Линк към статията в сайта Мениджър
У нас кипи упорит труд за да диверсифицираме газовия си пазар, но ако може само с руски газ. Естествено, че не може, но не пречи опитите да продължават без значение дали става реч за правителството на Орешарски или сегашното. Спомняте ли си идеята на двойката депутати Куюмджиев и Ерменков. Не е толкова сложна - за да избегнат прилагането европейските регулации и право, се опитаха да вкарат, разработената от правните консултанти на Газпром, промяна в българското законодателство, чрез която Южен поток да се третира като междусистемна връзка, т.е. като интерконектор, което спестяваше нуждата от съгласуване с Брюксел. Тъй като думата Южен поток предизвиква отрицание и в Москва и в Брюксел новата политкоректност изисква да се говори за "нов проект", който този път щял да бъде наш, роден, български. но пак на залива южно от Варна или някъде виртуално в морето ще получаваме само руски газ.
Само да не си помислите, че одобрения като "проект от общ интерес" хъб в България в Брюксел ще получи каквато и да е подкрепа, ако под това се разбира разпределение на доставен през морето на руски природен газ. Сега си представете, че в един хубав ден на 2016 година същите страни, които отправиха протестно писмо пред Европейската комисия по повод на Северен поток-2, отправят същото писмо за действията ни в подкрепа на аналог на Северен поток -2. В каква изолация ще се окажем? Да Ви напомня друг подобен период в българската история - и последствията.
Тук е затворена логиката във внезапното оттегляне, в последния момент, на подписа от протестното писмо на членовете на ЕС от Източна Европа. То изправи на нокти и постави в обяснителен режим нашите дипломати в ключовите столици на Запад - защото трудно се обяснява необяснимото - България да се обяви срещи интересите на Гърция, Румъния, Словакия, Унгария, Полша, Чехия, Литва, Латвия и Естония!?!
Последният път, когато пробвахме да се разграничим бе темата за квотите. Знаете сега каква е позицията ни.
Ходът на Борисов е опит за отварянето на лично пространство за преговори с Москва /те и в момента текат и разни посредници постоянно уреждат среща на върха/ след краха на Турски поток и обтягането на отношенията между Путин и Ердоган. Потьомкинската формула за преопакаване на стария проект с нова фасада е обогатена с тълкуването на морската част на тръбата от Северен поток-2 като газов хъб, от който всеки купувач и търговец да може да купува и продава газ. Сега разбирате защото хъб, хъбчета и хъбове заливат все повече българските медии без никакво отношение към истинското значение на тези понятия.
Затова ние нямаме място сред другите страните от Източна Европа, които си нямат Варна, където да излязат едни виртуални 63 милиарда кубически метра газ /толкова са заложени в плана на Булгартрансгаз. Важното е информационното пространство да бъде наситено с постоянни инициативи за много милиарди кубически метра, долари или евро, защото те са прекрасно алиби за несвършената работа и за отложената диверсификация.
Кризата в руско-турските отношения безспорно преотвори темата за нереализираните енергийни проекти, но най-вече се свърза с възможната ответна реакция на Турция при блокиране или забавяне на трафика с руски суров петрол през Босфора и в по-малка степен Дарданелите. Москва критично зависи не от това дали ще има или няма Северен или Южен поток, а от осигуряването на безпрепятствено преминаване през проливите. Данните са стряскащи - над 65 процента от износа на руски суров петрол, който формира близо 25 процента от приходите в руския бюджет. Данните на Митническата служба на РФ за първите десет месеца на 2015 година трудно биха могли да бъдат по-негативни - спад на приходите от експорта на нефт не с проценти, а 1.7 пъти, докато за природния газ намалението е "само" с 27 процента.
Не е нужно Турция да блокира целия трафик, защото там има казахски, азерски и туркменски нефт, достатъчно е да приложи допълнителни административни процедури само за танкери, които превозват руски нефт и на руски компании. Още повече, че няма недостиг на примери за тотална дискриминация на турски стоки на митническите пунктове в Русия. Това от което Москва има нужда днес е маршрут за заобикаляне на Босфора и на Турция и тук проектът Бургас-Александруполис е това, от което Кремъл има нужда. Незабавно, още днес. Защото без достатъчно приходи от износ на суров нефт президентът Путин може да смята оставането си на власт в рамките на месеци, не на години.
Няма да се изненадам ако силите, които разчитат на договори по Южен поток или имат интерес от продължаването на сагата под една или друга форма, за да не връщат парите на Газпром, лансират отново идеята за стратегическото сътрудничество чрез изграждането на жизнено важен за Русия байпас за руския суров нефт.
Струва си да проследим по-отблизо развитието на преговорите между Газпром и ЕК по повод на заключенията по разследването за злоупотреба с монополно положение в седем страни-членки на ЕС, една от които е България. В стремежа си да покаже кооперативност, особено след като възраженията му срещу констатациите в разследването не бяха посрещнати с топъл прием в ЕК, Газпром предприе редица стъпки за ускорена адаптация на дейността в Европейския съюз към изискванията на Третата европейска енергийна директива. Едно от последствията, наред с вълната от размяна на активи с водещите си партньори в Западна Европа, е излизането на компанията от собственост в дъщерните си дружества в ЕС, сред които и Овергаз. Новините няма да закъснеят, макар, че е прекалено рано за заключение относно не толкова номиналното, а реално излизане от собственост. Не трябва да се забравя, че Овергаз е единствената друга компания, освен Булгаргаз, която реално има договор и внася свой газ - близо 400 милиона кубически метра, под мотото - за нуждите на собствената си дистрибуционна мрежа, които разбира се са много по-малки. Подобен достъп до българските потребители, какъвто има Овергаз, няма нито една друга европейска компания, а опитите да продажба на неруски газ у нас се правят от години. Това за съжаление е българското разбиране на "диверсификацията" до този момент - Газпром играе през два договора и два партньора - Овергаз и Булгаргаз. Може да се спори, кой е по-усърден в усилията да затвори българския газов пазар за алтернативи на Газпром, особено след уверенията от Булгаргаз, че нямат намерение да променят договора до 2023 година и на Булгартрансгаз, че достъпа до магистралните газопроводи и риверсивните връзки са възможни само ако се одобрят от руската компания!?
Овергаз, като дъщерно дружество на Газпром има доста възможности за "оцеляване" и развитие без формална свързаност с руския монопол. В известен смисъл е много по-подготвено от Булгаргаз да оцелее в либерализиран пазар - има дейност в проучване и добив, има дейност в дистрибуция и пренос. Скоро ще се запознаете и със заместващата схема - как ще се оформи "излизането от собственост" и кой е избран да замести руския интерес по начин, който да съхрани възможността за съхранение на пазарни дялове и за "диверсификация" на Газпром чрез неговите разновидности.
И накрая - споровете около мястото и ролята на руските енергийни доставчици на европейския пазар навлизат в по-интензивен стадий. Част от Западна Европа си иска своя Северен поток -2 не защото се страхува от недостиг на природен газ, а има изгода да посредничи на Русия в отношенията и с Източна Европа. Нищо лично, просто бизнес - комисионни. Каква европейска енергийна солидарност или сигурност, какви пет лева? Действително решението по Северен поток-2 можеше да отключи вълна от "спасяване по единично" и двустранни договорки с Русия, ако не беше срива в способността на руските енергийни компании да изпълняват геополитически поръчки на Кремъл. Идеята, че големите харчове по Южен поток вече са направени, тръбите стоят на склад, "малко остана" и т.н., също не е особено състоятелна, защото "оставащите харчове" превишават петнадесет милиарда долара, а това е забранителен разход за Гзапром в текущия момент. Не зная дали у нас разбират какви в момента става в щаб квартирата на руския газов монопол в Москва. Особено след като загуби като пазар Украйна и е на път да загуби и Турция. Нищо не е по-евтино и по-смислено от бизнес гледна точка като опция за транспорт на природен газ от използване на все по-свободна транзитна инфраструктура през Украйна и Беларус. Разбира се подобен прагматичен поглед не струва много при полета на фантазията и непресъхващата амбиция на видни родни политици и бизнесмени.
Да направим равносметка - силите зад Южен поток 2.0 подкрепиха АЕЦ "Белене" - проектът не стана. Подкрепиха и оригиналния "Южен поток" - проектът не стана. Имаше и период с подкрепа и на проекта Бургас - Александруполис - знаете съдбата на този проект. Сега подкрепят нови маршрути за навлизане на руски природен газ и хъб само с руски газ, защото за друг няма входни и изходни точки от българската газопреносна система.
В същото време - спряхме и забранихме проучването на неконвенционален газ, въпреки присъдения от българското правителство лиценз. Имаме два офшорни блока със сериозни инвеститори, но шансовете да има търговско откритие са едно към четири в най-добрия случай и ако тогава сме щастливци - ни чакат още десет години преди да има реален диверсификационен ефект и преки доставки. В същност опцията местен добив на природен газ не е реална опция в близка перспектива и служи само за отклоняване на вниманието от реалните и неслучили се диверсификационни проекти.
Има желание, има начин, няма желание има обяснения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар