Борисов - катарзисът започна, катарзисът приключи?

Борисов тръгна с клетви, че този път ще се промени и действията са дългосрочни. Тогава писах, не е нужно нито да вярваме, нито да не вярваме - просто трябва да следим делата. И нещата вече са ясни.
Докато Борисов разпознава като главен опонент ДСБ и Радан Кънев, протестиращи съдии и следователи, той ще бъде разглеждан като част от антиреформисткото статукво - ДПС, БСП, АБВ, националисти. Не е важно какво казва по въпроса той или Кънев, важно е какво реално прави, докато се бори с ДСБ за надмощие в дясно? И отговорът е нищо. 
Ако правеше реформи, въпреки ДСБ, щеше да има някаква достоверност в това, че той иска, но Кънев му пречи. А то блато, усещане за безвремие. 
Вижте колко са темите по реформите в новинарския поток от парламент и изпълнителна власт.
За да бъдем справедливи никой в дадената ситуация не е "в бяло". Радан Кънев вероятно също. Част от проблемите са в сферата на психологията, но по-голяма са фундаментални и ценностни. Сривът на доверие след поправките в Конституцията все още бе лечим и обратим процес. Нали трябваше до март месец да са минали значителна част от измененията в съдебния закон, което да материализира реформаторското движение и да докаже, че Кънев не е прав и че реформите стават и без него.
Още на времето Борисов беше "създаден" с ясна мисия да наследи НДСВ като овладее дясното. ДСБ и РБ, в неговата интерпретация, му пречат да реализира тази програма, лишавайки го бавно и постепенно от подкрепа там където е най-важно - по темата реформи. Задкулисието контролира лявото пространство, националистите и част центъра и затова му е толкова важно да контролира и дясното.
Като остава на власт, критикува ДСБ без да провежда реформи, премиерът само инкасира загуба на влияние, при това не само в електоралната база на Реформаторския блок, но и сред избирателите на ГЕРБ. Процесът върви като тиха и необратима ерозия на харизма и властови възможности. Без ролята си в дясно - проектът Борисов 2.0 е ненужен на статуквото.

В края на този път на ескалация на проблеми, и на фона на отлагане на реформите виждам остър социален конфликт и сблъсък. Борисов с действие или най-вече бездействие може да провокира български Майдан, а той самият да се окаже в неподозираната и немислима роля на главния виновник, защото олицетворява властта. 
Анестезията действа до време. Когато разполагаш с цялата власт (поне по дефолт) Кънев не може да бъде нито оправдание, нито извинение. Наложете върху всички нерешени проблеми факторът Кънев и ДСБ и ще видите, че огромното си мнозинство, той просто отсъства.

Ако премиерът си мисли, че с повече дълг и управление чрез пиар вести за безспирни успехи, магистрали или високи приходи ще покрие територията на своите провали - дълбоко се лъже.

Мнозинството избиратели следят главно два параметъра - битката с корупцията, престъпността и съдебната реформа. Те не могат да изчезнат или да бъдат припокрити с отвличаща кампания, както предлагат някои негови партньори.

Какво си мисли, че прави като атакува съдиите и се асоциира с прокурорите и ВСС? Блокирани са реформите не само на министрите на РБ, достатъчно е видим какво става с реформата в МВР?

Дори да приемем, че утре всички от които е недоволен Борисов се оттеглят и той остане насаме с Цветанов, Пеевски, Първанов и сие - как изобщо му минава през ума, че някой у нас или в Европа ще приеме, че в този тандем ще успее да произведе реформа или нейно подобие, което ще удовлетвори обществото или евроатлантическите ни партньори?
Как си мисли Борисов, че се възприемат инициативите на неговия заместник Цветан Цветанов около ключов елемент на електронното гласуване - електронното ЕГН. 
Както посочиха някои анализатори, въвеждането на електронен индентификатор и на системата за електронно гласуване на практика свежда до минимум или силно ограничи възможностите за манипулации с протоколите и като цяло с хартиения вот.
И на децата е ясно, че усилията на много народни представители с подобни поправки на волята на референдума са именно в посока да разводнят темата на електронното гласуване, като вкарват бъгове като темите за машинното и задължително гласуване - същите които преди това премахнаха от въпросите на референдума..

Борисов не може да не си дава сметка, че неговите атаки срещу Лозан Панов по линията ДСБ го поставят в лагера на Цацаров и Пеевски и не може да се сърди, ако някой го асоциират с тях - с или без огледало.
Съдебната реформа е не случайно символ на промяната - тя е последната защитна линия на целия олигархичен модел на прехода и на силите, които днес търсят чрез форсирана дестабилизация да заметат следите на своите незаконни богатства и престъпления.

Накрая на модела Кой? те търсят излизане от ЕС и НАТО или тяхния разпад. Това ли иска Борисов?
Нали не е наивник да не вярва, че олигарсите играят в тандем с постоянно скрито мнозинство от политически сили в Парламента, с много по-широко от кръга Доган-Пеевски? 
Тези сили кръгове нямат друг вариант за собствено оцеляване, освен чрез усилване на свързаността с руската матрица-майка. Нито Първанов, нито Доган, нито Румен Петков, нито Миков ще се преродят в западен европейски тип политически лидери. Нито пък имат или са имали намерение да формират европейска политика в Брюксел.

С блокирането на реформата на Москов, при цялата и спорност, се изпари ключов елемент от вярата, че Борисов чрез ГЕРБ и своето политическо влияние може да гарантира достатъчна подкрепа за министрите, които подкрепя. Съпротивата срещу тях има своите адреси вътре в ГЕРБ, но което е по-важно в много ключови български институции. Да, правителството е стабилно, но блокирано. Кой от министрите може да се похвали, че има свободата да прави реформи - вероятно само Калфин, но той е безопасен за статуквото, поне докато негов политически ментор е експрезидента Първанов..

Само няколко седмици след заявлението за "катарзиса" на Борисов вече е ясно, че показното спиране на търговете не води до видим антикорпуционен ефект, защото замазва съществуващи причинно-следствени връзки. Търгове се спират "заради общественото мнение", а не защото едни и същи фирми имат над 90% успеваемост и са узурпирали възможността да се прави бизнес през държавата.  
Не съм сигурен каква е дълбочината и характера на катарзиса на премиера, но пиар елементите и разнопосочието са толкова силни и набиващи се, че трудно човек разпознава искреността и новото съдържание, дори да ги има. Борисов се страхува да влезне в битка с корупцията и с задкулисието, като се върна към първоначалната си роля - на балансьор.
Не случайно предупреди за компромати от личен характер, но реално атакува съдиите и Радан Кънев, които са последните, които ще тръгнат да боравят с компромати срещу него.
Докато с хората с компроматите изглежда се опитва да се договаря. Цветанов, въпреки, че във всяко второ изречение говори за "нашия лидер", вече открито го бламира. Борисов обяви, че няма да има гласуване за нов шеф на КЗК, Цветанов заяви, че ще има. И се наложи Борисов да действа чрез Росен Желязков.
Борисов не разбира, че като е казал А, трябва да каже и Б - тоест да бъде готов след като прекратява търгове да има разследване. Защото същите сили, на които днес им спират пари, утре ще надигнат вой, че се блокира работата по жизнено важни за страната проекти, с което се лишават хората от доходи, заетост и развитие.

Жалко. Този човек имаше огромен потенциал и можеше да влезне в история като реформатор, като строител на нова България. Дори без сам да притежава изключителни интелектуални и управленски умения, само с характер и харизма, с усет и инстинкт, с добри играчи около себе си.

Вместо да застане до своите реформатори и да превърне ГЕРБ в двигател на промяната, да предложи и изпревари Реформаторския блок в предлагането на радикални варианти за реформи, като подкрепи реформаторите в самия ГЕРБ, които са готови и рискуват, понякога дори живота си - справка Ваньо Танов, той позволи да му бъде наложен модел на обвръзки, зависимости, маскиран като "балансиране". 
В името на това да няма силни опоненти, той се лиши от естествени съюзници и обществена подкрепа.
Тези близо 70% от населението, които очакват и търсят реформите и промяната, са огромния ресурс на промяната, който не може да бъде овладян и манипулиран по старите калъпи.
Време е и премиерът да го разбере.
Колкото и да е значим и важен, за олигархичния модел у нас, той е просто поредния заменим актив.