БНБ настоява за по-строги наказания "за критика" срещу банките. Да оставим настрана, че една от острите фази на кризата отмина, но има доста въпроси, които останаха без отговор.
Оставаме с впечатление, че има разлика в начина по който се третират КТБ и ПИБ, особено по линия на подкрепата от правителството. Защо? За едната банка имаше наказателна, за другата спасителна операция.
Няма проблем правителството и БНБ да се притичват на помощ, в това число и със средства от фискалния резерв, за да осигурят краткосрочна на ликвидност. Всеки път ли с пари на данъкоплатците ще спасяваме активи на частни акционери в името на "системния риск"? Кой спасява активите на частните собственици в реалната икономика? Те просто фалират.
Средствата в стабилизиращата операция са значителни и може да се окаже, че ще се разходват в подоптимален режим на оценка за целесъобразност, прозрачност и контрол. По стара традиция зад кадър и тихомълком да разпределим огромни ресурси.
Критикувайки прокуратурата да не изпадаме в другата крайност - да оспорваме необходимостта от детайлно разнищване на възможни въпроси към банковия надзор? Следващият път може да бъде прекалено късно и последствията да бъдат непредотвратими.
Истинският проблем на прокуратурата е костинбродския синдром, който очевидно рецедивира в случай с КТБ, този път срещу един от своите.
Няма логика обвинения за всяване на паника да се предявяват само срещу спекуланти със страховете на хората, а реалните герои да остават недосегаеми, включителни и политическите им покровители.
В този контекст съм категорично против да се забранява критика срещу банките - добрите банки нямат нужда от подобна защита, защото тя размива разликата между добре и зле управлявана банка. Въпросът винаги е стоял защо не се прилага закона, а не че законът е бил неадекватен. Никой не може и не трябва да отменя правото и задължението на вложителите да търсят информация за състоянието на банката в която влагат парите и заедно с това да поемат отговорността за своя избор. Банките, както и всяка друга компания, могат да фалират поради лошо управление и хората могат да загубят своите пари в ненегарантираната от закона част.
Никой не е отменял задължението на банковия надзор и на БНБ да прилагат еднакъв и строг аршин към банките и техните акционери и управляващи.
България има нужда от максимално бързо членство в Еврозоната, защото става подозрително несъгласието на ключови фактори у нас с конкретните и обвързващи стъпки. Доверието в банковата система само ще спечели ако имаме външен надзор и достъп до кредитен ресурс от ЕЦБ.
Кризата премина един от Рубиконите си, но вторичните трусове остават. Защото силите, които клатят валутния борд остават неразкрити, непосочени и най-вече ненаказани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар