Две новини, които говорят, че все още не сме Европа

Новината, че Николай Кобляков - известен руски предпримач и противник на режима на Путин е задържан по предполагаема европейска заповед със сигурност доказва свързаност на съдебно-правораздавателните ни органи с Русия извън стандартите на европейската практика. Самият факт, че обществено значимо действие от страна на прокуратурата веднага бе покрито със следствена тайна говори само за едно - отговорните за това лица знаят, че не могат да издържат теста на обществения надзор чрез прозрачност и информираност. Нека бъдем коректни, при получаване на европейска заповед по линия на Интерпол за задържане, съответната страна е задължена да я изпълни. Това е основа да функционирането на Интерпол - който вероятно не иска да дискриминира между криминални лица и гонени от режима на Путин противници. Тук идва съществената разлика в реакцията на българските правоохранителни органи и европейските. Казвам това, защото съм канил руски граждани, емигранти по неволя, които отказват да дойдат в моята "европейска" България, защото по техни канали имат информация, че у нас съществува реална опасност да бъдат задържани и екстрадирани в Русия, където ги чака саморазправа. Първият въпрос, ако има такава поръчка от Интерпол, е защо самият Интерпол не е отклонил искането на Русия да се задържи и предаде Кобляков. Не е тайна, че руското следствие и прокуратура издават огромно количество заповеди, които Интерпол оставя без последствия. Втория въпрос е защо българската прокуратура, преди да изпълни подобна поръчка не направи елементарно проучване по своите канали и тези на международните си връзки като се убеди, че Кобляков напълно покрива понятието политическо преследвано лице и за него има реална опасност, ако се изпълни съдебната поръчка от Русия. Правното основание се крие в Европейската конвенция за правата на човека и подчинения режим на Рамковото решение за приложение на споразумението за изпълнение на подобни съдебни поръчки. Защо в другите европейски столици Кобляков няма да бъде задържан, а у нас реалността е друга? Отговорът е прост - там преди да задържат, самите изпълнители на съдебната поръчка търсят политически мотиви, за да не допуснат нарушение на правата на конкретния човек и неволно да станат инструмент в политическата саморазправа на авторитарни режими. Задължението да се спазват правата на лицата срещу които чужди държавни следствени органи лансират преследване е неотменимо и абсолютно. Ако това важи за поръчки по линия на Европол за страните от ЕС, то с още по-голяма сила важи за поръчки по линия на Интерпол за страни извън ЕС. Трето, вместо да пишем петиции и да създаваме групи за обществен натиск за да призоваваче държавните институции да си свършат работата, което отнема наша енергия и време - по-добре да решим въпроса принципно, за да се чустват политически преследвани лица у нас с гарантирана лична сигурност и неприкосновеност. Преследваните от режима на Путин руски граждани, които без съмнение ще се увеличават в контекста на санкциите на ЕС и репресиите на режима, трябва да знаят, че у нас могат да се движат свободно и безпрепятствено - спокойни, че дългата ръка на московските служби няма да ги застигне. Това е не само българската традиция, която е приютила над 40,000 белогвардейци и гонени от съветския режим, но и в по-ново време даваше подслон и на дисидентите. Архиважно е за самите нас, защото не са един или два случаите, когато Москва се саморазправя със свои политически противници като им повдига обвинения и изпраща Интерпол заповед за арест под всякакви предлози - данъчни нарушения, обвинения в убийство и други тежки престъпления. Прочетете казуса Юкос и решението на абритражния съд в Хага. Нужна ни е тотална промяна в специалните служби и правораздавателните органи за да се европеизират практиките и реакциите им и да не се срамуваме. Другата новина е "храброто" решение на Комисията по защита на конкуренцията, по иск от местната структура на Газпром - Овергаз - да осъди Булгаргаз за "злоупотреба" с монополно положение. За да не изпаднете в шок - да, именно газовият монопол Газпром, договорите с които не оставят никакво или почти никакво място за маневриране на Булгаргаз на вътрешния пазар обвинява и получава присъда от Комисията по защита на конкуренцията!? Обвинението на КЗК, която иначе мълчи като риба по всякакви други крещяши случаи, е че „Булгаргаз“ е предлагал договори, в които контрагентите на дружеството е трябвало да декларират предварително какви количества природен газ ще използват през следващата година. Дружеството е задължавало клиентите си да заявяват количества природен газ за следващата година по едностранно наложени указания и таблици със заложени в тях формули. Та нали това е огледално отражение на условията по договора за доставка със същата тази Газпром. Как и за чия сметка Булгаргаз при монопол на вноса да бъде либерална по надолу по веригата? Именно затова Европейската комисия отклони искането на Газпромовата Овергаз по същия повод и го върна за решение на местна почва. На ЕС равнище се готви санкция за злоупотреба с монополно положение на Газпром в размер до 10 милиарда евро. У нас осъждаме местната национална компания. Другото обвинение е, че Булгаргаз е принуждавал клиентите си да продължат срока на сключения между тях договор без възможност за преговори и обсъждане на клаузите в него. Това безспорно е недопустима практика, но да не би Булгаргаз да се ползва с подобна свобода спрямо майката на Овергаз и да може да преговаря клаузи и условия извън минимални отклонения от заявените и потребени количества предната година и в рамките на ценови преговори, които по-скоро приличат на диктат. Да не би Булгаргаз да има свободата да не подпише договор с Газпром? Комисията за защита "от" конкуренцията, както сполучливо я наричат мои колеги, от дълги години спи здрав сън. Вместо да съди само Булгаргаз, Комисията по защита на конкуренцията отдавна трябваше да осъди Газпром и неговата местна структура за злоупотреба с монополно положение по примера на литовския Съвет за конкуренция, който осъди Газпром на 48 милиона долара за високи цени /над пазарните/ и препятствуване на навлизането на конкурентни доставки. И това ще стане, но не при тази "пленена" от интереси Комисия. Две новини с един корен - нашето слабоволие и зависимости.