Не бързайте със крайните съждения по намеренията и действията на президента Плевнелиев. Изобщо политическата запалянковщина не е полезна - едно е патосът в социалните мрежи, друго са действията на държавния глава, който трябва да калкулира множество фактори и отчита интереси и последствия извън пряката зона на комфорт на повечето от нас..
Партиите са си партии, пристрастията са си пристрастия.
Поради особеност на конституцията има реалната хипотеза да работим с две служебни правителства до избори. При отказа на Радев "да си цапа ръцете" с отговорности преди официалното му влизане на Дондуков 2, което косвено издава, че той се готви още от първия ден да наложи промяна и силно присъствие, служебно правителство за тридесет дни до 22 януари е риск не само от гледна точка на функционалност, но и от гледна точка на заблудата, че имаме управление, което нямаме.
Да, има валиден аргумент, че служебното правителство няма какво друго да прави, освен да подготвя избори. Но, забележете служебно правителство назначено от Плевнелиев няма да ги готви, защото няма разпуснат парламент и дата на изборите.
Както се разбрахме, няма хипотеза Радев да не назначи свое правителство, макар, че Нинова няма изгода от правителство назначено от новия президент, защото ще ги вкара в изборите като партия на властта.
Вероятността Радев да направи техническо или каквото и да е "надпратийно" служебно правителство е нулева. Не, че няма да опита, просто никой няма да му повярва. Особено след последните разкрития за разминаване на думи и верую на Радев от ранния или атлантически период, с по-късния Радев от периода непосредствено преди подаването на оставка и кандидат президентството. Бъдете сто процента сигурни - новият президент ще тръби от сутрин до вечер, че назначеното от него правителство няма нищо общо с БСП, че това са хора от всички идеи или без идеи. Но Радев е функция на Нинова и на БСП. До този момент на е направил нищо с което да проектира образа на президент на всички българи. Появата му на пленума на БСП уби интригата - Нинова си мисли, че е от нейна полза ?!
Проблемът е, че след събитията в Черна гора и Сърбия и разкритите мрежи за влияние на Русия, нашите съюзници са сериозно обезпокоени от това което ни готви Русия в тандем с Радев и БСП по отношение на парламентарните избори.
От тази гледна точка Плевнелиев е прав да търси варианти за защита срещу подобна тенденция, като избута нещата и прехвърли горещия картоф на Радев.
Заиграването с идеята за нов кабинет в рамките на този Парламент е нож с много остриета, но е добре да се анализира не като мантра, а като реални последствия. Вероятността подобен кабинет да бъде по-успешен от правителството на ГЕРБ не е висока, макар, че не бива да се изключва. Вероятността нов кабинет в този парламент да направи реформи е още по-минимална. Аргументите за "надвиснала опасност от бежанци" е откровена глупост и несръчен пропаганден опит, защото именно националистите изиграха тази част от дестабилизацията на страната в тандем и в услуга на БСП.
Ново правителство с подкрепа на ГЕРБ е обречено и от гледна точка на спиране и обръщане на тендецията за усилване на протестния и антисистемен вот, защото отново ГЕРБ ще бъде прицел на атаките. Не защото хората в този кабинет няма да имат качества, напротив - на националистите не могат да осигурят сериозна морална и обществена опора, още по-малко реформаторските остатъци или "обидения" на електората ГЕРБ на Борисов.
В момента хората са облъчени да не вярват на нищо, но да се страхуват от всичко . тоест те са ирационални във възприятията си. То не бяха реалити формати, не бяха Динковци и Перовци, не бяха милиони бежанци които щяха да ни залеят, а накрая едва стигнаха няколко стотин за да участват в медийно свръхотразен "бунт".
Поставете се на мястото и на хората, които Плевнелиев може да покани в служебен кабинет или правителство на "новите мандатоносители" с подкрепата на ГЕРБ.
И господ да стане министър, ще му поискат оставката на третия ден. Първият ден за да му научат името, а вторият за да напишат текста на искането за оставка.
В България нормалността изчезна, дестабилизацията отвън постигна целта си - хората са гневни и не могат да управляват енергията си в позитивна плоскост. Те се страхуват и негодуват - но погледнете кой е дневния им ред - измисления проблем на бежанците!?!? А от важните им неща, които да ги накарат да гласуват тотално изчезнаха реформите, борбата с грандкорупцият,а, демографската криза, модернизацията на армията.
Планът на Решетников-Радев-Нинова почива върху раздуването на истерии и усещане за неуправляемост на ситуация на фона на което генералът да наложи ред, а БСП да дойде на бял кон върху протесния и антисистемен вот - затова в играта влизат прокситата. Точно тук обаче предизборния пъзел стои отворен за БСП - как да решат въпроса да влязат в изборите като опозиция, като нови и неопетнени без да им се налага да споделят отговорността за решенията на Радев.
Още нищо не сте видели - готвят му медиен комфорт и посредничество при тоталното омайване на гражданите - сутрин Радев, на обяд Радев и вечер Радев..
За това на тези сили им трябват "полезни идиоти" - "дежурно готовите за властта" политици от реформаторите и "националистите".
Трябва да знаете, че в момента цяла Европа - ЕС и НАТО - са настръхнали срещу Русия - Германия очаква масова атака и намеса в изборите за да свалят от власт Меркел. Нашите съюзници възприемат Радев като пробив в системата и риск за колективната система. Особен кошмар за тях е реализацията на пълния сценарий на Кремъл - към проруски президент да се добави и проруски парламент и правителство. Такива са терзанията на Запад - не толкова поради конкретните събития в България, а цялостната картина на безкомпромисна и открита хибридна война за разрушаването на ЕС и НАТО, която Русия води. В тази битка място за междинни позиции няма - има или свой или чужд и тези системи не разпознават България като надежден съюзник в битката за съхраняване на същността и цялостта на Европейския съюз. И президентът Плевнелиев търси изход от ситуацията с правителство което да отговори на тези тревоги - като очакват от него при лоши карти да направи силна игра..
Моята рецепта е форсиране и изкарване на светло на процесите максимално бързо за да се вкарат проруските сили в цунг цванг - те нямат полезни ходове особено на открито и когато са на власт или близко до нея. Силни са в играта "на тъмно", с "полусенки", недоизказаност, но веднъж под прожекторите на властта правят грешки след грешки. Вижте само как "потънаха" в размисъл и мълчание след скандалните разкрития на генерал Решетников.
Проблемът е, че този път проруски кабинет с протести няма да падне - т.е. по мирен път. Това не Ви е Борисов, който като се обиди и подава оставка и му пука за това, че може някой да не го обича от народа.
Залозите и ангажиментите които са поели в Москва са огромни. Не се изненадвайте ако Първанов и Слави замислят нещо заедно, ако зад новите антисистемни партии и лидери се разкрият схеми и актьори под руска режисура.
Това не мислена схема само в последните месеци, а от поне три години.
След като Черна гора влезе в НАТО и Вучич се срещна с генералния секретар на НАТО в Брюксел, напомняйки дискретно на сръбските граждани, че друг път освен НАТО няма, макар и на този етап да са неутрални, битката за България е в разгара си.
Решетников беше уволнен от Путин не само и толкова за неуспеха на Черногорската операция, а за това, че не е направил така, че да скрие връзките на Москва със заговорниците. Не, че организацията не е била добре направена, че ресурсите са недостигали или е нямало достатъчно местни желаещи - просто в случая черногорските и сръбски служби са получили много силна подкрепа от западните разузнавателни служби.
Така, че не бързайте да обвинявате Плевнелиев за това което прави, защото информацията до която има достъп, ако Вие трябва да я обработвате в съзнанието си и да вземате решения, меко казано ще Ви направи нощите безсънни.
Не са му много позитивните опции. Иначе всеки гражданин може да иска всичко и веднага. Истината е, че десните и прореформистки сили не са в добра кондиция, лидерите мислят линеарно, предсказуеми са и освен енергията им да отива в отрицание на съседа по политическо пространство и оспорване на чистотата на помисли и дела. Да сте видели някой от лидерите в дясно изобщо да се занимава с плана на БСП и ДПС да се върнат на власт и сменят курса? Колко души от тях изобщо реагираха на разкритията около връзката Решетников-Нинова-Радев? Това което направи Местан, а това е топ въпрос на националната сигурност, който трябва да бъде далеч отвъд гравитацията на собственото им индивидуално или колективно его?
Ако оставим на тях защитата на евроатлантическата ни ориентация - нещата няма да изглеждат добре.
Докато няма широка база за обединение на различни по политическа ориентация сили само върху базата на реформите и съхраняване на евроатлантическото членство и това да бъде още преди парламентарни избори изведено като платформа за бъдещо управление - нищо няма да стане.
Просто в дясно и в центъра цари егоизъм и безверие.