да поместят линк към моя блог. Съгласих се, тъй като в голямата си част публикациите в сайта се вместваха в понятието алтернативна на медиите на Пеевски журналистика.
Изглежда обаче в битката за сензационни заглавия и за повече посетители, журналистите в този сайт правят все повече компромиси.
Моята работа, анализите които правя, са лишени от търговски смисъл. Целта им е да служат като информационна и аналитична котва в това море от хибридни въздействия, манипулации и корист.
Не е моя работа да казвам на журналистите във Фрогнюз как и какво да пишат. Никога не съм си мислил, че трябва да има съвпадение в мненията, защото аз също греша. Пък и другото мнение често е много по-полезно от съвпадащото.
Но има граници, червени линии, които не мога да допусна да бъдат преминати, дори ако приемем, че Фрогнюз има основания да критикува или поставя едно или друго лице от публичното пространство в негативна светлина.
Вчерашната публикация относно "лекуващата се в болницата на МВР майка на Румяна Бъчварова" е именно подобна червена линия. На българския медиен тепих има всякакви пехливани, но това е низост. Както стана ясно майката на Румяна е починала преди много години. Ако не можете да спрете с ударите "под кръста" поне уважавайте паметта на починалите, здравето на живите родителите и децата на политиците.
Това дали сте съгласни или не с министър Бъчварова няма нищо общо с това, че трябва да уважаваме човека в нея, който днес е министър, а утре не е. Елементарното хейтърство, на което често съм обект, тази липса на елементарно уважение към възможния опонент ме отвращава. Това е бавно действаща отрова, която разяжда тъканта на българското общество и ни лишава от способност да водим диалог и постигаме съгласие помежду си, да вземаме решения и вървим напред.
Вчера вечер помолих главния редактор и нейния заместник в емейл да оттеглят материала и поднесат извинение. Това нямаше да ги направи да изглеждат по-слаби или постави в глупаво положение. Винаги съм твърдял, че да умееш да намираш и признаваш грешката е висша форма на добродетел.
За съжаление и до този момент не виждат това да е станало.
Поради това публикувам моя призив, в който се съдържа и искането да бъде премахнат линка към моя блог.
Бих реагирал така и спрямо всеки друг човек, чийто интереси и права са нарушени и най-вече защото ми пука за стандартите в българската журналистика, в която все повече има информационни войни, а не критично мислещи и търсещи истината хора.
Моля критикувайте без да унизявате и да мразите и най-вече не забравяйте, че от другата страна стоят реални хора, който имат близки, деца, родители.
Простото : "извинявай" изглежда най-трудно за несвободните хора.
За да има читаемост сайтовете публикуват непроверени, а в голяма степен и умишлено злонамерени новини. Нали уж това е девиза: Няма нищо по-добро от лошата новина. Всеки трябва сам за себе си откъде да черпи информация,, как да я чете и тълкува. Мнозинството от хората обичат грумките заглавия, жълтите неща , които се ровят в живота на хората, най-вече известните. Даже дребнотемието,безмисленото дърдорене, празнословието е по-важно от същинския смисъл. Но все пак поне злобата , обидата да я няма. Но май трудно можеш да се пребориш с това. Но трябва.
ОтговорИзтриванеУважението ми към г-н Василев расте!!Напълно споделям мислите му!
ОтговорИзтриванеПрисъединявам се към мнението на г-н Хлебаров. С всеки публикуван коментар на г-н Василев расте уважението ми към него.
ОтговорИзтриванеКоментарите и анализите на г-н Василев са блестящи.
ОтговорИзтриване