Bulgaria Analytica: Violence – the glue that holds together Russia

“Russia holds together as a whole country only thanks to force. Only through the suppression of freedom. Only with violence and the imposition of artificial consensus. The nation has no internal bonds, its own raison d‘étre and desire to live together. In order to hold together it needs external challenges and threats.”

Alfred Koch, Russian politician

The Russian State Duma is discussing an amendment to a law that would decriminalize cases of domestic violence, which allows observers to draw a nearly perfect psychological portrait of the nature of power in Russia. The portrait is not just of Russia’s current rulers, but of the set of values that form the base of Russian despotism – whether it be tsarism, Stalinist repression or even the more refined forms of “soft” violence exerted today on the Russian people, both as individuals and a group.

The right to hold and exert power using violence reflects its rise as the supreme value for the Russian political class and the glue that holds together government and people within the single state with the largest territory.

The new draft legislation would if adopted legitimize violence in the family, this embodying the the cult of violence and contempt for human rights and basic Christian moral values. Violence generates further violence both up and down the causal chain – man over woman, children against children, students against students, soldiers against soldiers, citizens against citizens and so forth upscale in the social hierarchy. According to data of the Ministry of Interior, more than 40% of all crimes in Russia are committed in families.

Finally, violence at home naturally crosses Russia’s national borders and translates into violent acts against other countries and people, against political and business partners, building up a bullying tradition, including denial of established international norms and standards of conduct. Under the proposed changes it would be perfectly legal to use violence at home, which extends the right of the state to use force against its citizens protesting on the street. The use and the threat of use of force and violence are the ubiquitous power standard and the plane at which the political elite rule. It is not only and mostly the use of obvious and harsh physical force, but also any form of psychological violence.

The long-term effect of systematic and widespread violence on people’s minds leaves much more severe and lasting consequences when done contemporaneously via multiple channels of controlled media and aided by mass corruption or administrative arbitrariness.

There is marginal difference between acts of violence at home and invading foreign territory — crossing physical boundaries of weaker neighbors in order to administer the regular dose of national pride to the Russian people, on the one hand, and the virtual borders of private life and virtual space from the TV screen or computer.

The Russia media offer various seemingly credible technical reasons behind the recent draft legislation on family violence. Although to outsiders it may seem strange that it is co-authored and promoted by women – both in the State Duma and the Senate – this is trivial for Russia’s domestic Byzantine political scene. The main motive is “protection of the base social cell – the family”. It is true that Russian courts are overwhelmed with cases of domestic violence, yet more the 97% of all acts of violence in families never reach court. The amendment should help relieve courts of domestic violence cases, which amount to an overwhelming number despite representing just 3 percent of the problem. The ruling United Russia party would then claim to have warded off the problem of domestic violence and declare Russian families safe and sound.

Statistics in this area are quite depressing – more than 2,000 children commit suicide trying to flee from violence at home, with another 26,000 kids being beaten by their parents. And so in one fell swoop, the motion could help solve several problems. There are most likely cases of legal abuse with the provision in the law, as there are in many other countries. In the Russian case, however, there is a further complication when considering family violence and the role of the offender and the weaker sex – for a number of reasons specific to Russia.

What amazes most in this case is the decision of the Kremlin to make full use of its resources and push through such a contentious draft law in the eyes of Western and international public opinion.

This bill marks the widening gap between the European and Russian sets of values (not sure that in this case it is appropriate to use Eurasian) at a critical junction in the relations between the West and Russia. This revelation should serve a sobering shower to Bulgarian sympathizers of the Kremlin in their search for their own identity. It is hard to find a stronger and more vivid example of the rift between the Russian world and European civilization.

The demarcation line as set out in the amendments between sanctioned and unsanctioned violence runs through whether or not the victim ends up in the hospital. Anything short of this seems to be perfectly permissible under the bill, unless one can prove a systemic nature – which is an even higher barrier. Although Russia holds premier positions worldwide in domestic violence cases, the number of unreported and unregistered cases in house violence is even higher  – more than 60% – with victims preferring to keep the matter private for the sake of the family or for fear of retribution and lack of commitment by institutions. A similar bill, if and when enacted, would further discourage reporting and encourage offenders both at home and on the street.

The truth is that violence long ago became the glue of social cohesion under President Putin. Initially he started with “soft” and tacit power, gradually mastering control of the media and the public, pushing dissenters into internal or external emigration. With coffers full with petrorubles he was at liberty to suppress any civil disobedience, discouraging alternatives to his power. When the soft approach did not yield results, he resorted to brutal violence by his proxies resulting in the killings of journalists, politicians, writers and activists who contributed to Russian civil society. Then came the invasions of Georgia and later Ukraine.

This act of the Russian Parliament gives further indisputable proof that Russia is undergoing kadirovization, i.e. the norms and values of Kadyrov’s rule in Chechnya are gradually being adopted by the Kremlin and then spread nationwide. Such an attitude towards family violence and women and children exists only in countries of Islamic fundamentalism – with the textbook example being Saudi Arabia, where husbands have the right to beat and even kill their wives and children. For all its posturing as a beacon of modern humanism, courts in the Third Rome of Christianity would differ little from Sharia courts and law in their treatment of domestic violence?

Violence is almost a religion and a daily routine in Russia. I recall my first May 9 in 2000, as ambassador, standing up at the Red Square, watching the parade formation passing by. I tried to imagine the figure of Russian casualties in the Chechnya wars – which then stood around 10 thousand – translated into those marching lines of soldiers and felt goosebumps. The blocks consist normally of 200 soldiers and that meant that it would have taken the whole parade to make up for the lost souls. Now juxtapose these numbers with 12,000 women who die and more than 36,000 beaten each year in family violence in Russia, and you will get the drama in the level of tolerance and the extremely high threshold of pain of Russian society, which can take almost any violence for granted.

For most EU countries that would have been an unthinkable degree of violence in nominally peaceful times. Yet for Russian – that is almost normal and is taken as the cost of greatness – for keeping the country together. Against this background of a history of extreme violence, an amendment to decriminalize family violence seems trivial. When one compares what the then-Chechen president Aslan Maskhadov was looking for, and the sacred status Chechnya has under Ramzan Kadyrov – with 86 percent of the republic’s budget coming as subsidy from the federal center – one wonders who is laughing last.

The family rules for violence are closely following Putin’s presumably conservative personal value set, which instead of consolidating families often brings chaos and destruction both at the personal and national level. The cult of force is instrumental, and imperial thinking comes as a natural spin off. The first and utmost concern of any new leader coming to the Kremlin is to secure his grip on power through the mechanism of violence. He enjoys almost unrivaled freedom of action when compared to EU leaders who can hardly resort to open and brutal violence to remain in power. While Western politicians have to account for and accommodate public concerns and comply with a basic code of ethics, the Russian public under President Putin will be ready to accept whatever storyline comes along justifying the casualties and the policies. The Russian audience will always be ready to accept more lost souls or agree with Kremlin for the sake of protecting the “family honor” or to punish disrespect for Russia’s interests in the near abroad.

Although in the short span the tactical gains of Putin resorting to violence might seem to overweigh losses, in the long-term there is less welfare and less security. Pyrrhic victories give birth to anger both at the family level and national level and to retribution, sooner or later.

Today it is hard to find a single marker of the rift between Europe and modern Russia more appropriate and more blatant than this bill in the State Duma, which in line with recent acts of denial of international norms and law (worth noting is the decision of the Constitutional court ‘allowing’ Russia’s government to disregard the decisions of the European Court of Human rights).

What is of greater concern is that in some EU countries the Russia-EU values mismatch translates into internal conflicts and dividing lines between parts of society that echo Mr. Putin’s strongarm policies and dependence on violence and the majority of people who stick to human rights at international, national, family and individual levels. While there is some merit in ignoring news on extremes in Russian political and social practices, the bill decriminalizing violence should serve as a red light and an alarm for the acquiescent European public that believes it can insulate itself from the harsh realities in modern Russia.

За дясното, за реформаторското и антикорупционото и за просветения популизъм

Надявам се, че накрая ще има разбирателство в дясно.
Не нападайте "Да, България" толкова яростно и най-вече емоционално с класическата за десницата смес от менторски тон и претенция за непогрешимост. Опитайте да се поставите на тяхно място.
Още не са регистрирани и се очаква, че в ход са опити за въздействие, контрол и търгове с тях от много страни. От това дали ще получат регистрация зависи в каква роля и позиция не само ще участвуват, но и с какви послания и какви канали за комуникация ще използват. Те имат своя електорат и това са хора, които не държат непременно на самоопределението десни, да не говорим, че в българския вариант на това понятие то е доста хибридно. И ГЕРБ привличат десен електорат, и СДС, ДСБ и ДБГ.
Става дума за избори в Парламент, а не за конкурс по "дясност" в който градските момчета ще направят бутик парти. Иде реч за конкурентна и най-вече иновативна партийна дейност в хибриден свят, без ясни идеологически темели. Работа която да превърне желанието за реформи и борба в корупция в гласове. Не съм свързан с ДАБГ и това което пиша за тях е това което предполагам, а не от вътрешна информация.
По показателя години на власт и най-вече способност за оказване на решително влияние върху развитието на страната, десните се провалиха с гръм и трясък. Управлението на ГЕРБ не е типично дясно, както и НДСВ - те по-скоро са свързани и имат един общ корен - желанието за управляема българска демокрация. Извън този период - кратък период на Филип Димитров и правителството на СДС. В същото време и БСП и особено ДПС, никога не са преставали да имат влияние върху властта и да извличат съответните ползи, най-вече за да запазят ресурсите за собственото си възпроизводство.
Разбира се, че враговете бяха много, но още по-вярно, че лидерите на дясното се оказаха или неподготвени или недостатъчно упорити или и двете. Колкото и да обяснявате неуспехите в дясно с лидерите на БКП, с ДПС или ГЕРБ и задкулисието - нещата опират до липса на достатъчно ефикасен конкурентен отговор. Спрете да хленчите, това е България, друга няма.
Шансовете на Нова Република да промени ситуацията не са високи - там има много опит, има и знания, но има и прекомерна рутинност, а изглежда и нямат търпение,смирение и самокритичност.
В подходите има дежа вю, има и ново, но то не изпъква, особено в реакции. Да си представим как би реагирал на новите послания на НР потенциално възможния да бъде привлечен "съмняващ" се електорат - тези двадесет процента, които постоянно гравитират около дясното пространство и търсят своята представителност, ако изобщо решат да гласуват. Ще премахнат НСО - изключително точна мярка, но обикновеният човек само непряко ще се облагодетелствува - защото той не е охраняван контингент. Значи първо трябва да стигнат до сърцата и умовете с общите послания, а чак след това да проектират отделни детайли.
От гледна точка на този избирател какво послание виждат в снимката с дванадесетте "апостола" на новото, всички до един с костюми и вратовръзки, изглеждащи досущ като тези от статуквото. Дори в тези външни белези има послание - не случайно Сириза нарочно свалиха вратовръзките. Новите тръгват по джинси и якета, и всячески търсят да изглеждат различно, да говорят различно и да се държат различно. Ходят пеш, говорят ярко и провокативно. Въпросът е да изглеждат и се държат различно от тези които отрицават.
Вижте снимката на дванадесетте и ще видите същото и при ГЕРБ и при БСП и при ДПС. Не става дума за мен или за Вас, които знаем, че Радан, Трайчо, Методи са качествени и честни политици и могат да правят реформи, а за другите, които са били облъчени от всякакви медии и се съмняват и трябва да успеят да видят различието. С костюми революции не се правят - а битката срещу корупцията и за реформи не е нищо по-малко от революция.
Много малко са хората, които ще повярват на принципа "давам пет небити за един бит". Макар че това е самата истина - тези хора са ценни, защото са минали по пътя и градят визията си за бъдещото върху своите разочарования.

Към тези които обвиняват "Да, България", че нямат ясен идеологически профил, задавам въпрос - представете си излиза Христо Иванов и казва, ние сме десни. И какво от това? Какво очаквате да стане - изведнъж към неговата партия да потекат хиляди симпатизанти, извън електората на ДСБ? У нас десни колкото искаш, дори повече от електората си.
Също и леви. В БСП - партията на бедните, на пролетариите и на пенсионерите има повече милионери, при това в пъти повече, отколкото в партиите в дясно. Погледнете само висшите органи на БСП и ДПС - милионер до милионер. Вижте и водещото им списание "А-спекто" интелектуалния център в ляво. По-скъпо, по-луксозно и по-субсидирано издание няма на пазара, да не говорим, че самото списание е малка част от "страничната" дейност. Лява, милионерска работа. Погледнете левия експрезидент Първанов и сравнете с десните Стоянов и Плевнелиев - кой има хотели?
След това се поставете на мястото на членовете на ръководните органи на "Да, България". Какви са били мислите им като са видели този вид "иновативно" послание на "Нова Република" през медиите: ние от снимката на Новата република сме готови депутати - да се обединяваме и да влизаме в Парламента.
А в тази млада партия със сигурност има млади хора, които също имат амбиции и планове, при това не всички свързани с парламент, но не и безразлични към това кои лица ще ги представляват като реформатори и борци с корупцията. В тази битка за България трябват и опит и дързост, ако щете лудост и хулиганство - несъобразяване с правилата на Кой?
За това по-внимателно с децибелите и говоренето през медиите.

Единственото, което сега за десните има значение е осигуряването на достатъчна електорална подкрепа в следващия Парламент за реформи и премахване на корупцията. Иначе ще правят реформи по домовете и в офисите си.
Срещу корупцията и за реформи са повече от 80 процента от електората, но за реални реформи партиите, които реално могат да ги направят получават под 5-7 процента!? Това значи, че с класическите послания и познатите лица в политиката нещо не е наред - желание за реформи има, гласове на избори няма

Много можете да говорим за Кой?, за схемите на прехода, за неразградената мрежа за влияние на БСП и ДС и който искате друг дежурен виновник. Факт е, че след толкова години на анти-ДС, анти-БКП и анти-ДПС говорене електоратът още гласува за тях, означава, че нещо с блендата или "ваксата" не сме улучили. Трябва и още нещо и то съществено. Трябва визия и убедителен отговор за пътя по който ще се изведе България в бъдещето на сигурността и благоденствието.
Ако говорите абстрактно за реформи, но не ги преведете на езика на ползите на конкретния човек -значи нищо не сте направили. Ако громите корупцията по големите етажи на властта и говорите за милиардите загуби по Белене, но не го прекарате през джоба на конкретния гласоподавател пак няма да стане промяната.
Ако не сте просветен популист - този което обещава много, но знае как да го постигне - пак няма да спечелите.
Ето един пример - да речем обещаем безплатно и свободно за всички метро. Едни ще кажат - невъзможно, популизъм, левичарство. Твърдя, че не само е възможно, но и има логика и начин да се реализира тази сделка. Зависи как изчисляваме ползите. Не веднага, защото системата ще се срине - но в рамките на пет години. Ще започнем първо с това, че ще намалим билетчето на лев. От това по ярък начин за борба с замърсяването на въздуха няма. Касае не само метрото разбира се, но и целия електрически транспорт. Ако съберем на едно място всички аспекти на ползите, локализираме печелившите и обложим причинителите, като обратно проследим начините по които можем да финансираме като бленда от субсидии, от приходи, които в момента не се реализират /свързани продажби и т.н/, дори ако трябва накрая да увеличим приходите през екоданъците за замърсителите и насочим към целта - пак ще се върже сметката. Въпрос е на преходен период и на сметка. Ето Ви просветен популизъм. Левите не могат нито да го измислят, нито да го реализират защото при тях уравнението спира при харченето, но в приходи и балансирането на операцията ги няма хич.
Проблемът е, че търсенето и намирането на вътрешен /другия десен/ или външен враг, като отговорни и виновни за бедите на прореформаторските и антикорупционните сили, не решава нищо. Кой? и БСП успяха ефективно да неутрализират както антикомунистическата, така и прореформаторска и антикорупционна мотивация не защото са умни, а защото десните сили направиха всички възможни грешки. Не е въпрос само на пари и на медии, а на умение да се намери пътя към сърцата на хората с нови послания и нови политици, с нови подходи.

Вие можете от сутрин до вечер да разкривате "пъклените" замисли на Кой? и сие, но от това нов електорат няма да привлечете, защото всичко минава в рубриката партийни кавги.

Един практически въпрос, който е и към Радан и към Христо. Ако не попаднете в парламента как ще борите "отвън" корупцията и ще правите реформи? Не е сложно.
Повтарям, не става с декларации по медиите - трябва и пряко и смирено и най-вече просветено и самокритично поведение. В момента натискът върху ДАБГ предполагам е огромен. Кой? със сигурност прави опити да контролира ситуацията чрез свои хора и медии и да опитоми енергията на промяната. Но това не означава, че ще успее, освен ако не продължите да играете ролите, които е предположил за Вас Кой?.
След и ако се реши проблемът с представителството на реформаторските и антикорупционни сили, ще трябва да се решава и проблемът с прореформаторските мнозинства в Парламента, а там "историческите" компромиси са неизбежни. Кажете го още сега на своите хора и обяснете защо това не е предателство, а управленска неизбежност. Това е като гравитацията. Няма морално чисти състояние в политиката - всичко е въпрос на умения да се абстрахираш от маловажното за да постигаш крайната цел - да промениш България и я освободиш от плена на Кой?
Накрая ще бъдеш намразен и оплют, дори от своите. Но целта ще е постигната. Малко ли е като награда?

За наследството на Плевнелиев

Казват, че доброто място в историята на политиците и лидерите се осигурява не от техните славни или срамни дела, а от историците, които в последна сметка фиксират в съзнанието на следващите поколения мнението за една или друга историческа личност. Не е задължително да бъдат само позитивни герои, защото в зависимост от аршина на съответното време много исторически личност могат лесно да преминават от графата "герои" в графата "злодеи". Въпрос на разкрития и контекст. 

Христоматийният пример са траките, за които знаем от гръцките историци, които вероятно съзнателно са си свършили работата, но някак си е странно, че са премълчали важни истини от живота и наследството на траките. Пропуснали са, направо са скрили редица достойнства на древните траки, вероятно за да обслужат конкретна конюнктурна потребност  в историческото отразяване на конкурентите от древна Гърция.  

Когато попитали Дън Сяо Пин за мнението му за френската буржоазна революция, той след кратък размисъл отговорил: "Прекалено е рано да се каже". 200 години му били малко за да оцени последствията. Ще кажете - типично за човек в заника на живота си, когато близостта до вечността му дава възможност да се оттласка от земните мерки за време и значимост. 

Вероятно е отговарял на журналисти, които винаги искат незабавно и цялата истина. Ако може.

Така и текущата битка за наследството и мястото в историята на президента Плевнелиев, която премина всякакви граници на приличие и допустимост. Ако не друго поне трябва да изчакаме, точно както даваме сто дни на новия президент, да изчакаме поне сто дни за да изпробваме негативния си словесен багаж. 
Хората на Мултигруп се стараят оценките за неговото президенство да бъдат в тъмни краски, за да блокират перспективите за неговата бъдеща кариера, както и "тежестта" му в бъдещия обществен и политически живот. Най-вече искат да блокират възможността за следващ Плевнелиев на върха на българската държава. 

Едно от слабите места на демократите след 1989 година е, че в малките отрязъци от време, докато бяха на власт или със силно обществено присъствие, те не направиха много за да възстановят балансите и да разкажат недоразказаната част от нашата история. Радваха се на властта, без да съзнавам нейната преходност и нуждата да се работи за бъдещето.

За това не се чудете, че новите поколения "естествено" раждат русофили и националисти. След като в историята, която се учи в българските училища, гъмжи от светли примери на "освободителната" мисия на Русия, но  се пропуска казаното от великаните ни Левски, Каравелов, Ботев, Раковски, дори от лидерите на социалистите като Димитър Благоев и Георги Кирков - как новите поколения, особено в лявата партийна писта да не възпроизведат статуквото в казионната историческа наука.

Ако случайно се прокраднат трудове като Хрониките на Стефан Цанев, или непубликуваните работи при социализма на Симеон Радев, на томовете на Янко Гочев и много други, то това е изключение и като правило плод на индивидуална инициатива, а не на държавна политика. 

Вижте ни паметниците - паметникът на Стефан Стамболов е дарение на Мултигруп !?, а при откриването Димитър Иванов, който получи отличие за вярност към Русия лично от премиера Медведев, държи реч. Ако това не е кощунство, здраве му кажете. Не твърдя, че в този си вид паметникът е лош или не е въздействащ, но има и прочит в посланието - тези които се опълчват срещу Русия, остават с разцепена глава и това е буквално издялано в камък.

Тези хора искаха и почти успяха да откраднат историята, защото видни русофили днес се кичат с ръководството на национални комитети на почти всички български възрожденци, политици или писатели - сякаш за да гарантират, че тяхната памета няма да се обърне срещу покровителите ни от Русия. Представете си Стамболов, колкото и да е абстракция, че знаеше какъв му е паметника и че русофил е шеф на националния му комитет!? Това е предателство, а ние сме съучастници.

Вместо това президентът Плевнелиев успя да балансира историята и да изтрие праха от паметта на много велики българи, като и даде държавно признание - и на загиналите по концлагерите, и за горяните, и за Никола Петков и за много други, които политическата коректност във времето беше подтиснала като памет. 

В малкия промеждутък в който му позволиха да бъде държавен глава президентът Плевнелиев свърши много, при това без да се самоизтъква. Не непременно защото се е стремял към дискретност, а защото нямаше комфорта на медиите. Поне такъв, какъвто имаше Георги Първанов, който се самоопределя като успешен и нариече управлението си "ера"?! Бъдете сигурни, че много хора ще се постараят тази щампа да остане в историята и така бъдещите поколения да възприемат неговото президенство. 

Съвременните претворения на Мултигруп няма да пожалят нито време, нито средства, за да наложат мнението в историческата памет за президента Плевнелиев като слаб, безхарактерен и зависим президент. 

Опорните точки звучат и в думите на новия президент, който стига да прозрението, че това, че Русия е враг е хрумване или избор на Росен Плевнелиев, а не отражения на обективна действителност, фиксирана в официални документи на ЕС, на Европейския парламент и НАТО позиция.

Нека бъдем наясно - налаганата представа за това, че България е традиционно русофилска нация е огромна манипулация, върху която стъпва лъжата за предопределения ни нисък капацитет за синхронизиране на собствените ни с европейските и атлантически ценности.
Точно така, както скриха цялата история на горяните, които са първата и най-масова съпротива в следвоенната история на Източна Европа срещу съветската окупация. Защото не отговаря на основаната лъжа - за предпроставената и непроменима симпатия на българите към царска, съветска и сега към Путинова Руси
Лъжа е, че преобладаващите нагласи в българския народ предполагат задължително, дори генетично русофилство и "спънатост" на българските държавни мъже в провеждането на политиката на ЕС и НАТО спрямо Русия. Защото тези нагласи се мерят на фона на въпроса "Искате ли НАТО и ЕС да напада Русия?" в разновидността на санкциите и тогава естествено отговора на почти всеки нормален европеец е "не". Така и у нас, нищо по различно.
Но ако проведете проучване и то не само сред фиксирани групи у нас, а сред всички българи в чужбина, с отговор на въпроса "Смятате ли, че вместо да даваме 5 милиарда долара без търг за внос на руски нефт и газ, трябва да въведем европейските стандарти за състезателност чрез открити, прозрачни и състезателни процедури - какъв отговор ще получите? Същото се отнася и до проекта Белене и до опитите да бъдат ограбени активите на КТБ с участието на руски банки. Изобщо поставяте въпроса на подозирани като преобладащи русофили български граждани на кантара на собствената им материална изгода - колко пари им вземат  от джоба? И от проруските симпатии на българите няма да остане и помен.
Питайте  "Смятате ли, че генерал Иван Колев е български герой?". И ще видите колко им е русофилството.
Питайте "Смятате ли, че проява на патриотизъм и са предмет на национална гордост, че всички централни улици в София - там където са символите на българската държавност - Парламент, Президенство, Министерски съвет, Конституционен съд, БНБ и т.н. са наречени на името на чужди царе, генерали и дипломати", националните ни герои и величия се в тяхната периферия?". Кой попаднал за пръв път отвън чужденец ще добие впечатление, че сме се освободили? Питайте и ще видите доколко любовта към България е по-силна от любовта към Освободителката. 
Когато смените контекста и мярата за оценка на стореното ще разберете, че не позициите на президента Плевнелиев по политиката на президента Путин са били непопулярни и са го отделили от преобладаващото мнение сред българската общественост. Не липсата на повече България у Плевнелиев е проблем, а достатъчното присъствие на Европа в наши български политици, които сега се опитват да манипулират общественото мнение за да оправдаят собственото си безсилие. 

Президентът Плевнелиев е в друга орбита по отношение на политически и човешки морал, оценено спрямо много предишни български президенти, да не говорим политици. Представяте ли си - политици, символ на гранд корупцията и покварата, сега имат наглостта да съдят Плевнелиев. "Успешният" президент Първанов съдейства за съкрушителен удар на българската икономика и държава - достатъчно е да отчетем ефекта на енергийния шлем. Това са минимум 5 милиарда лева доказана щета. Ако това - да причиниш щети за милиарди - е задължително условие за успешността в оценката, значи Плевнелиев няма шанс. 

След приключването на мандата си Първанов разкри, че е станал неусетно /семейно, не лично/ мултимилионер и най-вече хотелиер. В други държави и страни, това се нарича гранд корупция, хората се разследват и влизат в затвора. Тук прокуратурата разследва поръчка за телефонни централи.

Колкото и да се мъчат да намерят нещо /бъдете уверени, че Цацаров и Пеевски работят на високи обороти/ няма да успеят да намерят нищо по отношение изрядност и почтеност за президента Първанов. Както не намериха и за президента Стоянов. 
По мярата на Първанов Плевнелиев е направо светец, вероятно защото влезе заможен в президентството и можеше да се го позволи. А сега си представете дали изобщо е възможно президентът Плевнелиев да произнесе думите, че не е останал "валат" от пребиваването си във властта. И това да бъде новата нормалност?!

В текста на клетвената си реч на Румен Радев има много тревожен текст, в който той определя бъдещото си поведение в ЕС и НАТО като приятел на Русия. Не като глас на ЕС и НАТО  в Русия, а на Русия в ЕС и НАТО. Ето Ви ключова разлика с президента Плевнелиев. Не е негов проблем, че средата в България е пропита с проруска екстремност, на фона на която съгласувани и нормални позиции на ЕС и НАТО звучат като анти-руски. Нашите съюзници не са длъжни да споделят комплекса за малоценност на българските политици и особено миопията им по отношение на руската опасност. Факт е, че Европа и богата, а ние бедни и неуверени.

Това, за което дори лидерите на ГЕРБ обвиняват Плевнелиев е, че озвучава и популяризира евроатлантически позиции у нас за да нормализира средата, а не обществото да свиква с политкоректността, че сме в руска орбита. Не политиците трябва да отразяват мнимото русофилство на нацията, а те трябва да настройват обществото към европейските стандарти и ценности. 
Преди да мрънкаме, че Тръмп ще ни остави в руската сфера на влияние, което е поредната опорна точка, ние сами трябва да се измъкнем ментално от руския си комплекс и страха да провеждаме една или друга линия в политиката си, защото тя може да се хареса или не от Москва. 
Очернянето на наследството на Плевнелиев обслужва и конкретна непосредствена конюнктура - страхуват се той да не се намеси с позициите си в предстоящите избори. Не като подкрепи една или друга партия, а като отстоява поведение и становища, които могат да сплотят и мобилизират електорат.

Нормално Кой? му има"зъб", най-вече защото се опълчи срещу Пеевски и в много отношение благодарение на него правителството на Орешарски загуби височина и доверие и в последна сметка тряваше да подаде оставка. Само това е достатъчно за да могат тези кръгове да инвестират получени от корпуционни сделки десетки милиони в битката за наследството на Плевнелиев, дори след като сдаде поста си.

Над 80 процента от българските граждани бяха шокирани от вестта за гласуването на Пеевски за шеф на ДАНС. Позицията на Плевнелиев в този смисъл отразяваше широко и преобладащо обществено настроение. Кой от другите държавни мъже реагира? 
Той ли бе активната страна в свалянето на доверието от правителството на Орешарски или Кой? с безумните си решения. 

И по тази точка - президентът се държа безупречно и може да остане в историята като държавния глава, който не позволи държавата да бъде пленена. Това е заслуга, плюс, а не негов минус.

Със сигурност Плевнелиев не е бил винаги на едно и също високо равнище. Имаше моменти в които на много хора им се искаше да бъде по-критичен към едни или други позиции и реакции на правителството на БСП и ДПС, и последвалото на ГЕРБ.

Замълча, когато фалираха КТБ и така неволно се съгласи да съучаства в разграбването и. Макар и да нямаше ръководна роля, предпочете да играе системен играч и да не клати лодката. 

Той знае много, вероятно дори прекалено много, което е опасно за някои, включително по операцията на руските специални служби за предотвратяване на кандидатурата му за следващ мандат. Да, президентът Плевнелиев беше предаден от своите, в традиционен за българската история казус. Лидерите на ГЕРБ се сетиха сега да раздават високи оценки, но забравят, че се срещнаха с Решетников и поеха ангажимент да не го издигат и да повярват на "нагласената" от РИСИ социология, че е неизбираем. Сега имат остра нужда от авторитета на Плевнелиев, особено след прозападния електорат. Класика в жанра - първо предаваш, след това ухажваш. Сигурен съм, че от тук нататък Росен Плевнелиев ще има по-малко нужда от ГЕРБ, отколкото ГЕРБ от него. Защото той има принципи, а те имат интереси.
Спомням се, че бях шокиран от посещението му на игрите в Сочи и то във време, в което почти никой западен лидер не искаше да сподели "славата" на Путин и най-вече да поговори с него. От чутото там вероятно се определя и по-нататъшната му позиция срещу политика лично на Путин.

Бъдете сигурни - руския президент знае как да мачка колебливи лидери, особено наши, които идват на среща с комплекс за малоценност или дълг към Русия. На пръстите на едната ръка са хората, които при посещение в Москва са съумявали да говорят като равен с равен и да прекъсват в зародиш опити за натиск. 

Не очаквайте от критикуващите сегашния ни президент да прояват мъдростта на Дън Сяо Пин - нито я имат, нито  Кой? ще им позволи да я проявяват. 
Медиите и анализаторите на Пеевски и сие ще продължават руската операция срещу Плевнелиев, защото имат материален интерес и защото неутрализацията му остава ключова задача. 

Дълбоки анализи, разсъждения, арументация, съдържание не очаквайте. Плащат им за информационни битки, за тролене без да задават въпроси.

Ако на всяка цена трябва да дадете оценка днес и сега - сравнете с Първанов. Няма да Ви бъде трудно. Единият Ви бръкна в джоба. Ако Ви е харесало - тогава имате пълното право да критикувати и мразите Плевнелиев.

Той просто не е един от Вас.

Умишлено оставам настрана личните и семейни драми. Там просто не е морално да се правят сравнения. Плевнелиев няма от какво да се срамува, дори когато проронваше сълзи "в ефир". 
Той бе и остана нормален човек - един от нас.

Фактор: Allegro Agitato - БСП оправят демографията

Ставаме 9 милиона. Няма шега. Другарката Нинова го обеща. Вместо да отрицавате се позиционирайте в новата сексуална революция, за да не останете "валат" както другаря Първанов отбеляза по повод на своите социлистически милиони.

Разбрахме, че тези срещи с бизнеса са полезни на БСП за да се осъзнаят. Ето плоския данък остава, сега ще търсят лека вратичка за да го приложат само към милиардери, които у нас вероятно няма. Защото облагането на другарите милионери от БСП не е полезна стъпка.

Нарича се реалити чек - срещи с действителността. Нинова се опитва да се борисовизира - сутрин едно, след обяд друго.

Бяхме предупредени от другаря Андрей Райчев - който не отразява, а създава действителността около соцлидерката - тя е смела, рискува и ... печели. Ако няма факти, че създадем усещане за обреченост на успех. Важното е през април да се поздравим с победа.

Остава само да разкажат какво ще случи с другите им обещания - да започнем с демографията. Направо настръхнах от революционността на другарите от БСП. Ставаме 9 милиона отново. Ще има и хора за манифестации. И за нас се отваря шанс да не останем в трибуните по време на поредната сексуална революция. Нищо, че никога не сме били 9 милиона, но днес под мъдрото и вдъхновяващо ръководство на другарката Нинова и на другаря Радев - няма начин. Деца ще се правят и отглеждат.

Целият съм в слух - за ноу хауто на другарката Нинова - Решетникова. Ще връщат младите българи, това вероятно цели и обещанието, че ще смъкнат санкциите и ще признаят Крим. Защото се надяват от Крим и Русия да тръгнат новите белоемигранти, този път подгонени от икономическата криза, и така да набъбнем неусетно до 9 милиона. Като не го признаваме този пусти Крим, няма как да дойдат, но веднъж да паднат санкциите и да ги признаем като братя, емиграцията от там ще ни залее. Това не са Ви бежанците от Турция, тези са ни наши, родни мигранти.

След това БСП обещават, че ще насърчат по-висока раждаемост и тук ми спира дъха. Но работата е хлъзгава, защото ако тръгнат по линия на изкуствените работи, ние и спукана работата. Ще гледаме пак от последните редове как революцията се случва без нас. Но има вариант вероятно да имат пред вид свободния и безконтрацептивен секс като през 20-те години в Съветския съюз. Другарките не могат да откажат на който и да е другар и децата се гледат в комуни. Както другаря Ленин другарката Колонтай.

След това другарите Овчаров, Станишев, Първанов и Нинова вече като милионери ще обещаят тържествено на пролетариите и бедните, че този път, майка и баща, ще преборят корупцията и няма да се краде, защото БСП е абсолютно, необратимо и чисто нова. Разбира се в бяло. Те самите вече нямат нужда от милиони, но идва следващото поколение в Политбюро и ЦК на БСП. Щото вече младите напират и те да вземат своето.

Тези соцмлади никак, ама никак не ги влече перспективата емиграция на Запад, защото трябва да се бачка яко. А тук - завършваш, нещо с диплома и влизаш в Партията - след това прост, неук и дори неграмотен ставаш министър и милионер. Само трябва да можеш да обещаваш и да не ти пука ако лъжеш. Техните редици ще се множат, защото те са като джихадистите, които обещават рай и девици. Без отговорност, без да работиш, без да се конкурираш.

Ей, живот да го опишеш, другари и другарки.

И изведнъж се събудих.

Темата досиета в Мултигрупова България

Още една Пеевска бухалка - сайтът "Политика" - е препечатала посветения на мен редакционен текст, който с помощта на "разследващия" архиви, корпулентен медиен властелин е решил да отправи срещу мен. Значи не е било достатъчно в няколко вестника и няколо сайта. Трябва отново. Логично е да се предположи, че нещо не върви с омаскаряването.
Не могат да ме хванат за корупция или сделки. Не съм в политиката. Не търся пост. Като няма конкретна писта за дискредитация, търсят многоцелево или фоново въздействие.

Този път няма да давам линк, пренебрежението е най-добрия отговор.

Но е удобен повод да каже неща, които съм спестявал през годините, а те могат да Ви бъдат полезни.

Много пъти са ме питали, особено хора, които знаят истината и са ми близки - "защо не им отговориш?".

Проблемът е, че темата досиетата у нас е многопластова и заедно с други неща е операция, която е мислена много и от доста хора, за да бъде ирационална и да бъде ефективна като метод за манипулация на обществото.

Това в същност е част от постоянните хибридни въздействия - уж постоянно се разкриват досиета, а очистителния ефект и познанието за механизми липсва. Запътили сме на изборите през април пак да изберем хора под контрола на номенклатурата и върхушката на ДС.

Първо създаваш медиен образ на колективната група ДС, за да скриеш зад гърба БКП и цялата кохорта. При това не цялото ДС - няма го топ нивото /защото за него ефект няма - преди 1989 година те бяха висши партийни кадри, сега е същото - Нинова пита "генералите", които присъстват независимо от политическите си постове. Няма ги много истински играчи, включително перманентно позиционирани в чужбина, които държат контрола. Включително и върху много действащи политици. В действителност под една трета от агентураната мрежа беше дадена за публиката като медийно мюре, за да се скрият другите по-важни части.
Нарочно ще пропусна темата Русия и свързаността и с тези структури на всякакво равние. Само ще кажа, че нещата ще стават много по-лоши, не защото някой отвън много ни притиска, а защото нейните "местни" свръзки - и в армията, и в специалните служби, и в медиите, и в парламента и в правителството, стават все по-агресивни в опитите да продадат версията Путинова Русия като ориентир и партньор на съвременната европейска политически и бизнес класа..

На този фон просто да кажеш - "ей, лъжат Ви" с досиетата, темата има "двойно дъно" веднага срещаш дежурното "а значи Х има досие и е доносник". Това не е съд, а медийна операция срещу която няма много начини за защита.

Назначаването на ДС - в тази версия - за гръмоотвод за гнева на хората при търсене отговорността за миналото, бе задължително и то беше реализирано от висши партийни кадри и приютените в лоното на БСП "разузнавачи". Защото иначе трябваше да бъде забранена тази партия и трябваше да има лустрация, която да започне от БКП и партийната номенклатура. Така спасиха БСП от обявяването и за престъпна организация, като отклониха протестите без обаче да се стига до край.

За съжаление не съм силен по темата ДС - просто не зная достатъчно за кухнята от вътре, но имам личен опит защото се опитваха да ме ангажират. Нямам вина за това, че някой е преценил че имам качества. Това е тяхно право, моето е да преценя как да реагирам. Само човек живял в тези времена знае какво означава да откажеш и на военните и на цивилните. Днес е лесно да кажеш не, дори разбирам, че мои познати не искат да стават и министри.

Второ, в тази цялата история вече фактите нямат значение - важи интерпретацията. Класическа пост истина - търсят емоционалната реакция. Детайлите нямат значение.

Не случайно и комисията по досиетата тръгна по време на БСП управлението на Първанов като президент. Кой с ума си може да изобщо да допусне, че президентът с агентурно минало и неговия близък министър на вътрешните работи Румен Петков, са го направили за да познаете Вие истината ?

В поредния пасквил в Пеевските медии срещу мен няма нито грам доказателство за нещо писано от мен, да не говорим от характер който да доказва каквото и да било. Но има "факти" че са изисквани справки и са правени досиета СРЕЩУ мен, от което посредственият архивар се опитва да внуши, че съм бил агент на ДС.

Обърнете внимание - още от 70-те години са събирали данни срещу мен, като студент. След което през 80-те години пак събират данни срещу мен. Зная от сигурен източник, че там са събирани всички доноси срещу мен, и от близки хора. Предпочетох да мълча, защото не исках да разбирам кои от приятелите са "снасяли".

След което се опитват да внушат като доказателство за "някаква моя съпричастност" съответно съотговорност това, че някой от МВР или ДС писал, че съм "верен", " убеден" . Представете си бил съм член на дружествен комитет в ДКМС?! Направо разтърсващо. За младите - членството в ДКМС беше задължително и Дружествените комитети бяха най-ниското звено в йерархията. Не казват, че съм бил представен за изключване от ДКМС, отново за собствено мнение.

Истината е съвършено друга - но "другото" досие, това с доносите срещу мен се смесва с материалите на ДС и хората започват да се питат - абе и този е маскара.

Спирам до тук. Моята битка с тези хора е от доста време, далеч преди 1989 година. Тя ще продължи до края - защото не храня илюзии, че те ще изчезнат. Винаги ще бъда несвободен да казвам цялата истина защото ще има замесени други хора.
Както казах, в момента в който дойде на власт правителството на тройната коалиция, започнаха да ми търсят "цаката" за да ме махнат като посланик в Русия. Разбрах, че трябва да приключвам. Бях станал неудобен, какъвто съм и днес, защото зная много и през мен не можеха да минат проектите на Гранд енергийния шлем. Не се надценявам, защото който да и посланик не прави, а по-скоро опосредства политика, която се прави в Центъра.
Но това бяха политици, които искаха да капитализират на всяка цена властта си. Това бе техния златен шанс да станат богати и нямаше да го изпуснат. Принципната ми позиция винаги е била, че като се започне от предоговарянето на договорите за доставка на природен газ през 2006 година, последицата от проекти са лош бизнес и въпрос на време бе те да станат е лоша политика, включително гранд корупционна, която вместо плюсове води до негативи в двустранните отношения.

И тъй като нямаха друг начин - ще си спестя подробностите - се опитаха да играят от засада - едната линия бе да ме дискредитират, като ми откажат разрешение за достъп до секретна информация. Помните ли колко много хора бяха принудени да се оттеглят защото не им бе даден достъп за работа с поверителна информация, включително на НАТО. Тези разрешения, зависят основно от една шепа хора в ДАНС, които се намират под контрола на библиотекарите. Нали е таен процеса - няма шанс да се защитиш. Някой някъде решава, не дават обяснене и толкоз. Медиите те довършват. Както сега е схемата с повдигнатите обвинения от прокуратурата срещу Трайков и Ненчев. Точно като да те пресрещнат в късна доба в тъмна улица маскирани лица.

Главният прокурор прекрасно знае, че няма шанс за осъдителна присъда, но повдигнатото обвинение легитимира и отпушва медийната атака, която трябва да те изолира от успеха в начинението което правиш.

Без подобно разрешение за ниво на достъп просто не можех да бъда посланик - почти всичко важно е секретно. Но това не им беше достатъчно, трябваше да ме дискредитират пред съюзници от НАТО, затова "по милост" можех да работя с "вътрешно разрешение", но пак повтаряха, че от НАТО ми нямали доверие!? Истината е, че някакъв служител на относително високо ниво в ДАНС, който съгласува разрешенията казал, че не съм "стабилен". Да, но не - защото намерих начин да получа уверение, че партньорите от НАТО нямат проблем с мен и получавах директно всякакви документи. Така ги изобличих. Трябваше да уволнят въпросния служител, но смотаха историята. Натискът продължи и след като Корнелия Нинова ме помоли от името на Овчаров да не присъствам като посланик на срещата с министър Христенко за да договорят предателството за газовия договор. Всичко това може да се провери - за всичко има записки, грами и т.н. Разбрах, че нямам място и помолих договорът ми да бъде прекратен. Сам се върнах, не чаках да ме връщат.

След като не успяха с достъпа до класифицирана информация прибягнаха до втората линия - дадоха да разбера, че ще вадят досиета. Зная, че няма какво да извадят като доказателства за моя "принос", освен техни дописки и вътрешна кореспонденция между отделни звена в рамките на различните служби на МВР, като грижливо заметат досиетата, в които се съхраняват доноси срещу мен.

Ако питате защо толкова внимание - отговорът е прост - след участието ми в правителството на Иван Костов името ми е спрягано за почти всички най-високи постове. И това ме правеше опасен. Знаят, че не могат да ме управляват, а трудно издържат в открита конкуренция.

Вие правите разлика между различния тип досиета тези срещу Вас и тези които Вие с работата си в ДС правите?

Не съм светец, но успях да се измъкна от хватката им, особено на Шесто Управление. Да, същото което ръководеше Димитър Иванов - Гестапото. Признавам, че без помощта на хора, които са работили за тези служби нямаше да успея. Нещата стигнаха до там, че не е удобно сега да кажеш добра дума за тях. Сред тях имаше нормални и почтени хора, със странни човешки съдби. Без тях трудно можех да ги победя, защото ако нямаш информация за твоята малка истина, си обречен. А не съм роден със сребърна лъжичка в устата. Родителите ми са най-обикновени хора - няма как да ги представят като номенклатура и слава богу. Защото без привилегии имаш по-здрава имунна система.

Факт е, че докато много от сегашните демократи бяха изпратени през 1988 година да учат в чужбина в престижни университета и то срещу държавни средства чрез Фондацията на Людмила Живкова, които след това ги изпрати във високата орбита на международни организации, мен ме спряха да направя докторска дисертация в Колумбийския университет, въпреки че се опитах да го направя по каналния ред - с молба до шефовете си - пак през същата 1988 година. Въпреки, че нищо не исках от тях, защото издръжката ми бе осигурена от западни партньори, едни от същите, които уж съм бил вербувал /просто идиоти/. Темата беше изключителна - Тристранната комисия и глобализацията. От която никой у нас не се интересуваше - толкова им беше хоризонтът.

Дали мислите, че ако съм бил ценен и агент са щели да пропуснат възможността да ме внедрят на Запад?

Това беше лакмусовия тест за това колко съм бил "верен" и "техен".

Признавам, че до тогава не бях мислил да работя активно против тези хора. Гледам си моята работа и моя периметър и толкова. Но това беше вододел, защото бе безпринципно и грубо.

От тогава имам принципна непоносимост към всичко което е номенклатура и милиционерска посредственост.

Не е пост за събота - но в лентата попадна поредния пасквил - нали съм назначен за център на Злото, та реших, че хората трябва да знаят.

Темата досиета не е едноизмерна и във вида в който се разви и се разглежда "ен гро", обобщено, да не говорим използва (мнозина се издържат от това) много често е смокиново листо за прикриване на истински намерения и същност. Вместо да отслабва, тя укрепва модела и статуквото. Докъде доживяхме - медиите на Мултигруп, която и цивилната фирма на ДС, и които са въплощение на всичко репресивно в миналото, днес да ме "изобличават".

Направил съм много за държавата си и за хората, правя го и днес, не винаги, дори рядко е публично. Но няма да доживея тези ми усилия да получат признанието което получиха крепители на статуквото, последния от които бе Димитър Иванов. Стига ми да зная, че живея честно и ценностната ми система е неизменна и устойчива та да не ми се налага да преживявам катарзиси по целесъобразност.
Дълго отлагах да пиша по темата, защото някак е неудобно да разположиш собствената си история сред толкова много суета, струяща от най-високите етажи и разтърсващи разкази за репресирана номенклатура. Не търся нищо освен хората да познаят двойното дъно на темата досиетата.

Грантовете срещу олигархия - за корупцията и медийната свобода

За тези които гракнаха срещу грантовите медии. Пиша защото не съм получавал грантове, но съм писал и продължавам да пиша за проекти, част от които се финансират и съществуват благодарение на грантове.

Да видим дали и този път "протестърите" срещу грантовата демокрация, ще си затраят както винаги досега по скандалната сделка за магистрала Хемус с присъдените златни километри в отсечката Ябланица-Боаза в полза на корпулентния и партньори. Това е съобщението от Медиапул, което дава подробностите.

Не мислете, че битката срещу лошите западни фондации, е тяхна автономна и оригинална реакция. Не, просто се действа по схема спусната от Москва. Затова и в Унгария Орбан гони Сорос, макар, че последния е направил вероятно повече от него за приобщаването на своята родина към Запада.

Така прави и Ердоган, там архиврага е бившия съюзник Гюлен. Така направи и Путин, който обяви всички външни програми за демокрация и защита на свободите и независимото слово за "чужди агенти". Някои изгони, други загинаха, трети се настроиха миролюбиво и преминаха във вътрешна изолция, защото трябва да се оцелява.

Тази схема сега се мъчат да приложат и у нас, като продължение на успешно приключилата част от операция президент, на руските спецслужби у нас, прераснала в операция парламентарни избори. В спусната от Кремъл програма за изпълнение в навечерието на изборите трябва да са ограничи влиянието на прозападния елит и изолира възможностите му за достъп до средствата за масова информация, които се подпомагат от западни фондации, за да бъдат сведени възможностите им само и единствено до контролираните от "политкоректните" собственици.

Ако погледнем реално, цялата сума на грантовете които получават отделни медийни проекти всяка година вероятно не надвишава 5-7 милиона лева /говоря за пряко фининасиране/ и това е оптимистична сума. При това една част от "западните", разбирай основно европейски източници на грантове, попадат в медии, за които много трудно може да се каже че са независими от властта.

Много по-големи са средствата, които попадат в същите медии, по линия на европрограми и през държавата и министерствата в рамките на медийни и ПР програми. Не на последно място и защото тези държави по принцип се съобразяват с волята и настроенията в приемащата страна.
Истината е, че много по-крупни суми постъпват в НПО и медии през олигархични схеми.

Пример? Моля..

Да видим какво става само с един търг, като този за магистрала Хемус и при положение, че в него един медиен собственик "печели". Че е нагласен търга знаят и децата, най-малкото защото в други страни тези две фирми със сигурност нямаше да прескочат преквалификационния стадий. От единадесет фирми, подали документи, са остранени осем и остават "правилните".
Нито една от двете спечелили фирми няма зад гърба си хиляди километри построени пътна мрежа, които всяка една друга нормална пътностроителна компания би имала. Нещо, повече ако погледнете условията на търга - мога да се обзаложа, че критериите се били "творчески интерпретирани" за да няма изиксквания за последните 10 години да си построил тези хиляди километра и са позволили ползване на чужди референции. Според познати от бизнеса горницата е стигнала и понякога надминава 30%, т.е. ако търга е за 55 милиона, минимум 15 милиона са лептата на посредника. Умножете го по всички търгове и ще получите представа за бюджета на грандкорупцията у нас - милиарди, които отлитат за да ги има политическите и бизнес олигарси.
Госпожа Павлова със сигурност знае за това, но тук влиза в употреба дежурният аргумент - нека дадем хляб на българските фирми, т.е. на нашите. Да видим кому точно даваме хляба защото накрая излиза, че в реалните български фирми, тези които вършат работа, не остават много пари, защото като ти отнемат 30 процента за "висши" нужди, няма какво да ти остане за последващо развитие и инвестиции. Никакъв български бизнес не подкрепяме, а само утвърждаваме един арогантен и порочен модел, който обслужва посредници и убива истинския бизнес.

Корпулентният е излишен посредник, пречка, без който разходите за строителство на магистрали щяха да бъдат значително по-малки, но пък е незаменим в схемите за пренасочване на средства към частни структури и политици. Неговото участие само води до преразход - в последна сметка подизпълнителите са, тези които реално ще свършат работа.

Как зная колко би трябвало да струва един проект за магистрала ? Сравнявам средната стойност за км у нас и там - в Европа, където има конкуренция. Въпреки, че има в пъти по-високи заплати, по-високи данъци и в пъти по-високи обезщетения за отчуждавани земи, освен в случаите, когато тези земи не са на "наши" хора, пак е в пъти по евтино. Защото там си нямат Пеевски и подобни нему паразити.

Дори във враждебната като атмосферни условия Норвегия, с къс строителен сезон, строят в пъти по по-евтино!?

Част от парите за тази кратка магистрална отсечка, която струва свръхмного, вече излизат само от държавния бюджет - тук няма евросредства, следователно няма и европейски контрол. Къде според Вас ще ги насочи спечелилия, поне част от тези условни 15 милиона лева данък Пеевски.

В подконтролните му медии - Канал 3, вестници, сайтове - които отвориха атаката срещу "грантовите" медии.
И това е само един търг. А по различни оценки, миналата година Пеевски и неговите структури са спечели търгове и договори за над 500 милиона лева. Сметнете по формулата какви средства потенциално остават за инвестиции в медии.

А сега ги сравнете с целия обем на грантовите пари, които поддържат независимите медии, благодарение на които имаме острови на инакомислие и нормалност в тотално контролираан медийна среда.

Защо сега се правят тези търгове ? Защото има избори и трябва медийната империя да е на бойна нога! ? Да не мислите, че Канал 3 струва малко пари, както преди това беше ТВ7 и Барековите ТВ операции от КТБ? Нищо, буквално нищо, не се е променило. Преди беше КТБ, днес финансирането става през подобни търгове и други подобни схеми и кредитите няма да се върнат, за това са нужни инжекции от държавата през търговетенв. Да не мислите, че медийния им бизнес е самодостатъчен и се самоиздържа? Да, да.

Но медийните разходи и контролирани загуби се смятат за задължителни за управление на масовото съзнание и електоралните нагласи. Проблемът е, че ние плащаме техните щения и власт.

За изборите трябва да се омайва електората и властта иска чужди жертви. Това, че се изкривява медийния пазар и че де факто никой не може да разчита на нормална възвръщаемост от медийната си активност поради такива програмирани да губят медийни проекти, няма значение.

Факт е, че значителните и постоянни грантове създават грантова зависимост, но без тях България щеше остане изцяло в лапите на Пеевските медии и на другите олигарси. Схемата не е трудна - Цацаров обвинява Донев или Прокопиев, данъчни проверки, влачене по съдилища с години, медиен тормоз и .... вдигаш белия флаг. И след това се питате защо - материалът /по Борисов/ бил лош и все за статуквото печелело.

Сравнете материалите в Капитал примерно и в Монитор. Особено ако ги преведете на английски и потърсите независимото мнение на чужденец. В единият случай имате професионална работа, в която носи информация и знания, от които можем да се възползваме. Даващите грантове нямат никакво влиние какво и как да се пише. Отчетност до стотинка, публичност и прозрачност. В другия имате една информационна част - при това селективна и останалата част статии бухалки - обслужващи сведени "от горе" поръчки. Това което наричам медийна охрана на статуквото.

Разбирам примерно някой журналист от тези издания, да беше изразил аргументирано несъгласие с мои писания. Нормално - излиза човек с името си, казва и доказва тезата си. Но един и същ материал да се публикува с малки разлики във всички издания - това вече е над главите на главните редактори и е възможно само по разпореджане на Шефа.

Как да обвинявате хората, че избират едни и същи политици да ни управляват, когато от трите най-големи ТВ канали, които покриват близо 70 процента от зрителската аудитория почти всичко се контролира чрез рекламните бюджети и парите от държавните и евросредства за ПР и медийни кампании.

Да в социалните мрежи имате алтернатива, но за 60 процента от нашите сънародници - телевизията и вестници все още формират съзнанието.

От другите "независими" канала най-много средства се наливат в Канал 3.

На пазара на печатни издания - те вършат работа в провинцията - контролът на корпулентните и часови медии е почти тотален. Това, че вестниците СЕГА и Капитал/Дневник, Банкер и още няколко други издания - които се броят на пръстите на едната ръка, внасят допълнителен щрих, който засяга предимно ефекта върху живеещи в София и по-големите градове. Извън тях монополът е пълен.

В сайтовете нещата са още по-тревожни, да не говорим за социалните мрежи. Не зная сайт, блог или Фейсбук статус, който да може да се издържа само от реклама. Не говоря да получава приходи, а да се издържа и да осигурява приличен стандарт на ангажираните. Пазар просто няма, защото при равни други условия всички губят, именно благодарение на "правилните" медии, в които никому не му пука за приходи и разходи. За политици, които виждат в медиите, съпътствуваща основната политическа дейност, няма значение дали има или няма пазар, важен е контролът.

Цялата операция по издаването на блог, сайт или електронен вестник е функция или на инат /покриващ загубите от други приходи от други дейности/ или от реклами /за да разбереш, че пазарът е тотално контролиран/ или от редовни евро и държавни субсидии. Сега ми посочете сайт на независима медия или вестник /от тъй наречените "грантови"/, който да е бил сполетяван от щастието на местно публично финансиране.
Средствата за обясняване и популяризиране на ЕС тематика се наляха само в правилните медии.
Други пледират да останат само медии, които се финансират от олигарси или богатите. При пленената държава можете да си представите какъв плурализъм на мнение ще ни залее.

Ето обществото например трябва да се информира за реалните рискове и възможности за АЕЦ Белене, защото като мегапроект с мегакорупционна гравитация над всички ни виси дамоклевия меч на едни 18 милиарда евро, които могат за поколения напред да ни върнат назад и да ни фиксират в положение на най-бедната държава - не защото малко произвеждаме, а защото от сме държава на посредниците, а в нашия басейн има повече тръби, които го източват.

И тъй като за всяка сложна истина трябва експертиза, а експертите, репортерите и журналистите работят срещу заплащане нещата опират до грубата действителност - от едната страна имате експерти, медии, журналисти, които са силно мотивирани от получени договори и контракти за медийни кампании със средства на държавата за да ограбят същата тази държават.а- знаете за кои говоря. Те Ви обясняват как тъй като след като два три дни стигнахме до границата на резервите си по време на пика на натоварване на енергосистемата ни трябва Белене. След някой мотивиран материално "авторитет" ще дойде място и време за репортери и журналисти да обосноват и популяризират тезата. Накрая ще излезе ексминистър, депутат или експрезиденти, които до този момент имат материални ползи, докато са ни убеждавали в идеалистическата си визия, пламенно да Ви убеждават, че работата е или Белене или България я няма!?.

И за това са получили милиони - за да държат обществото в плен, но не със собствени средства, а със нашиге средства на данъкоплатците.

Но това е едната гледна точка, не е още националния интерес, Обществото има нужда от другата гледна точка - на хората, които да му кажат, че интересът на обществото не е тъждествен с интереса на печелещите от проекта. В последна сметка всички тези проекти са перфидна форма на преразпредление на огромни публични средства - докато ни убеждават, че са за общото благо. Конкретни хора реално крадат, жонглирайки със страхове и експертна претенциозност, защото разчитат, че срещу себе си няма да имат експертиза. Истината е проста - нямаме никаква нужда от тази мощност нито сега, нито след десет години. Под маската на национални интереси едни хора просто се самообогатяват. Изграждането на защитата срещу корпоративна и индивидуална корист изисква ангажирането на висока експертиза, защото от другата страна са скъпоплатени експерти, които мога да Ви залеят със звучащи достоверно аргументи.

Има две възможносит - или експертът, съзнавайки, че дължи на обществото своето мнение, и като съзнава, че ако тръгне срещу корпоративните и олигархични интереси ще бъде стигматизиран като ненадежден и няма да получи грам договор от държавните енергийните компании, които са най-големия клиент. Ако този експерти или медийни авторитети тръгнат срещу тезата на "властимащите" в робинхудски стил те тръгват срещу своя материален интерес. Малцина го правят. Не говоря за радикалните идейни отрицатели на статуквото, а за онези, които могат да разглобяват един проект на съставните му части и да го изобличат професионално.

Всеки може да работи на "ползу роду", но винаги само в рамките на възможностите да издържа себе си и семейството Познавам такива забележителни българи експерти, които отказват да работят в полза на обществото, не защото не се заплаща, а защото се страхуват, че това ще сложи край на възможностите им да работят за клиенти от държавната енергетика или от правителството.

Остават само най-"лудите", но малка част от тях имат достъп до съвременните скъпи аналитични бази данни и изследователски програми, които да направят работата ми равностойна на богато платените консултанти.

Примерно - схемите с горивата. Без пари, само на мускули, няма кой да се реши да разгадае и изнесе истината, защото тя е изключително сложна, изисква продължителни изследвания и експертиза, която не върви про боно.

И тук много често единствената възможност да се противостои в името на обществения интерес на корпулентните от всеки сектор са грантовете на неправителствени фондове и организации. Без тях обществето в буквалния смисъл ще остане сляпо.

Ето - един от най-значимите доклади в последно време за проникването на руското икономическо влияние у нас, на който бе съавтор нашия Център за изследване на демокрацият, бе финансиран от американска неправителствена организация. Заключенията са убийствени, да ни мислите, че правилните медии го публикуваха?

Кой друг да финансира у нас - може би Пеевски, може би правителството, може би олигарсите, може би политическите партии от субсидиите си ? След като този доклад звучи като присъда за тяхната политика и несвършена работа?

Или програмите за изследване на медийната свобода, за прозрачност на обществените поръчки и търговете /там на практика няма контрол/. Може би българските бизнесмени или държават ще ги финансира, с гаранции за ненамеса?
Ако сметнем каква част от нашите тотални приходи се превръщат в разполагаеми доходи, а не отиват по скритите канали на олигархичното робство - в скрити данъци, включително сигурност, комфорт, статукво, Русия и т.н,. нещата ще изглеждат шокиращо.

Това ли искаме, като забраним възможността за издържане на инакомислието у нас с чужди средства, които нито българския бизнес, нито българската държавата имат намерения да заместят?

Главният прокурор нито желае, нито ще им създава проблеми на посредниците, защото той самия е макро посредник.

БСП са същите - тяхната битка е кой да замести Борисов в тандема с Пеевски и Доган, а не да се постигне действителна промяна. Затова и евтиния популизъм на Нинова за тоталната промяна не хваща дикиш.

Ето днес чухме последното интервю на президента Плевнелиев. Това бе доброто и честно лице на някогашния ГЕРБ, което се олицетворяваше с порядъчност и европеизъм в ценностите. Зад което нямаше корупция или корист и което властта не успя да поквари.

Днес Плевнелиев е вън, а Пеевски е в ГЕРБ.

Честито, и не се чудете защо някои губят височина и търпение с медиите, които зависят от грантови средства.