Мениджър: Артилерийска подготовка /МИД нервничи - някой губи позиции и предприема офанзива/

По повод на недоволството на Кремъл към България заради "враждебно отношение" и зачестилите медийни и политически атаки си припомних от казармата понятието - "артилерийска подготовка". Въпреки, че понякога тези информационни обстрели имат за цел просто да "вдигнат гълъбите" и предизвикат внимание, е по-добре да се отнесем към тази канонада сериозно. Подобни действия са предвестник на нещо по-значимо, което предстои да се случи - още повече, че месец ноември се очертава да бъде интензивен в българо-руския диалог на различни равнища. Не мислете, че изявленията на Лавров или действията на руското външно министерство нямат контекст - както системен, така и конюнктурен. Те са сигнал към мобилизация на проруските сили и целят да вкарат българското правителство и общество във вътрешни пререкания по линията "кой по по най обича" Русия. Крайната цел е на преговорите да бъдем "меки". 
Почти съм сигурен, че в арсенала от мерки за въздействие са включени и стимули - среща с Путин, изгодни договори, подкрепа на избори /твърдата позиция срещу Москва ще генерира подкрепа за Борисов в дясно/ - но в основата си тези ходове издават общия алгоритъм - бъдещи виртуални приходи срещу текущи и незабавни разходи - както на политически престиж, така и на ресурси.

От Лукойл се били оплакали, че такива подобни проверки не са били правени преди. Това означава, че българската държава най-накрая е започнала адекватно да си защитава интереса и да си търси "кесаревото" от най-големия си данъкоплатец. 
Посолството на Русия у нас не се намесва, което означава, че то вече няма нужната тежест за да повлияе върху действията на българското правителство. И МИД поема инициативата като вика нашия посланик. Ако премиерът Борисов не беше коментирал нотата бъдете сигурни, че тя щеше да "изтече" през многобройните инфоканали с руско влияние, разбира се в съответната пропагандна опаковка.
Ефект от действията на българското правителство вече има - представителят на държавата ексминистър Румен Овчаров, критикувайки премиера, де факто подкрепи тезисите на Лавров. Но многозначително обяви, че размерът на очакваната печалба за първи път от 2006 година на рафинерията ще бъде в размер на 250 милиона лева. Това означава, че натискът на правителството дава своя резултат. Фактът, че анонсът идва от Румен Овчаров идва да покаже, че се търсят пътища за договаряне и че размерът е функция на преговори. 
Не трябва да изпадаме в еуфория, защото на фона на огромните инвестиции които трябва да се амортизират и при по-високите приходи от продажбите /по данни на господин Ваньо Танов цените на рафинерията са с 5-10 долара по-високи от цените на вноса/ остават съмнения доколко печалбата тази година може да компенсира липсата на такава в продължение на близо 10 години и колко са били пропуснатите ползи - както за бюджета, така и за българските потребители. Защото сметката винаги се плаща от тях - те купуват бензина и дизела на по-високи от "справедливите" /конкурентните за Европа претеглени през акцизната ставка у нас/ цени. Предложението на представителите на Лукойл, озвучено през Овчаров, е бюджета да спечели за сметка на потребителите.

Има няколко възможни обяснения за дипломатическата офанзива на Москва. Едната теза задължително ще бъде тълкуването за "информационен бял шум" - т.е. че наблюдаваме действия, които целят да прикрият нещо значително, което става в момента на бизнес равнище. Прокраднаха се предупреждения, включително и от Цветан Василев, че се "усвояват" активи на КТБ и в този процес дейно участие вземат местните представители на ВТБ - случая Виваком. Не мисля, че е толкова дълбоко без да го изключвам, защото там действително става нещо скандално. Но размерът на "ползите" по тази "далавера" е нищожен спрямо по-големите залози с рафинерията и търговията с деривати.

В същност с тромавите си действия - тук премиерската оценка за качествата на руския външен министър има "двойно дъно" - и защитници като Сидеров у нас - руската дипломация трудно може да бъде наречена блестяща. Да сте забелязали Русия да е обградена от приятелски страни. 
Не заради някаква особена антируска насоченост на българската вътрешна и външна политика, а поради агресивните и небалансирани действия Кремъл губи позиции у нас, в ЕС и на постсъветското пространство. Кампанията в Сирия допълнително обтегна отношенията с българското правителство. Тези форсирани и режисирани манипулации с разрешенията за прелитания над България за военно-транспортни самолети са предпоставени и като цел и като ефект. Дори и най-приятелското към Москва правителство в София трудно ще преглътне такова грубо несъобразяване с авторитета на българските институции и обективните граници на възможното, което те могат да си позволят. Човек може да остане с впечатление, че като сам затъва във все по-дълбоки кризи и в неуправляем прогрес към дъното, Кремъл иска да потопи и своите близки партньори.

Атакуват Борисов, а той пое личен риск за да защити Лукойл и монополното им положение при акцизните складове. Премиерът не еднократно балансира с далеч по-умерена, дори проруска интерпретация, външнополитическите изяви на президента и министрите на отбраната и външните работи. Помните изказванията му за Крим и за Източна Украйна. Да, МИГ-овете ще се ремонтират в Полша, но сегашния опит за режисирана истерия, не може да скрие факта, че самото руско правителство направи всичко възможно през последните петнадесет години за да срине корпорацията МИГ - като авторитет и конкурентноспособност, като демонстративно прекрати финансирането на държавни поръчки и програми.Който не вярва да прочете тук. 
През всичките тези години България предлагаше финансовото осигурени сделки за модернизацията на бойните ни самолети и техния ремонт. За модернизацията се разбра, че МИГ няма възможност, а при ремонтите вместо да оставят миговците да си свършат работата за добри пари и за кратко време - то не бяха политически усложнения, бюрократични пречки и най-вече корупционни надбавки, които убиха всякакво желание на българските клиенти да имат вземане даване с руските си партньори. Особено в обстановка в която руски самолети постоянно провокираха бойната ни авиация с игра на ръба на границите на въздушното ни пространство, сякаш да ни унизят, че от тях зависи дали ще имаме авиация и ще можем да си защитим суверенитета.
Сега атакуват през генералния прокурор, който незабавно се ангажира да разследва Агенция "Митници". Не изключвам в тази постоянна битка на нашите митници с кръга от посредници на Лукойл, които трансформират своята защита от държавен надзор, която има съответния финансов ефект, някои да изгори защото става дума за много пари и за много каси - на политици, магистрати, бизнесмени. Активирането на генералната прокуратура, говори за нервност, защото разкрива и дискедитира "опорните" им центрове в България. Цацаров няма излишък от кредит на доверие нито може да си позволи да се ангажира открито и значимо в полза на кауза, защитавана от руското външно министерство. Решението на министър Лавров да премине от тиха дипломация към публична информационна атака в същност постига точно обратния на желания резултат. Вероятно реагират като ужилени не само за да не се допусне повторение на катастрофата с рафинерията им в Румъния, но и защото съзнават какво може да се открие при по-внимателна проверка в Нефтохим или по-скоро не толкова вътре в него, който в интерфейса. Далеч не е само играта с цената на входа, която е по-висока отколкото средно претеглената за цена на нефт от типа Уралс. Годишно внасяме между 35-30 милиона барела нефт - само долар разлика дава "отклонение" от 35-40 милиона долара!?!, с което не само може да се намали крайния финансов резултат, който изтича зад граница, но и да се стимулират различни процеси. Подобна схема за натрупване на счетоводни разходи обяснява перманентна липса на печалба, съответно данъци.

Да не влизам в повече подробности - но по цялата верига на стойността има какво да се провери - особено нещата се гледат комплексно от Агенция Митници и от НАП.

Впечатлението, което тази нервна реакция от МИД оставя е, че в Москва са особено притеснени и искат да предотвратят по-нататъшни проверки, които могат да намерят нещо по-нелицеприятно. Основната им теза, че проверките от НАП и митница пречат на нормалната работа издиша по всички фронтове, след като за пръв път рафинерията прави значителна печалба. Няма как да скрият добрата новина за акционерите на компанията и за бюджета на Русия, защото те са пряко печеливши от по-добрата работа на българските институции. В този смисъл господин Путин трябва да благодари на българския премиер и президент за добре свършената работа. И тук остава да гадаем дали защитата на руски бизнес зад граница от руската дипломация издава по-скоро значението и ролята на този бизнес за реализация на външната политика на страната и специфични лични интереси на лидерите на руската дипломация или все пак министерството на финансите на Русия и Кремъл ще се ориентират към максимизация на приходите в държавната хазна и изчистване на посредническите звена.