Вицепрезидентът с библиотекарска атака срещу президента

Маргарита Попова вече открито атакува президента. Тя няма право на нейно мнение по въпроси на външната политика, камо ли мнение относно действия на президента. Нещо повече всяка нейна дума трябва да бъде съгласувана защото тя представлява институцията по пълномощие. Изобщо няма право на различно мнение от това, което застъпва президента по въпроси на външната политика - в тази сфера тя е просто госпожа Никой. Да прочете областите в които реализира своите пълномощия, предоставени и с Указа на президента.

Ако беше невежество - да твърди, че президента изказва лично мнение - иди дойди, но внушенията, които тя прави, че позициите на президента се разминават с позициите на правителството и на министерството на външните работи, което е функционалния орган на въшната политика у нас, е груба провокация към националната сигурност и интрига на най-високо равнище, по-библиотекарски. 

Тогава, когато позициите не са формирани в нарочен документ на Народното събрание - в границите, в които правителството няма пълномощия, то те се формират от Министерството на външните работи. Няма никакво разминаване между Министерството на външните работи и Президент. Нещо повече, госпожа Попова може би не знае, че по-голяма част от това което тя намира за неприемливо в позициите на президента, представлява утвърдена позиция на ЕС или НАТО, а най-често и двете. Президентът Плевнелиев просто озвучава позиции, в които се дава оценка по актуални въпроси на международните отношения или конкретни ситуации. 
Ако тя има нещо против или вероятно поради това, че не познава механизма на вземане на решение, то проблемът си е изцяло в нейното поле. 
Може да се говори за лично мнение на президента, т.е. за разминавания с правителството, само и единствено когато МС или НС имат нарочно решение. Само тогава, казаното от президента може да се интерпретира като мнение, което не представлява държавата. Виж това, че премиерът понякога се разминава с министерството на външните работи и президент по-скоро говори за мнение, което може да се възприема или не като официална политика, но не и изявленията и застъпваните тези на държавния глава.

Тази жена премина границата на допустимото в преследване на своите цели и най-вече в обслужване на чужди интереси. Нищо ново, нищо неочаквано. Но тук тя нагази силно в конфликт с конституцията относно какво може да прави и най-вече в конфликт с ангажименти и позиции, които страната заема чрез държавния глава във връзка с членството ни в НАТО и ЕС..

А по отношение на призива МВнР да се заеме спешно със забраната спрямо Доган и Пеевски да не влизат в Турция, бих искал да я попитам - когато бях включен в забранителния списък на Русия, заедно с 86 видни представители на политическия, дипломатическия и медиен свят в ЕС - къде беше тя да се намеси с подобен патос, какъвто съзирам в случая със "загрижеността" и настояването МВнР да реагира за Доган и Пеевски?

Тъй като в позициите и съзирам липса на опит и непрофесионализъм ще е улесня - не очаквам и не искам нейната намеса. Отношенията на България с Турция и Русия са много по-важни от временния дискомфорт, който подобни забрани, могат да причинят на отделни български граждани. Още повече, че както Русия, така и Турция, са в суверенното си право да решават кого да пускат или да ограничават на входа на страната.

В заключение, това, че е висш политик, не е достатъчно основание за да извини нейното незнание, още повече липсата на желание за попълване на пропуски.