Alernatives & Analyses : Българската енергетика в режим на свободно падане - диктатът на Зелената сделка

Откъс от новини - "Вносът на електроенергия за първите 26 дни на тази година се увеличи с 86,92%; износът намаля с 34,39%. В сравнение със същия период на миналата година потреблението на електроенергия спадна с 4,67%. Производството, потреблението, износът на електроенергия и делът на базовите централи от началото на годината до 26 януари проследяват същата отрицателна тенденция ".

От един от големите износители на електроенергия в региона България се превърна в основен вносител. Основната причина за сегашното състояние на свободно падане в енергийния сектор в България - са политиките на ЕС за изменение на климата, които усилват дефицитите в политиката и управлението. Никой не е изчислил разходите и последствията на тези форсирани политики. Това, което изглежда логично и осъществимо в технологично напреднала и просперираща Германия и в другите страни от Западна Европа, може да се превърне в самоубийствен план в изоставащата на дъното на ЕС България.

Българските енергийни компании губят в конкуренцията със съседите си в Турция, Гърция и региона като цяло. Едно от обясненията е, че България няма газови електроцентрали като значителен дял в своето производство. Цените на природния газ в повечето страни на ЕС и в региона се сринаха, което направи енергията, генерирана от газ, по-конкурентоспособна в сравнение с производената от въглища в България, която бе засегната от рязко повишените разходи по разрешителните за емисии, довело до рязко повишение на цената на произведената енергия. Не в малки проценти, в пъти. 
Ситуацията изглежда мрачна и извън контрол. Властите сякаш се отказаха от всяка намеса коригиране или дори не се надяват на самозатихване на неблагоприятните последици. Генерирането на електрическа енергия от газ покрива пиковото търсене и обира скота в цените при късата търговия, което го прави незаменим за балансиране на системата и цените.

България изглежда обречена да внася повече енергия и да затваря активите си за производство на електроенергия, неспособна или нежелаеща да се съпротивлява на политиките на ЕС в областта на климата.

Вицепремиерът Дончев предположи, че страната ще трябва да инвестира повече от 20 милиарда евро за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г., като по-голямата част от финансирането ще отиде за АЕЦ „Белене“. Това едва ли е окончателната цифра - тъй като нетният ефект ще трябва да отчита разрушената стойност по пътя към въглеродния неутралитет - първоначално всички ТЕЦ на въглища, след това газови ТЕЦ-ове и на края всички фосилни горива, използване при транспорта. Окончателната сметка ще бъде значително по-висока - поне 3-4 пъти повече, при това само като се отчитат преките щети. За икономика от 53 млрд. евро БВП това може да бъде твърде много и твърде бързо. Ако към "хесапа" включим и непреките разходи и други сигурни щети (непроизведен БВП, стоки и услуги, които не са продадени или изнесени поради по-ниска конкурентоспособност спрямо  компании и държави, които не са станали жертва на колективната лудост по изменението на климата), крайният резултат може да бъде национална катастрофа без прецедент в историята на България. Добавена към демографската криза това изглежда като некролог на една държава на 1300 години.

Пропастта, която ще трябва да покрием в преходният процес към целите за декарбонизация, е умопомрачителна. Един поглед върху ежедневната инфографика на оператора на енергийни системи може да даде представа за предстоящия и вече случващ се шок - по обяд днес делът на генерираната енергия от ВЕИ мощностие под 15%. В 20:00, когато е върховото потреблението - той се понижава под 4%. За да бъде новото декарбонизирано състояние на енергийния сектор устойчиво, преходът трябва да покрие цялата разлика между сегашните 4% и целта от 50% през 2030 г. !? Съпоставете усилията, финансирането и мащаба между 2010 година и сега, и това което предстои следващите 10 години, ако не спрем тази лудост.

Обърнете внимание, че българското правителство не пожела да поиска допълнителните 15 години чрез собствена схема за механизми за капацитет, което поставя индустрията в крайно тежко, почти безнадеждно състояние.

Най-лошата част от тази история е, че изглежда правителството приема това състояние на свободно падане, като божествен акт и разчита да прехвърли вината на ЕС.

Поради превземане на енергийния сектор от олигарси - балансирането на ВЕИ чрез хидроенергия е илюзия, тъй като "богатите" се фокусират основно върху "далаверата" със субсидиите и оставят на държавата по-малко доходоносните и генериращи загуби елементи на енергийната верига. Водните ресурси се управляват неправилно, усилвайки недостига на питейна вода с прекалено слаби и неустойчиви водни потоци към ВЕЦ, неспособни да посрещнат устойчиво нуждите от хидроенергия. През повечето време - водноелектрическите централи бездействат. Водните ресурси се възстановяват бавно - сухите сезони водят до спад на дяловете от хидроенергията в енергийните сектори - повече внос и по-високи цени за пикова мощност. ТЕЦ „Марица-изток - 2“ поема основната част от балансирането на енергийната система, но въпреки това й бяха отказани фондовете по студен резерв, които "паркираха" "случайно" при олигарсите - Ковачки, Доган и Домусчиев, шампиони по неефективност и лошо управление.
Същите среди натискат за прекратяване и на договорите с "американските" централи, съзнавайки, че това са ефективни производства и след това идва разрухата.

Електрическата енергия енергия от маришките централи е изключително скъпа поради 500+ милиона лева плащания за квоти за емисии. Нито един от тези шокове не е функция на пазарен процес, всички са резултат от свръхголеми амбиции на политици и политики на равнището ЕС, които използват деца като Грета Тунберг за да продават своите илюзии.

Но не е само ЕС виновна. Докато е вярно, че производителите на електроенергия в Турция се ползват с "привилегията" да не са член на ЕС и да не се съобразяват с политиките на ЕС за изменение на климата, то Гърция е пълноправен член на ЕС. И все пак енергийният й сектор е в много по-добра форма поради евтиния газ и по-адекватни и проактивни политики.

Българските политици изглеждат безпомощни и наблюдават кончината на енергийния ни сектор отстрани - нехаещи за крайностите в политиката за климата, очаквайки да дойде „неизбежното“.

Брюкселските бюрократи провеждат екстремна екологична политика, която не оставя шанс на по-малко привилегированите в ЕС, да компенсират въздействието на енергийния преход върху икономика и общество, като балансират ползи и загуби.

Диктатът на изменението на климата, воден предимно от политическата целесъобразност, а не от логика и трезви оценки, вместо да включи пазара и конкуренцията, води до непознато по мащаби социално неравенство, преразпределение на богатство и унищожаване на стойност във вреда на отделни лица и компании.

Фондовете, от които ще се обезщетяват пострадалите от прехода са неадекватни за размера на щетите. По линия на компенсационните фондове, свързани със Зелената сделка, България ще има право на около 400 милиона евро. Сумата е приблизително равна на преки и косвени загуби, които страната претърпява за една  година от тези нелегитимни, негласувани от никого, плащания по политиките във връзка с изменение на климата - квоти за емисии, други преки или косвени такси, принудителни разходи по ВЕИ балансиране. Ако цената на квотите за емисии скочи до 40 евро на тон, а това не може да се изключи, след като спекулантите навлязаха на този пазар, фалитите стават неизбежни, което ще изпрати енергийната не система в кома.

Основната причина за негативните процеси в българския енергиен сектор, все пак, е неадекватната и пасивна държавна политика, която прави най-лошите сценарии да изглеждат като базови.

Цените на газа на местния пазар остават високи, 60 процента над цените на газовите пазари в ЕС. Договорът на Булгаргаз с Газпром пък лишава българските потребители и индустрия от шанса за по-ниски цени на газа и по-мек преход към въглероден неутралитет чрез използване на природния за производство на електрическа енергия.

В сегашния си вид политиките на ЕС за изменение на климата  имат най-разрушителни последствия за по-бедните страни-членки на ЕС. Това предполага по-висока социална и икономическа цена за промяната, измерена през БВП, по-малки възможности за финансиране на прехода и по-малко оптимален микс от технологии. Подобен  комбиниран шоков ефект със сигурност ще се отрази негативно върху текущата сметка, ще понижи икономическия растеж, повиши инфлацията и ерозира жизнения стандарт, разбивайки надеждата за сближаване и конвергенция в ЕС.

Благочестивите зелени политики на Брюксел не оставят шанс за догонване в развитието по начин, при който страните  едновременно да растат и да стават по-зелени. Вместо да оставят мениджърите и заинтересованите страни в конгломерата Марица-Изток да изберат най-добрия начин да се справят с предизвикателствата, свързани с изменението на климата - политиците в Брюксел и София им диктуват да затварят и да си тръгват.

Докато в страните, които не са членки на ЕС, енергийните компании се ползват с пълния набор от възможности за енергиен преход от въглища към газ (водород и метан) към природен газ и възобновяеми енергийни източници, Зелената сделка на ЕС едновременно и шоково отрича използването на въглища, ядрена енергия и природен газ? Подобна шокова терапия със сигурност ще намали рязко конкурентоспособността в ЕС спрямо икономиките извън него. Крайният ефект ще бъде масово обедняване, структурни дисбаланси, които ще усилят центробежните тенденции в ЕС.

В теорията на промяната, ако по пътя от състояние А към състояние Б, една система - компания или икономика - се лишава от своята устойчивост, като губи повече, отколкото печели - матрицата за промяната или прехода се счита за порочна, а самият преход става проклятие.

На крайната спирка - „пациентът“ пристига „зелен“, но „мъртъв“.

От това следва, масова емиграция на умения и работна ръка, този път не само от България в други части на ЕС, но от Европа в други части на света, незасегнати от тази „колективна лудост" по изменението на климата“. Това пък ще означа провал на европейската демокрация в опитите и да се справи с егоистични специализирани групови интереси.

Държавите и хората ще започнат да търсят по-конкурентни глобални алтернативи на проекта на ЕС.
Другото го знаете.

Alernatives & Analyses :Bulgarian Energy Sector in a tailspin - the diktat of the Green Deal

News excerpt - "Electricity imports for the first 26 days of this year increased by 86.92%; exports decreased by 34.39%. Compared to the same period last year, electricity consumption dropped by 4.67%. The production, consumption, export of electricity, and the share of baseload power plants since the beginning of the year till the 26th of January track the same negative trend"."

From one of the major exporters of electric power, Bulgaria has turned into a major importer. The main reason for Bulgaria's energy sector's current freefall - are EU climate change policies, which expose domestic policy and management deficits. No one has calculated the costs and impact of these forced policies. What might seem doable in technologically advanced and prosperous Germany and other countries of Western Europe, looks masochistic in lagging Bulgaria.
Bulgarian based energy companies are losing ground to competitors in Turkey, Greece, and the region in general. One of the explanations is that Bulgaria does not have a significant share of its generation in gas-fired power plants. Natural gas prices elsewhere in the EU and the region have plunged, making gas generated power more competitive, compared to Bulgaria's coal-fired generation, which has been hit by emission permit skyrocketing prices. The situation looks bleak, and the authorities seem to have given up any hope of redressing the case or at least dampening the adverse effects. Gas generation covers peak demand and mitigates price extremes, making it indispensable for balancing the energy system.
Bulgaria seems doomed to import more power and to shut down power generation assets, unable or unwilling to resist or adapt to EU's climate policies.
Vice PM Dontchev suggested the country will need to invest more than Euro 20 billion to accomplish carbon neutrality by 2050, with most of the investment allocated to NPP Belene. This is hardly the final tally - as the net effect will have to account for the destructed value on the way to the carbon neutrality, initially all coal-based TPPs, then gas-fired CC plants and the end of the fossil fuel-based transportation. The final costs will be substantially higher - at least 3-4 times more, direct costs only. For an economy of Euro 53 billion GDP, this might seem too much, too soon. If indirect costs and other collateral damage are included (GDP not produced, goods and services not sold or exported due to lack of competitiveness to other companies and states that have not fallen prey to the climate change folly)  the end result might qualify for a national catastrophe of unknown proportions in Bulgaria's history. Adding this to the demographic one sounds are writing an orbituary to a 1300-old state.
The gap that the transition process to decarbonization goals will need to cover is mind-boggling. A glance at the Energy System Operator's daily infographics could give an idea of the pending shock - in midday, the share of the power generated in the RES sector at its peak is below 15%. At 8 pm, when consumption peaks occurs - it dips below 4%. When are most needed, renewables leave the room. For the new decarbonized state of the energy sector to be sustainable, the range of the transition has to cover the distance between that 4 % and 50% as the 2030 target!?
Note that the Bulgarian Government has intentionally failed to file for an exemption and 15 years more of transition for its coal-fired energy generation, just to open space for a new nuclear power plan, which puts the TPPs in a terminal state.
The worst part of this story is that the Government seems to accept this freefall state as a divine act, laying all the blame on the EU.
Due to the oligarchic capture of the energy sector - balancing the RES via hydropower is a fiction. The get-rich-quick businessmen focus only on the subsidies and leave the less lucrative and loss-generating elements in the energy value chain to the state. The water resources are mismanaged, coupling drinking water shortage with lower water flows to the HPPs. Most of the time - hydropower plants are idling. Water resources are slow to recover - dry seasons result in dipping shares of hydropower in the energy sectors mix - leading to more imports and higher prices for peak power. The TPP Maritza-East - 2 does most of the energy system balancing, yet it has been denied cold reserve funds, which have ended with the oligarchs - Kovachki, Dogan, and Domuschiev, champions of inefficiencies and mismanagement.
The "American" TPPs in the Maritza-East area are asked to leave, with the government aware that if this happens this will mean a downspiral and the end.
Electric power is prohibitively expensive, due to BGN 500+ million payments for emission allowances. None of these shocks are market-driven, all are the result of oversized climate change ambitions by politicians at the EU level, using kids like Greta Thunberg as their salespersons.
While it is true that electricity producers in Turkey enjoy the privilege of not being an EU member, thereby in no need to comply with EU climate change policies, Greece is a full member of the EU. Yet, its energy sector is in much better shape due to the cheap gas and more relevant policies.
Bulgarians politicians seem helpless watching the demise of the energy sector - awed by climate policies extremities, waiting for the 'inevitable' gloom to happen.
Brussels-based bureaucrats have forced through a Green Deal, which leaves no chance for the less privileged in the EU to offset the impact of the energy transition shocks by balancing gains and losses.
The climate change diktat, driven by political expediency, instead of market and competition, results in unmatched value destruction and damages to individuals and companies.
Compensation funds are a laughing stock. Under the Green Deal related compensation funds, Bulgaria will be eligible to Euro 400 million. The sum roughly equals direct and indirect losses the country suffers each year on this illegitimate (not voted by anyone) climate change policies - emission quotas and other direct or indirect charges. Should the price of emission permits jump to 40 Euro per tonne - bankruptcies will follow immediately, sending the country's energy system into a coma.
The main reason for the downward trend of the Bulgarian energy sectors is the inadequate and passive government policy that makes worst-case scenarios look like basic.
Gas prices on the local market remain high, 60 percent over gas markets in the EU. Bulgargaz's contract with Gazprom denies Bulgarian consumers and industry the chance for low gas prices and a softer transition to carbon neutrality using gas-fired generation.
In their present form, EU climate change policies and the Greed Deal have a particularly destructive potential in less wealthy EU member states. This implies a relatively higher cost of the change per GDP unit, fewer options for funding transition, and less optimal technology mix. In their entirety, such combined shock effects would disbalance current accounts, increase debt levels, lower economic growth, fuel inflation and destroy living standards, shattering the hope of convergence in the EU.
Brussels' pious green policies leave no chance for catching up economies and countries to both grow and remain green. Instead of letting the managers and the stakeholders in the Maritza-East conglomerate pick the best way to cope with the climate change challenges - politicians in Brussels and Sofia order them to shut down and leave.
While in non-EU member countries, energy companies enjoy the full range of options for an energy transition from coal-to-gas (hydrogen and methane) to natural gas and renewables, the EU's Green Deal simultaneously discourages coal, nuclear and natural gas use? Such a shock therapy is bound to downgrade competitiveness in the EU versus non-EU economies. The end effect will be mass impoverishment, structural disbalances, fueling centrifugal forces in the EU.
In the theory of change, if on its way from state A to state B, a system - a company or an economy - loses more than it gains - the change/transition matrix is considered flawed, and the transition itself becomes a bane.
At the final destination - the 'patient' arrives "green" but "dead."
Mass emigration of skills and labor will follow, this time not only from Bulgaria to other parts of the EU but from Europe to other parts of the world, fleeing from this "collective Climate Change folly." and the failure of Europe's democracy to contain egoistic dedicated group interests.
Countries and people will start looking for more competitive global alternatives to the EU project.

Alternatives & Analyses : Най-голямата заплаха пред България е прокурорската република

Как да се ориентираме в битката между Гешев и Радев

На пръв поглед дилемата в последните размяни е Радев срещу Гешев. Не се залъгвайте - зад Гешев са Пеевски, Доган и Борисов, както и всички видни олигарси на държавна хранилка. Не става въпрос за един или друг пост, а за системата, която ни управлява.

Виждате ли разлика между Цацаров /СУ/ и милиционера Гешев /МВР-школа/? Както вървят нещата и ако трябва да избирам между Гешев и Радев, ясно кого ще избера. И пак ще стигнем до това, защо гласуваха десните за Мая Манолова, което помогна кандидатите на ДБ за кмет да бъдат избрани.

 ГЕРБ и съюзници бяха неприятно изненадани, защото до този момент излизаше, че те имаха "моралното" право да се съюзяват с всички, от ДПС и Пеевски, до БСП и Гергов, а ДБ и другите десни, трябва да бъдат самотни бегачи в нечестно състезания. Версията на ГЕРБ за „дясност“, за евроатлантизъм е като пробита лодка. Не се качвам в нея. Купиха Ф-16, но строят Турски поток и осигуряват геополитически монопола на Газпром, а заедно с това влиянието на Москва за години напред. Самолетите още дълги години няма да ги има, нямаме радари и интегрирани системи за управление на полетите. Ще трябва да поддържаме в шизофренно състояние две напълно различни конфигурации от съветски и западни самолети, което ни превръща от актив в пасив на НАТО.  

Гешев, в типичния си интригантски стил пусна фишека за „доказателства“ срещу президента в държавна измяна, която разбира се е "поверителна". Защото освен с наказателно производство през медиите, останалата му част от професионални "постижения" е мизерна. Съотношението медийна активност и новини, от една страна, и професионални успех и през обвинения и присъди, е в драматично неравновесие. Всичко което е направил до този момент - КТБ, НАП, кметицата на Младост и т.н. е пунтамарене през медиите.

С престъпността той се договаря. Срещу заплащане.

Моята позиция по казуса "Гешев-дисциплинира-Президент" е единствено възможна.

Какъвто и да е Радев, България има нужда от цялото многообразие на гледни точки и поведение, от всичките си люде за да имаме институционално балансирани политики и оптимални решения. Той е легитимно избран президент от много българи. Не съм сред тях.

Никак не харесвам неговия крен към Русия, но той е изразител на една част от обществото, което споделя неговите възгледи. Значи не съм направил достатъчно за да намаля неговите избиратели или променя възгледите му. Това е демокрацията и нямам нужда от репресията на прокуратурата за да убеждавам останалите си съграждани в моята правота.

Гешев не е избран от никого. Следователно той не може да определя обществения, камо ли националния интерес. Мисли се за над закона, непогрешим, за източник на истини от последна инстанция, които нямат нужда от "баланс" или легитимност пред обществото.

В момента президента Радев е единствената опозиция  и институционална алтернатива на прокурорската власт. Последната не е избирана от никого. Зад нея стоят съвременните проекции на покровителстваните от ДС групировки от 90-те години. Именно по отношението си към този ключов елемент на демократичната държава - разделението на властите - трябва да формираме позицията си по текущия скандал. Самият Гешев ни убеждава от екрана на БНТ, в качеството си на Главен Прокурор и върховен надзорник за законността у нас!?, че не вярва в разделението на властите.

Изборът на Цацаров за шеф на КПКОНПИ ви удари в лицето с мащабите на контрол върху депутатите от прокуратурата, което зачеркна в миг, независимостта на законодателната власт.

Изборът на Гешев за главен прокурор ви зашлеви шамар с контрола върху ВСС, което пък ви лиши от надежда за независимостта на съдебната власт.

Да казвам ли какъв тотален контрол има Главния прокурор върху изпълнителната власт?!

Изборът между Радев и Гешев не е никак лек, но е принципен. За мен е по-важно да се боря за демокрацията и нейните институти, защото ако тях ги има, и има честни избори, ще мога да сменя Радев и Борисов , ще мога да променя или поне да се надявам да променя Конституцията в частта всевластие и ненаказуемост на главния прокурор. Ще мога да гласувам електронно и машинно, като върна в изборния процес емигриралите. Ще избера правителство, което да направи реформите и върне България на растежна и демократична писта. Ако демокрацията работи, мога да разчитам, аз и моите деца, че ще бъдем част от европейското семейство и ще вървим напред.

Ако победи Гешев, изборите няма да имат никакво значение, нито депутатите, нито членовете на ВСС, защото всичко ще се договаря и определя от трима на върха - Пеевски, Борисов и Доган, и от кастата на прокурорите, които ще имат досие за всеки, както едно време имаше Държавна Сигурност. И колчем мръднете от коловоза, ще ви замерят с компромат или репресия. Ако речете да протестирате, ставате анархист, рушите стабилността и т.н.

Били сте невинен, нямали сте нищо общо - винаги ще могат да ви арестуват, спецсъдът да ви държи в предварителен арест с години, докато ви „убиват медийно“, не клекнете и не направите „самопризнания“. Ще продължаваме да живеем в автокрация и затвор, по-отвратителен от Живковия, защото на него ще пише "Демокрация" и "Граждани за Европейско Развитие".

Има лакмус за поведението на Гешев, по който можете да определите отношението си - като има нещо срещу Радев да го оповести. Ако има основание да се квалифицира поведението като държавна измяна - с Радев е свършено. Но изглежда се страхува, че "измяна" има само в неговата глава и може да излезе че подслушват президента!?

И сега има процедура по импийчване на президента, която минава през контролирания от Пеевски Парламент. Като има доказателства, защо не ги предава в Народното събрание като стартира подобна процедура. Но знае, че нещата ще излязат извън неговия контрол. И Решетников може да проговори и всички ще са зависимо от козовете, които Путин държи. Фактът, че Решетников не разкрива съдържанието на срещата си с Борисов, може да се обясни с едно друго негово изявление, че с ГЕРБ се работи по-лесно.

За това Гешев предпочита да сезира Конституционния съд, и със сигурност ще предприеме информационна атака срещу Радев. Тя вече е в ход.

Но трябва да се подготви много добре. Защото има право само на един залп. След това може и да се отпушат процеси, в края на които и Борисов, Пеевски и Гешев могат да бъда изхвърлени.

И много моля, не ме пазете от Русия и от комунистите. Сам мога да го правя, и то много по-добре от вас, властимащите.

Защото няма по-голям и мощен канал за руското влияние от корупцията и от Пеевски. Другото е пунтамарене и устойчиво последно място в Европейския съюз.

Сори, искам друго, действително европейско бъдеще.

Alternatives & Analyses: Minister Petkova with a mission impossible in the US

Starting Monday, January 27th, the top managers of the Bulgarian state energy plus the Energy Minister will be on a visit first to Washington, then to Houston for meetings with US gas traders and energy companies active in Central and East Europe. If the US-Polish pattern of exchanges in the field offers any lead, the delegation will be meeting Cheniere, Sempa Energy, and Tellurian. Not sure whether a meeting is scheduled with Exxon Mobil, who will be the nearest alternative supplier - if and when gas production kicks off from the Neptune field in the Romanian Black sea offshore.

The mission of Bulgaria's state-energy top-level executives is to pass on a message to the US administration, at the background of the expulsions of Russian diplomats, that Bulgaria is serious in its attempts to diversify away from Gazprom and Russian dependency.

How serious are the CEOs of the Bulgarian Energy Companies in substantiating the claims of PM Borisov and his energy minister that this time it is more than talk?

Bulgargaz has been offered US LNG in the past. Initially, the US companies were willing to deliver to the Bulgarian border. Some still do, but most will deliver to the nearest LNG terminal - could be Revithoussa in Greece or Marmara Eriglisi in Turkey. The logistics to the Bulgarian border remains the responsibility of Bulgargaz. The company has never considered engaging in contracts for alternative sales or purchases beyond the Bulgarian borders. The few instances of LNG cargoes with a final customer Bulgargaz, when not involving gas swaps, were arranged by intermediaries. They reaped most of the gains from the 30 % lower prices, leaving Bulgargaz with less than a 10% lower price tag, which wiped out most of the competitive edge of the spot LNG market.

Both the intermediaries and Gazprom share an interest in pre-empting direct sales from US traders to Bulgargaz. That will not change during or after the US visit of Bulgaria's state top energy brass.

All the last gas supply closed auctions that Bulgargaz announced, featured terms of references, specifically tailored to disfavor direct purchase of US LNG while guaranteeing the interests of Bulgargaz intermediaries. This discriminatory attitude is a well-known fact for US gas traders.

Bulgargaz is lost when it comes to price formulas different from Gazrpom's oil-indexed ones. Spot price trading at EU gas exchanges remains an intellectual challenge, while Henry Hub price indexation generates shockwaves.

Throughout their years in power, the GERB governments have consistently and deliberately ignored a critical element for the imports of LNG - the Under Ground Storage's expansion from 0,55 to 1,2 billion cubic meters capacity. Lacking sufficient free storage space denies the US or any other LNG trader in the region a chance to compete on a level play with Gazprom's piped gas. No wonder many gas experts believe that the delay with the Chiren UGS expansion is at the behest of Gazprom and the Kremlin.

Bulgargaz's ability to buy gas from alternative suppliers remains confined to the volumes above the mandatory 'take-or-pay' in the contract with Gazprom, roughly 300-400 mcm/y. The management of the state gas trader has dragged its feet and failed to renegotiate a lower price and á lower percentage in December 2019, for 'take-or-pay' volumes (now standing at 80 percent of a contract of 3 bcm/year). 

In short, when and if real diversification of Russian gas comes to the Bulgarian gas market - Bulgargaz will not be the driver, as the company has spent years in subservience to Gazprom. 

Bulgartransgaz (BTG) focuses entirely on completing the Turk Stream until the end of May 2020. The main objective of the current working visit of Minister Petkova is to offer the promise of a deal with LNG in return for a lenient attitude by the State Department and the Department of Treasury towards the Turk - Balkan stream. 

The threat of US sanctions is realistic, despite last-minute efforts by some US officials to consider deals-for-leniency compromise. Some experts believe this is what has motivated Borisov's sudden anti-Russian drive - the need to impress and underwrite promises and goodwill that will be offered in abundance this week in Washington by Mrs. Petkova.

Bulgaria could be spared direct sanctions by the US Government - as a NATO ally and against commitments made. Still, many remain skeptical of the outcome and whether expectations will be met. Everything Borisov needs is a time-out until the Turk Stream pipe gets completed, and he reports to Putin of Turk Stream mission accomplished. 

Until then, Bulgargaz and Bulgartransgaz could talk the talk, but would hardly walk the walk. MoUs or LoIs buy time, but they are not contracts, as they leave Gazprom's monopoly intact.  

US sanctions might happen in more discrete form - silent denials of US companies (General Electric or Solar Turbines) to deliver equipment or spare parts destined for the Turk Stream or other critical segments of the Bulgarian gas transmission infrastructure.

The US administration would find it difficult to justify an exemption for Bulgaria, and a different treatment for Borisov and Turk Stream, from the hard-line on Nord Stream-2, Germany and Chancellor Merkel. Under Secretary of State for Political Affairs, David Hale has pointedly reminded the Bulgarian PM that Turk Stream, a Russian geopolitical project aimed at dividing Europe, is unacceptable, and companies will be sanctioned.

The only option out of the swamp is for the Bulgarian Government to adhere to the range of the objectively feasible things, regarding the Turk Stream. It also needs to consider privatizing both Bulgargaz and Bulgartrangaz as the Greek Government has done. PM Borissov needs to prove he is serious on diversification beyond the usual talk, and provide credible proof of his willingness to secure a level playing field to all gas traders, denying Gazprom privileges. He needs to reassure both the EC and the US Government that the Turk Stream extension in Bulgaria will comply with the EU regulatory frame, seeking compliance procedure in Brussels, not in Sofia. Then Gazprom should be offered max 50 percent of the entry and exit capacity of the Bulgarian segment of Turk Stream. 

Failure to change course, Bulgargaz's dependence on Gazprom will translate in a corresponding loss of market shares, and both Bulgargaz and BTG, as state companies, will look like old 'socialist' dinosaurs in a tight and competitive SEE market. 

Privatization, however, for Borisov and his oligarchic state-capitalist caste is a curse. This truism spells tough times ahead for the key players in the Bulgarian gas market.

While remaining skeptical of breakthroughs in Washington and Houston, I wish Minister Petkova that she proves me wrong. 

Водната криза - паниката и политическата целесъобразност са лош съветник

Управлението на всяка криза започва с овладяване на страха от неизвестното и паниката като среда, в която трябва да се оценяват рисковете, варианти за действие и вземат решения. Водната криза в Перник показа, че властите и на национално и на общинско равнище са неподготвени за справяне със ситуацията. Към вече нанесените на населението и бизнеса вреди се добавят нови, а перспективата изглежда още по-плашеща с неяснотата си. Едните щети идват по линия на закона на непредвидените последствия - "каква я мислехме, каква стана".
Другите се следствие на отсъствието на системен и професионален подход при оценка на рисковете, на "разходи и ползи" при различните варианти. За това какво може и какво не може да се постигне с изсипване на огромни средства, като се усили допълнително кризата чрез синергии на грешките и взаимно отрицание между краткосрочни и дългосрочни мерки.
Другият задължителен репер при изолиране на паниката е изключването на политическата целесъобразност като фактор. И на децата е ясно, че текущите решения се търсят извън поемането на отговорност и отстраняване на виновните. Свидетели сме предимно на пунтамарене. Сал един Нено Димов остава да отговаря за кризата и лежи в зандана. Други виновни няма.
Още по-класическа и валидна в случая постановка е, че не може да възлагате на отговорните за кризата нейното решаване. Не е въпрос на правото на "втори шанс", а на тоталния срив в доверието към тях, който предполага че дори да измислят самостоятелно или с подсказки верните решения, пострадалите от кризата няма да им повярват и да ги приемат.
Човешка и разбираема реакция е същите министри и заместник министри, които са причинили или чрез недоглеждани или с умисъл сегашната криза, да търсят решение, в рамките на което да "потопят" предишната си отговорност. А това най-често е за сметка на ефективността на решенията.
Вън от съмнение че когато в медиите и обществото "прелива" от версии за причините и за изхода от ситуацията, резултатът обикновено е "мъгла", в която нито може да са открои ролята на експертите, нито на естествените лидери, които да "водят" мненията на обществото към спасителен пристан.
Да погледнем фактите - язовир "Пчелина" е относително пълен, а язовир "Студена" празен. Очевидно водата от единия е пренасочена към втория, с пълното съзнание, че ако е в язовир "Студена" тя може да послужи за снабдяване на града с питейна вода, но веднъж попаднала в по-ниско разположения язовир "Пчелина" става само за производство на електрическа енергия. И това е предумишлено действие, не природно явление.
Явни са интересите на притежателите на ВЕЦ--а, които с осигурени водни обеми могат произвеждат електрическа енергия, докато в Перник хората са оставени на произвола на съдбата. Не е сигурно, че само икономическия интерес обяснява това действие.
В стремежа си спешно да се отклони вниманието и намери дежурния "клошар" - паниката доведе до куп нови грешки. Новият, вече преждевремно "остарял" кмет, си помисли, че като се сниши и получи пари, ще може да овладее кризата кризата и изпъкне като обществен лидер. Нищо подобно, Перник е обречен и следващите два месеца нещата ще стават само по-зле. Отговорност на кмета е да казва истината на своите граждани, а не да се оплита в условности и политическа целесъобразност. Вярно е, че критиките не помагат, но ако същите лица, които са отговорни за кризата, сега се опитват да я решават, то е ясно, че към старите щети ще се прибавят нови.
Кметът не направи нужното за да отклони опитите да се прехвърли отговорността върху индустриалните предприятия в града, особено Стомана Перник, като с това допусна едни перничани да бъдат противопоставени на други, бизнеса на гражданите. С негово съгласие, групи "виновни" на местно равнище, поеха и отклониха вината от националните играчи от МОВС и МБРР.
Днес, спокойно може да се каже, че към греховете на старите началници, новият кмет успя да прибави и своите. Вместо да се противопостави, стана част от уравнението на отговорността.
Какво печелят като настроят хората срещу удобната цел - чуждестанния инвеститор в "Стомана Перник"? Рефренът чужденците и капиталистите виновни, звучи и национално и патриотично, но фалшиво и вещае само нови беди.
Няма как заводът да е виновен, първо защото е на съшия режим за снабдяване с питейна вода, както и останалия град и второ защото консумацията е едва 3% от общата на Перник, т.е. няма как тези три процента да са преобърнали "каруцата". В желанието си да намери виновника извън себе си ВиК "Перник" измисли, че 40% от водата от язовир "Студена" се отклонявала към Стомана Перник и свързаните по този водопровод потребители. После се оказа, че нещо са попресолили манджата, че са пообъркали, но нали заглавията бяха направени, а ВиК юнаците и шефовете им София се попрехвърлиха горещите кестени, залъгвайки публиката.
Важното бе към лошите американски централи, се добави и лошата "Стомана" Перник.
Да приемем, че тези атаки срещу индустрията в града успеят да намалят работата на завода, като спрат производства и уволнят хора. Към водната криза ще се добавят и социална и икономическа криза от непознат за последните десетилетия мащаб. Ако това се случи, то  процесите ще попаднат в низходяща спирала от излязли извън контрол събития. Без индустрия няма град, още повече когато става реч за Перник, в който индустрията е била градообразуващ фактор.
Производителите на фейк новините за различните цени по които се плаща питейната водата от индустрията и от битовите потребители си имат име и адрес. Но никой не ги преследва, защото те са сред отговорниците за кризата и търсят да се скрият зад "чуждата" вина.
Тепърва ще е нужна солидарност между самите перничани, защото тепърва предстоят трудни дни, както и между софиянци и перничани, между всички български граждани и жителите на градовете с воден режим, защото е ясно че Перник няма да е единствен и последен.
Никакви десетки или стотици милиони лева няма да осигурят вода на жителите на Перник нито този, нито следващия месец.
Ако допуснем кризата да стане удобно прикритие за развихряне на поредната надпревара по корупция и харчене на средства без контрол и процедури,  ще получим "пир по време на чума". И това няма да бъде за пръв, нито за последен път.
Едни ще правят пари и ще трупат власт, а други ще плащат сметката. Гражданската отговорност на всеки един от нас и част от това уравнение.
Паниката може допълнително да задълбочи кризата, защото ако дори експертите започнат да се съобразяват със страховете на политиците за властта си, то професионализмът ще бъде компрометиран.
Именно тези, които призовават да не се политизира дебата, го политизират, превръщайки търсенето на отговорност в политика, а не в непременно условие за излизане на чиста управленска позиция.
Всеки професионалист щеше да ви каже, че обществеността бе излъгана и продължава да бъде лъгана с нереалните срокове за прекарване на спасителния водопровод през София и за разхлабване на "водната" примка около Перник. Нито тръби могат да бъдат доставени, нито проектите направени, нито процедурите реализирани. Ако стане до август, пак добре, но междувременно подмяната на водопроводната мрежа също няма да бъде осъществена.
При това забележете, дори и да се намери магическо решение, то пак няма да сработи в каскадата от минали нерешени проблеми. На теория е възможно да се направи виртуален водопровод до Перник, но водата веднъж попаднала в преносната мрежа, която има 75 процента теч, изчезва и обезмисля всяко подобен ход. Обезмисля и пренасочване на допълнителни количества вода от язовир "Белмекен" към "Бели искър" а доставките на десетки километри към Перник!? Каква мащабна операция за прехвърляне на води, а 75% от нея ще се загубят, а заедно с нея и похарчените милиони.
Нужен е нов подход - отговорниците за кризата, включително в МБРР и МОСВ,  да бъдат отстранени от нейното решение и експертите да излязат напред. Трябва да се каже истината на хората, че скоро няма да има вода и че ще се потърсят други решения, включително с цистерни и водоноски за питейни нужди.
Ако не можете да закарате вода при перничани, закарайте перничани при вода. София е длъжна да прояви солидарност, а разходите по кризата да се поемат от държавата. Включително политическата и морална отговорност.
Изобщо крайно време е комфорта на политическата класа да остъпи на заден план и през откровеността и експертността да се потърси възстановяване на доверието и човешката солидарност.

(Дез)информация/Анализи Russian.rt.com: "Нафтогаз" оцени реакцията на бившите украински власти спрямо споразумението с Русия

Russian.rt.com: "Нафтогаз" оцени реакцията на бившите украински власти спрямо споразумението с Русия
 Изпълнителният директор на "Нафтогаз" в Украйна Юрий Витренко коментира реакцията на представители на бившите украински власти спрямо газовия договор с Русия.Съответния пост той публикува на страницата си във Facebook.
"Когато представители на предишното правителство сега критикуват намаляването на транзитните обеми, това може да се разглежда като лицемерие", пише той.Според него критиката към сегашното правителство от опозиционните политици е нормална, но тя трябва да бъде обективна, особено на фона на действията на предишното правителство.„Ако смятате, че трябва да има по-голям обем, критикувайте онези, които разрешиха изграждането на Турски поток и Северен поток 2.“ Ако смятате, че не е трябвало да правите никакви компромиси, критикувайте онези, които не са изпълнили задачата да направят Украйна независима от вноса на газ ..., които не са осигурили модерно ниво на управление ", добави Витренко.По-рано ООО "Оператор на газотранспортната система на Украйна" (ОГТСУ) обяви доставката на първите кубически метри руски газ до Европейския съюз по новия договор между "Нафтогаз" и "Газпром". 

 Коментар на АА

 Вън от съмнение, бланкетните критики, които тези дни засипаха ръководството на Нафтогаз са прекомерни, защото реалностите просто задължаваха и двете страни да направят компромиси. Няма споразумение, при съществуващите условия, което да не бъде тълкувано като отстъпление или предателство спрямо Украйна, без значение колко справедливо или не това е. Нафтогаз получи своите 3 милиарда долара, получи и договори за транзит.Но истинският въпрос е защо ръководителите на Нафтогаз не само не са направили в миналото, но и сега продължават да не правят необходимото за да диверсифицират доставките на природен газ през Трансбалканския газопровод.Не само че очакват някой да им реши логистичното уравнение и достави природния газ до границата на страната, но се забавиха с търсенето на алтернативи на ползването на транзитната система и газохранилищата на страната от европейски търговци, които купуват руски газ на руско.-украинската граница.Очаква се с интерес изходът от преговорите за преки доставки на руски газ в Украйна. Те се водят в момента с близки до Кремъл олигарси, което разкрива истинските намерения на Кремъл. Въпросът е дали президентът Зеленски и правителството ще го допуснат.

(Дез)информация/Анализи Rossaprimavera.ru: Черногорската интелигенция обвинява Сърбия в опити за дестабилизиране

Rossaprimavera.ru: Черногорската интелигенция обвинява Сърбия в опити за дестабилизиране
 Политици, учени, културни дейци на Черна гора подписаха обръщение до властите на Сърбия с призив да не се намесват във вътрешните процеси на Черна гора, съобщи националната телевизия на страната на 30 декември.Според подписалите се, Белград упражнява натиск, който води до дестабилизация в Черна гора след приемането от Подгорица на закона „За свободата на вероизповеданията и убежденията и правния статус на религиозните общности“."Това е поредният опит на официален Белград да върне Черна гора в държавното поле на Сърбия и по този начин да попречи на консолидирането й като независима и суверенна държава", казват подписалите се.Сръбската православна църква (СПЦ) вярва, че след приемането на този закон ще започне изземването на имуществото на СПЦ в Черна гора и прехвърлянето му на непризнатата черногорска "автокефална" църква. Епископът на Будимлянски-Никшич СПЦ Йоаникий каза, че духовенството на СПЦ ще продължи борбата и ще създаде събори за защита на светилищата на земята.

 Коментар на АА

Поредната логична стъпка в развитието на суверенитета на Черна года след разпада на Югославия е непризната засега автокефалия на Черногорската църква, която се отделя от Сръбската Православна Църква. След неуспешния опит за преврат продължиха и продължават опитите на Белград да съхрани и контролира политическите процеси в Черна гора, включително присъединяването и към ЕС по начин, който да не позволи на Подгорица да се присъедини преди Сърбия.Отделянето на Черногорската църква се вписва в позицията на Константинополската Патриаршия в рамките на принципа всяка независима държава да има своя автокефална църква.Вън от съмнение вървят паралелни процеси при осигуряване на автокефален статут на православните църкви в Северна Македония и Черна гора, които са частично обратими. В тези свои усилия Белград разчита все повече и става все по-зависим от подкрепата на Руската Православна Църква и Русия.