Като човек, който работи дълги години за създаването на бизнес организации и вероятно най-истинската като замисъл и най-почтената като действие - БИБА и като гледам споровете между енергийните компании и КРИБ и другите работодателски организации се питам - инициативата за национализация и пътната карта какъв статут като официален документ на тези организации има? Гласувана ли е от висш орган на работодателските организации - примерно УС - или е инициатива на ръководството? Как в тези решения са отчетени интересите на енергийните компании, те също са членове? Защото има органи, които могат да задължават съответните организации с политики и позиции, когато има потенциален конфликт на интереси. Иначе лидерите на бизнес организациите могат да представляват, но не винаги могат да изразяват обобщеното мнение на членовете без специални пълномощия за това. И вторият въпрос, което е повече притеснение - сливането на БИБА и СРБ, от който тръгна КРИБ, трябваше да равнопостави български и чуждестранни компании. В същност самото появяване на БИБА на този свят бе резултат на откритите призиви на Г-13 да се запази българския пазар само за компании с български собственици. Разбира се голямата част от тези "олигарси" имаха топли и същностни връзки с руските капитали и най-вече гарантирано място от българската държава.
С текущия си курс работодателските организации започват да напомнят за своите предшественици от Г-13, които се стремяха зад призивите "България за българите" да си обезпечат освободено от конкуренцията на външни фирми спокойно монополизиране на българския пазар, привилегирован достъп до публичните активи и простор за развитие. Чрез призивите за национализации и пътни карти, които са тотално извънпазарни, КРИБ и другите работодателски организации поставят началото на опасно противопоставяне между чужди и български компании, което ще завърши зле за всички. Излизането на чуждестранните компании от КРИБ е въпрос на време, а това ще е смъртоносен удар по организацията и по духа за сътрудничество и разбирателство в бизнес средите.
А сега няколко думи за "греховете" на американците защото ми омръзна от този евтин популистки рефрен, който звучи в декларациите на бизнес организациите. При Марица Изток 1 - заверата и далаверата имат изключително и само български адрес. Всичко, което са направили американците е послепис. На мястото на АЕС можеше да бъде всяка друга международна енергийна компания. Като отказват да посочат истинския виновник за загубите - българските партньори и институции - КРИБ и другите работодателски организации търсят "външния" враг за да си спестят нуждата от разследвания и наказване на българските виновни. Удобно някак!?
При ТЕЦ Марица Изток - 3 си спомнете колко компании и кои реализираха сделката, с какъв процес и процедура и кой носи отговорността? Пак външния враг е удобно посочен, а тукашните виновни сега са на високи постове и с високи заплати.
И защо премиерът и КРИБ имат избирателно отношение - по един начин реагират за монопола на Лукойл и Нефтохим, който е в основата на по-високите цени на горивата от които страда същия този бизнес. Да сте чули КРИБ и другите работодателски организации да са заели позиция или да са включили мерки в пътните карти срещу монополните практик, докато се борят с американските енергийни "империалисти". Ще кажа само, че финансовите измерения на "греха" в двете сделки на американските централи и Марици за всичките тези години, вероятно е близко до размера на годишните "ефекти" от монопола при горивата. Да, има за какво да се критикуват и АЕС и Контур Глобул - особено в професионален план докато се защитават интересите на българските потребители - но изглежда пътните карти и другите действия на ръботодателските организации, барабар с профсъюзите, говорят за опасна политизация на чисто икономически отношения. Предстои раздвижване на по-високите етажи в отношенията с Русия и поредните опити за реинкарнация на енергийни проекти.
Реформите в енергетиката са едни от най-трудните, но постоянното им торпилиране и битка на егоистични интереси само ще влоши положението. Битката е за тези пари, които сега БЕХ трябва да емитира като дълг за да плати по новото споразумение с централите. За тези които си мислят, че парите ще отидат направо в джобовете на американските акционери - да поясня, че с огромната част от тях, тези централи ще се разплатят с българските си доставчици и бюждет. Изходната предпоставка за теглене на заема е да се спаси НЕК от фалит, в който го вкараха дейстния на няколко български правителства.
Анти пазарното поведение на лидери на КРИБ смущава - меко казано. Интересите на компаниите в енергетиката са не по-маловажни от интересите на компаниите в който и да е друг отрасъл. Ксенофобията и противопоставянето между отделните отрасли е сигнал за болна среда или отсъстваща политика. Същото е противопоставянето на едни на други членове без преди това да е направен опит за намиране на съвместно и балансирано решение.
И накрая да предупредя - България само условно е стабилна. Тепърва предстоят трудни времена и като вторични трусове след аферата КТБ и свързаните "игри" с активите, придобити с кредити от нея /скандалът Виваком набъбва/, което ще доведе до срив в масата на несъстоятелността. Щом финансовият министър предвижда събираемостта да бъде около 30-35 процента, това означава на практика, че държавата няма да си получи парите от Фонда за кредитиране на влоговете на гражданите. По-големият проблем е, че подобно развитие обрича Фонда на хронично недофинансиране, което рязко повишава системнията риск в банковата система, защо всеки нов трус ще трябва да мине изцяло за сметка на бюджета. В енергетиката сме на косъм от разрушителен разпад и никак не време за егоистични действия или за насъскване на едни компании срещу други, а още по-малко за търсене на външния враг.
Още повече, че работодателите имат по-малки енергийни сметки за плащане тази година. Единствената причина те да не са по-малки е монопола върху горивата и отсъствието на реформи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар