Клуб Z: Назад по пътя, който трябва да води Напред - блуз по време на "реформи"

Премиерът е майстор на социалната анестезия. Понякога имам чувството, че без проблем може да ни "продаде" удоволствието от "решителната крачка напред" след като се окажем на ръба на пропастта. Но това правителство и Парламент имат проблем като цяло с разбиране, обяснение и провеждане на реформите. Изглежда се подценява критичността на ситуацията , дългосрочните и тежки последствията за България от отсъствието на реформи /сама дума дори се изхаби/. Интересът е най-вече в ограничаване на щетите за себе си и близките чрез оставане и упражняване на власт максимално дълго и в името на самата власт.
Това, което "голямото мнозинство" /ГЕРБ, ДПС, АБВ и БСП/ разбира като реформи и което вероятно сега Пеевските медии ще се опитат да развият като антитеза на промените, за които настоява министър Иванов, РБ и другите - не върши никаква работа. В същност оцеляването на Местан, Първанов и изобщо на политическата класа не е равнозначно на оцеляването на Делян Пеевски. Пред Пеевски има вариант - луксозно изгнание в чужбина, много по за предпочитане от варианта на Цветан Василев. Но политиците, които му осигуряват защитата чрез прокурора нямат да имат тази привилегия, защото разчитат и живеят от признанието на обществото. Трябва да бъдат избирани и най-важното да оцелеят не само политически, но и без тревогата на съдебни разбирателства след съдебна реформа.
Това, което наблюдаваме е класическия брежневски тип застой, при който като в стария вид масите клатят вагона за да се създаде впечатление за движение.
Премиерът вече избра страна в спора. Каза го ясно за да се чуе - по-скоро министър Иванов ще си тръгне и сътрудничеството с Реформаторите ще пострада, отколкото той да потърси решение, което не устройва прокурора Цацаров и Пеевски.
И тук не става дума за някакъв абсурден максимализъм или инат на правосъдния министър, макар, че не е изключено в постоянната битка с тоталното отрицание и с по-силен опонентн, да е пропуснал някое по-рационално и по-слабо конфронтационно решение. Става дума за минимум от промени в законодателни актове и в Конституцията, които да позволят общото движение напред не само в съдебната, но и в други свързани области.
Самата философия, която премиерът изглежда изповядва, а именно че трябва да се балансира между интересите на засегнатите страни и да имаме консенсус на всяка цена е абсурдна. Тя е антитеза на всичко, което попада под дефиницията реформа или промяна на Системата.
Реформи с консенсус не се правят - особено отложените. С консенсус можеш само да повишиш заплатите.
Това, от което имаме нужда е да се ограничат екстремните прояви на непотизъм, примерите на тотално пленяване на държавата, на контрабанда и корупция, които източват жизнените сили на българското общество и обричат всяко развитие. Опитите да се осигури индивидуален комфорт и оцеляване чрез привилегирован достъп до публичните средства и конверсия на власт в пари и обратно - това, което в същност е статуквото - без съмнение води до  ритуално самоубийство, не само на управляващите, в това число и на ГЕРБ, но и на цялата политическа класа. СДС и НДСВ можаха относително успешно да интегрират обратно кадрите си в обществото и бизнеса без да имат достъп до власт, най-вече защото икономиката работеше и шансовете не бяха узурпирани.
В условията на ескалиращи и синхронизирани предизвикателства днес, бездействието и отлагането на действителните в името на виртуални евентуални реформи, е равносилно на престъпление.
Ако не са го разбрали управляващите да погледнат какво става в Гърция, сега във Франция, утре и у нас. Цялата политическа класа там е в режим на растяща иррелевантност. Не бързайте да предричате празник и управление на Льо Пен или на другите леви и националисти. По-скоро следва фрагментация и загуба на фокус и темпо.
Няма как онези, които реформите ще засегнат да бъдат част от консенсуса и тяхното съгласие да се поставя като задължително предварително условие за действието. Очакванията да се откажат доброволно от привилегии е наивно. Така направиха германците преди 12 години, когато по-голяма част правителство, партии, държавна администрация, и част от корпорациите солидарно се намалиха заплатите, за да възстановят фискалните баланси, нарушени от свръхразходите по обединението на Германия.
Много от нашите политици, бизнесмени и всички които "посредничат" между общото богатството и личните си сметки - не познават друго извън упражняването на власт като професия. Те не могат да се преродят и след един акт на пречистване да заприличат нито на Бил Клинтън, още по-малко на Марк Цукърбърг, Стийв Джобс или на майка Тереза. Тези хора могат да съхранят своето професионално и житейско его, само в степента, в която държат лостове за преразпределение на богатства, права и достъп до ресурси.
Премиерът се заблуждава, че ще може да "купи" време за по-късни реформи чрез повече дълг, защото ще започне все повече да зависи от единствен вариант - вдигане на данъци, както сега се опитва да прави на местно равнище и чрез наредби - т.е. извън Парламента, където публичната видимост е особено голяма.
Това, което се вижда като ръст на икономиката не е качествен - има обеми, има счетоводни печалби, няма дълбока добавена стойност и най-вече такава, която да се признава от международните пазари. Няма чуждестранни инвестиции, няма внос на управленско ноу хау и технологии - защото се върнахме към времето на България за българите - т.н. родните олигарси като им е спестена конкуренцията. Еврофондовете и инфраструктурата са нож с две остриета - само си представете тези пътища, стадиони и спортни зали с какви средства ще се поддържат? Макар и евросредствата номинално да представляват твърде малък процент от БВП, те имат непропорционално голямо влияние върху икономическия растеж, публичния и корпоративните бюджета, тъй като увличат след себе си значителен ресурс за авансово финансиране и съфинансиране, а в последствие и за поддръжка на вече изграденото. С това те предопределят възможностите за нови капиталови вложения, включително за преструктуриране и модернизация, за години напред.
Липсата на обща визия отвъд мандат на едно или друго правителство, за Пътя, за дългосрочна икономическа политика, за начина по който текущите усилия ще се вместят в дългосрочните ни планове за да се допълват и взаимно усилват след пет, десет години и до 2030, плаши - няма и не се очертава да има. Ние живеем устойчиво и постоянно в режим на кризисно реагиране, с пиар информационни кръпки вместо солидни реформи.
И изглежда, че никой няма нужда от това. Караме по инерция.
Погледнете бюджета. Основната философия е не да се справим с дефицитите, а да покрием дупките и да имаме буфери за покрием отсъствието на реформи във всички и всяка сфера. Игра в защита за да покрием социалното недоволство и не позволим улицата да разтърси властта.
Съдебна реформа изглежда няма да има - или ако има тя ще бъде осакатена в минималистичен вид - без да съумее да разчисти авгиевите обори и да позволи рестарт на системата именно от най-критично и системно значимо място - съдебната реформа, като гарантира и другите реформи и най-вече даден ясен сигнал и перспективи на институциите, на фирмите и на гражданите. Правата на един прокурор изглеждат толкова абсолютни и незаобиколими, че и Парламент и общество са призовани да живеят с време назаем, като търсят неговия задължителен "консенсус".
Недосегаемите отново ще се покрият в дебрите на отклоняващи вниманието пиар кампании и реалити формати. Ще потънат медийно провалените следствия или обвинителни актове на прокуратурата, специалните решения на съдилища и несъстоялите се преследвания срещу грешните, които утре отново ще бъдат избрани в Парламента. Ще потънят и стотиците милиони долари, за които най-вероятно ще бъдем осъдени във Вашингтон заради "слонската намеса" на прокуратурата на страната на един от спорещите олигарси по делото КТБ.
Всички знаят какво трябва да се прави - но предпочитат да мълчат, улисани в битките на личното си благо и оцеляване. Продават ни сигурност и стабилност, а в същност единственото което ще получим е на по-късна дата за изпълнение на собствената си присъда при по-голяма криза.
Нямаме вариант да не се променим - имаме вариант да направим промяната малко по-безболезнена и с малко щети за себе си.
Другият вариант за промяна е след поредната национална катастрофа.