За НПО истаблишмента - защо за последен път кандидатствах по европрограма за НПО сектора

Въпреки моят скепсис, колегите ми подадоха проект за участие по линия на "финансовата грамотност" за някаква много малка сума по Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по ФМ на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Моят житейски принцип, кален в години борби с различни видове администрации е да не моля никого за субсидии или грантове - било то правителство, било то ЕС. Ако не мога да убедя бизнеса да участва в даден проект, значи не си струва - или не съм избрал времето или начина. Не може едновременно да защитавам принципите на пазарната икономика и либералната демокрация и да се редя на опашки за държавни помощи, субсидии и грантове - в това число и ЕС. В дългосрочен план те развращават и променят ценностната система - вместо да вземеш кредит да рискуваш и да останеш на крака при остра конкуренция, в ЕС все повече конкуренцията е въпрос на достъп до евросубсидии и помощи. В това е разковничето на срива в конкурентнопособността на европейската икономика и институции - прекалено много се разчита на памперсите на субсидиите и грантовете. Един е прекалено голям за да фалира, друг е прекалено социално чувствителен за трудностите на пазара, трети просто трябва да се издържа от грантове и субсидии и да не работи защото такива били човешките права в "социалната европейска държава". Но междувременно Европа потъва и изостава от Азия и САЩ, където работят повече и по-производително. В Европа никой не насърчава риска и умелото управление, иновацията и предприемчивостта. Младежката безработица е свръхвисока, защото все повече млади европейци предпочитат да се регистрират в бюрата за труда, а не започват свой бизнес и не рискуват. С времето у нас се роди цяла класа от посредници на подобни европрограми, които създадоха свой жаргон, нова лексика и нови правила - които само те разбират - кодове, индекси, мерки. НПО секторът у нас е огледално отражение на политическите и икономически зависимости на прехода. Свързаността на НПО и партийно-политическия истаблишмент е без прецедент - достатъчно е да видите партийните или партийно свързани НПО структури, чрез които се пренасочват държавните субсидии. Нито първия път - преди години когато съм кандидатствал, нито след това в различни формати - успях да разбера защо някои постоянно или относително постоянно печелят, а други често или винаги губят. Някои от "губещите" овреме разбраха, че рисковете на европрограмите /не всички разбира се/ не са оправдани от търговска или пазарна гледна точка. Дори да приемем, че нещата с ОП и администрането им е наред /което си е политически и институционален риск извън контрола на кандидастващия/ няма никаква гаранция, че съответните програмни директори или експертен съвет няма да заформят свой кръг от приятели, влияние и "правилни" печеливши. Приемам, че аз и моите колеги сме посредствени или европрограмно-неграмотни хора и нашите предложения за финансиране на неправителствена организация не са достатъчно развити или задълбочени. Но имам няколко въпроса. Тъй като съм един от хората, които не трябва вече да доказват своята експертност - някак ми е абсурдно да съизмерват това което аз оценявам, че е значимо за обществото - и е в рамките на зададените ограничители, с оценката на хора, които нямат моята експертност, нито познават нуждите на обществото. Единственото, в което със сигурност ни превъзхождат е, че умеят да внушават "по нагоре", че знаят къде и как да преразпределят и че ръчното управление на преразпределителния процес а уместен за да се избегнат преразходи и злоупотреби. Гарантирам Ви, че ако оценката се прави от автоматизирани системи въз основа на предварително зададени критерии или на случаен и сляп принцип нещата ще бъдат радикално различни. Но къде тогава ще остане "човешкия фактор" - читателят вероятно няма идея колко "десни","центристи" или "леви" са част от този истаблишмент - всеки със своя ручеи или финансово поточе. Не познавам, нито желая да познавам тези хора. Зная само със сигурност, че нямат европейската култура на общуването и комуникацията - целият процес е дехуманизиран - подаваш и получаваш по емейл или дистанционно. Няма нито обсъждане, нито разговор - само изпращате документи, те ги гледат и преценяват. Няма никатекъв публичен отчет, прозрачност - защо и кои са спечелили, кой е оценявал, въз основа на какви критерии? След време сухо съобщение и винаги дежурното "високо ценим", "участвайте пак". Така зоват да участваме в лотария, в понзи схема, в хазарт. Не вярвам, че могат да ме научат нещо повече, нито да променят ценностите ми. Само могат да отнемат от моята и на колегите ми инициативност, креативност и съзидателност - докато си губя времето да вкарвам мислите и си действията си в някаква измислена и чужда на реалността, на рационалността и на водещите глобални практики матрица, да чакам отговор и не дай си боже да завися от субсидия или грант и ако тя да не дойде. Всеки път когато избираме да разчитаме на другите, предаваме по-малко себе си, отронваме от своята увереност, че ще оцелеем след като рискуваме, защото така трябва - да искаме и да можем - и като инвидиди и като групи. Дори не винаги да успяваме да постигнем целите и мечтите си, поне ще знаем, че те са толкова близко колкото са усилията и куража ни, а не колкото пожелаят някакви чиновници,скрити зад параграфи, научни титли и интернет анонимност. Значителна част от средствата по посочената програма ще се разходват по нечия целесъобразност - можете да кликнете тук и да разберете, и най-вероятно ще се насочат към конкретни НПО с добър трек рекорд - близки до партии, политически организации или НПО истаблишмент. Затова Ви призовавам да вярвате повече в себе си и да не кандидатствате за грантове или помощи, преди да се уверите, че не можете сами - без ничии патерици или протекции. Партиите, партийните лидери, целесъобразността - отминават, а ние оставаме с послествията на нашите действия. Вече над 20 години у нас НПО сектора се финансира основно по разни външни и правителствени програми. Сега разбирам, че ще има и руско финансиране. А състоянието на нашия НПО сектор не с нищо по-добро от състоянието на политическия или икономически сектор, защото и там има истаблишмент и задкулисие. Ето защо мога да Ви уверя, че това беше последния път, когато дадох възможност на някой НПО чиновник да ми "откаже". Никога повече. За сведение, малкият ни проект бе в сферата на финансовата грамотност - в рамките на Софийското бизнес училище. Как мислите, в контекста на КТБ и финансовата криза - дали моята преценка за значимостта на темата е по състоятелна, или на отказалия финансиране чиновник или колективен орган? Така или иначе реализирахме проекта - не в този обем и не в този мащаб, който желаехме. Но не съжалявам, че макар и в бутик формат продължаваме да даваме уникална продукция за региона. Предпочитам да убедя някой бизнесмен, съмишленик или желаещи да участват, отколкото да застане с шапка пред някой еврофонд или НПО структура. Това е цената на независимостта. Струва си да се плати.