В България
диверсификацията буксува. Стабилно. Зависим сто процента от един доставчик, от
един маршрут и от един договор. Появиха се алтернативни доставчици, но ние се
придържаме към мантрата – може да е един, може да е монополист, но си ни е
добре с него.
Разбираемо е,
дори на чисто човешко равнище, десетки години работа с едни и същи хора и е
дискомфортно да ги сменяш, само защото някой в Европейската комисия бил искал.
Те в Брюксел не ги разбират тези работи.
В ход бяха
пуснати всякакви аргументи, някои от тях валидни , другите абсурдни. Важното е
да се говори, но да не се действа. За това е и демокрацията – право да говориш,
колкото си искаш.
Общото в тази
постановка е, че всички ръководители на важните енергийни дружества, които
спират диверсификацията с „икономически“ аргументи посочват цената – ниската цена
на Газпром 0 като непредолима пречка. В момента действително
нефтеноиндексираните договори с Газпром са „манна небесна“ и натискат надолу
цените на природния газ, на който Газпром продава на Булгаргаз. Но от нефтеноиндексиран до нефтеноиндексиран
договор има огромна разлика – затова на границата на Германия същия газ струва
с четиридесет долара под цената, на която го получаваме ние. Справка цените на
които получават природния газ потребителите. Защото формулите не са издълбани в
камък. Зад едрия шрифт има фини настройки, които се предпоставят не само от
разликите в пазарите, в мащабите на сделките, но и от други фактори като
ликвидност, алтернативи и степен на зависимост от един единствен доставчик и
прочие.
При развит и
конкурентен пазар на природния газ, а и изобщо на енергийни ресурси, особено
когато той е ликвиден и бързооборотен, диверсификацията е самослучило се
обстоятелство. Търсенето и предлагането постоянно намират своята равновесна
точка, независимо дали търгувате пряко или през газовите борси.
За съжаление у
нас не само нямаме ликвидност и алтернативни доставчици, но на практика
блокираме алтернативни маршрути.
Читателите не
трябва да възприемат като алтернативи на Газпром само доставки на природен газ
през нови маршурите като интерконекторите, а и през напълно достъпни и
приложими варианти, които могат дасе реализират още днес. Това са реверсивните
доставки и схемите за виртуален суоп. По тези схеми Украйна успя да направи
така, че дори през зимата не внесе руски природен газ, при това нуждите и са
десетки пъти по-големи от тези на България.
Но у нас
реверсивните доставки по съществуващата инфраструктура на границите с Румъния,
Гърция и Турция са невъзможни. И най-лошото нежелани.
При това
положение, всеки, който опита да създаде конкуренция на Газпром у нас е
обречен, защото трябва да пробива стена с глава, както на времето Шеврон
трябваше едва ли не да доказва правото си да работи по спечелен в честно
състезание търг. Евентуален конкурент на Газпром задължително трябва да тръгне
на загуба, при това сериозна, защото няма как пионерски, спорадични и дребни
доставки да постигнат оптимална икономика на мащаба, което е възможна само при
устойчиви, повтарящи се и значителни обеми на купен и транспортиран газ. Нещо
повече, цените за транспорт, които Газпром получава, са уникално ниски, а
новите конкуренти трябва да платят много по-скъпо при търговско финансарана
ново инфраструктура.
Поддържането на
отворени маршрути и канали за доставки на газ от различни търговци и източници
предполага задължителни доставки през тях на определени количества по различно
време и в различни обеми именно с цел търговците да могат по всяко време да
изпробват функционалността на тези маршрути.
Така например
Турция поддържа и сега доставки по газопровода от Иран, макар цените да са
високи и през зимата да има прекъсвания. Така се оправдава поддържането на
свързващата инфраструктура чрез минималните натоварвания и задължителни
плащания по схемата „транзитирай или плащай“. По същата причина страната има
два работещи терминала за втечнен газ, които никога не са стигали проектната си
мощност- Дори в значителни периоди от време, поради по-високи цени на втечнения
природен газ на глобалния пазар, регазифицираните обеми бяха символични, но
турската газова компания плащаше за да поддържа терминалите и достъпа до
глобалния пазар на ВПГ, като разходите по това, бяха включени в общите суми на
балансиране на система – като един вид системна разходи по диверсификацията или
застраховка срещу рисковете за енергийната сигурност. Но Турция винаги може да
разчита на доставки на ВПГ за да балансира различните маршрути и доставчици на
природен газ, за да не допусне монопол на търговците, използващи газопроводи.
Диверсификационният
индекс измерен през риска за енергийната сигурност в частта природен газ у нас
е влошен за последните две години, като достигна равнища непознати за
последните десет години.
Диверсификацията
не може да се аргументира ако се вземат отделни кратки участъци от време и само
един параметър - ниска цена на алтернативния природен газ спрямо руския. Не на
последно място защото, така погледнато, Газпром винаги може да прибегне до
дъмпинг след като разполага с количества природен газ, които не може да
пласира. Руският газов монопол има
естествените предимства, включително ниските разходи на транспорт и блокирането
на алтернативен достъп. Той никога не се явявал и печелил в открита и
конкурентна процедура, а се е договарял в рамките на политически мотивиран
междуправителствен процес.
В този смисъл
диверсификацията изисква съзнателно усилие за намаляване на зависимостта чрез
целеви индикатори – примерно до 2020 година да имаме 50% диверсификация от
Газпром чрез търгове в които участвуват негови конкуренти.
Защото трикът с
„евтиния“ газ от Газпром винаги най-накрая се оказва в наша вреда – плащаме
много по-скъпо.
За сведение на
посрещачите, както се казва, природния газ на най-близката борса се търгува
тези дни на нива под 180 долара за хиляда кубически метра. Това е и смисълът да
имаш собствен хъб или да си референтна точка – за да не се начисляват високи
транспортни разходи от референтната точка, от газохранилищата или по мрежата от
различни маршрути и доставчици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар