Фактор: Геополитическата игра около Сирия - Президентът Путин има конкретен план - Западът няма

Линк към статията във Фактор

Масовата бежанска вълна завари Европейския съюз неподготвен. Нито националните разузнавателни или секретни служби, нито дипломатическите мисии на страните от ЕС успяха да предупредят навреме за зараждащия се проблем, който разкъса и обтегна до крайност тъканта от която е изграден ЕС. Шокът от бежанците "стъпи" върху няколко развиващите си и задълбочаващи се кризи в ЕС - икономическа, финансова в Еврозоната, които вече бяха разкрили с пределна яснота пределите на Европа да се обедини в решителни мигове за да проектира и надгради глобално конкурентна версия над оригинала Европейския съюз 1.0.

По някакъв странен, но логичен начин и Турция и Русия, заедно останали извън европейския интеграционен процес, почустваха, че е дошло времето да се възползват от европейското пренебрежение към кризата в Сирия, и изключителните възможности, които растящата уязвимост на ЕС разкриват за активна политика в условията на бързо деградиращ проблем с бежанците. Брюксел и Вашингтон далеч не са безгрешни за това, че Западът няма премислена и обхватна стратегия как да се справят с Ислямската държава, особено в условията на относителен застой в продължителната битка за надмощие между президента Асад и бунтовниците. При все това, човек трябва да действително да страда от радикална форма на амнезия за да се дистанцира от събитията по начина по който го прави президента Ердоган, който пренебрегва изобилието от доказателства за ключовата си роля при проектиране, подкрепа и реализация на арабските пролети в Сирия, Египет и Либия. Вездесъщата ръка на Анкара трудно може да остане незабелязана при оказване на критично важна логистична и материална помощ на бойците на Ислямска държава, въпреки откритото недоволство на Запада. 

Господин Путин през цялото време оказваше предсказуема и логична подкрепа на своя съюзник - президента Асад - дори и тогава, когато имаше доказателства за злоупотребата със сила и причинените огромни разрушение и цивилни жертви от неговите войски, което се оказа един водещите фактори, отключили масовата емиграция на сирийски граждани, оказали се в клопката на гражданска война.

Въпреки, че турско-руските отношения в редица аспекти остават отношения между съперници, и двамата лидери, успяха за дълъг период от време да реализират целия спектър от взаимоизгодни връзки - типични за формата Real Politik. Русия успяваше да координира със своя съсед свободното преминаване на радикални ислямисти от Кавказките си републики - Дагестан, Ингушетия и Чечня, на път за Сирия, което осигурява мира у дома.

Въпреки всички свои институционални възможности ЕС се оказа неспособен да разпознае и предотврати появата и използването на бежанците като потенциално разрушително геополитическо оръжие от страна на неговите недоброжелатели. 

Линиите на разлома в западните общества и елит, ново свидетелство за което бяха новини за разногласия в обкръжението на президента Обама, са видими най-вече по отношение на начина по който трябва да се реагира на ходовете на президента Путин. Те са показателни за провала на Запада изобщо да идентифицира и реагира проактивно на новите заплахи на хибридната война. Русия би могла да бъде потенциален съюзник в битката срещу Ислямска държава. Така е официалната мантра. Но никой в Кремъл не крие, че първата и непосредствена цел е да се изгради опорен пункт или предмостие на руското присъствие и да се осигури оставането на Асад на власт или използването му като преговорен аргумент.

Един поглед върху картата на Сирия със зоните под контрол на воюващите страни е достатъчен, за да се разбере, че зоната в която руските сили ще бъдат разположени - този около пристанището Латакия и Тартус непосредствено граничи с зоната под контрол на силите на Сирийската свободна армия и други групи, противници на режима на Асад. Атаки по въздуха и с дългобойна артилерия или ракети въху позиции на Ислямска държава не за изключени, но съприкосновение по сушата между подкрепяни от руските част сили на Асад и опозиционерите около Алепо са много вероятни. Подкрепата на Москва за режима в Дамаск може да се допълни и усили относителната неохота с която Ислямска държава атакува цели на сирийското правителствени войски. Според проучване на IHS Jane's само 14 процента от атаките на ИДИЛ са срещу цели на сирийското правителство, докато сравнимия процент в Ирак е 54, което означа, че главна цел на ислямските радикали е сирийските опозиционни сили. В този смисъл публичната медийна опаковка на Русия за влизане в Сирия силно напомня тази на президента Ердоган - битката с ИДИЛ за него е само претекст за атаки срещу ПКК. 

Президентът Путин се опита да впечатли Запада в Източна Украйна, като принуди неговите лидери да седнат на масата за преговори и да признаят неговите завоевания - Крим и контрол върху Източна Украйна. Тези планове буквално повтарят схемата приложено преди шест години в Грузия - когато президента Саркози бе принуден спешно да пътува и да сключва примирие. Въпреки стотиците хиляди руски войници, ангажирани в почти перманентни маневри и под пълна бойна готовност, въпреки милиардите долари похарчени за реинкарнация на мита за славната и непобедима руска арамия и бушуващата информационна и пропагандна война - в края на лятото на 2015 Президентът Путин се намира в тотална изолация от Запада, лишен от енергийното си оръжие - нефта и природния газ - и реално без никакви силни карти в ръцете за игра. 

Загубата на стратегически партньор като Асад може да има пагубни последствия за Москва в ендшпила на стратегическия гамбит около Украйна. Ключовият мотив на президента Путин за предприетите ходове в Сирия е острата необходимост от сключването на мир със Запада и отклоняване на вниманието настрани от Крим и Източна Украйна, като се възползва и натиска върху точките на уязвимост на ЕС - кризата с бежанците и заплахата от Ислямската държава. Представете си симпатията, която доброволната оферта на руския президент да се справи с проблема на бежанците посредством фронтална атака на Ислямската държава - да оставим за момент настрана реалността - ще провокира в Германия, Австрия, Унгария, и други европейски страни, поразени и заляти от бежанци. И Владимир Путин е прав да вярва, че когато дойде времето тази признталеност ще се превърне в натиск върху правителствата да свалят санкциите срещу "съюзника". 

Западните и дори руските медии, по замисъла на Кремъл при сирийската авантюра, неизбежно ще сменят фокуса на покритие към Сирия извън терена на загубената информационна война в Украйна и при всички случаи извън ежедневния песимизъм на информационния поток от икономически и финансов негативизъм от Русия. Паралелно с това на западните правителство се предлага класическа геополитическа силова обмяна - симпатия и тихомълком признание на ролята на Путин, който е готов да жертва живота на руски войници и да плати за това от своя джоб - по време, когато западните правителства изглеждат нерешителни и неспособни да се изправят срещу Ислямската държава по суша, нито пък да разрешат кризата с бежанците в своя дом. Не може да се отрече здравата логика в това.

Руският президент не само се надява да излъска имиджа като последния защитник на християнските ценности, там където западните лидери абдикират, но той би успял да създаде постоянна база в Сирия, което ще му осигури и правото да надзирава всички основни развития в Източното Средиземноморие, включително разработването на критично важни газови находища и транспортна инфраструктура, които могат да застрашат коренни енергийни и външнополитически интереси на Русия.

Да си припомним, че една от основните причини за сблъсъка между лидерите на Катар и Башар Асад бе неговия упорит и постоянен отказ, под натиска на Москва, да се съгласи с изграждането на газопроводи, които да пренасят египетски, катарски и саудтиски газ през Сирия и Турция за Европа. 

С военна база на сирийското крайбрежение и руски компании, които проучват за нефт и газ в сирийската икономическа зона, Кремъл рязко ще повиши своята геополитическа тежест. Оставането на Асад на власт в Дамаск само може да допринесе за постигането на тази цел.

И една нотка на съмнение или по-скоро покана за повече реализъм, да повторим - въпреки реториката и декларациите от руска страна, че е готова да се бие от името на християския свят и да се съюзи с Европа срещу Ислямска държава - Владимир Путин едва ли ще играе хазартно като се хвърли сам в открита и пряка битка с ислямистите без някакво общо споразумение със Запада. Той вярва, че може да се договори за уреждането на разногласията по геостратегически въпроси и да остане на власт в Кремъл. Без значение за тона или жаргона - ако Кремъл успее да прехване инициативата и да определя дневния ред на процесите в Сирия на фона на закъснелите, сдържани и понякога непремерени реакции на Запада, руският президент изглежда има шанс да успее в някаква степен. Неговата стратегия има шанс да вбие клин между поддръжници и опоненти на санкциите срещу Русия и на сътрудничеството с нея в Сирия. 

Това, което е кристално ясно е, че зад мерките на Кремъл прозира премислена стратегия, здрава логика и силна воля. Може разбира се тези ходове да бъдат оценени като хазартни, като измамни или прекалено рисковани - които да доведат до нов Афганистан - което е повече от вероятно - но президента Путин разглежда Сирия като правдоподобна възможност, вероятно една от най-добрите и последните, - в опитите за постигне разбирателство със Запада, докато си запази Крим и осигури мястото си в историята.

Не е ясно обаче, как и кога Западът ще реагира на новите инициативи на руския президент по темата Сирия. Простото "да" или "не" няма да свършат работа. Има спешна нуждна от стратегия за справяне с взаимносвързани въпроси - кризата с бежанците, връщане на стабилността и развитие в Сирия, Либия и Египет. Лесно е да се посочи като проблем - изключително трудно е да се реши